№ 76
гр. Пазарджик, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Илиана Г. Димитрова Васева
Членове:Александър Люб. Александров
Коста Ст. Стоянов
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
в присъствието на прокурора Г. Хр. К.
като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225200600163 по описа за 2022
година
С присъда № 21 от 24.02.2022г., постановена по НОХД № 1594/21г. на РС –
Пазарджик е признат подсъдимият К. ИВ. БЛ. от гр. Пазарджик, за виновен в това, че на
10.10.2021г., в гр. Пазарджик, е управлявал л. а. „***“ с peг. № ********, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,28 на хиляда, установена по надлежния
ред - с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта „Дрегер
Алкотест“ 7510, ARDM 0193, съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г., изм. и доп. ДВ бр.81 от
02.10.2018 г. за реда за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества и
техни аналози, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните
работи и Министъра на правосъдието - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, поради което и
на посоченото основание, при условията на чл.55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е осъден на шест
месеца лишаване от свобода и на глоба в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/, в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик. На основание чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода на подс. Б..
На основание чл.343г от НК във вр. с чл.343б, ал.1 от НК във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от
НК е лишен подсъдимия К. ИВ. БЛ. от право да управлява МПС за срок от осем месеца.
Против така постановената присъда са постъпили жалба и допълнение към същата от
защитника на подсъдимия Б.. Иска се отмяна на присъдата и връщане делото на първата
инстанция за ново разглеждане или постановяване на нова такава, с която подсъдимият да
1
бъде признат за невиновен. Оплакванията са за необоснованост и незаконосъобразност.
Поддържа се оплаквания и за допуснати отстраними процесуални нарушения от страна на
първоинстанционния съд при формиране на вътрешното му убеждение по фактите,
присъдата почивала на предположения, както и съдът не бил отговорил на никое от
направените възражения от защитата. Освен това се излага и оплакване за явна
несправедливост на наложеното наказание.
В съдебно заседание защитникът поддържа подадената жалба, както и релевираните
със същата отменителни основания.
Прокурорът оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на оправдателната присъда.
Поддържа, че същата е обоснована и законосъобразна.
Въззивното производство е проведено в отсъствие на подсъдимия при условията на
чл. 329 ал. 2 във връзка с чл. 269 ал. 3 т. 1 от НПК, доколкото подсъдимият не беше намерен
на посочения от него адрес и неявяването му не се яви пречка за разкриване на обективната
истина.
Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната присъда във
връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314
от НПК.
Фактите по делото.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К.Б. е правоспособен водач на моторно превозно средство и притежава
СУМПС, валидно до 27.06.2028 година.
На 09.10.2021 година, около 21,00 часа, подсъдимият и свид. Д.Н. отишли на гости в
дома на свид. Й.Й. в село О., обл.Пазарджик. До там се придвижили с лек автомобил „***“ с
ДК № ***, който бил собственост на приятел на подсъдимия.
В дома на Й. подсъдимият и свид. Н. употребили алкохол.
Около 23,30 часа подсъдимият и свид.Н. си тръгнали за гр. Пазарджик с автомобила,
който се управлявал от подсъдимия. В автомобила свид. Н., който бил употребил алкохол
значително повече от подсъдимия, продължил да пие бира в кенчета, дадена му от свид. Й.,
които поставил до лоста на ръчната спирачка, на поставките за чаши.
Малко след полунощ, вече на 10.10.2021 година, подсъдимият управлявал лекия
автомобил по бул. „Княгиня Мария Луиза” в град Пазарджик. На кръстовището с улица
„Пловдивска” подсъдимият загубил управлението над автомобила и го отклонил в дясно
към тротоара. Там били поставени стоманено-бетонни блокчета във вид на гъби, върху една
от които автомобилът се качил, вследствие загубата на управление от страна на подсъдимия.
Предните гуми на автомобила се оказали около препятствието, а задните на пътното платно,
като препятствието не позволявало движение напред.
Подсъдимият слязъл и след като огледал автомобила, казал на свид. Н. да опита да го
избута назад. Н. застанал пред автомобила и с ръце, опрени на предния капак, започнал да
бута автомобила, а подсъдимият, който се върнал на шофьорската седалка включил на задна
скорост и със запален двигател се опитвал да преодолее препятствието на заден ход.
Точно тогава покрай тях преминал дежурния автопатрул в състав свидетелите И.С. и
С.Д., които извършвали обход на района. Полицаите спрели и попитали подсъдимия какво
се е случило, а той им обяснил че при разминаване с друг автомобил бил заслепен и не
видял завоя. На свид. Д. направило впечатление, че до ръчната спирачка, на поставките за
чаши имало две кенчета с бира, които били отворени. Освен това в автомобила миришело
2
на алкохол. По тази причина свид. Д. попитал подсъдимия дали е употребил алкохол.
Подсъдимият отрекъл. Тъй като подсъдимият му лъхнал на алкохол, свид. Д. поискал
съдействие от дежурните полицаи от сектор Пътна полиция - свидетелите Е.Т. и С.И..
Последните пристигнали на място след няколко минути. Преди да изпробва
подсъдимия за употреба на алкохол, свид.И. го попитал дали е пил, като на него
подсъдимият казал, че бил изпил две бири. След това подсъдимият бил изпробван с
техническо средство „Дрегер Алкотест” 7510, ARDM 0193, скалата на което отчело 1,28
промила алкохол в издишания въздух.
Свид. И. съставил на подсъдимия АУАН № 463459 /л.2 в Д.П./ и издал талон за
медицинско изследване.
Придружен от свид. И., подсъдимият посетил спешното отделение към МБАЛ
Пазарджик, където бил освидетелстван от дежурния лекар свид. П.. На същата подсъдимият
съобщил, че бил изпил само една бира в 21,00 часа, което П. отразила в протокола за
медицинско изследване /л.4 в Д.П./
Подсъдимият отказал да даде кръвна проба.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд приел за установена
изцяло от показанията на свидетелите С.И. и Е.Т., депозирани на съдебното следствие, като
и от дадените пред разследващ полицай и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.2 и т.5 от НПК, изцяло от
показанията на свидетелите И.С., С.Д. и Д. П., отчасти от обясненията на подсъдимия,
отчасти от показанията на свид. Д.Н. и свид. Й.Й., както и изцяло от писмените
доказателства.
Районният съд обосновано не е дал вяра на обясненията на подсъдимия в частта им,
че употребил алкохол едва след произшествието. Освен че това твърдение е изключително
неправдоподобно, правилно съдът е отбелязал, че полицейските служители се озовали на
мястото на произшествието почти незабавно след инцидента, поради което подсъдимият на
практика не е разполагал с време да изпие две бири, както заявил впоследствие,
непосредствено преди да бъде изпробван за алкохол от свид. И.. Освен това на последния Б.
не казал, че е пил след инцидента - факт, който компрометира достоверността на
твърдението му за момента, в който употребил алкохол. Освен това, пред лекаря в ЦСМП,
свид. П., Б. заявил друго – че бил употребил само една бира. Очевидно е противоречието и
то непосредствено след инцидента, когато подсъдимият е имал съвсем скорошен спомен за
действията си. Тоест противоречието се дължи не на липсата на спомен, а на очевидното
желание на подсъдимия да смекчи положението си, преиначавайки фактите от обективната
действителност – подход, който поддържа и на съдебното следствие, където за пръв път
започва да твърди, че пил бира едва след произшествието, преди пристигането на
полицейския патрул.
Правилно съдът не е кредитирал с доверие показанията на свидетелите Н. и Й.,
създаващи алиби на подсъдимия, предвид наличните противоречия и неправдоподобност на
същите, сами по себе си.
Тук е мястото да се отговори на възражението на защитата за необоснованост на
фактическите изводи на районния съд, както и за допуснати отстраними съществени
процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите. Тези
възражения са неоснователни. Съдът е изложил достатъчно ясни доводи кои
доказателствени източници кредитира с доверие и кои не. При това доводите на
контролипаната съдебна инстанция са убедителни и се споделят от настоящия съдебен
състав. Тоест изводите по фактите на районния съд са подкрепени от събраните
доказателство, тоест явяват се обосновани.
По приложението на закона.
При така установената фактическа обстановка правилно районният съд е приел, че от
обективна и субективна страна подс. Б. е осъществил престъпния състав на чл. 343б, ал.1 от
3
НК, като на 10.10.2021 г., в гр. Пазарджик, е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил „***“ с ДК № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 1,28 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта „Дрегер Алкотест” 7510, ARDM 0193,
съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, изм. и доп. ДВ бр.81 от
02.10.2018 г., издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните
работи и Министъра на правосъдието.
Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на състава, като е
предвиждал и е допускал настъпването на общественоопасните последици на деянието си.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият е действал при евентуален
умисъл, доколкото е съзнавал, че е употребил алкохол, чиято концентрация в кръвта му би
могла да надхвърля максимално допустимата по закон и няма право да управлява МПС, но
преследвайки пряката си цел - да се придвижи с лекия автомобил от село О. до град
Пазарджик, се е съгласил с настъпването на общественоопасните последици.
Относно наказанието.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, първоистанционният съд се е съобразил с разпоредбите на чл.36 от НК относно
целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената опасност на деянието правилно е преценена от районния съд, като
висока, предвид значителното разстояние и време, през което подсъдимият е управлявал
МПС след употреба на алкохол.
Обществената опасност на подсъдимия обосновано е приета за завишена, предвид
многократните му предходни осъждания.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в очевидната престъпна
нагласа на подсъдимия и липсата на самоконтрол, в качеството му на водач на МПС.
Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства са преценени сравнително
ниската степен на превишаване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия,
съвсем близка до границата 1,2 промила, както и оказаното от него съдействие на
полицейските органи по време на проверката, както и постоянната трудовата заетост на
подсъдимия след излизането му от затвора през 2016 година.
Отегчаващо обстоятелство е обремененото съдебно минало на подсъдимия, което е
отчетено от първата инстанция.
При тези данни и като е прецентил наличните индивидуализиращи отговорността
обстоятелства, съобразно относителната им тежест, правилно районният съд е приел
смекчаващите обстоятелства, поради което за постигане целите на наказанието, същото
следва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК.
На тази база подсъдимият бе осъден на шест месеца лишаване от свобода при
първоначален общ режим, определен на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
С оглед съдебното минало на подсъдимия, института на условното осъждане е
неприложим.
Предвид наличните данни за финансовото положение на подсъдимия, събрани от
неговите обяснения, кантролирана инстанция правилно е определила по размер и
кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 150 лева, с което ще се постигне
преследваната със закона цел. Размера на наказанието глоба бе определен при спазване на
4
разпоредбата на чл.55, ал.2 от НК.
Районният съд, отчитайки минималното превишение на концентрацията на алкохол в
кръвта на подс. Б. на границата от 1.2 промила, както и останалите индивидуализиращи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, като преценил и
предишните му нарушения по ЗДв.П, видни от справката за нарушител, правилно на
основание чл.343г във вр. с чл.343б, ал.1 от НК и във връзка с чл.37, ал.1, т.7 НК, е приел, че
подсъдимият следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от осем месеца.
Неоснователни са доводите на защитата за явна несправедливост на наложеното
наказание. Контролираната съдебна инстанция е отчела всички данни за обществената
опасност на деянието, дееца и подбудите за извършване на престъплението, както и
смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, в резултат на което е
определила наказания, които по вид и размер съответстват на целите на наказанията по чл.
36 от НК.
При извършената служебна проверка съдът не констатира да са допуснати
отстраними, съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на
присъдата и връщане на делото на първата инстанция.
В обобщение на казаното дотук, доколкото не се установиха основания за отмяна или
изменение на обжалваната присъда, същата се явява обоснована и законосъобразна и следва
да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 21 от 24.02.2022г., постановена по НОХД № 1594/21г.
на РС – Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5