Присъда по дело №3636/2022 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към присъда от 28.07.2022г. по НОХД № 3636/ 2022г. по описа
на Районен съд- Пловдив, Наказателно отделение, 24 наказателен състав

Районна прокуратура- Пловдив е внесла обвинителен акт срещу И.П.Н.,
за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194
ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „А“ от НК, за това, че на 05.06.2021г.,в землището на
с.Бресник,общ.Родопи, обл.Пловдив, местност „Изворите“ при условията на
опасен рецидив,след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година,изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК,чрез използване на моторно превозно средство-
специален автомобил марка и модел „Ивеко 35 С 11“ с рег.** собственост на
„С и З груп “ ЕООД е отнел чужда движима вещ-лек автомобил марка
„Хонда“,модел „Акорд“ с рама №** на стойност 1100/хиляда и сто/лева от
владението на С.К.К. ЕГН:**,без негово съгласие,с намерение
противозаконно да я присвои.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
диференцираната процедура, предвидена в глава 29 от НПК по чл.371 т.2 от
НПК. С определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК съдът е приел, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и е обявил, че ще го ползва, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В открито съдебно заседание, в хода на съдебните прения,
представителят на Районна прокуратура- Пловдив, поддръжа повдигнатото
обвинение и моли подсъдимият да бъде признат за виновен и да му се наложи
наказание „лишаване от свобода“.
В открито съдебно заседание, пострадалият С.К.К. се явява лично.
В открито съдебно заседание, подсъдимият се явява лично. Сочи, че се
признава за виновен. Изразява съжаление за стореното от него. Моли съда да
измени реда на съдебното следствие, което да протече по глава 29 от НПК,
като признава всички факти и обстоятелства посочени в обстоятелствената
част от обвинителния акт, не желае да се събират доказателства за тези факти
и моли съда да ползва самопризнанието при постановяване на присъдата. В
последната си дума, моли за минимално наказание.
В открито съдебно заседание, защитникът на подсъдимия желае
разглеждането на делото по реда на глава 29 от НПК по чл.371 т.2 от НПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият И.П.Н. е роден **, с постоянен адрес и адрес за
призоваване: **,б., български гражданин, основно образование, неженен,
1

безработен, осъждан, ЕГН:**********.
Пострадалият С.К. на 17.02.2020г. закупил от свид. Г.К. лек автомобил
марка „Хонда“,модел „Акорд“ с рама №** за сумата от 1000.00 лева, който
автомобил бил с прекратена регистрация от 31.10.2019г. и свид. К. искал да
използва части от лекият автомобил. След като закупил автомобила с
помощта на пътна помощ, свид. К. го откарал в негов имот-поземлен имот с
идентификатор №** ,находящ се в землището на **. След като оставил
автомобила на горепосоченото място, свид. К. свалил гумите и джантите на
автомобила. За последно свид. К. минал покрай имота на 02.06.2021г.около
12:00часа и забелязал,че автомобила бил в имота. В началото на месец юни
2021г. подс. И.Н. бил нает като общ работник във фирма, която извършвала
ремонт на пътя между гр.Пловдив и гр.Асеновград. Докато извършвали
ремонт на пътя, подс. Н. забелязал, че в близост до пътя в имот засипан с
чакъл имало лек автомобил-автомобилът, който свид. К. бил оставил в имота
си. Подс. Н. решил да отнеме автомобила. Впоследствие на 02.06.2021г. подс.
Н. се свързал със свид.Н.Ф. от **, за да му помогне с транспорта на
автомобила, тъй като лекият автомобил нямал гуми. Подс.Н. искал да вземе
въпросния автомобил и да го предаде в пункт за старо желязо, като искал
свид. Ф. да му помогне като намери „Пътна помощ“, с която да бъде превозен
автомобилът. На следващия ден 03.06.2021г. подс..Н. завел свид .Ф. до
парцела, в който се намирал автомобила, собственост на свид.К.. След като
свид. Ф. видял автомобила, двамата си тръгнали. Подс. Н. казал на свид. Ф.,
че **ът на имота му бил разрешил да вземе автомобила. На следващия ден
04.06.2021г. свид.Ф. и подс.Н. се намирали на ул.“Ландос“ в гр.Пловдив,
когато забелязали автомобил-„Пътна помощ“ марка „Ивеко“,модел „35С11“ с
рег.**, собственост на „С и З груп“ ЕООД-гр.Пловдив, който бил управляван
от свид. С.С.. Същите махнали на свид .С. и той спрял на пътя. Свид .Ф. и
подс.Н. обяснили на свид.С., че на пътя между гр.Пловдив и гр.Асеновград
преди отбивката за с.Крумово имало автомобил, който бил техен и трябвало
да го преместят. Свид.С. им заявил, че след около един час можел да превози
автомобила и предоставил мобилния си телефон. След известно време свид
.С. се свързал със свид .Ф. и подс.Н. и тримата се уговорили да се чакат на
бензиностанция „Хаджията Груев“ в кв.Изгрев,гр.Пловдив. Тримата отишли
до имота, в който се съхранявал автомобила марка „Хонда“,модел „Акорд“ с
рама №** собственост на свид.К.. Свид.С. преценил, че автомобилът се
намирал на около 200 метра от пътя и решил да го издърпа до пътя с метално
въже. Свид .С. се опитал да издърпа автомобила, но след като не успял заявил
на свид .Ф. и подс.Н. да му се обадят, след като успеят да издърпат
автомобила до пътя. След този разговор свид .С. си тръгнал. На 05.06.2021г.
свид .Ф. и подс. .Н. се свързали със свид .Р.Т. който имал трактор и го
помолили да помогне с издърпването на автомобила. Свид .Т. се съгласил и
подс.Н. и свид .Ф. го завели до въпросния имот, където бил автомобила.
Свид. Т. закачил лекия автомобил марка „Хонда“,модел „Акорд“ с рама №**
с въже за трактора и го издърпал до локалното платно на бул.“Асеновградско
2

шосе“. След като свид.Т. издърпал автомобила, подс.Н. и свид.Ф. се свързали
отново със свид.С. и му заявили, че са изтеглили автомобила. Свид.С.
пристигнал отново на мястото, където бил автомобила. Подс.Н. бил на
мястото и му заявил да натовари автомобила, след което свид.С. го натоварил
на платформата на специализирания автомобил. Свид .С. и подс.Н. се
отправили към пункт за черни и цветни метали, находящ се на
бул.‘‘Цариградско шосе“№53 със специализирания автомобил. Пред пункта
ги чакал свид.Н.Ф..Там на място свид.С. качил автомобила на кантара, след
което свид. С., свид .Ф. и подс.Н. разтоварили автомобила „Хонда“,модел
„Акорд“ с рама №** от кантара,чрез използване на метални лостове,тъй като
крана в пункта към този момент не работел. При разтоварване на
автомобила,същият се преобърнал по таван.След като разтоварили
автомобила,свид.П.В., който бил ** на пункта заплатил на подс. Н. и свид .Ф.
сумата от 170 лева. Свид .Ф. дал на свид.С. сумата от 60 лева и тримата
напуснали пункта. На 05.06.2021г. приятел на пострадалия свид. К. се свързал
с него и му заявил, че в пункт за черни и цветни метали бил видял същият
автомобил като неговия. Същият ден около 14:30часа, свид .К. отишъл до
имота си и установил, че закупеният от него л.а. „Хонда“,модел „Акорд“ с
рама №** липсвал. След това незабавно посетил пункта за черни и цветни
метали, находящ се на бул.‘‘Цариградско шосе“№53,но същият бил затворен.
През оградата свид .К. забелязал, че действително в пункта имало автомобил
„Хонда Акорд“, който приличал на неговия. На 06.06.2021г. свид .К. подал
жалба в 05 РУ на МВР-гр.Пловдив относно извършената кражба. На
07.06.2021г. свид .К. посетил пункта за черни и цветни метали и разпознал
автомобила си. Автомобилът бил с изкъртен преден капак. Докато свид .К.
разговарял със служител на пункта забелязал, че кран с метална тежест в края
започнал да мачка автомобила. От автомобила започнали да излизат течности.
Кранът с металната тежест бил пуснат общо три пъти върху автомобила. В
този момент свид .К., заявил на служителя на пункта, че автомобилът бил
негова собственост. Служителят незабавно уведомил за това обстоятелство
**а на пункта-свид .В.. Свид .К. подал сигнал на тел.112 и на място
пристигнал екип на 05РУ на МВР-гр.Пловдив.С протокол за доброволно
предаване свид .В. предал лекия автомобил „Хонда“,модел „Акорд“ с рама
№** на мл.инсп. Т.М.. С протокол за отговорно пазене от 07.06.2021г. лекият
автомобил бил оставен на съхранение на територията на пункт за изкупуване
на черни и цветни метали,собственост на свид .В..
В хода на разследването по досъдебното производство била назначена и
изготвена стоково-оценъчна експертиза/л.60-61/,от чието заключение било
видно, че към момента на извършване на престъплението лек автомобил
„Хонда“,модел „Акорд“ с рама №** бил на стойност 1100/хиляда и сто/ лева.
От обясненията на подсъдимия дадени в хода на досъдебното
производство и в съдебното такова се установява, че същият се признава за
виновен, съжалява за случилото се. На първо място следва да се посочи, че
обясненията на подсъдимия имат двояка функция- първо представляват
3

защитна теза, чрез прокарване на защитна версия и линия, и второ
представляват годно гласно доказателствено средство, за установяване на
обективната истина по делото. Поради това, съдът следва да цени
обясненията на подсъдимия с голяма доза критичност и да ги подложи на
обстоен, задълбочен и прецизен анализ, като ги съпостави, както поотделно,
така и с останалите събрани по делото доказателства. Съдът намира,
обясненията на подсъдимия за логични, последователни, взаимно допълващи
се и кореспондиращи с останалите събраните по делото доказателства.
Всъщност, подсъдимия не отрича, а признава описаната в обвинителния акт
на Районна прокуратура- Пловдив, фактическа обстановка, а и същата не се
опровергава от други събрани по делото доказателства. В пълен унисон са с
показанията на всички разпитани по делото свидетели, както и с другите
събрани писмени доказателствени средства. Ето защо, обясненията на
подсъдимия следва да се кредитират като годно гласно доказателствено
средство и да им се предаде доказателствена тежест.
От показанията на пострадалия свид. С.К. се установява, че е закупил
автомобилит предмет на кражбата, като след като бил уведомен за липсата
му, посетил пункт за изкупуване на черни метали, където установил, че
автомобилът му е даден. След което сигнализиран органите на реда за
случилото се. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като същите
са логични и последователни, а и се подкрепят и са в унисон с другите
събрани по делото доказателства. Показанията му са правдиво звучащи, с
липса на индиции за предубеденост, изцяло са в синхрон с обясненията на
подсъдимия, и с показанията на другите разпитани по делото свидетели.
Всъщност, показанията му не се опровергават от други събрани по делото
доказателства. Ето защо, съдът им предава доказателствена стойност.
От показанията на свид. Р. Т. се установява, че подсъдимият е искал да
изтегли автомобилът предмет на кражбата, с помощта на трактор, което и
сторил. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като същите са
логични и последователни, а и се подкрепят и са в унисон с другите събрани
по делото доказателства. Показанията му са правдиво звучащи, с липса на
индиции за предубеденост, изцяло са в синхрон с обясненията на подсъдимия,
и показанията на другите свидетели. Всъщност, показанията му не се
опровергават от други събрани по делото доказателства. Ето защо, съдът им
предава доказателствена стойност.
От показанията на свид. С.С. се установява, че след изтеглянето на
автомобила от свид. Т. с трактор, същият е качил процесният автомобил на
платформа и заедно с подсъдимия го е откарал в пукнт за черни метали.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като същите са логични и
последователни, а и се подкрепят и са в унисон с другите събрани по делото
доказателства. Показанията му са правдиво звучащи, с липса на индиции за
предубеденост, изцяло са в синхрон с обясненията на подсъдимия, и
показанията на другите свидетели. Всъщност, показанията му не се
опровергават от други събрани по делото доказателства. Ето защо, съдът им
4

предава доказателствена стойност.
От показанията на свид. П.В. се установява, че същият е ** на пункта за
черни метали, където подсъдимият е оставил откраднатият автомобил с
помощта на пътна помощ. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй
като същите са логични и последователни, а и се подкрепят и са в унисон с
другите събрани по делото доказателства. Показанията му са правдиво
звучащи, с липса на индиции за предубеденост, изцяло са в синхрон с
обясненията на подсъдимия, и показанията на другите свидетели.
От показанията на свид. Н.Ф. се установява, че същият е бил помолен
по подсъдимия да намери пътна помощ, която да превози автомобила, което и
направил, след което с помощта на пътната помощ подсъдимият извозил
автомобила до пункта за черни метали. Съдът дава вяра на показанията на
свидетеля, тъй като същите са логични и последователни, а и се подкрепят и
са в унисон с другите събрани по делото доказателства.
От показанията на свид. Г.К. се установява, че същата е продала
процесният автомобил на пострадалият С.К.. Съдът дава вяра на показанията
на свидетеля, тъй като същите са логични и последователни.
От изготвената по делото стоково-оценъчна експертиза/л.60-61/,от
чието заключение е видно, че към момента на извършване на престъплението
лек автомобил „Хонда“,модел „Акорд“ с рама №** бил на стойност
1100/хиляда и сто/ лева.
В конкретния случай, след като прецени, че доказателствените
материали от досъдебното производство еднопосочно подкрепят признанието
на подсъдимия, съдът основа фактическите си изводи на него и на
подкрепящите го по съдържание и насоченост доказателства- обясненията на
подсъдимия, показанията на свид. С.К., Р.Т. С.С., П.В., Н.Ф., Г.К., както и
изготвената и приета по делото стоково-оценъчна експертиза, и писмените
доказателствени средства- протокол за доброволно предаване, договор за
покупко-продажба, свидетелство за регистрация, протокол за отговорно
пазене и справка за съдимост.
Събраните по делото гласни доказателствени средства се подкрепят от
събраните по делото писмени доказателствени средства- протокол за
доброволно предаване, договор за покупко-продажба, свидетелство за
регистрация, протокол за отговорно пазене и справка за съдимост, както и
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателствени средства.
Съдът, изгради своите фактически изводи и въз основа на предявените по
реда на чл.284 от НПК, веществени доказателства.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия,
относно времето, мястото и начинът на извършване на престъплението, както
и досежно неговия автор. Доказателствените източници еднопосочно и
безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия в
5

съдебното производство и по аргумент на противното по чл. 305, ал.3 НПК,
не се налага по-детайлното им обсъждане.
След произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което е
изразил становището си по съответствието на самопризнанията на
подсъдимия с годните доказателства и доказателствени средства, събрани в
досъдебното производство, съдът не следва да извършва доказателствен
анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния акт.
Решаващият аргумент за това се извежда от същностната характеристика на
съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, което допуска
изключение от принципите за непосредственост и устност в наказателния
процес. В рамките на компетентността си, съдът е разгледал делото в
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, като е извършил преценка,
че така изброените доказателствени материали, имат отношение към
самопризнанието на подсъдимия и го подкрепят.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Възприетата от съда несъмнено установена фактическа обстановка
сочи, че в случая сме изправени пред хипотеза на доказано обвинение по
категоричен и несъмнен начин. Извършените от подсъдимия действия
съдържат в себе си характеризиращите това престъпление белези от
обективна и субективна страна.
Подсъдимият, от обективна страна е извършил престъплението по
чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „А“ от НК, за
това, че на 05.06.2021г., в землището на с.Бресник,общ.Родопи, обл.Пловдив,
местност „Изворите“ при условията на опасен рецидив,след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-
малко от една година,изпълнението на което не е отложено по чл.66 от
НК,чрез използване на моторно превозно средство-специален автомобил
марка и модел „Ивеко 35 С 11“ с рег.** собственост на „С и З груп “ ЕООД е
отнел чужда движима вещ-лек автомобил марка „Хонда“,модел „Акорд“ с
рама №** на стойност 1100/хиляда и сто/лева от владението на С.К.К.
ЕГН:**,без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.
Престъплението от обективна страна засяга обществените отношения
осигуряващи неприкосновеността на правото на собственост, държане и
владение на чужди движими вещи. Престъплението представлява такова
срещу собствеността. От обективна страна премет на престъплението може да
бъде само чужда движима вещ с определена стойност. Вещта следва да бъде
отнета от владението на другиго- т.е. към момента на осъществяването на
деянието упражняването на фактическата власт на вещта да е осъществявано
от лице различно от субекта на престъплението и след извършване на
престъплението дееца да установи свое владение върху вещта като упражнява
фактическата власт необезспокоявано като има възможност да се разпорежда
6

фактически и юридически с вещта. Престъплението има за предмет отнетата
чужда движима вещ. Следва отнемането да е без правно основание, т.е. да е
противозаконно. Изпълнителното деяние на това престъпление се
осъществява винаги чрез действие. Касае се за резулатно, увреждащо
престъпление, което е довършено с установяване фактическата власт върху
предмета на престъпението- вещта от страна на дееца. Изпълнителното
деяние се изразява в прекъсване на владнието на пострадалия и установяване
на свое владение върху процесната вещ.
На 05.06.2021 г. с издърпването, натоварването, пренасянето и
оставяването на чуждата движим вещ- автомобилът в пункт за черни метали,
подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението-
прекъснал е фактическата власт упражнявана на свид. С.К. и е установил своя
фактическа власт върху автомобила. Чрез откарването на автомобила
подсъдимият е установил трайна фактическа власт върху него, по начин, по
който му позволява свободно да се разпорежда с него в своя полза или в
полза на трето физическо или юридическо лице. Отнемането на вещта е
извършено противозаконно, с намерене за присвояване. Вещта предмет на
престъплението не принадлежат на дееца, което е наличие и на другия
обективен признак- вещите са чужди за дееца. Вещта е движима- не е трайно
закрепена за земната повърхност и според естеството си подлежи на
преместване в пространството чрез промяна на местонахождението. Към
момента на деянието владението се е упражнявало от различно от дееца лице-
от пострадалия. Очевидно е, че действията на подсъдимия следва да бъдат
квалифицирани като престъпление срещу собствеността кражба.
Подсъдимият е извършил престъплението при условията на „опасен
рецидив“ по смисъла на чл.29 ал.1 б.“а“ от НК, тъй като е извършил
престъплението,след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
било отложено по чл.66 от НК, а именно с определение №584/04.09.2015год.
по НОХД №5179/2015г. на Районен съд гр.Пловдив, XХVI състав, сила от
04.09.2015г., подс. И.П.Н. е бил признат за виновен за извършено от него на
21.03.2015г. престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3, т.4,пр.2-ро и
т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, като му е било наложено
наказание при уловията на чл.55 ал.1 т.1 от НК “лишаване от свобода“ за
срок от 2 години, за което на основание чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС му е
определен първоначален строг режим за изтърпяване.Наказанието е
изтърпяно на 14.02.2017г. За горепосоченото осъждане на подс. И.П.Н. не са
изтекли пет години по смисъла на чл.30 от НК.
Подсъдимият е наказателноотговорно лице навършило 14
(четиринадесет) годишна възраст, разбира свойството и значението на
деянието и могъл да ръководи постъпките си, поради което следва да бъде
определен като годен субект на престъпление.
От субективна страна, подсъдимият е извършил престъплението при
7

форма на вина пряк умисъл, по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК. От
интелектуална страна е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е
предвиждал сигурното настъпване на общественоопасните последици. От
волева страна е искал и целял настъпването на общественоопасните
последици и вредоносния резултат, като с действията си е целял постигането
на точно определен конкретен резултат. За да определи формата на вината,
съдът обсъди не само субективното, психическо отношение на дееца към
деянието, но и всички налични обективни признаци, съпътстващи
извършването на деянието. Съдържанието на умисъла съдът извлича и от
действията на самия подсъдим. От изричното признание на подсъдимия.
Подсъдимият с поведението си, издърпвайки, натоварвайки и оставяйки
автомобила в пункт за черни метали е съзнавал, че отнема владнието на
чужда движима вещ и установява свое такова. Предвиждал е, че автомобилът
не е негов. Подсъдимият е искал и целял установяване на фактическата власт
на предмета на престъплението. Съществува в съзнанието на подсъдимия и,
присвоителното намерение по отношение на предмета на престъплението.
За извършеното от подсъдимия умишлено престъпление по чл.196 ал.1
т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „А“ от НК, се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ от три до петнадесет години. Наказанието
следва да съответства на конкретните особености на извършеното престъпно
посегателство и неговият извършител, така че генералната и лична превенция
на закона, посочени като цели на наказанието в чл.36 от НК да бъдат
постигнати в максимална степен. Извършеното от подсъдимия престъпление
е с висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца. При
индивидуализацията на наказанието съдът отчита като смекчаващи вината
обстоятелства младата възраст на подсъдимия, изразеното самопризнание
още от досъдебната фаза, оказаното съдействие на органите на реда, за
разкриване на обективната истина. Като отегчаващи вината обстоятелства
съдът отчита, предходните осъждания на подсъдимия за извършено
престъпление срещу собствеността, използването на трактор и пътна помощ
за установяване на фактическата власт върху автомобила. При баланс на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, след като взе предвид
степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за
извършване на деянието съдът намира, че за да се поправи и превъзпита
подсъдимият към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства
предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други
престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото, най- подходящо, адекватно, справедливо,
целесъобразно, законосъобразно и съответно на престъплението наказание,
определено по реда на чл.54 ал.1 НК е „лишаване от свобода” за срок от 3
(три) години. Този размер на наказанието според настоящия състав в
максимална степен кореспондира на степента на обществена опасност на
деянието и дееца и отговаря на основното изискване за пропорционалност
между използваната държавна принуда и преследваните цели. При
8

индивидуализиране на наказанието съдът съобрази вида и характера на
засегнатите обществени отношения. Съдът съобрази и данните за личността
на дееца. При преценка на гореизложените обстоятелства настоящият състав
споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на
отговорността няма място за механичен формален подход при съпоставката
между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност
на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане съотношението между тях
следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика и
относителна тежест. В този смисъл /Решение №144/20.02.2019 по дело
№598/2018 на ВКС, Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС,
Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен
съд, 3-то нак. отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело №329/2018 на
ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело № 600 по
описа за 2018г./ Тук е мястото, на което следва да бъде посочено, че съгласно
чл.58а ал.1 от НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по
чл.373 ал.2 от НПК, съдът определя наказанието „лишаване от свобода“ като
се ръководи от разпоредбите на общата част на НК и намалява така
определеното наказание с една трета. Производството по делото е протекло
по реда на глава 29 от НПК и по чл.373 ал.2 от НПК е постановена
осъдителна присъда, съдът е бил длъжен и е намалил така определеното
наказание, като го е редуцирал с една трета, а именно след редукцията
намаленото и наложено наказание на подсъдимия е 2 (две) години „лишаване
от свобода“
Следва на основание чл. 57, ал. 1, т.2 б. „Б“ от ЗИНЗС, така наложеното
наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Вещественото доказателство- лек автомобил Хонда Акорд е върнат в
досъдебното производство на пострадалия поради това съдът не се е
произнесъл.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва подсъдимият да бъде осъден
да заплати сумата от 78 лева, представляваща направени разноски в хода на
досъдебното производство по сметка на ОД на МВР – Пловдив.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................

9

Номер на акта:	151
Дата:	28 юли 2022 г.
Съдия:	Габриел Росенов Русев

Дело:	20225330203636
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 юни 2022 г.

Присъда по дело №3636/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите