Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 27.10.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IІI-Б състав, в открито съдебно заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря
Михаела Митова, като разгледа докладваното от младши съдия Яна Владимирова
в.гр.дело № 3692 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 20001947 от 5.01.2021 г. по гр.д.№
74335/2018 г. на Софийски районен съд, 28 състав, е признато за установено по
реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, по искове с правна
квалификация по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, че Ж.М.Г., ЕГН **********, с адрес ***, дължи
на "Т.С." EАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 2 935.07 лв. доставена топлинна енергия за имот на адрес гр. София,
ж.к. „******, ателие 1, аб. № 092069, за периода от 1.5.2015 г. до 30.4.2017
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 7.8.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен като неоснователен
искът за разликата над 2 935.07 лв. до пълния предявен размер от 3 442.59 лв.;
признато е за установено по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, по
иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Ж.М.Г., ЕГН **********,***
EАД, ЕИК ******, сумата от 440.00 лв. – лихва за забава за периода от 15.9.2016
г. до 26.7.2018 г. г., като е отхвърлен искът за горницата над 440.00 лв. до
пълния предявен размер от 492.43 лв. като неоснователен; отхвърлен е искът,
предявен по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, с правна квалификация
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че Ж.М.Г., ЕГН **********,***
EАД, ЕИК ******, сумата от 25.99 лв. – цена на услуга дялово разпределение за
периода от 1.5.2015 г. до 30.4.2017 г.
като неоснователен; отхвърлен е искът, предявен по реда на чл. 422, във вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК, с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване
за установено, че Ж.М.Г., ЕГН **********,*** EАД, ЕИК ******, сумата от 5.23
лв. – обезщетение за забава за плащането на задължението за дялово
разпределение за периода от 15.9.2016 г. до 26.7.2018 г.
За посочените суми е издадена заповед за изпълнение
по гр.д. № 51928/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 28 състав.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“
ЕООД, конституирано като трето лице подпомагаща страна на страната на ищеца „Т.С.“
ЕАД.
Срещу решението в частта, с която предявените
искове са уважени, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от
ответника Ж.М.Г.. Излагат се съображения за неправилност на първоинстанционното
решение в обжалваната част. Сочи се, че неправилно преминаващите през
топлоснабдителния имот разпределителни линии, част от сградната инсталация, се
третирали от първоинстанционния съд като отоплителни тела, поради което
неправилно били начислявани суми за отдаваната от тях топлинна енергия. Сочи
се, че в процесното ателие никога не е имало отоплителни тела, поради което на
ищеца се дължали само суми за битово горещо водоснабдяване и за сградна
инсталация. Първоинстанционният съд не бил взел предвид тези твърдения на
ответника. Не било задължено дружеството ищец да предостави всички
доказателства по делото – не били представени доказателства относно вида на
сградната инсталация и как е изградена. Въпроси в този смисъл се съдържали в
отговора на исковата молба, но вещото лице не им дало отговор. Не било
направило и оглед на процесния топлоснабден имот и никъде в експертизата не било
отбелязано, че в ателието по проект няма поставени отоплителни тела. Не били
представени и всички доказателства, на които се основавали заключенията на
вещите лица, като по този начин ответникът бил лишен от правото да оспори
достоверността на доказателствата. С тези съображения е направено искане
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а предявените
искове – отхвърлени изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на
въззивната жалба не е подаден от ищеца. Третото лице подпомагаща страна също не
е изразило становище по жалбата.
С две молби – от 5.04.2022 г. и от 3.10.2022 г. –
дружеството ищец прави искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено в
обжалваната част, като претендира разноските за въззивното производство.
Решението на първоинстанционния съд като
необжалвано е влязло в сила в частта, с която предявените искове са отхвърлени.
Софийският градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. По същество същото е правилно и на основание чл. 272 ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния.
В изпълнение на
задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи
свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното:
Предявени са искове по реда на чл. 422, във вр. с
чл. 415 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
От приетото по делото заключение на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, което въззивният съд кредитира като
компетентно изготвено и обосновано, се установява, че процесният имот е
обслужван от две абонатни станции за два кръга /долен и горен/ с общ топломер.
Показанията на топломера в абонатната станция са отчитани по електронен път в
началото на всеки месец, посредством „терминал“. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за
сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички
потребители по следните пера: за отопление на имот, за сградна инсталация, за
битово горещо водоснабдяване.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че
вещото лице не е взело предвид, че в топлоснабдената сграда етажна собственост
отоплителната инсталация е разделена в два самостоятелни кръга – напротив, в
заключението на вещото лице този факт е отразен, като е посочено, че отоплителната
инсталация за първи кръг с подаваща и връщаща линии минава в мазетата на блока,
а на втори кръг подаващата линия и връщащата линия минават под тавана на
деветия етаж – през ателиетата. Посочено е, че тръбите не са изолирани.
Жалбоподателят твърди, че вещото лице не е взело
предвид факта, че отоплителни тела в процесния топлоснабден имот няма. В тази
връзка вещото лице сочи, че действително отоплителните тела в топлоснабдения
имот са били демонтирани и такива в процесния период е нямало. Установява се
обаче, че в банята има щранг-лира, без техническа възможност за монтаж на уред.
В тази връзка следва да се отбележи, че на основание т. 6.9 от Методиката за
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост, представляваща
Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334 от 6.04.2007 г., при щранг-лира,
за която няма техническа възможност за монтаж на уред за дялово разпределение,
отдадената топлинна енергия от него се определя по изчислителен път, по посочената
в същата точка формула.
Същевременно съгласно т. 6.1.4 от Методиката за дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост за високоетажни
сгради – етажна собственост с отоплителни инсталации с повече от една зона, каквато
е процесната сграда и по твърдения на самия ответник, с открито изпълнение по
проект, топлинната енергия отдадена от сградната инсталация за високата зона, в
помещенията от ниската зона, през които преминава, се определя от лицето по чл.
139б от ЗЕ по изчислителен път, по реда на т.6.9 от Методиката, коментиран
по-горе.
Ето защо отдадената топлинна енергия от описаната
от вещото лице щранг-лира в банята и отдадената топлинна енергия от
тръбопроводите към горната отоплителна зона е начислена като топлинна енергия
за отопление на имот по формулата, приложена в
Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна
собственост.
Ответникът не сочи с кои документи, които вещото
лице е взело предвид при изготвяне на заключението си, не е имал възможност да
се запознае. В тази връзка следва да се отбележи, че заключението на вещото
лице е било прието без да е оспорено от която и да е от страните. Същевременно
предвид обстоятелството, че първоинстанционният съд е задължил ищеца, както и
третото лице подпомагаща страна, да представят намиращи се у тях писмени
доказателства, в това число такива, от които е видна кубатурата на имота, справки
относно показанията на индивидуалните уреди и общите топломери и данъчни
фактури, като с две молби – съответно от 26.08.2019 г. и 19.09.2019 г. тези
указания са изпълнени, неоснователен е доводът на ответника, че не е имал
възможност да вземе становище по достоверността на данните.
От изложеното следва, че оплакванията за
неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част са
неоснователни. Предвид ограниченията по чл. 269 ГПК и при съобразяване с
приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.0213 г. по тълк.д.№ 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд не следва да се произнася по нерелевирани
във въззивната жалба основания за неправилност на решението.
С оглед гореизложеното и доколкото изводите на
въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния, решението на Софийски
районен съд като правилно следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Разноски не следва да се присъждат на въззиваемия,
въпреки направеното искане в този смисъл – същият не е подал отговор на
въззивната жалба и негов представител не се е явил в откритото съдебно
заседание по делото.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20001947 от 5.01.2021 г. по гр.д.№
74335/2018 г. на Софийски районен съд, 28 състав, в частта, с която е признато за установено по реда на чл. 422, във
вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, по искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, че Ж.М.Г., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на "Т.С." EАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2 935.07 лв.
доставена топлинна енергия за имот на адрес гр. София, ж.к. „******, ателие 1,
аб. № 092069, за периода от 1.5.2015 г. до 30.4.2017 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 7.8.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и в частта, с
която е признато за установено по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, по иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Ж.М.Г., ЕГН **********,***
EАД, ЕИК ******, сумата от 440.00 лв. – лихва за забава за периода от 15.9.2016
г. до 26.7.2018 г.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“
ЕООД, конституирано като трето лице подпомагаща страна на страната на ищеца „Т.С.“
ЕАД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.