Решение по дело №90/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 312
Дата: 10 март 2023 г.
Съдия: Димитър Димитров Михов
Дело: 20227050700090
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. Варна, 10.03.2023г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ВАРНА, Пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХОВ

 

при участието на секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 90/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156, ал.1, във връзка с чл. 129, ал.7 от ДОПК.

Образувано е по жалба вх. № 746/18.01.2022г. на И.К.З., ЕГН **********,***, срещу Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П – 03000321153532-004-001/21.09.2021г., издаден от инспектор по приходите в сектор „Проверки“ при ИРМ - Добрич, в Териториална дирекция Варна на Националната агенция за приходите, потвърден мълчаливо поради непроизнасяне на решаващия орган в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК

Жалбоподателят счита, че обжалваният АПВ е издаден в нарушение на материалния закони и на процесуалните правила. Твърди, че не са налице публични задължения, които да се прихващат. В съдебно заседание, поддържа жалбата, моли за присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Д.М. оспорва жалбата, като настоява да бъде отхвърлена като неоснователна.

Административен съд гр. Варна, след като прецени твърденията на страните, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред. С оглед на това, жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П – 03000321153532-004-001/21.09.2021г., издаден след извършена проверка, на основание Резолюция № П-03000321153532-ОРП-001/02.09.2021г., издадена от началник сектор при ТД на НАП Варна. Проверката е възложена по повод подадено от И.К.З. искане по чл.129 от ДОПК с вх. № 38452-10/25.08.2021г. за възстановяване на суми в размер на 2091.98 лева по изпълнително дело /ИД/ № 2373/2018г. по описа на ЧСИ Л  С  с рег. № 895, която е постъпила по сметка на НАП. Установено е, че с Решение № 260005/27.01.2021г. на Апелативен съд гр. Варна, влязло в законна сила на 27.01.2021г., е постановено разпределяне на постъпила по запор на вземането на длъжника И.З. сума в общ размер 9133.90 лева, както следва: - с привилегия по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД – 2091.98 лева за НАП; - на основание чл.136, ал.2 от ЗЗД – 25.17 лева за НАП. Въз основа на процесното решение, по данъчно осигурителната сметка на И.З. са постъпили суми, с наредител ЧСИ Л  С , както следва:

-На 10.02.2021г. в размер на 1137.29 лева, с основание „Банка

Социално осигуряване“ по банкова сметка *** № ****;

-На 10.02.2021г. в размер на 614.84 лева, с основание „Банка здравно

осигуряване“ по банкова сметка *** № ****;

-На 10.02.2021г. в размер на 340.85 лева, с основание „Банка ДЗПО“ по банкова сметка *** № ****;

-На 10.02.2021г. в размер на 25.17 лева, не е посочено основание, по набирателна банкова сметка ***мания на ТД на НАП Варна с № ****.

В хода на проверката, органът по приходите издал процесния АПВ, е извършил проверка по данъчно осигурителната сметка на И.З. и е установил, че процесните суми са обвързани с текущи задължения на проверяваното лице /подробно описани на стр. 2-5 от АПВ, стр. 31-33 гръб от административната преписка/. Установено е, че по данъчно осигурителната сметка на лицето не са налице недължимо внесени суми, надвнесени суми и/или такава подлежаща на възстановяване. Напротив, според справка на задълженията на И.К.З., към 21.09.2021г., същият има невнесени задължения в размер на 1440.59 лева главница и 88.63 лева лихва. Предвид това с издаденият АПВ е прието, че не са налице основания за възстановяване на сума в размер на 2091.98 лева, посочена в искането. С жалба вх. № Ф-303/08.11.2021г., издаденият АПВ е оспорен пред  Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите. Предвид подадената жалба, противно на твърденията на жалбоподателя за мълчаливо потвърждение на АПВ, Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Варна е постановил Решение № 303/06.01.2022г., с което е потвърдил АПВ № П – 03000321153532-004-001/21.09.2021г., издаден от инспектор по приходите в сектор „Проверки“ при ИРМ - Добрич, в Териториална дирекция Варна на Националната агенция за приходите, с който на И.К.З. е отказано възстановяване на сума в размер на 2091.98 лева.

В хода на съдебното дирене, с цел доказване на заявените от жалбоподателя твърдения, по негово искане е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на експертизата, публичните задължения на И.З. към 21.09.2020г. са общо 1511.22 лева, в т.ч. главница 1422.59 лева и лихви 88.63. Постъпилите от ЧСИ суми с 3 броя платежни нареждания са били разпределени от страна на НАП да погасят задълженията на З. и отразени в АПВ. Експертизата приема, че процесните периоди по задълженията, погасени с преведените от ЧСИ суми и заплатени от страна на осигурителя „Дефендър“ ЕООД суми, съвпадат. Жалбоподателят е направил искане за допускане на допълнителна експертиза, която да установи дали с преведените суми, плащани от „Дефендър“ ЕООД, които надхвърлят евентуалните задължения на едно лице и според извода на вещото лице, са били осигурявани няколко лица, жалбоподателят персонално попада ли между тези лица. Налице ли е дублиране в задълженията, погасени от ЧСИ, респ. задълженията и вноските на „Дефендър“ЕООД и дали това задължение е съществувало за да бъде прихванато към момента на издаването на АПВ. В заключението си вещото лице преповтаря заключението по първоначалната експертиза.

Към делото са приобщени административната преписка, писмени доказателства съдържащи данни за осигуряване по БУЛСТАТ за лицето И.З.; за лицето „Дефендър“ ЕООД, ЕИК ****; данни за осигурени лица и др.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Актът за прихващане или възстановяване е издаден в писмена форма и съдържа предвидените задължителни реквизити. Съгласно чл.128, ал.1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Редът, по който се извършва, е предвиден в чл.129 от АПК. Разпоредбата на чл.129, ал.3 от ДОПК задължава органа по приходите да издаде АПВ в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия.

При издаване на акта, органът по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби на ДОПК. Не се установиха съществени нарушения на административно производствените правила във връзка с издаването на оспорения АПВ.

Неоснователни са изложените в хода на съдебното производство възражения на жалбоподателя.

Установено по делото е, че жалбоподателят е самоосигуряващо се лице  по см. на чл.5, ал.2 от КСО, във връзка с чл.4, ал.3, т.2 от същия кодекс, във връзка с чл.1, ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Същият е декларирал извършването на трудова дейност като самоосигуряващо се лице в „Дефендър“ ЕООД, ЕИК ****.

Съобразно разпоредбата на чл.7, ал.7 от КСО, самоосигуряващите се лица внасят задължителните осигурителни вноски, като ползват единния идентификационен код. Съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата, самоосигуряващите се лица по чл.4, ал.3, т.1, т.2 и т.4 от КСО внасят осигурителни вноски поотделно за всеки месец, като при внасянето попълват ЕГН, ЛН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП. В платежното нареждане за плащане към бюджета се посочва като наредител на сумата търговското дружество, в което се полага труда, а като задължено лице – съответното самоосигуряващо се лице. Сумите постъпват в данъчно – осигурителната сметка на задълженото лице /самоосигуряващото се лице/.

В тази връзка, установено по данъчно осигурителната сметка на З. е, че сумата от 2091.98 лева е постъпила на 10.02.2021г. от наредител ЧСИ Л  С  с три платежни нареждания и е погасила задължения за вноски във фонд „Социално осигуряване“, фонд „Здравно осигуряване“ и фонд „ДЗПО“ за периоди м.01/2020г., м.02/2020г., м.03/2020г., м.04/2020г., м.05/2020г., м.06/2020г., м.07/2020г., м.08/2020г., м.09/2020г., м.10/2020г., м.11/2020г. и м.12/2020г. Погасените задължения са декларирани от жалбоподателя чрез подадени месечни декларации обр.1 за авансови вноски за самоосигуряващо се лице, дължими за внасяне съгласно условията на чл.7, ал.4 от КСО до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Жалбоподателят се явява титуляр на процесните задължения, които са погасени именно с плащанията, осъществени от ЧСИ Л  С .

Съгласно чл.202 от ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. От заключенията по допуснатите експертизи, вещото лице е установило съвпадане на процесните периоди по задълженията, погасени с преведените от ЧСИ суми и заплатени от страна на осигурителя „Дефендър“ ЕООД суми, но в заключенията не се съдържат данни относно наличието на двойно деклариране и заплащане на задълженията. Съдът кредитира заключенията по допуснатите съдебни експертизи. Същите са съобразени с доказателствата по делото.

Доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя, че е налице повторно плащане на задълженията му за осигурителни вноски от страна на „Дефендър“ ЕООД, по делото не бяха представени. Дружеството е било осигурител през 2020г. на три лица, наети по трудови правоотношения. От представените по делото платежни нареждания се установява, че същите са за погасяване на задължения на дружеството, а не задължения за осигуровки на жалбоподателя. Задължено лице по тези платежни нареждания се сочи „Дефендър“ ЕООД, платените суми са постъпили в данъчно-осигурителната сметка на дружеството и са погасили задължения на това дружество за осигурителни вноски  по месечни декларации обр.6. Именно с тези декларации обр.6 дружеството декларира своите задължения, като осигурител за наети при него лица по трудови правоотношения. Следва да се отбележи обаче, че с тези декларации не са декларирани личните задължения на жалбоподателя за месечни осигурителни вноски, поради което не би могло да се приеме, че са налице двойно декларирани, респ. двойно платени суми за погасяване на задълженията. Действително съобразно чл.2, ал.1, т.1 от Наредбата, в декларациите обр.1 на самоосигуряващото се лице З. се вписва ЕИК на „Дефендър“ ЕООД, поради което тези декларации са регистрирани в справката – данни за осигуряване по БУЛСТАТ за 2020г. на „Дефендър“ ЕООД, което обаче не означава, че З. е бил осигуряван от дружеството. Чрез ЕИК на дружеството само са подавани декларации обр.1 на самоосигуряващото се лице, но в случая по тези декларации самоосигуряващото се лице, а не дружеството, е задължено да внася дължимите осигуровки. Още повече, че от данните по делото не се установява „Дефендър“ ЕООД да е декларирало месечно повече задължения от тези, дължими за осигуровки на тримата работници по трудови правоотношения.

С оглед на изложеното, депозираната от И.З. жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена. На осн. чл.80 от ГПК, във връзка с чл.161, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.8, ал.1 и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата от 509,20 лева.

Воден от горното, Административен съд гр. Варна, пети състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.К.З., ЕГН **********,***, срещу Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П – 03000321153532-004-001/21.09.2021г., издаден от инспектор по приходите в сектор „Проверки“ при ИРМ Добрич, в Териториална дирекция Варна на Националната агенция за приходите, потвърден с Решение № 303/06.01.2022г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите.

ОСЪЖДА И.К.З., ЕГН **********,***, да заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата в размер на 509,20 лева, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                          Съдия: