Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 03.07.2017 г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав , в публичното съдебно заседание на двадесети юни през
две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №10619 по описа на
СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск по чл.288, ал.1, т. 2, б.„а” КЗ /отм./ .
Г.Г.В. ЕГН ********** и Й.Й.В. ЕГН **********
от с.Р. искат да се осъди Г.Ф.да им заплати на основание чл.288 ал.1, т. 2,
б.„а” КЗ /отм./ суми от по 200 000 лева частични искове от суми от по
280 000 лева обезщетения за неимуществени вреди /болки и страдания/ от смъртта
на техния син С.Й.В. от ПТП на 05.06.2015 г, около 0,10 часа в района на
ж.п.гара Х. Д.по вина на О.И.С. , управлявал л.а. Опел Тигра с рег.№********без
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите „ ; ведно със
законната лихва считано от 12.06.2016 г до окончателното заплащане на сумата .
Ищците твърдят , че на 05.06.2015 г е
настъпило описаното ПТП , при което са загубили сина си . От смъртта му изпитали
големи болки и страдания , тъй като били задружно семейство и отношенията им се
основавали на взаимна обич, уважение и разбирателство. Синът им бил в добро
здравословно състояния , тяхна опора и надежда и трагедията от загубата му е
голяма .
Ответникът оспорва настъпването на
деликта , механизма на ПТП и вината на О.И.С. . Твърди съпричиняване от С.Й.В.
, защото същият евентуално е пътувал на предна дясна седалка без поставен
обезопасителен колан . Налице са данни и че именно В. е бил водач на автомобила
и е виновен за настъпване на ПТП .
Третото лице помагач на ответника О.И.С.
ЕГН ********** от с.Р. не взема становище по исковете .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
С влязла в сила присъда №5 от 19.01.2017
г по н.о.х.д.№2336/16 г на Пловдивски окръжен съд , НО ; О.И.С. е признат за
виновен за това , че при ПТП на 05.06.2015 г на път в землището на с.Х. Д.при
управление на л.а.Опел Тигра рег.№********, без да има необходимата правоспособност
, като е нарушил правила за движение по пътищата и в пияно състояние ; е причинил по непредпазливост смъртта на С.Й.В.
.
Според мотивите на присъдата О.С. , С.В.
и И. В. отишли да се разходят с колата , а на бензиностанцията в с.К.си закупили двулитрова бутилка бира , от
която започнали да пият . После в ромската махала на с.К.С. демонстрирал „шофьорски умения“ и „въртял гуми“. Същото се
повторило и в с.Х. Д., след което тримата другари решили да се приберат в с.Р.
. С. управлявал автомобила под въздействие на алкохол и при скорост от 111 км/ч
изгубил контрол върху автомобила и се ударил в крайпътно орехово дърво . Подсъдимият
е направил самопризнания за извършеното и е проведено съкратено съдебно
следствие .
Според удостоверение за родствени връзки
от 09.06.2015 г на Община Карлово ; ищците са майка и баща на С.Й.В. .
С писмо от 09.06.2016 г ответникът е
отказал заплащане на обезщетение на ищците поради липса на достатъчно
доказателства .
Според разпитания пред съда свидетел С.С.
/съсед на ищците/ , починалият С.В. бил добър и работлив човек . Грижел се за
семейството си и помагал на родителите си . С.В. се препитавал като събирал
малини , шипки , боровинки и орехи .
След смъртта на В. ищците били натъжени , плакали и ревели .
Според изслушаната по делото комплексна
експертиза на вещото лице д-р А.М. и инж.П.Д. ; най-запазеното място в автомобила
е това на С.В. – ако той е седял на предната седалка отдясно . Причина за ПТП е
несъобразената скорост и загуба на управление на автомобила . Тялото на С.В. е
намерено извън автомобила , като причина за смъртта му е тежка черепно-мозъчна
травма , като същата е получена след изхвърляне на тялото от колата и удар
върху тъп предмет . В. е бил без правилно поставен предпазен колан , а при
правилно поставен предпазен колан не би имал толкова тежки и смъртоносни
увреждания .
В о.с.з на 16.05.2017 г вещите лица
уточняват , че – независимо от влязлата в сила присъда - имат големи съмнения ,
че О.С. е управлявал процесното МПС . По-скоро
водач е бил починалия С.В. , защото най-големите повреди в автомобила са
около мястото на водача , а предното дясно място е най-запазено в автомобила и
се е отворил еърбег . Останалите двама в автомобила са оцелели , а би трябвало О.С.
да е пострадал най-тежко . Ако е имал колан пострадалият със сигурност е нямало
да излети извън автомобила и е щял с
висока степен на вероятност да оживее. Описът на местопроизшествието е
неясен и има намеса от страна на роднини на пострадалите , които са местили
телата .
Според изслушаната по делото тройна
съдебно-медицинска експертиза на вещите лица д-р Ц.Г. , д-р М.М. и д-р К.С. ; С.В.
е бил без правилно поставен предпазен колан /намерен е извън автомобила/ . При
правилно поставен предпазен колан би се предотвратила тежката черепно-мозъчна
травма от удар в интериора на автомобила и изпадането извън МПС , но не може категорично да се изключи възможността
на настъпи смърт на лицето поради високата скорост / над 100 км/ч/ от
увреждания от инерционен и ударно-контактен тип .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявени са искове с правно основание
чл.288 ал.1, т. 2, б.„а” КЗ /отм./ суми
от по 200 000 лева частични искове от суми по 280 000 лева обезщетения за
неимуществени вреди /болки и страдания/ от смъртта на техния син С.Й.В. от ПТП
на 05.06.2015 г, около 0,10 часа в района на ж.п.гара Х. Д.по вина на О.И.С. ,
управлявал л.а. Опел Тигра с рег.№********без сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите „ ; ведно със законната лихва считано от
12.06.2016 г до окончателното заплащане на сумата .
Правата на ищците произтичат от следните
обстоятелства – на територията на Република България е настъпило ПТП по вина
на водач без задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ . От деликта /ПТП/ противоправно е причинена смъртта на
техен близък , от което на ищците са причинени болки и страдания от
неговата загуба .
Ищците са от кръга легитимираните по Постановление №4 от 25.05.1961 г, Пленум на
ВС за неимуществени вреди от смъртта на С.В. – същите са негови майка и баща .
В случая с влязла в сила присъда №5 от 19.01.2017 г по н.о.х.д.№2336/16
г на Пловдивски окръжен съд , НО ; О.И.С. е признат за виновен за това , че при
ПТП на 05.06.2015 г на път в землището на с.Х. Д.при управление на
л.а.Опел Тигра рег.№********без да има необходимата правоспособност , като е
нарушил правила за движение по пътищата и в пияно състояние ; е причинил по непредпазливост смъртта на С.Й.В.
.
На основание чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно
това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на
дееца. Според Решение № 53 от 02.11.1981 г. на ОСНК на ВС силата на присъдено
нещо се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и досежно
правната квалификация на деянието . Всички останали постановки в присъдата ,
извън посочените в закона /извършено ли е деянието; виновен ли е деецът;
наказуемо ли е деянието/ не се обхващат от установителното действие на силата
на присъдено нещо .
В случая трябва да се приеме , че О.С. е
причинил виновно процесното ПТП , както и смъртта на С.В. .
Не се спори , че за л.а.Опел Тигра рег.№********не
е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите „.
Реално спорът между страните се
концентрира върху евентуално съпричиняване на ПТП от починалия С.В. ;
както и относно възникване на неимуществени вреди за ищците и за размера на
обезщетението , което трябва да се присъди .
Настоящият съд счита , че в случая не е
доказано от ответника съпричиняване
от страна на починалия С.В. . Съпричиняването трябва да се докаже по категоричен начин при условията на пълно и
главно доказване от ответника . Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла
на чл.51 ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения и вероятности , а следва да
се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Само обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек
автомобил без поставен предпазен колан, не е достатъчно, за да се приеме за
доказано наличието на съпричиняване на увреждането. Намаляване на
обезщетението за вреди на основание чл.51 ал.2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че
вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
Както е посочено в решение №117 от
29.07.2016 г по т.д.№3806/14 г на ВКС , II ТО и решение №97
от 29.06.2016
г по т.д.
№ 1084/2015 г, ТК , ІІ ТО на ВКС ако има данни , че и при поставен обезопасителен
колан смъртта на пострадалия пак би настъпила , то не са налице категорични
доказателства за причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат . В случая тройната СМЕ установява , че и при поставен предпазен колан
не може категорично да се изключи
възможността на настъпи смърт на С.В. поради високата скорост / над 100
км/ч/ от увреждания от инерционен и ударно-контактен тип .
Комплексната експертиза също не изключва категорично възможността В.
да би починал и ако имаше предпазен колан , като акцентира върху евентуална
съдебна грешка при постановяване на присъдата срещу О.С. . Вещите лица М. и Д. считат
, че процесното МПС всъщност е управлявано от починалия С.В. и той се е намирал
на предно ляво /шофьорско/ място , а не на предно дясно място , което е
най-запазено и с активиран еърбег .
Настоящият съд е в невъзможност да кредитира
подобни изводи на вещите лица от комплексната експертиза , тъй като те
противоречат на влязлата в сила присъда , която е задължителна за съда .
По въпроса за размера на обезщетението съдът счита следното . Съгласно ППВС № 4/68
г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като те не само
се посочат от съдилищата, но се вземе предвид и значението им за размера на
вредите. Става въпрос за конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, тъй като понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. При причиняване
на смърт за определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди от значение е
най-вече личната и емоционална връзката между починалия от деликт и претендиращия обезщетение за
неимуществени вреди . Релевантни са
също конкретно установените изживявания на ищеца , обусловени и от обстоятелствата
във връзка с настъпването на смъртта на увредения , а също и възрастта на
лицата , обществено положение на починалия и на ищеца , отношенията между пострадалия и близкия , вкл.дали са живели в общо домакинство и дали са
поддържали лични контакти , имали ли са конфликти или са били в изключително
близка емоционална връзка и редица други обстоятелства. Според формираната по реда
на чл.290 ГПК практика на ВКС съдът трябва да съобрази и общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитие на обществото. Съгласно решение №1 от 26.03.2012 г по т.д.№299/11 г на ВКС , II ТО при определяне на
дължимото обезщетение следва да се отчитат в пълна степен конкретните
икономически условия. Застрахователните
лимити обаче нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за
икономическите условия в страна към релевантния момент. В този смисъл са
следните съдебни актове : решение по т.д. №795/2008 г на ВКС , II ТО, решение по т.д.№916/11 на ВКС , I ТО.
Присъденото обезщетение за неимуществени
вреди от смърт на близък трябва да отстранява „неотстранимото“ - последиците от
загубата , като даде възможност на ищеца за положителни емоции , за да може
поне отчасти да се възстанови и да продължи живота какъвто е бил преди смъртта
на близкия . По мнение на настоящия съд обезщетението трябва да е достатъчно ,
но не следва да е прекомерно - да е в размер ,
които деморализира и ненужно обогатява ищеца ; и който смущава
общественото нравствено чувство /сравни решение №204 от 07.11.2016 г по
т.д.№3568/15 г на ВКС , I ТО /.
В
случая обстоятелства обосноваващи висок размер на обезщетение за смъртен
случай не се констатират .
Като обстоятелства обосноваващи
по-нисък размер на обезщетението трябва да се отчете следното . Показанията на свидетеля свидетел С.С.
/съсед на ищците/ не са убедителни и са дадени с явната цел да се
подпомогнат ищците да получат по-високо обезщетение . Данните , които се дават
за починалия С.В. като „добър и работлив човек“ са едностранчиви , клиширани и
формални .
Напр. свидетелят посочва , че С.В. се
препитавал като събирал „малини , шипки ,
боровинки и орехи“ . Очевидно става въпрос за личност с примитивен начин
на живот , без образование , без желание да се квалифицира и да работи
постоянна работа . За свидетеля и за починалия е нормално /не и за съда/ да се
живее ден за ден и от полулегални доходи .
На следващо място , починалият другарува
с виновния водач О.И.С. , който има присъда за „брачен живот“ с 13-годишно
момиче - „традиция“ в общността им , която е престъпление по НК .
Фактите са , че починалият и О.С. заедно
са пиели алкохол и многократно са хулиганствали с „въртене на гуми“ из махалите
. Няма данни пострадалият С.В. да се е противопоставил на това поведение на
водача на МПС .
От друга страна , нормално е да се
приеме , че ищците са изпитали болки и страдания от загубата на сина си . С
оглед на изложеното и като съобрази общественото нравствено чувство и схващания
за справедливост , съдът счита , че претендираните обезщетения от по
200 000 лева за всеки от ищците са прекомерни . Подобно обезщетение е
близо до максималните размери , които се присъждат от съдилищата , и то при
установени и доказани пред съда обстоятелства за особено тежки болки и
страдания . В случая ищците не са провели успешно доказване на подобни
обстоятелства . Съдът счита , че трябва да се присъди обезщетение , което не
само не е максималното присъждано някога , но дори да е по-ниско от средните
присъждани стойности от съдилищата .
Налага се изводът , че обезщетения от
по 80 000 лева адекватно отстраняват всички болки и страдания на ищците от
смъртта на сина им. Исковете трябва да се
уважат до този размер и да се отхвърли за разликата до 200 000 лева предявени
размери по частичните искове . Върху тези суми трябва да се присъди и лихва за
забава считано от 12.06.2016 г , на която дата е на ищците е връчен отказ за
обезщетяване от ответника .
С оглед изхода на спора в тежест на ищците
са деловодни разноски на ответника /депозити за СМЕ и юрисконсултско
възнаграждение / в размер на общо 360
лева /по 180 лева/ съобразно отхвърлената част от исковете .
Ответникът дължи на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр. чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв,
на адвоката на ищците сумата от 5308,80 лева адвокатско възнаграждение с
ДДС , изчислено съобразно уважената част от исковете .
Ответникът дължи по сметка на СГС сумата
от 6640
лева част от държавна
такса и депозити за експертизи , от които ищците са били освободени
, съобразно уважената част от исковете .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Г.Ф.*** БУЛСТАТ ******да заплати на всеки от Г.Г.В.
ЕГН ********** и Й.Й.В. ЕГН ********** от с.Р. , на основание чл.288 ал.1, т.
2, б.„а” КЗ /отм./ , суми от по 80 000 лева частични искове от суми по
280 000 лева обезщетения за неимуществени вреди /болки и страдания/ от
смъртта на техния син С.Й.В. от ПТП на 05.06.2015 г, около 0,10 часа в района
на ж.п.гара Х. Д.по вина на О.И.С. , управлявал л.а. Опел Тигра с рег.№********без
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите „ ; ведно със
законната лихва считано от 12.06.2016 г до окончателното заплащане на сумата .
ОТХВЪРЛЯ посочените частични искове от суми по 280 000
лева за разликата над 80 000 лева до предявените размери от 200 000
лева ; ведно със законната лихва от 12.06.2016 г до окончателното заплащане
на сумата.
ОСЪЖДА всеки от Г.Г.В. ЕГН ********** и Й.Й.В. ЕГН **********
от с.Р. да заплати на Г.Ф.*** БУЛСТАТ ******суми по 180 лева деловодни
разноски.
ОСЪЖДА
Г.Ф.*** БУЛСТАТ ******да заплати на основание
чл.38 ал.2 ЗАдв във вр. чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв, на адвокат П.К. от САК с адрес ***
сумата от 5308,80 лева адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА
Г.Ф.*** БУЛСТАТ ******да заплати по сметка на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК
сумата от 5040 лева част от
държавна такса , съобразно уважената част от исковете .
Решението е постановено при участието на
О.И.С. ЕГН ********** от с.Р. като трето лице помагач на ответника ЗАД Г.Ф..
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :