Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 29.07.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, пети
състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет и първи юли две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 689/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във връзка с чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба вх. № 4877/01.04.2021г.
на Й.Г.Й., ЕГН: **********,***, чрез адвокат Ю.Д., срещу Решение № 2153-03-20/04.03.2021г.
на Директора на Териториално поделение /ТП/-Варна на Национален осигурителен
институт /НОИ/, с което е отхвърлена жалбата му и потвърдено Разпореждане №
710525/02.11.2020г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП – Варна на
НОИ. Жалбоподателят не е съгласен с постановеното решение и потвърденото с него
разпореждане, намирайки същите за незаконосъобразни, поради съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправни разпоредби, несъответствие с целта на закона. Изразява
несъгласие с потвърденото с решението разпореждане на пенсионния орган в
частта, в която неправилно „ПО“ заключил по отношение на размера на положения
от жалбоподателя осигурителен стаж от първа категория труд /на длъжност в
структурите на МВР/. Счита, че длъжностното лице не е преценило в съвкупност
всички документи относими към пенсионното производство, което е довело до
незаконосъобразност на издаденото разпореждане. Формулирано е искане за
отмяната му. Направено е искане за допускане на съдебно икономическа
експертиза.
Ответникът по жалбата – Директорът на
ТП – Варна на НОИ, чрез процесуалния си представител Е Л – юрисконсулт, оспорва жалбата с искане
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, постановено в
съответствие с разпоредбите на закона. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд-Варна, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в
предвидения законов срок, изхожда от лицето, адресат на акта, с правен интерес
от оспорване му.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От приложените по административната преписка
доказателства се установява, че жалбоподателят е поискал отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал.1 от КСО със Заявление вх.
№ 2112-03-1135/03.07.2020г., към което е приложил документите, с които
разполага. С Разпореждане № 710525/02.11.2020г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
на жалбоподателя. В разпореждането са изложени следните мотиви: Заявителят няма
право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.68,
ал.1-2 от КСО, тъй като няма навършена изискуемата се възраст за мъжете за
2020г. – 64 години и 03 месеца; - Заявителят няма право на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по условията на чл.69, ал.2 от КСО, тъй като няма
навършена изискуемата се възраст за 2020г. – 53 години и 6 месеца, а има
навършена възраст 49 години и 1 месец; - Заявителят няма право на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст и по условията на чл.69б, ал.1 от КСО, тъй като
няма навършена изискуемата се възраст за мъжете за 2020г. – 53 години и 6
месеца, а има навършена възраст 49 години и 1 месец.
Жалбоподателят е оспорил издаденото разпореждане пред
Директора на ТП – Варна на НОИ, който с Решение № 2153-03-20/04.03.2021г. е
отхвърлил жалбата му и потвърдил разпореждането, възприемайки изцяло доводите
на пенсионния орган. По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза,
която съдът кредитира като компетентно изготвена, съобразена с доказателствата
по делото. Според експертизата общият осигурителен стаж на жалбоподателя към
дата 03.07.2020г., изчислен на база първоначално наличните документи към делото
и пенсионната преписка, превърнат към трета категория труд /без в него да е
включена информация от допълнително представените писмени доказателства на
31.05.2021г./ е в размер на 44г 10м. 24д. Възрастта на жалбоподателя към същата
дата /03.07.2020г./ е 49г. 01м. 08д. Сборът от осигурителния стаж превърнат към
трета категория труд и възрастта на жалбоподателя към дата 03.07.2020г. е в
размер на: Стаж 44г 10м. 24д.; възраст 49г. 01м. 08д.; Сбор 94 00 01. Според
експертизата, след като към посочените изчисления се включат изчислените 3178
часа при разписаните условности, на база на допълнително представените от
жалбоподателя на 31.05.2021г. ежедневни ведомости /графици/, сборът от
осигурителния стаж превърнат към трета категория труд и възрастта на
жалбоподателя към дата 03.07.2020г. е: Стаж 47г. 06м. 09д.; Възраст 49г. 01м.
08д.; Сбор 96 07 17.
В настоящия случай релевантния въпрос по делото се
свежда до това налице ли са предпоставките за придобиване на правото на пенсия
за осигурителен стаж и възраст от жалбоподателя, а именно кумулативно
изпълнение на изискванията за навършена изискуема възраст и положен изискуем
осигурителен стаж.
Съгласно чл.69, ал.2 от КСО, държавните служители по
Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните
разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража, държавните служители по чл.11 от Закона за пощенските услуги,
държавните служители по чл.16, ал.2 от Закона за противодействие на корупцията
и за отнемане на незаконно придобитото имущество, държавните служители,
осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл.391 от Закона за
съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години
и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети
действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона
за Държавна агенция „Национална сигурност“ и като военнослужещи по Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България. Съгласно чл.69, ал.9 от КСО, от 31.12.2016г. възрастта на лицата по ал.1-7 се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна
възраст за лицата по ал.1, 2, 3, 5, 5а и 6. Съгласно чл.69б, ал.1, т.1 от КСО
лицата, които са работили повече от 10 години при условията на първа категория
труд, придобиват право на пенсия ако са навършили възраст до 31.12.2015г. 52
години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за
мъжете, а съгласно чл. 69б, ал.1, т.2 от КСО, от 31.12.2015г. възрастта по т.1 се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за
мъжете до достигане на 55-годишна възраст.
Съгласно разпоредбата на чл.18б, ал.1, т.5 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, лицата по чл.69б, ал.1 от КСО придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена
възраст от 01.01.2020г. – 53 години и 6 месеца за мъжете. Жалбоподателят не
отговаря на условието на чл.69б, ал.1 от КСО относно навършената възраст, а
именно 53 години и 6 месеца за мъжете, а има навършена възраст към датата на
подаване на заявлението 49г. 01м. 08 дни. Съобразно установеното от фактическа
страна, съдът приема, че оспореното решение е законосъобразно, съобразено с
материалния закон и неговата цел. Преценката на административния орган е
формирана при цялостно изясняване на фактите и липсват процесуални нарушения.
Оспореното Решение №№ 2153-03-20/04.03.2021г. на Директора на Териториално
поделение /ТП/-Варна на Национален осигурителен институт /НОИ/, с което е
отхвърлена жалбата на Й. и потвърдено Разпореждане № 710525/02.11.2020г. на
Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП – Варна на НОИ е правилно, а
подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора, основателна и своевременна се
явява претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ
и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на Териториално
поделение-Варна на Национален осигурителен институт сумата от 100,00 лева,
съставляваща юрисконсултско възнаграждение
В заключение и с оглед изричното изявление на
пълномощника на жалбоподателя, съдът намира за необходимо да отбележи, че
установяването на трудов и осигурителен стаж се извършва съобразно разпоредбите
на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Водим от гореизложеното,
Административен съд – Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Г.Й., ЕГН: **********,***,
чрез адвокат Ю.Д., срещу Решение № 2153-03-20/04.03.2021г. на Директора на
Териториално поделение /ТП/-Варна на Национален осигурителен институт /НОИ/, с
което е отхвърлена жалбата му и потвърдено Разпореждане № 710525/02.11.2020г.
на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП – Варна на НОИ.
ОСЪЖДА Й.Г.Й., ЕГН: **********,*** да заплати на Териториално
поделение -Варна на Национален осигурителен институт сумата от 100,00 лева,
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: