Р Е
Ш Е Н
И Е
№………..
Гр.София, 08.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-2
състав, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Маджев т. дело № 1605 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното
:
Производството е по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с Глава ХХI ГПК.
Образувано е по жалба на търговско
дружество – „А.“ ООД, ЕИК *******, действащо чрез процесуалния си представител
– адвокат М. В.. С жалбата се атакува Отказ № 20190731113807/01.08.2019 г. на
АВ – ТР.
От жалбоподателя са
формулирани оплаквания за порочност на постановения охранителен акт. Възразява
се по аргументите на ДЛР послужили, като основание за отказа да се впишат
заявените промени по партидата на търговско дружество –„А.“ ООД, изразяващи се
в прехвърляне на дружествени дялове на трето лице и вписването му за съдружник.
Вложения смисъл от ДЛР при приложение нормата на чл. 65, ал. 1 ТЗ бил
несъответен на законодателната воля, защото посоченото правило имало за цел да
регулира само случаите, когато даден правен субект желае да участва, като
учредител при възникването на търговско дружество. Именно тогава важала
предпоставката същия да бъде дееспособно лице. Когато обаче се касаело до
последващо придобиван на дружествени дялове на вече учредено ООД/ЕООД, в т.ч. и
при наследяване отсъствало нормативно ограничение от подобно естество, а
напротив и групата на ограничено дееспособните лица били легитимирани да
участват като съдружници в такъв вид търговско дружество, стига в съдържанието
на самия дружествен договор да не е изрично предвидено ограничение при
наследяване дял на съдружник. Аналогично трябвало да се подхожда и тогава,
когато ограничено дееспособен субект
встъпва в договор за продажба на дружествени дялове и ги придобива от
разпореждащия се с тях собственик. В тази хипотеза ТЗ не поставял някакви
специални изисквания към кръга на приобретателите, което означавало, че
непълнолетния купувач на дружествени дялове може да ги придобие, респективно да
стане съдружник в ООД. Предвид изложеното жалбоподателя иска постановения отказ да бъде отменен, а на
органа по регистрация да се дадат указания за извършване вписване на заявените
промени по партидата на търговско дружество – „А.“ ООД.
Съдът, като взе предвид доводите и
оплакванията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира
следното:
Отказ № 20190731113807/01.08.2019
г. на АВ – ТР е мотивиран с възприетото от длъжностното лице съждение, че
по смисъла на императива на чл. 65, ал. 1 ТЗ учредителите на дружеството трябва
да са дееспособни български граждани или чуждестранни физически или юридически
лица. Подчертало е, че според текста на чл. 113 ТЗ субектите взели участие в
учредяването на дружеството стават и негови съдружници, което пък означава, че
разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ТЗ се отнася до всички съдружници в търговските
дружества, и няма обвързващо действие ограничаващо се само до субектите –
учредители. В подкрепа на това схващане била и самата формулировка на
заглавието на чл. 65 ТЗ „Участници в дружеството“, което създавало убеждение,
че преследваната нормативна цел е създаване на ясни изисквания пред субектите
желаещи да стават съдружници в търговско дружество функциониращо в правния ред
на Р. България. Добавено е, че участието на непълнолетните субекти в
гражданския оборот, чрез компилация от лични изявления и такива на техния
законен представител има своите граници, и в този смисъл те не могат да намерят
място когато става дума за участие при функционирането на едно търговско
дружество съществуващо под формата на ООД/ЕООД, тъй като при него е нужно,
както упражняването на лични действия, така и персонално участие в дейността
му, като това трябва да се случва в сравнително оперативен порядък, което не
кореспондирало на усложнения фактически състав, при който непълнолетното лице
формира своята воля. Това е отчетено от законодателя с въведеното изискване в
чл. 65, ал. 1 ТЗ. Базирайки се на тези мотиви ДЛР е направило обобщението, че
непълнолетно лице не би могло да бъде вписано за съдружник в търговско
дружество, защото не е носител на качеството пълна дееспособност.
Постановеният отказ е законосъобразен, а подадената срещу него жалба неоснователна.
На
31.07.2019 г. е подадено заявление за вписване на настъпили промени по партидата на търговско дружество –
„А.“ ООД, а именно прехвърляне на дружествени дялове /250 броя/ на трето лице
/от Д.В.Б.на В.К.Б./ и вписването на В.К.Б.,
в качеството му на съдружник. Заявлението е подадено, чрез изрично упълномощен
по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ
адвокат – М. В., като същата действа в качеството й на пълномощник на
дружеството.
Заявлението отговаря на
формалните изисквания за редовност по чл. 13 ЗТР. От представените към същото
писмени доказателства без съмнение се установява, че В.К.Б. /непълнолетен
български гражданин/, със съгласието на законния си представител – К.К.Б.е
формирал волеизявление адресирано до Общото събрание на „А.“ ООД, за приемането му като съдружник в
същото, в т.ч. с всички произтичащи от този акт права и задължения за него. На
30.07.2019 г. свиканото ОС на „А.“ ООД е взело решение да даде съгласие на
съдружника - Д.В.Б.да прехвърли собствените си 250 дружествени дяла от капитала
на „А.“ ООД в полза на В.К.Б., а така също е взело решение да приеме В.К.Б. за
съдружник в „А.“ ООД. Видно е и това, че отново на 30.07.2019 г. свиканото ОС
на „А.“ ООД, вече при участието на В.К.Б., в качеството му на съдружник е взело
решение за приемане нова редакция на дружествения договор. Ангажиран е и
договор за прехвърляне на дружествени дялове от 30.07.2019 г., чрез който е
изразена воля между Д.В.Б.и В.К.Б. за продажбата на 250 дружествени дяла от
капитала на „А.“ ООД. Сделката е
сключена при съблюдаване на установената в чл. 129 ТЗ форма за действителност,
а именно писмена с нотариално удостоверяване подписите на страните участващи в
нея. Към момента на заявеното искане за вписване на промени в обстоятелствата
по партидата на „А.“ ООД, В.К.Б. е лице,
което не е навършило 18 г., следователно разполага с ограничена дееспособност,
като за да извършва правно валидни действия се нуждае от съгласието на поне
един от законните си представители.
Съобразно новелата на чл. 65, ал.
1 от ТЗ, учредителите на дружеството трябва да са дееспособни български или
чуждестранни физически или юридически лица. Настоящата инстанция споделя това,
че буквалния прочит на тази правна норма очертава, като нейни адресати
единствено учредителите на дружеството, но в същото време трябва да се държи
сметка за това, че съдебната практика безпротиворечиво е застанала на
позицията, че разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ТЗ адресира изискването за
дееспособност до всички съдружници в търговските дружества, независимо от етапа
на който това съдружие настъпва. Тоест, действието й не е сведено само до
субектите – учредители на дружеството, а се разпростира по отношение на всеки
един правен субект, който в даден момент от юридическото съществуване на
ООД/ЕООД придобие дружествени дялове, на някакво право основание. Предвид това,
не само учредителите, но и всички последващи съдружници, следва да бъдат
дееспособни за да могат да придобият правото на членство. Показателно е и
самото заглавие на чл. 65 от ТЗ, а именно - "Участници в дружество",
а не "Учредители", което сочи, че целта му е да уреди общите
изисквания към съдружниците в търговските дружества, а не само такива за
субектите желаещи да го създадат/учредят. Физическо лице, което не е навършило
пълнолетие не би могло да бъде вписано като съдружник в дружество с ограничена
отговорност, независимо от това, че в случая с В.К.Б. формално е бил изпълнен
целия фактически състав, състоящ се в изявено желание от лицето да бъде прието
за съдружник и приемането на условията в устава, взето решение от ОС на ООД за
приемането му като такъв, и придобиването на дружествени дялове по реда на чл.
129 ТЗ, посредством договор за продажба на такива. Това е така, защото придобиването
на дружествения дял не е равнозначно на придобиването на правото на членство в
дружеството, последното изисква придобиващия да е способен да встъпи в
членствените права на предходния носител на правата върху дружествените дялове,
а това е възможно само ако придобиващия е дееспособен. Без релевантно значение
е съдържанието на дружествения договор, където евентуално не е уредена забрана
за придобиване на права на членство по наследяване. Липсата на подобни
ограничения не изолира приложението на чл. 65, ал. 1 ТЗ, което както вече се
посочи има императивен характер и не търпи отстъпки, било когато придобивания
способ реализиран спрямо дяловете е наследяване, или пък прехвърляне чрез
договор. Ако лицето-приобретател на правата върху дяловете не притежава
качеството дееспособност, то няма да може да участва в дейността на
дружеството, като съдружник, а единствено ще придобие правото да получи
равностойността на дяловете по правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ, респективно пред
него винаги съществува възможността да се разпореди с тях, като на свои ред ги
прехвърли на другиго, но при спазване изискването на чл. 130 СК. В този смисъл
юридическият факт довел до транслирането на дяловете не е опорочен, когато
правата над тях преминават в правната сфера на лице, което не е дееспособно, в
потвърждение на това е и липсата на изрично изискване в чл. 129 ТЗ сделките с
дружествени дялове да се извършват само между дееспособни лица.
Тъй като не е налице хипотезата
на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, правилно длъжностното лице не е дала указания за
отстраняване на нередовности. Ето защо и отказът на длъжностното лице е
законосъобразен и правилен и следва да бъде потвърден изцяло.
Така мотивиран, Софийски градски
съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20190731113807/01.08.2019 г. на длъжностно лице по регистрация при
Агенция по вписванията за вписване промяна в обстоятелствата по партидата на „А.“
ООД, ЕИК *******, постановен по повод на депозирано заявление А 4, с вх. №
20190731113807.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
7- дневен срок от връчването му на жалбоподателя пред Апелативен съд-София.
СЪДИЯ: