Р Е
Ш Е Н
И Е №260035
гр.Кюстендил,
23.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение,
първи състав, в открито заседание на двадесет и трети юли, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: М. Стойнева,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева търг.д.№32/2019г. по описа
на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Тридесет и втора – „Производство по
търговски спорове“, чл.365 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано по исковата молба на „**********“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление в гр.****, бул.„********“ №***, ет.***, представлявано от изпълнителните директори Н.К.П. и П.В.,
представляващи дружеството заедно и поотделно, подадена чрез пълномощника ю.к.Н.Б.,
срещу М.В.С. с ЕГН ********** и Е.С.С. с ЕГН **********, двете с адрес: ***.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.430 от Търговския закон ТЗ) във вр. с чл.79 ал.1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят солидарно на „**********“ *** следните суми, дължими на
основание договор за банков кредит с №***** от 05.03.2008г., сключен
между „*******“ АД, с ЕИК *******, от една страна като кредитодател, ЕТ „*******“,
с БУЛСТАТ *******, от друга страна, като кредитополучател, и Е.С.С., като
съдлъжник, вземането по който е било прехвърлено на „**********“ ЕАД с договор
за цесия от 21.06.2017г., а именно: *****лева
– дължима главница; ***** лева –
наказателна лихва за просрочие върху незаплатената главница, начислена на
основание чл.4 от договора за кредит за периода от 21.11.2008г. до 25.01.2010г.
(вж.уточняваща молба с вх.№3173/30.04.2019г.) и *****лева – лихва за забава върху главницата, в размер на законната
лихва, начислена за периода от 25.03.2016г.
до 03.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 18.03.2019г. до изплащане на
вземането.
Дружеството – ищец основава претенциите си на следните
твърдения:
1/ На 05.03.2008г. между „*******“ АД, с предишно
наименование „*******“ АД, от една страна като кредитодател, и ЕТ „*******“, с
БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление в с.******, ул.„Христо
Ботев“ №1А, представлявано от М.В.С. с ЕГН **********, като кредитополучател, и
Е.С.С. с ЕГН ********** ***, като съдлъжник, от друга, е бил сключен договор за
банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия - плюс“ с №*****, по силата на който банката е предоставила и
кредитополучателят е усвоил в пълен размер банков кредит в размер на *******лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди.
Кредитополучателят се задължил да заплаща годишна лихва в размер на 13.5 %,
формирана, според чл.3 от договора, като сбор между действащия базов лихвен
процент – малки фирми за лева, обявен от банката в размер на 10 % и договорна
лихвена надбавка в размер на 3.5 пункта. В чл.4 от договора било предвидено, че
при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при
предсрочна изискуемост на същия, дължимата от кредитополучателя лихва по чл.3
се увеличава автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за просрочие на
главница в размер на 10 пункта, т.е. наказателната лихва става 23.5 %. В чл.24
б.„в“ от договора била предвидена възможност за обявяване на предоставения
кредит за изцяло предсрочно изискуем, при липса на договорените плащания.
2/ След като усвоил цялата сума по кредита,
кредитополучателят спрял да го обслужва в сроковете и по начините, уговорени с
договора, като считано от 21.11.2008г. целият кредит е бил в просрочие.
3/ С договор за прехвърляне на вземания (цесия) от
21.06.2017г., сключен между „*******“ АД, като цедент, и „**********“ ЕАД, като
цесионер, банката е прехвърлила на ищцовото дружество свои вземания, отразени в
приложение към догора, в това число и тези по договора за банков кредит с №******* от 05.03.2008г., заедно с привилегиите,
обезпеченията, личните гаранции и другите принадлежности. Цесията породила
действие считано от 03.08.2017г. Цесионерът бил упълномощен да представлява
цедента при извършване на действията по чл.99 ал.3 от ЗЗД за уведомяване на
длъжниците.
4/ При извършена справка в ТР към АВ се установявало,
че ЕТ „*******“, с БУЛСТАТ ******* е служебно заличен търговец, при което за
задълженията на последния следвало да отговаря физическото лице М.В.С. с ЕГН **********.
5/ Поради липсата на плащания по договора за кредит за
цесионера „**********“ ЕАД се породило правото да обяви кредита за изцяло и
предсрочно изискуем в общ размер на *******лева, в това число – *******лева –
главница; ***** лева – просрочени договорни и наказателни лихви и *****лева –
изчислена законна лихва върху просрочената главница към 03.08.2017г.
6/ С уведомления, изпратени от „**********“ ЕАД
съответно до М.В.С. и до Е.С.С., връчени на адресатите на 21.02.2019г., чрез
ЧСИ М.Д., с рег.№744 към КЧСИ, с район на действие ОС-Кюстендил, ответниците са
били уведомени за извършеното прехвърляне на вземанията по договора, а също и е
обявена предсрочна изискуемост на задълженията в размера, посочен по-горе.
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК ответниците, чрез
назначения им в хипотезата на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител – адв.М.Ш. ***,
са депозирали писмен отговор на исковата молба.
В отговора се правят следните възражения:
1/ За недопустимост на предявените искове, поради
липса на материалноправна и процесуалноправна легитимация на ищеца спрямо
ответниците. Това възражение е аргументирано с разбирането, че не е била
спазена надлежно процедурата по уведомяване на ответниците за извършената цесия
и за обявяване на предсрочна изискуемост, поради което производството по делото
следвало да се прекрати. Адресираните до ответниците писма са оспорени, с
твърдението, че са антидатирани, а по отношение отбелязването, касаещо
връчването им – че са неистински, с невярно съдържание. Възразено е и срещу
приложимостта на избрания ред за връчване – чрез ЧСИ, както и е изразено
становище, че не са спазени чл.44 ал.1 и чл.46 от ГПК, тъй като не е ясно кое
лице е отказало да получи, каква е връзката му с адресата и пълнолетно ли е
това лице.
2/ По същество - за неоснователност на исковете,
поради недоказаност на същите и поради погасяване на вземанията по давност.
Оспорен е представеният договор и усвояването на сумата по него. Оспорени са
клаузи от него, с твърдение, че са нищожни, поради противоречие със закона и
добрите нрави. Твърди се, че нищожни са клаузата на чл.3 ал.3 от договора,
предвиждаща възможност за автоматично едностранно изменение на лихвата по
договора; на чл.4, тъй като начисляването на неустойка върху лихвата по чл.3
ал.1 е правно недопустимо; клаузите, уреждащи дължимите такси за одобрение, за
подновяване и комисионна за ангажименти възможността за едностранното им
изменение. Счита се, че в договора липсват данни за общите разходи по
кредита.
В отговора е възразено, че част от приложените
документи не следва да се приемат като доказателства по делото, в това число –
представеният лист с фирми и цифри, за който се възразява, че не е ясно към кой
документ принадлежи и от какъв източник е разпечатан, както и договора за цесия
и пълномощните, които се счита, че не са относими към правния спор, поради
непротивопоставимостта на тези документи на ответниците по иска.
В депозираната от ищеца в рамките на установения от
процесуалния закон срок допълнителна искова молба по повод възраженията в
отговора е изразено становище, че от исковата молба ставало ясно и се доказвало
договорното основание, от което произтича претенцията – договор за банков
кредит, по който е била усвоена сумата от *******лева и договор за цесия, по
който вземането по същия е било прехвърлено на ищеца. Възразено е срещу
позицията в отговора за липса на надлежно съобщаване на ответниците за
извършената цесия, като се поддържа, че уведомяването е редовно извършено, в
това число и това за предсрочна изискуемост, като с позоваване на съдебна
практика, се поддържа уведомяването да е станало най-късно с връчването на
преписа от исковата молба, във връзка с което към допълнителната искова молба
се прилага пълномощно, като се излагат и съображения, че няма пречка цедентът
да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането. Излагат се доводи за валидност на сключения договор за цесия и
изпълнение на задължението на цесионера за заплащане на договорената цена на
цедираните вземания, като цедираното вземане е било индивидуализирано в
съпътстващите приемо-предавателни протоколи, чрез посочване на кредитна сметка,
титуляр на задължението и размер. Във връзка с възражението на ответниците за
недоказаност усвояването на сумата по договора се сочи, че представеното към
същия приложение установява откриването на заемната сметка и усвояването на
сумата по нея на датата 06.03.2008г. Относно възражението за изтекла
погасителна давност се твърди, че разсрочването на задължението по договора за
банков кредит не прави изпълнението на задължението периодично плащане, поради
което е приложима общата петгодишна давност, която започва да тече от изтичане
на уговорения срок или от обявяване на предсрочна изискуемост, както е в
случая, т.е. от 21.02.2019г.
В отговора на допълнителната искова молба, подадена от
особения представител адв.М.Ш. *** се заявява, е се поддържат възраженията и
оспорванията, направени в първоначалния отговор. Отново се прави искане за
прекратяване на съдебното производство, поради недопустимост на исковете,
поради липса на материалноправна и процесуалноправна легитимация на ищеца.
Оспорва се редовността на извършените от ЧСИ уведомления, като се счита, че в
допълнителната искова молба ищецът признава това, след като се позовава на
уведомяване, чрез връчване на исковата молба. Поддържат се и възраженията по
същество, в това число и направеното възражение за прихващане. Не се възразява
по допускане на исканата експертиза.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с доводите
и възраженията на страните и след като съобрази поотделно и в съвкупност всички
събрани по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна
следното:
На 05.03.2008г. между „*******“ АД, от една страна,
като кредитор, ЕТ „*******“, с БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на
управление в с.******, ул.„******“ №1А, представляван от М.В.С. с ЕГН **********,
като кредитополучател, и Е.С.С., с ЕГН **********,***, като съдлъжник, е бил
сключен договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия - плюс“ с №*******, по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателя кредит във формата на кредитна линия в размер на *******лева
за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, а кредитополучателят се е задължил
да го ползва и върне, заедно с дължимите лихви, при условията на този договор.
Крайният срок за ползване и погасяване на кредита е бил договорен на 240
месеца, считано от откриване на заемната сметка по кредита.
Видно от подписано от страните по договора приложение
към същия от дата 06.03.2008г. заемната сметка по договора е била открита на
посочената дата.
Според чл.2 ал.2 от договора, кредитополучателят има
право да погасява изцяло или частично задълженията си по главницата, както и да
ползва отново средства от кредита до максималния му разрешен от банката размер
в рамките на срока от 240 месеца.
Страните са договорили в чл.3, че дължимата от
кредитополучателя годишна лихва включва сбора от действащия базов лихвен
процент – малки фирми (БЛПМФ), обявен от банката, който към датата на
подписване на договора е 10 %, и договорна лихвена надбавка в размер на 3.5
пункта, както и, че дължимата лихва се начислява ежемесечно и е платима на
21-во число всеки месец, след месеца на откриване на заемната сметка.
Според чл.4 от договора, при просрочие на дължимите
погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на същия,
дължимата от кредитополучателя лихва се увеличава автоматично с наказателна
надбавка (неустойка) за просрочие в размер на 10 пункта.
Е.С. е встъпила като съдлъжник в задълженията на
кредитополучателя, произтичащи от така сключения договор, приемайки, заедно с
ЕТ, да отговаря солидарно за задълженият му към банката.
В чл.24 от договора е предвидено, че при неизпълнение
от страна на кредитополучателя на което и да е от поетите договорни задължения,
банката има право да направи кредита предсрочно и изцяло изискуем.
От заключението с вх.№4476/14.07.2020г. на вещото лице
И.Д. по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за времето
от 06.03.2008г. до 24.09.2008г. кредитополучателят ЕТ е усвоявал суми от
главницата, като е била усвоена цялата сума, но само на датите 28.03.2008г.,
25.07.2008г. и 27.10.2008г. е извършил плащания. Считано от 21.11.2008г. е
преустановено погасяването, в т.ч. на дължимите ежемесечни плащания на
договорната лихва. Според вещото лице, непогасената главница възлиза на ******лева.
Наказателната лихва за просрочие по чл.4 от договора за периода от 21.11.2008г.
до 25.01.2010г., според експерта, възлиза на ******лева. Законната лихва за
забава върху непогасената главница от ******лева за периода от 25.03.2016г. до
03.08.2017г. е в размер на 5 310.90 лева.
От заключението на вещото лице и от неоспореното
извлечение от счетоводни книги на банката, приложено към исковата молба е
видно, че с погасените от кредитополучателя суми по договора не са били
извършвани плащания на такси и комисионни в полза на банката.
С договор за прехвърляне на вземания (цесия) от
21.06.2017г., породил действие от 03.08.2017г., сключен между „*******“ АД (с
предишно наименование„*******“ АД), като цедент, и „**********“ ЕАД, като
цесионер, банката е прехвърлила на ищцовото дружество свои вземания, отразени в
приложение към договора, в това число и тези по договора за банков кредит с №******* от 05.03.2008г., заедно с привилегиите,
обезпеченията, личните гаранции и другите принадлежности. Прехвърлянето на
вземането по конкретния договор се установява от констатираното в съдебно
заседание обстоятелство, че приложеният към исковата молба списък на договори и
кредитополучатели, съставлява част от приложение №1 към договора за прехвърляне
на вземания от 21.06.2017г.
Видно от представените от ищеца документи, цесионерът
е бил упълномощен да представлява цедента при извършване на действията по чл.99
ал.3 от ЗЗД за уведомяване на длъжниците.
Не е спорно
по делото, че междувременно, кредитополучателят ЕТ не е извършил пререгистрация
в Търговския регистър в срока по §4 ал.1 от ПЗР на ЗТР - до 31 декември 2011г. (което се установява
при извършване на справка в ТР) и същият, по силата на §5 ал.1 от ПЗР на ЗТР е заличен, считано от 1 януари 2012г.
На
18.02.2019г. при ЧСИ М.Джоргова с рег.№744 и район на действие – ОС-Кюстендил
са били входирани с вх.№00219/18.02.2019г. уведомления от „**********“ ЕАД,
адресирани от ЕТ „М.С. – Жори - М“, до М.В.С. и до Е.С.С., „*******“ АД уведомява адресатите както за
факта на извършеното прехвърляне на вземане, така и за обстоятелството, че
поради трайно неизпълнение на условията по договора за кредит, дружеството
обявява вземанията по договора за предсрочно изискуеми. Посочени са размерите
на главницата и на дължимите лихви. Приложени са били и пълномощни от предишния
кредитор.
Писмата до М.С.
и до ЕТ са връчени при отказ на адресата – М.С. на 21.02.2019г. да приеме
уведомлението. Писмото до Е.С. е оформено при отказ на М.С. – нейна снаха – да
приеме уведомлението.
При така установените по делото факти, съдът намира
следното от правна страна:
1. Исковата претенция за солидарно осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца сумата от ******лева е частично основателна за
размер от ******лева, за който
следва да бъде уважена и отхвърлена за разликата над нея, по следните
съображения:
Ищецът предявява осъдителна претенция по отношение на
двете ответници, с твърдения, че последните му дължат солидарно заплащане на
суми по договор за банков кредит, вземането по който му е било прехвърлено и е
било обявено за предсрочно изискуемо. Ищцовото дружество носи тежестта да докаже,
че: е носител на вземане по силата на договор за цесия, че вземането произтича
от договор за кредит, по силата на който банката е предоставила на първия
ответник кредит в определен размер, който ЕТ се е задължил да върне; че Е.С. се
е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя по договора; осъществили
са се предпоставките цялото вземане по договора да бъде обявено за предсрочно
изискуемо, като установи и конкретните размери на дълга.
По делото не е спорен между страните факта на
сключване на договора за кредит – договор за банков кредит продукт „Бизнес
револвираща линия - плюс“ с №******* от 05.03.2008г.
Установен от заключението на вещото лице е фактът, че
банката е била изправна, предоставяйки на кредитополучателя договорения
револвиращ кредит в размер на *******лева.
Двете ответници, първата от които като ЕТ „М.С. – Жори
- М“, са се задължили да отговарят солидарно за връщане на получената сума,
ведно с лихви – възнаградителни и за просрочие, и такси. Доколкото ЕТ не е бил пререгистриран
в предвидения в ЗТР срок и същият е бил заличен ex
lege,
физическото лице М.С. се явява негов правоприемник и пасивно легитимиран
ответник по предявения иск.
От заключението на вещото лице се установи по
безсъмнен начин, че задължените по договора лица са нарушили задължението си за
точно и своевременно заплащане на погасителните вноски по подписания от тях
договор – в частност за ежемесечно заплащане на договорна лихва, като са
допуснали просрочие от 21.11.2008г. насетне. Неизпълнението на това им
задължение, е съставлявало основание по чл.24 б.„в“ от договора кредиторът да
упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Преди да бъде разгледан въпросът за това дали ищцовото
дружество надлежно е упражнило по отношение на двете ответници своето
преобразуващо право да трансформира цялото задължение по договора в предсрочно
изискуемо, следва да се даде отговор на въпроса доколко ищецът се явява
кредитор на вземане, основано на процесния договор за банков кредит.
За установяване качеството си на цесионер, „**********“
ЕАД е представило договора за прехвърляне на вземания, ведно с извлечение от
приложението към него, сочещо прехвърлените вземания, сред които и това по
гореспоменатия договор с ответниците. Съдът счита, че така представените
документи легитимират ищеца, като носител на вземането спрямо М. и Е. Севдини
по договора за банков кредит от 05.03.2008г.
За валидността на договора за цесия е без значение
уведомяването на длъжника. Действително за консолидиране фактическия състав на
цесията, съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД цедентът е длъжен да уведоми длъжника за
прехвърлянето. Това има отношение единствено с оглед лицето, на което длъжникът
дължи плащане, предвид нормата на чл.99 ал.4 от ЗЗД, доколкото оповестяването е
с оглед действието на договора спрямо трети лица и длъжника. Докато длъжникът
не бъде уведомен за извършеното прехвърляне, всички плащания, които извърши към
стария си кредитор се считат валидно изпълнени. Законодателят е поставил, с
оглед сигурност и защита интересите на длъжника и с цел обезпечаване на точното
изпълнение на задълженията му спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на
чл.75 ал.1 от ЗЗД, за прехвърлянето последният да бъде уведомен от цедента,
поради което е правно ирелевантно съобщението, направено от цесионера. В този
смисъл е ТР №1427 от 11.11.1954г. на ОСГК. Посоченото задължение не изключва
възможността предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквато хипотеза е налице в
настоящия случай. До ответниците, задължени лица по договора са били изпратени
уведомления за цесията, връчени им на 21.02.2019г., при условията на отказ за
получаване, който отказ, е надлежно удостоверен от връчителя и в разрез с
разбирането на особения представител на ответниците, е осъществен от адресата М.С.
лично и като лице от дома‘ните на адресата Е.С.. Отказът не засяга редовността на връчването,
поради което и уведомяването следва да се счита за надлежно сторено от
първоначалния кредитор, чрез упълномощения от него цесионер.
Само за пълнота на изложението, може да се допълни, че
съдебната практика приема, че доколкото законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. В конкретния случай, и
към исковата молба е било приложено уведомление и пълномощно, които, ведно с
всички преписи са били връчени на задължената страна в лицето на ответниците.
Съдът счита, че връчването на особения представител също представлява надлежно
връчване, макар че, както вече се посочи тази правна хипотеза се разглежда
съвсем теоретично, тъй като извънсъдебното уведомяване на ответниците е
установен по делото факт. Изтъкваното от особения представител на Севдини
обстоятелство, че уведомленията до ответниците били изведени с еднакъв номер от
извършилия връчването ЧСИ не може да засегне неблагоприятно редовността на връчването,
като следва при това да се отчита и факта, че ответниците не твърдят в
междувремието да са извършвали плащания на стария кредитор, а ако би имало
такива, те биха били зачетени за редовно сторени.
Същите доводи са относими и към редовността на уведомяването
на ответниците за трансформирането на задължението им в предсрочно изискуемо.
Несъмнено, обективната предпоставка по действащия
договор (чл.24 б.„в“)– неизпълнение на договорно задължение – е била факт,
предвид допуснатите многократни просрочия в задължението за ежемесечно
заплащане на договорна лихва. Другата предпоставка за законосъобразно
упражняване на правото на кредитора е последният да е уведомил
длъжника/длъжниците за преобразуването на вземането в предсрочно изискуемо.
Приложимо може да бъде разрешението в т.18 от Тълкувателно решение №4 от
18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г., ОСГТК, според което за вземане,
произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Както
вече се посочи, с уведомленията, приложени към исковата молба ответниците са
уведомени на 21.02.2019г. за предсрочната изискуемост на цялото вземане.
Доказа се наличието на договорна солидарност между
ответниците.
Тъй като не се установи по договора да са били плащани
суми за такси и комисионни, съдът не намира за потребно да изследва
действителността на клаузите от договора за кредит, регламентиращи такива
задължения, с цел евентуалното им прихващане от размера на дълга.
Както стана ясно от заключението на вещото лице,
непогасената главница по договора за кредит е в размер на ******лева.
Ответниците правят възражение, че вземането е погасено
по давност. съдът намира това възражение касателно главницата по договора за
неоснователно. Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.Съгласно
чл.111 б.Б и б.В от ЗЗД, вземанията за обезщетения от неизпълнен договор /каквато
е лихвата за забава/ и вземанията за лихви /каквато е договорната
възнаградителна лихва/ се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Данните
по делото сочат, че крайният срок за плащане по договора за револвиращ заем е
бил 06.03.2028г. предсрочната изискуемост е била обявена на 21.02.2019г.
Съгласно чл.114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. В конкретния случай, от 21.02.2019г. цялото вземане по
договора – за главница и за лихви, е станало изискуемо и от тогава е започнала
да тече давността за различните вземания. Явно е, че към 18.03.2019г., когато е
подадена исковата молба нито кратката, нито общата давност е изтекла.
Следва да се отбележи, че
правната теория и съдебна практика са категорични, че анюитетните вноски по
банков кредит не са периодични плащания по смисъла на чл.111 б.В от ЗЗД и не се
погасяват с кратката тригодишна давност. По отношение на тях важи общата
5-годишна такава. В случая следва да се съобрази и приложимостта на
разпоредбата на чл.430 ал.1 от ТЗ, според която след изтичане на срока по
договора кредитополучателят следва да върне цялата сума, ведно с уговорената
договорна лихва, като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита,
вземането става изискуемо след изтичане на уговорения срок. В настоящия казус
датата на изискуемост на задълженията настъпва с уведомяване на длъжниците за
настъпилата предсрочна изискуемост на цялото задължение. Съществено е да се
отбележи, че с оглед характера на договора не е било предвидено погасяване на
вноски по погасителен план, които да са падежирали, да са стенали изискуеми и
по отношение на същите да е започнала да тече давност. също така следва да се
посочи, че по конкретния договор са падежирали вноски само за договорна
възнаградителна лихва, но такава не се претендира по делото.
Изложеното очертава извод за
основателност на иска за сумата от ******лева, за която сума същият следва да
се уважи и да се отхвърли за разликата над нея. Върху сумата, която следва да
се присъди се дължи и законна лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда до изплащането й.
2. Искът за присъждане на
наказателна лихва за просрочие по чл.4 от договора за периода от 21.11.2008г.
до 25.01.2010г. в размер на ******лева е неоснователен и подлежи на отхвърляне,
поради следното:
Съгласно чл.4 от договора за
кредит, при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при
предсрочна изискуемост на същия, дължимата от кредитополучателя лихва по чл.3
ал.1 се увеличава автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за просрочие в
размер на 10 пункта. Т.е. така предвидената санкционна лихва би възлизала на
23.5 %.
Независимо, че от
заключението на вещото лице се установи, че за така посочения период
санкционната лихва за забава, предвидена в чл.4 от договора с №*******/05.03.2008г.
върху главница от ******лева възлиза на ******лева, съдът счита, че по делото
не се установи такава лихва да се следва за периода, за който се претендира.
Този извод произтича от липсата на данни към датата, на която е започнало
начисляването на санкционната лихва, респ. неустойката – 21.11.2008г., какви са
били дължимите погасителни вноски по кредита, върху които е следвало да се
начислява лихва. Несъмнено е, че след като предсрочната изискуемост е била
обявена на 21.02.2019г., няма как наказателната лихва да е била начислявана
върху цялата главница още от 21.11.2008г. Същевременно, от договора става ясно,
че погасителни вноски са били дължими ежемесечно до 21-во число на всеки месец,
но те са касаели дължима възнаградителна лихва, чиито размер по делото не е
доказан.
Поради посоченото, съдът не
приема за установено съществуването на притезание на посоченото основание и в
посочения размер, което да следва да бъде удовлетворено. Искът подлежи на
отхвърляне изцяло.
3. Исковата претенция за
присъждане на законна лихва за забава в размер на 5 315.55 лева, начислена
за периода от 25.03.2016г. до 03.08.2017г. също е неоснователна и следва да се
отхвърли. Съображения:
Доводите за така направения
извод са аналогични с гореизложените. След като ищецът твърди, че за погасяване
на главницата по договора не е имало погасителен план и отделни падежни вноски
за разсрочване изпълнението, а цялата сума е следвало да се върне след изтичане
на срока на договора, което при това и се установява по делото, то липсва
основание да се счете, че преди датата на обявяване на предсрочната изискуемост
на цялото вземане – 21.02.2019г., за кредитора е съществувало основание да
начислява лихва за забава било в размера по договора, било в размер на законната
лихва. Цялата главнична сума от ******лева не е била дължима към 24.03.2016г. и
не е имало основание върху нея да се начислява лихва за времето от 25.03.2016г.
до 03.08.2017г.
4. По разноските:
На ищеца се следват
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, както следва: 1 538.47
лева за държавна такса, 110.35 лева за възнаграждение на юрисконсулт;
1 324.15 лева за възнаграждение на особен представител и 147.13 лева за
вещо лице. Или общо дължимата от ответниците солидарно сума за разноски е в
размер на ****** лева.
Ответниците не са сторили
разноски и такива не им се следват.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
О С Ъ Ж Д А М.В.С. с ЕГН ********** и Е.С.С. с ЕГН **********,
двете с адрес: *** да заплатят солидарно
на „**********“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул.„********“ №***, ет.** следните суми: ******лева (******) – дължима главница по договор за банков кредит
с №******* от 05.03.2008г., сключен
между „*******“ АД, с ЕИК *******, от една страна като кредитодател, ЕТ „*******“,
с БУЛСТАТ *******, от друга страна, като кредитополучател, и Е.С.С., като
съдлъжник, вземането по който е било прехвърлено на „**********“ ЕАД с договор
за цесия от 21.06.2017г., ведно със
законната лихва върху сумата по главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 18.03.2019г., до изплащане на вземането, както и ******
лева (три хиляди сто и двадесет
лева и десет стотинки), представляваща сторени по делото разноски, като иска за
присъждане на главница по договора за разликата над ******лева до
претендираните ******лева, както и исковете за присъждане на сумата от *****
лева – наказателна лихва за
просрочие върху незаплатената главница, начислена на основание чл.4 от договора
за кредит за периода от 21.11.2008г. до 25.01.2010г. и за присъждане на сумата
от *****лева – лихва за забава върху
главницата, в размер на законната лихва, начислена за периода от 25.03.2016г.
до 03.08.2017г., О Т Х В Ъ Р Л Я,
като неоснователни.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Апелативен съд-София в 2-седмичен срок от датата на връчването на препис.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: