Р Е Ш Е Н И Е
№ 175 гр. Пазарджик 17.05 . 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд , първи
въззивен състав в открито заседание на
петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
и секретаря Галина
Младенова
като разгледа
докладваното от съдията Трънджиева В гр.
д. №256 по описа за 2019 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено
по гр.д.№ 2487 по описа на съда за 2018 година по иска на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *********, предявен чрез юрк.К.Н.П., със съдебен адрес:*** срещу З.Д.М., ЕГН **********,*** с
правно основание чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 430 ТЗ и чл. 99 ЗЗД , е
прието за установено по отношение на З.М.
, че съществува вземането на „Ф.И.“ ЕАД, по Заповед № 798/ 27.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК , издадена по ч.гр.д. №
1567/2018 г. по описа на РС Пазарджик относно
нейната отговорност за плащане на
сумата в размер на 818,88 лв. главница , 181,12 лв. договорна / възнаградителна
лихва за периода 25.03.2013 г. до 15.05.2013 г.
и 15,49 лв. мораторна лихва за забава за периода 25.04.2015 г. до
13.04.2018 г. , както и законната лихва за забава върху главницата считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 25.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането - за погасяване на парични задължения по
цедиран договор за паричен заем .
Отхвърлена е претенцията за установяване дължимост на мораторна лихва
за забава над размера от 15,49 лв. до претендирания размер от 316,68 лв.
, като неоснователна.
Присъдени са разноски с оглед изхода на спора.
В срок така постановеното решение е обжалвано от З.М.
в осъдителната му част.
Неправилно съдът приел,че има вземане срещу нея за
сума представляваща главница и възнаградителна лихва.
Счита ,че вземането за главница е погасено по
давност,като съответно било отпаднало и задължението за лихви.Съдът не
съобразил нормата на чл.111 от ЗЗД по отношение претенцията за лихви.
Моли решението да бъде отменено и исковете отхвърлени
като неоснователни ,поради направените плащания
и като погасени по давност.
Писмен отговор не е постъпил.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на
постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора,взе предвид
следното:
В исковата молба на „Ф.И.“ ЕАД против З.М. се твърди,че по отношение на
ответницата съществува за ищеца вземане за сумата в общ размер на 1316,68 лв.,
от която: 818,88 лв. представляващи главница, 181,12 лв. договорна лихва за
периода от 25.03.2013 г. до 13.05.2013 г., 316,68 лв. лихва за забава за
периода от 26.03.2013 г. до 13.04.2018 г.
На 07.01.2013
г. в гр. Пазарджик между „БНП Париба Пърсънъл Файненс и З.Д.М., , бил сключен договор
CASH - 10063607, по силата на който на ответницата била предоставена от ищеца
сумата от 1500,00 лв., която следвало да бъде върната по начин и при условия,
посочени в договора, а именно на 18
равни седмични вноски в размер на 125,00 лв. всяка една.
На основание чл. 3 от Договора страните
постигнали съгласие и за плащане от
страна на заемополучателя на надбавка, покриваща разноските на кредитора по
подготовка и обслужване на заема, както добавка, представляваща печалбата на
заемодателя. В чл.4 от страните договорили, че при забава на една или повече
вноски заемополучателят дължи и мораторна лихва в размер на законната лихва за
периода на забавата.
Ответницата
плащала редовно и в срок първите
10 седмични вноски, след което изпада в забава, като първата пропусната вноска
е с падеж 25.03.2013 г. Крайният падеж на договора е 13.05.2013 г., след която
дата главното вземане, ведно с акцесорните такива ставата изискуеми изцяло.
Твърди се, че с договор за цесия, сключен на
10.01.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството му на
цедент и „Ф.И.“ ЕАД, в качеството му на цесионер, процесните вземания са
прехвърлени от стария кредитор на новия, който по силата на споразумението
става и титуляр на вземанията.
Подадено било заявление по чл. 410 от ГПК, на основание на
което е образувано частно гражданско дело № 1567/2018 г. по опис на PC
Пазарджик и издадена заповед за изпълнение,срещу която постъпило възражение.
Молят да бъде прието за установено, че З.Д.М., ЕГН **********
дължи на „Ф.И.“ ЕАД ********* сумата в общ размер на 1316,68 лв., от която: 818,12 лв. - главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно
изплащане на вземането; 181,12 лв. - договорна лихва за периода от 25.03.2013
г. до 13.05.2013 г.; - 316,68 лв. -
лихва за забава за периода от 26.03.2013 г. до 13.04.2018 г. Претендират
разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответницата
оспорва иска и заявява, че не дължи
никакви суми на ищеца.Твърди,че е платила дължимото,че не е известена за
извършената цесия,че ищецът не е предявил иска в дадения му срок.Позовава се на
погасителна давност ,както по отношение на лихвата ,така и на главницата , като
и излага доводи ,че не дължи надбавка , покриваща разноските на кредитора.
Съдът , като прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните ,прие за установено следното:
Видно от представения заверен препис е сключен договор
за потребителски паричен заем CASН-10063607 от 07.01.2013 год.,
сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс
ЕАД, ЕИК - ********* и ответника З.Д.М.,
според който на ответницата е
предоставен кредит за потребителски цели в размер на 1500,00 лв. , както и
застраховка „Сигурност на плащания „ в размер на 60,00 лв. – с общ размер на
плащаниято 2250,00 лв. със срок на издължаване – от 18 броя месечни вноски,
последното платимата на 13.05.2013 г. На
основание чл. 3 от Договора страните са постигнали съгласие и за плащане от страна на заемополучателя
на надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на
заема, както добавка, представляваща печалбата на заемодателя. В чл.4 от
договора е уговорено , че при забава на
една или повече вноски заемополучателят дължи и мораторна лихва в размер на
законната лихва за периода на забавата.
Кредиторът БНБ
Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е прехвърлил на ищеца вземането си по договора за кредит към З.Д.М. .Представени
са договора за цесия, данни за индивидуализация на цедираното вземане в подробното таблично описание на
прехвърлените вземания. Спор по тези
въпроси между страните не е възникнал
Установено е още,че с пълномощно изх. № 3135/2017 г. , цедентът е упълномощил цесионера да
представлява банката – кредитор и да уведоми всички длъжници за сключения
договор за цесия от 10.01.2017 г. Към исковата молба е представено
уведомление за извършено прехвърляне на
вземания от цедента „ БНБ Париба Пърсънъл Файненс „ ЕАД чрез упълномощения
цесионер адресирано до ответницата З.Д.М.
за извършената цесия на вземанията по договор за потребителски заем CASН-10063607 от 07.01.2013 год.
От заключението на експерта , прието по делото , което
е обосновано и неоспорено от страните се установява, че отпуснатия на ответницата кредит от 1500,00
лв. е осчетоводен като усвоен в пълен размер. Установява се , че ответницата е
започнала изплащането на кредита , като последното плащане постъпило на
27.03.2013 г. и с него са погасени
изцяло всички погасителни вноски до 10
–та включително. Вещото лице е изчислило , че остатъка от задълженията на
ответницата към 13.04.2018 г. са в следните размери : 818,88 лв. главница
образувана от останалите погасителни вноски , 586, 88 лв. договорна лихва за периода 19.03.2013 г. до 13.05.2013 г. ,
както и мораторна лихва за забава до
13.04.2018 г. в размер на 414,33 лв.
На основание чл.410 ГПК в полза
на „ Ф.И.“ ЕАД е издадена Заповед за
изпълнение № 798 / 27.04.2018 г. По ч.гр.д. № 1567/ 2018 г. по описа на ПРС срещу длъжника З.Д.М. за
следните суми – сумата в размер на 1316,68 лв. , от които 818,88 лв. Главница ,
договорна възнаградителна лихва в размер
на 181,12 лв. дължима за периода 25.03.2013 г. до 15.05.2013 г. , лихва за
забава 316,68 лв. дължима за
периода 26.03.2013 г. до 13.04.2018 г. ,ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на заявлението - 25.04.2018 г. и сторените в заповедното
производство разноски.
З.Д.М. е направила своевременно възражение и на заявителя е предоставен едномесечен срок за
предявяване на иск за установяване на вземането му.В заповедното производство
не са представени доказателства за предявяване на иска ,но иска е предявен в
дадения едномесечен срок ,поради което съдът приема,че са налице условията за
допустимостта му.
При така установената фактическа
обстановка ,съдът намира иска за допустим и частично основателен,или изцяло
основателен с оглед рамките ,очертани от въззивната жалба.
Предявени са
искове с правно основание чл.422 ГПК,
във връзка с чл. 430 ТЗ и чл. 79 ал.1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Във
въззивната жалба се подържат само правопогасяващи възражения – позоваване на
погасителна давност , както по отношение на главницата , така и по отношение на
лихвата.
Неразделна част от договора за
потребителски заем е погасителния план с уговорени падежни дата и погасителни
вноски , като последната погасителна вноска в размер на 125,00 лв. е платима на
13.05.2013 г.
Позовавайки се на съдебната практика
съдът е приел ,че вземането е изискуемо към дата 13.05.2013 г. , тъй като на
тази дата е изтекъл срока на договора с падежа на последната погасителна
вноска.Въззивният съд изцяло споделя това.
От тази дата до датата на подаване на заявлението в съда – 25.04.2018 г.
не е изтекъл петгодишния срок за
погасяване на главното вземане.
В конкретния случай съдът е взел предвид ,че се касае за анюитетните вноски, които включват в себе си
главница /размерът на отпуснатия паричен заем/ и договорна възнаградителна
лихва /цената на кредита/ поради което е поставен въпроса по отношение на тях
приложима ли е общата петгодишна давност
или следва да се прилага кратката тригодишна давност относно лихвите,тъй като по отношение на главницата е налице
задължителна практика.
Възнаградителната лихва
се заплаща независимо от неизпълнението на главното задължение: тя се дължи и
когато заетата сума е върната от длъжника на падежа. По своята същност
възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят плаща на
заемодателя за предоставените му парични средства.
Прието е в
съдебната практика ,че при договора за
заем е налице едно
неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането
на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не
превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на
погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от
страна на длъжника на части, което обаче
не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора. Следователно,
задълженията за главница по договора за кредит се погасяват с изтичането на
общата петгодишна давност. Относно договорната лихва-същата представлява цената
на ползваната парична сума, и понеже е включена в дължимата анюитетна вноска,
същата се погасява заедно с нея-т.е. с общата давност по чл.110 ЗЗД. В подкрепа
на този извод е и обстоятелството, че тя не е лихва за забавено
изпълнение, поради което е неприложим чл.111 ЗЗД.
Това е приел и
първоинстанционният съд , за да постанови решението си.
Зачетено е възражението за давност
по отношение на дължимата мораторна
лихва за забава
Поради изложеното следва да се приеме , че съществува парично вземане на
ищеца по отношение на ответницата ,състоящо се от главница в размер на 818,12 лв. и договорна визнаградителна лихва за периода
25.03.2013 г. до 13.05.2013 г. в размер на 181,12 лв. ,както и дължима мораторна лихва за забава ,
тъй като част от това вземане на ищецът към ответницата се е погасило по давност преди датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК,или в размер на 15,49 лв. Съответно следва да
бъде признато и вземането за лихва за забава върху дължимата сума от момента на
подаване на заявление в съда.
Като е постановил решение в този
смисъл , пъроинстанционният съд е постановил едно напълно правилно , обосновано
и мотивирано решение ,което следва да бъде потвърдено при условията на чл.272
от ГПК , като въззивният съд изцяло се присъединява към изложените мотиви.
По изложените съображения
Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен
съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 2487 по описа на съда за 2018 г. в
обжалваната част , с която по
иска на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *********, предявен чрез юрк.К.Н.П., със съдебен адрес:*** срещу З.Д.М., ЕГН **********,*** с
правно основание чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 430 ТЗ и чл. 79 ЗЗД , е
прието за установено по отношение на З.М.
, че съществува вземането на „Ф.И.“ ЕАД, по Заповед № 798/ 27.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК , издадена по ч.гр.д. №
1567/2018 г. по описа на РС Пазарджик относно
нейната отговорност за плащане на
сумата в размер на 818,88 лв. главница , 181,12 лв. договорна / възнаградителна
лихва за периода 25.03.2013 г. до 15.05.2013 г.
и 15,49 лв. мораторна лихва за забава за периода 25.04.2015 г. до
13.04.2018 г. , както и законната лихва за забава върху главницата считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 25.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането - за погасяване на парични задължения по
цедиран договор за паричен заем и са присъдени разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.