№ 15
гр. Търговище , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря СТАНКА Б. ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Търговско дело №
20203500900069 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава 32 от ГПК.
Искове с правно основание в разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ.
Производството е образувано по постъпила искова молба от Л. АНГ. СТ. от
гр. Търговище и С. Л. ИВ. от гр. София, действащи чрез адвокат Н.Н. Д. и
младши адвокат Г.Г. Р. с адрес за призоваване на ищците по делото: София,
ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 и № 6, тел.:
**********, ел. поща: ************@*****.***, против ЗД “БУЛ ИНС” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407,
район Лозенец, бул. “Джеймс Ваучер” № 87, представлявано от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, с правно основание в разпоредбата
на чл. 432 от КЗ - претенция за застрахователно обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП. Към
настоящото производство е присъединена и постъпилата искова молба от Л.
Л. Й., действащ чрез пълномощник адвокат Н.Н. Д., с адрес за призоваване на
ищеца по делото: ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис № 4, гр.
София, п. к. 1000, тел.: **********, ел. поща: *************@*****.***,
против ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК: *********.
И в двете искови молби се твърди, че на 20.06.2020 г. около 16,45 ч. по
1
третокласен път III-4009 при 1-ви км в посока от с. Лиляк, общ. Търговище
към гр. Търговище настъпва ПТП между лек автомобил марка „Мицубиши“,
модел „Спейс“ с peг. № Т 5896 АК, управляван от Яна Александрова
Станкова, ЕГН ********** и лек автомобил с марка „Мазда“, модел „323“ и
peг. № Т 7949 СТ, управляван от Левен Й. Стефанов, ЕГН **********. В
пряка причинно-следствена връзка с гореописаното ПТП Левен Й. Стефанов,
с ЕГН **********, претърпява множество телесни увреждания, които налагат
спешната му хоспитализация в МБАЛ - гр.Търговище и на 08.07.2020 г. водят
до неговия летален изход. По повод пътно-транспортното произшествие е
образувано ДП №395/2020 на РУП – Търговище.
Ищците твърдят, че видно от официалните свидетелстващи документи, с
които е констатирано настъпването на процесното ПТП, отговорността за
последното е на Яна Александрова Станкова, управлявала л.а. марка
„Мицубиши“, модел „Спейс“ и peг. № Т 5896 АК. Считат, че с безспорното си
непредпазливо и неправомерно поведение въпросният водач виновно допуска
настъпването на процесното ПТП, като предприема изпреварване в разрез с
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - при избиране на скоростта не се е съобразил с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие, превишил е максимално допустимата скорост за
движение в пътния участък - чл. 25, ал.1 от ЗДвП - преди предприемане на
маневра изпреварване и преминаване в лентата за насрещно движение не се е
убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението и не се е
съобразил с тяхното положение, посока и скорост на движение, чл.25, ал.2 от
ЗДвП - при предприемане на маневра, свързана с навлизане изцяло в съседна
пътна лента не е изпълнил задължението си да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея, чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП - преди да
предприеме изпреварването не се е убедил, че има видимост и свободен път
на разстояние, достатъчно за изпреварване, чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП - при
навлизане в пътна лента, предназначена за насрещно движение не е изпълнил
задължението си да не създава опасност за превозните средства, движещи се
по нея, в пряка причинно-следствена връзка с което е и последвалата смърт на
Левен Й. Стефанов, респективно претърпените неимуществени вреди от
ищците, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на техния
наследодател.
2
Към датата на събитието е било налице валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, учредено с полица № BG/02/120001060556 с начална дата
на покритие 17.04.2020 г., издадена от ответното застрахователно дружество.
Твърдят още, че настъпилото събитие има за последица силно негативно
влияние върху целия живот на ищците, които са претърпели и продължават
да търпят болки и страдания от настъпилото ПТП, както и дискомфорт в
ежедневието им, свързан с различни по вид психологични проблеми.
Предявили претенции пред ответника, но не постигнали споразумение.
С оглед всичко гореизложено, предявяват настоящите искове и молят съда
да постанови решение, с което да осъди ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК: *********,
район Лозенец, бул. “Джеймс Ваучер” № 87, гр. София, п.к. 1407, да заплати
следните суми:
1. На Л. АНГ. СТ., ЕГН **********, сумата от 200 000,00 (двеста хиляди)
лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, вследствие смъртта на Левен Й. Стефанов настъпила на
08.07.2020 г. от причинени телесни увреждания при ПТП на 20.06.2020 г.,
ведно със законна лихва върху посочената по-горе сума, считано от датата на
настъпилата смърт от деликта - 08.07.2020 г., до окончателното й изплащане
съгласно чл. 429 от КЗ, както и законна лихва върху горепосочените суми,
съгласно чл. 497, ал.1, т. 1 от КЗ, считано от дата на постановения отказ на
ответника да изплати застрахователно обезщетение - 19.08.2020 г., до
окончателното им изплащане;
2. На С. Л. ИВ., ЕГН **********, сумата от 200 000,00 (двеста хиляди) лева
- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие смъртта на Левен Й. Стефанов настъпила на
08.07.2020Г. от причинени телесни увреждания при ПТП на 20.06.2020г.,
ведно със законна лихва върху посочената по-горе сума, считано от датата на
настъпилата смърт от деликта - 08.07.2020 г., до окончателното й изплащане
съгласно чл. 429 от КЗ, както и законна лихва върху горепосочените суми,
съгласно чл. 497, ал.1, т. 1 от КЗ, считано от дата на постановения отказ на
ответника да изплати застрахователно обезщетение - 19.08.2020 г., до
окончателното им изплащане.
3
В исковата молба на Л. Л. Й. се посочва, че той е бил пасажер в лекия
автомобил „Мазда“, поради което на 20.06.2020 г. постъпва по спешност в
Хирургическо отделение с болки в главата, гърдите, левия глезен и дясна
предмишница, където е установено, че преди 2 часа е претърпял ПТП, при
което е изгубил съзнание за неопределено време. Пострадалият е получил
контузия на гръдния кош, контузия на дясна гривнена става, счупване на
талуса на лявото ходило, рана на главата в тилната област с размери от 5-6
см,, бил е с отслабено в лявата част двустранно везикуларно дишане, тъпрял е
силни болки в областта на гръдния кош, както и изключително силна
болезненост в дясна предмишница и левия глезен. След проведени
компютърно-томографски изследвания са констатирани данни за
полифрагментна фрактура на стернума, консолидация на белодробния
паренхим вляво и базално контузионно огнище. От рентгенографията на
гръдния кош са налични данни за засенчване със среден интензитет, вляво
базално - контузионно огнище и плеврален излив. Тогава са установени
следните травми в областта на левия глезен - фрактура на талус латерално.
Впоследствие на 24.06.2020г. ищецът е приведен и в Отропедо-
травматологичното отделение към МБАЛ - гр. Търговище за оперативна
интервенция, при която е извършено закрито наместване на фрактурата на
талуса на лявото ходило без вътрешна фиксация.
Твърди още, че на 30.07.2020 г. представили пред ответната страна
застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ за неимуществени вреди,
а на 31.08.2020г. представили и застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение на ищеца за претърпените имуществени вреди в размер на 1
452,08 лв. (хиляда четиристотин петдесет и два лева и 8 ст.), свързани с
разходи по повод на лечението на пострадалия, за което представихме и
необходимите документи. Въпреки това, ответникът представил отговор от
14.09.2020 г., който по същество приемат за неправилен отказ. по вече
изложените съображения, счита за неправилен отказ.
Ето защо молят съда да осъди ЗД “БУЛ И НС” АД, ЕИК: *********, район
Лозенец, бул. “Джеймс Ваучер” № 87, гр. София, п.к. 1407, да заплати на Л.
Л. Й., ЕГН **********, следните суми:
- сумата от 80 000,00 лв. (осемдесет хиляди лева), частично предявени от
4
сума в размер на 100 000,00 лв. (сто хиляди лева) - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
причинени телесни увреждания при ПТП на 20.06.2020г., ведно със
- на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ - законна лихва върху размера на
обезщетението за неимуществени вреди, считано от 30.07.2020 г. (датата на
уведомяването на ответника) до окончателното погасяване на вземането,
както и
- на основание чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ - законна лихва върху общия размер
на дължимото застрахователно обезщетение (включващо както
обезщетението за неимуществени вреди, така и лихвата по чл. 429, ал. 3 от
КЗ) считано от 19.08.2020 г. (дата на постановения отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение) до окончателното погасяване на вземането.
- 1 488,95 лв. (хиляда четиристотин осемдесет и осем лева и 95 ст.) -
обезщетение за претърпени имуществени вреди, свързани с извършването на
разходи за лечение, ведно със:
- на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ - законна лихва върху размера на
обезщетението за имуществени вреди, считано от 31.08.2020 г. (датата на
уведомяването на ответника) до 19.11.2020 г. (датата на представяне на
исковата молба) в размер на 33,50 лв. (тридесет и три лева и 50 ст.), до
окончателното погасяване на вземането, както и
- на основание чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ - законна лихва върху общия размер
на дължимото застрахователно обезщетение (включващо както
обезщетението за имуществени вреди, така и лихвата по чл. 429, ал. 3 от КЗ),
считано от 14.09.2020 г. (дата на постановения отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение) до 19.11.2020г. (датата на представяне на
исковата молба) в размер на 28,34 лв. (двадесет и осем лева и 34 ст.) до
окончателното погасяване на вземането.
Направени са доказателствени искания.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника /2
броя/, в който се изразява основно следното становище по исковите
претенции:
5
Оспорват иска по основание и размер.
Оспорват механизма на ПТП, като считат, че представените по делото
доказателства нямат установителен характер по отношение начина на
настъпване на ПТП. Единствено доказателство за механизма, което са
представили ищците, е съставеният по случая Констативен протокол за ПТП,
който не се ползва с материална доказателствена сила в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото няма данни длъжностното
лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Без да е установен
механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от
участниците е действал противоправно, а без установено противоправно
поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2
ЗЗД. В случая е образувано ДП, но няма данни как се развило. Няма
представен акт по чл. 413 НПК. Следователно всичко факти относно пътния
инцидент подлежат на доказване, като доказателствената тежест е върху
ищеца.
Оспорват също да е причинена вреда, тъй като до настоящия момент не са
представени доказателства, които да я установяват по безспорен начин, макар
да може да се предполага. Оспорват наличието на пряка причинна връзка
между ПТП и настъпилата смърт на Левен Стефанов. Оспорват иска по
размер. Обезщетението от 200 000 лева на първите двама ищци е прекомерно
висока сума. Претенцията не отговаря на принципа за справедливост и
икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП, като е завишена
многократно, спрямо действителната вреда, макар човешкия живот да не е
оценим са пари.
Считат, че претенцията за лихва за период от датата на ПТП е
неоснователен и не е съобразен с чл. 380 КЗ и чл. 497 КЗ. Разпоредбата на чл.
497 КЗ е специална спрямо разпоредбата на цитираната в исковата молба
разпоредба на чл. 429 КЗ, тъй като чл. 497 КЗ се отнася за застраховка ГО на
автомобилистите, от каквато ищците сочат да черпят права срещу
застрахователя, а разпоредбата на чл. 429 КЗ касае обща застраховка ГО и
въвежда общи правила за този вид застраховка.
Дори и да бъде доказано в хода на процеса противоправно поведение на
застрахования при тях водач, считат, че е налице т.н. независимо
6
съизвършителство от наследодателя на ищците. Считат, че ако той бе спазил
всички относими към неговото поведение правила на ЗДвП, не би се стигнало
до настъпване на вредоносен за него резултат. Правят евентуално възражение
за съпричиняване от страна на Левен Стефанов като водач на МПС. Той
управлява л.а. „Мазда” е per. № Т 7949 СТ, със скорост значително над
разрешената за пътния участък и с несъобразена скорост, като така поставя
себе си и останалите участници в движението в превишен риск. Той
причинява вредата си в голяма степен, защото при адекватни действия е
могъл да избегне удара, като оказва постоянно контрол върху управлявания
от него автомобил и е имал възможност при своевременни и адекватни
действия да избегне ПТП, независимо от конкретните правила за предимство
в създалата се ситуация. Отделно се твърди, че пострадалият е бил без
поставен предпазен колан.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
ищците, в която се твърди следното:
Обстоятелствата, на които се основават исковете и механизмът на
настъпилото процесно ПТП, са видни от доказателствата, приложени към
исковата молба, официални свидетелстващи документи - Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, Протокол за оглед на
местопроизшествие и др. Същите са надлежно съставени от компетентни
държавни органи, съдържат всички изискуеми реквизити и са подписани от
длъжностните лица. В този смисъл по своята правна природа тези документи
съставляват официални свидетелстващи документи и съгласно чл. 179 от ГПК
имат обвързваща съда материална доказателствена сила относно фактите,
осъществени от или в присъствието на длъжностното лице.
Излагат съображения, че отговорността на застрахователя за лихви по чл.
497 от КЗ е за забава на самия застраховател с определянето й, изплащането
на застрахователното обезщетение, част от което е и вземането за лихви по
чл. 429 от КЗ. Твърдят, че двете задължения за лихви (по чл. 429, ал. 3 от КЗ и
чл. 497 от КЗ) са с различни правни основания (едното е част от общия размер
на дължимото застрахователно обезщетение, а другото е за забава на
застрахователя с определянето и изплащането на общия размер на дължимото
застрахователно обезщетение) и могат да съществуват паралелно, като
подлежат на доказване в процеса по общия ред.
7
В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника,
в който се акцентира на следното:
Поддържат възражението относно механизма на ПТП. Поддържат и
възражението за наличие на пряка причинна връзка между ПТП и
настъпилата смърт на Левен Стефанов. Поддържат възражението за
прекомерност на претенцията. Поддържат възражението срещу претенцията
за лихва. Отказ от застрахователя не е постановяван, а са изискани
допълнителни документи. С претенцията не е представена банкова сметка по
реда на чл. 380 ал. 3 КЗ. Застрахователят не е в забава и не дължи лихва. В чл.
494, т. 10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички
разноски и лихви извън тези по чл.429, ал.2 и ал.5 КЗ при спазване на
условията по чл.429, ал.З КЗ, т.е. не се покриват лихви за периода от датата на
деликта до датата на уведомяване на застрахователя. Както е посочено и в
отговора на исковата молба уведомяване на застрахователя от страна на
застрахования няма. Следователно претенцията за лихва може да е от датата
на предявяване на претенцията, но пък към нея не е представена банкова
сметка, независимо от липсата на доказателства, за което е отправено искане
към застрахования. Разликата в периодите по отношение на дължимото
спрямо увреденото лице обезщетение за забава от деликтвента на осн. чл.86
вр. чл.84, ал.З ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор се
извежда не само е оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, но и
предвид въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на
деликтвента по застраховка „Гражданска застраховка’' на автомобилистите на
осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ - отправянето на писмена
застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл.380 КЗ.
В съдебно заседание ищците се представляват от адв. Жени Тасева,
редовно преупълномощена. Поддържа исковите претенции. Представени са
писмени бележки.
В съдебно заседание ответното дружество се представлява от адв. Н.К.,
редовно упълномощен. Същият изразява становище, че съдът следва да
определи едно справедливо обезщетение, което да е в размер не по-високо от
60- 70 хил. лв., и също така да отчете направеното възражение за наличие на
8
съпричиняване, и това да рефлектира за всеки един от пострадалите при
определяне на обезщетението. Според него при определяне на обезщетението
съдът следва да отчете обстоятелството, че съпругата на пострадалия следва
да получи по-различно обезщетение, т.е. по-високо отколкото децата, тъй
като в крайна сметка тя остава сама, с оглед на възрастта, на която е и
възможностите й за работа. Счита, че не следва да се присъждат акцесорните
претенции за лихви, аргументите за което са изложени подробно в отговора
на исковата молба. Моли да им бъдат присъдени разноски в производството.
Относно допустимостта на предявените искове съдът приема следното:
Предявените искове са допустими. Първите двама ищци обосновават
правния си интерес от завеждането им с обстоятелството, че загиналият в
процесното ПТП е техен съпруг, респ. баща, поради което смъртта му им е
причинила значителни по характер и обем неимуществени вреди. Третият
ищец обуславя правния си интерес, че е получил увреждания в процесното
ПТП, поради което е претърпял неимуществени и имуществени вреди.
Обстоятелството, че в исковата им молба не фигурират банкови сметки на
ищците, не води до нередовност на същата, доколкото не е възможно на това
основание исковата молба да подлежи на връщане.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, представени с
исковата молба, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
По фактите съдът съобрази следното:
На 20.06.2020 г. г. около 16:45 часа на път III — 4009, км 1, между гр.
Търговище и с. Лиляк, общ. Търговище, л.а. „Мицубиши Спейс Рънър” с per.
№ Т 5896 АК, управляван от Яна Станкова се движи по същия път с посока от
с. Лиляк към гр. Търговище в дясна пътна лента със скорост на движение
около 57 км/ч. В същото време, по същия път в обратна посока (от гр.
Търговище към с. Лиляк) се движи л.а. „Мазда 323” с per. № Т 7949 СТ,
управляван от Л.Й. Стефанов със скорост на движение около 96 км/ч.
Опасната зона за спиране при определената скорост е около 35 м за л.а.
„Мицубиши” и около 77 м. за л.а. „Мазда”. Видимостта на двамата водачи
един към друг преди настъпване на произшествието е около 100 м. В даден
момент водач на л.а. „Мицубиши” навлиза неправомерно в лентата за
насрещно движение (в лентата за движение на л.а. „Мазда”). Последва удар с
9
предна дясна и централна част на л.а. „Мицубиши” в зоната на предна
централна част на л.а. „Мазда”. Ударът между двете пътни превозни средства
е челен кос. В момента, в който л.а. „Мицубиши” навлиза в лентата за
движение на л.а. „Мазда” двете МПС са били на отстояние един от друг около
39-40 м. Вследствие на инициалния удар двата автомобила ротират около
вертикалната си ос, завъртат се по часовата стрелка и се установяват на
местата намерени при огледа. Вследствие на настъпилото произшествие са
причинени тежки деформации в предната част на ППС и значителни
материални щети по двата автомобила. В резултат на описаното ПТП Левен
Й. Стефанов претърпява множество телесни увреждания, които налагат
спешната му хоспитализация в МБАЛ - гр.Търговище, а на 08.07.2020 г. той
умира в болницата. Синът му, третият ищец, който е пътувал заедно с баща си
в автомобил „Мазда“, също получава телесни увреждания. Водачът на л.а.
„Мазда 323” с peг. № Т 7948 СТ не е имал техническа възможност да
предотврати ПТП при движение със скорост 96 км/ч., а също и при движение
с максимално допустимата скорост за района на произшествието (90 км/ч.) и
предприемане на маневра „аварийно спиране”. Водачът на л.а. „Мицубиши
Спейс Рънър” е имал техническа възможност да предотврати произшествието
при управление на превозното средство в дясната част на платното за
движение в неговата посока.
При така описания механизъм на настъпилото ПТП съдът приема, че
причината, довела до настъпване на ПТП, е субективното поведение на
водача Яна Станкова, който навлиза неправомерно в лентата за насрещно
движение (лентата за движение на л.а. „Мазда”). Няма данни по делото
навлизането в насрещната лента от страна на водача Яна Станкова да е в
резултат на изпреварване, но несъмнено поведението на този водач е
неправомерно. Нарушени са разпоредбите на ЗДвП: Чл. 5. (1) Всеки участник
в движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди; Чл. 8. (1) Водачите на
пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на
движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен
сигнал е указано нещо друго; Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от
26.04.2002 г.) (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
10
превозни средства, които управляват.
Безспорно е по делото, че към датата на събитието е било налице валидно
застрахователно правоотношение с ответното застрахователно дружество по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
учредено с полица № BG/02/120001060556 с начална дата на покритие
17.04.2020 г.
От назначената от съда медицинска експертиза, осъществена от вещото
лице д-р Г., се установява следното:
Водачът на лек автомобил „Мазда“ Левен Й. Стефанов от гр.Търговище е
бил приет по спешност в хирургично отделение при МБАЛ-Търговище-АД на
20.06.2020 г. след претърпяното ПТП. При приемането в отделението
пострадалият е бил в тежко общо състояние. Нямал спомен за инцидента.
Имал е оплаквания от болки в главата, врата, гръдния кош. Трудно дишал и
не можел да се изправи. Установена е разкъсно контузна рана по гърба на
носа и разкъсно контузни рани по долните крайници. От направените
рентгенови изследвания на гръдния кош е установен преврален излив
двустранно и полифрагментно счупване на гръдната кост и счупвания на III
,IV ,V и VI ребра в дясно без данни за пневмоторакс. Въпреки активната
реанимация и лечение пострадалият е починал на 08.07.2020 г. На 09.07.2020
г. е извършен оглед и аутопсия върху трупа на Левен Й. Стефанов. При
огледа, аутопсията и изследванията е установено, че причината за смъртта на
Левен Й. Стефанов е тежката съчетана черепно мозъчна и гръдна травми,
довели до контузионна и застойна пневмония и сепсис. Според вещото лице
застойната и контузионната пневмония и сепсисът са в пряка и
непосредствена връзка с травмите, получени при пътно-транспортното
произшествие на 20.06.2020 г. вътре в купето на автомобила.
В описаното по-горе ПТП е пострадали третият ищец Л. Л. Й.. той е бил
пасажер в лекия автомобил „Мазда“, поради което на 20.06.2020 г. постъпва
по спешност в Хирургическо отделение с болки в главата, гърдите, левия
глезен и дясна предмишница, където е установено, че преди 2 часа е
претърпял ПТП, при което е изгубил съзнание за неопределено време.
Пострадалият е получил контузия на гръдния кош, контузия на дясна
гривнена става, счупване на талуса на лявото ходило, рана на главата в
11
тилната област с размери от 5-6 см,, бил е с отслабено в лявата част
двустранно везикуларно дишане, тъпрял е силни болки в областта на гръдния
кош, както и изключително силна болезненост в дясна предмишница и левия
глезен. След проведени компютърно-томографски изследвания са
констатирани данни за полифрагментна фрактура на стернума, консолидация
на белодробния паренхим вляво и базално контузионно огнище. От
рентгенографията на гръдния кош са налични данни за засенчване със среден
интензитет, вляво базално - контузионно огнище и плеврален излив. Тогава са
установени следните травми в областта на левия глезен - фрактура на талус
латерално. Впоследствие на 24.06.2020г. ищецът е приведен и в Отропедо-
травматологичното отделение към МБАЛ - гр. Търговище за оперативна
интервенция, при която е извършено закрито наместване на фрактурата на
талуса на лявото ходило без вътрешна фиксация. Според комплексната СМЕ
пострадалият Левент е претърпял силни болки и страдания по време на
получаване на уврежданията при произшествието,по време на лечението му в
болницата и след това, както и понастоящем при определени обстоятелства.
При счупването на гръдната кост се осъществяна трайно затрудняване на
движението на снагата със среден срок за възстановяване около 4.5-5.5
месеца. Счупването на талуса на лявото ходило е довело до трайно
затрудняване движението на левия долен крайник със среден срок за
възстановяване около 6-8 месеца. По отношение на мозъчното сътресение и
гръдната травма е приложено медикаментозно лечение, което е продължало
около 1-2 месеца след получаване на травмите. Последиците от счупването на
гръдната кост са продължителни болки в областта на гръдния кош, които
могат да останат и след приключване на лечението. Ще се появяват при
студено и влажно време и при тежък физически труд. По отношение
счупването на талуса на лявото ходило болките ще останат и след
приключване на лечението му ще се появяват при продължително време
стоене прав, продължително ходене и при по-тежък физически труд.
По делото са разпитани свидетели, които свидетелстват за възприети от тях
факти и обстоятелства относно състоянието на ищците след въпросното ПТП,
които съдът ще коментира по надолу.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Имуществената отговорност на застрахователя по договор за застраховка
12
„Гражданска отговорност” е обезпечително-гаранционна, поради което тя е
функционално обусловена от основанието и размера на имуществената
отговорност на застрахованото лице, т.е. застрахователят по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната отговорност на
виновния извършител на противоправното деяние – до размера на
установената в закона, респ. уговорената в застрахователния договор
застрахователна сума. Съобразно правната природа на обезпечително-
гаранционната отговорност застрахователят отговаря за причинените вреди
само на основанията и размерите, за които отговаря самият застрахован -
делинквент по застраховка „Гражданска отговорност”. Функциите на този вид
специална имуществена застраховка, са обезщетителна и обезпечителна -
целящи да бъдат отстранени неблагоприятните последици, възникнали в
тежест на застрахования от непозволено увреждане, чрез покриване на
отговорността му за обезвреда от застрахователя, с което се гарантира
запазване на неговото имущество, както и да се обезпечи правото на
обезщетение чрез възможността пострадалият да иска пряко от
застрахователя плащане на дължимото от делинквента парично обезщетение.
При застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите втората
функция има не само обществена оправданост, но и важно социално
предназначение - да се осигури засилена защита на увредените трети лица.
Специфичното предназначение на тези застраховки е основанието те да бъдат
уредени от закона като задължителни и да бъдат подчинени на специални
правила и на институции за контрол относно удостоверяване сключването на
застрахователния договор по законовоопределен начин, информация за
конкретния застраховател и за заплащане на обезщетение по прекия иск на
увредения в определени хипотези от създадения Гаранционен фонд.
В отношенията между страните в настоящото производство е безспорно
установено наличието на правопораждащия фактическия състав за
основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по
чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на причинените от застрахованото лице
вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение,
сключено по полица „ Гражданска отговорност” - застрахователна полица
№№ BG/02/120001060556 с начална дата на покритие - 17.04.2020 г. и крайна
дата на покритие - 16.04.2021 г.; настъпване на застрахователно събитие в
13
срока на действие на договора - ПТП, претърпени неимуществени вреди от
лицето, претендиращо обезщетения, които вреди са в резултат на виновното
поведение на застрахования водач.
Спорните въпроси основно са свързани с размера на обезщетението за
неимуществени вреди, което обезщетение следва да се определи по правилото
на чл. 52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредите по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието „справедливост” не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
В тази връзка съдът съобрази следното:
Загубата на съпруг и баща съставлява едно от най-тежките житейски
събития, така, че дори и интензивността на страданието на ищците да намалее
във времето, мъката не се преживява до края на живота и вредата в това
отношение е непоправима и материално неизмерима. В конкретния случай,
видно от показания на св. Мирослав Евгениев Петров, който е неосъждан, без
родство и дела със страните и се явява добър приятел на ищеца С.И. от
повече от 15 години, се установява следното: -свидетелят е бил заедно със
Северин, Лиляна и цялото семейство непосредствено след произшествието, а
и след това, поради което има преки и непосредствени впечатления за
тяхното състояние; - цялото семейство, вкл. и първите двама ищци по
делото, са били заедно абсолютно всеки ден в лечебното заведение, където
14
Левен е бил хоспитализиран до настъпване на неговия летален изход. Там те
са се молили Левен да се оправи, което съпоставено с данните от приетата
СМЕ в о.с.з. на 13.07.2021 г., че пострадалият е бил с болничен престой,
извежда обоснования извод, че за този период от време ищците са имали
надежда за възстановяването на техния съпруг и баща, и през тези дни са
живели непрестанен страх от възможната му смърт. Неведение, което е
мотивирало ищците да ходят всеки ден до болницата и да се молят най-
лошото да не се случи. Това увеличава в значителна степен интензитета на
претърпените от тях болки и страдания след 08.07.2020 г., когато те са
разбрали, че всичко е било напразно и са загубили тяхната опора в живота.
Левен е бил глава на семейството като го е поддържал финансово.
Пострадалият е плащал сметките на цялото семейство и се е грижил за
покриването на ежедневните им финансови разходи. По този начин загубата
на техния съпруг и баща се отразява пряко и на имуществената сфера на
ищците. Тези изводи намират опора в показания на св. Петров - „Той беше
глава на семейството.“, „Той всичко е работил. Даже мисля, че беше на
работа в Лиляк. Издържаше ги.“, „И те са работили, но основно той.“
Показания на св. Айля Лютфиева Исмаилова потвърждават вече изложеното
от гореописания свидетел. Преките и непосредствени впечатления на
свидетелката предоставят данни за това, че ищците са се променили
драстично, че са нямали желания за нищо и че Северин много тежко е
преживял и продължава да преживява случилото с баща му.
1. По така предявения иск от Л. АНГ. СТ., ЕГН **********, за сумата
от 200 000,00 (двеста хиляди) лева - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие
смъртта на Левен Й. Стефанов настъпила на 08.07.2020 г. от причинени
телесни увреждания при ПТП на 20.06.2020 г., ведно със законна лихва върху
посочената по-горе сума, считано от датата на настъпилата смърт от деликта -
08.07.2020 г., до окончателното й изплащане съгласно чл. 429 от КЗ, както и
законна лихва върху горепосочените суми, съгласно чл. 497, ал.1, т. 1 от КЗ,
считано от дата на постановения отказ на ответника да изплати
застрахователно обезщетение - 19.08.2020 г., до окончателното им изплащане,
съдът приема следното:
Ищцата Л. АНГ. СТ. е съпруга на починалия Левен Й. Стефанов. Същата е
15
изживяла много тежко неговата смърт. Той е бил нейна опора през годините,
когато са създали семейство, отглеждали са децата си и са се грижили за тях и
след навършване на пълнолетие. Смъртта на съпруга й я лишава не само от
емоционалната му подкрепа, но и от финансова такава в период напред, в
който съвместна грижа и подкрепа са важен фактор за здравето и
спокойствието на всеки един от тях. Несъмнено ищцата се е разболяла след
смъртта на Левен, наложило й се да пие и пие и в настоящия момент
лекарства за своето психично здраве. Тя има ендокринно заболяване и в
момента и за в бъдеще ще й е трудно да работи и да се обслужва сама.
Показанията на разпитаните по делото свидетели са категорична в тази
насока. Преди процесното ПТП Лиляна е работила в предприятие за
пластмаса „Феникс пластик“, което я е карало да се чувства пълноценен и
значим човек. Когато е разбрала за смъртта на Левен тя не е можела да говори
и само е плакала. След процесното трагично събитие тя няма работа и не
може да работи, тъй като не може да преодолее получената психична травма
от смъртта на най-близкия й човек и спътник в живота. В настоящия момент
ежедневието й е свързано с ходене по болници, провеждане на „психично
лечение“ и постоянни изследвания вследствие смъртта на нейния съпруг и
изключително тежкия начин, по който тя преживява случващото се. Лиляна
усеща и все по-силно ще усеща загубата на своя съпруг.
Справедливото обезщетение за нейните болки и страдания съдът определя
на 120 000 лева. Предявеният иск е основателен в този размер и следва да се
уважи в този размер, като се отхвърли до пълния му предявен размер от 200
000 лева.
2. По така предявения иск от С. Л. ИВ., ЕГН **********, за сумата от
200 000,00 (двеста хиляди) лева - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие
смъртта на Левен Й. Стефанов настъпила на 08.07.2020Г. от причинени
телесни увреждания при ПТП на 20.06.2020г., ведно със законна лихва върху
посочената по-горе сума, считано от датата на настъпилата смърт от деликта -
08.07.2020 г., до окончателното й изплащане съгласно чл. 429 от КЗ, както и
законна лихва върху горепосочените суми, съгласно чл. 497, ал.1, т. 1 от КЗ,
считано от дата на постановения отказ на ответника да изплати
застрахователно обезщетение - 19.08.2020 г., до окончателното им изплащане,
16
съдът приема следното.
Ищецът е син на починалия Левен Й. Стефанов. Същият е преживял много
тежко смъртта на баща си. Поради обстоятелството, че ПТП е настъпило на
20.06.2020 година, а смъртта на баща му е настъпила на 08.07.2020 година,
Северин е хранел голяма надежда, че баща му ще оцелее и ще се възстанови.
Макар Северин да има свое семейство и да е живеел в друго жилище, двете
семейства са били много близки, постоянно са се виждали, уважавали,
помагали. Бащата на Северин му е оказвал и финансова помощ като баща,
който го е грижа за благоденствието на децата му. След смъртта на баща си
Северин се е променил, станал е по-раздразнителен, неконтактен, животът му
вече не е бил същият, както преди произшествието. Северин е бил
изключително привързан към баща си, като всеки ден след смъртта му е
гледал негови снимки и е плачел, като към настоящия момент той
продължава да е много променен и да има проблеми със съня. Промяната се е
изразявала и в това, че същият не е искал да комуникира и да говори със
съпругата му, както и с появата на суицидни мисли, свързани с липса на
желание за живот.
Справедливото обезщетение за неговите болки и страдания съдът определя
на 60 000 лева. Предявеният иск е основателен в този размер и следва да се
уважи в този размер, като се отхвърли до пълния му предявен размер от 200
000 лева. Съдът съобразява, че колкото й тежко да е преживял Северин
смъртта на баща си, все пак става дума за млад човек, който с течение на
годините ще може да превъзмогне загубата и да концентрира живота си около
живота на собственото си дете и около своите нужди и желания.
3. По така предявени искове от Л. Л. Й., а именно:
а/ за сумата от 80 000,00 лв. (осемдесет хиляди лева), частично предявени
от сума в размер на 100 000,00 лв. (сто хиляди лева) - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие на причинени телесни увреждания при ПТП на 20.06.2020 г.,
ведно със - на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ законна лихва върху размера на
обезщетението за неимуществени вреди, считано от 30.07.2020 г. (датата на
уведомяването на ответника) до окончателното погасяване на вземането,
както и - на основание чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ - законна лихва върху
17
общия размер на дължимото застрахователно обезщетение (включващо както
обезщетението за неимуществени вреди, така и лихвата по чл. 429, ал. 3 от
КЗ) считано от 19.08.2020 г. (дата на постановения отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение) до окончателното погасяване на вземането.
б/ за сумата от 1 488,95 лв. (хиляда четиристотин осемдесет и осем лева и
95 ст.) - обезщетение за претърпени имуществени вреди, свързани с
извършването на разходи за лечение, ведно със: - на основание чл. 429, ал. 3
от КЗ - законна лихва върху размера на обезщетението за имуществени вреди,
считано от 31.08.2020 г. (датата на уведомяването на ответника) до 19.11.2020
г. (датата на представяне на исковата молба) в размер на 33,50 лв. (тридесети
и три лева и 50 ст.), до окончателното погасяване на вземането, както и - на
основание чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ - законна лихва върху общия размер на
дължимото застрахователно обезщетение (включващо както обезщетението за
имуществени вреди, така и лихвата по чл. 429, ал. 3 от КЗ), считано от
14.09.2020 г. (дата на постановения отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение) до 19.11.2020 г. (датата на представяне на исковата молба) в
размер на 28,34 лв. (двадесет и осем лева и 34 ст.) до окончателното
погасяване на вземането.
Ищецът Л. Л. Й. е пътувал с баща си в лекия автомобил „Мазда“, когато
настъпва процесното ПТП. Същият е бил с предпазен колан, но въпреки това
получава множество наранявания, описани по-горе. Предвид тези телесни
увреждания на ищеца е проведено болнично лечение, а след това лечението е
продължило в домашни условия. Поради естеството на травмите той е
изпитвал силни болки в гръдния кош при всяко движение, както и при
вдишване и издишване. Нуждаел се е от постоянна чужда помощ при ставане
от леглото и при обслужване на ежедневните си нужди, което му е създало
значителни неудобства, свързани с ползване на еднократни чаршафи,
патерици, памперси и употреба на множество лекарства. Впоследствие
доверителят се е придвижвал с помощни средства. Става дума за много млад
човек, който е в началото на своя жизнен път. Освен болките и страданията,
които е претърпял от процесното ПТП, които са били с висок интензитет, той
ще търпи такива и вбъдеще. Както съдът посочи по-горе, според вещите
лица-медици последиците от счупването на гръдната кост са продължителни
болки в областта на гръдния кош, които могат да останат и след приключване
18
на лечението. Ще се появяват при студено и влажно време и при тежък
физически труд. По отношение счупването на талуса на лявото ходило
болките ще останат и след приключване на лечението му ще се появяват при
продължително време стоене прав, продължително ходене и при по-тежък
физически труд. Това означава, че ищецът за вбъдеще няма да има
възможност да полага физически труд, който изисква по-тежко натоварване,
което ще го лиши от възможността да изкарва прехраната си с такъв вид труд.
Непосредствено след процесното ПТП пострадалият не е можел да говори,
тъй като е имал шина на врата, не е знаел какво се е случило и е бил
изключително притеснен от случващото се. Когато е бил изписан от
лечебното заведение не е искал да влиза в колата, тъй като изпитвал страх от
возене вследствие на процесното ПТП, но предвид обстоятелството, че бил в
инвалидна количка и не е могъл да се прибере пеша се е наложило да се качи
в превозното средство. По този начин ищецът е преживял отново
травмиращото го събитие, непосредствено след негово настъпване. Животът
на ищеца се е променил драстично - след ПТП не е излизал от вкъщи, бил е
трудно подвижен, не е можел да ходи сам и имал необходимост от
придружител, тъй като не е можел да се облича сам, да ходи до банята и
въобще да обслужва ежедневните си нужди. Това се е отразило изключително
негативно върху психиката на ищеца, като едва след един месец е започнал да
слиза посредством патерици пред блока за бъде навън за около час и
половина на ден. Ищецът е станал мълчалив и затворен. Оплаквал се е, че
кракът го боли и ръката продължава да му е превързана, като е била налице и
голяма рана на главата му. Всичко това е препятствало и продължава да
препятства пълноценния начин на живот на да се чувства изключително
непълноценен. Към настоящия момент Левент е изцяло променен в негативна
насока. Той е по-нервен, като походи около половин час, започва да търси
място за почивка, а като започне да върви, гледа да се подпре някъде или да
седне и продължава да изпитва болка.
С оглед така изложеното съдът приема, че справедливото обезщетение за
претърпените от Левент болки и страдания е в размер на 80 000 лева.
Предявеният иск, макар и частичен, следва да се уважи изцяло.
Основателна изцяло е и исковата претенция на третия ищец за извършените
от него разходи по лечението му. Представени са фактури и други писмени
19
доказателства, от които е видно, че тези разходи са в пряка и непосредствена
връзка с лечението, което той е провеждал. Предявеният от Левент иск за
имуществени вреди следва да се уважи изцяло.
По отношение направеното от ответното дружество възражение за
съпричиняване, съдът приема следното:
Съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено
увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. В т. 7 на ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на
ОСТК на ВКС е прието, че приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Дали
поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за
увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
По въпроса за предпоставките, при които се прилага разпоредбата на чл.
51, ал.2 от ЗЗД е налице многобройна задължителна съдебна практика,
обективирана в ППВС №17/63 г., р.№159/24.11.10 г. по т.д.№1117/09 г. на
ВКС, второ т.о., р. №58/29.04.11 г. по т.д.№623/10 г. на ВКС, второ т.о., р.
№98/24.06.13 г. по т.д.№596/12 г. на ВКС, второ т.о., р.№52/08.04.14 г. по т.д.
№1498/13 г. на ВКС, второ т.о., р.№153/31.10.11 г. по т.д.№971/10 г. на ВКС,
второ т.о., р.№169/ 28.02.12 г. по т.д.№762/10 г. на ВКС, второ т.о., р.
№206/12.03.10 г. по т.д. № 35/09 г. на ВКС, второ т.о., р. № 151/12.11.10 г. по
т.д. № 1140/11 г. на ВКС,второ т.о., р. № 16/04.02.14г. по т.д. № 1858/13 г. на
ВКС, първо т.о., р. № 92/24.07.13 г. по т.д. № 540/12 г. на ВКС, първо т.о., р.
№144/27.12.16 г. по т.д.№1000/15 г. на ВКС,второ т.о. и др. С нея се приема,
че за да бъде намалено дължимото обезщетение поради наличие на принос на
пострадалия, следва да е пряко доказано такова негово обективно поведение,
изразяващо се както в действие, така и в бездействие, пряко създаващо
предпоставки за настъпването на увреждането и без наличието на което
вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, като
съотношението му спрямо поведението на деликвента следва да се преценява
с оглед това кой е основният фактор за причиняването на вредоносните
20
последици.
В конкретния случай се установява, че загиналият в резултат на ПТП Левен
Стефанов Й. се е движил със скорост около 96 км./ч. Съгласно заключението
на АТЕ той, като водач на л.а. „Мазда 323” с peг. № Т 7948 СТ, не е имал
техническа възможност да предотврати ПТП не само при движение със
скорост 96 км/ч., а също и при движение с максимално допустимата скорост
за района на произшествието (90 км/ч.) и предприемане на маневра „аварийно
спиране”. Вещото лице-съдебен лекар категорично заявява, че дори и лекият
автомобил, управляван от загиналия Левен, да се е движил с 90 км./ч., то той
би получил същите наранявания, които са довели до смъртта му. Левен е бил
с поставен предпазен колан, който извод е направен категорично. Съдът
приема, че възражението за съпричиняване е неоснователно, поради което
определените от него размери на обезщетението за неимуществени вреди при
първите два предявени иска, не следва да се намалява.
По отношение на третия иск също се установява неоснователност на
направеното възражение за съпричиняване. Левент, като пътник в
автомобила, е бил с поставен предпазен колан.
По акцесорните искове съдът приема следното:
На основание чл. 498, ал.3 вр. ал. 1 КЗ, абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице е
отправяне от него към застрахователя или негов представител по чл. 503, ал.
1 КЗ на писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, на което
кореспондира задължението на застрахователя по чл. 496, ал. 1 КЗ да се
произнесе по нея в рамките на установен от закона максимален срок от три
месеца, считано от предявяването й. Според чл. 496, ал. 2 КЗ, произнасянето
на застрахователя в лимитирания от чл. 496, ал. 1 КЗ тримесечен срок, може
да се изрази: или 1/ в определяне и изплащане на размера на обезщетението,
или 2/ в отказ за плащане, поради - а/ доказано основание за отказ за плащане
на обезщетението; б/ липса на пълно доказване на основанието на
претенцията или на размера на вредите, като в последния случай отказът за
плащане може да бъде и частичен – само по отношение на недоказания от
общо претендирания размер на вредата. В чл. 497, ал. 1 КЗ е предвидено, че
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
21
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ /т.1/
или изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал.1 КЗ за произнасяне по
извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3 КЗ /т.2/. С оглед обезпечаване на извънсъдебното уреждане на
застрахователните претенции, с разпоредбата на чл. 106, ал. 3 КЗ е възложено
в тежест на застрахователното дружество да изиска от увреденото лице
представяне на необходимите за доказване на претенцията доказателства, в
качеството му на професионалист при осъществяване на дейността по
предоставяне на застрахователните услуги, включваща и изплащане на
дължимите застрахователни обезщетения.
Видно от разпоредбите на чл. 498, ал. 1 и чл. 496, ал. 1 КЗ, предявяването
на писмената застрахователна претенция по задължителна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите става по реда на чл. 380 КЗ пред
застрахователя. Съгласно нормата на чл. 380, ал. 1 КЗ, заедно със
застрахователната претенция лицето е задължено да предостави пълни и
точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от
страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. В чл.
380, ал. 3 КЗ е предвидено, че непредставянето на данни за банковата сметка
от страна на увреденото лице има последиците на забава на кредитора по
отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ
след изтичането на срока, в който е следвало да се извърши плащането на
застрахователното обезщетение. С оглед систематичното място на чл. 380 КЗ
в Глава тридесет и шеста „Обща част” от Дял първи „Общи изисквания към
всички договори” на КЗ и препращането на чл. 498, ал. 1 и чл. 496, ал. 1 КЗ
към реда по чл. 380 КЗ, спрямо увреденото лице, предявило претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите,
приложение намира, както правилото на ал. 1 на чл.380 КЗ, установяващо
задължение на увредения за представяне на данни за банковата му сметка,
ведно с претенцията му, така и нормата на ал. 3 на чл.380 КЗ, уреждаща
последиците от неизпълнение на това задължение – забава на кредитора по
отношение на плащането и произтичащата от това недължимост на
мораторната лихва, въпреки забавата на длъжника, която при този вид
22
застраховка настъпва с изтичането на срока по чл. 497, ал. 1 КЗ.
Общата уредба на института „забава на кредитора” се съдържа в чл.95 ЗЗД.
Според даденото в цитираната разпоредба определение, забава на кредитора е
налице, когато кредиторът: 1/ неоправдано не приеме предложеното му от
длъжника изпълнение или 2/ не даде необходимото съдействие, без което
длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Правилото на чл. 380,
ал. 3 КЗ урежда конкретна проявна форма на забавата на кредитора относно
плащането на застрахователното обезщетение, а именно - непосочване от
лицето, предявило застрахователна претенция, на банкова сметка за
изплащането й, като свързва с нея настъпването на една от уредените в чл.96
ЗЗД последици на забавата на кредитора – освобождаване на длъжника от
последиците на собствената му забава, и по-конкретно – от заплащане на
законна лихва за забава, тъй като престацията на длъжника е парична. Когато
застрахователят не е в забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, мораторна лихва не се
дължи с оглед липсата на забава на длъжника, поради което въпросът за
приложението на чл.380, ал.3 КЗ не стои, тъй като посочената разпоредба
урежда условията за отпадане на последиците от забавата на длъжника,
каквато в тази хипотеза не е налице.
Непосочването на банковата сметка, видно от самата разпоредба на чл. 380,
ал. 3 КЗ, не касае дължимостта на обезщетението и не може да бъде
основание за отказ за образуване на щета по застрахователната претенция и
за определяне на размера на застрахователното обезщетение. Непосочването
на банковата сметка от увреденото лице като кредитор възпрепятства
единствено изплащането на застрахователното обезщетение и то в хипотезата,
когато то е определено по размер от застрахователя или с влязло в сила
съдебно решение. Когато произнасянето по застрахователната претенция по
чл. 498, ал.1 КЗ е отказ на застрахователя да заплати обезщетение,
мотивирано с недължимост или недоказаност на същото по основание или
размер, въпреки представяне на изисканите от застрахователя по реда на
чл.106, ал. 3 КЗ доказателства или в хипотеза на неизискани от
застрахователя доказателства по реда и условията на чл.106, ал.3 КЗ,
неизпълнението на длъжника не е поради непосочване на банкова сметка от
увреденото лице. В този случай не е налице причинна връзка между
неизпълнение на задължението за посочването й и неизплащането на
23
застрахователното обезщетение. Забава на кредитора по чл.380, ал.3 КЗ е
налице само ако неплащането на обезщетението се дължи единствено и само
на непосочване от увредения на банкова сметка, явяващо се дължимо по
чл.380, ал.1 вр. ал.3 КЗ съдействие от страна на кредитора за изпълнение на
задължението на застрахователя за плащане на обезщетението. Когато
длъжникът отказва изпълнение, защото счита същото за недължимо, не може
да се приеме, че причина за неизпълнението е неоказано от кредитора
съдействие, като в този случай е неоправдано за длъжника да отпадат
негативните последици на собствената му забава.
С оглед горното, ВКС в свое Решение №167/30.01.2020 по дело
№2273/2018 на ВКС, ТК, II т.о. приема, че когато застрахователят е в забава
по чл. 497, ал.1 КЗ, но не е определил дължим размер на застрахователно
обезщетение и оспорва изцяло претенцията на увреденото лице, включително
в съдебното производство по чл. 432, ал. 1 от КЗ, в хода на което е посочена
от увредения банкова сметка за изплащане на застрахователното
обезщетение, не е налице забава на кредитора по см. на чл. 380, ал. 3 КЗ за
периода от изпадане на длъжника в забава по чл. 497, ал.1 КЗ до
посочване от увреденото лице на пълните и точни данни за банковата
сметка, по която да се извърши плащането на обезщетението.
В конкретния случай първите двама ищци са представили на 30.07.2020 г.
пред ответната страна застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ,
ведно с пълномощни, констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
протокол за оглед на местопроизшествие, скица и албум, изготвени в хода на
досъдебното производство, а впоследствие на 10.08.2020 година са
представили препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за
наследници. На 19.08.2020 година ответното дружество е поискало
допълнителни документи, вкл. влязъл в законна сила акт – присъда,
споразумение, решение, от което да е видно дали застрахования водач е
виновен за настъпилото ПТП – изискване, което към него момент, а и все още
ищците не са могли и не могат да се снабдят, както и други документи,
касаещи механизма на настъпване на процесното ПТП и дали водачът на лек
автомобил „Мазда“ е управлявал МПС след употреба на алкохол. Така
мотивираният отговор на ответника представлява по същество отказ за
изплащане на дължимото обезщетение. Допълнителните доказателства са
24
изискани в разрез с разпоредбата на чл. 106, ал. 5 от КЗ, съгласно която не се
допуска изискване на доказателства, с които ползвателят на
застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуването на
нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за
осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена
разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на
основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и
удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. Ето защо съдът
приема, че застрахователят е изпаднал в забава поради необоснован отказ за
определяне на обезщетение за неимуществени вреди на ищците на 19.08.2020
година. Що се отнася до третия ищец относно претенцията му за
имуществени вреди, то застрахователят е постановил своя отказ на 14.09.2020
година, от който момент е изпаднал в забава. Относно претенцията по този
иск за лихви за забава, считано от 14.09.2020 г. (дата на постановения отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение) до 19.11.2020 г. (датата на
представяне на исковата молба) в размер на 28,34 лв. (двадесет и осем лева и
34 ст.) до окончателното погасяване на вземането, доколкото съдът присъжда
законната лихва да се дължи от 14.09.2020 година, то този период е включен в
постановеното от съда решение и не следва да има отделно произнасяне. Иска
за законна лихва върху размера на обезщетението за имуществени вреди,
считано от 31.08.2020 г. (датата на уведомяването на ответника) до 14.09.2020
г. е неоснователен. Ответното дружество не е в забава през този период.
Относно разноските:
С оглед частичната основателност на предявените искове ищците имат
право да им бъдат присъдени разноски съобразно уважената част на исковете.
Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част на исковете.
Ищците са представлявани безплатно от адвокат като претендират
ответното дружество да бъде осъдено да заплати адвокатско възнаграждение
съобразно Наредба № 1 от 2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 38. от Закона за адвокатурата
адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1.
лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3.
роднини, близки или на друг юрист. В тези случаи, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
25
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно чл.
7, ал. 2, т. 5. (нова - ДВ, бр. 84 от 2016 г.) при интерес от 100 000 лв. до 1 000
000 лв. - 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв. – т.е. адвокатското
възнаграждение следва да се определи на 3930 лева за първата ищца
съобразно уважената част на иска.
За втория и третия ищец съдът прилага чл. 7, ал. 2, т. 4. (изм. - ДВ, бр. 2 от
2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., изм. ДВ, бр. 84 от 2016 г., отм. относно
изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 9273 от 27.07.2016 г. на ВАС -
ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 23.05.2017 г.) при интерес от 10 000 лв. до 100
000 лв. - 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., поради което следва се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2 330 лева за втория ищец
/определено обезщетение от 60 000 лева/ и 2974.67 лева за процесуално
представителство на третия ищец /общо определено от съда обезщетение в
размер на 81 448.95 лева/.
Разноските на ответното дружество по първите два иска са в размер на 11
520 лева за адвокатско възнаграждение. Това е дължимото адвокатско
възнаграждение с ДДС. Без ДДС сумата е в размер на 9 600 лева като са
представени доказателства за плащане с приспадане на авансовия данък по
ЗДДФЛ. Няма разпределение на сумата по отделните два иска, поради което
съдът приема, че за всеки иск изплатеното адвокатско възнаграждение е в
размер на 5 760 лева. Първият иск е основателен в размер на 60%, респ.
неоснователен в размер на 40%, поради което първата ищца следва да бъде
осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 2 304 лева разноски в
производството съобразно отхвърлената част на иска. Вторият иск на С.Л. Й.
е основателен в размер на 30%, респ. – неоснователен в размер на 70%,
поради което този ищец следва да заплати на ответното дружество сумата от
4 032 лева разноски в производството съобразно отхвърлената част на иска.
Исковете на третия ищец са изцяло основателни, поради което по този иск
разноски в полза на ответното дружество не се присъждат.
Доколкото ищците са освободени от заплащане на държавна такса,
дължимата държавна такса за разглеждане на делото следва да се присъди в
26
тежест на ответника. Последният следва да заплати по сметка на Окръжен
съд-Търговище държавна такса в размер на 10 459.56 лева при обща уважена
искова претенция в размер на 261 488.95 лева. Ответникът следва да поеме и
направените разходи, които са изплатени за сметка на бюджета на съда за
назначените по делото експертизи в общ размер на 580 лева или общо следва
да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт на сумата от
11 039.56 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Ваучер" № 87,
представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов,
действащи заедно, чрез адв. М.Г. и адв. Н.К., да заплати на Л. АНГ. СТ., ЕГН
**********, действаща чрез адвокат Н.Н. Д. и младши адвокат Г.Г. Р. с адрес
за призоваване в гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж,
офис № 4 и № 6, гр. София, п. к, 1000, тел.: **********, ел. поща:
************@*****.***, сумата от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
причинени й от смъртта на съпруга й Левен Й. Стефанов, настъпила на
08.07.2020 г. от причинени телесни увреждания при ПТП на 20.06.2020 г. на
третокласен път III-4009 при 1-ви км в посока от с. Лиляк, общ. Търговище
към гр. Търговище по вина на водач със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, учредена с полица №
BG/02/120001060556 с начална дата на покритие 17.04.2020 г., издадена от ЗД
"БУЛ ИНС" АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
19.08.2020 година до окончателно изплащане на задължението, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 497, ал. 1 от КЗ, като
отхвърля така предявения иск до пълния му предявен размер от 200 000
/двеста хиляди/ лева като неоснователен, както и исковата претенция за
законна лихва за забава, считано от датата на настъпилата смърт от деликта -
08.07.2020 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
27
управление: гр. София 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Ваучер" № 87,
представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов,
действащи заедно, чрез адвокат М.Г. и адв. Н.К., да заплати на С. Л. ИВ.,
ЕГН **********, действащ чрез адвокат Н.Н. Д. и младши адвокат Г.Г. Р. с
адрес за призоваване в гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти
полуетаж, офис № 4 и № 6, гр. София, п. к, 1000, тел.: **********, ел. поща:
************@*****.***, сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
причинени му от смъртта на баща му Левен Й. Стефанов, настъпила на
08.07.2020 г. от причинени телесни увреждания при ПТП на 20.06.2020 г.
третокласен път III-4009 при 1-ви км в посока от с. Лиляк, общ. Търговище
към гр. Търговище по вина на водач със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, учредена с полица №
BG/02/120001060556 с начална дата на покритие 17.04.2020 г., издадена от ЗД
"БУЛ ИНС" АД, ведно със законната лихва, считано от 19.08.2020 година до
окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 497, ал. 1 от КЗ, като отхвърля така
предявения иск до пълния му предявен размер от 200 000 /двеста хиляди/ лева
като неоснователен, както и исковата претенция за законна лихва върху
посочената по-горе сума, считано от датата на настъпилата смърт от деликта -
08.07.2020 г., до окончателното й изплащане съгласно чл. 429 от КЗ лихви.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Ваучер" № 87,
представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов,
действащи заедно, чрез адвокат М.Г. и адвокат Н.К., да заплати на Л. Л. Й.,
действащ чрез адвокат Н.Н. Д. и младши адвокат Г.Г. Р. с адрес за
призоваване в гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис
№ 4 и № 6, гр. София, п. к, 1000, тел.: **********, ел. поща:
************@*****.***, сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от
телесни увреждания, причинени му при ПТП на 20.06.2020 г. на третокласен
път III-4009 при 1-ви км в посока от с. Лиляк, общ. Търговище към гр.
Търговище, настъпило по вина на водач със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, учредена с полица №
BG/02/120001060556 с начална дата на покритие 17.04.2020 г., издадена от ЗД
28
"БУЛ ИНС" АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
19.08.2020 година до окончателно изплащане на задължението, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 497, ал. 1 от КЗ, като
отхвърля исковата претенция за законна лихва върху размера на
обезщетението за неимуществени вреди, считано от 30.07.2020 г. (датата на
уведомяването на ответника) до окончателното погасяване на вземането като
неоснователна.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Ваучер" № 87,
представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов,
действащи заедно, чрез адвокат М.Г. и адвокат Н.К. да заплати на Л. Л. Й.,
действащ чрез адвокат Н.Н. Д. и младши адвокат Г.Г. Р. с адрес за
призоваване в гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис
№ 4 и № 6, гр. София, п. к, 1000, тел.: **********, ел. поща:
************@*****.***, сумата от за сумата от 1 488,95 лв. (хиляда
четиристотин осемдесет и осем лева и 95 ст.) - обезщетение за претърпени
имуществени вреди, свързани с извършването на разходи за лечение на
телесните увреждания, причинени му при ПТП на 20.06.2020 г. на
третокласен път III-4009 при 1-ви км в посока от с. Лиляк, общ. Търговище
към гр. Търговище, настъпило по вина на водач със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, учредена с полица №
BG/02/120001060556 с начална дата на покритие 17.04.2020 г., издадена от ЗД
"БУЛ ИНС" АД, ведно със законната лихва за забава, считано от 14.09.2020
година до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал.
1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 497, ал. 1 от КЗ, като отхвърля иска
за законна лихва върху размера на обезщетението за имуществени вреди,
считано от 31.08.2020 г. (датата на уведомяването на ответника) до 14.09.2020
г. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Ваучер" № 87,
представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов,
действащи заедно, да заплати общо сумата от 11091.35 лева /единадесет
хиляди деветдесет и един лева и 35 стотинки/ на адвокат Жени
Валентинова Тасева от АК - Кюстендил, с адрес на дейността: гр. София, ул.
29
„Христо Белчев“ № 2, в качеството й на процесуален представител на ищците
по търговско дело № 69/2020 година по описа на Търговищкия окръжен съд,
на основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Л. АНГ. СТ., ЕГН **********, действаща чрез адвокат Н.Н. Д.
и младши адвокат Г.Г. Р. с адрес за призоваване в гр. София, ул. „Христо
Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 и № 6, гр. София, п. к, 1000, тел.:
**********. ел. поща: ************@*****.*** да заплати на ЗД "БУЛ ИНС"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407,
район Лозенец, бул. „Джеймс Ваучер" № 87, представлявано от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, действащи заедно, сумата от 2 304
лева /две хиляди триста и четири/ лева, представляваща направени по
делото разноски съобразно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА С. Л. ИВ., ЕГН **********, действащ чрез адвокат Н.Н. Д. и
младши адвокат Г.Г. Р. с адрес за призоваване в гр. София, ул. „Христо
Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 и № 6, гр. София, п. к, 1000, тел.:
**********. ел. поща: ************@*****.***, да заплати на ЗД "БУЛ
ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Ваучер" № 87, представлявано от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, действащи заедно, сумата от 4 032
лева /четири хиляди и тридесет и два/ лева, представляваща направени по
делото разноски съобразно отхвърлената част на иска.
Осъжда ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Ваучер" № 87,
представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов,
действащи заедно, да заплати по сметка на Окръжен съд – Търговище в полза
на бюджета на съдебната власт сумата от 11 039.56 /единадесет хиляди и
тридесет и девет лева и 56 ст./ лева, представляваща разноски в
производството за държавна такса и възнаграждения на вещи лица.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд-Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
30
31