Р Е
Ш Е Н
И Е N
гр.
Сливен, 02.04.2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на тридесет и първи март
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН САНДУЛОВ
КРАСИМИРА КОНДОВА
при
участието на прокурора ………и при секретаря Пенка Спасова, като разгледа
докладваното от М. Сандулов гр. д. N 436
по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 275 от 28.02.2020г.,
постановено по гражданско дело № 4949 по описа на Районен съд Сливен за 2019г.,
с което съдът е признал за установено, че „Декада 3“ ООД, ЕИК: ********,
седалище и адрес на управление: град ********, ********, ап. 4 дължи на „Арена
– И.Т.“ ЕООД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: ********по иск с
правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 200 вр. с чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 318 ТЗ
сумата от 18 958, 40 лева, представляваща неплатена главница по фактура №
**********/24.03.2015г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.03.2019г. до
окончателното плащане на сумата и по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД сумата от 5688,05 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 21.03.2016г. до 21.03.2019г., както и сторените
в заповедното производство разноски в размер на 1928,23 лева съобразно
уважената част от исковете.
Против това решение е подадена въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство „Декада 3“ ООД, ЕИК: ********, действащо чрез
пълномощник. Въззивникът счита, че първоинстанционното
решение в обжалваната си част е постановено при допуснати нарушения на
материалния и на процесуалния закон. В тази връзка преразказва мотивите на първоинстанционния съд относно доказателствената
стойност на фактурата като частен свидетелстващ документ и възможността чрез
нея да се докаже сключването и изпълнението на задълженията по процесния
договор за търговска продажба. Твърди, че правните изводи на съда относно доказателствената стойност на фактурата противоречат на
цитираната от него съдебна практика на Върховния касационен съд. Навежда
оплакване, че съдът бланкетно без да посочи мотиви не
е ценил като достоверни събраните чрез разпит на един свидетел гласни
доказателства, от които се установява, че процесната
фактура и акцизен данъчен документ не са подписани от управителя на ответното
дружество. Оспорва като неправилен извода на съда, че ирелевантно
за правния спор е мястото, на което ще се съхранява горивото, посочва, че е
задължително горивото да се разтовари и съхранява на точно определено място,
което подлежи на проверка от органите на Национална агенция за приходите и на
Агенция Митници. В тази връзка смята, че съдът неправилно не е допуснал и не е ценил, поради настъпила преклузия, представеният по делото констативен протокол от
извършена проверка в процесния обект от служители на Агенция Митници. На
следващо място въззивникът излага подробни съображения защо при анализ на
данните от представените пътен лист и справка за товарене и разтоварване на цистерната
се установява, че твърдяното от ищцовото дружество
количество гориво не е доставено на обекта в село с.Ч. Навежда се оплакване, че
първоинстанционният съд неправилно е тълкувал данните в таблицата за товарене и
разтоварване, неправилно е счел се посоченият в предпоследната графа номер на
акцизния данъчен документ и записаните след него литри гориво, доказват, че
такова гориво е било доставено на ответното дружество.
В срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В с.з за страните не се явяват процесуални
представители по закон или пълномощие.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл.
269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за
законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките,
поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Въз основа на събраните по делото доказателства от
двете инстанции, е установено следното от фактическа страна:
С представената по делото фактура № **********/24.03.2015 г., ищецът е претендирал да е продал на
въззивника газьол за отопление ПРЛО-2607ДС9250 на обща
стойност 18 958,40 лв. с ДДС. Била извършена доставка и разтоварване в с. с.Ч,
комплекс „Дивеците” на газьол, като стоката е била
получена на 24.03.2015 г Страните са подписали и документ за удостоверяване на
предназначението на акцизните стоки и точния адрес на мястото на доставката, в
който като дата и място на доставката е посочена 24.03.2015 г. и с.Ч, комплекс
„Дивеците”. Документите обаче са били подписани от
свидетелката З., която е служител на ответното дружество и от показанията й се
установява, че на датата на която била извършена доставката тя се намирала в
комплекс „Дивеците” в с. с.Ч, като комплексът се отоплявал единствено на дърва, поради което
нямали съдове за съхраняването на горивото. Подписала документите за
извършената доставка, но било тъмно и не била видяла какво подписва. За първи
път виждала този камион. Тя подписала
документа и била написала името и ЕГН на управителя на ответното дружество.
Камионът си тръгнал без да разтовари горивото. Още същата вечер уведомила
управителя, че подписала документи за доставка, която не била извършена.
Служителите на Митниците Бургас претърсвали обекта и не били установили
наличието на гориво, за което бил съставен протокол.
Видно от изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза за периода от 01.03.2015 г. до 31.03.2016 г. в счетоводството на
ответното дружество фактура № **********/24.03.2015 г. не е била отразена и не
е била включена в дневниците за покупко-продажба към справката декларация по
ДДС до края на м. март
От уведомително писмо от GPS България относно пътния
лист и извършените разтоварвания за дата 24.03.2015 г. на МПС с рег. №
РВ4754РА собственост на ищцовото дружество, е установено че същото е пристигнало в
с. с.Ч към 14,00 часа на процесната дата и е
напуснало селото по посока на гр. Пловдив около 19,00 часа на същата дата. От
заключението на назначената пред тази инстанция съдебно техническа експертиза е
видно, че е имало или технически проблем или неизправност на уреда за
измерване, който е монтиран на автоцистерната, разтоварваща гориво, защото
посочените данни за начално показване на уреда, крайно показване на уреда,
както и количеството са нула.
От заключението на допълнителната комплексна
експертиза е видно, че GPS устройството
е предназначено за проследяване в реално време, текущо местоположение, пробег и
маршрут на дадения автомобил. Връзка към бордови компютър / CANBUS отчитане на точни данни за: изразходено количество
гориво, ниво на гориво, изминато разстояние, обороти, температура на двигател и
др. Отчетност на мото часове на двигателя при работа с една или две помпи.
Възможност за блокиране на работата на двигателя. Тези
технически възможности са свързани с намаляване на транспортните и оперативни
разходи за гориво, контрол при злоупотреби, намаляване на амортизации на автопарка, контрол при превишаването на скоростта,
задаване на задължителни маршрути на движение, следене за отклонения и
допълнителен престой, пълна отчетност и аналитична информация от различни
видове справки, експорт към външни системи за отчет на разходите, проследявате
местоположението на автомобилите от всеки браузър, от смартфони
и таблети. Контролът на посочените
възможности на системата налагат връзка на системата с различните
измервателни устройства на влекача и на допълнително монтираните устройства към
влекача и цистерната. Технически правилно е на всички контролни уреди и
измервателни уреди да се извършва калибриране в специализирани лаборатории. От
извършено предварително проучване автомобилът не е наличен и технически не би
могло да се извърши оглед. По делото няма приложени документи за извършени
калибрирания от специализирани лаборатории. Съгласно приложените
данни по делото не са
констатирани технически неизправности на GPS системата. По делото е приложено
уведомително писмо от GPS България, от което е видно,
че системата, монтирана на автомобила
е била технически изправна и е отчела маршрута и последователност от действия на
водача при разтоварване на превозваното гориво. Основно изискване, поставено към контролните уреди
е постоянно измерване на нивата на гориво в резервоарите, като се получава
подробна информация за всички зареждания и източвания на резервоарите. Извършва
се постоянно засичане на всички промени в нивото на горивото, сравняване на
реалните количества зареждано гориво с това от разписките за зареждане, като
по този начин могат да бъдат предотвратени неупълномощена употреба на горивото.
Чрез GPS системата активно може да се засече разтоварване на гориво на
неразрешени бензиностанции, както и да се предупреждава винаги, когато
превозното средство разтоварва на бензиностанция, за която не е посочен маршрут.
Така дефинираните възможности на системата определят
и връзката на възможна неизправност, както и контрол на изправността на
системата. Посочените обстоятелства и възможности на системата
определят техническа невъзможност измервателното устройство да е изрядно и
системата да отчита грешка. Системата е в състояние да извършва записи на
всички технически проблеми и нарушаване на комуникацията с обмен на данни.
Съгласно приложена справка по делото разтоварването на гориво е започнало в
12:10:09 ч. и е продължило до 12:33:49 ч., продължило е 23 мин. и 40 секунди
/00:23:40/. Началото на брояча на помпата е 34801813, а в края на
разтоварването брояча на помпата е отчел 34811793. Разтовареното количество
гориво е
Видно от копието на справката, в системата на GPS България, е постъпила информация
за въпросната доставка изразяваща се в посочване на маршрута на движение на
превозното средство, позициониране по различни координати в страната,
разтоварване в град Пловдив с посочване на начално и крайно показание на
уредите, количество гориво и АДД, както и данни за пребиваване в с. с.Ч с
нулеви данни за показания на уреди, посочен е АДД и количество по АДД. По делото не се установяват документи и данни за
обявяване на неработоспособност на информационната система на митниците и за
обявяване на аварийна процедура в тази връзка. По делото не се установяват
документи и данни за установени нередности в устройствата на превозното
средство, както и в тази връзка за извършено уведомление от страна на
превозвача.
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основаа на събраните гласни и писмени
доказателства. Кредитирани са показанията на свид. З.,
тъй като те се подкрепят от писмените доказателства.
Съдът кредитира и заключенията на назначените по
делото експертизи, тъй като няма съмнение в добросъвестността и компетентността
на експертите.
Въз основа на
приетото за установено от фактическа страна настоящият състав прави следните
правни изводи:
За да уважи претенцията районният съд приел, че с
оглед на всички представени писмени доказателства, страните са били обвързани
от неформален договор за търговска продажба на гориво обективиран
във процесната фактура, която съдържа всички
съществени елементи на договора и отговаря на изискванията на Закона за
счетоводството, като по силата на този
договор на ответника – купувач му е било доставено гориво от МПС собственост на
ищеца, като за извършената доставка е била издадена фактура, акцизен данъчен
документ, които са били подписани от двете страни, като доставката е била
отразена в счетоводството на ищеца, в дневниците за ДДС, за продажби и е бил
внесен ДДС и акциз по издадената фактура.
По силата на този договор и на приемане на извършената доставка е
възникнало задължението за плащане на отразената в издадената от ищеца -
продавач фактура. Видно от изготвената съдебно-счетоводна експертиза такова
плащане не е било извършено от страна на задълженото лице.
Принципно правилни са разсъжденията на районния съд,
че фактурата е свидетелстващ документ, защото удостоверява материализираното
изявление в нея, но тя не е основание за плащане на цената на една
стока. Основание за плащане е доставката на стоката, като фактурата
само удостоверява този факт. Цената по договора за търговска продажба се дължи,
не защото е издадена фактура, а защото е извършено доставянето на описаните в
нея стоки. Вземането на продавача при търговската продажба не е обусловено от
осчетоводяването на процесната фактура, тъй като
съгласно чл.327 ал.1 от ТЗ основанието за плащане е предаването на стоките.
Неправилно е прието обаче, че в случая се установява от всички събрани по
делото писмени доказателства, че стоката е била доставена на ответника.
Практиката на ВКС обективирана
в редица решения - Решение № 51 от 10.12.2012 г. по гр.д. № 962/2011 г. на ВКС;
Решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение №
96/26.11.2009 г. по т.д. 380/2008 г. на ВКС, І т.о.; Решение № 46 от 27.03.2009
г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. №
593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и др., приема, че фактурата може да бъде приета
като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за
продажба между страните доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката
по вид стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място
на издаване. Нещо повече, само по себе си отразяването на фактурата в
счетоводството на купувача, включването й в дневника за продажбите по ДДС и
ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и
доказват неговото съществуване – Решение № 42/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. С Решение
№ 30/08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 на ВКС, І т.о. и Решение № 46 от
27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о. е прието, че макар и
подписите върху фактурите да са положени от лица, за които не може да бъде установено,
че са били упълномощени от страната да получат стоката, то търговеца е узнал за
получаването й по смисъла на чл. 301 ТЗ, като това не се презюмира,
а е установено по безспорен начин от отразяването на фактурите в счетоводството
му.
Видно от изложената практика, фактурата може да се
приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба и да
установи задължението, ако отразява съществени елементи от съдържанието на
сделката. Процесната фактура съдържа необходимите
реквизити, доколкото в нея са посочени продавача и купувача, мястото и датата
на съставянето й, цената на стока и вещите които са родово определени –
материали.. В случая фактурата съдържа всички необходими реквизити, обективиращи съществените елементи на сделката. Тя обаче не
е двустранно осчетоводена и по нея не е ползван данъчен кредит по ЗДДС от
въззивника. Следователно като не е налице ползване на данъчен кредит по ЗДДС по
процесната фактура е налице и неустановеност на
предаване на стоката.
Фактурата се зачита от съда като доказателство за
извършена продажба само в случаите, когато тя не е оспорена от противната
страна. Тъй като съдът не е обвързан с материалната доказателствена
сила на частния документ, при направено оспорване на верността на
съставената фактура, решаващият съд е длъжен да прецени доказателственото
й значение за удостоверените факти с оглед на всички доказателства по делото. В
този смисъл е и решение № 92 от 07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., т. к., ІІ
т. о. на ВКС.
В случая не се установява горивото да е било
доставено. Видно от копието на справката, в системата на GPS
България, е постъ
пила информация за въпросната доставка изразяваща се в посочване на маршрута на
движение на превозното средство, позициониране по различни координати в
страната, разтоварване в град Пловдив с посочване на начално и крайно показание
на уредите, количество гориво и АДД, както и данни за пребиваване в с. с.Ч с
нулеви данни за показания на уреди, посочен е АДД и количество по АДД.
Следователно на посочения от ищеца обект не е била осъществена доставка на
гориво, поради което искът като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
Така решението на районния съд следва да бъде отменено изцяло и вместо това
да се постанови ново, с което претенцията да бъде отхвърлена.
Въззивникът е претендирал разноски и с оглед изхода на делото
такива следва да бъдат присъдени за двете инстанции, а именно в размер на
сумата от 874,61 лева, представляваща направените разноски пред тази инстанция
за държавна такса и възнаграждение на вещо лице и сумата в размер на 1400 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за пред първата инстанция.
Въззиваемата страна
следва да понесе своите разноски така както ги е направила.
Ръководен
от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 275 от 28.02.2020г., постановено по гражданско дело № 4949 по описа
на Районен съд Сливен за 2019г. изцяло като неправилно и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „Арена – И.Т.“ ЕООД, ЕИК: ********, седалище и адрес на
управление: ********против „Декада 3“ ООД, ЕИК: ********, седалище и адрес на
управление: град ********, ********, ап. 4 иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 200 вр. с чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 318 ТЗ за признаване за установено, че ответното
дружество дължи сумата от 18 958, 40 лева, представляваща неплатена
главница по фактура № **********/24.03.2015г. ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 22.03.2019г. до окончателното плащане на сумата и по иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД сумата от
5688,05 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 21.03.2016г.
до 21.03.2019г., както и сторените в заповедното производство разноски в размер
на 1928,23 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА
„Арена – И.Т.“ ЕООД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: ********да
заплати на „Декада 3“ ООД, ЕИК: ********,
седалище и адрес на управление: град ********, ********, ап. 4 сумата от 874,61 /осемстотин седемдесет и
четири лева и 61 ст/ лева, представляваща направените
разноски пред тази инстанция за държавна такса и възнаграждение на вещо лице и
сумата в размер на 1400 /хиляда и четиристотин/ лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за пред първата инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване на основание на 280 ал.3 т.1 пр.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: