РЕШЕНИЕ

№ 114

гр.Бургас, 28.01.2019г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 21 януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията докладчик а.д. № 3332 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството се провежда по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Ищец е Я.Д. от Република Турция. В производството ищецът участва лично и чрез пълномощник - адвокат А.Г. ***.

Ответник е държавата, представлявана от Агенция „Митници“ София. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – главен юрисконсулт К.Т.. Ответникът по иска е определен съобразно изискванията по чл.7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Страна по делото е и прокурора, съобразно изискването на чл.10 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Ищецът твърди, че е бил представляван от адвокат А.Г. в производството по оспорване на наказателно постановление № 346/04.12.2014 г., издадено от зам.началника на „Митница“ – Бургас (сега териториална дирекция „Южна морска“, съгласно новото структурно изменение), приключило с решение № 78 от 13.11.2015 г. на Районен съд гр. Малко Търново по Н.А.Х.Д № 121/2015 г. С последното било отменено наказателното постановление, с което на ищеца била наложена глоба в размер 1000 лв. за нарушение по чл. 18, ал. 1, вр. чл. 11а, ал.1 от Валутния закон и на основание чл. 20, ал. 1 от ВЗ в полза на държавата са отнети 19 900 евро. Иска се съдът да осъди ответника да заплати на ищеца 2 800лв. обезщетение за причинените имуществени вреди, представляващи направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по оспорване на наказателното постановление. Претендира се и законна лихва за забава върху тази сумата, считано от датата на образуване на делото до окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца твърди, че претенцията е доказана. Претендира заплащане и на разноски в настоящото дело и тези направени пред ВАС. Представят се доказателства.

Прокурорът счита предявения иск за основателен и доказан.

Правното основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Правното основание на претенцията за присъждане на лихви за забава е чл.86 ал.1 ЗЗД.

Правното основание на искането за присъждане на разноски е чл.10 от ЗОДОВ.

Ответникът оспорва основателността на иска. Счита, че не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение. В тази насока сочи, че разходите за адвокатско възнаграждение са направени въз основа на договор за правна защита, поради което връзката им с оспорването на НП е косвена, а не пряка. Излага и съображения, че тази защита не е задължителна при дела от административно наказателен характер, каквото е било оспорването на НП. Оспорва размера на предявената претенция. Прави доводи, че същата се явява прекомерна, тъй като е в значително по-голям размер от наложеното с НП наказание – глоба в размер на 1000 лева. Намира за неоснователна и недоказана и претенцията за заплащане на законна лихва. Оспорва също и посочения в жалбата начален момент, от който се иска начисляване на законната лихва. Претенцията е за отхвърляне на иска, респективно неговото намаля, по повод направеното възражение за прекомерност. Не се претендират разноски. Представят се доказателства.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Делото е за втори път пред настоящия съд, след като с решение №15234/10.12.2018 г. на ВАС по адм.д. № 9897/2017 г. е обезсилено решение № 1305/13.07.2017 г., постановено по адм.д. № 846/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Като доказателства по настоящото дело са приети материалите по приложеното АНД № 121/2015г. на Районен съд Малко Търново, част от които са и тези по приложеното към него АНД № 265/2014 г. на Районен съд Малко Търново, ведно с КАНД № 550/2015г. на Административен съд Бургас, както и материалите събрани при предходното разглеждане на делото от Административен съд Бургас по 846/2017 г. От тези писмени доказателства се установи, че на ищеца Я.Д. е било съставено наказателно постановление № 346/04.12.2014 г., издадено от зам.началника на „Митница“ – Бургас (сега териториална дирекция „Южна морска“, съгласно новото структурно изменение), с което му е наложено административно наказание глоба в размер 1000лв. за извършено нарушение по чл. 18, ал. 1, вр. чл. 11а, ал.1 от Валутния закон и на основание чл. 20, ал. 1 от ВЗ в полза на държавата са отнети 19 900 евро. Костадинов е обжалвал наказателното постановление в срок, при което с решение № 10/04.02.2015г. по АНД № 265/2014г. на Районен съд Малко Търново наказателното постановление е изцяло потвърдено. Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищеца пред Административен съд Бургас, по повод което с решение № 1090/19.06.2015г. по КАНД № 550/2015 г., постановено по посоченото дело, касационната инстанция е отменила изцяло решението на първоинстанционния съд и е върнала делото за ново разглеждане. С решение № 78/13.11.2015 г. постановено по АНД № 121/2015 г. по описа на Районен съд Малко Търново обжалваното наказателно постановление е изцяло отменено.

При първото разглеждане на НП е представено  пълномощно, видно от което Д. упълномощава адв. Г. да го представлява по обжалването на АУАН № 233/07.06.2014 г. и последвалото го наказателно постановление пред всички съдебни инстанции. В пълномощното не е посочена заплатена сума. В хода на производството по разглеждане на иска по ЗОДОВ е представено копие на договор за правна защита и съдействие от 26.01.2015 г. между същите лица и за същото представителство, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2 800 лева с начин на плащане „на ръка“. Сумата е посочена като платена.

От протоколите, изготвени в проведените съдебни заседания пред различните инстанции по оспорване на НП, е видно, че по тях се е явявала адв. Г. Г., преупълномощена от адв. Г.. Последната е разпитана в хода на предходното разглеждане на иска от Административен съд Бургас, като тези показания не са оспорвани от страните. В показанията си Г. е заявила, че споделят една кантора с адв. Г. и често представителството в съдебни заседания се извършва от нея, докато адв. Г. извършва други служебни дейности. Същата сочи, че е запозната със случая на Д., както и че самият договор за правна защита и съдействие е бил подписан при заплащане на дължимата сума по него след като вече производството е било започнало. Твърди, че е станала свидетел на предаването на сумата от 2 800 лева от Д. на колегата й Г..

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за митниците митническата администрация е централизирана административна структура, организирана в Агенция „Митници“ към министъра на финансите, която е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Административният орган издал наказателното постановление е зам.началникът на „Митница“ Бургас. Видно от представената по делото заповед № ЗМФ-1318/27.12.2018 г. на Министъра на финансите „Митница“ Бургас, считано от 01.01.2019 г. е спряла да съществува и на нейно място е обособена териториална дирекция „Южна морска“. Териториалната дирекция е част административната структура на Агенция „Митници“. Според чл. 205 от АПК пасивно легитимиран ответни по иска е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вреди. Предвид това, съдът намира, че искът е заведен срещу пасивно легитимиран ответник Агенция „Митници“, в какъвто смисъл са и указанията на ВАС в решение № 15234/10.12.2008 г.

В процесния случай ищецът е бил привлечен към административнонаказателна отговорност чрез издадено наказателно постановление от административнонаказващ орган, явяващ се длъжностно лице в структурата на териториална дирекция към Агенция „Митници“. Издаването на наказателни постановления по същността си представлява изпълнение на административна дейност (т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. по тълкувателно дело № 2/2014г. на ВКС и ВАС), поради което вредите, произтекли от незаконосъобразни действия на АНО следва да се обезщетяват на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

В случая наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение, т.е. незаконосъобразността на акта е установена по надлежния ред. От представените по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие се установи, че ищецът е упражнил правото си на квалифицирана адвокатска помощ, необходима за защитата му срещу незаконосъобразното постановление. Необходимостта от заплащане на адвокатски хонорар е възникнала именно поради нуждата на ищеца да се защити от санкциониращия го незаконосъобразен акт. Предвид това се явяват неоснователни възраженията на ответника, че заплатеното възнаграждение не е пряка и непосредствена вреда от незаконосъобразен акт на администрация, като в този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия. Представеният договор за правна защита и съдействие, доколкото в него е посочено заплащане в брой на уговореното възнаграждение, съдът кредитира като разписка. От друга страна, самото заплащане на сумата се потвърждава и от неоспорените в хода на съдебното производство показания на Г. Г.. Последната надлежно е била преупълномощена от адв. Г. да представлява Я.Д.. От показанията на Г. става ясно, че тя и адв. Г. по тяхна лична договорка осъществяват общо представителство на лицата, клиенти на общата им кантора. Следователно не е от значение за изхода от настоящия спор обстоятелството, че само адв. Г. се е явявала по делата за разглеждане на НП. Предвид изложеното съдът прие, че в полза на ищеца е възникнало право да търси обезщетение за причинени имуществени вреди от ответника.

Исковата претенция следва да бъде уважена изцяло. Съгласно чл.36 ал.2 изр. второ от Закона за адвокатурата размерът на договореното адвокатско възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Заплатеният от ищеца адвокатски хонорар в размер на 2 800 лева действително е по-висок от предвидения размер по чл.18 ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за този род процесуално представителство (материален интерес 39 922 лева (1000 лева глоба и 19 900 евро конфискувани суми) – 1727 лева). Това обаче не е основание да се приеме, че същият е прекомерен доколкото сумата по наредбата касае явяване на една инстанция, а по категоричен начин се установява в настоящото производство, че адвокатското възнаграждение е заплатено за всички инстанции по оспорване на НП.

Основателна, съгласно чл.86 ЗЗД е претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава върху тази сума от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който е отменено наказателното постановление, а именно 15.12.2015 г., до окончателното й изплащане. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. на ВКС по т.д. № 3/2004г. на ОСГК при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт.

С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за разноски от ищеца и на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да му плати разноските по делото, които съгласно представения списък по чл.80 ГПК са в размер 710лв. (от които 10 лева – държавна такса, 300 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство и 400 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВАС).

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА държавата, представлявана от Агенция „Митници“, с адрес област София, община Столична, гр. София, ул. „Г.С.Раковски“ № 47, представлявана от главен юрисконсулт К.Т. при териториална дирекция „Южна морска“ към Агенция „Митници“, да заплати на Я.Д. роден на ***г. от Република Турция, представляван по делото от адвокат А.Г. *** 800лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение за защита по оспорване на наказателно постановление № 346/04.12.2014г. на началник на Митница Бургас (сега териториална дирекция „Южна морска“), отменено с влязло в сила решение № 78/13.11.2015г. постановено по АНД № 121/2015г. на Районен съд Малко Търново, заедно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 15.12.2015г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на Я.Д. роден на ***г. от Република Турция 710лв. разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен Административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

СЪДИЯ :