Р Е Ш Е Н И Е № 2053
17.07.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при
секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 17096/2018 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .
Делото е образувано по искова молба на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , ЖК Люлин 9 , блок 963 ет. 1 ап. 11, депозирана против В.С.К., ЕГН **********,*** , с правно основание в чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за заем под № … от дата 17.06.2015 год. с нотариална заверка на подписите на страните. По силата на договора , ответната страна получила назаем сума от 1500 лева . Заемната сума била преведена по сметката на К. , а тя от своя страна се задължила да я върне ведно с лихва – възнаграждение на кредитора, за срок от 36 месеца. Ищецът приел плащане на части ,като се уговорило между страните , дължимата по договора сума да бъде върната в срок от 36 месеца, при фиксиран лихвен процент, и посочен в договора годишен процент на разходите.
Тъй като ответникът просрочил плащането на
вноските за февруари и март 2016 год., ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение издадена по ч. гр. дело №3360/2016г. по описа
на Районен съд – Пловдив, ХVІ гр.с. за сумата от 140.34лв. главница по договора
( две непогасени вноски за периода м.
февруари 2016 год. и март 2016 год. с настъпил падеж), ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 18.03.2016 г. до окончателното изплащане на вземането
и 325 лв. разноски по заповедното производство.
Срещу издадената заповед ответникът
възразил в срок, поради което се иска вземането да бъде установено със сила на пресъдено нещо по реда на чл. 422 от ГПК и да се присъдят в
полза на ищеца направените за защитата му разноски.
Искът се оспорва като неоснователен, като
възраженията против него са изложени и в качеството си на доводи по предявените
насрещни искове.
В първия от тях се твърди, че процесния договор е недействителен на основанието по чл. 22
от Закона за потребителския кредит, тъй като противоречи на чл. 11 ал. 1 т . 9
, 10 и 12 и ал. 2 от същия закон, тъй като: а) бил сключен при общи условия ,
които обаче не били подписани от ответника на всяка от страниците си; б) нямало
в договора описани условия за прилагане на договорния лихвен процент, или точно
определен размер на възнаградителната лихва; и в)
липсвало посочване на отделните
компоненти на годишния процент на
разходите, нямало и описание на последователността на разпределение на вноските
между различните дължими суми, или на отделните компоненти на погасителната
вноска. Моли се съдът да прогласи тази недействителност.
Евентуално и в случай, че този иск бъде отхвърлен, са изложени доводи ,
че е нищожна неустоечната клауза на т. 3.2 от
договора поради противоречие с добрите нрави или материалния закон; твърди се ,
че същата клауза е недействителна, тъй като размера на неустойката надвишавал
повече от пет пъти законната лихва, и се иска от съда да прогласи
нищожността, респ,
. да обяви недействителността.
Предявен е при условията на
евентуалност и друг иск.Твърди се , че е
нищожна клаузата за възнаградителна лихва в същия
договор и се моли да бъде прогласена за такава, тъй като размера надвишавал
повече от три пъти размера на законната лихва по необезпечени кредити. Кумулативно с предходното искане, се моли да
се постанови решение ,с което клаузата касателно размера на дължимото кредиторово
възнаграждение да се прогласи за недействителна. Последните два описани иска са
предявени с искане да се разгледат и уважат кумулативно.
„Интернешънъл Саламанка Кепитъл“
ООД оспорва насрещните искове. Липсвало
основание да се прилагат правилата за потребителската защита - договорът не бил сключен при наличие на общи
условия , тоест, всички клаузи в него били индивидуално договаряни. С оглед
това , нямало и основание да се приложи по отношение на договора Закона за
защита на потребителите. Моли се насрещните искове да бъдат отхвърлени , но да
се уважи предявения от ищеца такъв , и да се присъдят в негова полза сторените разноски.
Първоначален иск с правно основание чл. 279 от ЗЗД, чл.240, ал.1 от
същия закон и чл. 422 от ГПК и като насрещни искове, но само при условията на
субективно съединяване с правно основание чл. 26 от ЗЗД както поради противоречие със закона, така и
поради противоречие с добрите нрави, и с
правно основание в чл.22 от Закона за потребителския кредит .
Исковете са допустими като установителни , предвид това , че в полза на ищеца има
издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК за процесното вземане, срещу която обаче длъжникът е възразил,
спазвайки при това срока по чл. 414 от ГПК, спазен е срока по чл. 422 от същия
кодекс от страна на ищеца и има
идентичност между вземането, така , както е описано в заповедта за плащане , от
една страни , в исковата молба – от друга.
Съдът, предвид становищата на страните и
ангажираните от тях доказателства , съобрази следното :
Договорът за заем между страните е доказан
от приложеното на л. 7 и следващите копие, заверено от ищеца; по сключването му
спор не е формиран. Ищецът доказва успешно предаването на заемната сума ( копие
от платежно нареждане на л.16 за 1464 лева ,
и копие от сметка по чл. 84 от Закона
за нотариусите и нотариалната дейност за 36 лева – л. 18 от делото) и доколкото
договора е реален, съдът приема да е сключен.
Изхода на спора относно това , дали вземането на „Интернешънъл Саламанка Кепитъл“ ООД за двете
просрочени вноски от главницата съществува, е обусловен от това , дали по
отношение на договора в цялост има
основание за недействителност по смисъла на чл. 22 от Закона за
потребителския кредит, както иска ищеца ( евентуално съединените искове за
нищожност и недействителност на отделни клаузи не влекат след себе си недействителност на целия договор и се явяват
неотносими към иска за съществуването на вземането за
главницата).
Предвид датата си на сключване, договорът се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит, в редакцията му, обнародвана в ДВ., бр. 14 от 20.02.2015г..
В първоначалната искова молба отсъстват каквито и да било твърдения, първоначалния договор между страните, този под номер …. от дата 17.06.2015г., да е сключен и съдържа общи условия по смисъла на чл. 16 от Закона за задълженията и договорите. Съществуването на такива общи условия е твърдение на ответника К., останало недоказано, като такива общи условия не са представени на отделен документ, а съдържанието на самия договори отрича съществуването им – договора е озаглавен да е „индивидуален“ , но въпреки това , има положени подписи на ответника под всяка от страниците му. Затова няма как да се сподели виждането на последния , че договора е недействителен на основанието по чл. 22 във връзка с чл. 11 ал. 2 от Закона за потребителския кредит.
Съдът не възприема и друг от доводите на
ответника К. – че договора бил недействителен на основанието по чл. 22 във
връзка с чл.11 ал. 1 т . 9 от ЗПК, доколкото в него липсвало посочване на
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент.
Размерът на лихвата е фиксиран за целия период на договора на стойност от 37.70
% това изрично е посочено в самия
договор , при което посочването на референтен индекс , референтен лихвен
процент или методика за изчисление н а такива ( т.9а от чл. 11 ЗПК ) е неотносимо към
предмета на този договор . Отсъства както възможност за промяна на лихвения
процент, така и такава , да се промени едностранно общия разход на
ответника по кредита.
Твърди се също така , че договорът е недействителен на основанието по чл. 22 във връзка с чл. 11 ал. 1 т . 11 от ЗПК , тъй като в него нямало описание на последователността на разпределение на вноските между различните дължими суми, или на отделните компоненти на погасителната вноска По смисъла на тази разпоредба, под страх от недействителност договорът следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Информацията е била дадена на ответника , като на л. 14 от делото е представен погасителен план, включващ отделните компоненти на вноската, което достатъчна с оглед целите на закона информация за условията, при които кредитът следва да бъде издължен . Непосочването на последователността на разпределение при различни суми , дължими при различни лихвени проценти е очевидно неотносима към клаузите на този договор, доколкото лихвения процент е, каза се, фиксиран по смисъла на § 1 т . 5 от допълнителните разпоредби на ЗПК.
Съдът не откри и ненаведено от К. основание за недействителност на договора,
макар да е длъжен да следи служебно за нарушения на императивни правни норми от
обществен порядък. Исковете по реда на чл. 22 от ЗПК по отношение на договора в
цялост са неоснователни, а този по реда на чл. 422 е основателен в пълния си
размер. Плащане на главницата
съответно се дължи.
Установителния
иск по реда на чл. 422 във връзка с чл. 240
от ЗЗД ( тоест, предявения от „Интернешънъл Саламанка
Кепитъл „ ООД такъв ) не е доказан в пълния си
размер. Очевидно, доколкото главницата по договора е 1500 лева и се плаща на 36
равни месечни вноски , то сумата от 70.17 лева месечно, за която се твърди в
исковата молба да е главница , всъщност включва и възнаградителната
лихва по договора , след като 36 вноски
по 70.17 всъщност са сума от 2526.12 лева. Тоест, от двете процесни
вноски , главницата е само 83.33 лева. ,
до който размер исковете са основателни. За разликата следва да се отхвърлят,
тъй като тази разлика всъщност е част от общия размер на възнаграждението на
кредитора.
Клаузата на чл. 3.2 от договора обаче е нищожна .
Уговорено е между страните ,че длъжникът –
кредитополучател следва да предостави на кредитора обезпечение на вземанията му
под формата на банкова гаранция в размер на 1291.52 евро. При неизпълнение на
това задължение на длъжника , то се начислява в нейна тежест сума от 1767.02
евро, който надвишава повече от два пъти
стойността на главницата и възнаградителната лихва по договора.
Такава клауза е нищожна, включително и с
оглед ориентировъчните критерий , заложени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Тя противоречи на добрите нрави , съставлява и неравноправна такива по смисъла на чл. 143
ал. 1 т. 19 от Закона за защита на потребителите. Отрича се договорния характер
на банковата гаранция като обезпечение, като същевременно не се обезпечава по
никакъв начин изпълнението на главното задължение на длъжника да върне заетата
сума и възнаграждението за това: условието за дължимост
е не неплащане на това задължение, което съставлява съществен елемент на
договора за заем, а странично такова, срещу което обаче длъжникът не получава
насрещна престация. Обезпечителната функция липсва.
Няма имуществени вреди от неизпълнението
на задължението за непредставяне на обезпечение, тоест, обезщетителна
функция също отсъства: възникването на неустоечното
задължение е самоцел на кредитора. Тук следва да се отбележи, че определената
по чл. 3. 2 изр. първо неустойка по размер надвишава повече от два пъти размера
на възнаградителната
лихва по договора, но за разлика от нея и от останалите разходи по
договора, не подлежи на пропорционално намаление при предсрочно погасяване на
главницата. ( срв. решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС
по т. д. № 818/2009 г., II т. о. и др. )
На следващо място , предвидената клауза за
неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за учредяване на гаранция
противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно
чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Или насрещният иск да се прогласи нищожност на клаузата на т.
3.2 от договора ( раздел ІІІ ) е основателен .
Съдът приема , че е нищожна и клаузата на
чл. І. 4 от договора , която предвижда размер на възнаграждението на кредитора
( т. нар. „възнаградителна лихва“ ) от 37.70 % от
главницата на годишна база, при липса на дадени по кредита обезпечения .
Противоречи на добрите нрави всяка
клауза , с която е уговорен размер на това възнаграждение над трикратния размер
н а законната лихва – за необезпечени кредити , какъвто е процесния
,тоест, над размер от 30 % , изчислен към датата на сключването на договора по
методиката на ПМС № 72 от 08.04.1994 г. ( срв.
решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, II г. о., и съответно
- решение № 526 от 2.05.2017 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 393/2017 г.). Доколкото размерът е надхвърлен, по кредита има договорени други
самоцелни плащания в значителен размер в
тежест на длъжника, следва да се приеме , че договорения размер противоречи на
изискването за добросъвестност ; този иск също е основателен.
Разноските
се присъждат в зависимост от изхода на всеки иск и пропорционално на
изхода по иска по чл. 422 от ГПК.
Възнаграждението на процесуалния
представител на ищеца (юрисконсулт) по частното дело се лимитира до
размер от 50 лева. Предвид фактическата
и правна сложност и съдът няма да уважи възражението на ответника за прекомерност на договорения в производството
по чл. 422 от ГПК хонорар между ищеца и адвоката му.
На процесуалния представител на ответника
няма да се присъдят разноски по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Няма
данни ответника К. да е материално затруднено лице.
На следващо място , съдът неправилно е приел , че исковете за
нищожност, респ, . недействителност на отделни
договорни клаузи са неоценяеми
и е определил в този смисъл държавна такса по реда на чл. 3 от Тарифа № 1 за таксите , които се събират
по ГПК. Исковете имат материално изражение – 1026 лева за иска за прогласява на
нищожност на договорната лихва , и 1767.02 евро ( 3456 лева.). Тоест, по двата иска се дължи още 128.23 лева
държавна такса , която, предвид изхода на спора , следва да се възложи в тежест
на ищеца.
Воден от изложеното и на основание чл.
235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
Отхвърля предявения на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит иск на В.С.К., ЕГН **********, против „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , ЖК Люлин 9 , блок 963 ет. 1 ап. 11 , да се обяви недействителност на договора между страните …. от дата 17.06.2015г., поради противоречие с правилата на чл. 10 и 11 от Закона за потребителския кредит , като неоснователен.
Признава за установено по отношение на В.С.К., ЕГН **********,***, че в отношенията между страните , дължи на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , ЖК Люлин 9 , блок 963 ет. 1 ап. 1, плащане на сумата от 83.33 лева – неплатена част от главница по договор … от дата 17.06.2015г., от вноски с настъпил на 15.02.2016г и 15.03.2016г падеж, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 1755/21.03.2016г и изпълнителен лист по частното гр. дело № 3360 по описа на ПРС за 2016г. , като за разликата над този размер до пълния размер от 140.36 лева , отхвърля иска като неоснователен .
Осъжда В.С.К., ЕГН **********,***, да
заплати на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД
, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София , ЖК Люлин 9 , блок 963 ет. 1 ап. 1, сумата от 207.79
лева разноски по иска по чл. 422 от ГПК
, по съразмерност .
Прогласява, по иск на В.С.К., ЕГН **********,***, против „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , ЖК Люлин 9 , блок 963 ет. 1 ап. 1, на основание чл. 26 от Закона за задълженията и договорите , нищожността на клаузата за неустойка на чл. 3.2 от договор … от дата 17.06.2015г., поради противоречие с добрите нрави.
Прогласява, по иск на В.С.К., ЕГН **********,***, против „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , ЖК Люлин 9 , блок 963 ет. 1 ап. 1, на основание чл. 26 от Закона за задълженията и договорите , нищожността на клаузата за възнаграждение на кредитора по чл. І. 4 от договор .. от дата 17.06.2015г., поради противоречие с добрите нрави.
Осъжда „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , ЖК Люлин 9 , блок 963 ет. 1 ап. 1, да заплати на В.С.К., ЕГН **********,***, против „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , ЖК Люлин 9 , блок 963 ет. 1 ап. 1, сумата от 60 лева разноски.
Осъжда „Интернешънъл Саламанка
Капитал“ ООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София , ЖК Люлин 9 , блок 963 ет. 1 ап. 1, да
заплати по бюджета на съдебната власт, чрез
сметката на ПРС за таксите , допълнителна държавна такса в размер на
128.23 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
състав на Окръжен съд гр. Пловдив , в срок от две седмици от датата, на която на страните е връчен препис от него.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
МП