М О Т И В И към НОХД 1421/2019 год. на ВТРС
ОБВИНЕНИЕТО е срещу подсъдимия Г.Н.Л. с ЕГН **********,
роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование,
разведен, осъждан, безработен, с постоянен адрес ***, за това, че на 06.03.2018 г. в гр.П.Т.*****,
в съучастие като помагач, с неустановени лица - извършители, с цел да набави за
себе си и за тях имотна облага, чрез явяване на мястото и вземане на парите под
пейка на улицата, умишлено улеснил неизвестните извършители да причинят на Б.Л.В.
*** имотна вреда в размер на 1800 лева, след като възбудил у нея заблуждение,
че следва да предостави паричната сума, за да съдейства на полицейските органи
за залавяне на престъпна група за измами - престъпление по чл.209, ал.1, пр.1
вр.чл.20, ал.4 от НК.
Представителят на ВТРП поддържа
обвинението така както е повдигнато. Предвид производството по реда на глава 27
от НПК и чл.373 ал.3 от НПК, твърди , че наказанието следва да се определи
съгласно чл.58а ал.1 от НК, като се наложи лишаване от свобода около средния
размер с редукция 1/3. При постановяване на присъдата следва да се има предвид
направените самопризнания от подсъдимия и съдействието му за приключване на
наказателното производство. Отделно от
това следвало да се отчете механизма на деянието и личността на пострадалата.
Пострадалото лице Б.Л.В., редовно призовано, не се явява и не се
представлява. Връчени са съответни книжа с разясняване на процесуалните права.
Не е постъпила писмена молба за конституиране като частен обвинител и/или
граждански ищец.
Подсъдимият се
признава за виновен при условията на глава 27, чл.370ал.2 от НПК вр.чл.371т.2
от НПК и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Съгласен е
да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, а да се ползват
съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения. Моли за минимално
наказание. Защитникът на подсъдимия адв.И., счита, че следва да се наложи
наказание при условията на чл.58а от НК към минимума. Позовава се на семейното
и социално положение на подсъдимия, както и процесуалното поведение,
вкл.признание от ДП.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства при условията на чл.373 ал.2 и
ал.3 от НПК, намери за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г.Н.Л. е с
постоянен адрес и с адрес за призоваване с.Ч.. Същият е осъждан, като с влязла
в сила на 25.10.2018 г. Присъда № 476 от 09.10.2018г. по НОХД № 655/2018 г. по
описа на Районен съд град Петрич за извършено през месец март 2018 г. на територията на
гр. Казанлък и гр. Петрич /на 10.03.2018г. в гр. Казанлък и на 28.03.2018г. в
гр. Петрич/ престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4 вр. чл. 26, ал.1 от НК му е наложено наказание две години лишаване от свобода, чието изпълнение на
основание чл.66, ал. 1 от НК е отложено за срок от четири години.
Л. бил разведен и живеел сам в с.. Не работел
и нямал постоянни източници на доходи.
През месец март 2018г., подсъдимият
решил да си потърси работа и поради тази причина позвънил на номер, който бил
за връзка към обява за работа, за длъжността „пазач“ в гр. Търговище. При
разговора му казали, че мястото вече е заето. По-късно същия ден по телефона му
се обадил непознат мъж, който го попитал с какво се занимава и дали работи,
след което му предложил да му намери работа и да го направи бригадир. На
следващия ден, рано сутринта, непознатия мъж отново позвънил на Л. и му казал,
че трябва да отиде в гр. Сливен, в кв. „Младост“, до блок № 5, откъдето
трябвало да вземе някаква пратка. Л. *** и в изпълнение на получените от
непознатия инструкции, отишъл на посочения адрес, тъй като там трябвало да
изчака някаква възрастна жена. След известно време такава жена се показала на
една тераса и от нея изхвърлила пакет на тротоара пред блока. По телефона, Л.
получил указания да изчака жената да се прибере, като едва след това трябвало
да прибере пакета. Той отишъл и го взел, като забелязал, че в него има пари,
както и че жената го гледа през прозореца на апартамента си. Тогава непознатия
мъж му наредил по телефона да отиде на битака в града и да се смеси с хората, а
по-късно му казал да се прибира на село Долно Чочовени, обл. Сливен. На
следващия ден, Л. получил поредно обаждане по телефона от непознатия мъж, който
му дал указания да отиде в гр. Сливен, откъдето трябвало да хване автобус до
гр. В. Търново. Той се придвижил до там, след което непознатия му по телефона
му обяснил къде да пренощува. Освен това му наредил да остави пакета с парите,
изхвърлен от възрастната жена в гр. Сливен, между два контейнера за отпадъци до
МОЛ-а в гр. В. Търново. По описания начин, в телефонни разговори с непознатия
мъж, Л. получавал указания какво да извърши, като за тази цел трябвало да
остане още няколко дни в гр. В. Търново. През това време бил изпращан от
непознатия с автобуси или таксиметрови автомобили в различни населени места на
територията на Р. България - гр. Габрово, гр. Трявна, гр.Стара Загора, откъдето
трябвало да прибира други пратки, съдържащи пари, банкови карти, бижута и други
ценности, за които след това получавал нареждане да оставя до контейнерите на
МОЛ-а в гр. В. Търново, както и на други неустановени места. През цялото време
на изпълнение на тази дейност от Л., непознатият поддържал връзка с него по
телефона. По негово нареждане, когато оставял пакетите, Л. вземал част от
парите в тях, като възнаграждение за себе си и за разходите, които имал. Докато
прибирал и доставял пратките с пари и други ценности, Л. осъзнал, че същите са
получавани в резултат на извършвани заблудителни действия по отношение на
възрастни хора. Предвид механизма на извършването, очакването и вземането на
пакетите с пари и други ценности, оставени на различни места от възрастни хора,
възнаграждението, което получавал и необходимостта да оставя парите на тайни
места без физическа връзка с други лица, вкл. и с непознатия, от когото
получавал указания, за Л. нямало съмнение, че участва в измами. Доколкото
непознатият бил постоянно във връзка с него по време на деянията, обвиняемият
бил наясно, че в измамата участват и други лица.
На 06.03.2018 г. сутринта
бил изпратен от неизвестното лице от гр. В. Търново, където бил по негово
искане, в гр.... В изпълнение на даденото указание, Л. хванал такси и се
придвижил с него до автогарата на гр.... Там трябвало да изчака телефонно
обаждане от непознатия, който да му посочи конкретен адрес, където да отиде и
да вземе парите, ако измамата е успешна. Междувременно един от извършителите
започнал да звъни на телефонни абонати в гр... и по този начин се свързал с
пострадалата Б.Л.В. ***, на стационарния й телефон с с ном.... Последната се
намирала в жилището си. След като пострадалата вдигнала телефона чула женски
глас, който казал: „Майко, катастрофирах и си счупих крака! Ей сега ще ти дам
доктора да ти каже“. След това с нея говорил непознат мъж, който й обяснил, че
трябват 1800 лева за операция. В. отговорила, че й трябва време да събере пари,
след което непознатия мъж започнал да я обижда и я заплашил, че ще й отреже
ушите, ако не нагласи парите, тъй като нямало време. В. се уплашила и събрала
посочената сума от 1800 лева, която сложила в прозрачно полиетиленово пликче,
след което затворила телефона. Няколко минути след първото позвъняване, В.
получила ново позвъняване. Когато вдигнала телефона, разговаряла с мъж, също от
извършителите, който се представил с имената Лазар Попов и обяснил, че е от
криминална полиция в гр.... Казал й, че се провежда полицейска акция за
задържане на измамници. Последните имали списък с 20 броя телефонни номера и тя
е втората поред в него. Обяснил й, че трябва да съдейства на полицията, поради
което е необходимо да събере парите, които са й поискали и да ги сложи в
хладилника си, за да ги скрие. След това разговора приключил. Известно време
след това последвали още няколко разговора на В. с извършителите, които й звънели
на посочения стационарен телефон с с ном.... При разговорите, един мъж от
извършителите, представил се за полицейски служител, казал на В., че трябва да
вземе парите от хладилника и да ги сложи под пейката, която се намирала на
улицата пред домът й. Притеснена от заканите и мотивирана да съдейства на
полицията, В. изпълнила указанията на мъжа, взела плика със спестяванията си в
размер на 1800 лева и ги оставила под пейката на улицата,непосредствено пред
нейния дом. През това време телефонът й бил отворен. По този начин, чрез
проведените разговори, извършителите задържали В. на телефона повече от два
часа. През това време, Л., който се намирал в гр..., по указание на непознатия
мъж, се качил на такси и отпътувал до адреса, който му предоставил. Когато се
установил там, платил на таксиметровия шофьор и слязъл от таксито. По телефона
получил указания от непознатия да наблюдава определена къща на ул. „Росица“,
тъй като от там трябвало да излезе жена и да остави торбичка, която след това той
трябвало да вземе. Докато Л. изчаквал в близост до посочената къща, забелязал
жена, която от нея излязла на улицата, оставила един полиетиленов плик и се
прибрала обратно. Тогава той се приближил и взел плика, като забелязал, че е
пълен с пари. Пеша се придвижил до автогарата на гр..., а оттам с автобус се
върнал в гр.В. Търново. След това по телефона получил указание от непознатия да
занесе и остави плика с парите до контейнерите на МОЛ-а в гр. В. Търново, което
Л. изпълнил. Когато оставила плика с парите под пейката на улицата пред тях, В.
се върнала обратно в дома си и продължила разговора си по телефона с един от
мъжете извършители. Последният я попитал, кой е взел парите. Тя му отговорила
че това е сторил някакъв мъж, а той й казал, че трябвало да дойде жена, но това
не било проблем. Обяснил на В., че престъпниците са трима, но я уверил, че вече
са заловени, а парите се намирали при дъщеря й.
Изложените фактически
данни се установяват от фактите от обясненията на обвиняемия, проведения
следствен експеримент с негово участие, както и от показанията на пострадалата
относно всички обстоятелства по механизма на извършената измама. По делото е
приобщено като ВД диск с видеозаписи от охранителни камери, на който е извършен
оглед на ВД. От същия е видно, че на 06.03.2018г. обв. Л. се намира в района на
жп гара П. Тръмбеш, както и качването му на таксиметров автомобил. Изискани и
приложени по делото са справки от мобилните оператори, от които е видно, че
извършителите са разговаряли с пострадалата от сим - карти на Български мобилни
оператори, както и със съучастника си - обв. Л..
От обективна страна е
доказано, че на 06.03.2018г. в град Полски Тръмбеш, Г.Н.Л. се явил на мястото,
на което следвало да се получат парите и взел сумата от 1800 лв., собственост
на Б.Л.В. ***. По този начин улеснил неизвестните извършители да причинят на В.
имотна вреда в размер на 1800,00 лева, след като възбудили у нея заблуждение,
че следва да предостави паричната сума, за да съдейства на полицейските органи
за залавяне на престъпна група за измами. Доколкото съставът е осъществен с
причиняването на имотна вреда, то от обективна страна, Л. е съзнавал, че други
лица са извършили по отношение на пострадалата измамливите действия и че за да
бъде довършено деянието, е необходимо неговото съдействие за явяването му на
адреса и физически да вземе парите, с което окончателно е препятствал
по-нататъшната възможност пострадалата да се разпорежда с тях. Така е завършен
фактическия състав на причиняването на имотната вреда на пострадалата.
От субективна страна
престъплението е извършено виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Л. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Доказана е и специалната цел - да
набави за себе си и за неизвестните лица имотна облага, демонстрирана чрез
получаване и разпореждането с посочените суми.
Подсъдимият Г.Н.Л. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 209, ал. 1,
пр.1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК.
Отегчаващи вината обстоятелства: характеристични данни и механизъм при
извършване на деянието.
Смекчаващи вината
обстоятелства: чисто съдебно минало към момента на деянието и самопризнанието
от досъдебното производство.
Причини и условия, способствали за
извършване на престъплението - стремеж за облагодетелстване по неправомерен
начин и незачитане на чужда собственост .
С
оглед на изложеното и като взема предвид личността на подсъдимия, мотивите и
подбудите за извършване на престъплението, като отчете наличието на изброените
по-горе смекчаващи и отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства и това, че производството е по реда на глава 27 по
чл.370ал.2вр.чл.373ал.3 от НПК и с оглед целите на генералната и специална
превенция, съдът наложи наказание на основание чл. 209, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 4 от НК при
условията на чл.36, чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК, а именно три години лишаване от
свобода, като намалява същото с една трета и определя за изтърпяване наказание
ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК
ОТЛАГА за срок от пет години.
На основание чл. 25,
ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, ГРУПИРА наложените наказания по НОХД № 655/2018
г. на РС - Петрич и НОХД № 1421/2019 г. на ВТРС, като ОПРЕДЕЛЯ и налага общо
най-тежко наказание две години лишаване от свобода, чието изпълнение на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
На основание чл. 59,
ал. 1 и ал. 2 от НК, ЗАЧИТА и ПРИСПАДА времето, през което подсъдимият е бил
задържан и с наложена мярка за неотклонение "Задържане под стража" по
присъдите от съвкупността, като един задържане се счита за един ден лишаване от
свобода.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА
подсъдимия Г.Н.Л., ЕГН **********, да заплати в полза на НБПП - София, ул.
"Развигор" № 1, сумата от 200.00 /двеста лева/, представляваща
разноски - възнаграждение на служебен защитник в хода на ДП № ЗМ-44/2018 г. на
РУ - П. Тръмбеш, съгласно Решение № ВТ-436-19033/19.09.2019 г. на НБПП - София,
както и сумата от 5.00 /пет /лв. по сметка на ВТРС при служебно издаване на
изпълнителен лист.
По тези съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: