РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. ******, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Анелия Янчева
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20225140100234 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Н. О. М. от гр. ****** против
****** ЕАД, ЕИК ***** и ****** ЕООД, ЕИК *****. Ищецът сочи, че на ******* г. е
сключил с първия ответник Договор за потребителски кредит №********/******* г. и с
втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоил изцяло
предоставената му в заем сума от 4000 лв. Счита, че договорът за кредит е нищожен на
основание чл. 22 ЗПК и на основание чл. 143, т. 19 от ЗЗП , поради неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 10 от ЗПК, като посочва, че съгласно условията на Договор за
потребителски кредит №********/******* г. лихвеният процент по кредита е в размер на
39,95%, а годишният процент на разходите е 21,94%, при твърдение, че действително
приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че
кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 48,14% е заблудил потребителя, като
използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката
за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл.
22 от ЗПК - нищожност на кредитната сделка, поради липса на задължителен реквизит от
съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Излага
съображения, че уговореното възнаграждение за фирма - поръчител е разход по кредита,
който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, като
счита, че в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК, кредиторът
не е включил в договорения ГПР от 48,14% разходите, които следва да извърши ищецът за
заплащане на възнаграждение на фирмата – поръчител и поради това не съответства на
1
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Счита, че
посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла
на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП, като се позовава на съдебна практика. Сочи, че
посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора размер на ГПР от 48,14%
съставлява невярна информация, която е заблудила потребителя относно действителния
размер на разходите, които той ще следва да направи по време на действие на договора.
Счита, че с това кредиторът недобросъвестно е увредил потребителя, който е сключил
кредитната сделка при планирани разходи в размер на 48,14% ГПР. Твърди, че на ищеца не
е било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на изискванията на чл. 5 от ЗПК
преди сключване на договора какъв е размерът на всички разходи, които той следва да
заплати, нито тази информация произтича по прозрачен за него начин от условията на
договора и поради незапознаването му с основните характеристики на услугата, той не е
могъл да разбере икономическите последици на поетото от него задължение относно
обхвата на всички разходи, които той следва да понесе във връзка с получения заемен
ресурс. Твърди се в исковата молба, че кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 5
от ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил на кредитоискателя стандартен европейски
формуляр за кредит в размер на 4000 лв. с посочен ГПР 48,14%, с различни стойности на
месечната погасителна вноска и други условия от действително приложените в
правоотношението и поради това, че кредиторът не е представил вярна информация,
потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с
неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка. Счита, че
неговата неинформираност е довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение,
като кредиторът е нарушил правата на потребителя, тъй като не е включил в договора по
ясен и разбираем за него начин действителната стойност на ГПР. Сочи, че посочвайки
невярна стойност на ГПР в размер на 48,14% кредиторът е внесъл неравновесие в
кредитното правоотношение, тъй като потребителят е бил лишен от възможността да
разбере какви са икономическите последици от поетото от него задължение и по-конкретно
какъв е действителният размер на разходите, които ще направи. Твърди, че в процесния
договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на
лихвения процент по заема и на ГПР, като липсва разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита, като е посочен лихвен процент по кредита -
39,95%, /който е фиксиран/, но освен възнаградителната лихва, в съдържанието на договора
не са включени други действия, индивидуализирани по вид и с посочен размер на
дължимите такси за извършването им, поради което счита, че ответникът не е имал право да
формира размер на ГПР от 48,14%. Сочи още, че кредиторът е заблудил потребителя като е
посочил по-висока стойност на ГПР и по този начин неравноправно е създал предпоставки
да претендира от него престирането на недължими разходи по кредита. Счита, че договорът
за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК и поради неспазване на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. В условия на евентуалност, в случай, че съдът не приеме за
основателни доводите за нищожност на кредитния контракт, ищецът твърди, че не е
2
произвела правен ефект уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник за
учредяване от негова страна на лично обезпечение. Сочи, че спешно, нуждаейки се от
финансов ресурс, ищецът е избрал опцията сключване на договор с поръчител, който е бил
определен от кредитодателя и на ******* г. е подписал с втория ответник ****** ЕООД
договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който се е задължила да изплати на
фирмата - поръчител възнаграждение в общ размер на 2000 лв., платимо като добавък към
падежната вноска. Счита, че уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не
поражда правни последици, като излага подробни съображения и счита, че поставяйки на
кредитополучателя изискване да сключи договор с поръчителя, първият ответник е
договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл. 22 от ЗЗД. Счита, че тъй като кредитната
сделка е нищожна, не е породил правно действие и сключения договор за учредяване на
поръчителско правоотношение. На следващо място счита за недействителна и уговорката за
учредяване на обезпечение с одобрено от кредитора дружество – поръчител, за което излага
подробни съображения. Моли да се постанови решение, с което да се прогласи нищожността
на Договор за потребителски кредит № ********/******* г.. В условията на евентуалност,
да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит
№ ********/******* г., както и да се прогласи нищожността на Договор за предоставяне на
поръчителство от ******* г., сключен с ****** ЕООД. Моли съда да допусне изслушването
на съдебно-счетоводна експертиза и на основание чл.190 ГПК да задължи ответните
дружества да представят договор за предоставяне на поръчителство, сключен с втория
ответник.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът ****** ЕАД депозира отговор, с който счита
иска за неоснователен, излагайки подробни съображения. Не оспорва сключването на
Договор за потребителски кредит № ********/******* г. с ищеца за сумата от 4000 лв., при
лихвен процент по кредита в размер (ГЛП) на 39.95% и годишен процент на разходите
(ГПР) в размер на 48.14%, по който ищецът се е задължил да върне сумата по кредита на 24
месечни вноски от 244.64 лв., усвоил е сумата от 4000 лв. и се е задължил да извърши
плащания на ****** ЕАД в общ размер на 5871.36 лв. Оспорват се наведените от ищеца
доводи за нищожност на Договор № ********/******* г., поради неспазване на
изискванията на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Оспорват се изложените доводи, че сключването на
договор за предоставяне на поръчителство е било изискване за сключване договора за
кредит, при твърдение, че сключването на договор с поръчител е избор на потребителя и е
предвидено като възможност, а не задължение в приложимите общи условия. Сочи се, че
при подаване на заявлението за кредит по електронен път кредитоискателят е имал
възможностите: а) да избере необезпечен кредит, б) да предостави банкова гаранция или в)
да обезпечи изпълнението на задълженията си по договора между него и кредитора ******
ЕАД, като осигури поръчителство от трето одобрено юридическо лице. Оспорват се
твърденията, че ищецът е бил въведен в заблуждение относно параметрите на сключения от
него договор с ответника, като се твърди, че на ищеца е била предоставена предварително
възможност да се запознае с Договора за потребителски кредит и приложението към него, в
които са посочени дължимите суми - заявеният размер на главницата, размерът на
3
възнаградителната лихва при заявения период на погасяване, а именно 24 месечни вноски и
общ размер на всички плащания. Сочи се в отговора, че след получаване на
преддоговорната информация и запознаване с всички условия във връзка с кредита, ищецът
е въвел самостоятелно на указаното за това място в сайта команда „Декларирам, че съм
получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и
Договора.“. С това свое действие ищецът е заявил съгласието си да бъде обвързан от
процесния Договор за потребителски кредит, СЕФ и ОУ. Твърди, че съгласно раздел III
„Кандидатстване за кредит. Обезпечение“, т. 11 от ОУ на ****** ЕАД с извършване на
гореописаните действия заявлението се счита за подадено, а ОУ на ****** ЕАД и Договорът
за потребителски кредит - приети и подписани от него, като процесният договор за
потребителски кредит е сключен във формата на електронен документ. Излагат се
съображения, че сключеният от ищеца договор за предоставяне на поръчителство е съвсем
отделен договор, сключен от него с втория ответник и при параметри, уговорени от ищеца и
****** ЕООД, по силата на който договор срещу парична престация вторият ответник се е
съгласил да сключи договор с ****** ЕАД и да стане солидарен длъжник заедно с ищеца за
изпълнението на всички негови задължения спрямо ****** ЕАД, както и за всички
последици от евентуално нейно неизпълнение. Оспорва се твърдението, че съществува
непълнота в договорните условия по отношение на правото на отказ на кредитополучателя,
както и твърдението, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство има за
цел да обезпечи вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника. По възраженията
за неразбираемост на договорната лихва, моли, същите да се оставят без уважение. Позовава
се на съдебна практика. Претендира разноски.
С влязло в сила определение не е допуснат за съвместно разглеждане насрещният
иск на ****** ЕАД, ЕИК ***** срещу Н. О. М. поради нередовност на насрещната исковата
молба. Материалите по насрещната искова молба са отделени за образуване на отделно
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът ****** ЕООД депозира отговор, с който
счита иска за неоснователен и недоказан, излагайки подробни съображения. Не оспорва
сключването на Договора за потребителски кредит № ********/******* г., в който не е
налице основание за плащане на суми на дружеството ****** ЕООД. Твърди, че между
ищеца и ****** ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от ******* г.,
по силата на който дружеството се е задължило да поеме солидарно с ищеца дълга му към
****** ЕАД такъв, какъвто е по Договора за потребителски кредит № ********/******* г.
Сочи, че за предоставяне на услугите по Договора за предоставяне на поръчителство
страните са уговорили дължимата от ищеца престация - месечно възнаграждение съгласно
Приложение № 1, раздел II, т. 1 в размер на 174.01 лв. за периода на действие на Договора за
потребителски кредит. Сочи, че ищецът е имал възможност да се запознае предварително и
е сключил Договора за предоставяне на поръчителство посредством размяна на електронни
волеизявления, съгласно изискванията на Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги, като подписването на Договора за предоставяне на поръчителство
4
от ищеца е извършено чрез използването на индивидуално генерирания шестцифрен код за
достъп, който е получен от ищеца посредством кратко текстово съобщение на посочения от
него мобилен номер и служи за попълване и подписване на Договора за предоставяне на
поръчителство. Твърди, че ищецът е имал възможност да избере необезпечен кредит или да
предостави банкова гаранция, като сам е манифестирал воля към сключване на договор с
втория ответник, посредством попълване на полето за гарантиране на договора за кредит,
отключване на изпратените му по e-mail документи чрез въвеждане на ЕГН в полето за
парола и в последствие - чрез въвеждане на предоставения му код за подпис. Оспорва
твърденията на ищеца, че няма подписан договор за предоставяне на поръчителство, т.к.
процесният Договор за предоставяне на поръчителство е сключен във формата на
електронен документ, чрез размяна на електронни волеизявления по чл. 2 от ЗЕДЕУУ, като
клиентът е потвърдил условията на договора за поръчителство чрез въвеждане на
предоставен му SMS код при спазване на изискванията на ЗЕДЕУУ и приложимото
законодателство, като Договорът за поръчителство е подписан с обикновен електронен
подпис по чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, който е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от
Регламент (ЕС) № 910/2014. Сочи се, че на основание чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, правната сила
на електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Оспорва твърденията
за нищожност на договора за поръчителство, като счита наведените доводи за липса на
насрещна престация по сключения договор между ищеца и ****** ЕООД за несъстоятелни.
Сочи, че ищецът е имал възможност в 14-дневен срок от сключване на Договора за
потребителски кредит да се откаже от него без да дължи обезщетение или неустойка,
респективно при предсрочно погасяване на задължението по кредитното правоотношение с
******, ищецът не дължи възнаграждение на ****** за периода, в който не се предоставят
уговорените услуги, но не се е възползвал от това право, а напротив - усвоил е заемната
сума. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. От адв.И. е постъпила
молба, с която моли да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие, за приемане на
изготвената по делото експертиза. Сочи, че няма искания и моли съда да уважи предявените
искове като основателни и доказани. Представя списък на разноските.
Ответникът ****** ЕАД не се явява и не се представлява. От същия чрез юрк. Б. е
постъпила молба за даване ход на делото в тяхно отсъствие. Изразява подробно становище
във връзка с експертизата по делото, като в тази връзка моли да бъдат зададени
допълнителни въпроси на вещото лице, които формулира в молбата. Претендира разноски,
като моли съда да остави без уважение искането за присъждане на направените от ищеца
разноски на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Ответникът ****** ЕООД не се явява и не се представлява. От същия чрез юрк. С. е
постъпила молба за даване ход на делото в тяхно отсъствие, като излага подробни
съображения относно експертизата по делото, както и по същество на спора. Претендира
разноски.
Вещото лице Г. Д. Д. се явява лично.
5
След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Правно основание на предявения иск е чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
От приетите писмени доказателства: договор за потребителски кредит № ********
от ******* г. и приложение № 1 към договор за потребителски кредит № ******** от
******* г. се установява, че между страните ****** ЕАД и Н. О. М. е сключен договор за
потребителски кредит в размер на 4000 лв. за срок от 24 месеца, при годишен процент на
разходите (ГПР) по кредита в размер на 48,14% и при лихвен процент 39,95%. Първата
падежна дата е 10.12.2021 г., а последната – 10.02.2023 г.
В настоящото производство страните не представиха копие на Договор за
предоставяне на поръчителство от дата ******* г. между ****** ЕООД и Н. О. М..
Ответното дружество твърди, че контрактът е сключен във формата на електронен
документ. От приетото заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че съгласно Приложение № 1, раздел II, т. 1 към Договор за
предоставяне на поръчителство между ****** и Н. О. М. месечното възнаграждение и
уговорената дължима от ищеца престация е в размер на 174.01 лв. за периода на действие на
Договора за потребителски кредит.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че Годишният процент на разходите по кредита изчислен по формула съгласно
приложение № 1 към Закона за потребителски кредит е 48,14 %, а резултатите са: общо
платими по кредита - 5871.36 лв.; платими лихви - 1871.36 лв.; изплатени такси - 0.00 лв. и
годишен процент на разходите - 48,14%. Ако се включи договорено месечно
възнаграждение, платимо от ищеца на поръчителя ****** ЕООД, в размер на 174.01 лв. за
периода на действие на Договор за потребителски кредит резултатът е следния: общо
платими по кредита - 10047.60 лв.; платими лихви - 1871.36 лв.; платими такси - 4176.24 лв.
и годишен процент на разходите - 187,5315%.
В съдебно заседание вещото лице поддържа представеното заключение и дава
отговор на въпросите формулирани от ответника ****** ЕАД в молба с вх.№***** г.
Установява се, че в договора за потребителски кредит не са включени тези такси, които
трябва да се плащат на втория ответник ****** ЕООД, които са включени в договора за
поръчителство. На втория въпрос вещото лице намира възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, че не представлява такса за управление на кредита. Счита,
че това е такса, която се заплаща по втория договор сключен с втория ответник и че няма
отношение към кредита. Процентът на ГПР, ако в него се включат разходите на поръчителя
******, разходите са 174,01, като месечна такса или друго.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
6
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. От друга страна разпоредбата на чл.
19, ал. 1 от ЗПК дефинира, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В конкретния случай ГПР е 48,14%
и формално отговаря на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като размерът не
надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, но съдът прави извод, че същият не
отразява действителния такъв по сключения между страните договор за кредит, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, сключен от ищеца с ***** ЕООД, което следва да се
включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора и отговаря
на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита – по
аргумент чл. 4, ал. 3 от договора за потребителски кредит се установява, в случай че
кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е
14 (четиринадесет) дни от подаване на заявлението и същият може да не бъде одобрен. По
аргумент чл. 4, ал. 3 от договора за потребителски кредит, най-бързият вариант за одобрение
на кредита (48 часа след подаване на заявлението) е при предоставяне на обезпечение, като
кредитополучателят сключи договор за поръчителство, с посочено и одобрено от кредитора
юридическо лице и следователно сключването на договора за поръчителство се явява
задължително условие за сключване на договора за кредит, но липсва информация, че
поръчителството е възмездно. Съдът прави извод, че сключването на договор за
поръчителство се явява допълнителна услуга за потребителя, която е пряко свързана с
договора за кредит, като дължи възнаграждение за него и този разход е известен на
кредитора и следва да бъде включен в общите разходи по кредита при изчисляване на ГПР -
по аргумент, че страна по договора за поръчителство е одобрено от кредитора ЮЛ, двата
договора са от една и съща дата, ****** ЕАД е едноличен собственик на капитала на
поръчителя, съгласно публичната информация в Търговския регистър.
7
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК,
тъй като в него липсва действителният процент на ГПР, който е част от задължителното
съдържание на договора за потребителски кредит и трябва да осигурява яснота на
кредитополучателя относно крайната цена на договора и икономическите последици от
него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран
избор. В конкретния случай не са посочени всички участващи при формирането му
елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, като по този
начин не е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Дължимото възнаграждение по
сключения договор за поръчителство съгласно съдебно-счетоводната експертиза в размер на
4176.24 лв. е прикрит разход по кредита, по-голям от отпуснатия кредит от 4000 лв., което
оскъпява кредита двойно, имайки предвид, че се дължи от потребителя, независимо дали ще
се стигне до ангажиране на отговорността на поръчителя и цели да избегне ограниченията
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК относно годишния процент на разходите, който не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България.
В Решение №3136 от 9.11.2022 г. по в. гр. д. № 8850/2021 г. на СГС е посочено, че
целта на уредбата на ГПР по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви
изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени
обхвата на поетите от него задължения, затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 от ЗПК.
Предвид гореизложеното главният иск на ищеца се явява доказан и следва да бъде
уважен, поради което съдът не дължи произнасяне по евентуално съединения с него иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита -
главницата, без да дължи лихва или други разходи по кредита.
По разноските:
Ищецът е направил искане за разноски в производството по чл. 38 от Закона за
адвокатурата, поради което съдът определя адвокатското възнаграждение на адв. Е. И. за
предявения иск с цена 8871.36 лв. в размер на 1087 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С
оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество ****** ЕАД
следва да бъде осъдено да заплати на адв. Е. И. сумата 1087 лв., представляваща разноски в
производството за адвокатски хонорар, определен на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата, а на ищеца сумата от 648 лв., представляваща сбор от сума в
размер на 190 лв. внесена държавна такса и 458 лв. внесен депозит за вещо лице.
8
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22
във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК Договор за потребителски кредит №
********/******* г., сключен между страните ****** ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление в гр. *********, представлявано от С.Р.Я. и Н. О. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. ******, ул. „******
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22
във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, договор за предоставяне на поръчителство от
******* г., сключен между страните ****** ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в гр. ************, представлявано от И. М. Ш. и Н. О. М. с ЕГН **********, с
адрес: гр. ******, ул. „******
ОСЪЖДА ****** ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.
**********, представлявано от С.Р.Я. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Е. И., вписана в АК - Пловдив,
със съдебен адрес: гр. ******, сумата в размер на 1080 лв. (хиляда и осемдесет лева),
представляваща определено от съда адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2
във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ****** ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление в гр. ***********, представлявано от С.Р.Я. ДА ЗАПЛАТИ на Н. О.
М. с ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул. „******сумата в размер на 190 лв. (сто и
деветдесет лева), представляваща внесена държавна такса, както и сумата в размер на 458
лв. (четиристотин петдесет и осем лева), представляваща депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА ****** ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.
*************, представлявано от И. М. Ш. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Е. И., вписана в АК -
Пловдив, със съдебен адрес: гр. ******, сумата в размер на 1080 лв. (хиляда и осемдесет
лева), представляваща определено от съда адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд - Кърджали.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
9