Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 187
гр.Русе, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, 6-ти състав,
в открито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ:
Елица Димитрова
при участието на секретаря Галина Кунчева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 222 по описа за 2023 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба от Н.А.Н. ***
чрез адв.пълномощник Д.П. *** , против заповед № 23-1292-000125/24.04.2023г. за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП,
издадена от мл.автоконтрольор в сектор Пътна полиция към ОДМВР-Търговище , с
която по отношение на жалбоподателя е приложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП - временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца. В жалбата се развиват оплаквания за незаконосъобразност
на оспорения административен акт като издаден в противоречие с материалния
закон и при липсата на фактическите предпоставки за това. Жалбоподателят сочи,
че е налице значително разминаване на стойностите на алкохол в кръвта му,
установени след изпробването му с техническо средство, при което била
установена концентрация от 0,52 промила и в резултат на изследването на проба
от кръв, в която концентрацията на алкохол била 0,00 промила. Сочи ,че при
наличие на изследване на кръвна проба по реда на чл.174 ал.4 ЗДвП установените
стойности са определящи.
Моли съда да постанови решение, с
което да отмени оспорената заповед
Ответникът по жалбата – мл.автоконтрольор
в сектор Потна полиция към ОДМВР-Търговище, в писмено становище ,чрез
процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, от
процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно
засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
С процесната заповед е
наложена мярка по чл. 171,
т. 1, б. "б" от ЗДвП, според която разпоредба, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, пренесена в конкретния случай се прилага следната
принудителна административна мярка: временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца на водач, който управлява моторно
превозно средство след употреба на алкохол с концентрация над 0,5 на хиляда ,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с доказателствен
анализатор или с друго техническо средство , определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух.
В хода на
административното производство по издаване на оспорения ИАА управлението на МПС
след употребата на алкохол следва да бъде безспорно установена по реда на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Според чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от същия закон се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, видно от представената по делото заповед № 363з-2315/31.12.2021
г. на директора на ОДМВР - Търговище, с която същият, като ръководител на
структура на МВР, определена като служба за контрол по ЗДвП, е оправомощил
длъжностни лица от ОДМВР - Търговище да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки по ЗДвП. Сред тези длъжностни лица (т.2.1 от
заповедта) е и издалият оспорения административен акт младши автоконтрольор в
сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР – Търговище,
който видно от приложения часови график и ежедневен отчет е бил назначен по
график . По изложените съображения следва да се приема, че оспорената заповед е
издадена в условията на предвидена в закона делегация и в рамките на материалната
и териториална компетентност на органа – неин издател.
Оспорената заповед е в писмена форма
и има реквизитите, предвидени в чл.59, ал.2 от АПК. Изпълнено е изискването на
чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2, т.4 от АПК за нейното мотивиране чрез
излагане на правните и фактически основания за издаването й. В обжалваната
заповед нарушението, което е основание за прилагане на ПАМ, е описано ясно и
точно, като са посочени всички негови фактически признаци, включително време,
място, начин на извършване, описан е редът, по който е установена
концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя и конкретната нейна
стойност – 0,52 на хиляда. Разпоредителната част на акта също е ясно, точно и
конкретно формулирана. При издаване на заповедта не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила.
Видно
от представената по делото административна преписка, на 24.04.2023 г., в 09:30
ч., в с.Пробуда, общ.Търговище, на ул."Витоша", жалб. Н.А.Н. е
управлявал лек автомобил "Опел Мерива" с нидерландски рег.№ 82-LJP-7, като при извършена проверка от контролен
орган по ЗДвП, техническото средство "Алкотест Дрегер 7510" с
фабричен № ARNA0112, с
което водача е изпробван за употреба на алкохол , е отчело концентрация от 0,52
промила алкохол в издишания въздух. На водача е издаден талон за изследване №
079998, съгласно който е следвало да се яви в Спешно отделение при МБАЛ -
Търговище за да даде кръв за изследване, в срок от 60 минути от връчване на
талона, като същият му е връчен в 09:45 часа, което е удостоверено с подписа на
оспорващия. Или явяването с оглед на предписанията по талона е следвало да
стане в срок до 10:45 часа на 24.04.2023 г. Оспорващият се е явил в 12:05 часа в
Спешно отделение при МБАЛ Търговище, видно от съставения протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози , т.е. 75 минути след крайния срок,
посочен в талона за медицинско изследване, което е и отразено. От протокола се
установява и че лицето е заявило, че е употребило 100 гр.ракия и 2 л.бира на
23.04.2023 г., за времето от 22.00ч. до 01.00ч.
и е посочило употребените лекарствени продукти, като медицинският
специалист не е констатирал мирис на алкохол, наличие на абстинентни явления,
проблеми със съзнанието, проблемни движения на очите или със словесния контакт.
Изследването
на кръвната проба отразено в протокол за химическо изследване за определяне на
концентрацията на алкохол № 59/ 25.04.2023г. сочи на крайна концентрация 0,00
промила, на което именно се позовава оспорващият като твърди, че ЗППАМ е
издадена в нарушение на закона.
Възраженията
на жалбоподателя са неоснователни.
Описаните
в съставения при проверката АУАН серия GA
№ 935462 от 24.04.2023 г. фактически обстоятелства за
извършено административно нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП съставляват
едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед.
Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен от компетентно
длъжностно лице АУАН, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП към цитирания
релевантен момент има обвързваща доказателствена сила, а според разпоредбата на
чл.171, ал.1, изречение първо от АПК доказателствата, събрани редовно в
производството пред административния орган имат сила и пред съда, поради което доказателствената
тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи
върху оспорващия заповедта за прилагане на ПАМ. Действително
при констатиране на нарушение като описаното в АУАН серия GA № 935462 от 24.04.2023 г.
административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е
длъжен да наложи ПАМ. Същевременно обаче адм.орган е бил известен за издадения
талон за медицинско изследване на кръвта за установяване на концентрацията на
алкохол и, че спрямо АУАН жалбоподателят е предявил възражения. Процесната
ЗППАМ е издадена преди резултата от медицинското и химическо изследване на
кръвната проба и в този случай при възражение относно фактическите констатации
в АУАН, а именно за това е издаден и талона за медицинско изследване, разпоредбата на чл. 35 от АПК
да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. В конкретния
случай, административният орган е пристъпил към прилагане на ПАМ, без да изчака
резултатите от направеното медицинско изследване, чийто резултати са решаващи
съгласно чл.174 ал.4 от ЗДвП, но с оглед на конкретните обстоятелства по случая
нарушението не е съществено, тъй като не води до изводи различни от
направените.
Процесната заповед е
издадена за нарушение, установено въз основа на посочения в нея АУАН серия GA № 935462 от
24.04.2023 г.,
като в тежест на ответника е да установи съществуването на фактическите
основания, посочени в процесния ИАА, препращащ към съставения АУАН.
Въз основа на събраните
доказателства съдът намира, че обективно е реализирана хипотезата на чл. 171,
т. 1, б. "б" от ЗДвП, тъй като в текста на цитираната
разпоредба, изр. последно, законодателят изрично е посочил, че при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал. 4 от
същия закон, установените стойности са определящи, но само ако е
спазен реда на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. В случая обаче не се установява към
момента на налагане на ПАМ – 24.04.2023 г. въпросното изследване от кръвната
проба на оспорващия да е било налично. По-късното му депозиране не променя
фактите на установеното, поради неявяването на жалбоподателя за медицинско
изследване в указаното му време.
Действително предвид
факта, че проверката е извършена в с.Пробуда, което е извън населеното място, в
което жалбоподателят е следвало да даде кръвна проба, то същият има право да
даде такава до изтичане на максималния срок от 120 минути, / указано в
разпоредбата на чл.6, ал.6, т.2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози/, и е следвало да се яви най-късно до 11,45 ч., или
в указаното в талона време. А действителното му явяване в 12:05 часа надхвърля и
този максимален срок . Все пак съгласно чл.6 ал.7 от Наредбата крайния срок за яваване се
определя от контролния орган
в зависимост от отдалечеността на мястото за извършване на установяване с
доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване и
възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него. Тук следва да се посочи, че от справката с google
maps
разстоянието от с.Побуда до МБАЛ Търговище е близо 10 км. Действително
конкретната отдалеченост от мястото, където трябва да се вземе пробата
предполага пътуване пешеходно, с такси и с превоз на близки или приятели и
изисква технологично време. Доказателства обаче за наличие на обективни пречки
за съобразяване на определения от контролните органи срок за явяване за вземане
на проба от кръв по делото не са налице. Липсват доказателства и за направено
от оспорващия възражение пред контролните органи за недостатъчност на
определеното му време за явяване в лечебното заведение, където да му бъде взета
кръвна проба.Но дори такива да са били налични все пак явяването в медицинското
заведение нахвърля и максималното определено в наредбата време.
Всъщност логично е, че след като на
жалбоподателя е даден талон за медицинско изследване от една страна, и от друга
страна, той възразява спрямо отчетената с техн.средство концентрация,
добросъвестността за изпълнение на задълженията по чл. 6, ал. 7-9 от Наредбата
следва да се установи именно от него. Изгодните за лицето обстоятелства –
оспорването на показанията на техническото средство или представяне на
резултати от медицинските изследвания, които опровергават констатираното
наличие на алкохол в кръвта с друго техническо средство, следва да се установят
от него, но при спазване на задълженията му
по посочените норми на Наредбата.
От друга страна, според чл. 15, ал. 5 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. при обективна невъзможност за вземане
на кръв за изследване в посочения в талона за медицинско изследване срок, медицинският
специалист отразява причините за забавянето и часа на вземането. В случая е
налице изрично удостоверително изявление от лицето, взело пробата от кръв на
оспорващия, че забавянето не е по вина на лечебното заведение или на
специалиста, а поради късното яваване на лицето
На следващо място,
изрично с разпоредбата на чл. 6,
ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. е регламентирано, че в
случаите при неявяване в определения срок на посоченото място, концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
се установява въз основа на показанията на техническото средство за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта.
В този смисъл, независимо
че и според чл. 171, т. 1, б.
"б" ЗДвП при наличие на изследване от кръвна проба по реда
на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, но само ако е спазен
реда на чл.6 и чл.15 от наредбата, то предвид в случая явяването на оспорващия
в лечебното заведение след определения му от контролния орган срок, оспорената
ПАМ не се явява незаконосъобразна.
С оглед на изложеното, съдът счита, че неспазването на
определения в талона за медицинско изследване срок за даване на кръвна проба е
вследствие на поведението на жалбоподателя, поради което съдът намира, че
правилно административният орган е вписал, че лицето е било с 0, 52 промила
концентрация на алкохол в обема на издишания въздух.
Безспорно се установява
наличието на една от възможните хипотези, при които се прилага процесната ПАМ.
При установеното с АУАН нарушение по чл. 174, ал. 1, т.
1 ЗДвП, ответникът е действал в условията на обвързана
компетентност, респ. не е имал възможност за преценка дали да наложи или не
процесната по делото ПАМ. С оглед изложеното оспорената заповед е постановена в
съответствие с материалния закон.
Предназначението на
процесната ПАМ е с преустановителен и превантивен характер – както да
преустанови, така и да осуети възможността на дееца да извърши други подобни
нарушения. За приложената в случая ПАМ, както и за всяка ПАМ е присъщо
наличието на негативно засягане на правата и интересите на адресата й. Това
обаче не представлява наказание, поради което видът на нарушението в случая и
степента му на обществена опасност е съобразена от законодателя, който е
предвидил процесната ПАМ като временно отнемане на СУМПС на водач до разрешаване
на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Няма данни в
случая да е налице понастоящем влязло в сила наказателно постановление, т. е.
да е разрешен въпросът с отговорността
Оспорената заповед е
съответна и на целта на ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по
пътищата, като се отнеме временно СУМПС на водач по отношение на който е
установено с техническо средство употреба на алкохол над 0, 5‰, като по такъв
начин да се елиминират потенциалните възможности за възникване на пътнотранспортни
произшествия. Засягането с оспорената заповед на правата на оспорващия и в
частност временното отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността
му, но не повече от 18 месеца, съдът намира за съразмерно и съответно на
преследваната от законодателя легитимна цел – осигуряване безопасността на
движението по пътищата. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на
евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителни действия на
субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП се прилага ПАМ под прекратително условие -
"до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца".
Предвид така обоснованото
отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК,
жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора и
с оглед своевременното направено искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника,
оспорващият следва, на основание чл. 143, ал. 3 АПК,
да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Търговище (в чиято структура е
административният орган, издал оспорения акт), направените по делото разноски в
размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК,
във вр. с чл. 37, ал. 1
Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с
фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А.Н. *** против заповед
№ 23-1292-000125/24.04.2023г. за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, издадена от мл.автоконтрольор в сектор Пътна
полиция към ОДМВР-Търговище, с която по отношение е приложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП - временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Н.А.Н. с ЕГН **********,***, да заплати
на Областна дирекция на МВР – Търговище сумата от 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: