Р Е Ш
Е Н И Е
№ 739
гр. Перник, 13.05.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7191
по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от
“ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД против Е.И.А. с искане да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на топлофикационното
дружество сумата в размер на 1164 лева, представляваща незаплатена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент 7,
находящ се в ****** за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., ведно със
законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 28.06.2018г. до окончателно
изплащане на вземането и сумата в размер на 162.44 лева, представляваща законна
лихва за забава върху месечните плащания, формиращи главницата за периода от
10.07.2016г. до 06.06.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
3457/29.06.2018г. по ч.гр.д. № 4488/2018г. по описа на Районен съд – гр.
Перник, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Ищецът поддържа, че страните по спора са
обвързани от облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за
продажба на топлинна енергия, по силата на който в процесния период
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставило топлинна енергия до имота на Е.И.А. на
посочената в исковата молба стойност. Изложени са твърдения, че ответникът не е
изпълнил в срок задължението си да заплаща цената на доставена от ищцовото
дружество топлинна енергия, поради което и на основание
чл. 42, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД на потребителите в гр. Перник дължи законна лихва
за забава.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът поддържа, че страните по спора не са обвързани от
облигационно правоотношение, поради което Е.И.А. не е материалноправно
легитимиран да отговаря по претенцията на ищцовото дружество. Ответникът сочи,
че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на поддържаните от ищеца
фактически твърдения, както относно
съществуването на валиден договор за продажба на топлинна енергия, така и
относно обстоятелството, че “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД е доставило услуги на
посочената в исковата молба стойност. При условията на евентуалност ответникът
прави възражение за погасяване по давност на процесните вземания.
В открито
съдебно заседание на 20.12.2018г., след изслушване на становището на
процесуалните представители на страните по реда на чл. 145, ал. 1 ГПК, съдът е
обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК“ АД е доставило до процесния имот топлинна енергия на стойност 1164 лева за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2017г., върху която сума е начислена законна лихва за
забава в размер на 162.44 лева за периода от 10.07.2016г. до 06.06.2018г., за които вземания е представено
извлечение от счетоводните книги на ищцовото дружество.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по спора следното:
В
доказателствена тежест на ищеца по
предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на
облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си
по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово
горещо водоснабдяване в претендираните размери и качество, както и че ответникът
притежава качество на собственик или
титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ.
качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от
17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Договорът за
търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия
– арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите,
извод който се налага от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на
ищцовото дружество са публикувани в местния ежедневник вестник „Съперник”, бр.
82/29.04.2008г. ( лист 6 и 7 от делото), както и в
един централен ежедневник ( вестник „Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.), обстоятелство което е служебно известно на съда
във връзка с множеството разглеждани в Районен съд – гр. Перник дела с
идентичен на настоящото предмет.
Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
От представените
по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 20.06.1990г. и удостоверение за семейно положение, съпруг/а
и деца с изх. № 19/ГРС-1595/07.03.2019г., издадено от Община Перник, се
установява, че ответникът е придобил право на собственост върху процесния имот
в режим на съпружеска имуществена общност с трето неучастващо по делото лице
Емилия Евлогиева Андонова.
Съгласно
разпоредбата на чл.32 СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се
поемат от двамата съпрузи, като съпрузите отговарят солидарно за задължения,
поети за задоволяване на нужди на семейството. Поради това и съдът намира, че
основен признак на съпружеската имуществена общност е че същата е бездялова и
съпрузите отговарят солидарно за породилите се по повод ползването на такива
вещи разходи, какъвто несъмнено е и разходът за потребена топлинна енергия.
Следователно кредиторът по вземания насочени срещу солидарни длъжници сам
определя към кого да насочи претенциите си, като всеки един от тези длъжници
отговаря до пълния размер на вземането, което е предмет на предявените искови
претенции.
Предвид изложеното
и доколкото по делото не е спорно, че ищцовото дружество е доставило топлинна
енергия на посочената в исковата молба сума, предявеният иск с правно основание
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
е изцяло основателен.
По предявения установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
съдът намира следното:
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за
вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Предвид
изложеното и доколкото по делото не е спорно, че ищцовото дружество е доставило
топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност, която не е заплатена
от ответниците в срок, както не е спорен и размерът на вземането, предявеният
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е изцяло основателен.
Направеното от
ответниците възражение за погасяване по давност на процесните вземания е неоснователно,
поради следните съображения:
Съгласно чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните
за главница), давността тече от деня на падежа. Съгласно Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е.
налице е установен падеж на вземанията. С Решение № 164/15.06.2017г.,
постановено по в.гр.д. № 240/2017г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник е
прието, че вземането за цена на потребена енергия за текущия месец става
изискуемо от първо число на втория месец, следващ отчетния, от който момент
започва да тече законоустановения давностен срок. През посочения период от
време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и
изискуемо, тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди изтичането му
кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение.
С Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГТК е прието, че задълженията на потребителите на
топлинна енергия са за периодично плащане, поради което се погасяват с
изтичането на три годишен давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 111, б. В ЗЗД. Предвид изложеното и при съобразяване на датата, на която е депозирано
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК ( 28.06.2018г.) съдът намира, че изискуемостта
на процесните вземания е настъпила преди по – малко от три години от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Предвид
изложеното, съдът намира, че предявените обективно кумулативно съединени искове
са изцяло основателни.
Съгласно
указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. №
4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по
реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността
за разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответниците следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в
заповедното производство в размер на 76.53 лева, представляващи заплатена
държавна такса за разглеждане на подаденото заявление в размер на 26.53 лева и
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер
на 50 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответниците следва да заплатят направените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК“ АД съдебни разноски в производството по реда на чл.415 ГПК в размер
общо на 146.53 лева, от която сумата в размер на 26.53 лева довнесена държавна
такса за разглеждане на спора, сумата в размер на 20 лева внесена държавна
такса за издаване на съдебно удостоверение и сумата в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ против Е.И.А., ЕГН **********,***, че ответникът
дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 1164 лева,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди
за топлоснабден имот – апартамент 7, находящ се в ***** за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2017г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 28.06.2018г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в
размер на 162.44 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
плащания, формиращи главницата за периода от 10.07.2016г. до 06.06.2018г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3457/29.06.2018г. по ч.гр.д. №
4488/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник.
ОСЪЖДА Е.И.А., ЕГН **********,*** да заплати
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 76.53 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Е.И.А., ЕГН **********,*** да заплати
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 146.53 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 4488/2018г.
по описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.
Районен съдия:
Дата на
обявяване на Решението:13.05.2019г.
Съдебен деловодител: