РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на двадесет
и пети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 260 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 127, ал. 2 СК
Предявени са обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.127, ал.2 и ал.3 и чл.127а СК от С.М.Т.. ЕГН **********,***, против Р.С.В., ЕГН ********** ***.
В исковата молба ищецът Т. излага, че малолетното дете Р.С.Т., ЕГН **********
е родена на ***г., от съжителството му с ответницата и е негова дъщеря. Твърди,
че към настоящия момент детето живее при майка си Р.С.В. на адрес: ***, като
досега не е имало съдебно утвърден режим на лични отношения и местоживеене на
детето, което не било проблем, но от началото 2021 година не го е виждал,
въпреки че правил опити да се свържа с него и майката по телефон, да го види в
училището, но неуспешно. Излага съмнение, че майката настройва детето срещу
него и пречи на опитите му да се срещнат и да общуват нормално. Изразява желание да участва в отглеждането и
възпитанието му, поради което моли съда да му определи режим на лични
отношения. Счита, че детето е достатъчно голямо, за да остава при него с
преспиване. Сочи, че постоянният му адрес е в гр. София, но майка му С.С.Б./баба
на детето/ има къща в гр. Велинград на адрес ул. „Христо Ботев“ №12 и голяма
част от времето си той прекарва във Велинград. Поддържа, че дните, през които
детето ще е с него няма да са непременно свързани с пътуване извън града.
Излага, че както в жилището му в София, така и в къщата във Велинград, има
създадени условия за удобно живеене на детето в самостоятелна стая. Предвид
изложеното моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Моли
на основание чл. 127а СК да му се даде разрешение детето да пътува,
придружавано от него до територията на държави-членки на Европейския съюз и
Швейцария, за неограничен брой пътувания, съвпадащи по време и продължителност
с определения му режим на лични отношения с детето, и извънучебните му
ангажименти, за срок от две години. Ангажира доказателства. На основание чл.
127, ал. 3 СК, моли съда да постанови привременни мерки.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК
ответницата признава, че е живяла с ищеца до 2016 година в условията на
фактическо съпружеско съжителство и от него имат родено едно дете - малолетната
Р.С.Т.. Моли упражняването на родителските права и определяне на местоживеене
на детето да бъде при нея. Оспорва като подходящ поискания режим на лични
отношения. По предявения иск за заместващо съгласие за пътуване на детето в
чужбина счита, че е допустим, но изцяло неоснователен и недоказан. Счита за
неоснователно искането за предварително изпълнение на решението и за
постановяване на привременни мерки. Оспорва твърденията, че ищецът е правил
опити да се свърже с детето и майката по телефон, да го види в училище, както и
че тя го настройва срещу него и пречи на срещите им. Твърди, че от момента на
раздялата ищецът нито търси детето си, нито полага грижи за него, както и не е
заплащал издръжка, като винаги до сега основните грижи за него са полагани от
нея. Излага, че детето посещава извънкласни занимания-уроци по пиано, за които
се заплаща по 20 лева месечно, ходи на тренировка по художествена
гимнастика, с месечна такса в размер на 50 лева, част е от вокална група „Караоке“, участва във фестивали, лагери и конкурси, за
които са необходими сценични костюми, такси за участие, пътни разходи и
престой, като всички тези разходи се поемат само и единствено от нея. Поддържа,
че около 150 лева месечно са разходите
на детето за дрехи, обувки и помагала за училище, около 200 лв. за храна, а за ток, вода и отопление, интернет и телевизия,
телефон - около 200 лв., или общо разходите за детето надхвърлят 600 лева месечно. Твърди, че многократно е искала разрешение от бащата за
пътуване с детето в чужбина, но той отказвал, както и да пусне детето да
участва в международни танцови и певчески конкурси. Поддържа, че за детето ще
бъде от полза да пътува и да посещава други държави, било на почивка с нея,
било на екскурзия, организирана от училище или за участие в конкурси, защото
има съответните интереси и таланти. Предвид изложеното моли съда да даде
разрешение за заместващо съгласието на бащата за пътуване на детето в чужбина и
за издаване на международен паспорт на детето. Твърди, че детето има лели,
които живеят постоянно в чужбина и въпреки нееднократните покани, които те са
им отправяли да гостуват, то не може да ги посети. Претендира от ответника
издръжка в размер на 350 /триста и петдесет/ лева месечно, а за минал период в размер на по 162,50 лева месечно, считано от
16.04.2020 до 15.04.2021 г.. Противопоставя се на направеното искане за
предварително изпълнение на решението в частта относно пътуването на детето в
чужбина, като поддържа, че естеството на материалното право не предполага
решение, което да подлежи на предварително изпълнение, въпреки разпоредбата на
чл.127а, ал.4 от СК. Моли на основание
чл. 127а СК да му се даде разрешение детето да пътува, придружавано от него до
територията на държави-членки на Европейския съюз и Турция, за неограничен брой
пътувания, за срок до навършване на пълнолетие. На основание чл. 127, ал. 3 СК,
моли съда да постанови привременни мерки. Изрично заявява съгласие за сключване
на споразумение с оглед доброволното уреждане на спора между страните. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
В съдебно заседание от 30.11.2021г. прави изявление размерът на
претендираната от ответника издръжка да е
250 лева.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за
установено следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото-
Удостоверение за раждане, съставен въз основа на Акт за раждане 00252 от
24.05.2009г. на община Велинград е видно, че Р.С.В. и С.М.Т. са родители на
малолетното дете Р.С.Т., родена в гр.Велинград на 22.05.2009г.
От служебна
бележка с изх.№129 от 13.04.2021г., издадена от ИОУ“Христо Ботев“ Велинград, се
установява че Р.С.Т. е ученичка в пети клас през учебната 2020/2021г.
От служебна бележка
с изх.№12 от 23.03.2021г., издадена от Народно читалище „Отец Паисий-1893“
Велинград се установява, че Р.С.Т. посещава репетиции на вокална група
„Караоке“ гр.Велинград от 2019г.
От служебна
бележка с изх.№65 от 29.03.2021г., издадена от Спортен клуб Художествена
гимнастика „Диляна“ гр.Пазарджик се установява, че Р.С.Т. тренира в спортния
клуб от 2017г. три пъти седмично, за което заплаща месечна такса от 50 лева.
От график за
извънкласни занимания се установява също, че Р.С.Т. посещава клас пиано два дни
седмично, за което заплаща месечна такса от 20 лева.
От писмо
изх.№11-00-1018 от 19.11.2021г. ТД на НАП Пловдив се установява, че за лицето С.М.Т.
няма регистрирани трудови договори за предходната година, същият има подадена
регистрация на самоосигуряващо се лице като собственик на ЕТ“Стасилав М.
–Комерс“ с ЕИК ********* и е едноличен
собственик на дружеството
„ЕВРОУШИНГ“ЕООД с ЕИК *********, както и има деклариран имот в гр.София, р-н
Лозенец и МПС- Корадо СХ 50.
От приетия като писмено доказателство по
делото и неоспорен от страните социален доклад на Д“СП”- Велинград се
установява, че от раждането на детето през 2009 г. до 2016 г. детето е отглеждано съвместно от
двамата родители, след което от 2016г. грижи за него полага майка му- Р.В. и
двете живеят заедно в гр.Велинград, ул.“Сокол“ № 4. Установено е, че и двамата
родители обитават жилища, които са с добри хигиенно –битови условия, както и че
в дома на майката има приспособена
самостоятелна стая за детето. Посочено
е, че майката работи като учител по английски език в СУ“Климент
Охридски“ гр.Ракитово, като разчита и на подкрепата на своите сестри, които
живеят в Италия, а бащата е безработен и няма постоянни трудови доходи, разчита
на подкрепата на майка си. Установено е, че съществува силна емоционална връзка
между детето и майката, която се старае дъщеря й да бъде добре възпитавана и
отглеждана без лишения, както и насърчава контактите с бащата. Детето се
чувства добре и пълноценно при майка си, а в отношенията с баща си – иска да
общуват, но към момента без времето при него да е свързано с приспиване.
Посочено е, че детето е с отлична учебна успеваемост, активно се включва в
извънкласни занимания с подкрепата на майка си, посещава клуб по художествена
гимнастика, „Караоке клуб“, уроци по пиано, има постигнати много успехи и
грамоти, добре интегрирано е в социалната си среда. Изразено е становище, че
майката притежаван необходимия родителски капацитет и ресурси да откликне на
потребностите на детето и детето се чувства добре в средата, осигурена от нея,
както и че е в интерес на детето то да контактува пълноценно и с баща си – С.М.Т.,
който от своя страна да компенсира с родителските си ангажименти във финансов и
емоционален план.
От приетия като
писмено доказателство по делото и неоспорен от страните социален доклад на Д
“СП”- Оборище се установява, че ищецът е съжителствал с Р.В. от 2009г. до
2016г. и дамата имат дъщеря – Р.Т.. Посочва
се, че бащата е имал дълъг период, в който не е общувал с дъщеря си, но в
последните две години живее в гр.Велинград в жилището на майка си и контактува
с детето, провежда разговори с него и срещи в удобен за детето ден и час. Сочи
се, че притежаваното от него жилище в София е двустаен апартамент, който е
обзаведен, както и че С.Т. към момента е безработен. Изразено е становище, че е
в интерес на детето да се отглежда в сигурна и стабилна семейна среда и майката
и бащата следва активно да участват в грижите и да осигуряват необходимите
средства и издръжка, като и детето да има възможност да контактува с родителя,
на когото не са присъдени родителски права и да имат възможност да изграждат
емоционална връзка по между си.
От разпита на
свидетеля А.Б.П.се установява, че ищецът, който пазарува от неговия магазин, е закупил за детето първо едно колело за 300
лева, после по – голямо през 2020г. месец
декември, преди Нова година, купувал също и якета и ботушки за Нова година,
както и че е дал на детето 100 лева, когато е било в четвърти клас, като детето
е преброило пред него, че има 1100 лева, от които майката е казала, че ще
закупят електрическо пияно, също и че е давал на детето пари и през 2020г.-
поне два пъти.
От разпита на
свидетеля И.Г.К. се установява, че грижи за детето полага майката, която освен
основните грижи за детето поема също и разходите свързани с ангажименти за
различни дейности, в които то участва, като гимнастика, пиано, пеене, за които
уроци се заплащат такси, както и разходите за участията й в състезанията по
танци, фестивали, които са всеки месец. Уточнява, че за тези участия детето
пътува с майка си и последният такъв разход е бил около 200 лева, без в тази
сума да се включват пътните, които
средства се поемат изцяло от майката.
Бащата, изслушан по реда на чл. 59,
ал. 6 СК, излага, че грижи за детето се полагат от майката, с която до декември
месец 2020г са били в добри отношения и до тогава се е виждал с детето, но след
това детето е започнало да го избягва. Уточнява,че преди Коледа е дал на детето 100 лева, както
и че е безработен, поради което моли съда да присъди минимална издръжка.
Майката, изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, излага, че ищецът не е
полагал нужните грижи за детето като баща и грижите се полагат от нея. Сочи, че
са имали откъслечни отношения до 2020г. с идеята нещата да потръгнат, но и през
този период не е полага грижи за нея. Дал е 2 х50 лева, които са минали като
коледен и новогодишен подарък. Твърди, че детето има ангажименти, за които заплаща
такси и те са явни, но и участия, за които получава грамоти, които са свързани
с много разходи, защото са с приспиване, като последното което е било в Слънчев
бряг и е струвало 110 лева само за участието. Сочи, че детето има много изяви в
Самоков, Банско, Шумен и те са свързани и със сценични костюми, материали, тъй
като детето рисува добре, за които допълнителни нужди са необходими и тя
осигурява около 200 лева на месец.
Твърди, че издръжката на детето е около 400-500 на месец и включва също и
разходи за облекло и др., за джобни-10 лева.
Детето, изслушано по реда на чл.15 от ЗЗДт, излага, че е на 12 години и е
ученичка в ОУ“Христо Ботев“ в шести клас и освен на училище ходи и на
художествена гимнастика, пиано и пеене, за което заплаща такси- 50 лева за
гимнастика и 25 – за пиано. На тези мероприятия и на училище я води и връща майка й с кола всеки ден. За училище получава
от майка си по 10 лева, за да може да си вземе ако иска нещо от магазина, както
и когато излиза с приятелки. Живее заедно с майка си в кв.Каменица в собствена
къща, има си собствена стая, обзаведена по неин вкус и има всичко необходимо за
училище, включително е подготвена и за онлайн обучение, за което майка й е
осигурила всичко необходимо, като й е подарила лаптоп. Излага, че когато има
нужда от нещо казва на баща си и той го взема, но скоро не е имала нужда и не
са се виждали през цялата минала година, защото родителите й са се разделили.
През този период не го е чувала, не са се търсили взаимно, защото не знае какво
би му казала. Имало е период, в който му е била сърдита, заради раздялата с
майка й и го е избягвала.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
По
иска с правно основание чл.127, ал.2 СК:
За
основателността на предявения насрещен иск, ищецът по него следваше да докаже
пълно и главно, че разполага с необходимия родителски капацитет и че е в интерес на детето упражняването на
родителските права да му бъде възложено на него.
Съгласно
чл. 59, ал. 4 СК съдът предоставя упражняването на родителските права, след
като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата.
От
данните по делото се установява безспорно, че страните са родители на
малолетната Р.С.Т.. От събраните писмени и гласни
доказателства се установява, че не са били в брак, живели са във фактическо
съжителство, като след раздялата им през 2016 год. детето е останало да живее на
адреса на майката в гр.Велинград, ул.“Сокол“ №4. Установи се, че грижите за
детето се полагат изцяло от майката, която със своето отговорно и отдадено
родителско отношение е съумяла до момента да удовлетвори потребностите,
необходими за неговото нормално и пълноценно израстване, като му е осигурила необходимата
среда за добър и пълноценен живот. Осигурила е добри условия за живеене –
самостоятелна детска стая, пригодена според нуждите и желанието на детето и
съобразена с изискванията за обучение в
онлайн среда, както и възможности за развитие потенциала и талантите на детето,
за която грижа и внимание свидетелстват отличните изяви на детето в училище и при
извънкласните мероприятия- грамоти, дипломи и сертификати. Установи се, че
между майка и дете съществува силна емоционална връзка, то се чувства добре в
осигурената от майка му среда и с полаганите от нея грижи. Желанието на майката
и детето грижите за него да продължат да се полагат от майката се подкрепя и от
бащата.
При
съобразяване изложеното и критериите в ППВС № 1 от 12.11.1974 г., съдът намира,
че в най- добър интерес на детето е родителските права да бъдат предоставени на
родителя, при когото се отглежда то и към настоящия момент- майката. Тя е тази,
който изявява желание да полага грижи за него, разполага с необходимите
жилищно-битови условия, разполага с доходи и родителски капацитет, които
безспорно са необходими за отглеждането на детето, а и има подкрепата на свои
роднини- сестри. Съдът отчита, че такова е желанието и на двете страни и на
самото дете.
По горните
съображения съдът счита, че следва да постанови решение, по силата на което да
предостави за упражняване родителските права по отношение на малолетното дете Р.С.Т. на майката Р. С.Т., като определи местоживеенето му да
бъде при нея на адрес гр.Велинград, ул.“Сокол“ № 4, в който смисъл е и искането на ответника по
насрещния иск.
При това
положение, съдът следва да постанови режим на лични отношения и контакти на
бащата С.М.Т. е ЕГН **********
с малолетното дете Р.С.Т. е ЕГН **********, като бащата да има право да вижда и взема детето при себе
си в учебно време всяка четна, според поредния й номер в годината, седмица за
времето от 10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя с преспиване. В случай, че по
здравословни причини свързани е детето горепосоченият режим не може да бъде
осъществен същият се компенсира с първата нечетна седмица след оздравяване,
наред с първоначално определения режим. Бащата има право да вижда и взема
детето при себе си с преспиване всяка година за 30 дни през лятото, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и всяка година, завършваща
на четно число за Коледните празници /като под празници се разбират официално
обявените почивни дни/, както и всяка година, завършваща на нечетно число за
Новогодишните празници, за времето от 10:00 часа на първия ден до 20:00 часа на
последния ден от съответния празник. При осъществяване на режима на лични
отношения бащата взема детето от
жилището на адреса му по местоживеене и го връща обратно, от където е взето,
съответно при ангажиране на детето с учебни и неучебни занятия и/или
мероприятия в дните, определени за лични контакти с него, бащата води детето на
мероприятието и го връща на адреса.
Съдът
намира, че такъв режим ще осигури поддържането на топло и любящо отношение и
привързаността помежду им, както и изграждане на хармонични отношения с
отсъстващия родител, които са ценни за формирането на детето като личност. По този начин съдът счита, че
детето ще се чувства максимално спокойно и емоционално удовлетворено в
общуването с всеки от родителите си, въпреки раздялата им, а именно това
съдейства за правилното му развитие и възпитание.
По
иска за издръжка с правно основание чл. 143, ал. 2 СК
За основателността
на предявения насрещен иск ищецът по него следваше да докаже пълно и главно: размера на нужната
на детето от издръжка; своите
възможности да го издържа; възможностите
на ответника да заплаща издръжка в претендирания размер.
Съгласно чл.
143, ал. 1 и ал. 2 от СК правото да се получи издръжка е
безусловно, като е достатъчно наличието на качеството "непълнолетно
лице" по отношение на претендиращия издръжката, а размерът на издръжката,
съгласно чл. 142 от СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на
детето и възможностите на родителя. Родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си, като в чл. 142, ал.2 СК е определена минимална граница
на издръжката, а именно една четвърт от минималната работна заплата.
Принципно
нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане,
здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование и
задоволяване на неговите потребности, като се вземат предвид нормалните,
ежедневните нужди на детето от храна, облекло, детски и ученически
пособия. По отношение на определяне на средствата, необходими за
отглеждането и възпитанието на детето на възраст от 12 години, с оглед
задоволяване на неговите от една страна типични нужди от средства за
храна, облекло, образование, развлекателни и културни прояви от съответната
възрастова група, и от –друга съобразено с индивидуалните му личностни особености
(пиано, художествена гимнастика, пеене, рисуване), при съобразяване, че ответникът е в работоспособна
възраст, съдът счита, че на детето месечно са необходими и достатъчни средства
в размер на 500 лв., като от така определената издръжка бащата следва да поеме 300
лева, а разликата следва да се поеме от майката, която полага и непосредствените грижи за
детето. При определяне този размер съдът
взе предвид обстоятелството, че родителите имат задължението да осигурят такива
условия за развитието на детето, в това число да предоставят такава издръжка,
каквато то би имало, ако те живеят в едно домакинство и при положение, че при
раздяла между родителите този от тях, който не полага непосредствените грижи за
отглеждането на детето следва да участва с по-голям дял в паричната му
издръжка.
В този смисъл съдът намира за неоснователен довода на ответника, че тъй като е безработен и не
реализира доходи, то няма възможност да заплаща издръжка на детето си в по –голям размер от минималния, уреден в чл.142, ал.2 от СК.
Това е така, тъй като във възможностите на
дължащия издръжка родител се включват не само доходи, които той реализира от
трудово правоотношение, но и всички други доходи, в това число и от
квалификация или други, зависещи от неговата воля. Видно от събраните
доказателства ответникът е регистриран като самоосигуряващо се лице като
собственик на ЕТ“Стасилав М. –Комерс“ с
ЕИК *********, също е и едноличен собственик на дружеството „ЕВРОУШИНГ“ЕООД с
ЕИК *********, както и има деклариран имот в гр.София, р-н Лозенец и МПС-
Корадо СХ 50. Не се събраха доказателства какви доходи реализира ответникът, но
това не го освобождава от задължението му като родител да осигурява издръжка на
единственото си дете в размер съответстващ на неговите нужди. Той, като родител,
следва да осигурява издръжката на детето си
приоритетно спрямо своите нужди, като законът му вменява това
задължение независимо от това дали е
работоспособен и дали може да се издъжра от имуществото си, нито дали това ще
му представлява или не особено затруднение. Той дължи предоставяне на детето си на издръжка в
размер, който е достатъчен за осигуряване на
необходими условия за живот и развитие. Безусловния характер на
издръжката на ненавършилото пълнолетие дете цели осигуряване на такива битови
условия и средства, които гарантират нормален живот и развитие, каквито детето
би имало ако родителите му живеят заедно. Ответникът е в
трудоспособна възраст, не се ангажираха доказателства за здравословни проблеми,
които да го препятстват да престира възмездно труд, не се доказа да има
алиментни задължения към други лица, установи се, че същият има имущество от
което да се издържа, както и се самоосигурява като едноличен търговец, съответно
развива дейност като такъв. Така определената издръжка се дължи от датата на
предявяване на иска - 16.04.2021г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното плащане на задължението.
На основание чл.
242 ГПК, съдът служебно следва да допусне предварително изпълнение върху
решението, в частта му досежно присъдената издръжка.
По
иска с правно основание чл. 149 СК,
Съдът намира, че
се доказаха предпоставките за основателността на претенцията за издръжка за
минало време. Установи се, че за периода от 16.04.2020 г. до датата на
завеждане на исковата молба- 16.04.2021 ответникът С.М.Т., не е заплащал
издръжка на малолетното дете, нито е полагал грижи за отглеждането и възпитанието
му. Епизодичните подаръци за празници не се считат за издръжка. В настоящия случай
бе установено по безспорен начин, че детето е живяло винаги при майката, която
единствено е осигурявала грижи и издръжка за него, включително и за процесния
период. Обстоятелствата посочени по- горе, които определят размера на
издръжката са били налице и през този период, поради което съдът намира, че за
този минал период ответникът дължи на детето си месечна издръжка в размер на
250 лв. месечно, но доколкото е обвързан от диспозитивното начало в граданския
процес, то следва да се произнесе, съоброзно претендирания размер от 162,50 лв.
месечно или ответникът по иска следва да бъде осъден да заплати на детето си,
чрез неговата майка и законен представител издръжка за минало време в общ
размер от 1950 лв., за периода от 16.04.2020 г. до 15.04.2021 г.. Така определеният
размер е съобразени с критериите, посочени в разпоредбата на чл.143, ал.1 от СК, нуждите на детето и възможностите на родителите, поради това следва исковата
претенция да бъде уважена изцяло и да се
постанови решение в този смисъл.
На основание чл.
242 ГПК, съдът служебно следва да допусне предварително изпълнение върху
решението, в частта му досежно присъдената издръжка.
По иска с правна
квалификация 127а СК
За основателността на предявения първоначално иск
и насрещен иск подлежащи на пълно и главно доказване от страна на
ищеца и ищеца по насрещната искова молба са обстоятелствата, обуславящи
необходимостта за пътуване на детето в чужбина и относно времето, мястото,
условията и средата, при които детето ще пребивава.
Съгласно чл. 127а СК спорът между
родителите за пътувания на детето им в чужбина и за издаването на необходимите
лични документи за това се решава от съда по настоящ адрес на детето. Съгласно
разпоредбата на чл. 76, т.9 от ЗБЛД може да не се
разреши напускането на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под
запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в
чужбина от своите родители, настойница, попечители, като при разногласие между
родителите спора се решава по реда на чл. 127а от СК. Съгласно чл.
34, ал. 1 ЗБЛД паспортът е документ за преминаване на държавната граница на
Република България и за пребиваване извън страната. В случаите на разногласие
между родителите спорът за напускане на страната от малолетни и непълнолетни се
решава по реда на чл. 127а СК, а преди
създаването на посочената разпоредба по реда на чл. 123, ал. 2 СК. Спорната
съдебна администрация обхваща въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина
и издаването на необходимите документи за това. Издаването на документите е
свързано и е последица от решаването на основния въпрос за пътуване на детето
извън страната, а не е предмет на самостоятелно искане. С оглед особения статут
и засилената закрила на децата, съгласието на всеки родител едно дете да пътува
в чужбина се дава за точно определени случаи и при преценка на конкретни
ситуации.
Съдът, като взе
предвид конституционно прогласения принцип в чл. 35, ал.1, изр. първо от Конституцията
на Република България (КРБ), според който всеки има право свободно да избира
своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска
нейните предели, намира, че предявеният иск е основателен.
Всички
държави-членки на Европейския съюз са страни по Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980
г., която съдържа правила за осигуряване незабавното връщане на децата,
прехвърлени незаконно или задържани в някоя от договарящите държави, и
гарантира ефективното спазване на законите, свързани с упражняването на
родителските права и правото на лични отношения, на една договаряща държава от
другите договарящи държави. Страна по Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г. е и
Република Турция. С нея е сключен и договор за прана помощ от страна на
Република България. Следователно няма пречки до посочените държави да се
разреши на детето да пътува, придружавано само от един от двамата си родители.
Същевременно, за
да може ищецът по първоначалния и ищецът по несрещния иск да упражняват
ефективно родителските права над детето си, те трябва да разполага с възможност
да го извежда извън територията на Република България колкото пъти, когато и
където пожелаят, като необходима мярка относно упражняването на тези права (чл. 59, ал.2, предл.3 СК) се явява
именно съдебното разрешение за пътувания на детето извън територията на
Република България.
В конкретния
случай, се установи, че е в интерес на детето да пътува в чужбина, тъй като
това е свързано с изявите й, като част от група по художествена гимнастика и
вокална такава, което от събраните гласни доказателства безспорно се установи,
че е свързано с провеждането на музикални
и танцови мероприятия в страната
и извън нея, както и такива се налагат за осъществяване на лични контакти с
нейните роднини-лели, които постоянно пребивават в Италия. В интерес на детето е също и детето да има
възможността да пътува в чужбина с баща си за ваканции или почивки в
предоставеното му време съобразно режима на лични отношения и до колкото това
не е в разрез с учебните и извънкласните му дейности.
Интересът на
детето не е абстрактно понятие и съществуването му не се предполага. Принципно
винаги в интерес на детето е да пътува извън територията на Република България,
да придобива представа за обичайте и културата на другите държави, като по този
начин се разширява неговия мироглед, и пътуванията ще се отразят благоприятно
на неговото възпитание и развитие като цяло.
Предвид
изложеното съдът намира молбата на ищеца по първоначалния и тази на ищеца по насрещния
иск за основателни и счита, че следва да бъдат уважени, тъй като са изцяло в
интерес на детето, като това следва да бъде съобразено с правата, която всяка
от страните притежава.
В производството
по спорна съдебна администрация по реда на чл. 127а СК съдът не е
обвързан от формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от
време и определени държави – виж решение № 403/29.02.2016 г. по гр. д. №
6903/2014 г. на IV г. о. на ВКС. Доколкото производството не е исково и съдът
изхожда основно от интереса на децата, той не е изцяло обвързан от направеното
искане, като е възможно в рамките на поисканото и при даване на съответното
разрешение, да постави определени ограничения, ако те са продиктувани от
интереса на детето. Оттук и съдът намира, че на С.М.Т., с ЕГН ********** следва да се даде разрешение за срок от две
години, като се замести съгласието на майката за пътуване на детето извън територията
на Република България до страните - членки на ЕС и Швейцария, придружавано само
от бащата, но за краткосрочни пътувания и в период, който не засяга учебните и
извънкласни занимания на детето и който е в рамките на определения му режим на
лични отношения с детето. По същия начина съдът намира, че на майката следва да
се даде разрешение, като се замести съгласието на бащата за пътуване на детето извън
територията на Република България, придружавано само от своята майка до
страните-членки на ЕС и Турция, неограничено, но за краткосрочни пътувания и в период, който да не съвпада с времето, през
което бащата осъществява режим на лични контакти с детето, до навършване на
пълнолетие от детето. Следва да бъде уважено искането на ищеца за заместване
съгласието на ответницата да бъде издаден паспорт по реда на ЗБЛД на детето.
Относно разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал. 6 ГПК ответникът С.М.Т., следва да заплати
държавна такса върху размера на присъдената издръжка по иска с правно основание
чл. 143 СК, в размер на 432 лв., в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд Велинград, а по иска по чл. 149 СК държавна такса в размер
на 78 лева.
Предвид характера на производството по чл.127, ал.2
от СК – спорна съдебна администрация, не намира приложение правилото за
присъждане на разноски съобразно изхода на спора. За разлика от исковото
производство, в това не се разрешава със
сила на присъдено нещо спор за съществуването или не на едно материално право,
а единствено се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителски
права, признати и гарантирани от закона. Съдебното решение, с което се
съблюдава постигане по най-добрия начин защита интересите на малолетното дете,
се ползва и от двамата родители и затова всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила независимо от изхода на спора. В този смисъл
искането на ищеца по първоначалния иск
за присъждане на разноски в производството по делото в размер на 630 лева,
следва да се остави без уважение.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127 СК на Р.С.В., с ЕГН: **********,***,
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Р.С.Т. с
ЕГН**********, като ПОСТАНОВЯВА
детето да живее на постоянния адрес на майката- гр.Велинград,
ул."Сокол" № 4.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на С.М.Т., с ЕГН **********,***, с малолетното дете Р.С.Т. с ЕГН**********,
както следва: в учебно време всяка четна,
според поредния й номер в годината, седмица, за времето от 10:00 ч. в събота до
18:00 ч. в неделя с преспиване. В случай, че по здравословни причини свързани е
детето горепосоченият режим не може да бъде осъществен същият се компенсира с
първата нечетна седмица след оздравяване, наред с първоначално определения
режим. Бащата има право да вижда и взема детето при себе си с преспиване всяка
година за 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката, както и всяка година, завършваща на четно число за Коледните празници
/като под празници се разбират официално обявените почивни дни/, както и всяка
година, завършваща на нечетно число за Новогодишните празници, за времето от
10:00 часа на първия ден до 20:00 часа на последния ден от съответния празник.
При осъществяване на режима на лични отношения бащата взема детето от жилището на адреса му по
местоживеене и го връща обратно, от където е взето, съответно при ангажиране на
детето с учебни и неучебни занятия и/или мероприятия в дните, определени за
лични контакти с него, бащата води детето на мероприятието и го връща на
адреса.
ОСЪЖДА
С.М.Т., с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАЩА на основание чл. 143, ал.
2 от СК на малолетното си дете Р.С.Т. с ЕГН**********, чрез неговата майка и
законен представител Р.С.В., с ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 300
лева, считано от 16.04.2021г. до настъпване на законна причина за изменението
или отпадането на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията на Р.С.В., с ЕГН: **********
за разликата над сумата от 300 лв. до пълния размер от 350 лв..
ОСЪЖДА С.М.Т., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 149 от СК
на малолетното си дете Р.С.Т. с ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител
Р.С.В., с ЕГН: ********** сумата от общо 1950 лв., представляваща издръжка за
минало време, за периода от 16.04.2020 г. до 15.04.2021 г., или по 162,50 лева
месечно, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА С.М.Т., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград
държавна такса в размер на общо 510 лева.
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на Р.С.В., с
ЕГН: **********,***, на основание
чл.127а СК, за пътувания на детето й Р.С.Т. с ЕГН**********, придружено от
бащата С.М.Т., с ЕГН **********, извън територията на Република България, а
именно до територията на държави-членки на Европейския съюз и Швейцария, за
неограничен брой пътувания, съвпадащи по време и продължителност с определения
му режим на лични отношения с детето, съобразно настоящото решение и
извънучебните му ангажименти
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на Р.С.В., с ЕГН: **********,***, на
основание чл.127а СК, за издаването
на паспорт по реда на ЗБЛД на детето й Р.С.Т. с ЕГН**********.
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на С.М.Т., с ЕГН
**********,***, на основание чл.127а СК, за пътувания на детето му Р.С.Т. с ЕГН**********,
придружена от майката Р.С.В., с ЕГН: **********, извън територията на Република
България, а именно до територията на държави-членки на Европейския съюз и
Турция, когато е необходимо, до навършване на пълнолетие, в период, който не съвпада
с определения режима на лични отношения на бащата с детето.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК
предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените издръжки.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от получаване препис от страните пред Пазарджишки
окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЛИЛИЯ ТЕРИЗЕВА-ВЛАДИМИРОВА