РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Смолян , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на девети април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Росица Н. Кокудева
Мария А. Славчева
като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20215400500110 по описа за 2021 година
И за да се произнесе,взе в предвид следното:
Производството е по чл. 437 ал.1 във вр.436 във вр. с чл.435ал.1т.1
ГПК.
С постановление за отказ за прекратяване изпълнително дело ЧСИ
Соня Димитрова по протокол №343 от 16.03.2021година е отказала да
прекрати изпълнителното дело на основание чл.433алл.1т.1 ГПК.
Актът на ЧСИ се обжалва от длъжника, инициирал настоящето
въззивно производство. В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното изпълнително действие, като се
проследява хронологията на извън-съдебното споразумение и плащания.
Искането е да се отмени обжалваното изпълнително действие, като
неправилно и незаконосъобразно. На основание чл. 438 от ГПК длъжникът
прави искане за спиране на изпълнителното производство .
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е подадено възражение от
взискателя Р. М., чрез пълномощника му адв.Мая Орманова. Твърди се, че до
1
образуване изпълнителното дело Горубсо Мадан езаплатило на кредитора Р.
М.сумата 9 616 лева и разликата до присъдените суми не е изплатена. Във
възражението са изложени съображения за нищожност на договора за
спогодба на основание чл.26,ал.1 ЗЗД, поради липса на съществуващ и
възможен предмет.Твърди се незаконосъобразност по съображения, че
солидарното задължение е неделимо и изпълнение може да се иска от всеки
от длъжниците. Възразява,че Р.М. е подписвал договор за спогодба с
длъжника,нито е упълномощавал адв.В.Златанова да подписва такава
спогодба, оспорва авторството и съдържанието на документите, като
твърди,че кредиторът не ги е подписвал,нито е имал воля да бъдат подписани
от адв.Златанова изцяло в ущърб на кредитора. Поддържа нищожност на
договора на основание чл.26,ал.1 ЗЗД,поради противоречие със закона-
разделяне на неделимо солидарно задължение. Поддържа се и нищожност на
основание чл.366 ЗЗД като спогодба върху непозволен договор. Твърди се, че
адв. Ваня Златанова не е упълномощавана да подпише такава спогодба и се
релевира искане съдът да остави без уважение жалбата, като неоснователна.
Твърди се също така, че са постъпили суми по сметка на адв.Златанова, от
които плащане има на кредитора само на сумата 9 616 лева, като разликата
над този размер не е получена и се дължи от солидарния длъжник.
Претендира се присъждане на сторените разноски във въззивното
производство.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебния изпълнител оспорва
жалбата, като приема, че същата е процесуално допустима, но по съществото
- неоснователна. Излага подробни съображение в подкрепа на становището
си, като счита, че в приложения договор –спогодба не участва солидарния
съдлъжник „Горубсо Рудозем“АД, а изпълнителното производство е
образувано само срещу съдлъжника „Горубсо мадан“АД.На следващо място
счита,че договорът за спогодба е без достоверна дата, като счита също така,че
подписите на взискателя на местата клиент и упълномощител са
различни,положени са от различни лица, а в ДПС липсва подписа на
адв.Златанова.Счита,че представеното пълномощно е общо и не дава право на
адвоката да сключва спогодба и да прави отказ от права. Предлага окръжният
съд да потвърди отказа.
Смолянският окръжен съд след като взе в предвид оплакванията
2
в жалбата, становището на ответника по жалбата и след като провери
атакуваното постановление на ЧСИ, съдът приема следното:
Доколкото не се установява отказа на ЧСИ да прекрати
изпълнителното дело да е съобщен на длъжника, следва да се приеме, че
жалбата е подадена в законово установения срок по чл. 436 ГПК, същата
изхожда от надлежна страна – длъжник в изпълнението, насочена е срещу
подлежащ на обжалване акт съобразно нормата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК,
поради което съдът я приема за процесуално допустима.
Разгледана по същество настоящият състав намира жалбата за
неоснователна.
Изпълнително дело № 90/20211 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова,
рег. № 917, с район на действие окръжен съд Смолян е образувано с взискател
"Р.Т. М. против солидарния длъжник“Горубсо Мадан“АД ЕИК **,със
седалище и адрес на управление гр.Мадан,ул.Явор №1,представлявано от
Сергей Атанасов-изпълнителен директор,на основание изпълнителен лист от
14.12.2017 година, издаден въз основа на Решение №65 от 17.05.2017година,
постановено по гр.д.№32/2017година по описа на Мадански районен съд, с
което са осъдени „Горубсо Мадан“АД Мадан, представлявано от
изпълнителния директор Сергей Атанасов и „Горубсо Рудозем“ЕАД,
представлявано от Захари Христов-ликвидатор солидарно да заплатят на Р.
М.обезщетение за причинените му неимуществени вреди от професионално
заболяване „Силикоза ІІ стадий“ в размер на сумата 20 000,ведно със
законната лихва от 14.10.2016година до окончателното й изплащане, както и
са присъдени направените разноски за ползвана адвокатска помощ в размер
на 600лева.
На л.14 и 15 от представеното копие на изпълнително дело са
приложени два броя платежни нареждания-кредитен превод, с адресат Ваня
Танева Златанова,съответно от 23.11.2017година – кредитен превод –
5 357.00лева и на 20.12.2017година за сума – 5 358.00лева.
Приложено е ксерокопие на договор №111288 за правна защита и
съдействие от 30.10.2017година, в който съгласно направеното ръкописно
изписване на текста Р.Т. Моллов, представляван от адвокат Ваня Танева
3
Златанова е с предмет сключване – договор споразумение с Горубсо Мадан
АД по гр.д.№3282017година по описа на МРС и в гр.д.№270/2017 година по
описа на Смолянски окръжен съд за уреждане задълженията на Горубсо
Мадан.
На л.24 е приложено ксерокопие на пълномощно с ръкописно изписан
текст относно имената на Р.М. и адв.Ваня Златанова, като е вписано,че
същата ще представлява упълномощителя пред Горубсо Мадан за сключване
договор споразумение, както и е добавено най –отдолу с ръкописен текст,че
упълномощената да получава по нейна сметка в ПИБ сумите договорени в
договор-спогодба от 31.10.2017година.
На л.19 и 20 от изпълнителното дело е приложен договор за спогодба
от 31.10.2017година между Р.Т. Моллов и „Горубсо Мадан“АД, по силата на
който е вписано, че отговорността е солидарна и припадащата се част за
„Горубсо Мадан“ АД част от дължимото обезщетение е 10 000 лева за Р. М.
като в т.1страните след извършено прихващане на присъдените им разноски с
първоинстанционното решение в т.2 приемат, че общо дължимата сума на
взискателя е 10 715 лева,чрез договорен погасителен план съответно – до
25.11.2017година – 5 358 лева и до 25.12.2017 година- 5357лева. В раздел
втори е договорено,че първата страна(взискателят) се отказва от законната
лихва в размер на 1066.02лева за периода 14.10.2016година до
31.10.2017година, а втората страна (длъжникът) се задължава да изплати
сумата до 25.12.2017година и в т.3 страните заявяват,че с изплащането на
горепосочената сума страните уреждат взаимоотношенията си за в бъдеще
няма да имат претенции.За договарящи се страни е положен ръкописен
подпис на Ваня Златанова и инж. Сергей Атанасов.
На 16. 03.2021 г. е постъпила молба от длъжника до ЧСИ с искане за
прекратяване на изпълнителното производство. Изложени са твърдения, че
между взискателя и длъжника е подписана спогодба №ГМ-
31/31.10.2017година за извън съдебно уреждане задължението за плащане
обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че между страните е
постигнато съгласие дружеството длъжник да заплати на кредитора,
взискател по изпълнителното дело 10 175 лева, представляваща половината
от солидарното задължение, от които 10 000 лева обезщетение за
4
неимуществени вреди и 715 лева адвокатско възнаграждение, както и се
поддържа,че по силата на спогодбата Р.М.се отказва от законната лихва
върху сумата 10 000 лева за периода 14.10.2016-31.12.2017година –
1066.02лева. Твърди се още,че със спогодбата страните постигат съгласие,че с
изплащането на сумата 10 715 лева(представляваща половината от
присъденото солидарно задължение)се уреждат взаимоотношенията им по
повод гр.д.№31/2-17година по описа на МРС.Към молбата е приложен и
описания по-горе договор за спогодба от 31.10.2017 година между Р.Т.
М.,чрез пълномощника му адв.В.Златанова и „Горубсо Мадан“АД Мадан, в
който е възпроизведено съдържащите се твърдения в молбата до ЧСИ.
При тази фактическа установеност, съдът направи следните правни
изводи:
Предоставената процесуална възможност на длъжника с разпоредбата
на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК да атакува отказа на частния съдебен изпълнител да
прекрати изпълнителното производство, следва да се разглежда с оглед
предвидените в чл. 433 ГПК възможности за прекратяване на изпълнението.
Изброените в ал. 1 на сочената разпоредба състави на прекратяване
обхващат главно хипотезите на неподлежащо на принудително изпълнение
вземане. Според разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнението се
прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от
взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или
писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е
платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното
производство. Да се прекрати изпълнителния процес като правоотношение,
означава да се погасят правото и властта да се искат и извършват
изпълнителни действия, както и задължението те да се извършват и понасят.
Общата идея на разпоредбата е защитата на длъжника по реда на чл. 433, ал.
1, т. 1 ГПК да се основава на твърдение за правопогасяващи възражения,
основани на факти, установени със сигурни доказателства. Хипотезата е
ограничена до безспорни обстоятелства, а именно – плащане на парично
вземане, удостоверено в автентична разписка от кредитора или сигурен
платец (пощенска станция или банка). При тълкуването на нормата се налага
извод, че в тази хипотеза пречката за принудително изпълнение се свързва
5
само с недобросъвестност на взискателя, който е упражнил правото си,
въпреки че задължението е било доброволно изпълнено.
От фактическа страна по делото няма спор между страните, а и се
установява от приложените платежни нареждания, че по сметка на адв.Ваня
Златанова е постъпил кредитен превод на 23.11.2017година за сума 5 358лева
и на 20.12.2017 г.- 5 537 лева, т. е. преди образуване на процесното
изпълнително дело срещу солидарния съдлъжник Горубсо Мадан АД
Мадан. Спорът по делото между страните е доколко така извършеното
плащане е редовно и дали е довело до погасяване на задължението на
длъжника, доколкото кредиторът признава получено частично плащане на
сумата 9 616 лева и счита,че няма основания за прекратяване изпълнителното
дело,тъй като задължението не е изплатено изцяло и оспорва съдържанието и
подписите на договора спогодба от 31.10.2017година, с твърдения за
нищожност.
Според решаващия състав жалбата основана на възражението, че
вземането по изпълнителния лист е с погасителен ефект поради изплащане
по постигнатата договор – спогодба е неоснователна.
Според съда правопогасяващите възражения на длъжника, които са
упражнени преди издаване на изпълнителния лист и водят до погасяване на
дълга поради постигнат договор – спогодба, при направено оспорване от
взискателя,че не е упълномощавал адв.Златанова да подписва спогодба с
посоченото съдържание, включително договорен отказ от негови права не
могат да бъдат релевирани пред съдебния изпълнител, който не разполага с
компетентност да разрешава спор за съществуване на материално право.
Недопустимо е в изпълнителното производство предвид наведените
възражения срещу договора и пълномощното да се открие производство по
оспорване документ. Тези възражения могат да бъдат наведени само пред
съда и проверени от него и то със специалния установителен иск, с правно
основание чл. 439 ГПК.
Да се приеме тезата на жалбоподателя длъжник по изпълнението,
означава да се обезсмисли съществуването на специалния иск по чл. 439, ал. 2
ГПК, който е основан на факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. От
6
своя страна това би означавало да се предостави на съдебния изпълнител
компетентност да разрешава спорове за съществуване на материални права, а
този орган не разполага с правораздавателна компетентност.
В този смисъл съдът приема, че преди образуване на изпълнителното
дело на 24. 20.2021 г. не са настъпили факти, които да водят до погасяване на
вземането. Това означава, че законосъобразно с обжалваното постановление
съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство,
тъй като процесуалните норми сочещи на основания за прекратяване на
изпълнителното производство не подлежат на разширително тълкуване.
Представяните по изпълнителното дело два кредитни превода по сметка на
адв.Златанова, с които жалбоподателят обосновава основателност на
въззивната жалба, при съобразяване направените от взискателя оспорвания
на договора –спогодба от 31.10.2017година не установяват по положителен
начин, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя
изцяло от солидарния съдлъжник, срещу когото е насочено принудителното
изпълнение. Следователно няма основание за прекратяване на
изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
При липса на молба от взискателя по чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК
съдебният изпълнител е обвързан от процесуалното си задължение да
продължи с принудителното изпълнение, игнорирайки представените
доказателства за извънпроцесуалните плащания към взискателя.
Това е така, защото съдебният изпълнител, като орган по
изпълнението е компетентен да установява и съобразява само онова
изпълнение, което е осъществено в резултат на изпълнителните действия по
изпълнителното производство. Всяко друго изпълнение излиза извън
компетентността на изпълнителния орган и за такива случаи е предвиден
искът по чл. 439 от ГПК, възможността за спиране от съда на принудителното
изпълнение като обезпечителна мярка и евентуално, ако впоследствие се
докажат надсъбрани суми, на длъжника се издава обратен изпълнителен лист
за онези от тях, които са събрани по принудителен ред и които представляват
двойно плащане.
Само в условията на състезателността на исковия процес може да се
прецени дали действията на длъжника извън изпълнителното производство,
7
насочени към погасяване на задължението му, са изпълнили
предназначението си. Респективно органът, компетентен да направи тези
преценка, е съдът.
Следователно в случая не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 2
от ГПК за приключването на изпълнителното производство, поради което
отказът на ЧСИ е законосъобразно постановен и следва да бъде потвърден.
Предвид произнасянето по същество по жалбата, искането за спиране
на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК ще следва да се остави без уважение.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление за отказ за прекратяване
изпълнително дело №90/2021 година по описа на ЧСИ Соня Димитрова, рег.
№917 и район на действие Смолянски окръжен съд, по протокол №343 от
16.03.2021година на основание чл.433алл.1т.1, по искане на длъжника
„Горубсо Мадан“АД Мадан вх.№03471/16.03.2021година.
ОСТАВЯ без уважение искането за спиране на изпълнението по
реда на чл. 438 ГПК до разглеждането на така постъпилата жалба , като
неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8