РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Балчик, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело №
20233210100039 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявена искова молба от Р. П. Н.
с ЕГН********** от ***, чрез адв. К. Д. от АК - В., против Н. О. Н. с
ЕГН********** от *** и Д. Т. А. с ЕГН от ***, иск с правно основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД и в условията на евентуалност, ако първият иск не бъде уважен,
такива по чл.87, ал.3 от ЗЗД и чл.33, ал.2 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 23.11.2022г. е сключена сделка за замяна на
недвижим имот между С. П. Н. с ЕГН **********, като заменител и Н. О. Н. с
ЕГН ********** и Д. Т. А. с ЕГН********** - заменители, по силата на която
предоставили МПС и обещание да заплатят парична сума в размер на 6000
лева.
Предмет на замяна е идеална част от недвижим имот представляващ
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в *** с площ от 570 кв.м. представляващ имот с
идентификатор *** с последно изменение от 28.10.2022г. засягащо имота при
граници по кадастрална карта - ***, ***, *** и ***. ведно с 1/2 идеална част от
двуетажна жилищна сграда с изба и таван цялата със ЗП от 83,00кв.м. с
идентификатор на сградата ***.
В замяна на своята част от недвижимият имот на С. П. Н. й е обещано да
получи МПС лек автомобил модел - Н.Т. с рег. номер ВТ ****АТ, на цвят -
1
***, както и сумата от 6 000 лева по банков път.
Сделката е обективирана в нотариален акт ***г. по описа на Агенция по
вписвания гр. Б., като за сделката ищцата разбрала на 13.1.2023г. след смъртта
на сестра си.
На 10.1.2023г. лицето С. П. Н. е намерена мъртва в собствената й къща в
***, починала при неизяснени обстоятелства.
Ищцата твърди, че е законен наследник на С. П. Н. ЕГН ********** и
живеела в същата къща, като съсобственик.
В подкрепа на това е приложила по делото Удостоверение за наследници
с изх. номер 04/16.1.2023г. издадено от Кмета на ***.
Ищцата твърди, че никога С. П. Н. не е получавала и не е управлявала
МПС представляващ лек автомобил модел - л.а. Н.Т., с ДК№ВТ****АТ, цвят -
***, както и сумата от 6 000,00 лева по банков път.
Горното е породило правният й интерес да предяви настоящите искове.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Н.
О. Н., чрез адв. Д. от АК-В., като счита предявеният по чл. чл.26, ал.1 предл.3
от ЗЗД и предявения в условията на евентуалност иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД за
допустими, по неоснователни, поради което моли, същите да бъдат
отхвърлели.
Относно искът, обективиран в Молба - уточнение с правно основание по
чл.33, ал.2 от ЗС, заведена под вх. №1527 на 06.04.2023г. и доколкото същия е
депозиран след двумесечния срок от сделката твърди, че същия е недопустим,
поради наличие на процесуална преклузия.
Моли, съдът да постанови акт, по силата на който да прекрати
производството касателно искът по чл.33, ал.2 от ЗС, а в случай, че прецени
същия за допустим, да го отхвърли като неоснователен.
Не оспорва фактът, че със сключената сделка за замяна, обективирана в
Нотариален акт за замяна на недвижим имот №***г., вписана в Служба по
вписванията - гр. Б. на ***г., по силата на която С. П. Н. е прехвърлила на Н.
О. Н. следния недвижим имот, а именно: 1/2 ид.ч. от ПИ - дворно място,
цялото с площ от 570 кв.м., находящо се в ***, представляващо ПИ с
идентификатор №*** по КККР, одобрена със заповед №300-5-74/15.09.2003г.
на ИД на АГКК, с последно изменение засягащо ПИ от 28.10.2022г., който
2
имот е с номер до предходен планоснимачен номер: ***, при граници и съседи
за имота: ПИ с идентификатор №***, ПИ с идентификатор №***. ПИ с
идентификатор №*** и ПИ с идентификатор №***, ведно 1/2ид.ч. от
построената в имота ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАЛА с изба и таван,
цялата със ЗП от 83,00 кв.м., с идентификатор №***.1.
В замяна па прехвърления гореописан недвижим имот Н. О. Н., лично и
като пълномощник на Д. Т. А. е прехвърлил на С. П. Н. следното моторно
превозно средство, а именно: л.а Н.Т., с ДК №ВТ****АТ и сумата от
6 000,00лева, платена по банков път на С. Н..
Във връзка това оспорва всички изложени от ищцата твърдения, както в
исковата молба, така и в уточняващите я молби за нищожност на сключената
сделка, поради нарушение на добрите нрави, заради твърдяната нулева
престация, категорично възразява против аргументите за разваляне на
договора, поради виновно неизпълнение от негова страна.
Сочи, че процесната сделка от 23.11.2022г. е валидно сключена, същата
не нарушава морала и добрите прави, липсва виновно поведение и
неизпълнение от страна на Н.. В резултат на гореописания нотариален акт
закономерно са настъпили целените от страните последици.
Навеждат се твърдения, че познанството на първия ответник и
покойната С. П. Н. датира от детските, от ученическите им години. Но по -
близкия им контакт е с давност от около шест, седем години, в които Н. често
й помагал като и осигурявал храна, дърва за огрев, плащал вместо нея
дълговете й към трети лица без да иска тя да му връща парите. В последните
няколко месеца от живота си С. Н. почти ежедневно е посещавала дома му.
Ползвала е баня, пералня, хранела се, вземала е храна за вкъщи.
За изграденото между тях доверие в годините говорело и
обстоятелството, че през лятото на 2020 година С. П. поискала да работи като
хигиенистка в заведението за хранене /ресторант/ на Н. в ***. Н. Н. се
съгласил да уважи молбата за работа на Н. като по нейно настояване и
изрично желание същата е полагала труда си без официален трудов договор
тъй като се притеснявала от факта, че има доста парични задължения,
включително и към фирми за т. нар. „Бързи кредити", към Община Б. за
данъци, поради страх от запор върху заплатата и невъзможността да разполага
със средства за своята издръжка. Освен договорената работна заплата
3
ответника Н. твърди,че осигурявал на Н. храна, която тя получавала на място в
заведението му, както и вземала свободно за вкъщи.
Около две години преди сделката С. Н. споделила с първия ответник
своето намерение да продаде частта от имота си в ***, като изказала
намерението си с една част от парите да си купи малко жилище - боксониера,
което да може да поддържа, а с другата част да си осигури средства за
покриване на нуждите си.
Н. твърдяла откровено, че не се разбира със сестра си, че между двете
конфликтите са почти ежедневие, че сестра й я е държала без ток като
премахвала бушона па електрозахранването на приземния етаж, в които се
помещавала С., като не били рядкост и случаите, в които сестра й проявявала
и физическо насилие спрямо нея, за което е подавала и сигнали на телефон
112. Споделила, че имота в *** има нужда от сериозен ремонт и поддръжка, за
което последната нямала финансова възможност. Провокирана от това С. Н.
му предложила да прехвърли имота си, за да си осигури по - добър и приличен
живот. За Н. така отправеното му предложение не представлявало интерес,
поради и което той категорично й отказал. Н., обаче не се отказала от
намерението си и постоянно повтаряла, че иска да му прехвърли имота си не
само, защото искала да си подобри живота, но и защото му вярвала, че няма да
я остави без помощ, грижа и издръжка, „както досега“, така и за в бъдеше.
Твърди, че през есента на 2022 година С. Н. отишла до дома му и за
пореден път му предложила да прехвърли гореописания недвижим имот като
била категорична, че не желае да прехвърля същия на сестра си, тъй като
твърдяла, че същата я тормози и й „обрала всичко", включително покъщнина
й, домакинска посуда и не може да разчита на нея. Изтъкнала, че в последните
шест - седем години той и семейството му били единствените хора, които й
помагали както финансово и морално, и че била сигурна, че и за в бъдеще това
няма да се промени. С. Н. уведомила Н., че със съдействието на свой познат,
който я е завел с колата, е отишла и си е направила консултация с нотариус в
гр. Добрич, който я е посъветвал да направи замяна, уточнявайки, че сделката
трябва да се изповяда при нотариус с район на действие РС - гр. Балчик. В
подкрепа на желанието си да прехвърли имота си, за да се стабилизира
финансово и да си осигури по-добър живот С. Н. твърдяла, че по отношение
на имота й има наложена възбрана и се притеснявала да не то загуби. Отделно
4
от това е имала изтеглен паричен заем от „Изи Асет Мениджмънт" АД, който
трябвала да връща. Споделила, че имала задължения към Община - Б. за
неплатени данъци, както и че дължала връщане на капаро в размер на 4
000,00лв., които била взела предварително за продажбата на своя нива в
землището на *** и която трябвало да върне на купувача, с оглед
невъзможността да сключат сделка.
Не на последно място С. Н. категорично придала значение на факта, че в
последните седем години Н. и семейството му са се грижили за нея и са й
помагали, включително и финансово, вярвала и знаела, че това в бъдеще няма
да се промени, но искала за да си гарантира това за в бъдеще, да прехвърли на
Н. процесния имот.
Последвало споразумение между двамата, като Н. заплати всички
гореспоменати задължения на Н., да сключат договор за замяна, по силата па
който: Н. да й преведе по банкова сметка 6 000,00лва, да й прехвърли правото
на собственост на л.а. Н.Т., с ДК№ВТ****АТ, поискано от последната,както и
на ръка и в брой сумата от 14 000 /четиринадесет хиляди лева/ лв., лятото на
2023г. Н. със свои средства да направи ремонт на дела от къщата на ***, в
процеса на който С. Н. да се премести да живее в неговия дом, а след
приключване на ремонта тя да се върне къщата си, да се настани в
ремонтирания приземен етаж, отдава под наем реновирания първи етаж и по
този начин реализира свои доходи, да има право до края на живота си,
безвъзмездно при това да ползва имота на ***, включително и да го отдава
под наем като получава същия; Н. да продължи да предоставя и за в бъдеще на
Н. издръжка и да полага грижа за нея, за което същата категорично твърдяла,
че не се съмнява.
Във връзка с това твърди, че й е предоставил 1000,00лева, с които тя му
е споделила, че се е разпоредила, както следва: Сумата от 461,56лв. е превела
от своята банкова сметка по банковата сметка па ЧСИ Н. на 29.09.2022г., с
основание изп. д.№ 139/2022г., за така извършения превод Н. била
предоставила на Н. платежното нареждане, което е представено с отговора и
моли съдът да го приеме. Сумата от 199,62 лв. Н. е платила на каса на Община
- Б. за дължими от нея данъци.
За стореното плащане Н. е предоставила на Н. приходна квитанция
№36590/26.10.2022г. също представена с отговора.
5
За целта на 23.11.2022 г. Н. и Н. се явили лично пред нотариус О. О., с
район на действие - гр. Б. и след като нотариуса ги запознал със съдържанието
на акта за замяна изрично попитал Н., дали не желае в акта да бъде включено
изрично, че същата запазва за себе си пожизнено и безвъзмездно право на
ползване на имота, на която Н. ясно формулирала волята си, че не желае
включване на подобна клауза, защото вярвала на Н. и защото двамата имат
„много други уговорки и планове“, страните подписали процесният
нотариален акт.
Тъй като в денят на сделката, изп.д. №139/2022 г. по описа на ЧСИ 810-
Н. още не било приключило, поради наличие на остатък от дълга в размер на
32,50 лв. и съответно възбраната върху процесния имот и запора върху
вземанията по банковата сметка на Н. в Банка ДСК АД не били вдигнати,
страните решили, че сумата в размер на 6000,00лв. от договора за замяна Н.
ще преведе по сметка на С. Н., след вдигане на обезпечителните мерки
наложени по това ИД, за да може да няма проблеми с теглене и усвояване на
сумата. Тогава отишли до офис па ЦКБ АД, където Н. предоставил на Н. пари,
с които тя наредила по сметка па ЧСИ Н., сумата в размер па 32,50лв. с
основание: остатьк по ИД №139/2022г.
След сделката Н.,според предварителната уговорка предал в брой на С.
Н. сумата в размер на 14 000 /четиринадесет хиляди/лева, които тя приела и
взела със себе си.
Във вр. с уговорката помежду им, твърди, че е платил дълга на С. по
кредита с „Изи Асет Мениджмънт" АД, в размер на 968,00лв.
Въпреки, че била шофьор и искала да притежава автомобил след
сделката С. Н. отказала да ползва прехвърленото и по договора за замяна
МПС и предложила на Н.в да му го върне срещу сумата от 2 500лв., на което
той се съгласил и съответно й платил в брой още 2 500,00лв.
Като узнали, че запорът на банковата сметка на С. Н. е вдигнат, на
07.12.2022 г. Н. и Н. отишли заедно до офис на Банка ДСК АД, клон - Б., в
който последния внесъл в полза на С. П. Н. сумата в размер на 6 000,00лв., с
основание: покупка па имот, след което Н. оставил Н. в банковия клон и
отишъл до кантората на Нотариус О., за да предостави екземпляра от
платежното.
И след денят на сделка Н. продължавала да е всеки ден в дома на Н.,
6
където както обикновено се хранела, ползвала баня, перяла дрехите си.
Доверителната връзка помежду им не се била променила. Всичко случващо се
около нея, Н. записвала всичко в дневник. Обичала да си води тетрадка, в
която да описва случващото й се, както и да пише писма до хората, които
считала за близки. В годините Н. и семейството му често намирали
благодарствени писма скрити или закачени на оградата на дома им. В тях тя
открито им изказвала признателността си.
Преди Новата година сестрата на С. Н., настоящата ищца Р. Н.
позвънила по телефона на Н., с въпрос дали му е известно откъде С. П. Н.
разполага с парични средства за издръжката си, за връщаме на заемите си, за
плащане па сметките си. Н. потвърдил на ищцата, че той е дал пари на Н. като
не уточнил обстоятелствата. Тогава ищцата и ответникът се разбрали да се
видят след Нова година и да говорят по въпроса.
На Н. било известно желанието на С. Н. да сподели със сестра си планът
за ремонт на дела от къщата и за отдаване под наем на стаи, и се съобразил с
решението й самата тя да разкаже на сестра си, което планирала да е около
рождения й ден.
На 11 януари 2023г. С. Н. щяла да има юбилей, щяла да навърши 50
години, отпразнуването на който с Н. се били уточнили да бъде в трапезарията
в неговия дом.
На 5 януари 2023г. Н. позвънила по телефона на Н. и му споделила, че не
се чувства добре, че сестра й отново е изключила електричеството, поради
което не може да си включи никакъв ел.уред, дори и електрическото одеяло,
което ползвала за да се стопли. Тъй като бил далеч от *** Н. посъветвал Н.
незабавно да отиде в дома му, да се стопли, да се нахрани, да си вземе пари,
като той щял да се обади па близките му да й дадат. Н., обаче отказала ,като Н.
предложил да изпрати някой човек до къщата й, който да й занесе храна и
лекарства.
След като се върнал в ***, Н., твърди, че минал през Бензиностанцията,
която почти всеки ден С. посещавала за покупки, но разбрал, че от няколко
дни тя не била ходила там и никой не я виждал.
Не след дълго същия ден Н. разбрал за смъртта й.
С оглед това твърди, че сключената между страните С. Н. и Н. Н. сделка,
7
макар и обективирана в нотариалния акт само под наименованието замяна на
недвижим имот, съставлява постигнато от тях съглашение, сключен договор
със смесен характер-Договор за замяна па недвижим имот, по силата на който
С. Н. е валидно е прехвърлила на Н. правото на собственост върху от
процесния имот, като в замяна Н., лично и като пълномощник на Д. Т. А. са
прехвърлили на С. П. Н. собствеността върху моторно превозно средство, а
именно: л.а. Н.Т., с ДК№ТВТ****АТ, и са платили сумата от 6 000лв. -платена
по банков път на С. Н.;Договор за покупко- продажба на горепосочения
недвижим имот като във връзка със заплащане па цената твърди, че е погасил
задълженията на Н., описани по -горе - към Общината, ЧСИ, Кредити
институции в общ размер на 1661,68лв. и в денят на сделката -23.11.2022г., й е
платил в брой още 14 000лв., които тя е приела и отнесла със себе си; Договор
за издръжка и гледане срещу прехвърляне на недвижим имот .
Твърди, че постигнатото съглашение между страните включва и всички
съществени елементи на договора за издръжка и гледане срещу прехвърляне
на право на собственост като предмета на договора съставлява предоставените
издръжка и грижи в миналото от Н. спрямо Н. и за даване на издръжка и
полагане па грижи за в бъдеще между тях,за което Н. е престирала с
процесния имот и за което страните са постигнали съгласие.
Н. твърди,че изпълнил стриктно задълженията си,като и двете са целели
в техните правни сфери да настъпят именно тези размествания, активни
действия за които са извършили.
Случилото се между Н. и Н. съглашение, не било нито неморално, нито
противоречащо на добрите прави, било е в резултат на собствената им воля,
съпроводено е с множество престации.
С оглед на това счита, за неоснователни всички наведени от ишцовата
страна твърдения както по главния, така и по евентуалния иск и като такива
моли, да бъдат отхвърлени.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор и от втория
ответник Д. Т. А. ,чрез адв.С. от АК-В.,която счита исковата претенция с
правно основание по чл.26, ал.1 от ЗЗД /поради нарушение на добрите нрави/,
както и предявения от ищцата в условията на евентуалност иск по чл.87, ал.3
от ЗЗД ,за допустими ,но неоснователни и моли,съдът да ги отхвърли.По
допустимостта и основателността на иска с правно основание по чл.33, ал.2 от
8
ЗС,подаден с молба- уточнение, заведена в РС - гр. Б. под вх. №1527 ,счита ,че
е подаден извън преклузивния двумесечен срок и като такъв, е
недопустим,т.к.преклузивния срок за депозиране на този иск е изтекъл на
23.01.2023г.като дори и да бъде прието, че срокът за предявяване на иска по
чл. 33, ал.2 от ЗС е започнал да тече от узнаването на сделката, с оглед
твърдението на ищцата,че „...за сделката разбрах на 13.1.2023г.", както и
факта, че ИМ е заведена на 24.01.2023г.,поради това,че този иск е предявен на
06 април 2023 год.,също счита,че е предявен след изтичане на срока и като
такъв е процесуално недопустим.
Моли съдът, да прекрати производството относно иска по чл.33, ал.2 от
ЗС.
В случай,че съдът прецени че същия е допустим, то моли,да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Не оспорва,че между страните има сключен договор за замяна,
обективиран в Нотариален акт за замяна на недвижим имот №***г., вписан в
Служба по вписванията - гр. Б. на 23.11.2022г. под вх. рег. №***г., С. П. Н. е
прехвърлила на Н. О. Н. процесния недвижим имот ,ведно с 1/2ид.ч. от
построената в имота двуетажна жилищна сграда с изба и таван, цялата със ЗП
от 83,00 кв.м., с идентификатор №***.1, както и че в замяна на прехвърления
имот Н. О. Н., лично и като пълномощник на Д. Т. А. са прехвърлили на С. П.
Н. л.а. Н.Т., с ДК №ВТ****АТ и сумата от 6 000,00лв. платена по банков път
на С. Н..
Оспорва всички твърдения на ищцата, изложени исковата молба и в
уточняващите я молби за нищожност на сключената сделка, поради
нарушение на добрите нрави, заради сочената нулева престация, респективно
цялостно възразява против аргументите за разваляне на договора, поради
виновно неизпълнение от страна на двамата ответници.
Твърди се ,че сделката от 23.11.2022г. е действителна. Същата не
нарушавала морала и добрите нрави. Не е налице виновно поведение и
неизпълнение от страна на заменителите - С. Н., Д. А. и Н. Н.. В резултат на
гореописания нотариален акт валидно и законно са настъпили целените от
страните последици.
Навежда твърдения,аналогични с тези изложени от първия ответник за
съществуващи близки между нея и двамата ответници отношения,на
9
разбирателство,съжителство,предоставянето на храна и подслон.Приемането
й на работа,изплащане на задължения към т.н.“кредитни институции“ и
Община-Б.,наличие на съглашение относно прехвърлянето на процесия имот
.Желанието от страна на Н. да прехвърли процесния имот на първия
ответник.Предоставените за което пари,МПС и права върху имота от Н. да го
ползва .С оглед на това и съдът приема,че не следва да пресъздава вече
описана по-горе фактология относно тези твърдения,обстоятелства и факти .
Моли съдът да отхвърли предявените искове,като неоснователни,а иска
с правно основание чл.33,ал.2 от ЗС и като процесуално недопустим.
Моли, в случай, че съдът прецени същия за допустим, с оглед
изложените в отговора твърдения, да отхвърли този иск като неоснователен.
Съдът след анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства ,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено
следното:
С нотариален акт за замяна на недвижим имот ,вписан под №***г. по
описа на Агенция по вписвания гр. Б., С. П. Н. с ЕГН ********** ,като
заменител е прехвърлила на Н. О. Н. с ЕГН ********** и Д. Т. А. -
заменители, 1/2 идеална част от поземлен имот-дворно място ,цялото с площ
от 570 кв.м.,находящо се в *** ***,представляващо имот с идентификатор
*** по КК,одобрена със Заповед №300-5-74/15.09.2003г.на ИД на АГКК,с
последно изменение засягащо поземления имот от 28.10.2022г.,ведно с
1/2ид.ч. от построената в имота двуетажна жилищна сграда и таван цялата със
застроена площ от 83,00кв.м.с идентификатор №***. В договора е посочено
че данъчната оценка на описаната идеална част от недвижимия имот е в
размер на 7900,00лева.
В замяна на прехвърления имот Н. Н. и Д. А. са прехвърлили на С. П.
Н. МПС-Н.Т. с рег.№ВТ****АТ,както и сумата от 6000,00лева.
В НА е посочено че застрахователната оценка на МПС е в размер на
2100,00 лева.
В кориците на делото са представени извлечение от банковата сметка на
Н. от която е видно,че на 06.12.2022г. е внесена от Н.,сумата в размер на
6000,00 лева,съгласно договор за замяна.
От справката съдържаща се в кориците на делото издадена от ОД на
10
МВР-Д.,сектор ПП,е видно че процесният автомобил е собственост на
Н.,съгласно договор за покупко-продажба.
На 10.1.2023г. лицето С. П. Н. била намерена мъртва в собствената й
къща в *** ***, починала при неизяснени обстоятелства.
Ищцата по делото,Р. Н. е притежател на ½ от процесният имот и на ½
ид.ч. от построената в него сграда с изба и таван.
За извършената разпоредителна сделка с ½ от недвижимият имот,ведно
с построена в него жилищна сграда /1/2/, ищцата разбрала на
13.01.2023г.,след смъртта на сестра си.
По делото е установено ,че ищцата и починалата й сестра не са били в
добри отношения.
Ищцата живеела в ***, а починалата в ***.
По делото бе установено,че преди С. Н. да почине е работила без
постоянен договор. Имала множество задължения към ЧСИ, към
Общината,теглила била и бързи кредити. Постоянно била без пари.
Установено бе че е пушела цигари и употребявала алкохол
В кориците на делото се събраха доказателства ,че е работила при
първият ответник за няколко месеца,като мияч,след което напуснала.
По делото не бе доказано Н. да е давал пари ,извън тези от превода по
сделката,на С. Н., да се е грижел за нея,като и е предоставял храна,достъп до
домат му относно лична хигиена и др.така както свидетелстваха
свидетелите,водени от последния,с цел да погасявания на налични
задължения. По делото не бяха представени писмени доказателства относно
тези негови твърдения,поради което и счита последните за неоснователни и
недоказани.
В този смисъл съдът не кредитира в тази им част свидетелските
показания,които не счита за обективни.Следва да бъде посочено,че
последните не са били преки очевидци на това дали първият ответник е давал
пари на Ноколова,за погасяване на задължения.
Напротив от показанията на св.Пенев може да се направи единственият
категоричен извод,че едва след изповядване на сделката и след извършеният
превод в личната банкова сметка на С. Н. на сумата от 6000,00лева,която
последната е изтеглила на следващият ден е върнала дадената от Пенев сума
11
от 4000,00лева ,като капаро за закупуване на земеделска земя,собственост на
Н. в с.***,което като последица извършване на прехвърлителна сделка не се е
стигнало.Т.е. до този момент последната не е разполагала с друга сума
пари,още повече и с твърдените от първия ответник сума от 14000,00лева,
дадени в брой.
В замяна на недвижимото имущество ,починалата С. Н. получила
сумата от 6000,00 лева,преведена по личната й банкова сметка от Н. и
извършената прехвърлителна сделка на МПС-Н.Т.,пред сектор ПП при ОД на
МВР-Д..За това в кориците на делото се приложени и приети писмени
доказателства-справки от банка ДСК и справка от сектор ПП при ОД на МВР-
Д..
При така установеното от фактическа страна и обсъдените
доказателства съдът прави следните правни изводи :
Ищцата претендира съдът да прогласи нищожността на обективираната
в НА за замяна на недвижим имот ,вписан под №***г. по описа на Агенция по
вписвания гр. Б. сделка,поради противоречие на сделката с добрите нрави.В
случай,че съдът прецени че сделката не е нищожна е предявила иск по
чл.87,ал.3 от ЗЗД,а именно съдът да развали скл.договор за замяна досежно ½
ид.част от поземления имот и построената в него ½ ид.част от двуетажна
жилищна сграда с изба и таван,както и на осн.чл.33,ал.2 от ЗС да допусне
правото на ищцата да изкупи досежно 1/ 2 ид.ч. от ПИ ведно с ½ ид.ч. от
двуетажната жилищна сграда с изба и таван ,като последната заплати на
ответниците сумата от 7900,10 лева.
Прогласяването на нищожността на една сделка може да се иска от
всяко трето лице,вкл.такова което не е страна по сделката.В този смисъл
предявените от ищцата искове по чл.26,ал.1 ,предл.3 от ЗЗД,с която се
атакува процесната сделка ,обективирана в НА за замяна от 23.11.2022г. е
процесуално допустим.
Направеното от ответниците възражение в тази насока следва да бъде
оставено без уважение.
От заключението на СТЕ се установява,че стойността на
прехвърленият с НА ½ от недвижим имот, ведно с ½ от построена в него
двуетажна сграда с изба и таван не съответства на стойността на получените
движими вещи,макар в закона да няма такова изискване.
12
Страните са свободни да договарят помежду си, съгл.чл.9,ал.1 от ЗЗД
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните
норми на закона и на добрите нрави. Доколкото ищцата твърди че сделката
обективирана в процесният НА накърнява добрите нрави ,следва да се има
предвид, че „добрите нрави“ не са правна ,а морална категория и нормата на
чл.26 от ЗЗД е обща и се прилага в случаите, в които законът не предвижда
специална норма, която да регулира конкретните обществени отношения.
Добрите нрави са морални норми,на които законът е придал правно
значение,защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона.Добрите нрави не са писани
,систематизирани и конкретизирани правила,а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях.Един от тези принципи е принципът за
справедливост ,който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес.Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се
прави за всеки конкретен случай към момента на скл.на
договора.съдържанието на понятието “добри нрави“ следва да се търси в
обективните морални категории ,които са възприети в обществото,но поради
своя социално-етичен характер не са скрепени със закон и основно са
свързани със забраната да се вреди другиму,възползвайки се от неговото
неравностойно,възрастово,социално,здравословно или материално
положение.
Съгласно практиката на ВКС,когато се преценява дали една сделка
противоречи на добрите нрави съдът не може да се ограничава само до
нейното формално съдържание ,а поради естеството на сочения порок,следва
да съобрази дали последиците,крайният резултат на сделката,са съвместими
с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност.
Тогава когато сделката и съпътстващите я други
обстоятелства,преценени комплексно,са довели до неоправдано разместване
на имуществени права,при което едно лице очевидно търпи значителна
загуба,която то не е желало и очаквало,има основание да се счита,че
сделката е проява на недобросъвестност накърнява добрите нрави.
В съответствие с всичко приети от ВКС постановки на въпроса за
накърняването на добрите нрави ,съдът счита,че водещи при преценката за
13
наличие на порок на сделката на това основание са два критерия-
еквивалентност на престациите и личността на страните по сделката.
Видно от заключението на в.л.по назначената СТЕ стойността на имота
по пазарна стойност е 236 000,00 лева ,1/2 част от стойността на процесния
имот е 118 000,00 лева.Пазарната стойност на процесният имот,по
сравнителен метод е 222 000,00 лева или 1/2част от стойността на процесния
имот е 111 000,00 лева.Следователно дори и да вземем по ниската от двете
стойности ,и при елементарни изчисления се оказа ,че в замяна на
прехвърлената 1/2д.ч. от имота ответниците са получили недвижима вещ , на
стойност многократно надвишаваща тази по предоставените в замяна
движими вещи.Тези изчисления сочат на извода за липса на еквивалентност
на престациите.
В кориците на делото според съда се събраха достатъчно гласни
доказателства,от които може да се направи извод,за здравословното и
социално състояние на починалата Н.,от което според съда ответниците са се
възползвали,в с цел да набавят за себе си облага.
Всичко изложено дава основание на съда да приеме,че сделката
обективирана в НА за замяна на недвижим имот, вписан под №***г. по описа
на Агенция по вписвания гр. Б. е скл.при нарушаване на добрите нрави и на
това основание следва да бъде прогласена за нищожна.
Уважаването от съда на основният иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД,
закономерно сочи, че съдът не следва да се произнася по евентуално
предявеният иск с пр.осн.чл.87,ал.3 от ЗЗД.
Съдът приема,че като последица от уважаване на иска с
пр.осн.чл.26,ал.1 от ЗЗД,следва да не се произнася и по евентуално
предявеният иск с пр.осн.чл.33,ал.2 от ЗЗД.
Независимо от това ,само следва да бъде посочено ,че този иск е
своевременно предявен в преклузивния 2-месечен срок от узнаването.Според
съда,за ищцата ,при наличието на нищожен договор-сключен ,поради
накърняване на добрите нрави,не възниква изобщо право на изкупуване,
защото ищецът не може да встъпи като съсобственик в нищожното
съглашение и да придобие права по него, доколкото такива не са възникнали
за страните по договора. За да възникне право на изкупуване е необходима
валидна правна сделка, която има вещнотранслативен ефект, какъвто съдът
14
приема, че не е настъпил.
По разноските: При този ход на делото право на разноски има ищцовата
страна.
Същата чрез адв. Д. претендира присъждане на разноски, вкл. и
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ,ал.2 от ЗАдв.
Представен е списък с разноски по чл.80 от ГПК.
На първо място по разноските за адвокатско възнаграждение:
Съдът приема,че възнаграждението следва да бъде определено
съг.разпоредбата на чл.7,ал.6 от НМРАДВ ,а именно на адв.Д. да бъде
заплатено възнаграждение в размер на 1500,00лева.
По отношение на разноските по делото от ищцата са внесени
разноски в общ размер 1190,00лева ,от които 240,00 лева внесена ДТ и
сумата в размер на 950,00 за изплащане възнаграждение на в.л.
При този ход на делото ответниците следва да бъда осъдени да
заплатят разноски по делото в полза на Р. Н. , в общ размер на 2690,00лев
Предви горното,съдът,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА нищожен на осн.чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД,договор
за замяна на ид.части от недвижим имот,обективиран в Нотариален Акт за
замяна на недвижим имот ,вписан под №***г. по описа на Агенция по
вписвания гр. Б.,с който С. П. Н. с ЕГН ********** ,като заменител е
прехвърлила на Н. О. Н. с ЕГН ********** ОТ *** и Д. Т. А. с
ЕГН********** от *** - заменители 1/2 идеална част от поземлен имот-
дворно място ,цялото с площ от 570 кв.м.,находящо се в ***
***,представляващо имот с идентификатор *** по кадастралната
карта,одобрена със Заповед №300-5-74/15.09.2003г.на ИД на АГКК,с
Последно изменение засягащо поземления имот от 28.10.2022г.,ведно с
1/2ид.ч. от построената в имота двуетажна жилищна сграда с изба и таван,
цялата със застроена площ от 83,00кв.м.с идентификатор №***,поради
накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА Н. О. Н. с ЕГН ********** от *** и Д. Т. А. с
15
ЕГН********** от *** ,да заплатят на Р. П. Н. с ЕГН ********** от ***
сумата в размер на 2690,00 лева,представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване,пред Окръжен съд-Добрич,в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните,че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
16