№ 53
гр. Харманли, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Емилия В. Рикова
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Гражданско дело № 20215630100892 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба подадена от Х. Ш. ОСМ., ЕГН
**********, с адрес гр. Харманли, ***, чрез адвокат П.М., със съдебен адрес община
Минерални бани, село Минерални бани, ***, против община Харманли, код по БУЛСТАТ
*********, с адрес гр. Харманли, пл. „Възраждане“ № 1.
На 02.04.2021г. ищцата сигнализирала община Харманли, че по маршрута „Динков
Магазин /Силвана/“ по главната улица до Градска градина гр. Харманли и пред читалището
се движи безстопанствено животно, което има нужда от незабавни грижи. Животното било
куче от женски пол с име Берта с жълтеникава козина към кафява с чип № 100237000138614,
УМ № 924, било доста слабо, вероятно болно и имало рани по тялото си. Ищцата
всекидневно виждала животното и му носела храна. Видимо нямало стопанин, който да
полага грижи за него След като ищцата срещала животното в продължение на две седмици
на посочената дата подала сигнал до община Харманли с искане да се предприемат
незабавни действия по чл. 16 от Закона за защита на животните. Подаденият сигнал бил
регистриран с вх. № ОХ-05-998/02.04.2021г.
Поради липсата на реакция от страна на ответника и отказът на животното да се
храни на 09.04.2021г. ищцата отвела кучето във Ветеринарна клиника „СИТИВЕТ“ гр.
Харманли („Ветеринарен център Харманли“ ЕООД). Д-р Ж.А. установил моментното
състояние на кучето, като му били направени и следните изследвания – пълна кръвна
картина, CDV тест и Caniv 4 Leish test. След провеждане на изследванията кучето се оказало
положително за „лайшманиоза“, представляваща заразна инфекция по животните пренасяна
чрез насекоми. Заболяването се изразявало в появата на лезии по тялото и можело да доведе
до фатален край. За проведените ветеринарномедицински изследвания било издадено
удостоверение за проведени диагностични изследвания от 09.04.2021г. Ищцата заплатила
10,00 лева за прегледа, 15,00 лева за CDV тест, 45,00 лева за Caniv 4 Leish test и 10,00 лева за
пълна кръвна картина или общо в размер на 80,00 лева.
След извършените тестове ищцата прибрала кучето, за да полага грижи за лечението
му. Поради видимо влошаване на здравословното състояние на кучето, което отказвало да се
1
храни и спряло да се изхожда, на 13.04.2021г. ищцата потърсила отново
ветеринарномедицинска помощ. Било извършено посещение на място от д-р А. и били
направени втора пълна кръвна картина и биохимично изследване на кръв. За тези действия
ищцата била заплатила общо 50,00 лева – 10,00 лева за прегледа, 10,00 лева за пълна кръвна
картина и 30,00 лева за биохимично изследване на кръв.
На 15.04.2021г. ищцата била уведомена с писмо с изх. № ОХ-05-998(1) от
12.04.2021г. от ответника, че процесното куче е било кастрирано и на 08.04.2021г. върнато
на мястото на залавянето му. На същата дата ищцата била изпратила обратно имейл до
община Харманли и до общински съвет на гр. Харманли.
Ищцата твърди, че е предприела чужда работа в чужд интерес, тъй като на основание
чл. 16, ал. 1 от Закона за защита на животните, община Харманли като орган на местна власт
била длъжна да съдейства за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ.
Чуждата работа била извършена уместно и била добре управлявана. Ищцата била уведомила
община Харманли, с което била изпълнила задължението си да информира компетентния
орган. Действително вследствие на подадения сигнал община Харманли извършила
кастрация на процесното куче, но не били извършени външно и вътрешно обезпаразитяване
и ваксинация срещу бяс. Същевременно ден след като са положени грижи от община
Харманли и животното било върнато, след проведените тестове е установено, че същото
страда от лайшманиоза. Кучето страдало от това заболяване още към 02.04.2021г. (датата на
подаване на сигнала до ответника), тъй като причинените от лайшманиозата лезии са били
налице тогава. Въпреки това община Харманли не била изпълнила задълженията си по ЗЗЖ
за провеждане на лечение – била извършена само кастрация на животното, а спешната
помощ на животното била осигурена от ищцата. Неизпълнението на задълженията на
община Харманли се установявало и от самите действия по кастрация на животното, тъй
като на кастрация подлежали само здрави животни, а кучето Берта вече било тежко болно.
От тези обстоятелства ищцата счита, че ответникът не е изпълнил и задължението си да
установи здравния статус на животното.
Ето защо на 13.05.2021г. ищцата подала в деловодството на община Харманли
покана за доброволно плащане с вх. № ОХ-05-1348/13.05.2021г. с приложена към нея
фактура № ********** от 11.05.2021г. за извършените разноски. Поради липса на плащане
от страна на община Харманли се породил правния интерес на ищцата от предявяването на
настоящия иск.
С тези мотиви ищцата претендира ответникът да бъде осъден да й заплати сума в общ
размер на 130,00 лева, представляваща сбор от заплатени на 09.04.2021г. разходи в размер
на 80,00 лева и от заплатени на 13.04.2021г. разходи в размер на 50,00 лева за лечение на
безстопанствено куче с чип № 100237000138614, УМ № 924. Претендират се направените
разноски по делото.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявената
искова претенция и пледира за уважаването й в пълен размер. Излага подробни аргументи за
наличието на всички предпоставки за уважаване на иска. Претендира разноски. В
предоставения по чл. 149, ал. 3 от ГПК срок представя писмени бележки.
Ответникът не оспорва допустимостта на предявения иск, но счита същият за
неоснователен и недоказан, както по основания, така и по размер.
Ответникът посочва, че в разпоредбата на чл. 16 от ЗЗЖ са регламентирани правилата
за поведение в случай на намерено болно или пострадало животно, като никъде не било
предвидено задължение на органите на местна власт за осигуряване на спешна
ветеринарномединска помощ. Посочената правна норма само предвиждала възможностите
за реагиране в тези хипотези. Съобразно правилото на чл. 16 от ЗЗЖ следвало да се
информира органа на местна власт, а не да се предприемат самостоятелни действия.
На следващо място ответникът посочва, че институтът на гестията предвижда
хипотезата когато едно лице е предприело работа в чужд интерес и тя е била приета от
2
лицето, в чиято полза е била извършена. Тогава това лице следвало да бъде възмездено по
правилата на неоснователното обогатяване. В настоящия случай обаче липсвали каквито и
да е било доказателства за приемането на извършената работа. Ищцата била предприела
работата на свой риск и за своя сметка е заплатила процесната сума.
Община Харманли не била бездействала и не е била в състояние да не може да
осъществи необходимите действия за запазване на живота и здравето на процесното
животно. Отделно от това ответникът твърди, че многократно е правил опити да се свърже с
ищцата на посочения в поканата за доброволно изпълнение телефон, но същата не
отговаряла.
Ответникът твърди, че за него не е възникнало задължение да се грижи за посоченото
животно, доколкото същото не било безстопанствено, а собственост на ищцата. Това
обстоятелство се било установявало от представените писмени доказателства, в който
ищцата била вписана като собственик на животното.
В условията на евентуалност ответникът посочва, че съгласно приетата през 2019г.
програма за овладяване на безстопанствени кучета на община Харманли, залавянето им се
осъществявало по реда на чл. 42 от ЗЗЖ. Тази законова разпоредба била предвиждала, че
залавянето им се извършва по начин и при условия, които гарантират здравето им и с
минимално страдание от лица със специфична квалификация, инструктирани от
ветеринарен лекар, а екипите за залавяне се ръководели и контролирали от ветеринарен
лекар. Изцяло в противоречие с посочената програма и нормата на чл. 42 от ЗЗЖ ищцата е
транспортирала кучето с личното си МПС до определено по нейна преценка лечебно
заведение и го е прибрала във вилата си, въпреки твърдението, че животното е заразно и е
заплаха за хората. С тези свои действия ищцата била поставила в опасност себе си, близките
си и неопределен брой други хора.
Същевременно след като е прибрала кучето в дома си същото вече не е било
безстопанствено.
Ответникът твърди, че не са налице предпоставките на водене на чужда работа без
пълномощие, тъй като ищцата е изпълнила един свой морален дълг. Работата не е била нито
чужда, нито доброволна, а изпълнение на лично задължение на собственика на животното да
полага грижи за него, каквато ищцата се явявала.
С оглед изложените съображения ответникът намира иска за неоснователен и моли
същият като такъв да бъде отхвърлен. Претендират се направените разноски по делото.
В съдебно заседание, ответникът поддържа становището си за неоснователност на
предявения иск. Претендира юрисконсулско възнаграждение в минимален размер. Не
оспорва размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ищцовата страна. В предоставения срок по чл. 149, ал. 3 от ГПК представя подробни
писмени бележки.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл. 61, ал. 1 от
ЗЗД, така нареченият иск на управителя на чуждата работа срещу заинтересованото лице
(обратен гестионен иск). За да възникне право на управителя и съответното му задължение
за заинтересованото лице за обезщетение за вреди, за личните задължения, които
управителят е поел и направените от него необходими и полезни разноски във връзка с
изпълнението на чуждата работа, трябва да е налице истинско оправдано водене на чужда
работа без пълномощие по смисъла на чл. 60, ал. 1 от ЗЗД. Следователно за основателността
на предявения иск на първо място следва да се установят при условията на пълно и главно
доказване настъпването на юридическите факти от фактическия състав на воденето на
чужда работа без пълномощие по чл. 60, ал. 1 от ЗЗД, тоест от гесторовото задължение.
Съгласно чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Закон за защита на животните /ЗЗЖ/, който намери
3
болно или наранено животно е длъжен да информира приюта за животни, съответните
органи на местната власт, областната дирекция по безопасност на храните, районното
управление на Министерство на вътрешните работи или териториалните поделения на
Изпълнителната агенция по горите, като посочените органи са длъжни да съдействат за
осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и настаняване на животното в
приют или друг обект по чл. 16, ал. 6, т. 1 – 3 от Закона за защита на животните.
По делото не е спорно, че община Харманли е от органите, които дължат съдействие
за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ по смисъла на чл. 16, ал. 2 от
Закон за защита на животните. Също така липсват противоречия и по отношение на
обстоятелство дали ищцата е била натоварена от ответника да изпълни задълженията на
ответника по ЗЗЖ. Тя не е била упълномощавана по какъвто и да е било начин да извършва
фактически и правни действия от името и за сметка на ответника.
Тук е моментът съдът да отбележи, че намира за възражението на ответника за
частично основателно, че кучето Берта, за което ищцата е положила грижи е нейна
собственост и следователно община Харманли нямала задължение към тях.
Легална дефиниция на понятието „безстопанствено животно“ е дадена в § 1, т. 1 от
ДР на Наредба № 4 от 01.02.2021г. за прилагане на Националната програма за овладяване
популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и за
процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност. Съгласно нея
безстопанствено куче е всяко изоставено, изгубено, родено на улицата или домашно куче,
оставено на обществено място без надзор. Самият епитет безстопанствен означава „Който
няма стопанин, който не е собственост, притежание на някого“ ‐
https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/безстопанствен/ според речник на българския език на Институт
за българския език към БАН.
Съгласно представените и приети по делото доказателства може да се направи извод,
че процесното куче е било безстопанствено, но само към първата процесна дата –
09.04.2021г. Животното е живеело на улицата без надзор. Същото е било чипирано, което е
пряко доказателство, че е нямало стопанин. Съгласно чл. 47, ал. 3 и 6 от ЗЗЖ след като
кучетата са настанени в приют, кастрирани са, обезпаразитени, те се маркират и се връщат
по местата, от които са взети, като маркировката на кучетата е татуиран на едното ухо
идентификационен номер или електронен чип и V-образно купиране на другото ухо или
друга видима ущна маркировка. При безспорно установената по делото ушна маркировка на
процесното куче не може да се направи различен извод от този, че към 09.04.2021г. то е
било безстопанствено.
По друг начин стои въпросът за втората процесна дата – 13.04.2021г. Към тази дата
кучето Берта е живеело във вилата на ищцата и тя е полагала грижи и надзор над животното.
Следователно тогава то вече не е било безстопанствено. Макар ищцата своеволно да го е
прибрала, а не по реда на чл. 47, ал. 2 от ЗЗЖ и без да уведоми за това община Харманли, тя
е установила надзор над животното. Извършено е завладяване на безстопанствена вещ
(оccipatio). След придобиване на правото на собственост върху кучето Берта за ищцата е
възникнало задължението да предприеме мерки за осигуряване на ветеринарномедицинска
помощ, когато установи признаци на болест, нараняване, изтощение – арг. чл. 15 от ЗЗЖ.
Следователно направените разноски в общ размер на 50 лева за 10,00 лева за прегледа, 10,00
лева за пълна кръвна картина и 30,00 лева за биохимично изследване на кръв са
осъществени в изпълнение на лично задължение.
Ето защо следва да се обсъди наличието на предпоставките на обратния гестионен
иск единствено по отношение на осъществените разноски на 09.04.2021г., доколкото само за
тази дата грижите за кучето Берта са били в тежест на ответника.
Налице е знание от управителя (гестора), че работата е чужда. От изслушването на
ищцата в съдебно заседание по реда на чл. 176 от ГПК (член на сдружение „В помощ на
бездомните животни в Харманли“) и от представените писмени доказателства (електронна
4
кореспонденция между страните и покана за доброволно плащане) се установява, че ищцата
е знаела, че ответникът е натоварен да полага грижи за животните, които нямат стопанин.
На следващо място е необходимо наличието на интерес на доминуса от
предприемането на работата. Именно наличието на интерес на господаря от предприемането
на работата оправдава едностранната намеса на едно лице в чужда правна сфера без
неговото съгласие. Интересът е задължителен елемент на всички гестионни състави.
Доминусът има интерес от управлението на неговата работа без неговото знание от лице,
което не е упълномощил, само тогава когато по този начин ще се предотврати настъпването
на вреди за него. Наличието на интерес на доминуса трябва да се констатира обективно с
оглед на това, което добрият стопанин би възприел в конкретния случай. За установяването
на чуждия интерес от значение е не само угрозата доминусът да претърпи вреди, ако
управителят не се е намесил, но и състоянието, в което се е намирала чуждата работа и
способностите на гестора да се погрижи за нея. Интересът на господаря може да бъде както
имуществен, така и неимуществен. Може да се приеме, че интерес от водене на чужда работа
без пълномощие ще е налице тогава когато се предотвратява настъпването на имуществени
(претърпяна загуба и пропусната полза) и неимуществени вреди. За интереса на доминуса се
прави комплексна преценка с оглед на всички обстоятелства, при които се предприема
чуждата работа.
Ищцата твърди, че чрез извършените от нея фактически действия е изпълнила едно
правно задължение на ответника. Неизпълнението на това задължение на ответника обаче
не е скрепено с конкретна санкция, от която да се търпят вреди. Принципно община
Харманли би могла да носи отговорност за неизпълнение на задълженията си по реда на
глава единадесета от АПК или ЗОДОВ, но само в случай, че неизпълнение на задълженията
й е причинило вреди на трети лица. В настоящия случай липсват твърдения, че
изпълнението на задълженията на община Харманли от ищцата без пълномощие е било
оправдано, тъй като е предотвратено настъпването на вреди в правната й сфера.
Едно лице би допуснало някой друг да интервенира в неговата правна сфера само
когато това е било в негов интерес. Когато при липсата на намесата на това лице, ще се
търпят вреди. Нуждата от вмешателство е предпоставена от невъзможност доминусът лично
да извърши необходимите действия за защита на личния си интерес.
В настоящия случай не се установява невъзможност на ответника да изпълни
задълженията си вменени със ЗЗЖ, нито е налице съзнателно неизпълнение на тези негови
задължения, изразяващо се в бездействие от негова страна, което би навредило на
животните.
Нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗЗЖ изисква от лицето, което намери болно или наранено
животно, да информира приюта за животни, съответните органи на местната власт,
областната дирекция по безопасност на храните, районното управление на Министерство на
вътрешните работи или териториалните поделения на Изпълнителната агенция по горите.
Видно от събраната доказателствена съвкупност ищцата е подала сигнал до община
Харманли на 02.04.2021г. Съгласно годишния график за залавяне на безстопанствени кучета
залавянето им по зони в зависимост от големината на зоната се извършва в рамките на 1-3
работни дни. По повод подадения сигнал бил сформиран екип за залавяне на кучето от
лицата К., Н. и Б.. От показанията на свидетеля К. се установява, че още на следващия ден
след подаване на сигнала бил извършен обход на района. Поради ненамирането на кучето
такъв бил извършен и на 04.04.2021г., но отново неуспешен. Свидетелят К. уточнява, че
намерили процесното куче едва на 06.04.2021г. Свидетелските показания на К. се подкрепят
от останалия доказателствен материал. Видно от протокол за медицински манипулации на
безстопанствено куче куче с маркер № 924 е постъпило на 06.04.2021г. и е изписано на
09.04.2021г. На посочената дата кучето е било върнато в района, от който е било взето.
Съгласно показанията на свидетеля К. той и колегите му са искали да проверят
състоянието на животното след пускането му, но същото не е било установено в района.
5
Причината за това е, че в деня на освобождаването му от ветеринарната клиника ищцата го е
прибрала. Свидетелските показания на К. се подкрепят и от самите твърдения на ищцата. По
този начин ответникът е бил поставен в невъзможност да проследи здравословното
състояние на животното и да изпълни задълженията си в цялост.
По делото няма доказателства, а и не се твърди от ищцата, да е подаден втори сигнал
на 09.04.2021г., по който община Харманли да е бездействала.
В допълнение следва да се посочи, че община Харманли няма задължение да
уведомява подалите сигнал за извършените от нея действия. Ето защо липсата на
уведомяване на ищцата, че са били извършени манипулации на животното във връзка с
подадения от нея сигнал, не оправдава вмешателството й в чужда правна сфера.
Съгласно изложеното съдът намира, че липсва една от предпоставките от
фактическия състав на предявения иск, а именно да е налице истинско оправдано водене на
чужда работа без пълномощие по смисъла на чл. 60, ал. 1 от ЗЗД, доколкото действията на
ищцата не се насочени към защита на интереса на ответника.
Необходимо е да се посочи, че действията, който предприема едно лице в чужда
правна сфера, трябва да се отнасят до чужда работа, която е била вече породена. Няма да е
налице гестия, когато някое лице предприеме непринадлежаща му работа, която дотогава не
е съществувала. Това отново се обосновава с изискванията за интерес на засегнатия от
предприемането на чуждата работа от управителя.
Нормата на чл. 16, ал. 2 от ЗЗЖ предвижда задължение на община Харманли да
оказва съдействие за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ. В случая
липсват доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да водят до извода,
че кучето Берта се е нуждаело от спешна неотложна помощ след изписването и
освобождаването му и че проведените тестове представляват такава. Съответно не изяснено
по делото било ли е наистина необходимо съдействието на община Харманли за оказване на
спешна помощ след като община Харманли е реагирала своевременно на подадения сигнал
и е изпълнила задълженията си, откарвайки процесното куче във ветеринарна клиника.
Освен съдействие за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ в тежест
на ответника са вменени задълженията, предвидени в глава пета от ЗЗЖ. Съгласно
разпоредбите, касаещи безстопанствените кучета, ответникът има задължения за изпълнение
на мерките за контрол на популацията на безстопанствени животни, която включва и
тяхното лечение. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗЗЖ безстопанствените животни се настаняват от
органите и организациите по чл. 40, ал. 4 и ал. 6 от ЗЗЖ в приюти, регистрирани по чл. 137,
ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Кметът на съответната община е
длъжен да осигури ветеринарен лекар за ветеринарномедицинско обслужване на животните,
който съгласно чл. 45, т. 1 от ЗЗЖ контролира здравословното състояние и спазването на
изискванията за защита на животните.
Залавянето на безстопанствените животни, настаняването им в приюти и
предприемане на действия относно тяхното здравословното състояние (обезпаразитяване,
кастрация и лечение) се извършва съгласно годишен график – арг. чл. 11, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 4 от 01.02.2021г. за прилагане на Националната програма за овладяване
популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и за
процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност.
Залавянето на безстопанствени кучета, кастрацията им и настаняване в приют може
да се извършва и въз основа на подаден сигнал до общината. По делото не се доказва, а и не
се твърди ищцата или някой друг да е подал такъв сигнал след пускането обратно на кучето
Берта на 09.04.2021г. и за община Харманли да е възникнало задължението за изпълнение на
задълженията й по ЗЗЖ извън установения график, съответно да е била в невъзможност да
изпълни задълженията си (да се погрижи за своята работа). Община Харманли е изпълнила
задълженията си по повод подадения на 02.04.2021г. от ищцата сигнал и втори такъв не е
бил подаван.
6
Между страните няма спор, че работа е извършена доброволно от ищцата. Но за да е
налице водене на чужда работа без пълномощие, е необходимо работата да е осъществена в
интерес на доминуса, какъвто в настоящия случай не се установява, и да са осъществени с
намерението да се обслужи неговия интерес. В правната теория и в съдебната доктрина се
приема, че съставите на гестията включват и една квалифицирана субективна предпоставка,
а именно управителят да е действал с намерението да управлява чужда работа и с
намерението да обслужи чужд интерес. Гесторът трябва да действа с преобладаващо
намерение да облагодетелства доминуса.
В настоящия случай не може да се направи извод, че ищцата е действала с
намерението да обслужи интереса на ответника. За наличието на субективната предпоставка
се съди от обективно изразеното поведение. Ако ищцата искаше да действа в интерес на
ответника щеше да извърши само тези действия, които са наистина спешни и явяващи се
неотложни за опазване живота и здравето на животните.
След откарването на кучето във ветеринарната клиника и провеждането на тестовете,
ищцата не го е оставила там, не го е върнала на мястото, откъдето го е взела, а го е прибрала
в дома си. Законът е предвидил възможност за предоставяне грижите над безстопанствени
животни на граждани, но не своеволно. Съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗЗЖ кучетата, настанени в
приют, се предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги отглеждат като
компаньони, но следва да се регистрират по чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност. Наредба № 4 от 01.02.2021г. за прилагане на Националната програма за овладяване
популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и за
процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност пък
предвижда, че граждани и организации за защита на животните могат да заявяват писмено в
съответната община желанието са за поемане на грижите за върнатите по места кучета. Без
да са налице тези предпоставки ищцата е прибрала процесното куче и е установила
фактическата си власт над него.
Всички тези действия са насочени не към защита интереса на ответника, а са израз на
моралните възгледи на ищцата и удовлетворяване на желанието й да се грижи за животни в
беда. В никакъв случай съдът не осъжда действията на ищцата. Напротив те могат да бъдат
само повод за адмирации и пример за осъзнато гражданско поведение. Но извършването им
не може да квалифицира като водене на работа в чужд интерес, тъй като намерението на
ищцата не е било да се погрижи за работата на ответника с цел да защити интересите му и да
предотврати настъпването на вреди. При извършването на процесните действия ищцата е
била подбудена от собствените си морални и житейски възгледи, от емпатията и любовта,
която изпитва към животните. Грижата за живота и здравето на безстопанствени животни е
възприето от ищцата като нравствен дълг и тя доброволно го е изпълнила. След като
своеволно е решила, че ще положи грижи за процесното куче в свой интерес в изпълнение
на прието като свое задължение, тя не е действала като управител.
Следващата предпоставка за възникването на иска по чл. 61, ал. 1 от ЗЗД е чуждата
работа да е предприета уместно и да е била управлявана добре. Подобно на изискването на
интерес за доминуса от воденето на работата му от лице, на което това не е възложено и
изискването за начина, по който управителят следва да води чуждата работа, е свързано с
ограничаване на нахлуването в правната му сфера. Воденето на чужда работа без
пълномощие е изключение. Функцията на предпоставката за полезно предприемане на
работата има за цел да защити господаря, като не се допускат вредоносни или безполезни
вмешателства в правната му сфера. Уместното предприемане на работата е свързано с
обвързаността на господаря, който се отнася към възникването на задължението на
управителя, а доброто управление на работата е съобразяване на поведението на гестора с
действието на уместно предприетата работа. Положителното установяване на двете
изисквания е условие за ангажиране на отговорността на доминуса по чл. 61, ал. 1 от ЗЗД.
Уместното предприемане на работата означава тя да бъде предприета по един
7
надлежен начин с оглед на естеството й, на възможностите на управителя и на условията,
при които се предприема, като гесторът (управителят) трябва да изхожда от това, което
самият доминус би направил. Необходимо е да се прави разграничение между интерес от
воденето на чужда работа и уместното й водене. Независимо от наличието на интерес от
воденето на работата от гестор, ако тя е водена неуместно, навлизането в чужд правен кръг
ще е неоснователно и лицето няма да е управител, а вмешател. Следователно този, който се
намесва в чужда правна сфера неуместно или при липса на интерес на засегнатия от тази
намеса, не действа като гестор и няма да има право на иск спрямо господаря.
В процесния случай съдът намира, че работата не е била водена уместно. От
събраната по делото доказателствена съвкупност се установява, че след залавянето на
кучето, ищцата го е завела във Ветеринарна клиника „СИТИВЕТ“ гр. Харманли
(„Ветеринарен център Харманли“ ЕООД), където му били извършени пълна кръвна картина
и тестове - CDV тест и Caniv 4 Leish тест.
В обстоятелствената част на исковата молба ищцата твърди, че причината за
отвеждане на кучето била лошото му здравословно състояние – кучето било слабо, вероятно
болни и с рани по тялото си. Извършените медицински действия обаче не са били насочени
към отстраняване на тези проблеми – липсват твърдения във ветеринарната клиника да е
извършено лечение на раните на животното, липсват и доказателства такива действително
да е имало. Напротив извършени са им медицински изследвания, за чиято необходимост по
делото не са представени никакви доказателства. След установяването на положителен
резултат на Caniv 4 Leish теста не са извършени действия по лечение на животното.
Работата е извършена уместно, тогава когато при изпълнението й се изхожда от това,
което самият доминус би направил. От приетите по делото писмени доказателства се
установява, че със заявление с вх. № ОХ-18-19/22.03.2021г. от сдружение „В помощ на
бездомните животни в гр. Харманли“ е поискан достъп до обществена информация от
община Харманли, като с решение № 6 от 31.03.2021г. на кмета на община Харманли е
предоставен пълен достъп до поисканата информация. В изрично упоменатите документи е
актуален договор с организация/фирма за извършване на кастрации на безстопанствени
животни. Същият е представен и приет по делото като писмено доказателство. От него се
установява, че община Харманли има сключен договор с ветеринарна клиника „Аренавет 1“
ЕООД, съгласно който „Аренавет 1“ ЕООД се задължава да извършва манипулация и
обработка на заловените кучета, която включва обезпаразитяване, ваксиниране против бяс,
лечение и кастрация, а община Харманли заплаща съответната цена за извършените услуги.
Завеждайки кучето в друго лечебно заведение, ищцата не е взела предвид, това как би
постъпила община Харманли, тоест не е водила работата уместно.
При анализа за възникването на юридическите факти, включени във фактическия
състав, на обратния гестионен иск се установи, че не е налице истинско оправдано водене на
чужда работа без пълномощие. Липсва интерес за доминуса от навлизането в неговата
правна сфера от гестора чрез изпълнение на задълженията му. Същевременно спорен е
въпросът дали чуждата работа, тоест задълженията на доминуса, който гесторът е изпълнил,
изобщо са били възникнали. Работата не е била водена уместно и извършването й не е
изхождало от това, което доминусът би направил. Чуждата работа е водена като своя с
намерението да се изпълни едно задължение възприето като лично поради моралните
възгледи на управителя. Ето защо съдът намира, че не е налице институтът на водене на
чужда работа без пълномощие съответно за ответника не е възникнало задължението да
обезщети ищцата.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че когато някой знае, че една работа
не е негова и я предприема и води в своя полза, е налице мнима гестия. Мнимият управител
води чужда работа така, както ако да би била негова, знаейки, че тя е чужда и че няма
правото за това. Поради това той няма право на обратен гестионен иск срещу доминуса, а
имущественото разместване помежду им би могло да се уреди чрез неоснователното
8
обогатяване. В случая безспорно е налице обедняването на ищцата. Видно от представените
и приети писмени доказателства и от свидетелските показания ищцата лично е заплатила
дължимата сума за извършените тестове на кученцата. В гражданския процес основен
принцип е диспозитивното начало и доколкото страните изобщо не са въвели твърдения за
неоснователно обогатяване предпоставките за възникването му не следва да бъдат
обсъждани.
С оглед изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е неоснователен
и като такъв следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага единствено ответника. Поискано е присъждането на юрисконсултско
възнаграждение. Същото се определя съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК като не може да
надвишава максималния размер за съответния вид дело предвид чл. 37 от Закона за правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лева. Предвид
фактическата и правна сложност на правния спор, настоящата съдебна инстанция определя
100 лева като размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Х. Ш. ОСМ., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли,
*** против община Харманли, код по БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Харманли, пл.
„Възраждане“ № 1, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати сума в общ размер
на 130,00 лева, представляваща сбор от заплатени на 09.04.2021г. разходи в размер на 80,00
лева и от заплатени на 13.04.2021г. разходи в размер на 50,00 лева за лечение на
безстопанствено куче с чип № 100237000138614, УМ № 924.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК Х. Ш. ОСМ., ЕГН **********, с адрес
гр. Харманли, *** да заплати на община Харманли, код по БУЛСТАТ *********, с адрес гр.
Харманли, пл. „Възраждане“ № 1 сума в размер на 100,00 лева, представляваща
юрисконсулско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните пред Окръжен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
9