№ 219
гр. Велико Търново, 14.09.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.А. изслуша докладваното
от съдия Данаилова адм. д. № 434 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 10, ал. 6 от Закона за
семейните помощи за деца, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на А.Р. с ЛНЧ **********, родена на ***г. в Украина, лично и като законен представител на А.Р. с ЛНЧ**********,
родена на ***г. с настоящ адрес *** против Заповед № ЗСПД/Д-ВТ-ГО/1407/30.06.2023г. на директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Горна Оряховица, с която й е отказано
отпускане на еднократна помощ за ученик, записан във втори клас.
В жалбата се
излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в
нарушение на материалния закон-нормата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБЧ, както и
директива 2001/55/ЕО на съвета от 20.07.2001 година относно минималните
стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на
разселени лица и конвенция на ООН за правата на детето. Претендира се, че
детето попада в обхвата на закрилата на посочените правни основания. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и връщане
на преписката за ново разглеждане.
Ответната страна, чрез процесуалния
си представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на заповедта.
Предмет на настоящото съдебно
производство e Заповед № ЗСПД/Д-ВТ-ГО/1407/30.06.2023г. на директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Горна Оряховица, с която е отказано
отпускане на еднократна помощ за ученик, записан във втори клас.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната
проверка по чл. 168 от АПК, административния съд приема за установено
от фактическа страна следното:
А.Р. родена на ***г. в Украйна е чужденец с
предоставена временна закрила, притежаваща личен номер на чужденец **********,
заедно с децата си под 14 години О. и А. родена на ***г. На 12.06.2023г. Р. подава Заявление – Декларация за отпускане на
еднократна помощ за ученик, записан във втори клас по реда на чл.10а от Закона
за семейни помощи за деца, за дъщеря си А. О.Р., записана за редовна ученичка в
втори клас през учебната 2023/2024г. в СУ „Г. Измирлиев“
– Горна Оряховица. Към заявлението е представено Удостоверение от учебното
заведение. С оспорената заповед е отказано изплащането на еднократна помощ, тъй
като лицето не отговаря на чл. 3, т. 5 от ЗСПД.
При
така установените факти съдът намира от правна страна следното:
След извършване
на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания
акт
е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при
спазване на процесуалните правила за издаването му, но при неправилно
приложение на материалния закон.
Между страните липсва спор по отношение на фактите.
Спорен е въпросът относно противоречието на разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД
с други нормативни актове.
Безспорно като лице с предоставена временна закрила, жалбоподателката и семейството й имат право на социално
подпомагане, съгласно чл. 39 от ЗУБ. В Закона за социалното подпомагане е предвидено
отпускането на социални помощи и за лице с предоставена временна закрила.
Същевременно претендираната помощ е по реда на ЗСПД,
която е наименована „семейна помощ“. Независимо от
различното наименование на помощта, обвързването й с минимален размер на
получаван доход и посещение на детето в училище, водят до извода, че тя
представлява вид социално подпомагане, тъй като отговаря на законовата
дефиниция за социално подпомагане в чл.2, ал.2 от ЗСП. В този смисъл
разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД е в противоречие с чл.39 от ЗУБ и чл.2, ал.6
от ЗСП.
Спорът е
правен и се свежда до въпроса налице ли са основания за отпускане на еднократна
помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за детето. Според чл. 47, ал. 1
от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата
до пълнолетието им се подпомага от държавата. Освен това Конституцията
е прогласила и правото на гражданите на социално подпомагане (чл. 51, ал. 1).
Съответно, съгласно чл. 26, ал. 2 КРБ чужденците, които пребивават в Република
България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията
и законите изискват българско гражданство. От своя страна Законът за
убежището и бежанците (ЗУБ) определя условията и реда за
предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както
и техните права и задължения, като в чл. 39, ал. 1, т. 4 от същия изрично е
предвидено, че чужденците с предоставена временна закрила (каквото е
предоставена на жалбоподателката) имат право на
социално подпомагане.
С нормата на
чл. 3 ЗСПД
законодателят е очертал кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за
деца, а именно: 1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на
българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в
които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско
гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или
приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от
Закона за закрила на детето; 5. бременните жени - чужди граждани, и
семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си
в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в
международен договор, по който Република България е страна.
Настоящият случай не попада в нито една от изброените
от ЗСПД хипотези, но с оглед цитираната по-горе нормативна уредба, детето има право
на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от закона. Последната редакция на чл. 3 от ЗСПД
е от 2004 г., а правото на социално подпомагане по чл. 39, ал.
1, т. 4 ЗУБ на чужденците с предоставена временна закрила е въведено
законодателно през 2007 г. В правния мир не могат да съществуват две правни
норми, които да уреждат едно и също обществено отношение по различен начин.
Правилото е Lex posterior derogat legi priori
(по-новият закон отменя по-стария).
Отделно от изложеното, за пълнота е необходима да се
посочи още, че ограничението, съдържащо се в разпоредбата на чл. 3, т. 5
от ЗСПД, не трябва да се прилага и по силата на чл. 27, т. 1 и т. 3
от Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана с решение на Великото
народно събрание, в сила за страната ни от 03.07.1991 г.), защото съгласно чл. 5, ал. 4
от Конституцията на Република България, международните договори,
ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република
България, са част от вътрешното право на страната, като имат предимство пред
тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
В чл. 27, т. 1
от Конвенцията за правата на детето е предвидено, че държавите -
страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт,
съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и
социално развитие, а в т. 3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие
с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат
необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за
детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална
помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото
и жилището. Безспорно Конвенцията обхваща правото на образование като социално
право.
Обжалваният акт е в противоречие и с норми на правото на
Европейския съюз и в частност Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно
минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово
навлизане на разселени лица, която предвижда в чл. 13, т. 2, че държавите
членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от "Социални
грижи" на лицата, ползващи се с временна закрила. Такива разпоредби в
българското законодателство се съдържат именно в цитирания по-горе ЗСПД (според
§ 1а от ПЗР
на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на Директива
2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за предоставяне на
временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за
поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на
такива лица и понасяне на последиците от този прием) и административният орган,
издал процесната заповед, е бил длъжен да ги съобрази
при постановяване на обжалвания акт, което очевидно не е сторил.
При това положение, постановяването на отказ за
изплащане на еднократна помощ по чл. 10а, ал.
1 от ЗСПД, с аргумент за липса на българско гражданство на детето
или международен договор между Република България и трета страна, е в явно
несъответствие с горепосочените норми и в противоречие с целта на закона.
Тези съображения обосновават крайния извод на съда за
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Той ще следва да бъде
отменен. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото следва да бъде изпратено като
преписка на административния орган за ново произнасяне по заявление-декларация
с вх. ЗСПД/Д-ВТ-ГО/1407/12.06.2023г., за
отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал.
1 от ЗСПД, подадено от А.Р.
с ЛНЧ **********, родена на ***г. в Украина, лично и
като законен представител на А.Р. с ЛНЧ**********, родена на ***г., при
съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и
прилагането на закон.
С оглед изхода на спора, на основани чл. 143, ал.
1 от АПК, във връзка с чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 3
от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на жалбоподателя
адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело
в размер на 1000 лв. Следва също така, ответникът да бъде осъден да заплати в
полза на жалбоподателя, сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената
държавна такса.
Водим
от изложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административният съд – В.
Търново, пети състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед № ЗСПД/Д-ВТ-ГО/1407/30.06.2023 г. на директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Горна Оряховица, с която е отказано
отпускане на еднократна помощ за ученик, записан във втори клас.
ВРЪЩА
преписката на Директора на дирекция
социално подпомагане – Горна Оряховица за ново произнасяне в едномесечен
срок от получаване на решението.
ОСЪЖДА Агенцията
за социално подпомагане, гр. София, да заплати в полза на Г.В., ***при
Адвокатска колегия – София, Персонален номер **********, с адрес ***, сумата от
1000 (хиляда) лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство по адм. дело № 434 по описа за 2023
г. на Административен съд Велико Търново.
ОСЪЖДА Агенцията
за социално подпомагане, гр. София, да заплати на А.Р. с ЛНЧ **********, гражданка на Украйна, с предоставена
временна закрила в РБ, сумата от 10 (десет) лв., представляваща разноски за
заплатената държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: