Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Плевен,
20.07.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, V граждански състав, в публичното заседание на 22.06.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Марина
Цветанова, като разгледа докладваното от съдия Видолова гр. д. № 693 по описа
за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Ищецът ***, с ***, е предявил искове против Ш.Р.Р., с ЕГН **********, с
твърдения, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит ***по
който ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер на ***при задължение да се
погаси вземането на 12 равни месечни вноски, всяка по ***при ГПР 29.34% и ГЛП
26.00%. Твърди, че ответникът е погасил
5 месечни вноски, кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на ***за което е
било изпратено изрично уведомление на ответника. Твърди, че за останалите
дължими суми от ***лева-главница, възнаградителна лихва в размер ***лева за
периода ***мораторна лихва в размер на ***лева за периода ***и законна лихва от
***до окончателното изплащане на задължението, е образувано ч.гр.дело ***на ***,
по което била издадена заповед за изпълнение. Твърди, заповедта е връчена на
ответника по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК, поради което на ищеца било указано, че
може да заведе установителен иск. Моли съда да установи съществуването на
посоченото вземане във всичките му части, както и да осъди ответника да заплати
разноските в исковото и в заповедното производство.
Особеният представител на ответника е оспорил исковете по основание и
размер, като е заявил, че претендираните суми не се дължат. Твърди
недействителност на договора на осн. чл. 22 вр с чл. 10 ал. 1 от ЗПК, поради
изготвяне на договора във всичките му части на шрифт, по-малък от 12. Твърди неспазване
на и на чл. 11, ал. 1 т. 9, т. 10, т. 11 т. 12 и т. 20 от ЗПК. Моли съда да
отхвърли исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. ***по описа на ***.
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК,
заявителят разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 415 от ГПК. Вземането на ищеца произтича от сключен Договор за
потребителски кредит ***по който той, в
организационна форма на ***е заемодател, а ответникът – заемополучател. Договорът
за паричен кредит намира своята материалноправна обосновка в разпоредбите на
чл. 240 и сл. от ЗЗД. Той се характеризира като реален, каузален, едностранен
договор, като в конкретния случай е материализиран в писмена форма, подписан е
от представител на ищеца и от ответника. Редовността и авторството на подписите
на ответника не са оспорени в хода на съдебното дирене, обстоятелството за
изпълнение на договора от кредитора се доказва на първо място от признатия от
ищеца факт на заплащане на 5 месечни вноски по задължението, което представлява
признание от страна на ответника за ползването на сключения кредит, на второ от представения служебен бон, с който е заплатена
стоката, която е закупена с отпуснатия кредит и изрично посочена в договора, и
сертификата, доказващ сключена застраховка, също упомената в договора -
Сигурност на плащанията. Задължение на заемателя по договора е било да върне
сумата в уговорения срок, да заплати уговорените в писмено сключения договор
надбавки, които представляват печалбата на ищцовото дружество, според
уговорения погасителен план, а в случай на забава - да заплати и съответно обезщетение
за забава на кредитора /чл. 3 от договора/. Уговорките в договора са били за
предоставяне на кредит от ***. за покупка на стоки /***/, ***. за премия за
сключена застраховка Сигурност на плащанията, като общия размер на кредита е
бил ***.; месечна погасителна вноска в размер на ***12бр. погасителни вноски,
обща стойност на плащанията ***., лихвен процент 26%, ГПР 29.34%. В договора е
налице погасителен план, сочещ номера на вноската, падежната дата, размера на
вноската и оставащата главница. Заплатени
в случая по договора, съобразно признанието на самия ищец са сумите по 5
месечни вноски, които съдът изчислява, съобразно параметрите по договора, в общ
размер от ***. По повод оспорването на ответника относно недействителността на
договора поради неспазване на изискванията на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, по делото е изготвена
съдебно компютърна-техническа експертиза, която съдът изцяло кредитира. Тя дава
заключение след преглед на оригинала на кредитното досие, че в различните
документи, елементи от договора са използвани различни шрифтове - в Декларация
за предоставяне на лични данни, СЕФ, Договор за потребителски кредит ***и
уведомително писмо до търговеца, е използван шрифт Гарамонд, височина 12 pt., а в Сертификата за
сключена застраховка е използван шрифт Калибри, височина 7 pt. Според
утвърдения БДС и двата шрифта не са стандартни, но са вградени в операционната
система, разредката е стандартна – 1.15реда, разстоянието между знаците е
стандартно, има зони, които са изписани със запълване – чернота, и с наклон.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното: Сключеният между страните Договор за потребителски кредит ***се регулира
от ЗПК - в редакцията му от 28.07.2015г., и не представлява никое от
изключенията, посочени в чл. 4 от ЗПК. Съгласно чл.9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение
на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съобразно събраните по делото
доказателства обаче, съдът намира, че в случая процесния договор се явява
недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. Законодателят, с нормата на чл. 10, ал. 1
от ЗПК, изисква договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички
негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не
по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В настоящия
случай, представения по делото Договор за кредит е сключен в противоречие с
цитираното законово изискване, доколкото по делото се установи, че не всички
елементи на договора са с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, а част от тях
- в случая сертификат за застраховка, е и с по-малък от законоизискуемия размер
шрифт от 12 pt. Това въведено в
българското законодателство изискване за конкретен шрифт е относимо към всички
договори, сключени на територията на страната, какъвто се явява процесният, и
следва да бъде съобразено с изискванията на българския закон. Констатираното
противоречие с изискванията на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, по силата на чл. 22 от ЗПК,
е предпоставка договорът да се счита за недействителен, а съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него.
В случая безспорно се доказа, че чистата стойност на кредита, е сбор от две
суми - преведена за стоки, и преведена за застрахователна премия по сключена за
сметка на кредитополучателя застраховка, общо ***. Доколкото от тази
действително дължима по недействителния договор сума, ответникът е заплатил
само сумата от ***., дължимата сума, за която искът следва да бъде уважен, е
главница от ***За разликата до претендираната главница от ***лв., за сумата ***лв.,
представляваща възнаградителна лихва, и за сумата ***лв., представляваща лихва
за забава за периода от ***и лихвата от подаване на заявлението в съда до
окончателното заплащане, исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на делото, съдът следва да присъди на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в полза на ищеца. Съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, и липсата на сложност на двете производства, както и ниския
размер на претенцията, размерът на възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде
определено в размер на 100.00 лв. - за исковото производство, а за заповедното
следва да остане 50.00 лв. – както е присъдено в самата заповед за изпълнение. При
това положение, претенциите за разноски на ищеца в исковото производство /ДТ,
юрк.възнаграждение, такса за съдебна експертиза и депозит за особен
представител на ответника / за общо 675.00лв., съобразно уважената и отхвърлена
част от исковете, са основателни до размер на 488.72лв., и в този размер следва
да бъдат присъдени. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното
производство. Съобразно изхода на делото, разноски в заповедното производство
се дължат на заявителя – ищец в размер на ***.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415
във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, по отношение на Ш.Р.Р.,
с ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ на ******, ***, чрез ******, със седалище и
адрес на управление ***, ****, сумата от ***–
незаплатена главница по Договор за потребителски кредит ***присъдени със Заповед
за изпълнение ***по ч. гр. д. ***на ***.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с
правно основание чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД
и 86 от ЗЗД, за признаване за установена дължимостта от Ш.Р.Р., с ЕГН **********
***, към ******, ***, чрез ******, на главница по Договор ***за разликата до претендираната
главница от ***за сумата ***лв., представляваща възнаградителна лихва, и за
сумата ***лв., представляваща лихва за забава за периода от ***и лихвата от
подаване на заявлението в съда до окончателното заплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, Ш.Р.Р., с ЕГН ********** ***, да заплати на ******,
***, чрез ******, със седалище и адрес на управление ***, *****, направените
деловодни разноски в исковото производство размер от ***лв., и в производството
по ч.гр.д. ***на *** - в размер на ***.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: