Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 09.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 11478 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Д.Д.Г. чрез пълномощник адв. О. е
предявила срещу З. „Б.И.“ АД *** иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, за
заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за неимуществени вреди,
настъпили при ПТП на 02.01.2018 г., виновно причинено от Л.Г.Г..
Пълномощникът
на ищцата Д.Д.Г. излага, че на 02.01.2018 г. около
12:00 ч. в гр. София Л.Г.Г. управлявала л.а. „Форд Фюжън“ с рег. № *******по ул. „Монтевидео“ в посока към
бул. „Президент Линкълн“. В автомобила на предната
дясна седалка пътувала ищцата Д.Г.. В района на № 31 водачът на автомобила Л.Г.
загубила контрол над автомобила, който напуснал пътното платно вляво и
катастрофирал в метална ограда, след което паднал в изкоп за метрото. Водачът
на автомобила Л.Г. нарушила правилата за движение по пътищата и станала причина
за настъпване на ПТП, с което по непредпазливост причинила на ищцата следните
телесни увреждания: контузия на гръдния кош, полифрагментна
фрактура на долния край на лъчевата кост, откършек от
стилоидния израстък на улната,
множество хематоми по пръстите на лява ръка и лакът. Представителят на ищцата
твърди, че нейното състояние било свързано със силни болки и страдания –
изпитвани продължително време болки в гръдния кош, налагащи приемане на
болкоуспокояващи медикаменти, което водело до бърза уморяемост
и непълноценност. Претърпените болки и страдания при ПТП, ежедневните
затруднения в бита и негативното отражение на травмите в процеса на
оздравяване, водели до срив на самочувствието на ищцата и тежък психически шок,
усещания за страх и повишена чувствителност. За автомобила, с който било
причинено ПТП, имало валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ с
ответника, с полица BG/02/117002410913 от 06.09.2017 г., валидна до 05.09.2018 г. С молба от
08.02.2018 г. представителят на ищцата направил искане до ответника за
изплащане на обезщетение, но такова не било заплатено.
Като
се основава на тези обстоятелства, представителят на ищцата прави искане до
съда да осъди ответника З. „Б.И.“ АД *** да заплати на ищцата Д.Д.Г. сума от
30 000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки,
страдания и стрес от процесното ПТП, ведно със
законната лихва от 09.05.2018 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
З. „Б.И.“ АД *** чрез пълномощника си адв. И. оспорва
искапо основание и размер. Прави изявление за
частична основателност до размер от 10 000 лева, без да се отчита съпричиняване. Оспорва причиняването на деликт
от водача на автомобила Л.Г.. Прави евентуално възражение за съпричиняване от страна на ищцата.
По
делото е конституирана като трето лице помагач на страната на ответника
Столична община (л. 45). Третото лице помагач дава становище за неоснователност
на иска и при условията на евентуалност за завишен размер на претенцията.
Оспорва извършване на нарушение от страна на Столична община при обезопасяване
на изкопа, в който е настъпило ПТП.
От
доказателствата по делото се установява, че на 02.01.2018 г. пострадалата Д.Д.Г. пътувала на предната дясна седалка в л.а. „Форд Фюжън“ с рег. № СА 7743 КР, управляван от Л.Г.Г.. Автомобилът се движел по ул. „Монтевидео“ в посока към
бул. „Президент Линкълн“. В района на № 31, водачът Л.Г.
след употреба на спирачки последвало хлъзгане на МПС и за да избегне удара в
движещо се пред нея МПС, Г. отклонила движението на автомобила вляво. От това
последвал удар в предпазна ограда на изкоп за строящо се метро от лявата страна
на пътя. При удара автомобилът частично разрушил предпазната ограда и паднал в
изкопа на строящо се метро. Вследствие падането, ищцата получила контузия на
гръдния кош, многофрагментно счупване на долния край
на лява лъчева кост, и счупване на шиповидния
израстък на лява лакътна кост.
Механизмът
на произшествието е установен от изготвените автотехническа
и комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертизи. Установява се скорост на движение от 30-35 км/ч. непосредствено
преди ПТП и скорост при падане от изкопа около 20 км/ч. (САТЕ л.96). От
заключението на вещите лица е видно, че след разрушаването на предпазната
ограда, ударът на автомобила в дъното на изкопа, при приета височина от 10
метра, е бил със сила, равна на 5670,23 кг, а инерционната сила на тялото на
пострадалата била около 294 кг. При така установените показатели, заключението
на вещите лица е било, че пострадалата е била с предпазен колан (л. 107).
Травматичните увреждания на ищцата са установени от изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза (л. 77-79).
По
делото не са установени обективни причини за промяна на посоката на движение на
автомобила, от която е последвало ПТП. Вещото лице по САТЕ е приело, че
управляваният от ищцата автомобил е застигнал движещ се пред нея автомобил и
след задействане на спирачки последвало хлъзгане на автомобила. С цел избягване
на удара с предния автомобил, пострадалата насочила автомобила вляво, към
оградата на изкопа. Горното обуславя извода на съда, че причината за настъпване
на ПТП е несъобразяване на скоростта с пътната обстановка (хлъзгав път) и последваща загуба на контрол върху автомобила от водача Л.Г..
С това водачът Г. е нарушила разпоредбата на чл. 20 ал. 1 и ал. 2 изр. 1 от ЗДвП. Не са събрани доказателства, които да изключват вината на водача на МПС
за настъпилото ПТП и причинените травматични увреждания, поради което не е
оборена презумпцията на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.
С
доклада на съда е прието за безспорно установено наличието на правоотношение по
застраховка „гражданска отговорност“ между сочения от ищеца деликвент
и ответното дружество.
Виновно
причиненото ПТП от водача на МПС, за което е сключена застраховка „гражданска
отговорност“ с ответника и настъпилите
при това произшествие травматични увреждания са застрахователно събитие по
смисъла на § 1 т. 4 от ДР във вр. с чл. 394 от КЗ и
са основание за пораждане на задължение на застрахователя да заплати
застрахователно обезщетение за настъпилите вреди. Претенцията на ищцата е за
неимуществени вреди, като техният размер следва да се определи според характера
и тежестта на телесните увреждания, продължителността на възстановителния
период и интензивността и продължителността на претърпените през този период
болки, страдания и дискомфорт.
Съгласно
заключението на вещото лице, полученото счупване е наложило консервативно
амбулаторно лечение, като било направено наместване на лъчевата кост и
поставяне на гипсово обездвижване за 35 дни. Вещото лице посочва като
продължителност на възстановителния период
от счупването 3-4 месеца, а от контузията на гръдния кош 20-30 дни. През
този период ищцата не е могла да се обслужва сама и е имала нужда от помощ от
близки за период не по-малко от 3 месеца. От прегледа на ищцата при изготвяне
на експертизата било установено неправилно положение (л. 79). Това е причинило
и продължава да причинява затруднение на ищцата при движенията и употребата на
лявата ръка, които продължават и понастоящем. Тези увреждания довели до
значителни и продължителни болки и страдания на ищцата. Тежестта на
травматичните увреждания, липсата на пълно възстановяване и продължаващите и до
момента здравословни проблеми на ищцата дават основание на съда да приеме, че
справедливият размер на обезщетението, което ответникът следва да заплати на
ищцата, е 20 000 лева. Искът с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ е
основателен до този размер.
Искът
е неоснователен над сумата от 20 000 лева до пълния предявен размер от
30 000 лева. Макар и непълно, функцията на увредената ръка на ищцата е
била частично възстановена, а общото й състояние е било стабилизирано. Не са
налице други травматични увреждания, които да водят до влошаване на състоянието
на ищцата. При тези обстоятелства, определяне на обезщетение в по-голям размер
от така присъденото би било в противоречие с принципа на справедливостта.
Върху
сумата от 20 000 лева ответникът дължи законна лихва от 09.05.2018 г. датата
на изтичане на тримесечния срок по чл. 496 ал. 1 за произнасяне по претенцията
за застрахователното обезщетение (л. 19).
Няма
основания за намаляване на размера на определеното обезщетение поради съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата.
Възражението за съпричиняване не се доказа по делото,
като от комплексната СМАТЕ се установява по безспорен начин, че по време на
произшествието ищцата е била с предпазен колан.
Ответникът
следва да заплати на адвокат В.О. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 във
вр. с ал. 1 от ЗА в размер на 953,33 лева, според
уважената част от иска. Ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна
такса в размер на 800 лева. Ищцата следва да заплати на ответникаразноски
в размер на 640 лева, според отхвърлената част от иска.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда „Б.И.“ АД гр. София, ЕИК *******,
адрес за призоваване: гр. София бул. „******* да заплати на Д.Д.Г. с ЕГН **********, адрес: *** обезщетение в размер на
20 000 лева за неимуществени вреди – болка и страдание, причинени от
травматични увреждания: контузия на гръдния кош, многофрагментно
счупване на долния край на лява лъчева кост, и счупване на шиповидния
израстък на лява лакътна кост, получени при ПТП на
02.01.2018 г. в гр. София ул. „М.“, виновно причинено от Л.Г.Г., ведно със законната лихва от 09.05.2018 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ в частта му над тази сума до пълния предявен размер от 30 000 лева.
Осъжда „Б.И.“ АД гр. София да
заплати на адвокат В.О. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 във вр.
с ал. 1 от ЗА в размер на 953,33 лева.
Осъжда
„Б.И.“ АД гр. София да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 800
лева.
Осъжда
Д.Д.Г. *** размер на 640 лева.
Делото
е разгледано с участието на трето лице помагач Столична община.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: