№ 19
гр. Варна, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20223100501975 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 58094/24.08.2022г., подадена от
адв. О. Томова – Куцарова в качеството й на особен представител на Т. Н. В.,
ЕГН ********** и П. Н. В., ЕГН ********** и двамата с адрес: ******, срещу
Решение № 2575/01.08.2022г., постановено по гр.д. №16473/2021г. на ВРС,
19-ти състав, с което е прието за установено, че жалбоподателите дължат на
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна ЕИК *********,
сумите за всеки един от тях, както следва: сумата 437,54лв., представляваща
½ част от сумата 875,09лв. – неплатена главница за ползвани ВиК услуги по
партида с абонатен №***** за периода 26.06.2018г. – 20.01.2021г., за която
има издадени фактури за периода 31.07.2018г.- 20.01.2021г., за обект,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. № 405, вх. 11, ет.4,
ап.60, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 02.02.2021г. до окончателното й изплащане;
сумата 43,63лв., представляваща ½ част от сумата 87,26лв. - обезщетението за
забава върху главницата за периода 30.08.2018г. – 29.01.2021г, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 260922/03.02.2021г. по ч.гр.д. № 1590/2021г. по описа на ВРС, 19
състав и са осъдени да заплатят разноски.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че съдът не е взел
предвид съображенията в отговора на исковата молба, както и съдебната
практика. Заявява се, че за процесния имот не са налице реално доставени и
отчетени ВиК услуги, а са начислявани служебни количества, а от ищеца
1
липсват твърдения и не са представени доказателства за отказ на абоната да
предостави достъп до имота. Счита се, че фактът, че в последващ момент са
снети показания на водомера не обезсилва неправомерните действия на
доставчика, както и че съставеният констативен протокол не е годно
доказателство. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявените искове. Претендират се разноски. В открито съдебно заседание
въззивната жалба се поддържа.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООДе депозирала отговор на въззивната жалба, с
който изразява становище за неоснователност на същата, като се излагат
доводи за правилност на първоинстанционното решение. Обръща внимание,
че използването на електронен карнет не е равнозначно на дистанционен
отчет и че в този случай не се изисква подпис на потребителя. Счита се, че
въззивниците се домогват да черпят права от собственото си неправомерно
поведение. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на сторени
разноски. В открито съдебно заседание процесуалният представител на
дружеството с писмена молба поддържа въззивната жалба.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че в
полза на ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна
съществува вземане срещу ответниците Т. Н. В., ЕГН********** и П. Н. В.,
ЕГН ********** и двамата с адрес: *****, в размер на сумите за всеки един
от тях, както следва: сумата 437,54лв., представляваща ½ част от сумата
875,09лв. – неплатена главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен
№***** за периода 26.06.2018г. – 20.01.2021г., за която има издадени
фактури за периода 31.07.2018г.- 20.01.2021г., за обект, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. № 405, вх. 11, ет.4, ап.60, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 02.02.2021г. до окончателното й изплащане; сумата
43,63лв., представляваща ½ част от сумата 87,26лв. - обезщетението за забава
върху главницата за периода 30.08.2018г. – 29.01.2021г, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
2
260922/03.02.2021г. по ч.гр.д. № 1590/2021г. по описа на ВРС, 19 състав.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ответниците имат качество на потребители на водоснабдителни и
канализационни услуги доставяни от ищцовото дружество, в качеството му на
В и К оператор, в обект находящ се в ******. На основание чл.5, т. 6 и чл. 33
ОУ потребителите са длъжни да плащат в 30-дневен срок след издаване на
фактурата на потребените от тях услуги. Твърди, че за периода 26.06.2018г. –
20.01.2021г. е доставил на ответниците услуги, цената на които те не са
заплатили. По партидата им е натрупана като дължима главница в размер на
875,09лв, ведно с лихва за забава от 87,26лв, начислена върху всяко
задължение от датата на съответните падежи до 29.01.2021г., дължими от
всеки един от длъжниците при условията на разделност. Поради неплащане
на горните суми, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК по ч.гр. д. № 1590/2021г. по описа на ВРС. Същата е връчена на
длъжниците при условията на чл.47 ал.5 ГПК. С оглед указанията на съда, че
заявителят може да предяви иск в едномесечен срок за ищеца се е породил
правният интерес да предяви иск за установяване дължимостта на
задължението по заповедта по чл. 410 ГПК, по отношение на която плащане
не е извършено. Искането отправено до съда е за уважаване на исковата
претенция така, както е била заявена. Претендират се направените по делото
разноски, както и тези по заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответниците,
чрез назначения от съда особен представител, с твърдения за неоснователност
на исковата претенция. Оспорва да е налице облигационно отношение между
страните, както и документи, доказващи наличие на валидно вземане. Твърди,
че няма как лицата да не са заплащали кубиците вода считано от 2010г.,
отчетени с електронен таблет и в същото време да са предприели смяна на
водомер. Сочи, че потреблението не е реално. Моли исковата претенция да
бъде оставена без уважение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От представената по делото справка за недобора на частен абонат с аб.
№*****, с титуляри Т. Н. В. и П. Н. В., за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Владислав Варненчик“, бл. № 405, вх. 11, ет.4, ап.60 към 29.01.2021г., е
видно, че общото задължение за консумирана вода по аб.№*****, за периода
26.06.2018г.– 20.01.2021г., възлиза в размер на 875,09лева. Начислената от
ВиК оператора със справката за недобора лихва върху главницата към
29.01.2021г. е в размер на 87,26лева.
Приети са справки по лице в Служба вписвания за периода 01.01.1993-
29.06.2022г., видно от които ответниците се явяват собственици по силата на
договор за дарение на имота, с адрес гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“,
бл. № 405, вх. 11, ет.4, от 28.12.1994г.
От Констативен протокол №1/21.06.2022г., се установява, че при
проверка на процесния адрес представител на ищцото дружество е извършил
отчет на водомера, в присъствието на Н.П. - майка на ответниците и е
установено показание на водомера с № 555 от 2531куб.м., за което е положен
подпис от представителя на абоната.
3
Представен е и опис на отчет за абонат №*****, за периода 26.06.2018г.
– 25.01.2021г.
Съгласно заключението по изготвена съдебно - счетоводна експертиза,
партидата с абонатен номер №***** към датата на проверката – 20.06.2022г.,
се води на името на ответниците – Т. Н. В. и П. Н. В.. В таблица на вещото
лице е отразено, че сборът от всяко едно от месечните задължения по
главницата за ползване на В и К услуги по партида с абонатен №*****, по
процесните фактури в периода 26.06.2018г. – 20.01.2021г. за ползвани услуги
възлиза в общ размер на 875,09лева, а размерът на лихвата за забава върху
всяко едно от установените месечни задължения по издадени фактури,
считано от съответния им падеж, до 29.01.2021г. - на 87,29лв. В открито
съдебно заседание вещото лице е пояснило, че в случая отчитането не е било
дистанционно, не става въпрос и за служебно начислени количества. На
вещото лице били предоставени карнети – електронен карнет за отчитане на
реално количество вода.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Във въззивната жалба не е оспорено качеството „потребители“ на
въззивниците и съществуването на облигационно отношение с въззиваемото
дружество, поради което съдът приема, че двамата въззивници, като
съсобственици на гореописания имот, са потребители по смисъла на пар.1, т.2
от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги и чл.3 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, по процесната партида.
Изясни се по делото, че в процесния случай въззиваемото дружество
претендира стойност на реално потребено количество вода. За установяване
факта на доставка на остойностените количества ВиК услуги по абонатен
номер ***** за заявения период ищецът е ангажирал като писмено
доказателство опис на отчет за абонат №*****. Същият обективира начално
показание 2407 и крайно показание за процесния период 2644 към
21.01.2021г. В самия опис е отразено, че реален отчет е извършен само при
първите шест отчета. След това всички отразявания са „неотчетен“ Този
документ не носи подпис на потребителя, или негов представител, поради
което и не се ползва с материална доказателствена сила. Същевременно,
отчетът се опровергава от представения от самия ищец констативен
протокол, съставен на 21.06.2022г., подписан от представители и на двете
страни. В този протокол е отразена констатация, че водомерът със същия
фабричен номер като този в описа и отчитащ именно абонатен номер *****
към м. юни 2022г. /т.е. близо година и половина след крайната дата на
процесния период/, е с показание 2531 куб.м., т.е. по-малко показание от това
по опис от електронен карнет. Това количество от 2531 куб.м. е надлежно
отчетено и признато от потребителите чрез техен представител, подписал
протокола без възражения. В останалата част ищецът не е установил чрез
пълно и главно доказване дължмост на остойностеното количество вода по
представения опис.
По този начин, кредитирайни изцяло и заключението на вещото лице
като обективно и компетентно, съдът достига до извод за дължимост на
претендираните и остойностени количества ВиК услуги за периода
26.06.2018г. – 20.01.2021г. до показание от 2531 куб.м., общо 520.69лв. за
4
двамата ищци, или дължима сума от всеки по 260.34лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, до
окончателното изплащане.
Респективно, с оглед уважената част от иска за главница, дължимото
обезщетение за забава за заявения период възлиза в размер общо от 73.05лв.,
или дължима сума от всеки ищец от 36.52лв.
Поради частично несъвпадане на правните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
признато за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца сумата,
представляваща разликата над 260.34лв. до предявения размер от 437.54лв.
представляваща ½ от неплатена главница за ползвани ВиК услуги по партида
с абонатен №***** за периода 26.06.2018г. – 20.01.2021г., за която има
издадени фактури за периода 31.07.2018г.- 20.01.2021г., за обект, находящ се
в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. № 405, вх. 11, ет.4, ап.60, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 02.02.2021г. до окончателното й изплащане, както и
сумата, представляваща разликата над 36.52лв. до предявения размер от
43,63лв., представляваща ½ част от обезщетението за забава върху главницата
за периода 30.08.2018г. – 29.01.2021г. В тези части исковете подлежат на
отхвърляне.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, с
която е признато за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца
сумата от 260.34лв. представляваща ½ от неплатена главница за ползвани
ВиК услуги по партида с абонатен №***** за периода 26.06.2018г. –
20.01.2021г., за която има издадени фактури за периода 31.07.2018г.-
20.01.2021г., за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“,
бл. № 405, вх. 11, ет.4, ап.60, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.02.2021г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 36.52лв., представляваща ½
част от обезщетението за забава върху главницата за периода 30.08.2018г. –
29.01.2021г.
По разноските в процеса:
Предвид изхода от спора пред въззивната инстанция,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частите за
разноските, с които всеки от ответниците е осъден да заплати на ищеца
разликата над 214.40лв. до 347.50лв сторени в исковото производство
разноски и разликата над 23.14лв. до 37.50лв. сторени в заповедното
производство разноски.
В полза на въззивниците, представлявани от особен представител, не се
следват разноски. Съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба и на
осн. чл.77 ГПК, всеки от въззивниците следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Окръжен съд – Варна дължима за въззивното производство
държавна такса в размер от по 35.81лв.
С оглед своевременно отправеното искане и представените
доказателства, съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба
въззивниците следва да заплатят на въззиваемото дружество сторените пред
настоящата инстанция разноски в общ размер от 154.24лв. за особен
представител и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание
чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
5
помощ.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК, съразмерно с уважената част от въззивната
жалба, въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд – Варна
държавна такса за въззивното производство в размер от 28.38лв.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №2575/01.08.2022г., постановено по гр.д.
№16473/2021г. на Районен съд - Варна, 19-ти състав В ЧАСТИТЕ, с които е
признато за установено, че всеки от ответниците Т. Н. В., ЕГН ********** и
П. Н. В., ЕГН ********** и двамата с адрес: ******, дължи на ищеца
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Прилеп №33, сумата,
представляваща разликата над 260.34лв. /двеста и шестдесет лева и тридесет
и четири стотинки/ до предявения размер от 437.54лв. /четиристотин
тридесет и седем лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща ½ от
неплатена главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен №*****
за периода 26.06.2018г. – 20.01.2021г., за която има издадени фактури за
периода 31.07.2018г.- 20.01.2021г., за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Владислав Варненчик“, бл. № 405, вх. 11, ет.4, ап.60, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 02.02.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата, представляваща
разликата над 36.52лв. /тридесет и шест лева и петдесет и две стотинки/ до
предявения размер от 43,63лв. /четиридесет и три лева и шестдесет и три
стотинки/, представляваща ½ част от обезщетението за забава върху
главницата за периода 30.08.2018г. – 29.01.2021г., както И В ЧАСТИТЕ, с
които Т. Н. В., ЕГН ********** и П. Н. В., ЕГН ********** са осъдени всеки
един от тях да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД,
ЕИК ********* сумата, представляваща разликата над 214.40лв. до
347.50лв., сторени в исковото производство разноски и сумата,
представляваща разликата над 23.14лв. до 37.50лв. сторени в заповедното
производство разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация – Варна”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
Прилеп №33, срещу Т. Н. В., ЕГН ********** и П. Н. В., ЕГН ********** и
двамата с адрес: *****, искове да бъде прието за установено, че всеки от
ответниците дължи на ищеца сумата, представляваща разликата над
260.34лв. /двеста и шестдесет лева и тридесет и четири стотинки/ до
предявения размер от 437.54лв. /четиристотин тридесет и седем лева и
петдесет и четири стотинки/, представляваща ½ от неплатена главница за
ползвани ВиК услуги по партида с абонатен №***** за периода 26.06.2018г. –
20.01.2021г., за която има издадени фактури за периода 31.07.2018г.-
20.01.2021г., за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“,
бл. № 405, вх. 11, ет.4, ап.60, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.02.2021г. до
окончателното й изплащане, както и сумата, представляваща разликата над
36.52лв. /тридесет и шест лева и петдесет и две стотинки/ до предявения
6
размер от 43,63лв. /четиридесет и три лева и шестдесет и три стотинки/,
представляваща ½ част от обезщетението за забава върху главницата за
периода 30.08.2018г. – 29.01.2021г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2575/01.08.2022г., постановено по гр.д.
№16473/2021г. на Районен съд - Варна, 19-ти състав, В ЧАСТИТЕ, с които е
признато за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца сумата от
260.34лв. /двеста и шестдесет лева и тридесет и четири стотинки/,
представляваща ½ от неплатена главница за ползвани ВиК услуги по партида
с абонатен №***** за периода 26.06.2018г. – 20.01.2021г., за която има
издадени фактури за периода 31.07.2018г.- 20.01.2021г., за обект, находящ се
в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. № 405, вх. 11, ет.4, ап.60, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 02.02.2021г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 36.52лв. /тридесет и шест лева и петдесет и две стотинки/,
представляваща ½ част от обезщетението за забава върху главницата за
периода 30.08.2018г. – 29.01.2021г..
ОСЪЖДА Т. Н. В., ЕГН ********** и П. Н. В., ЕГН ********** и
двамата с адрес: ******, да заплатят на "Водоснабдяване и канализация -
Варна" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. „Прилеп” № 33, сумата от 154.24лв. /сто петдесет и четири лева и
двадесет и четири стотинки/, представляваща сторени разноски пред
въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение и особен
представител, на основание чл.78, ал.3 и 8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Прилеп №33 да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд –
Варна, сумата от 28.38лв. /двадесет и осем лева и тридесет и осем стотинки/,
представляваща дължима за въззивното производство държавна такса, на осн.
чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Т. Н. В., ЕГН ********** с адрес ******, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна, сумата от
35.81лв. /тридесет и пет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща
дължима за въззивното производство държавна такса, на основание чл.77
ГПК.
ОСЪЖДА П. Н. В., ЕГН ********** с адрес ******, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна,
сумата от 35.81лв. /тридесет и пет лева и осемдесет и една стотинки/,
представляваща дължима за въззивното производство държавна такса, на
основание чл.77 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8