№ 1325
гр. С., 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20231000502335 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №3006/07.06.2023 г. по гр. д. №5285/2022 г. по описа на
Софийски градски съд, е осъдена на основание чл. 432 КЗ, чл. 45 ЗЗД, чл. 52
ЗЗД и чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
*********, да заплати на С. Ц. В., ЕГН **********, сумата от 45 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреди
в резултат на ПТП, реализирано на 17.01.2022 г. по вина на водача на т.а.
марка „Фиат Дукато“ с рег. № ********, чиято гражданска отговорност е
застрахована в ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.05.2022 г. до окончателното изплащане, като искът
е отхвърлен за разликата от присъдения до предявения размер от 50 000 лв.,
поради установено съпричиняване, както и претенцията за лихва за периода
от 17.01.2022 г. до 13.05.2022 г.
Посоченото решение е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство - ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, действащо чрез
процесуалния си представител, в неизгодната за него уважителна част – в
частта му, с която предявеният иск за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 14.05.2022 г. до окончателното изплащане на
обезщетението, е уважен за разликата над 25 000 лева до пълния уважен
размер от 45 000 лева. Във въззивната жалба се излагат подробни
съображения, че решението в обжалваната част е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със
1
събраните доказателства. Поддържа се, че неправилно не е уважил
възражението за съпричиняване, тъй като по делото се установявало такова от
страна на пострадалата. Твърди се също така, че първоинстанционният съд
при определяне на дължимия размер на обезщетението не се е съобразил с
настъпилите в резултат на процесното ПТП телесни увреждания,
претърпените психически травми и принципа за справедливост по смисъла на
чл. 52 ЗЗД. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, а
предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да
бъде отхвърлен над сумата от 25 000 лева до уважения размер от 45 000 лева.
Прави се искане да се присъдят направените пред двете инстанции съдебни
разноски.
В установения от закона срок, въззиваемата и ищца в
първоинстанционното производство – С. Ц. В., действаща чрез процесуалния
си представител, не е депозирала отговор на въззивната жалба, а съответно
насрещна въззивна жалва. Ето защо предмет на настоящото въззивно
производство е и депозираната по реда на чл. 263, ал. 2 ГПК насрещна
въззивна жалба срещу отхвърлителната част от решение №3006/07.06.2023 г.,
с която е отхвърлена исковата претенция над сумата от 45 000 лева до пълния
претендиран размер от 50 000 лева, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 17.01.2022 г. до 13.05.2022 г. В нея се развират
съображение, че присъденият размер на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди е силно занижен, като не е съобразен с чл. 52 ЗЗД и
лимитите на застрахователните обезщетения към момента на настъпването на
застрахователното събитие. Моли се да бъде уважен предявеният иск в
пълния му претендиран размер.
В установения от закона срок, въззиваемият по насрещната жалба и
ответник в първоинстанционното производство – ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, е депозирала отговор, с който я оспорва като
неоснователна. Прави се искане да се присъдят направените пред въззивната
инстанция съдебни разноски.
Въззивните жалби – първоначалната такава и насрещната, са подадени в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирани страни в процеса против
валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване,
поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника в частта, в
която искът за заплащане на заместващо обезщетение за причинените на С. Ц.
В. неимуществени вреди е уважен до сумата от 25 000 лв., поради което в тази
част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
2
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД срещу ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и
гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника –
застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която
е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно
събитие на 17.01.2022 г. – до сумата от 25 000 лв. (в частта, в която
първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието
(правопораждащите спорните материални права юридически факти) на
предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Спорът
по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали
първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за
справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера
на заместващото обезщетение, дали е налице съпричиняване по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, респективно каква е неговата степен, ако е налице такова,
както и от кой момент се дължи законна лихва върху присъдения размер на
обезщетение.
От приетите в първоинстанционното производство като доказателства –
констативен протокол за ПТП № К-33 от 17.01.2022г. на СДВР на МВР и
приета епикриза по ИЗ № 1835 на УМБАЛСМП „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, се
установява, че на 17.01.2022 г. в гр. С., около 11:30 часа, товарен автомобил
„Фиат Дукато“ с рег. № ********, с водач В. П. С., при извършване на
маневра движение назад, пред входа на паркинга на хотел „Астория“ /локално
платно/ на бул. „Генерал Тотлебен“ № 8, удря преминаващия зад него с
посока към бул. „Цар Борис“ III пешеходец С. Ц. В.. В протокола е отразено,
3
че е пострадала пешеходката С. В. е настанена в УМБАЛ „Пирогов“ с работна
диагноза: фрактура на лява бедрена кост. С. Ц. В., която е била на 76 г., е
постъпила в лечебното заведения на 17.01.2022 г. след претъпяно ПТП с
диагноза: счупване на бедрената шийка, закрито. Отразена е извършена
операция на 21.01.2022 г. Изписана е на 26.01.2022 г. в добро общо състояние.
Дадени препоръки за сваляне на конци на 02.02.2022 г. и на 26.02.2022г. за
контролна ренгенография.
От приетата от първоинстанционния съд, като компетентно изготвена и
неоспорена от страните, автотехническа експертиза се установява, че на
17.01.2022 г. около 11.03. ч. в гр. С. на бул. „Тотлебен“№ 8 /локалното
платно/ товарен автомобил „Фиат Дукато“ с per. № ******** е бил паркиран
под ъгъл от около 40-45° пред входа на хотел „Астория“. В същото време
пострадалата пешеходка се е движила по локалното платно в близост до
паркираните от дясната и страна автомобили. При достигането си до входа на
паркинга пострадалата е предприела заобикаляне на товарния автомобил,
който е бил препречил пътя, отклонявайки се наляво, минавайки зад него.
Водачът на автомобила е предприел потегляне на заден ход без да се увери, че
зад превозното средство няма препятствие и със скорост от порядъка от 3-4
км/ч е бутнал пешеходката първоначално в десния крак. В следствие на това
същата е загубила равновесие и е паднала на пътната настилка върху лявата
си страна. Вещото лице посочва, че тъй като процесното МПС е с плътни
задни врати на багажното отделение и водачът не може да възприеме
намиращите зад автомобила препятствия, е следвало да осигури друг човек,
който да му сигнализира за наличието на опасности.
Съгласно заключението на съдебно-медицинска експертиза, приета в
първоинстанционното производство, в резултат на описаното ПТП ищцата С.
В. е получила счупване на шийката на лявата бедрена кост. Проведено е
болнично лечение за периода от 17.01.2022 г. до 26.01.2022 г. и домашно -
амбулаторно за периода от 26.01.2022 г. до около 5-6 месеца. По време на
болничното лечение пострадалата е оперирана, като е сменена лявата
тазобедрена става с изкуствена. По време на домашно - амбулаторното
лечение е ходила на превръзки, рентгенови снимки и провеждала
раздвижване в дома. Състоянието на ищцата е стабилизирано. Оперативната
рана е зараснала първично. Установено е, че са налице остатъчни явления -
оперативен белег по външната страна на лявата тазобедрена става. Ставата
извършва движения в обем по-малък от нормата с 20 %. Ищцата не може да
ходи и да се обслужва сама. Сяда и става до леглото със чужда помощ,
извършва две-три крачки с проходилка, след това отказва да се движи повече.
Тя е претърпяла непосредствено след произшествието болки и страдания с
голям интензитет за около 7-8 дни, болки с умерен интензитет за около 3-4
месеца, след което интензитетът на болките е намалял до 6 месеца от ПТП.
След претърпяната операция пострадалата не е вертикализирана, т.е. не е
станала и не е проходила. Същата има придружаващо заболяване на двете
колена - тежка двустранна гонартроза, която е призната с експертно решение
4
на ТЕЛК, което също е оказало влияние.
Съгласно заключението на комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, приета също в първоинстанционното
производство, процесното ПТП е настъпило в С.та част на денонощието, при
слънчево, сухо и ясно време с добра видимост. Първоначално пешеходката се
движила по платното от бул. „Руски паметник" към бул. „Цар Борис III“, като
при достигането си в района на входа на паркинга на хотел „Астория", поради
обстоятелството, че процесния автомобил е бил спрял под ъгъл и е
препречвал пътя й, същата е предприела заобикаляне на автомобила.
Намирайки се зад него водачът не е имал възможност да я възприеме в
огледалата за обратно виждане, поради конструктивните му особености.
Вещите лица приемат, че пешеходката е имала възможност да предотврати
произшествието като не предприема заобикаляне на спрялото превозно
средство отзад, където водачът му не е имал възможност да я възприеме в
огледалата за обратно виждане. Пешеходката е имала по-добра възможност
да възприеме автомобила. В проведеното открито съдебно заседание по
делото на 25.04.2023 г. в. л. инж. Д. пояснява, по отношение на възможността
пострадалата да предотврати произшествието, че не може да определи със
сигурност дали пострадалата е могла да заобиколи отпред процесното МПС.
На мястото, където то е било спряло не е имало тротоар, като отпред имало
бариера и кашпи, които отделят паркинга от платното за движение. Нормално
е пешеходната да е тръгнала да заобикаля отзад. Товарният автомобил е бил
спрял косо, като експертът приема, че ако същият е спрял успоредно на
платното за движение, нямало е да настъпи произшествието. Пострадалата е
получила при процесното ПТП счупване на шийката на лявата бедрена кост.
На 21.01.2022 г. е оперирана, като е сменена лявата тазобедрена става с
изкуствена. Вещите лица заявяват, че за този вид травматична увреда и такава
операция, е необходимо провеждане на рехабилитация. Посочват още, че по
делото няма медицинска документация за проведени от ищцата
рехабилитационни и физиотерапевтични процедури. Поясняват, че
провеждането на рехабилитация след оперативно лечение на крайниците е
необходимо, за да могат пострадалите да се научат да ходят и се обслужват
сами. От ЕР на ТЕЛК № 1581 от 06.06.2022 г. е видно, че пострадалата С. В.
не е в състояние да се изправя и да ходи. Тя не може да се придвижва сама и
да се самообслужва. Тя се нуждае постоянно от чужда помощ.
При обсъждане на авто-техническата експертиза, съдебно-медицинска
експертиза и комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза,
настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени
(фактически) изводи, тъй като те са изготвени след преценка на всички
събрани по делото доказателства, като са отговорили подробно на всички
поставени релевантни въпроси. Ето защо въззивният съд кредитира също
обсъдените експертизи.
От свидетелските показания на разпитаната в първоинстанционното
производство свидетелка М. А. Н., която е снаха на постарадалата, се
5
установява, че след като изписали ищцата от болница, тя полага грижи за
пострадалата. Видяла я в „Пирогов“, била стресирана. Непрекъснато й
стискала ръцете и отказвала да влезе на различните изследвания, които
трябвало да й се направят преди операцията. Оплаквала се от силни болки,
които продължили и след операцията. Приемала обезболяващи. Тя не можела
да се обслужва самостоятелно. Първоначално била с легло с памперси. Към
момента на разпита през повечето време е седнала в леглото, нощно време
ползвала памперс. След произшествието тя не е успяла да се раздвижи.
Изписали я от болница „Пирогов“ в лежащо състояние. И двата пъти, когато
ходили на изследване, отново я пренасяли с одеяло. Свидетелката посочва, че
след ПТП се влошило психическото състояние на пострадалата. Имало
предишна травма, от това, че загубила сина си в ПТП. Към момента
физическото й състояние било по-добре, но психически изобщо не се е
възстановила. Има назначен личен асистент. С него се опитвали да я вдигнат.
Ищцата се хващала за проходилката, започва да трепери, правела максимум
две-три крачки. Рехабилитатор идвал 2 - 3 пъти в седмицата при нея.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетелката, тъй
като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172
ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават
се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните
възприятия за последиците върху психиката на ищцата и изживените от нея
болки и страдания са непосредствени.
От установените по делото фактически обстоятелства се изяснява по
безспорен начин механизмът на настъпването на процесното ПТП и
наличието на причинно - следствената връзка между него и получените
увреждания на пострадалата, довели до претърпените неимуществени вреди.
Относно размера на дължимото обезщетение:
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете
начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от
пострадалия болки и страдания, вследствие на причинените му травматични
увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст,
причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие – началото на 2022 г., както и високият
нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени
вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, независимо от броя на пострадалите лица
(арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция на тази правна норма).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение е заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост
от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла
6
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Въззивният съд приема, че заместващото обезщетение на ищцата за
причинените й от противоправното поведение на делинквента неимуществени
вреди е в размер на 50 000 лв. Законодателят е определил висок нормативен
максимум на застрахователното обезщетение за причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди при причиняване на
неимуществени вреди, независимо от броя на пострадалите лица – арг. чл.
492, т. 1 КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото
обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания.
Заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да
бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му
болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие –началото на 2022 г., и наложилите се морални
норми в обществото, самият механизъм на причиняване на увреждането;
респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на
заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (счупване на
шийката на лявата бедрена кост, като след проведена операция е сменена
лявата тазобедрена става с изкуствена), на пострадалата на възраст - 76
години при настъпване на процесното застрахователно събитие, настоящата
съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от
ищцата болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е в размер на
сумата от 50 000 лв. Апелативният съд, при съобразяване с опитните правила,
взема предвид и правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното
ПТП пострадалата неминуемо е изживяла силен стрес и уплаха. Също така
няма как да бъде пренебрегнато обстоятелството, че след травмата лявата
тазобедрена ставата е възможно да извършва движения в обем по-малък от
нормата с 20 %. Освен това самата пострадала не е ходила самостоятелно и не
може да се обслужва сама. Последното категорично води до ежедневни и
значителни неудобства от емоционален, битов и социален характер.
Поради изложените съображения относно размера на дължимото
обезщетение изводите на въззивния съд напълно съвпадат с тези на
първоинстанционния.
Относно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата:
За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е
7
въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите
не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Определянето на степента
на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с
това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения,
довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен
действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на
пътното произшествие В този смисъл е съдебната практика, обективирана в
решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, II т. о., решение
№ 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, I т. о., решение № 117 от
8.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от
27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., I т. о. и др.
В разглеждания случай безспорно е, че пострадалата е предприела
заобикаляне на товарен автомобил, който е бил спрян спрял под ъгъл и е
препречвал пътя й. Поради начина, по който е било разположено процесното
ПТП на пътното платно, пострадалата е следвало да го заобиколи, за да
продължи пътя си. Въззивният съд не споделя извода на
първоинстанционния, че ищцата е имала възможност да предотврати
произшествието, като не предприема заобикаляне на спрялото превозно
средство отзад, където водачът му не е имал възможност да я възприеме в
огледалата за обратно виждане. На първо място, предвид фактическите
специфики на мястото, където е реализирано процесното ПТП, няма сигурни
данни, че е било възможно заобикалянето на спрения автомобил отпред.
Безспорно е, че на мястото, където то е било спряно МПС-то не е имало
тротоар, като отпред е имало бариера и кашпи, които отделят паркинга на
хотела от платното за движение. Твърде възможно е да не е имало свободно
пространство, което да позволи заобикаляне на автомобила отпред. Освен
това причината за заобикалянето на товарния автомобил е не поведението на
пешеходеца, а обстоятелството, че неговият водач го е бил спрял косо,
препречвайки платното за движение. Ако МПС-то е било спряно успоредно
на платното за движение, нямало е да настъпи произшествието. Ето защо в
случая според въззивния съд за настъпването на претърпяното от
пострадалата увреждане, не е допринесло нейното противоправно поведение.
Липсва реално нарушение от нейна страна на правилата за движение по
пътищата и в частност на твърдените от ответника разпоредби на чл. 113, ал.
1, т. 1 и т. 2, чл. 114, т. 1 и т. 2 от Закона за движението по пътищата. Към
момента на започването на заобикалянето процесното МПС не е било в
движение, а същото е било спряно, като няма данни пешеходката да е
удължила ненужно пътя и времето за заобикалянето му, както и да е навлязла
внезапно на платното за движение. Изискването на чл. 114, т. 2 ЗДвП касае
8
маневрата – пресичане на платното за движение при ограничена видимост, а
не заобикаляне на неправилно спряно МПС. Предвид изложеното,
необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че поведението на
пострадалата обективно се намира в причинно-следствена връзка с вредните
последици, т. е. допринесло е за настъпването на инцидента. В случая не е
налице основание за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Поради това
неправилно първоинстанционният съд е определил съпричиняване от страна
на ищцата в размер на 10 %.
По отношение на момента, от който е дължима законна лихва:
Настоящият състав възприема разрешенията, дадени в актуалната
практика на ВКС, обективирана в решение № 72 от 29.06.2022 г. по т. д. №
1191/2021 г. на I т.о. Според нея, Кодексът за застраховането, в сила от
01.01.2016 г., изрично диференцира отговорността на застрахователя за
собствената му забава – чл. 497 КЗ – от отговорността му за забава, като
функционално обусловена от отговорността на делинквента - чл. 494, т. 10
КЗ, чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3, вр. с чл. 430, ал. 1,
т. 2 КЗ. В решението е направен извод, че застрахователят следва да покрие
спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие, или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е
най-ранна. След изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на
произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, същият дължи
законната лихва върху обезщетението за собствената си забава. С решението е
изоставено разбирането, обективирано в решение по т.д. № 2013/2019 г., а от
друга страна, изцяло е възприето становището в постановените решения по т.
д. № 2466/2018 г. и по т. д. № 122/2020 г. на I т. о. В мотивите на решението
по т. д. № 2466/2018 г. изрично е отразено, че: лихвите за периода от датата
на деликта до датата на уведомяване на застрахователя не се покриват от
застрахователя, а разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо
увреденото лице обезщетение за забава от делинквента и съответно - от
застрахователя, се извежда не само от изричното правило на чл. 429, ал. 3,
изр. 2 КЗ, но и предвид въведената с КЗ, в сила от 01.01.2016 г., абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на пряк иск срещу застрахователя
на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
С оглед на посоченото в разглеждания случай застрахователят следва да
дължи законна лихва, считано от датата на която му е предявена претенцията
от уреденото лице за заплащане на застрахователно обезщетение. Установява
се по първоинстанционното дело, че застрахователната претенция е
предявена пред ответника на 14.02.2022г. (л. 10 от първоинстанционното
дело). Поради изложените съображения въззивният съд намира, че в
разглежданият случай неправилно първоинстанционния съд е определил, че
законна лихва се дължи от застрахователя, считано от 14.05.2022 г. (считано
9
от деня, в който е изтекъл 3- месечният срок по чл. 496, ал. 1 КЗ), а не от
15.02.2022 г. - датата следваща деня, в който е предявена претенцията от
уреденото лице за заплащане на застрахователно обезщетение.
По разноските:
При този изход на спора в полза на процесуалния представител на
въззивницата – ищца трябва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 273 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за
предоставената безплатна правна защита съобразно уважената нейна
насрещната въззивна жалба. В полза на въззивника - ответник не следва да се
присъждат сторените разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
273 ГПК, тъй като подадената първоначална въззивна жалба е изцяло
неоснователна.
Воден от изложеното, Апелативен съд – С.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №3006/07.06.2023 г. по гр. д. №5285/2022 г. по
описа на Софийски градски съд, в частта, в която е отхвърлен предявеният от
С. Ц. В., ЕГН **********, срещу ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
*********, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
над сумата от 45 000 лв. до сумата от 50 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от
настъпило на 17.01.2022 г. застрахователно събитие по договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, както и в частта, с която е
отхвърлена претенцията за дължима законната лихва, считано от 15.02.2022
г. до 13.05.2022 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, да
заплати на С. Ц. В., ЕГН **********, сумата от още 5 000 лв. или общо 50 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени по
повод възникнало на 17.01.2022 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 15.02.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която
ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на
С. Ц. В., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод възникнало
на 17.01.2022 г. пътнотранспортно произшествие, над сумата от 25 000 лв. до
уважения размер от 45 000 лв.
Решението в останалата част, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, да
заплати по бюджетна сметка на Софийски апелативен съд, на основание чл.
10
78, ал. 6 ГПК, сумата от 100 лв. – дължима държавна такса за въззивното
обжалване.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 273
ГПК ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. С.
К. Н. от САК, ЕГН:**********, сумата от 800 лв. – адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство
на С. Ц. В. във въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11