Р Е Ш Е Н И
Е
№ 74 01.11.2017 година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско
отделение, пети състав
на ……....девети октомври..……… две хиляди и седемнадесета година
в публично
съдебно заседание в следния състав :
СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА
С
участието на секретаря…………Росица Тодорова……….………………..….
И
прокурора ……………………………………………………………..…...……
като
разгледа докладваното от съдия
Петкова….……………….……….……..
търговско
дело ……….№ 43 по описа за 2017 година….....……………..……,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от ЗК
„ЛЕВ ИНС” АД – София, с която се предявява
срещу А.Д.Д. *** осъдителен иск с правна квалификация чл. 274 ал.1
т. 1, предл. 1 КЗ. за
сумата 120 000 лева, представляваща изплатена главница по застрахователното
обезщетение за застрахователно събитие от 24.05.2008 година, съгласно сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица №
223088253310, със срок на покритие от
08.03.2008 година до 07.06.2008 година. Искът
е съединен с претенцията за законна лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба и деловодни разноски.
Ищецът – ЗК „Лев Инс” АД - София твърди, че на 24.05.2008
година, в участъка на пътя с. Воден – с. Узунджово, Хасковска област,
ответницата Д. управлявала лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег. № Х 4623 ВА след
употреба на алкохол. При това виновно реализирала пътнотранспортно произшествие
/ПТП/, вследствие на което причинила смъртта на К.Ж. Л.. Във връзка с
настъпилото ПТП било образувано НОХд № 423/2008 година по описа на ХОС,
приключило с влязло в сила споразумение. С него било безспорно установено, че А.Д.Д.
е реализирала ПТП в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта си в
количеството 0,59 промила. Към момента на настъпване на пътния инцидент за
автомобила „Сеат Толедо“ с рег. № Х 4623 ВА била налице сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" с ответницата. По иска на
наследниците на починалия било образувано гр.д. № 6129/2011 година по описа на
СГС, ГО, 13 състав и тъй като между ищеца
и ответника ЗК „Лев Инс” АД – София било постигнато извънсъдебно споразумение
за заплащане на Ж.Л.Н. и М.Х.Н. на обезщетение за застрахователното събитие в
размер на 120 000 лева – исковата главница, ищецът направил отказ от иска
и производството било прекратено. В производството по делото участвала като
трето лице-помага на страна на ответника А.Д.Д.. Дължимата сума от 120 000
лева била изплатена на наследниците на починалия на 06.04.2012 година. С тези
фактически доводи ищецът твърди, че за него е възникнало регресно вземане срещу
ответницата Д. на основание чл. 274 ал. 1 т. 1 КЗ.
В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответницата А.Д.Д.
оспорва предявения иск. Твърди, че макар и в подписаното между страните
споразумение по наказателното производство е прието, че деянието е извършено в
пияно състояние, то действителната причина на ПТП-то била друга, а именно –
излизане върху десния банкет, дължащо се на спаднала „разхерметизирана“ задна
дясна гума на автомобила. С оглед на този фактор, съпоставен с минималното
отклонение от допустимите норми на алкохол в кръвта, ответницата счита, че не
следва да носи регресна отговорност към застрахователя за изплатените от него
суми за обезщетение на претърпените вреди. Твърди, още, че кръвната проба била
взета в нарушение на изискванията на Наредба № 30/27.06.2001 година за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства. С това възражение настоява, че резултатите от
опорочената кръвна проба не могат да обосновават регресната ѝ отговорност
по чл. 274 ал. 1 т. 1 КЗ (отм.). На следващо място ответницата заявява, че не я
обвързва споразумението, на което се позовава ищецът, тъй като тя не е
участвала в него. С тези и останалите
доводи моли за отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл. 372 ал. 1 ГПК ищцовото дружество подава
допълнителна искова молба, с която поддържа предявения иск с всички въведени
доводи и искания. Настоява, че в случая са налице всички кумулативни положителни предпоставки
за възникване на регресната отговорност. Счита, че за възникването ѝ е
без значение колко голямо е било отклонението от допустимата по закон норма на
алкохол в кръвта. Акцентува на обстоятелството, че в наказателното производство
и при подписване и одобряване на споразумението ответницата е признала факта на
наличието на алкохол в кръвта ѝ, както и неговото количество - 0,59
промила. По силата на разпоредбата на чл. 300 ГПК деликтът, неговият автор и
вината на ответницата за причиняване на смъртта на К.Ж. Лозен следвало да се
считат за установени с обвързващото настоящия съд споразумение по НОХд №
423/2008 година на СГС. Представените по делото доказателства установявали и
изплащането на застрахователното обезщетение. Уговореният със споразумението
размер на обезщетението действително не обвързвал делинквента, но преценка на
събраните по делото доказателства налагала извода, че то е определено в
съответствие с правилата по чл. 52 ЗЗД.
В срока по чл.
373 ал. 1 ГПК ответницата подава допълнителен отговор на исковата молба.
Поддържа заявеното становище, че причината за ПТП не е управление на автомобила
в пияно състояние, а спадане на гума и в резултат на това – излизането на
десния банкет. Поддържат се и останалите, въведени с отговора възражения, както
и искането за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на
страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
За да бъде уважен предявения от Застрахователна
компания"Лев Инс“ АД иск срещу причинителя на вредата с правно основание чл.
274 ал. 1 т. 1 КЗ, следва да се установи наличието на следните предпоставки: 1)
възникнали права на увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл. 45,
ал.1 от ЗЗД – противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между
противоправното поведение и претърпените вреди; 2) валиден към датата на
събитието договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", сключен с ищеца за автомобила на виновния за събитието водач;
3) плащане от страна на ищеца - застраховател на обезщетение за настъпилите
вреди на увреденото лице; 4) виновният водач да е управлявал моторното превозно
средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма.
От събраните по делото доказателства се установява по
несъмнен начин, че за лек автомобил марка "Сеат Толедо", с рег. № Х
4623 ВА е бил сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", между ищцовото дружество Застрахователна компания "Лев
Инс“ АД и собственика на посоченото МПС А.Д.Д.. Договорът е действителен,
доколкото е сключен във формата на застрахователна полица №223088253310 – т.е. спазено е
изискването за писмена форма. Уговореният от страните срок на действие е от
08.03.2008 година до 07.06.2008 година, т.е. застрахователното покритие се е
отнасяло за датата, на която е настъпило процесното ПТП – 24.05.2008 година.
По делото се доказа, че е налице противоправно поведение от страна на А.Д.Д.,
която на 24.05.2008 година е управлявала застрахованото МПС. Това е така,
защото със свое действие тя е нарушила задължения, установени от правните
норми, а именно правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП. До този извод съдът стига, на първо място,
предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК, регламентираща обвързващата сила на
одобреното с определение от 28.11.2008 година, по НОХд № 423/2008 година по
описа на Окръжен съд – Хасково, споразумение. Освен
това, коментираното споразумение, по арг. от чл. 413 НПК
е задължително за гражданския съд при разглеждане гражданските последици от
деликта относно извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Със споразумението А.Д.Д. се е признала за виновна в това,
че на 24.08.2008 година, в участъка на пътя с. Воден и с. Узунджово, Хасковска
област, при управление на МПС – лек автомобил „Сеат Толедо“, нейна собственост,
с рег. № Х 4623 ВА, в нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно:
чл. 5 ал. 2 т. 3 от Закона за движението по пътищата – „водачът на пътно
превозно средство е длъжен да не управлява пътното превозно средство под
въздействието на алкохол или други упойващи вещества“; чл. 20 ал. 1 от ЗДвП –
„водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват“ и чл. 20 ал. 2 от ЗДвП – „водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, - и по
непредпазливост е причинила смъртта на К.Ж. Л. ***, като деянието е извършено в
пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 0,59% на хиляда. Извършеното
от А.Д.Д. деяние е квалифицирано като престъпление по чл. 343 ал. 3 предложение
първо буква „б“, предложение първо вр. ал. 1 б. „в“, вр. чл. 342 ал. 1 от НК и
чл. 5 ал. 2 т. 3, чл. 20 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Предвид посочената по-горе доказателствена
стойност на споразумението, съдът приема за безспорно установени в
производството елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната
отговорност по смисъла на чл. 45 ЗЗД.
Принципно, на посоченото основание,
доводите на ответницата, че ПТП е причинено от разхерметизиране на гума и не се
намира в причинна връзка с употребата на алкохол са възражения, изключващи
вината ѝ и не следва да бъдат разглеждани по същество. Но съдът счита, че
за пълнота следва да се изложат и следните аргументи: Извън обвързващия
характер на споразумението, което има силата и последиците на присъда, изводът на съда за извършен от А.Д.Д.
деликт намира опора и в събраните по делото доказателства. В материалите на
досъдебно производство № 463/2008 година по описа на ПУ-Хасково, се съдържа Акт
за установяване на административно нарушение № 2639/29.05.2008 година, съставен
на 24.05.2008 година. В частта относно механизма на осъществяване на ПТП-то този
АУАН няма качеството на официален, а на частен свидетелстващ документ, тъй като
фактите, удостоверени в него, не са се осъществили пред длъжностното лице,
поради което и не влизат в неговата удостоверителна компетентност / в този
смисъл е и Определение № 467/ 29.07.2009 г. по т.д. № 424/2009 г., на ВКС, II
т.о./. Но доколкото този документ носи подписа на виновния водач –ответницата А.Д.Д.
и същевременно удостоверява неизгодни за нея факти, то той има обвързваща за
съда материална доказателствена сила за тях.
А именно, в АУАН е посочено, че до преобръщането на колата се е стигнало поради управление на автомобила от А.Д. с несъобразена скорост, загуба на контрола над МПС и поради шофиране след употреба на алкохол в количество 0,9 промила. В акта е отбелязано, също, признанието на виновния водач Д., че е изпила 100 грама водка преди да пристъпи към управлението на колата. Количеството на алкохол в кръвта на водачката е прецизирано с химическа експертиза – видно от приложения към досъдебното производство протокол, в изпратените за изследване проби от кръв, взети от А.Д.Д., е доказан етилов алкохол в количество 0,59 промила.
Налице са неимуществени вреди, които се изразяват в
причинените на Ж.Л.Н. и М.Х.Н. душевни болки и страдания в резултат на смъртта
на К.Ж. Л. – пострадал при процесното ПТП (качеството на Ж. и М. Лозеви на
родители и наследници на Кристиан Л. по делото не се оспорва и се установява от
представеното удостоверение за наследници). От заключението на
съдебно-медицинската експертиза се установява причината за смъртта на К.Ж. Л. –
черепно-мозъчна травма. Според вещото лице, смъртта е била неизбежна и е
настъпила за минути. Описаните в заключението на вещото лице увреждания са
причинени по механизъм на действие на твърд тъп предмет и е възможно да се
получат при автомобилна травма. А от заключението на съдебна автотехническа експертиза става ясно,
че след като водачът на автомобила е загубила контрол над него, колата е
загубила напречна устойчивост, преобърнала се е, като е преминала през таван
два или повече пъти, като при преобръщане се е счупил люкът на лекия автомобил
и през него е изпаднал пътуващият на задната седалка Кристиян Л.. Вещото лице
допуска изпадането на пострадалия и от някое от счупените стъкла на автомобила.
След като обсъди в съвкупност заключенията на съдебно-медицинската и
автотехническата експертизи, съдът приема, че се доказва наличието на пряка
причинна връзка на вредите с настъпилото ПТП.
Вината на дееца А.Д.Д. се предполага по силата на оборимата презумпция, предвидена в чл. 45 ЗЗД. В настоящото производство ответницата Д. застъпи теза за настъпване на ПТП поради други причини, стоящи извън нейните действия, а именно – излизане на колата върху десния банкет, дължащо се на спаднала „разхерметизирана“ задна дясна гума на автомобила. С определението си по чл. 146 ал. 1 ГПК съдът указа на ответницата, че в нейна тежест е установяване на фактите, на които основава своите искания и възражения. Представените от ответницата доказателства, обаче, не само не разколебават изводите за противоправно поведение поради нарушаване правилата на ЗДвП, но подкрепят констатациите по горецитирания АУАН. Така, свидетелят Антон Любомиров Димитров потвърждава употребата на алкохол от страна на ответницата Д., макар и сочи количества, по-малки от тези, които водачката е признала непосредствено след ПТП при съставянето на АУАН. На второ място, от показанията на бившия съпруг на ответницата, който се е возил в автомобила в момента на настъпване на ПТП и от там е възприел събитията непосредствено, става ясно, че А.Д. е управлявало колата със скорост, несъобразена с тъмната част на денонощието и извънредно лошото състояние на пътната настилка. Самият свидетел характеризира пътя като „ужасен“ – асфалтовото покритие е с неравности под формата на улеи, които са по хода на движението. А от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, на което съдът дава приоритет пред твърденията на св. Димитров в частта за скоростта на движението на автомобила, става ясно, че А.Д. е управлявала колата непосредствено преди удара със скорост 85,86 км/ч. Вече в момента на удара (преобръщането) автомобилът се е движил със скорост около 66,92 км/ч, но тази скорост няма значение при преценката на изпълнение задълженията на водача да управлява ППС със съобразена скорост. Съдът намира заключението на автотехническата експертиза за пълно, компетентно, обективно и безпристрастно, поради което го възприема изцяло. Показанията на свидетеля Димитров следва да се преценяват при условията на чл. 172 ГПК. Той е бившият съпруг на ответницата Д. и е баща на детето ѝ, което дава основание да се приеме, че може да бъде заинтересован от изхода на делото. Това също е причината - съдът да не кредитира с доверие твърденията на св. Димитров за това, че А.Д. е карала колата със скорост около 60 км/ч и да даде превес на заключението на автоексперта. От друга страна, показанията на св. Димитров досежно излизането на управлявания от ответницата автомобил на десния банкет и спукването на гума са колебливи и неубедителни. Свидетелят допуска и двете възможности – както спукването на гума, така и „плъзването“ на колата поради неравностите на пътя, довело до загуба на управлението. Но обясненията му за поведението на колата на пътя непосредствено преди преобръщането – липса на удар, а само придърпване, появило се внезапно, липса на предходни индикации за разхерметизиране на гума под формата на нехарактерно движение, „залюляване“ на колата след придърпването – сочат на излизане на колата на банкета поради неравности на пътната настилка и от там - загуба на контрола върху автомобила поради движение със скорост, несъобразена със състоянието на пътната настилка. Този извод намира опора в заключението на извършената по делото съдебна автотехническа експертиза с вещо лице Х.Г.Р.. Експертът е направил обоснован извод, базиран на материалите на досъдебното производство по ДП № 463/2008 година по описа на ПУ-Хасково, а именно, че причината за възникване на ПТП, изхождайки от техническа гледна точка е рязко завиване на лекия автомобил в ляво, при отклонението му в десния банкет по посоката му на движение, при което водачът А.Д. е загубила контрол върху управлението му. И вещото лице допуска възможността – колатада е излязла на банкета поради спукването на гума, но доколкото убедителни доказателства в тази насока няма, съдът приема тезата на ответницата за недоказана.
Доколкото ответницата А.Д. не е участвала при сключване на извънсъдебно споразумение между застрахователя и родителите/наследници на починалия при ПТП Кристиан Л., това споразумение не я обвързва и не ѝ е противопоставимо. Ето защо на доказване подлежи обемът на вредите и съдът дължи на самостоятелно основание да обсъди характера и степента на уврежданията на пострадалите лица с оглед определяне размера на дължимото им обезщетение за причинените неимуществени вреди. Предвид обвързващия характер на Споразумение по НОХд № 423/2008 година на ХОС, следва да се приеме, че в резултат на ПТП е причинена смъртта на К.Ж. Л. – син на Ж. и М. Лозеви.
При определяне на справедливия размер на платимото обезщетение, в конкретния случай съдът съобрази комплекс от фактори, сред които - от една страна установените субективни негативни преживявания на увредените лица, а друга -
социално- икономическите условия към датата на деликта, които създават отправен критерий за социалните измерения на понятието за справедливост, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД - официалните данни на НСИ за размера на средната работна заплата и лимитите на застрахователното покритие по застраховка "Гражданска отговорност".
Като
съобрази това и интензитета на търпените от родителите на починалия 22-годишен
мъж душевни болки и страдания, съдът счита, че справедливо по чл. 52 ЗЗД
обезщетение за неимуществени вреди се равнява на сумата по 60 000 лева за всеки
от наследниците на К. Л. или общо сумата 120 000 лева. В този смисъл то
съвпада с размера на договореното между ЗК „Лев инс“ АД и увредените Ж. и М.
Лозева и изплатеното от застрахователя
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лева.
В чл. 274, ал.1, т.1 КЗ е предвидено, че застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" има право да получи от застрахования платеното обезщетение, когато последният при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Концентрацията на алкохол в кръвта, при която е допустимо управлението на МПС се определя от правилата в Закона за движение по пътищата. В чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, в редакцията му към момента на настъпване на събитието – 24.05.2008 година, е предвидено, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да не го управлява под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Следователно управляването на МПС след употреба на алкохол, независимо от концентрацията на алкохол в кръвта на водача, винаги представлява забранено от закона поведение. В случаите, когато концентрация на алкохол в кръвта на водача е над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, деянието му вече представлява административно нарушение, а когато концентрацията на алкохол в кръвта е над 1,2 на хиляда, тогава деянието на водача е престъпление. И тук намира приложение разпоредбата на чл. 300 ГПК, доколкото извършване на престъплението в пияно състояние, а именно с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, е квалифициращ признак на престъплението, за което ответницата Д. се е признала за виновна. И извън това, ответницата не доказва твърдението си за компроментиране на взетата от нея кръвна проба за химическо изследване. Поради това съдът няма основание да даде предимство на показанията на св. Димитров, пред извършената в хода на наказателното производство химическа експертиза, която не е била оспорена от тогава обвиняемата А.Д..
Събрани са достатъчно доказателства за извършеното
плащане от застрахователя-ищец на увредените лица, с което застрахователят е
изпълнил поетото с извънсъдебното споразумение задължение да заплати обезщетение
за неимуществените вреди на увредените лица Ж. и М. Лозеви. Следователно,
исковата претенция е основателна до размера на платеното на 06.04.2012 година
обезщетение – общо 120 000 лева (главница). Към главницата следва да се
присъдят и законни лихви, предвид принципа за диспозитивното начало, за периода
30.03.2017 година до окончателното разплащане.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед изхода на спора и това, че ищецът е направил
своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му
се следват. По делото се доказаха реално заплатени разноски в общ размер на 5230
лв. / за държавна такса за подаване на искова молба – 4800 лева, за платени
депозити – 400 лева и 30 лева за възнагражденията на свидетели). Освен това, на
основание чл. 78 ал. 8 ГПК и предвид направеното с исковата молба искане, на
ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт, осъществил
процесуалното представителство, в размер на 300 лева, определено по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран така, съдът
Р е ш и:
ОСЪЖДА А.Д.Д. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***,
чрез адв. М.Г., да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление град София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, на
основание чл. 274, ал.1, т.1, предл.1 КЗ сума в размер на 120 000 лева,
представляваща изплатено на Ж.Л.Н. и М.Х.Н.
застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 223088253310/07.03.2008
година за настъпили неимуществени вреди от смъртта на сина им К.Ж. Л., починал
в резултат на ПТП, причинено на 24.05.2008 година от ответницата А.Д.Д., която
е управлявала моторно превозно средство лек автомобил марка "Сеат Толедо",
с рег. № Х 46 23 ВА след употреба на алкохол, ведно със законната лихва върху
главницата от 30.03.2017 година до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК А.Д.Д. с ЕГН**********
***, със съдебен адрес:***, чрез адв. М.Г., да заплати на „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град София,
бул. „Черни връх“ № 51 Д сума в размер на 5230 лева, представляващи направени
разноски по делото, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд, чрез Хасковския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: