№ 20
гр. Плевен, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седми март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Търговско дело № 20214400900175 по описа за 2021 година
На 15.10.2021 г. в Плевенски Окръжен съд е постъпила искова молба от
ЕТ „**********“ – гр. Радомир срещу „**********“ЕООД – гр. Левски, в
която се твърди, че ищецът като „възложител“ и ответникът като
„изпълнител“ са сключили на 02.12.2020 г. договор за доставка и монтаж на
технологично оборудване на обект „Силозна база за съхранение на зърнени
култури“ в с. **********, съгласно оферта 2020/1505 от 02.12.2020 г.
Твърди се, че в изпълнение на този договор е издадена фактура
№**********/03.12.2020 г. и ЕТ „**********“ превел авансово по банков път
на 04.12.2020 г. на „**********“ЕООД сумата от 103 267.44 лв. без ДДС
/123 920.93 лв. с ДДС/.
Твърди се, че е следвало оборудването да бъде доставено до 10.03.2021
г. и че въпреки неспазването на този срок от страна на ответника, ищецът
платил на 19.05.2021 г. по фактура №**********/ 19.05.2020 г. още 88 500 лв.
без ДДС /106 200 лв. с ДДС/.
Ищецът сочи, че направил запитване до производителя в Турция и
получил отговор оттам, че ответникът изобщо не е правил поръчка за
процесното оборудване. Този факт мотивирал ищеца да развали договора с
уведомление, връчено на ответника на 28.09.2021 г. ведно с покана да бъдат
върнати платените на отпаднало основание общо 230 120.93 лв. с ДДС.
Твърди се, че в указания в поканата срок – до 05.10.2021 г. ответникът
не върнал сумата от 230 120.93 лв. с ДДС, което мотивира ищеца да предяви
иск по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД с петитум: да бъде осъден ответника да
1
върне на ищеца получените на отпаднало основание общо 191 767.44 лв., от
които: 103 267.44 лв. – авансово плащане от 04.12.2020 г. по развален договор
от 02.12.2020 г. за доставка и монтаж на технологично оборудване и 88 500
лв. – частично плащане от 19.05.2021 г. по същия развален договор, ведно с
лихва за забава, начислена от предявяване на иска до окончателното плащане
на сумата.
Ако бъде отхвърлен иска по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, при условията
на евентуалност ищецът предявява иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД с
петитум: да бъде осъден ответника да върне на ищеца получените без
основание общо 191 767.44 лв., ведно с лихва за забава, начислена от
предявяване на иска до окончателното плащане на сумата.
Ищецът счита, че съгласно т.12, б.“а“ от договора, ответникът му дължи
и неустойка в размер на 20 652.50 лв., която сума претендира на основание
чл.92 от ЗЗД.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на
ответника на 14.11.2021 г. и в указания срок – до 29.11.2021 г. вкл. не е
депозиран отговор.
В о.с.з. на 07.02.2022 г. процесуалният представител на ищеца – адв. Ц.
е заявил, че не разполага с двустранно подписани екземпляри от договора и
офертата към него и че фактурите за авансовото и частичното плащане са
изпращани по ел. поща.
В о.с.з. на 07.03.2022 г. процесуалният представител на ищеца – адв. Ц.
е пледирал за уважаване на предявените искове и за присъждане на
направените разноски.
Ответникът не е представляван в о.с.з. и не е представил писмени
бележки по съществото на спора.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Видно от договор от 02.12.2020 г. за доставка и монтаж на
технологично оборудване, ЕТ „**********“ – гр. Радомир е възложил, а
„**********“ЕООД – гр. Левски е приело да достави до 10.03.2021 г. и да
монтира до 3 месеца след подписване на акт образец 7, удостоверяващ
изграждането на фундаментите, технологично оборудване на обект „Силозна
база за съхранение на зърнени култури“ в с. **********, съгласно оферта
2020/1505_00 от 02.12.2020 г. – неразделна част от договора. Според
последната, крайната цена на доставеното и монтирано оборудване е
488 526.52 лв. без ДДС.
Представените по делото екземпляри от договора и офертата не са
подписани нито за ЕТ „**********“, нито за „**********“ЕООД. Като такива
те сами по себе си не удостоверяват възникването и съдържанието на
облигационната връзка между страните по делото.
Съгласно т.5.1 от договора, възложителят е следвало, след представяне
2
на фактура от изпълнителя, да плати авансово на последния сумата от
103 267.44 лв. без ДДС /123 920.93 лв. с ДДС/. Тази сума се явява част от
стойността на оборудването.
По делото е представена фактура №**********/03.12.2020 г., издадена
от „**********“ЕООД с получател ЕТ „**********“ – за сумата от
103 267.44 лв. без ДДС /123 902.93 лв. с ДДС/ като авансово плащане по т.5.1
от процесния договор. Сумата по фактурата е платена по банков път, съгласно
платежно нареждане от 04.12.2020 г.
Съгласно т.5.2 от договора, възложителят е следвало, след
представяне на фактура от изпълнителя и преди експедиция от завода –
производител, да плати на изпълнителя сумата от 309 802.31 лв. без ДДС.
Тази сума се явява останалата част от стойността на оборудването.
Дължимите по т.5.3, 5.4 и 5.5. от договора суми са за транспорта и
монтажа на оборудването.
По делото няма данни за експедиция от завода – производител на
процесното оборудване. Представена е фактура №**********/19.05.2021 г.,
издадена от „**********“ЕООД с получател ЕТ „**********“ – за сумата от
88 500 лв. без ДДС /106 200 лв. с ДДС/ като частично плащане по т.5.2 от
процесния договор. Сумата по фактурата е платена по банков път, съгласно
платежно нареждане от 19.05.2021 г.
Видно от заключението на ВЛ Т. И., фактура
№**********/03.12.2020 г. и фактура №**********/19.05.2021 г. са отразени
надлежно в дневниците за продажби по ЗДДС на ответника и в дневниците за
покупки по ЗДДС на ищеца съответно за м. декември 2020 г. и за м. май 2021
г. Ищецът е усвоил начисления по двете фактури ДДС като данъчен кредит.
Няма счетоводни данни ответникът да е възстановил на ищеца общо
преведената по двете фактури сума без ДДС – 191 767.44 лв.
По арг. от трайната съдебна практика, обективирана напр. в Решение №
71 от 8.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., II т. о., Решение № 103 от
11.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2334/2013 г., II т. о., Решение № 20 от
25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 206/2012 г., I т. о., Решение № 45 от
28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о.,, Решение № 114 от
26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I т. о., Решение № 211 от
30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1120/2010 г., II т. о. и др., Плевенски
Окръжен съд намира следното:
Процесният договор от 02.12.2020 г. има смесен характер – включва
елементи на договор за търговска продажба /в частта му относно доставката
на оборудването/ и елементи на договор за изработка /в частта му относно
монтажа на оборудването/. Фактура №**********/03.12.2020 г. и фактура
№**********/19.05.2021 г. касаят договора в частта му относно търговската
продажба. Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 от ТЗ е
консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага
3
постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените
елементи на продажбата – стока и цена, без да е необходимо обективиране на
съгласието в писмена форма. В случаите, когато страните са оформили
продажбата чрез съставена за целта фактура, фактурата съставлява
доказателство за сключването на договора и за породените от него права и
задължения, ако съдържа данни за съществените елементи на продажбата.
В процесните фактури не е конкретно посочено технологичното оборудване
/стоката/ – вместо това има препратка към неподписания двустранно договор
от 02.12.2020 г. Това означава, че фактурите не отразяват надлежно
възникването на облигационната връзка.
Принципно е възможно, поради неформалния характер на търговската
продажба, преценката за сключване на договора да не бъде ограничавана само
до съдържанието на фактурата, а да се прави с оглед на всички доказателства
по делото, в т.ч. и на тези относно предприети от страните действия по
изпълнение на договора. В случая ответникът, като е издал и осчетоводил
двете фактури, е предприел действия, спомагащи изпълнението на
задълженията на ищеца, а именно извършването на плащания, съгласно т.5.1
и т.5.2 от договора. Ответникът не е извършил същински изпълнителни
действия – липсват данни да е поръчал оборудването на производителя, да го
е транспортирал и доставил в базата на ищеца. По тази причина действията
на страните няма как да послужат за обосноваването на извод за
надлежно сключен помежду им договор за търговска продажба.
В заключение – Плевенски Окръжен съд намира, че по делото не се
доказа надлежното възникване и съществуване с конкретно съдържание на
облигационна връзка между страните по договор за търговска продажба на
технологично оборудване. При това положение е безпредметно такъв договор
да се анализира като отпаднало основание след развалянето му. Иска по
чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД е неоснователен. Това налага да се разгледа
предявения при условията на евентуалност иск по чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД.
Платежните нареждания от 04.12.2020 г. и от 19.05.2021 г.
категорично установяват, че „**********“ЕООД е получило от ЕТ
„**********“ общо 191 767.44 лв. Ответникът не доказа съществуването на
основание за тези плащания, различно от договора от 02.12.2020 г., за който
съдът по-горе прие, че не го обвързва надлежно. Иска по чл.55, ал.1, т.1 от
ЗЗД се явява основателен и „**********“ЕООД следва да бъде осъдено да
върне на ЕТ „**********“ получените без основание общо 191 767.44 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.10.2021 г. до
окончателното ѝ заплащане.
Съгласно т.12а от договора от 02.12.2020 г., при неизпълнение на т.6
от договора /относно сроковете за доставка и монтаж на оборудването/
изпълнителят дължи неустойка в размер на 0.2 % от стойността на забавената
доставка за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % от стойността на
договора.
4
За да се дължи договорна неустойка, тя първо трябва да е уговорена от
страните и второ трябва да са налице съответните условия /в случая забава на
изпълнителя/. При положение, че договора от 02.12.2020 г. не е подписан
двустранно, той и в частност неговата т.12а не обвързва „**********“ЕООД.
Ако за същественото съдържание на договора за покупко-продажба може да
се съди не само от процесния договор, но и от фактурите, от тяхното
осчетоводяване, от действията на страните по изпълнение на същинските им
задължения, то тези документи и действия не установяват надлежно
договарянето на клаузата за неустойка. Иска по чл.92 от ЗЗД се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора по същество, „**********“ЕООД следва да
заплати в полза на ЕТ „**********“ сумата от 13 358.22 лв., явяваща се
разноски за ДТ, адв. възнаграждение и депозити за възнаграждение на ВЛ,
съобразно уважените искове.
Ищецът е останал задължен за разноски, а именно – за сумата от 148
лв., определена в о.с.з. на 07.03.2022 г. като допълнителен депозит за
допълнително възнаграждение на ВЛ Т.И.. Ето защо и на основание чл.77 от
ГПК ЕТ „**********“ следва да бъде осъден да плати по депозитната сметка
на Плевенски Окръжен съд сумата от 148 лв., дължима за заплащане на
допълнително възнаграждение на ВЛ Т.И., съгласно протоколно определение
от о.с.з. на 07.03.2022 г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения
от ЕТ „**********“ – гр. Радомир, с ЕИК: ********** срещу
„**********“ЕООД – гр. Левски, с ЕИК: ********** иск по чл.55, ал.1,
предл.3 от ЗЗД иск с петитум: да бъде осъден ответника да върне на ищеца
получените на отпаднало основание общо 191 767.44 лв., от които: 103 267.44
лв. – авансово плащане от 04.12.2020 г. по развален договор от 02.12.2020 г. за
доставка и монтаж на технологично оборудване и 88 500 лв. – частично
плащане от 19.05.2021 г. по същия развален договор, ведно с лихва за забава,
начислена от 15.10.2021 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД „**********“ЕООД –
гр. Левски, с ЕИК: ********** да върне на ЕТ „**********“ – гр. Радомир, с
ЕИК: ********** получените без основание общо 191 767.44 лв., ведно с
лихва за забава, начислена от 15.10.2021 г. до окончателното плащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения
от ЕТ „**********“ – гр. Радомир, с ЕИК: ********** срещу
5
„**********“ЕООД – гр. Левски, с ЕИК: ********** иск по чл.92 от ЗЗД с
петитум: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 20 652.50
лв. като неустойка по т.12а от договор от 02.12.2020 г. за доставка и монтаж
на технологично оборудване.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „**********“ЕООД – гр.
Левски, с ЕИК: ********** да заплати в полза на ЕТ „**********“ – гр.
Радомир, с ЕИК: ********** сумата от 13 358.22 лв., явяваща се разноски за
ДТ, адв. възнаграждение и депозити за възнаграждение на ВЛ, съобразно
уважените искове.
ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК ЕТ „**********“ – гр. Радомир, с
ЕИК: ********** да плати по депозитната сметка на Плевенски Окръжен съд
сумата от 148 лв., дължима за заплащане на допълнително възнаграждение на
ВЛ Т.И., съгласно протоколно определение от о.с.з. на 07.03.2022 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в 2-
седмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
6