Решение по дело №5521/2018 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

21.03.2019г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

          При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 5521/2018г по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

          Искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ, и по  чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН”, ЕАД, чрез юрк. В. ***, против В.Ф.Х. И Н.Ф.Х. ***, като наследници на ***Х., поч. 21.10.2010г., б.ж. на гр. Плевен, с която се твърди, че ответниците са клиенти на ищеца, за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр***с аб. № 26591, в качеството им на собственици. Твърди се, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, и са ползвали предоставената им ТЕ, и не са погасили задълженията си. Твърди се, че на основание чл. 150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ се извършва по публично оповестени Общи условия, като договор между страните не е сключван. Твърди се, че Общите условия са публикувани във в-к „Нощен труд”, от дата 13/14.12.2007г и във в-к Посоки, бл. 239/13.12.2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не са заплащани.  Твърди се, че абонатите са длъжни да заплащат потребената от тях ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се, че дяловото разпределение на ТЕ, в сградата, в която се намира имота на ответника, се извършва от „НЕЛБО” ЕАД, гр. София, като сумите са начислявани на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли съдът да конституира „НЕЛБО” ЕАД, гр. София, като трето лице– помагач в процеса, на негова страна. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди всеки от двамата ответника, да заплатят на ищеца, сумата от 851,74лв.- главница, за периода 01.10.1999г.– 30.04.2018г., съставляваща половината от стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за посоченият по- горе имот, с аб. № 26591, както и сумата от 810,09лв.- лихва за забава., за периода 01.12.1999г.-04.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от ИМ. Претендират се разноски.

В срока по чл. 133 от ГПК, отв. В.Ф.Х., чрез назначеният от съда особен представител - адв. А.В., изразява становище за допустимост, но частична основателност на предявените искове, поради изтекла погасителна давност, за главницата – за периода до 31.05.2015г и за лихвата за забава- за периода до 24.07.2015г. Оспорват се също изложените в ИМ твърдения, че ответникът е собственик на процесния имот- нито лично, нито като наследник на ***Х.- поч.- чието наследство не е приел. Посочва се също, че претенцията за непогасената част, е неточно изчислена, като е завишена.

В срока по чл. 133 от ГПК, отв. Н.Ф.Х., чрез назначеният от съда особен представител адв. Е.А., изразява становище за допустимост, но частична основателност на предявените искове, поради изтекла погасителна давност, за главницата – за периода до 31.05.2015г и за лихвата за забава- за периода до 24.07.2015г. Посочва се също, че отв. Н. Х. е наследник на насл. ***Х., но няма доказателства, че същият е приел наследството и съответно- няма качеството на собственик на процесния имот. Посочва се също, че с ИМ е представен договор между ищеца и лицето ***Х., което не е страна по спора.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото, с определение №121/10.01.2019г., като трето лице- помагач на страната на ищеца, е конституирано НЕЛБО” ЕАД, гр. София. От страна на същото, по делото са представени и приети изисканите писмени доказателства.

По делото се установява също и факта на  публично оповестяване на  общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”.

По делото се установява също, видно от представеното удостоверение за наследници на ***Х.- поч. 21.10.2010г., акт за смърт №1409/24.10.2010г на Община Плевен, че ответниците по делото- В.Ф.Х. и Н.Ф.Х., са наследници на същия- низходящи.

По делото се установява също, видно от представения нот. акт за дарение на недвижим имот № 106, н.д.№ 306/1996г на Нотариус ***И.- л. 53, че процесния имот- апартамент №6, находящ се в гр. ***, е дарен на наследодателя на ответниците ***Х., от страна на неговите родители- ***Х. и ***. По делото от страна на ищеца, е представен договор за покупко- продажба на ТЕ, сключен между ТЕЦ- Плевен и ***Х., за доставка на ТЕ, за имот в гр. ***Установява се  също, че за процесния имот, е открита партида с аб. №26591. По делото, от страна на ищеца, допълнително е представена справка, по пера, от която се установява, че се претендират 440,68лв- сума за  отопление, 917,69лв.- сума, отдадена от сградната инсталация, 11,94лв.- БГВ, 340,45лв.- услуга  дялово  разпределение; корекция- 4,19лв.

По делото не се установява от страна на  ответниците да има вписан отказ от наследството на техния наследодател ***Х..

По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява следното: за процесния период 01.10.1999-30.04.2018г., е начислена главница- потребената и незаплатена ТЕ, за имот с аб.№ 26591, в размер на общо 1701,47лв. ВЛ е установило, по данни на ищеца, че в имота има 0 бр. водомери и 0 бр. уреди; ВЛ е установило, че ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е изчислена въз основа на действителния обем на имота- 99,92 куб. м. ВЛ е изчислило и лихвата за забава, за претендираният период-01.12.1999-04.07.2018г., в размер на 1620,17лв. ВЛ е посочило също, че за периода  25.07.2018-30.01.2019г, няма  плащания. ВЛ е посочило също, че размерът на задължението на всеки от ответниците, съобразно претенцията- по ½, е в размер на 850,74лв- главница и 810,09лв.- лихва за забава.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: 

             Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез тяхното публикуване. Съобразно ТР №2 от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради-етажна собственост, е колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка. Съобразно цитираното ТР, отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Поради това, съдът намира, че възражението на ответника, свързано с липсата на договор с ищеца, за доставка на ТЕ, е неоснователно. Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на ЗЕ, "Абонатна станция" е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към клиентите. Нормата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ постановява, че клиентите в сграда- етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

             Съдът намира за  установен и факта, че ответниците по делото- Н.Х. и В.Х., имат качеството на собсвеници на процесния имот- всеки до размера на ½ ид.ч. В случая, видно от приложеният към делото нот. акт за дарение, се установява, че праводателя на  ответниците, е бил собственик  на имота, поради което, същите, по силата на наследственото правоприемство, след откриване на наследството, са придобили съответната ид. част от него. По делото, както бе посочено по- горе, не се  установи от страна на  двамата ответници, да има валидно направен и вписан отказ от наследството на насл. ***Х.. Съдът намира, че възражението на двамата ответници, в отговорите на ИМ, че не са собственици на съответната ид. част от имота, тъй като не са  приели наследството, за неоснователно.  Действително, съобразно нормата на чл. 48, ал.1 от ЗНасл, наследството се  придобива с приемането му, като същото може да бъде извършено както изрично – въз основа на молба по чл. 49, ал.1 от ЗНасл, така и чрез конклудентни действия- чл. 49, ал.2 от ЗНасл. Съдът намира, че в случая е налице приемане на наследството чрез конклудентни действия от страна на наследниците, считано от откриване на наследството през м. октомври. 2010г. по делото безспорно се установи, че  двамата ответници са с регистриран постоянен адрес –процесния топлоснабден имот. 

             Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума. Искът за заплащане на лихва за забава върху главницата има акцесорен характер, и зависи от изхода на главния иск. 

          На основание гореизложеното, съдът приема, че предявените осъдителни искове против ответниците са основателни, поради което следва да бъде разгледано по същество, направеното възражение  за изтекла погасителна давност. С определение №121/10.01.2019г., съдът е приел за съвместно разглеждане, направените от страна на ответниците , чрез особените им представители, възражения за изтекла погасителна давност, които намира за основателни. В случая, е приложима кратката тригодишна давност, на основание чл. 111, б. „в”. от ЗЗД, доколкото претенцията  има характер на периодично плащане. С оглед на това, съдът намира, че  претенцията на ищеца е погасена, считано спрямо датата на предявяване на исковата молба- за периода 01.12.1999-м. юни. 2015г. В случая, ВЛ по ССЕ, е дало заключение във вариант на основателно възражение за давност, като е изчислило, че главницата за непогасената част от вземането- за периода 25.07.2015-30.04.2018г., размер общо на 226,27лв., а на лихвата за забава- за периода 02.12.2015- датата на настъпване на изискуемостта на задължението за м. октомври. 2015г.- до 04.07.2018- е в размер на 24,78лв; съответно- в размер на 113,14лв.- главница и 12,39лв.- лихва за забава, за всеки. Съдът констатира, че в инкорпорираната в заключението таблица, ВЛ е посочило, че за периода м. май- м. септември.2015г. вкл, няма начислени суми, поради което, в непогасеният период- м. юли. 2015-30.04.2018г., първият месец, за който има начисления е м. 10.2015г, чиято изискуемост настъпва на 02.12.2015г, от която дата ВЛ е изчислило лихвата за  забава.

             На основание гореизложеното, съдът намира, че предявените искове против отв. В.Ф.Х., за заплащане на сумата от 851,74лв.- главница, за периода 01.10.1999г.– 30.04.2018г., съставляваща стойността на половината от потребена и незаплатена ТЕ, за имот, с аб. №26591, както и сумата от 810,09лв.- лихва за забава, за периода 01.12.1999г.-04.07.2018г., са основателни до размера на сумата от 113,14лв- главница, за периода 25.07.2015-30.04.2018г. и сумата от 12,39лв.- лихва за забава, за периода 02.12.2015г.- 04.07.2018г, като за разликата до пълния претендиран размер, искът следва да се отхвърли като погасен по давност.

             На основание гореизложеното, съдът намира, че предявените искове против отв. В.Ф.Х., за заплащане на сумата от 851,74лв.- главница, за периода 01.10.1999г.– 30.04.2018г., съставляваща стойността на половината от потребена и незаплатена ТЕ, за имот, с аб. №26591, както и сумата от 810,09лв.- лихва за забава, за периода 01.12.1999г.-04.07.2018г., са основателни до размера на сумата от 113,14лв- главница, за периода 25.07.2015-30.04.2018г. и сумата от 12,39лв.- лихва за забава, за периода 02.12.2015г.- 04.07.2018г, като за разликата до пълния претендиран размер, искът следва да се отхвърли като погасен по давност.

             С оглед изхода на делото, следва всеки от ответниците  да понесе направените разноски, съразмерно  на уважената част от иска- или сумата от 48,50лв., за всеки. Съдът определя дължимите разноски- за всеки от ответниците, в размер на общо 641,93лв., включваща държавна такса, юрк. Възнаграждение от 100лв.- общо, определено от съда по реда на  чл. 78, ал.8  от ГПК, депозит за особен представител и разноски за ВЛ. 

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ, Н.Ф.Х., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от законния си представител ***, сумата от 113,14лв- главница, за периода 25.07.2015-30.04.2018г., съставляваща половината от стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за имот, с аб. №26591, ведно със законната лихва върху, считано от датата на депозиране на ИМ- 25.07.2018г., като ЗА РАЗЛИКАТА до пълния предявен размер от 851,74лв., за периода 01.10.1999г.– 30.04.2018г., ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, Н.Ф.Х., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от законния си представител ***, сумата от 12,39лв.- лихва за забава, за периода 02.12.2015г.- 04.07.2018г, върху главницата от 113,14лв., като ЗА РАЗЛИКАТА до пълния предявен размер от 810,09лв., за периода 01.12.1999г.- 04.07.2018г., ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ, В.Ф.Х., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от законния си представител ***, сумата от 113,14лв- главница, за периода 25.07.2015-30.04.2018г., съставляваща половината от стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за имот, с аб. №26591, ведно със законната лихва върху, считано от датата на депозиране на ИМ- 25.07.2018г., като ЗА РАЗЛИКАТА до пълния предявен размер от 851,74лв., за периода 01.10.1999г.– 30.04.2018г., ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, В.Ф.Х., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от законния си представител ***, сумата от 12,39лв.- лихва за забава, за периода 02.12.2015г.- 04.07.2018г, върху главницата от 113,14лв., като ЗА РАЗЛИКАТА до пълния предявен размер от 810,09лв., за периода 01.12.1999г.- 04.07.2018г., ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Н.Ф.Х., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 48,50лв - разноски по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, В.Ф.Х., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата 48,50лв - разноски по делото.

 

Решението се постановява с участието на  третото лице – помагач на страната на ищеца- „НЕЛБО” ЕАД, гр. София.

 

Решението може да обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: