Р Е Ш Е Н И Е
№ 1175 25.06.2019г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и седми
май две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
административно дело № 818 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/.
Административното дело е образувано по
жалба от „СЛЕ ГРУП“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с
управител А.В.Г., чрез процесуални представители адвокат Б.З. и младши адвокат В.Т.,
против Ревизионен акт №
Р-02000218000325-091-001/11.01.2019г., издаден от М.Х.М.-Б.на длъжност началник
сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията и К.П.К.на длъжност
главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията,
потвърден с Решение № 42/19.03.2019г. на И.С.А.директор на дирекция Обжалване и
данъчно-осигурителна практика „ОДОП“ Бургас при Централно управление на
Национална агенция по приходите.
С
жалбата се иска обявяване нищожността на оспорения ревизионен акт или
алтернативно отмяната му като незаконосъобразен. Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващата
страна „СЛЕ ГРУП“ ЕООД се представлява от
адвокат Б.З., който поддържа жалбата. Прави искане за присъждане на разноски,
като представя списък на същите.
Ответната
страна Директор на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас при ЦУ на НАП се представлява от
главен юрисконсулт Любов И., която оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана и претендира за присъждане на направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съобразно материалния интерес. Прави възражение
за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за изплатено
адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява
становище за неоснователност на жабата и моли за отхвърлянето й.
Съдът,
като взе предвид и прецени събраните по делото доказателства, в тяхната
съвкупност и поотделно, ведно с доводите
и изразените становища от страните, прие за установено следното:
Административното производство по
издаване на оспорения ревизионен акт е започнало със Заповед за възлагане на
ревизия № Р-02000218000325-020-001/16.01.2018г., изменена със Заповеди за
изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-02000218000325-020-002/23.04.2018г. и №
Р-02000218000325-020-003/30.07.2018г., спирана със Заповед № Р-02000218000325-023-001/23.04.2018г. и
възобновявана със Заповед № Р-02000218000325-143-001/02.07.2018г.
Ревизията е извършена по отношение на „СЛЕ ГРУП“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, с управител А.В.Г. и е с обхват по видове задължения и периоди както следва:
Данък върху добавената стойност /ДДС/ за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г.;
Данък върху разходите за превозни средства за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2015г.;
Корпоративен данък за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г. и Данък върху
разходите в натура, обвързани с лично ползване по чл.204, ал.1, т.4 от ЗКПО за
периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. На 18.01.2018г. е вписана промяна на
седалището и адреса на управление на дружеството, като старият адрес в *** е
сменен с нов адрес /настоящия/ - ***. През ревизирания период основната дейност на дружеството е била
строителството на сгради и съоръжения.
За
установяване на необходимите факти и обстоятелства административният орган е
предприел действия по реда на чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК като е
изискал съответни документи и обяснения от ревизираното дружество. На основание
чл.37, ал.5 от ДОПК са изпратени искания за представяне на документи, данни,
сведения и писмени обяснения от трети лица, държавни и общински органи.
Въз основа на установените факти
и обстоятелства е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-02000218000325-092-001/06.11.2018г.
(л.89-125 от делото), който връчен по електронен път на задълженото лице „СЛЕ ГРУП“ ЕООД на 09.11.2018г. (л.130-133).
На основание
констатациите на РД е издаден Ревизионен акт (РА) № Р-02000218000325-091-001/11.01.2019г. (л.57-66 от делото). С ревизионният акт по отношение на
дружеството жалбоподател са определени задължения както следва: за корпоративен
данък за 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. – 771 569.53 лева главница
и 350 021.64 лева; задължения за данък върху добавената стойност за
03.2013г., за периода от 01.08.2013г. до 31.12.2015г. и за периода от
01.06.2016г. до 31.03.2017г. в размер общо на 46 872.12
лева и лихви за просрочия към тях в размер общо на 20 068.81 лева.
Ревизионният акт бил връчен на дружеството по
електронен път на 14.01.2019г. (л.69).
Недоволно от така
издадения ревизионен акт дружеството го оспорило частично по административен
ред пред директора на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас, с жалба вх.№ 04-С-Ж-18/31.01.2019г.,
подадена на 24.01.2019г. чрез ТД на НАП - Бургас.
Решаващият
орган приел, че предмет на обжалване пред него са част от задълженията
установени с РА, както следва: - корпоративен данък за 2013г. в размер на
363 828.00 лева, ведно със съответните лихви в размер на 176 714.97
лева и ДДС за данъчни периоди от м.март 2013г. до м.март 2017г. общо в размер
на 43 157.75 лева, ведно със съответните лихви в размер на 18 263.48
лева. С Решение № 42/19.03.2019г.
на директора
на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас при ЦУ на НАП РА № Р-02000218000325-091-001/11.01.2019г. е потвърден в частта му, с която
са определени задължения за корпоративен данък за 2013г. в размер на
363 828.00 лева, ведно със съответните лихви в размер на 176 714.97
лева и ДДС за м. март 2013г., за периода от
01.08.2013г. до 31.12.2015г. и за периода от 01.06.2016г. до
31.03.2017г. общо в размер на 43 157.75 лева, ведно със
съответните лихви в размер на 18 263.48 лева. Решението е било връчено на дружеството по електронен път на 20.03.2019г.
С жалба Вх.№ 04-С-Ж-18/03.04.2019г.
подадена до Административен съд – Бургас чрез решаващия орган, жалбоподателят
оспорил ревизионния акт в потвърдената му част от директора на Дирекция „ОДОП“
гр.Бургас ревизионен акт, на основание на която е образувано настоящото
административно дело.
За да постанови оспорения
административен акт органът по приходите е приел за установено следното:
Относно задълженията по ЗКПО ревизията е установила, че през 2013г. „СЛЕ
ГРУП“ ЕООД е направило непарични вноски /апорти/ на собствени самостоятелни
недвижими имоти /апартаменти, ателиета, офиси, магазини, заведения за
обществено хранене и др./ и право на строеж за изграждане на самостоятелни
жилищни и нежилищни обекти в „ДЕЛУКС ИМОТИ“ ЕООД и в „ДЕЛУКС ИН“ ЕООД. В тази
връзка с Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено
лице /ИПДПОЗЛ/ с изх.№ Р-02000218000325-040-005/04.07.2018г. от ревизираното
дружество са изискани документи, от които да е видно как е определена
балансовата стойност на апортираните активи; документи, определящи
първоначалната оценка на апортите и документи и счетоводни справки, отразяващи
резултата от отписването на активите при трансформирането им в дялове. В
отговор на връченото ИПДПОЗЛ са представени заключения от 20.09.2013г. по реда
на чл.72, ал.2 от Търговския закон ТЗ/ във връзка с актове за назначаване на
вещи лица на Агенция по вписванията за изготвяне на оценка на непарични вноски
в капитала на „ДЕЛУКС ИМОТИ“ ЕООД и на „ДЕЛУКС ИН“ ЕООД с вносител „СЛЕ ГРУП“
ЕООД, както и счетоводни справки, свързани с осчетоводяването на направените
апорти. От представените документи и счетоводни справки органът по приходите е
установил, че осчетоводената от ревизираното лице стойност на непаричните
вноски е по-малка от първоначалната оценка на апортираните активи съгласно
заключенията на вещите лица, изготвени по реда на чл.72, ал.2 от ТЗ. Същевременно ревизиращият орган е взел превид, че съпоставена
с балансовата стойност на апортираните активи, осчетоводената стойност на
непаричните вноски е по-малка при „ДЕЛУКС ИМОТИ“ ЕООД и по-висока при „ДЕЛУКС
ИН“ ЕООД. Вследствие на това, при отписването на апортираните активи в резултат
на направения апорт в капитала на „ДЕЛУКС ИМОТИ“ ЕООД е отчетена загуба в
размер на 727 870.97 лв., а в резултат на направения апорт в капитала на
„ДЕЛУКС ИН“ ЕООД – печалба в размер на 283 833.11 лв. Тоест, в резултат на
двата направени апорта през 2013г. е отчетена загуба в размер на 444 037.86
лв.
Ревизиращият
орган е направил извод в РД, че правейки непарична вноска в капитала на друго
търговско дружество, инвеститорът „СЛЕ ГРУП“ ЕООД следвало да отпише от партимониума
си съответните материални активи и да запише като финансов актив придобитите
дялове от двете дружества „ДЕЛУКС ИМОТИ“ ЕООД и „ДЕЛУКС ИН“ ЕООД, тъй като извършването
на непарична вноска следва да се разглежда като размяна – инвеститорът дава ДМА
и съответно получава инструмент от собствения капитал на друго дружество. Това
е така, тъй като при счетоводното отразяване на сделката за размяна следва да
се приложат изискванията на СС 16 „Дълготрайни материални активи“ и СС 32
„Финансови инструменти“, като отписването на ДМА при трансформирането им в
дялове е регламентирано в т.11.2, б.„г“ от СС 16, а първоначалната оценка на
придобитите дялове – в т.5.1 от СС 32. Органът по приходите е посочил, че по
силата на т.5.1 от СС 32, финансовите инструменти следва да се оценяват при
първоначалното им придобиване по цена на придобиване, която включва
справедливата цена на даденото и разходите по извършването на сделката като
хонорари, комисионни, данъци, такси и други, платени във връзка със сделката.
Според приходния орган, с оценителските експертизи за оценка на непаричните
вноски в капитала на двете горепосочени дружества е определена справедливата
пазарна стойност на апортираните активи. В случая ревизиращия екип е направил
извода, че цената на придобиване за придобитите от „СЛЕ ГРУП“ ЕООД дялове, т.е.
цената на придобиване на дяловете в „ДЕЛУКС ИМОТИ“ ЕООД, следва да бъде в
размер на 4 866 840.00 лв., а в „ДЕЛУКС ИН“ ЕООД - в размер на
1 975 440.00 лв. Посочил е и че при отписването на апортираните ДМА
следва да се приложи изискването на т.11.2, б.„г“ от СС 16, който регламентира,
че при трансформиране на активи в дялове, печалбите и загубите от отписването
на активите, изчислени като разлика между първоначалната оценка на дяловете и
балансовата стойност на отписаните ДМА следва да се отрази в текущия финансов
резултат.
В
конкретния случай органът по приходите е приел, че според оценките на двата
апорта, направени от вещите лица по реда на чл.72, ал.2 от ТЗ, първоначалната
оценка на дяловете е по-висока от балансовата стойност на внесените активи във
всяко от двете дружества, следователно „СЛЕ ГРУП“ ЕООД е следвало да отчете
печалба и от двете инвестиции. По отношение на апорта в капитала на „ДЕЛУКС
ИМОТИ“ ЕООД печалбата е изчислена на 1 554 969.03 лв. /4 866 840,00
лв. – 3 311 870.97 лв./, а в капитала на „ДЕЛУКС ИН“ ЕООД - в размер
на 1 639 273.11 лв. /1 975 440.00 лв. – 336 166.89
лв./. Направените изчисления в този смисъл са отразени в таблици на стр.15-16
от РД.
Органът
по приходите е посочил в РА, че ревизираното лице е отчело различни от
посочените резултати вследствие извършените апорти, а именно загуба в размер на
727 870,97 лв. от направения апорт в капитала на „ДЕЛУКС ИМОТИ“ ЕООД и
печалба в размер на 283 833,11 лв. от направения апорт в капитала на
„ДЕЛУКС ИН“ ЕООД. Поради това, на основание чл.78 от ЗКПО ревизиращия орган е
преобразувал счетоводния финансов резултат на „СЛЕ ГРУП“ ЕООД за 2013г. в
посока на увеличение със сумата от 3 638 280.00 лв./2 282 840.00
лв. + 1 355 440.00 лв./, вследствие което е определен допълнително
дължим корпоративен данък в размер на 363 828.00 лв., ведно с лихви за
просрочие за внасяне на същия.
По
ЗДДС ревизията е констатирала, че с включването на 5 броя фактури, издадени от
„ДСК Лизинг“АД, в дневниците за покупки за м.08, м.09 и м.10.2013г.,
ревизираното дружество е ползвало право на приспадане на данъчен кредит за ДДС
в общ размер 3 295,16 лв. във връзка с придобиване на лек автомобил Порше
Кайен, рег.№ А 7111 КХ.
Ревизиращият
орган е посочил, че съгласно чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС, правото на приспадане на
данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл.69 или чл.74,
когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Установено е, че
транспортното средство не се използва единствено за транспортни и охранителни
услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или
подготовка на водачи на моторни превозни средства, нито е предназначено за
препродажба, т.е. не са налице изключенията на ал.2, т.1, 2 и 5 на чл.70 от ЗДДС.
Предвид
установеното, на основание чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС, органът по приходите е
отказал правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 3 295,16
лв. по посочените фактури, издадени от „ДСК Лизинг“АД в трите горепосочени
данъчни периода, което е довело до допълнително дължим ДДС ведно с лихви за
просрочие за внасяне на същия.
Отново
по ЗДДС ревизията е констатирала, че чрез включването в дневника за покупки за м.06.2015г. на
фактура № 84/15.06.2015г., издадена от „Стамали“ ЕООД, ревизираното лице е
упражнило право на приспадане на данъчен кредит за ДДС в размер на 4 166.67
лв. Във връзка с установяване на фактическото изпълнение на доставката по
посочената фактура е извършена насрещна проверка на доставчика и са изискани
документи, счетоводни справки и писмени обяснения от „СЛЕ ГРУП“ ЕООД. При
извършената от органа по приходите насрещна проверка на „Стамали“ ЕООД не е
открит представляващия или негов пълномощник, на който да бъде връчено ИПДПОЗЛ
във връзка с проверяваната доставка. Извършени са две посещения на декларирания
адрес за кореспонденция на „Стамали“ ЕООД в с.Равда, ул.“Гоце Делчев“ № 16, при
които не е намерен представляващия Т.* Хасан.
Установено е, че сградата на този адрес е на четири етажа, т.е. няма пети етаж
и ап.№ 17, какъвто е декларирания адрес на доставчика. От живущ на адреса е
заявено, че на този адрес никога не се е помещавала фирма „Стамали“ ЕООД. Същевременно
с ИПДПОЗЛ изх.№ Р-02000218000325-040-003/20.03.2018г. от ревизираното лице са
изискани всички документи, свързани с проверяваната доставка. В отговор от
дружеството е представено само копие на фактура № 84/15.06.2015г. с данъчна
основа в размер на 20 833,33 лв. и начислен ДДС в размер на 4 166.67
лв. и посочен предмет „СМР по протокол № 17“. Последният не е представен, както
и договор, сключен доставчика. При ревизията е установено, че във фактурата не
е посочена банковата сметка, по която да бъде платено на доставчика, както и че
„Стамали“ ЕООД не е отразил процесната фактура в дневника си за продажби и СД
по ЗДДС за м.06.2015г. /доставчика е подавал СД по ЗДДС до м.05.2015г./. Посочено
е, че ревизираното лице не е представило посочения в основанието на фактурата
Протокол № 17, отразяващ вида, количеството и стойността на извършените СМР и
обекта на който са извършени, както и данни за лицата предали, съответно приели
извършените СМР. Не са представени и платежни документи за извършено плащане по
фактурата, нито транспортни документи за транспортиране на материали, вложени в
извършените СМР. Не става ясно доставчикът сам ли е извършил строителните
работи или е ползвал подизпълнители, като се има предвид, че няма достатъчно
персонал за извършване на голям обем СМР по едно и също време на различни
обекти.
Въз
основа на установените факти и обстоятелства, като се има предвид, че от
процесната фактура не става ясно дали фактурираната доставка е свързана с
икономическата дейност на „СЛЕ ГРУП“ ЕООД, както и дали въобще е действително
получена, органът по приходите е стигнал до извода, че фактурата е с невярно
съдържание и липсва документална обоснованост на начислените от лицето разходи
и ползваното право на приспадане на данъчен кредит.
Предвид
изложеното, на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС във връзка
с чл.70, ал.5 от същия, органът по приходите е отказал на „СЛЕ ГРУП“ ЕООД
правото на приспадане на данъчен кредит по фактура № 84/15.06.2015г., издадена
от „Стамали“ ЕООД.
Също
така във връзка с констатациите по ЗДДС органът по приходите е констатирал, че
в ревизирания период от м.01.2013г. до м.07.2014г. „СЛЕ ГРУП“ ЕООД е ползвало
право на приспадане на пълен данъчен кредит при покупката на материали /горива,
масла, гуми, авточасти, автоконсумативи/ и услуги /ремонти и др./, свързани с
експлоатацията на 6 бр. автомобили /5 бр. леки и 1 бр. товарен/, от които 3 бр.
собствени и 3 бр. наети от немската компания Eurolink D GmbH, както следва: лек автомобил Порше Кайен, рег.№
А7111КХ, лек автомобил Мерцедес С320, рег.№ А0817МА, товарен автомобил
Фолксваген Крафт, рег.№ А0320МВ, лек автомобил Порше Панамера, рег.№ SHA-L 1133, лек автомобил
Ауди S8, рег.№ SHA-AS 884 и лек автомобил Мерцедес Бенц GL 63 AMG, рег.№
SHA-EN 8.
В РД (стр.28-37) от органа по приходите са описани всички фактури, по които е
ползван данъчен кредит по данъчни периоди с посочен номер, дата на издаване,
наименование и ЕИК на доставчик, вид на стоката/услугата, данъчна основа и
начислен ДДС. Установено е, че общият размер на ползвания данъчен кредит през
2013г. възлиза на 5 152.06 лв., а през 2014г. – на 3 374.27 лв. Едновременно
с това е посочено, че през периода от м.03.2013г. до м.03.2017г. ревизираното
лице е ползвало право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 62 750.80
лв. по издадени протоколи на основание чл.117 от ЗДДС за получени услуги –
наеми на трите горепосочени
леки автомобили - Порше
Панамера, рег.№ SHA-L 1133, Ауди S8, рег.№ SHA-AS
884 и Мерцедес Бенц GL 63 AMG, рег.№ SHA-EN 8. Всички протоколи, по
които е ползван данъчен кредит са описани от органа по приходите на стр.37-41
от РД по данъчни периоди с посочен номер, дата на издаване, наименование и ЕИК
на доставчик, вид на услугата, данъчна основа и начислен ДДС.
Във
връзка с доказване правото на ползване на данъчен кредит по гореописаните
документи и използването на закупените материали и услуги за независимата
икономическа дейност на лицето с ИПДПОЗЛ изх.№
Р-02000218000325-040-006/13.08.2018г. от „СЛЕ ГРУП“ ЕООД са изискани всички
документи, справки и писмени обяснения, свързани с процесните фактури и
протоколи по чл.117 от ЗДДС, както следва: пътни листове/пътни книжки, издадени
за движението/използването на всеки от гореописаните автомобили, данни за
лицата, управлявали и използвали автомобилите, заверени копия на фактурите за
закупени материали и услуги, свързани с експлоатацията на МПС, счетоводни
регистри и документи, обосноваващи начислените разходи, свързани с използването
на МПС в т.ч. разходни норми за всяко МПС, аналитичен хронологичен регистър за
начислените разходи по икономически елементи за всяко МПС за материали,
консумативи и услуги, за амортизационни отчисления за всяка ревизирана година,
документи и писмени обяснения, доказващи пряка връзка с каква цел и дейност е
използван всеки от автомобилите през ревизираните години. От дружеството за
изискани и писмени обяснения относно избрания метод или процентно съотношение
на разделяне на разходите и ДДС за лично и служебно ползване на всеки от
автомобилите, ако през ревизирания период МПС са използвани освен за
икономическата дейност на дружеството и за лични цели. В отговор на искането са представени само копия на изисканите фактури и протоколи по чл.117 от ЗДДС, пътни листове за някои от процесните МПС, счетоводни справки /мемориални
ордери за изписано гориво/, оборотни ведомости, главни книги, данъчен
амортизационен план за четирите ревизирани години и служебни бележки за
проведен инструктаж по безопасност на работа при управление на МПС с дати извън
ревизирания период. Други документи, справки и писмени обяснения не са
представени от ревизираното лице. Отделно от това с цел пълно изясняване на
фактическата обстановка са изпратени искания за представяне на данни от други
контролни органи, както следва: до ОД на МВР Бургас относно данни за
преминаванията на МПС през ГКПП на Република България и до ОД на МВР Бургас,
сектор „Пътна полиция“ относно издадени фишове, актове за административни
нарушения, наказателни постановления през ревизирания период на МПС, използвани
от „СЛЕ ГРУП“ ЕООД.
С
протокол № 1165035/03.09.2018г. от информационната база на НАП са приобщени
справки, свързани с използването и управлението на МПС.
Установените
факти и обстоятелства въз основа на цялата събрана информация, органът по
приходите е изложил подробно на стр.42-44 от РД за всеки един от шестте
процесни автомобила.
След
анализ на събраните доказателства и съпоставка на данните в тях са констатирани
несъответствия между данните в представените пътни листове за част от
автомобилите, данните, получени от ОД на МВР и тези, налични в информационната
система на НАП. Установено е, че през ревизирания период автомобилите са се
управлявали и използвали от лица, които нямат трудово-правни правоотношения с
ревизираното дружество и са пътували по маршрути, различни от обектите, на
които „СЛЕ ГРУП“ ЕООД извършва дейността си. Не са представени доказателства
относно използването на автомобилите само и единствено за служебни цели.
Констатирани са съществени противоречия, вследствие което е направен извод, че
част от закупените горива, авточасти, автоуслуги и наеми на автомобилите са
използвани за лични нужди и/или дейности, които не са пряко свързани със
стопанската дейност на дружеството.
Съобразно
констатираните факти и обстоятелства при ревизията органът по приходите е
направил извод, че през ревизирания период „СЛЕ ГРУП“ ЕООД е предоставяло
собствените и наетите автомобили безвъзмездно за ползване от трети лица и за
дейности, несвързани със стопанската дейност на ревизираното дружество. Прието
е, че процесните автомобили са използвани от дружеството както за служебни,
така и за други цели, различни от дейността, за лични нужди от управителите, от
лица от персонала, както и от други външни лица, като съотношението на това
ползване е 50:50.
В
тази връзка органът по приходите е посочил, че съгласно чл.9, ал.3, т.1 и т.2
от ЗДДС, предоставянето
на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на
работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа
дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва
стока, при придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен
кредит, както и безвъзмездното
предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на
собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата
икономическа дейност на данъчно задълженото лице, се смятат за възмездни доставки на услуги.
Ревизиращия
екип е направил изводът, че в данъкът по безвъзмездна доставка, приравнена на
възмездна, е станал изискуем на основание чл.82, ал.1 от ЗДДС и „СЛЕ ГРУП“ ЕООД
е следвало да начисли данък по реда на чл.86, ал.1 от същия закон като
документира тази доставка с издаване на протокол съгласно чл.117, ал.1, т.3 от ЗДДС. Въз основа на преките разходи, документирани с фактурите и протоколите по
чл.117 от ЗДДС, описани в изготвените от органа по приходите таблици на
стр.37-44 от РД, органът по приходите е определил данъчната основа на
възмездните доставки на услуги по реда на чл.27, ал.2 от ЗДДС и на тази база е
определен дължимия ДДС по реда на чл.86, ал.1 от ЗДДС в съотношение 50:50
разходи, свързани със служебно ползване на автомобилите и разходи за лично
ползване на автомобилите. Установената данъчна основа по чл.27, ал.2 от ЗДДС е
отразена в таблица на стр.45-46 от РД, а дължимият ДДС по данъчни периоди
- в таблица на стр.46-47 от РД.
Във връзка с подена от „СЛЕ ГРУП“ ЕООД жалба вх.№ 04-С-Ж-18/31.01.2019г. срещу ревизионния акт,
директорът на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас провел административно производство за
преценка на законосъобразността му.
Решаващият орган приел,
че предмет на обжалване пред него са част от задълженията установени с РА,
както следва: - корпоративен данък за 2013г. в размер на 363 828.00 лева,
ведно със съответните лихви в размер на 176 714.97 лева и ДДС за данъчни
периоди от м.март 2013г. до м.март 2017г. общо в размер на 43 157.75 лева,
ведно със съответните лихви в размер на 18 263.48 лева.
При извършената проверка горестоящият орган е разгледал
и анализирал подробно изложените от ревизираното лице твърдения и съображения,
обосноваващи твърденията му за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт,
като ги е квалифицирал като неоснователни, излагайки съответни аргументи и
мотиви в тази насока. Посочил е, че изводите на ревизиращия екип по отношение
на размера на установените задължения по ЗКПО и по ЗДДС от страна на ревизираното
дружество са мотивирани и обосновани и със свое Решение № 42/19.03.2019г., директора на Дирекция „ОДОП“
гр.Бургас при ЦУ на НАП, е потвърдил като законосъобразен РА № Р-02000218000325-091-001/11.01.2019г. в частта му, с която са
определени задължения за корпоративен данък за 2013г. в размер на
363 828.00 лева, ведно със съответните лихви в размер на 176 714.97
лева и ДДС за м. март 2013г., за периода от
01.08.2013г. до 31.12.2015г. и за периода от 01.06.2016г. до
31.03.2017г. общо в размер на 43 157.75 лева, ведно със
съответните лихви в размер на 18 263.48 лева.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК след изчерпване на фаза на
административния контрол, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването – ревизираното дружество. Настоящият съдебен състав приема, че
предмет на жалба е Ревизионен
акт №
Р-02000218000325-091-001/11.01.2019г. в неговата цялост, независимо от обстоятелството,
че решаващият орган е приел, че РА е обжалван частично. Видно от петитума на жалба вх.№ 04-С-Ж-18/31.01.2019г., подадена
на 24.01.2019г. чрез ТД на НАП – Бургас, РА е обжалван в неговата цялост. В този смисъл
съдът приема, че в случая е налице хипотезата на чл.156, ал.4 от ДОПК, тъй като
е налице непроизнасяне на решаващия орган по отношение на тази част от РА,
спрямо която същият е приел, че не е налице обжалване.
Разгледана по същество същата се
преценя като неоснователна
поради следните съображения:
Предмет на оспорване пред
Административен съд Бургас е Ревизионен акт № Р-02000218000325-091-001/11.01.2019г.,
издаден от М.Х.М.-Б.на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Бургас,
възложил ревизията и К.П.К.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на
НАП Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 42/19.03.2019г. на
И.С.А.директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика „ОДОП“
Бургас при Централно управление на Национална агенция по приходите.дите, с който са определени данъчни задължения на
дружеството-жалбоподател, както следва: за
корпоративен данък за 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. –
771 569.53 лева главница и 350 021.64 лева; задължения за данък върху
добавената стойност за 03.2013г., за периода от 01.08.2013г. до 31.12.2015г. и
за периода от 01.06.2016г. до 31.03.2017г. в размер общо на 46 872.12
лева и лихви за просрочия към тях в размер общо на 20 068.81 лева.
Ревизионния акт е издаден от
компетентен орган, овластен с нормата на чл.119, ал.2 от ДОПК, в обема на
правомощията му, в резултат на надлежно възложена ревизия съгласно чл.112 и
чл.113 от ДОПК, проведена от орган по приходите, определен от Заповед за
възлагане на ревизия № Р-02000218000325-020-001/16.01.2018г., изменена със Заповеди
за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-02000218000325-020-002/23.04.2018г. и №
Р-02000218000325-020-003/30.07.2018г., спирана със Заповед № Р-02000218000325-023-001/23.04.2018г. и
възобновявана със Заповед № Р-02000218000325-143-001/02.07.2018г.
Ревизионният акт е издаден в рамките на законоустановените срокове в
съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.120 от ДОПК относно формата и
съдържанието му. С оглед изложеното съдът намира, че не са налице пороци
касаещи формалната и процесуална законосъобразност на оспорения административен
акт.
В ревизионния
акт са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване.
Ревизиращият орган е извършил анализ на всички събрани доказателства, относими
към облагането на жалбоподателя с данък върху добавената стойност за спорните
периоди. Изложил е подробни мотиви в обстоятелствената част на ревизионния
доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Спазени са законоустановените
срокове за съставяне на ревизионния доклад и на ревизионния акт.
Съдът намира
за неоснователно твърдението на жалбоподателя относно нищожност на оспорения
ревизионен акт. Съгласно разпоредбата на чл.112, ал.1 от ДОПК ревизионното
производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията. В
конкретния случай ревизионното производтво е започнало със Заповед за възлагане
на ревизия № Р-02000218000325-020-001/16.01.2018г., издадена от М.*М.Бораджиева,
началник сектор при ТД на НАП Бургас. Към момента на издаване на заповедта
седалището на дружеството жалбоподател е било на адрес в ***, т.е. териториално
компететна е била ТД на НАП – Бургас. Едва на 18.01.2018г. е вписана промяна на
седалището и адреса на управление на дружеството, като старият адрес в *** е
сменен с нов адрес /настоящия/ - ***.
Твърдението
на жалбоподателя, че за начало на ревизионното производство следва да се счита
датата на извършване на действието по връчване на заповедта за възлагане на
ревизия, доколкото може да се приеме това за меродавно, има отношение към
изчисляване сроковете на провеждане на ревизията и евентуалните последици от
неспазването им, но не и към датата на олбразуване на ревизионното
производство, която е определена с разпоредбата на чл.112, ал.1 от ДОПК.
С оглед
изложеното, съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на ревизионния акт, водещи
до отмяната му на това основание.
Съдът намира, че ревизионният акт
е издаден в съответствие с материалните разпоредби на закона предвид следното:
С жалбата си „СЛЕ ГРУП“ ЕООД иска отмяна на оспорения ревизионен
акт изцяло, което бе потвърдено и в проведеното съдебно заседание от
процесуалния му представител адв. З..
Жалбоподателятелят е изложил
съображения за незаконосъобразността на оспорения акт, като ги е обособил в две
групи – по ЗКПО и по ЗДДС.
По отношение на определените на
дружеството задължения по ЗКПО, в жалбата са изложени съображения за
незаконосъобрзността на ревизионния акт в тази му част, тъй като според
дружетвото – жалбоподател ревизиращият екип не е приложил правилно материалните
разпоредби на закона. Според жалбоподателя в ревизионния акт не е отчетено, че
при извършеното апортиране на материални активи, от едното дружество в другите
две, собственост на същото, не са налице данни за промяна на стойността,
предназначението и употребата на ДМА. Твърди се, че в този случай извършените
апорти не повишават бадещите икономически изгоди за дружеството, тъй като
същите са извършени по балансова стойност и съответно цената на инвестициите на
„СЛЕ ГРУП“ ЕООД в „ДЕЛУКС ИМОТИ“ ЕООД
и „ДЕЛУКС ИН“ ЕООД, следва да е на
стойност равна на цената на придобиване, съобразно алтернативния способ по
Международен счетоводен стандарт (МСС) 27, т.38, т.е. според
дружеството-жалбоподател, в случая има само трансформация на вида активи, които
са негова собственост, без реално да има новопридобити активи. Извършеният
апорт е способ за осъществяване на непарична вноска в капитала на друго
търговско дружество, като дори и да е налице разлика между балансовата стойност
на отписаните ДМА при ревизи ревизираното лице и на същите апортирани ДМА в
другите две дружества, то тя е в резултат на изменение на активите и не се
явява печалба за „СЛЕ ГРУП“
ЕООД.
Съдът намира така изложените
съображения в жалбата за неоснователни и необосновани поради следното:
Твърденията за незаконосъобразност
на ревизионния акт, частта му, с която са определени задължения на дружеството
по ЗКПО, се основават на приложението на алтернативния способ за оценка на
извършения апорт, съгласно МСС 27, т.38.
В конкретния случай обаче, дружеството неправилно се
позовава на цитирания международен счетоводен стандар, тъй като същият е
неприложим с оглед разпоредбата на чл.22б, ал.1, вр. с чл.22а,
ал.1 от ЗСч-отм., по изложените в Решение № 42/19.03.2019г. на директора на дирекция „ОДОП“ Бургас съображения, които настоящата
инстанция споделя напълно.
В случая счетоводната база за изготвяне и представяне на годишните финансови отчети
на апортиращото дружество са Националните счетоводни стандарти /НСС/ и апортираните активи са дълготрайни материални активи /ДМА/, за дружеството-вносител „СЛЕ ГРУП“ ЕООД е налице трансформация на активи – определен вид актив се превръща в
инвестиция. Транзакция
по апорт на ДМА е уреден в националния счетоводен стандарт /СС/ 16 Дълготрайни материални активи. Съобразно
правилата на т.11.2, б.
"г" от СС 16, печалбите или загубите от отписването на ДМА при трансформиране в акции или
дялове, т.е. разликата между първоначалната оценка на дяловете и балансовата стойност
на отписания ДМА, се
отчитат в
текущата печалба или загуба. Следователно, ако първоначалната оценка на
инвестицията превишава балансовата стойност на отписаните активи, то разликата
е положителна величина и по силата на счетоводния стандарт се отчита в текущата
печалба, която се облага за данъчни цели по общия ред на ЗКПО, като определянето на първоначалната оценка на придобитите дялове се
прилагат разпоредбите на СС 32 Финансови
инструменти.
В резултат на това, правилно в ревизионния акт е прието,
че
съгласно т.11.2,
буква “г“ от СС16 Дълготрайни материални
активи, разликата между стойността на непаричните вноски, определена от
трите вещи лица назначени от Агенцията по вписванията и балансовата стойност на
апортираните активи, в случая в размер на 3 194 242.14 лв., представлява текуща печалба, която се облага за данъчни цели по общия ред на ЗКПО. И тъй
като „СЛЕ ГРУП“ ЕООД е отчело загуба от двата апорта в размер на 444 037.86 лв., на основание чл.78 от ЗКПО правилно и
законосъобразно органът по приходите е преобразувал счетоводния финансов
резултат на дружеството със сумата от 3 638 280.00 лв. и е определил допълнително дължимият корпоративен данък в размер на
363 828.00 лв. за 2013г. ведно
със съответните лихви за просрочие за внасянето му.
По отношение
незаконосъобразността на оспорения ревизионен акт, в частта му, с която на
дружеството-жалбоподател са определени задължения по ЗДДС, в жалбата се излагат
съображения единствено във връзка с отказаното му право на данъчен кредит по
издадените от „ДСК Лизинг“ АД фактури. Твърди се, че ревизиращите органи
неправилно са преценили,, че по отношение на процесния лек автомобил следва да
се прилага разпоредбата на чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС. Според изложеното в
жалбата органът по приходите не е отчел, че автомобилът е заприходен като ДМА,
т.е. след като „СЛЕ ГРУП“ ЕООД е избрало да третира
актива като стопански, то има правото да приспадне изцяло и назабавно
начисления при придобиване ДДС, съгласно решението на СЕС по дело С-118/11/.
Посочва се, че това е така, защото активът се ползва за икономическата дейност
на дружеството и в случая е налице хипотезата на чл.70, ал.2, т.5 от ЗДДС,
която предвижда неприложимост на ал.1, т.4 от същата разпоредба.
Спорът касае отказан
данъчен кредит по 5 бр. фактури, издадени от „ДСК Лизинг“ АД във връзка с
договор за финансов лизинг на пътни превозни средства № 0002423А1 от
11.11.2011г. за придобиване на лек автомобил Порше Кайен от „СЛЕ ГРУП“ ЕООД.
Според органът по приходите,
правото на приспадане на данъчен кредит по тези фактури не е налице съгласно
чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС, според която правото на приспадане на данъчен кредит не е
налице независимо, че са изпълнени условията на чл.69 или чл.74, когато е
придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил, по смисъла на § 1, т.18 от ДР
на ЗДДС.
Изключенията от това правило са
предвидени с разпоредбата на ал.2 на чл.70 от ЗДДС, според която ограниченията
по отношение правото на приспадане на данъчен кредит при придобит лек
автомобил, посочено в алинея 1, т.4 на същата разпоредба не се прилагат,
когато:
- лекия автомобил се използва единствено за транспортни
и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги
или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при
последващата му продажба /чл.70, ал.2, т.1 от ЗДДС/;
- лекия автомобил е предназначен единствено за
препродажба (търговски наличности) /чл.70, ал.2, т.2 от ЗДДС/;
- лекия автомобил се използва и за дейности,
различни от посочените по-горе, в случаите, когато една или повече от
изброените по-горе дейности са основна дейност за лицето. /чл.70, ал.2, т.5 от ЗДДС/
В случая жалбоподателят не спори,
че фактурите касаят придобиване на лек автомобил по смисъла на § 1, т. 18 от ДР
на ЗДДС, а твърди, че е налице
хипотезата на чл.70, ал.2, т.5 от ЗДДС, която предвижда неприложимост на ал.1,
т.4 от същата разпоредба, когато се установи, че автомобилът се използва за
икономическата дейност на лицето.
В проведеното
ревизионно производство органът по приходите е извършил проверка за наличието
на някое от цитираните изключения от правилото на чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС и е
установил, че такива не са налице. Изводите му в тази насока се възприемат
изцяло и от настоящия съдебен състав, с оглед вида и характера на основната
дейност на дружеството – жалбоподател, а именно - строителство на сгради и съоръжения. При ревизията
не са установени данни за извършване на транспортни и охранителни услуги, таксиметрови
превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на
моторни превозни средства, за да е налице изключението, посочено в чл.70, ал.2,
т.1 от ЗДДС. Не е налице и
изключението на чл.70, ал.2, т.2 от ЗДДС, доколкото автомобила е използван от
лицето в основната му дейност и не е бил е предназначен за препродажба.
Доказателство за това е обстоятелството, че същият е бил заприходен като ДМА. Отделно
от това органът по приходите правилно е отбелязал, че цитираната от жалбоподателя практика на СЕС е
неотносима към настоящия спор, тъй като спорът по дело С-118/11се отнася до
отказан данъчен кредит на основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, а не на основание
чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС, какъвто е настоящия случай.
Както беше отбелязано
по-горе, въпреки че жалбоподателят твърди, че оспорва ревизионния акт изцяло,
нито в жалбата, нито в съдебно заседание,
не бяха изложени съображения обосноваващи незаконосъобразността му по
отношение на всички негови констатации, освен тези, които бяха посочени и
коментирани от съда.
В този смисъл съдът
намира, че не е необходимо да преповтаря изложените от органа по приходите
основания за определените с оспорения РА задължения по ЗКПО и ЗДДС в тяхната
цялост, като ги възприема за правилни и
обосновани.
От изложеното следва, че
жалбата срещу оспорения ревизионен акт е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото и с
оглед заявеното от процесуалния представител на ответника
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл.161,
ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.8, ал.1, т.4 от Нaредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 13 095.60 лева, съобразно материалния интерес.
Водим от горното и на основание
чл.160 от ДОПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СЛЕ
ГРУП“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с управител А.В.Г.,
чрез процесуални представители адвокат Б.З. и младши адвокат В.Т., против Ревизионен акт № Р-02000218000325-091-001/11.01.2019г.,
издаден от М.Х.М.-Б.на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Бургас,
възложил ревизията и К.П.К.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на
НАП Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 42/19.03.2019г. на
И.С.А.директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика „ОДОП“
Бургас при Централно управление на Национална агенция по приходите.дите, с който са определени данъчни задължения на
дружеството-жалбоподател, както следва: за
корпоративен данък за 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. –
771 569.53 лева главница и 350 021.64 лева; задължения за данък върху
добавената стойност за 03.2013г., за периода от 01.08.2013г. до 31.12.2015г. и
за периода от 01.06.2016г. до 31.03.2017г. в размер общо на 46 872.12
лева и лихви за просрочия към тях в размер общо на 20 068.81 лева.
ОСЪЖДА „СЛЕ
ГРУП“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с управител А.В.Г.,
чрез процесуални представители адвокат Б.З. и младши адвокат В.Т. да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр.Бургас при Централно управление
на Националната агенция за приходите направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 13 095.60 лева /тринадесет хиляди деветдесет и пет лева и 60
ст./
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: