Р Е Ш Е Н И Е
03.01.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
IІ гр.
отделение
Районен съд –
Дупница състав
06.12. 2019
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
Гражданско 1421 2019
дело № по описа за г.
Л.А.Д., ЕГН **********,***,
e предявила срещу Д.А.Т., ЕГН **********,***,
обективно съединени искове с
правно основание чл.124, ал.1, пр.2 ГПК и чл.537, ал.2 ГПК. Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на УПИ IX-573 в кв.33 по регулационния план на
село Стоб, община Кочериново; на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен нотариален
акт № 10, том IV, рег. № 4330, дело 554/2018 г. на нотариус Стефан Сотиров.
Л.А.Д. твърди, че на основание
изтекла придобивна давност до 1975 г. /в периода 1965 г. – 1975 г./ е
собственик на УПИ IX-573 в кв.33 по регулационния план на село Стоб, община
Кочериново, с улична и дворищна регулация, одобрени със Заповед №
4387/01.10.1963 г., с площ от 715 кв. м., при съседи: поземлен имот № І- 573,
поземлен имот с № ІІ-571, поземлен имот с № VІІ-569, поземлен имот с №
VIІІ-572.
Затова на 06.03.1975 г. тя била
призната за собственик на описания имот с нотариален акт за обстоятелствена
проверка №80, т.V, дело №1500/1975 г. на Станке Димитровски районен съдия.
Впоследствие продължила да стопанисва имота, като с действията си демонстрирала
пред ответника Д.А.Т., че счита
имота за свой. Въпреки това ответникът се снабдил с нотариален акт за
собственост по давностно владение и наследство № 10, том IV, рег. № 4330, дело
554/2018 г. на нотариус Стефан Сотиров за ½ ид. част от имота.
В постъпилия писмен отговор Д.А.Т.
сочи, че описаният имот е придобит от страните по наследство при равни права от
техните родители Е. Костадинова Таскова /починала на 20.03.1999 г./ и
Александър Димитров Т. /починал на 04.01.1990 г./, които са били собственици на
имота на основание давност.
Предявил е и насрещен иск,
като в исковата молба се сочи, че след смъртта на Е. Костадинова Таскова ищецът стопанисва
имота и направил редица подобрения в него, това било известно на Л.А.Д. и тя не
се противопоставила. След сключването на брак през 1951 г. Л.Д. *** и рядко
идвала в с. Стоб. В периода от 1999 г. до настоящия момент Д.А.Т. владее имота,
поради което е придобил по давност и наследствената част на Л.А.Д.. Искането е за
признаване за установено по отношение на Л.А.Д., че Д.А.Т. е собственик на
½ ид. част от УПИ IX-573 в кв.33 по регулационния план на село Стоб,
община Кочериново; на основание
чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен нотариален акт №80, т.V, дело №1500/1975 г. на
Станке Димитровски районен съдия.
В постъпилия писмен отговор от
ответницата се сочи, че волята на родителите на страните била всяко от децата
им да придобие собственост върху различен имот, като Д.А.Т. приживе на
родителите им придобил друг имот на съседна улица. Поради това претенциите му
са неоснователни, като през изминалия период от 1975 г. единствено тя и нейното
семейство стопанисват процесния имот.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на
закона и по свое вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представеното удостоверение за наследници, Л.А.Д. и Д.А.Т. са наследници по закон /дъщеря и син/ на Е. Костадинова Таскова, починала на 20.03.1999 г., и Александър Димитров Т., починал на 04.01.1990 г.
С
нотариален акт за обстоятелствена проверка №80, т.V, дело №1500/1975 г. на
Станке Димитровски районен съдия на
06.03.1975 г. Л.А.Д. е призната за собственик по давностно владение на парцел
IX-573 в кв.33 по регулационния план на село Стоб, община Кочериново, с площ от
715 кв. м., при съседи: улица, Георги Хаджийски и Костадин Сиджимков.
С
нотариален акт за собственост по давностно владение и наследство № 10, том IV,
рег. № 4330, дело 554/2018 г. на нотариус Стефан Сотиров на 30.10.2018 г. Д.А.Т.
е признат за собственик на ½ ид. част същия имот - УПИ IX-573 в кв.33 по
регулационния план на село Стоб, община Кочериново, с улична и дворищна
регулация, одобрени със Заповед № 4387/01.10.1963 г., с площ от 715 кв. м., при
съседи: поземлен имот № І- 573, поземлен имот с № ІІ-571, поземлен имот с №
VІІ-569, поземлен имот с № VIІІ-572.
Свидетелката
Еленка Д. – дъщеря на Л.Д., заявява, че през 1975 г. дядо й и баба й приписали
процесния имот на майка й – дядо й поканил майка й да отидат в съда, за да й
прехвърли парцела. Д.Т. знаел, че този парцел е на Л.Д., като на него
родителите им предоставили друг парцел на същата улица с площ 4 дка,
представляващ овощна градина. Докато родителите на страните били живи, те
заедно със семейството на свидетелката обработвали процесния имот и продукцията
от него била за дъщеря им, а продукцията от посочената овощна градина била за
сина им. Къщата, в която живеели родителите на страните, е в съседен имот,
свързан с процесния с порта, която е заключена от свидетелката от 2004 г.
Свидетелката
Анка Тренева сочи, че от 48 години живее в с. Стоб и според нея Л.Д. и
семейството й стопанисват процесния имот, той е ограден и вратата се заключва.
С майката на страните приживе са разговаряли и тя казвала, че „приписали”
процесния имот на дъщеря си, а имотът от отсрещната страна на същата улица – на
сина си. В съседство страните имат наследствена къща с двор, свързан с
процесния имот с порта, която семейството на Л. преди 5-6 години заключило, за
да не минава Д..
Свидетелят
Аспарух Василев твърди, че страните имат къща и два съседни парцела,
стопанисвани приживе от техните родители, а впоследствие от Д. и сина му. В
имота имало рибарник, изграден преди 40-50 години. Свидетелят не е виждал Л. и
близките й в имота, като уточнява, че живее в друга част на селото. Д. през
80-те години отглеждал животни в пристройките към наследствената къща.
Свидетелят не знае, дали процесният имот е заключен.
Свидетелят
Стоян Стоянов сочи, че рибарникът бил правен от Д. и той го стопанисвал;
свидетелят уточнява, че не е посещавал процесния имот от поне 15 години. С Д.
се виждали в наследствената къща; не е виждал сестра му много отдавна, не
познава и дъщерите й.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са първоначален и насрещен
положителен установителен иск за собственост и в тежест на ищеца по всеки от тях е да установи при
условията на пълно и главно доказване качеството си на собственик, съобразно
твърдяното придобивно основание, а в тежест на ответника е да наведе и установи
правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ищеца. Заявеното
от Л.Д.
основание за собственост е
изтекла придобивна давност в периода 1965 г. – 1975 г., а заявеното от Д.Т. –
наследство от родителите на страните и изтекла придобивна давност в периода от
60-те години на ХХ век до настоящия момент.
Между страните не е спорно, че до 60-те години на ХХ век процесният имот е бил собственост на техните родители Александър Димитров Т., починал на 04.01.1990 г. и Е. Костадинова Таскова, починала на 20.03.1999 г. Съгласно чл.99 ЗС, правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие, като в чл.77 ЗС са посочени способите за придобиване на право на собственост - чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
Безспорно е, че на 06.03.1975 г. Л.А.Д. се е снабдила с нотариален акт за собственост по давностно владение, издаден по обстоятелствена проверка, за целия процесен имот. По този начин тя недвусмислено е показала, че отрича владението на собствениците – родителите на страните. Снабдяването с констативен нотариален акт за целия имот представлява действие по смисъла на разясненията в ТР № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, изразяващо намерение за своене на имота, доведено до знанието /предвид вписването на нотариалния акт/ на собствениците и до знанието на другото им дете - Д.Т., тогава на 37 години.
Снабдяването с констативен нотариален акт за целия
имот представлява позоваване на придобивна давност като способ за придобиване на право на собственост съгласно
разясненията, дадени с ТР №4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г.,
ОСГК. Съгласно чл.115, б. „а” от ЗЗД, към който препраща чл.84 ЗС, давност не тече между деца и родители,
докато последните упражняват родителски права. Л.А.Д. е навършила пълнолетие през 1951 г., т.е. липсва пречка между
нея и родителите й да тече придобивна
давност в периода 1965 г. – 1975 г.
Дори да се приеме, че преди 1975 г. Л.Д. не е демонстрирала пред собствениците намерението да свои имота им, безспорно със снабдяването с нотариален акт тя е манифестирала това си намерение. По делото не се събраха доказателства собствениците да са се противопоставили на оспорването на собствеността им; напротив, според свидетелите Еленка Д. и Анка Тренева желанието на родителите било процесният имот да бъде придобит от дъщеря им, а намиращата се в близост овощна градина – от сина им; израз на това тяхно желание било и разпределянето на добивите от имотите, като тези от процесния били предоставяни на Л.Д..
Следователно Л.Д. е установила явно и необезпокоявано владение върху имота и най-късно на 06.03.1985 г. е придобила по давност собствеността върху него, а имотът е изгубил наследствения си характер по отношение на страните по делото.
С оглед на установеното поведение на Александър Димитров Т. и Е. Костадинова Таскова - липса на противопоставяне на владеенето на процесния имот от дъщеря им, израз на намерението им тя да придобие собствеността върху него, е неоснователен доводът на Д.Т. за приложение на чл.82 от ЗС – родителите на страните най-късно от 06.03.1975 г. не са държали имота като свой, т.е. липсва тяхно владение, което да бъде присъединявано от последващ владелец.
След смъртта на родителите на страните Л.Д. е продължила да държи процесния имот като свой, доказателство за което е заключването на вратите в оградата на имота и ограничаването на достъпа на Д.Т. до него. От показанията на Еленка Д. и Анка Тренева се установи, че от значителен период от време вратите на процесния имот са заключени и достъп до него има Л.Д. и нейните близки. Разпитаните по инициатива на Д.Т. свидетели не установиха различни обстоятелства: Аспарух Василев и Стоян Стоянов не знаят, дали имотът е заключен; сочат, че са виждали Д.Т. в наследствената къща и двора към нея, т.е. в съседния на процесния имот – именно в намиращите се там пристройки свидетелите заявяват, че Д.Т. е отглеждал животни, при възникнал пожар е възстановявал постройките, виждали са автомобила му при къщата и т.н.
Относно намиралия се в процесния имот рибарник свидетелите уточняват, че е строен преди 40-50 години и спомените им за стопанисването му от Д.Т. се отнасят за отдалечен във времето период - Стоян Стоянов уточнява, че от поне 15 години не е посещавал процесния имот; свидетелите не сочат стопанисването на рибарника да е продължило след смъртта на родителите на страните. Аспарух Василев сочи, че живее в друга част от селото и твърденията му, че не е виждал Л.Д. и дъщерите й в имота, не изключват стопанисването му от тях.
На следващо място, от свидетелските показания се установи, че отношенията между страните са били нормални приживе на родителите им и пребиваването на Д.Т. в имота със съгласието на неговия собственик – сестра му, не води до извод за установено от него владение. При заявеното от него след смъртта на Е. Костадинова Таскова през 1999 г. оспорване на правата на Л.Д. е последвало недопускането му в имота. По делото не се установи период от време, в който Д.Т. да е държал процесния имот като свой.
Предвид
установяването по делото на придобиването на собствеността върху процесния имот
по давност от Л.Д. предявеният от нея положителен установителен иск
за собственост е основателен. Предвид обстоятелството, че ответникът по иска не е придобил по наследство или по давност идеална част от процесния имот, притежаван от ищцата,
следва да се уважи като основателно искането по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на
нотариален акт № 10, том IV, рег. № 4330, дело 554/2018
г. на нотариус Стефан Сотиров.
По делото се установи, че процесният имот не спада към наследството от
родителите на страните, като не се установи Д.Т. да е придобил по давност право на собственост
върху него. Поради това предявените насрещни искове с правно основание чл.124, ал.1, пр.2 ГПК и чл.537,
ал.2 ГПК следва да бъдат отхвърлени.
Съобразно изхода на делото,
направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата разноски по производството за
внесени държавни такси в размер на 55 лв.
Не следва да се
присъждат разноски на страната на ищцата по първоначалния иск за адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата; в представения договор
за правна защита е посочено единствено осъществяването й при условията на чл.38
ЗА. След като не е посочено конкретно основание от изброените по чл.38, ал.1,
т.1-3 от ЗА, формалното позоваване на посочената разпоредба не е достатъчно, за
да обоснове възникнало в полза на процесуалните представители основание да
получат възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ /изрично в този
смисъл - Решение № 165 от 26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 93/2010 г., II т. о.,
ТК/.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.А.Т., ЕГН **********, че Л.А.Д., ЕГН **********, е собственик на
основание придобивна давност на УПИ IX-573 в кв.33 по
регулационния план на село Стоб, община Кочериново, с улична и дворищна
регулация, одобрени със Заповед № 4387/01.10.1963 г., с площ от 715 кв. м., при
съседи: поземлен имот № І- 573, поземлен имот с № ІІ-571, поземлен имот с №
VІІ-569, поземлен имот с № VIІІ-57.
ОТМЕНЯ на основание
чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт № 10, том IV, рег. № 4330, дело 554/2018
г. на нотариус Стефан Сотиров, с който Д.А.Т.,
ЕГН **********, е признат за собственик на
основание наследство и давностно владение на ½ идеална част от УПИ
IX-573 в кв.33 по регулационния план на село Стоб, община Кочериново, с улична
и дворищна регулация, одобрени със Заповед № 4387/01.10.1963 г., с площ от 715
кв. м., при съседи: поземлен имот № І- 573, поземлен имот с № ІІ-571, поземлен
имот с № VІІ-569, поземлен имот с № VIІІ-57.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.А.Т., ЕГН **********, срещу Л.А.Д., ЕГН **********, насрещен иск
за признаване за установено по
отношение на ответницата, че ищецът е собственик на основание наследство от родителите на страните и
изтекла придобивна давност в периода от 60-те години на ХХ век до настоящия
момент на ½ ид. част от УПИ IX-573 в кв.33 по регулационния план на село
Стоб, община Кочериново, както и за
отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт № 80, т.V, дело
№1500/1975 г. на Станке Димитровски районен съдия.
ОСЪЖДА Д.А.Т., ЕГН **********, да заплати на Л.А.Д., ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 55 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: