РЕШЕНИЕ
№ 14139
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110129624 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „НДККЦС“ ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС срещу „ФИРМА“ ЕООД , ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, с която се моли съда да признае за
установено по отношение на ответника, че спрямо него съществува вземане в размер
на
-19 492.16 лева- задължение включено във фактури по договор за наем №Н-
425/08.2012 г. за период от 06.02.2020 г. до 06.01.2021 г., както следва: 16942.42 лева с
включен ДДС - дължимата сума за неплатени наемни вноски за месеците януари,
февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември,
декември 2020г. и месец януари 2021г. и 2549.74 лева с включен ДДС -дължима сума за
консумативи за процесния период.
-1785.45 лева - договорна лихва за забава от 06.02.2020 г. до 03.06.2021г.,
-Законната лихва върху главницата от 19 492.16 лева от 04.06.2021 г. до
окончателното изплащане на главницата,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 19.10.2021 г. по
ч.гр.д. №31824/2021 г. на СРС.
Твърди се, че на 31.08.2012 г. между „НДККЦС“ ЕАД и „ФИРМА“ ООД, е подписан
Договор за наем № Н-425/08.2012г. с предмет на договора - временното и възмездно
отдаване на търговски обект Павилион №2 /В/ (две-В), находящ се на ул. „БН“ - в ляво от
открития паркинг, за заведение пицария. Месечната наемната цена била уговорена в размер
на 1249.27 лева без включен ДДС или 1499.16 лева с ДДС и била платима авансово от
наемателя от 1-во /първо/ до 5-то /пето/ число на всеки календарен месец за месеца, за който
се дължи, по банков път. Твърди се, че срокът на договора бил до 31.08.2017г., но страните
сключили редица анекси за продължаване действието на договора до 31.03.2020г.
включително, а след този срок договорът за наем е бил мълчаливо продължен, съгласно
1
чл.236 от ЗЗД, като наемателят е продължил да използва вещта до 01.02.2021г., когато е
подписан Протокол за предаване на помещението.
Твърди се, че за периода от февруари 2020г. до февруари 2021г. са издадени от
наемателя фактури за наем с №№ **********, **********, **********,
**********,**********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, ********** за обща сума в размер на 17854.47 лева, като от страна на
„ФИРМА“ ЕООД е направено плащане в размер на 912.05 лева , с което дължимата сума е
намалена на 16 942.42 лева.
Сочи се, че за процесния период са издадени и фактури за консумативни разходи по
договора за наем – Фактура №********** от 24.09.2020г.; Фактура №********** от
22.10.2020г.; Фактура№ 1000045735от 20.11.2020г.; Фактура№ ********** от 18.12.2020г.;
Фактура № ********** от 20.01.2021г.; Фактура № ********** от 23.02.2021г.
На основание т.6.13 от Договора за наем се претендира и сумата от 10% лихва за
забава в размер на 1785.45 лева върху неплатените наемни вноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника и в срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран писмен отговор по исковата молба, с който се оспорва иска. Твърди се, че е
недоказано ищецът да е собственик на наемната вещ, че тя съществува и той има право да я
отдава под наем. Сочи се, че ако вещта не съществува договорът за наем би бил
недействителен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Твърди се, че не е ясно дали става въпрос за
постоянна или временна постройка и при условие, че обектът е отдаден за „търговски обект
– пицария“, то наемодателят е длъжен да докаже, че в действителност е отдал постройка,
която има статут на „търговски обект“.
Поддържа се, че с въвеждане на извънредното положение, а впоследствие с
въвеждането на извънредната епидемиологична обстановка ответникът е бил лишен от
възможността да развива търговска дейност в областта на ресторантьорството.
Твърди се, че доколкото процесният договор за наем е нищожен издадените фактури
са без основание и е ирелевнтано тяхното осчетоводяване.
Като прецени събраните по делото относими доказателства, съдът намери от
фактическа страна следното:
По силата на Договор за наемане на алейни площи в парковете на Столична община
от 25.09.2003 г., Столична община е отдала, а Национален дворец на културата е наело 182
кв. м. алейна площ в непосредствено съседство с трите стълбищни входа за подземните
етажи на НДК за построяване и експлоатация на павилиони, одобрени от Столична община
и УАГ.
На 31.08.2012 г. между ищеца „НДККЦС“ ЕАД, в качеството си на наемодател и
„ФИРМА“ ООД, в качеството си на наемател е сключен договор за наем, по силата на който
наемодателят отдава на наемателя за временно и възмездно ползване следното помещение:
търговски обект павилион №2/В, находящо се на пл. „БН“ - в ляво от открит паркинг за
заведение – пицария. Уговорено е, че наемателят ще използва помещението за заведение –
пицария, като наемателят е длъжен да осигури за своя сметка всички лицензни и
разрешителни/ необходими за осъществяване на дейността, му в помещението и да ги
поддържа валидни през целия наемен срок. Уговорената наемна цена е 585 евро, дължима от
наемателя авансово от 1 -во/първо/ до 5-то /пето/ число на всеки календарен месец за месеца,
за който се дължи, по банков път.Посочено е, че наемната цена се актуализира ежегодно,
считано от 1-ви януари в съответствие с официалния инфлационен индекс за предхождащата
година, публикуван от Националния Статистически Институт и приложим в Република
България. Посочено е, че наемната цена не включва консумативните разходи за
електричество, студена и топла вода, климатизация, телефония и интернет, както и всички
други консумативи, които са за сметка на наемателя и се разпределят по следния начин:“
2
електроенергия – по съответните цени на „Чез“ според месечната фактура и чрез
показанията на съответния контролен електромер. Договорът се сключва за срок от
01.09.2012 г. до 31.08.2017 г.
В чл. 5.3 от договора е посочено, че договорът за наем изтича при изтичане на
Наемния срок, без да е необходимо връчването на каквото и да било писмено предизвестие
или искане за това, а съгласно чл. 5.4. по всяко време при взаимно писмено изразено
съгласие, действието на Договора може да бъде продължено и за следващ период при
същите или при променени условия.
Страните са уговорили в чл.15.2., че наемателят се задължава да уведоми, писмено
наемодателя преди приключване на наемното правоотношение има ли интерес от
продължаване на наемния срок. В срок от 2 (две) седмици след получаване на писменото
уведомление, Наемодателят се задължава да отговори в писмен, вид относно
продължаването (прекратяването) на Договора. В случай, че няма такова уведомление в
срок, двете страни ще считат наемното правоотношение за прекратено.
Със Споразумение от 31.08.2017 г. страните са постигнали съгласие, че Договор № Н-
425/ 31.08.2012 г., следва да се прекрати, считано от 30.11.2017 г. Страните в чл. 2 от
споразумението са посочили, че в случай, че наетото помещение престане да съществува
преди изтичане на срока, страните се съгласяват, че действието на Договора ще се прекрати
към датата на това събитие и няма да имат претенции една към друга по повод надлежното
прекратяване на Договора.
Със Споразумения от 01.03.2018 г., 01.06.2018 г., 01.09.2018 г., 03.12.2018 г.,
28.02.2019 г., 31.05.2019 г., 01.09.2019 г., 31.12.2019 г., страните са уговорили удължаване на
срока на договора до както следва: 31.05.2018 г., 31.08.2018 г., 30.11.2018 г., 28.02.2019 г.,
31.05.2019 г., 31.08.2019 г., 31.12.2019 г, 31.03.2020 г. Клаузата на чл. 2 от Споразумение от
31.08.2017 г. е инкорпорирана във всички следващи споразумения.
Ищецът наемодател е издал фактури с получател ответника №№
**********/11.02.2020, **********/10.03.2020, **********/14.04.2020,
**********/12.05.2020, **********/04.06.2020, **********/09.07.2020,
**********/11.08.2020, **********/09.09.2020, **********/15.10.2020,
**********/11.11.2020, **********/07.12.2020 и **********/12.01.2021. Посочена е услуга
„наем търговска площ“ за съответния месец на издаване на фактурата.
Ищецът е издал и дебитни известия към фактурите с получател ответника №№
********** от 24.09.2020г. - 715.66 лева, № ********** от 22.10.2020г. - 583.10 лева, №
********** от 20.11.2020г. - 603.36 лева, № ********** от 18.12.2020г. - 451.64 лева и №
********** от 20.01.2021г. - 100.10 лева за консумативи / ел енергия и вода
С приемо-предавателен протокол от 01.02.2021 г. наемателят предава на наемателя
обекта в добро състояние, ведно с два броя ключове за входните врати.
По делото е назначена, изслушана и приета съдебно - счетоводна експертиза,
кредитирана от съд а като компетентно изготвена. Вещото лице е извършило справка в
счетоводствата на двете дружества и е установило от извършения преглед на всички
счетоводни записвания в счетоводството на ответното дружество по Договора за наем за
периода 01.01.2020г. - 28.02.2021г., че всички посочени в исковата молба фактури са
отразени в счетоводните регистри и в дневниците за покупки, с изключение на две
фактури:фактура№ **********/20.11,2020г. с обща стойност с ДДС : 603.36 лв. и фактура
№ **********/20.01.2021г. с обща стойност с ДДС : 100.10лв. Всички описани в исковата
молба фактури, с изключение на посочените две фактури, а именно : фактура №
**********/20.11.2020г. с обща стойност с ДДС : 603.36 лв. и фактура № **********
/20.01.2021 г. с обща стойност с ДДС : 100.10 лв.. са ползвани за данъчни цели - ползван е
данъчен кредит по тях и данъчните основи са отчетени като разходи по сметки от гр. 60, с
3
което участват при формиране на годишния финансов резултат и съответно като разходи за
външни услуги участват в ГДД по чл.92 от ЗКПО. От извършения преглед вещото лице е
установило редовно водене на счетоводствата и на двете страни.
Вещото лице е констатирало, че в периода от 01.01.2020г. до 31.12.2021 г
ответникът е извършвал плащания в общ размер от 9232.90 лева. С тях ищецът е погасил
според счетоводните си записвания фактури от 2019г. общо в размер на 2947.16 лв. и
вземания по фактури от процесния период - 6285.74 лв.
Вещото лице е изчислило съгласно разпоредбите на т.6.13 от Договор за наем Н-
425/31.08.2012г., какъв е размерът на договорни лихви за всяко забавено плащане, считано
от първия ден на забавата до 03.06.2022 г., а именно в размер на 1682.27 лева.
Разпитан по делото е св. Т. П. М.- служител на ответното дружество. Той разказва, че
към месец март 2020 г. работел в ответното дружество като готвач. Обекта в който работил
се намирал на паркинга на „Би Ти Ви“, отзад от лявата страна на бариерата, в едно
павилионче –пицария „ЛК“. Работил там 5-6 години. Разказва, че когато обявили
извънредното положение заведението спряло работа, но той продължил да работи за
дружеството, което оперирало ни други заведения в т.ч. и такова в „СГ“. Разказва, че с
въвеждане на извънредното положение, фирмата се изнесла от павилиона, а другите двама
служители напуснали. Свидетелят разказва, че докато заведението работело като пицария
имало маси и са влизали клиенти, но имало документални- проблем със разрешителни и
строителни книжа на НДК, поради което заведението не можело да си извади документи за
категоризация. След като заведението затворило, дружеството продължило да плаща наеми
без да работи.
Разпитана е и МВП- ръководител отдел „СФ“ към ищеца, а в процесния период
ръководител направление „Собственост и администрация“, като работата й по отношение на
наемателите се състояла в контрол и проследяване на договорните отношения между
наемател и наемодател на територията на НДК. Тя разказва, че познава ответното дружество
като наемател на един от трите павилиони, разположени през 2003 г. по силата на договор
между НДК и Столична община. Тя свидетелства, че павилионът се намирал на централно и
комуникативно място, в отлично състояние, с оборудвана кухня и модерен салон. Вътре в
заведението имало около 3-4 двойни маси, и отвън - 2-3. Тя сочи, че ответното дружество
бил коректен наемател, но закъснявал със заплащането на наема и към извънредното
положение били забавени наемните плащания за януари и февруари 2020 г. Свидетелката
разказва, че собственика на заведението й казал, че това е първото заведение в София от
тази верига- за производство на пици по италиански рецепти, които се разнасяли по
домовете. Впоследствие открили и други заведения, но това било първото. Тя лично си била
поръчвала храна за вкъщи от там, но не и през последните години. Тя сочи, че след
обявяване на извънредното положение видимо заведението продължило работа по доставка
за домовете, но масите вътре и вън останали празни, като принципно отвън можело хора да
се хранят, защото масите били доста масивни и не се прибирали целогодишно. Свидетелят
разказва, че консумативите се отчитали по монтирани контролни уреди - електромер и
водомер. Показанията били на реално отчетени данни. НДК като наемодател отчиташе
стойностите на контролните електромер и водомер на наетия обект, защото, те били част от
партидата на НДК, а самият обект нямал отделна партида.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, предл. I, във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в тежест на ищеца е
да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между страните,
породено от договор за наем, действащо през процесния период, по който е изпълнил
задълженията си точно, както и наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо
вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото
4
основание- наемна цена и консумативи за нетата вещ.
Съдът намира, че през процесния период страните са били валидно обвързани от
договор за наем. От тълкуване на разпоредбите на договора и последващите споразумения
действително би следвало договорът да е прекратен на 31.03.2020 г. с изтичане на
уговорения със Споразумение от 31.12.2019 г. нов краен срок. Видно обаче от представения
по делото двустранно подписан приемо-предавателен протокол държането на наетия имот е
продължило от наемателя до 01.02.2021 г. Очевидно с фактическите си действие страните
мълчаливо са продължили срока на договора за неопределен срок/ по см. чл. 236, ал. 1 ЗЗД/.
Според заключението на изслушаната съдебно счетоводна експертиза, всички процесни
фактури /без 2 дебитни известия за консумативи - № **********/20.11,.2020г. с обща
стойност с ДДС : 603.36 лв. и № **********/20.01.2021г. с обща стойност с ДДС : 100.10лв./
са надлежно осчетоводени в редовно воденото счетоводство на ответника, включени са в
дневниците за покупка на наемателя за съответния данъчен период и последният е ползвал
данъчен кредит за тях. Само по себе си отразяването на фактурите в счетоводството на
ответника – наемател, включването им в дневника за продажбите по ДДС и ползването на
данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото
съществуване /в т.см. решение № 96/26.11.2009 г. по т.д. 380/2008 г. на І т.о., решение № 46
от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ІІ т.о., решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. №
593/2009 г. на ІІ т.о., решение № 212 от 07.01.2013 г. по т.д. № 696/2012 г. на I т.о., решение
№ 211 от 30.01.2012 г. по т.д.№ 1120/2010 г. на II т.о, решение № 71/08.09.2014 г. по т.д.№
1598/2013 г. на II т.о., решение № 67/31.07.2015 г. по т.д.№ 631/2014 г. на II т.о., решение №
198 от 13.05.2016 г. по т.д.№ 2741/2014 г. на I т.о../.
Не е налице твърдяната от ответника нищожност поради невъзможност на предмета.
Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната
действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните
закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на
сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди
постигане на съгласието- т.е. налице е начална невъзможност на предмета. Тълкувателно
решение № 3 от 28.06.2016 г. по тълк. д. № 3 / 2014 г. на Върховен касационен съд, ОСГК.
Липсата или не на категоризация на търговския обект/ като ресторант-пицария-
административна процедура съгласно изискванията на Закона за туризма/ не може а
обуслови невъзможност на предмета в смисъл, че наетото помещение не би могло да се
използва като пицария. В тежест на страната, която претендира нищожността, е да докаже
осъществяването на опорочаващия факт – че към момента на постигнатото съгласие
съществува непреодолима правна пречка предметът да възникне – да бъде осъществено
обособяването по какъвто и да било начин. Опорочаващият факт може да бъде доказан с
всички допустими доказателствени средства, включително със заключение на вещо лице.
/Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2016 г. по тълк. д. № 3 / 2014 г. на Върховен
касационен съд, ОСГК/. В процесния случай такива доказателства не са ангажирани,
обратното- и от показанията на двамата разпитани свидетели се установява, че в наетото
помещение реално е било организирано производство на пици.
Не намира опора и въведеното от ответника възражение, че с въвеждане на
извънредното положение, а впоследствие с въвеждането на извънредната епидемиологична
обстановка ответникът е бил лишен от възможността да развива търговска дейност в
областта на ресторантьорството. По правната си същност това възражение е такова за
непреодолима сила. Непреодолимата сила всъщност се явява една възможност за
отклонение от основния принцип на правото, че договорите трябва да се изпълняват. Ал. 2
на чл. 306 ТЗ сочи, че непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от
извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Ноторно е, че на 13.03.2020
г. с решение на Народното събрание в Република България е обявено извънредно
положение. С Заповед №РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването са
5
въведени противоепидемични мерки, като една от тях е преустановяване на посещението в
ресторанти. Забраната обаче не е за извършване на търговска дейност, а единствено за
хранене на място от посетители в ресторантите. От показанията на разпитаните свидетели и
даденото от тях описание на наетото помещение- павилион се установява, че с оглед площта
и разположението на масите, предназначението на заведението е било за взимане на храна за
дома и ядене „на крак“, т.е. не са били налице пречки за функционирането му по време на
локдауна. Наемателят, съответно наемодателят са могли да прекратят договора, ако не са
били доволни от създаденото положение /чл.306, ал.5 ТЗ/. Това не е сторено, като държането
на наетия обект не е върнато до 01.02.2021 г., ищецът е издавал фактури за наемните вноски,
надлежно осчетоводявани от ответника, като по част от тях е постъпило плащане, което
съдът третира като извънпроцесуално поведение на наемателя, признаващо наличието на
задължения по договора.
Въз основа на гореизложеното исковете за заплащане на наемната цена за период от
януари 2020 г. до януари 2021 г. вкл. са доказани по своето основание. Основателни са и
исковете за консумативи на основание чл.6.5. от договора и новелата на чл. 232, ал.2 ЗЗД,
съгласно която наемателят е длъжен да плаща разходите, свързани с ползуването на вещта.
Така претенцията за заплащане на наемни вноски за месеците януари, февруари,
март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември 2020г. и месец
януари 2021г следва да бъде уважена за сумата от 10 656.68 лева от пълен претендиран
размер от 16942.42 лева, като съдът следва да отчете и извършеното от ответника плащане/
в периода 28.01.2020 г. – 05.10.2020 г. – преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК на
04.06.2021 г./ на сумата от 6285.74, установено от заключението на ССчЕ – правопогасяващ
юридически факт.
Претенцията за заплащане на консумативи е основателна за сумата от 1846.82 лева от
пълен претендиран размер от 2549.74 лева. Издадените от ищеца дебитни известия за №
********** от 20.11.2020г. – за 603.36 лева, и № ********** от 20.01.2021г. за 100.10 лева,
не са осчетоводени от ответника, не носят неговия подпис, поради което не биха могли да се
ценят като разполагащи с материална доказателствена сила, относно извършена доставка на
посочената в тях услуга.
Основателна се явява и акцесорната претенция за лихва за забава, като съобразно
изчисленията на вещото лице, съобразявайки извършените от ответника плащания се дължи
сумата от 1682.27 лева, До пълния претендиран размер от 1785.45 лева искът следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца съобразно уважената част от исковете се
следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза на 550.37
лв., от общо дължим размер от 825.55 лева/ в т.ч. държавна такса-425.55 лева, депозит за
вещо лице-300 лева, и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100
лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ/.
На основание 78, ал. 3 ответникът също има право на разноски съобразно
отхвърлената част от исковете за сумата от 433.32 лева- адвокатско възнаграждение.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -317.04 лева от пълен размер от
475.55 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
6
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, че дължи на „НДККЦС“ ЕАД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: АДРЕС, на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД
във връзка с чл. 422 ГПК сумата от 10 656.68 лева - неплатени наемни вноски за месеците
януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември,
декември 2020г. и месец януари 2021г. и 1848.28 лева -дължима сума за консумативи за
процесния период, сумата от 1682.27 лева - договорна лихва за забава от 06.02.2020 г. до
03.06.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от 10 656.68 лева и 1848.28 лева
за периода от 04.06.2021 г. до окончателното изплащане на главницата, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №31824/2021г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 10 656.68 лева - неплатени наемни
вноски до пълния предявен размер от 16 942.42 лева, иска за разликата над присъдения
размер от 1848.28 лева- дължима сума за консумативи за процесния период до пълния
предявен размер от 2549.74 лева, иска за разликата над присъдения размер от 1682.27 лева-
договорна лихва за забава от 06.02.2020 г. до 03.06.2021г. до пълния предявен размер от
1785.45 лева, ведно със законната лихва върху неоснователните размери на главниците.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ********, да заплати на „НДККЦС“ ЕАД, ЕИК
**********, на основание чл. 78, ал.1 ГПК съдебно-деловодни разноски за производството
по ч.гр.д. № 31824/2021 г. на СРС в размер на 317.04 лв., както и за настоящото
производство, в размер на 550.37 лв.
ОСЪЖДА „НДККЦС“ ЕАД, ЕИК **********, да заплати на „ФИРМА“ ЕООД,
ЕИК ********, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, съдебно-деловодни разноски в размер на
433.32 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7