РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. ХАСКОВО, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря В. И. К.
в присъствието на прокурора Ц. Т. П.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500329 по описа за
2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 22/17.02.2023 г., постановено по гр. д. № 703/2022 г.,
РС-Свиленград е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на
В. Х. О. сумата 3 000 (три хиляди) лева - главница, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно
повдигнато обвинение срещу него за извършено престъпление по чл.131, ал.1,
т.1 и т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК, по което е оправдан по Въззивно АНД №
189/2022 г. по описа на ОС - Хасково, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на влизане в сила на решението - 14.06.2022 г. до
окончателното й изплащане, като за разликата над присъдения размер от 3
000 лева до пълния му предявен размер от 6 000 лева искът е отхвърлен.
Осъдил е Прокуратурата на Република България да заплати на В. Х. О.,
сумата от 2 400 лева - главница, представляваща обезщетение за имуществени
1
вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за защита по
незаконното обвинение по ДП № 18/2021 г. по описа на ОСлО при ОП -
Хасково, АНД № 73/2021 г. по описа на РС - Ивайловград и Въззивно АНД №
189/2022 г. по описа на ОС - Хасково, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на влизане в сила на решението - 14.06.2022 г. до
окончателното й изплащане. С решението съдът е осъдил Прокуратурата на
Република България да заплати на В. Х. О., направените разноски по делото:
сумата 10,00 лева - за внесена държавна такса и сумата 482,14 лева - за
определено от съда адвокатско възнаграждение, изчислено по съразмерност.
В тежест на Прокуратурата на Република България е поставена и сумата 10,00
лева - държавна такса по делото.
Недоволна от така постановеното решение е останала
Прокуратурата на Република България, която в законоустановения срок го
обжалва с оплаквания за неправилност в частта за присъденото обезщетение
за неимуществени вреди. Счита, че ищецът не е доказал наличието на
претърпените неимуществени вреди, настъпили в емоционалната му сфера,
поради което съдът не следвало да уважава исковата му претенция.
Алтернативно, оспорва исковата претенция като счита, че неправилно е бил
определен размерът на обезщетението и същият е бил завишен, поради което
решението е било неправилно. Претендира от въззивната инстанция да
отмени решението на Районен съд - Свиленград в обжалваната му част и
вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли
предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, или
да намали размера на присъденото обезщетение, като направи анализ и нов
прочит на доказателствата, събрани в производството по делото.
В срока по чл. 263 от ГПК не е депозиран писмен отговор от
въззиваемата страната.
В съдебно заседание представителят на ОП-Хасково поддържа
становище за основателност на въззивната жалба.
За съдебно заседание пред въззивната инстанция В. О. редовно
призован, не се явява. Представлява се от адв. М. Р., АК-Хасково,редовно
упълномощена. Процесуалният представител оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на решението на РС-Свиленград.
Пред настоящата инстанция не са направении доказателствени
2
искания и нови доказателства не са събирани.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, след
преценка на събраните по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, констатира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди вследствие
на поддържане на незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл.
131, ал.1, т.1 и т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК, по което ищецът е оправдан, ведно
със законната лихва върху претенциите, считано от 30.01.2022 г. до
окончателно им изплащане. Ищецът твърди, че на 30.06.2021 г. бил
привлечен като обвиняем по ДП № 18/ 2021 г. по описа на РП – Хасково, ТО –
Ивайловград, за това, че на *** в *****, по време на ***** между отборите на
ФК «***» - Ивайловград и ФК «****» - Минерални бани, по хулигански
подбуди причинил лека телесна повреда на длъжностно лице – **** на
футболен мач С. Н. Д., при изпълнение на службата му - престъпление по
чл.131, ал.1, т.1 и т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК. Твърди, че не бил извършил
престъплението, за което му било повдигнато обвинението и че бил
привлечен като обвиняем въпреки значителния брой доказателства,
подкрепящи обясненията му. Било образувано административно-наказателно
производство и бил признат за виновен с Решение № 2 от 01.02.2022г. по
АНД № 73/2021г. по описа на Районен съд – Ивайловград, което обжалвал. С
влязло в сила Решение № 68 от 14.06.2022г. по ВАНД № 189/2022 г. по описа
на Окръжен съд – Хасково решението на първоинстанционния съд било
отменено и ищецът бил признат за невиновен по предявеното му обвинение.
Ищецът твърди, че в резултат на незаконното му обвинение
претърпял значителни неимуществени вреди, още повече, че до
постановяването на оправдателния съдебен акт изминал значителен период от
време – 1 година и 16 дни. Към момента на повдигане на обвинението, а и към
настоящия момент ищецът работил като ***** при РДГП – гр. *** и
качеството му на обвиняем се отразило особено негативно на имиджа му. До
момента на повдигане на обвинението ищецът не бил осъждан и фактът, че
бил обвиняемо лице станал известен сред началниците и колегите му, както и
сред широк кръг от негови приятели, познати и роднини. Променило се
3
тяхното отношение към него – започнали да го ****, а самият ищец изпитвал
неудобство от *****. Всичко това довело до сериозна характерова промяна в
поведението му. С тези фактически твърдения ищецът е претендирал да е
претърпял имуществени вреди и неимуществени вреди.
Ответникът Прокуратура на Република България оспорва
предявените искове като изцяло неоснователни и недоказани.
Обстоятелствата, касаещи повдигнатото и поддържаното срещу
ищеца обвинение, са безспорни по делото:
Досъдебно производство № 18/2021 г. по описа на ОСлО при ОП -
Хасково, представляващо пр.пр. № 191/2019г. по описа на РП – Хасково, ТО –
Ивайловград, е приключило с мнение на разследващия за предаване на
обвиняемия В. Х. О. на съд. Същото е образувано за престъпление по чл.131,
ал.1, т.1 и т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК – за това, че на ****. в **** по време на
**** между отборите на ФК «****» - Ивайловград и ФК «****» - Минерални
бани, по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на длъжностно
лице – **** на **** С. Н. Д., при изпълнение на службата му. Ищецът е
привлечен в качеството на обвиняем с Постановление за привличане на
обвиняем от 30.06.2021 г. Още към този момент спрямо него е взета мярка за
неотклонение „подписка“.
По внесено в съда постановление по чл. 78а НК е образувано АНД
№ 73/2021 г. по описа на РС – Ивайловград, приключило с Решение № 2 от
01.02.2022г., с което ищецът е признат за виновен и освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
По въззивна жалба срещу решението, подадена от О. е образувано
ВАНД № 189/2022 г. по описа на ОС - Хасково, приключило с Решение № 68
от 14.06.2022 г., с което първоинстанционното решение е отменено и
обвиняемият е признат за невиновен. Решението като окончателно е влязло в
законна сила на 14.06.2022 г.
За факта на причинени на ищеца неимуществени вреди, по делото са
разпитани свидетели И.Х. О. и Д. В. П.
Според показанията на св. И. Х. О., преценени при условията на чл.
172 ГПК, още през 2020 г., когато брат му получил призовка разпит за
процесната ****, той започнал да му се обажда всеки ден. Бил много
4
притеснен, най-вече за това, че ще го изгонят от работа, предвид че бил ***,
не бил съден и призоваван. В града, в който живеел нямало работа, а майка
им, с която ищецът живеел в едно домакинство получавала 300-400лв.
пенсия. До тогава бил ****, ****, но след това се ****. Тревожел се да не
бъде осъден за нещо, което не е направил. Не искал да излиза и защото в
малкия град всички се познавали и веднага се разчуло. За да не го питат за
случката и съответно да не се налага да разяснява на всеки за това си ****. От
Федерацията му ****, докато не се изясни ситуацията, и той **** за това, тъй
като бил в този *** още от дете. Започнал да ****, като и до ден днешен
приемал лекарства за ****.
От показанията на св. П. се установява, че той също бил участник
във въпросната **** с ищеца. След време свидетелят получил призовка за
разпит и така разбрал, че по сигнал на **** срещу ищеца е образувано ДП.
Това много го изненадало, защото по време на мача и след това нямало ****,
дори нямало контакт между **** и О.. Свидетелят описва ищеца като ****,
но след като се разбрало, че го привличат като обвиняем, той започнал да
страни от *****. Същевременно, *****. Тъй като ищецът бил служител с
дългогодишен стаж и опит в ГПУ – Ивайловград, се притеснявал много, че се
**** и че може да го изгонят от ***. Започнал да ходи при ***, тъй като
започнал да ****, заради ****.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата
към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл.
259 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен
контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че искът за
обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан до размера
3000,00 лева. Въззивният съд споделя подробно установената фактическа
обстановка от контролираната инстанция и направените въз основа на нея
обосновани изводи. Освен това районният съд е събрал всички поискани от
страните, относими и допустими доказателства и е изяснил изцяло делото от
фактическа страна. Въззивният съд препраща към тези доказателства и
5
изводи, на основание чл. 272 ГПК, правейки ги по този начин част от своя акт,
като с оглед оплакванията във въззивната жалба и на основание чл. 236, ал. 2
ГПК излага и свои мотиви.
Безспорно е установен по делото фактът на причинени на ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в **** на обвинението, *****,
отражението на обвинението върху *****, обичайните му ****. Събраните по
делото гласни доказателства установяват и причинно-следствената връзка
между незаконното обвинение и причинените му неимуществени вреди. От
показанията на свид. О. и свид.П. следва, че тревогите на ищеца са били
свързани именно с наказателното преследване и свързаните с това процедури,
а не с други или с абстрактни обстоятелства. Ето защо наведените във
въззивната жалба оплаквания досежно неправилността на постановеният
съдебен акт, поради недоказаност на иска за неимуществени вреди, са
неоснователни. Освен това пред настоящата инстанция не се представиха
нови доказателства, които да дават основание да се направи извод, различен
от направения от решаващия съд.
По правило, размерът на обезщетението се съобразява с
разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл. 4 ЗОДОВ, при отчитане тежестта на
обвинението, продължителността на периода, в който същото е било
поддържано, степента и интензитета на конкретно изживените ***** и
продължителността им, какви мерки на процесуална принуда са били
упражнени спрямо ищеца в хода на наказателното производство.
В настоящия случай въззивният съд отчита това, че О. е бил
привлечен като обвиняем за престъпление, наказуемо при алтернативна
даденост с "лишаване от свобода" и е укоримо от гледна точка на
обществените нагласи, като освен това създава и несигурност в бъдещето.
Това положение е съществувало в хода на досъдебната и съдебната фаза,
която се е развила пред две инстанции. Към процесния период ищецът бил
**** в Регионална дирекция ,Гранична полиция“,гр. ****, а изискванията и
очакванията на обществото за спазване на законите от страна на
правоохранителните органи са по-завишени. Правилен е изводът на районния
съд, че е нормално наказателното преследване да се е отразило негативно
на****. Фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че
обвиняемият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и
6
достойнство. Безспорно за периода на наказателното преследване ищецът има
*** от незаконното обвинение - то ограничава възможността му да води ****
и му се отразява **** (в този смисъл е Решение № 427 от 16.06.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 273/2009 г., III г. о., ГК). В случая се касае за вреди, които
всеки човек при доказана по основание отговорност по ЗОДОВ (при
повдигнато обвинение, за което в крайна сметка не е реализирана
наказателната отговорност на обвиняемия) неминуемо търпи.
От друга страна спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за
неотклонение, а периодът, през който е бил с процесуално качество на
обвиняем до оправдаването му е разумен 03.06.2021 г. – 14.06.2022 г. Не е
проведено пълно и главно доказване и относно твърдението за възникнали
***** вследствие на незаконно повдигнатото обвинение. Тези обстоятелства
в достатъчна степен са били отчетени от районния съд и вече са
рефлектирали върху размера на обезщетението.
При обсъдените фактически данни, като съобрази както житейската
презюмираност на базисните негативни изживявания от повдигнато
обвинение в контекста на обективните обстоятелства относно наказателното
производство и личността на обвиняемия, така и последователните и
непосредствени впечатления на свидетелите за състоянието на ищеца след
привличането му като обвиняем и през времето на целия наказателен процес
срещу него, а също и липсата на каквито и да било доказателства в обратен
смисъл, съдът в заключение намира, че на ищеца се следва обезщетение по
справедливост в размер на 3 000,00 лв.
Върху главницата се дължи и законна лихва до окончателно
изплащане на задължението, считано от влизане в сила на оправдателното
решение, поради което на ищеца в случая се следва такава от 14.06.2022 г. до
изплащането на главното задължение.
По изложените съображения и поради съвпадане на крайните изводи
на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, решението в
обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.
За пълнота следва да се посочи, че оплакването за неправилност на
7
решението, поради липса на субективния елемент от фактическия състав по
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е несъстоятелно. Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ е обективна, а предпоставка за ангажирането й е фактът, че ищецът
е бил обвинен в извършване на престъпление, като впоследствие не е била
реализирана наказателната му отговорност по някоя от сочените причини. В
тези случаи обвинението се квалифицира като незаконно, независимо дали
отделните процесуално-следствени действия са били извършени
всъответствие със закона и правомощията на разследващия орган.
Следователно вината не е елемент от състава на отговорността по ЗОДОВ, а
последната се обяснява с понасяне на риска от такива действия на
правозащитните органи, които в крайна сметка не са довели до реализиране
на наказателна отговорност, но за сметка на това са причинили вреди на
привлеченото лице. Поради това държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице (чл. 4 ЗОДОВ).
По делото е представен договор за правна помощ, сключен между
въззиваемия В. Х. О. и адв. М. Р., АК-Хасково, която е взела участие в
настоящото въззивно производство като процесуален представител на
въззиваемия.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК,
направените разноски в размер на 800,00 лева, следва да бъдат възложени в
тежест на въззивника - Прокуратурата на Република България.
Мотивиран така и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 22/17.02.2023 г. на Районен съд-
Свиленград по гр. д. № 703/2022 г., по описа на съда.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на В. Х. О., с ЕГН: **********, с
адрес: ***** сумата в размер на 800, 00 лева, представляващи разноски за
8
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария, при
условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9