Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 08 април
2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение – първи въззивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и втори март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ПЛАМЕН
ПЕТКОВ
Членове: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретаря Лилова
и с участието на прокурор от СОП Калпакчиева, като разгледа докладваното от
съдия Кристина ТОДОРОВА в.н.о.х. дело № 24 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 7 от 21.07.2020 г. на Районен съд – гр.Е. П., постановена по н.о.х.д.
№ 181/2018 г. по описа на същия съд, подсъдимият С.В.Н., с ЕГН **********,***, е признат за виновен в това, че на 13.07.2018 г., около 11,55 ч., в с. Гара Е. П., обл. Софийска, по ул. „*******“, управлявал МПС – лек
автомобил „Форд Фиеста“ с ДК № ******, след употреба на
наркотични вещества – тетрахидроканабиол (ТНС), установено по надлежния ред – с
техническо средство „Дрегер Драг чек 3000“ с фабр. № 0231, поради което и на
основание чл. 343б, ал. 3 от НК и във вр. с
чл. 54 от НК са му наложени наказания - лишаване от свобода за срок от 1 /една/
година и 6 /шест/
месеца, което да изтърпи при първоначален
„строг” режим, и глоба в
размер на 500 лева.
Със
същата присъда подсъдимия С.В.Н. е лишен на основание чл.343г, във вр. с
чл.343б ал.3, вр. чл.37 ал.1, т.7 от НК, от правото да управлява МПС за срок от
2 /две/години, като на основание чл.59 ал.4 от НК е приспаднато времето, през
което е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това
право, считано от 13.07.2018 г.
С присъдата е постановено на
основание чл.68 ал.1 от НК, подсъдимия С.В.Н. да изтърпи наложеното му по НОХД
№ 70/2017 г. по описа на Районен съд – гр.Е. П., наказание лишаване от свобода
за срок от 2 /две/ години, чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66
ал.1 от НК за изпитателен срок от 4 /четири/ години, считано от влизане в сила
на присъдата. Постановено е и това наказание подсъдимия да изтърпи при
първоначален „строг” режим.
С горепосочената присъда, в
тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 738,18 лева, които е осъден да заплати в полза на държавата - по
сметка на Районен съд – гр. Е. П.
Срещу така постановената присъда е
постъпила въззивна жалба от адвокат П.М. – упълномощен защитник на подсъдимия С.В.Н.,
с оплакване за нейната неправилност и необоснованост. Оспорват се изводите на първата
инстанция за доказаност на повдигнатото на подсъдимия обвинение. Аргументите на
защитата в тази насока са свързани с твърдения за неправилно сторена от
първостепенният съд доказателствена оценка на показанията на свидетелите Николов
и Венетов. Сочи се от защитникът, че тези свидетелски показания са
противоречиви, колебливи, лаконични и съответно не носят информация за
правнорелевантните факти. Според защитата, неправилно при формиране на изводите
си по фактите, първата инстанция е възприела дадените от двамата свидетели
сведения, за поведението на подсъдимия Н. към момента на извършената му
полицейска проверка. Релевират се и възражения срещу обективираният в мотивите
на районния съд, доказателствен анализ на обясненията на подсъдимия Н.. Излагат се доводи, че първостепенният съд
необосновано е прел за доказана по надлежния нормативен ред, употребата на
наркотични вещества от страна на подсъдимия при осъществяваното от него
управление на процесния автомобил. В тази насока се сочат за допуснати редица нарушения на реда за установяване употребата на
наркотични вещества, указан в Инструкцията за използване на техническо средство „ Дрегер Драг чек 3000”. С оглед на тези съображения, защитникът твърди в жалбата, че неправилно и
необосновано районния съд е изградил решаващите се изводи за съставомерността
на извършеното от подсъдимото
лице деяние. Иска се от
въззивния съд, на основание чл.335 ал.2, вр. чл.334 т.1 от НПК да отмени
обжалваната присъда и да постанови нова такава, с която подсъдимия С.Н. да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК.
Алтернативно се заявява искане пред въззивната инстанция за изменение на
атакувания съдебен акт, посредством намаляване размера на наложеното на
подсъдимия наказание. В тази насока се сочи, че първостепенният съд е допуснал нарушение на
материалния закон при определянето на наложените на Н. наказания, доколкото не
е отчел смекчаващите отговорността му обстоятелства, като социалното му
положение, трудовата му ангажираност, наличните положителни характеристични
данни за него, коректното му процесуално поведение.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата на подсъдимия С.Н. в
лицето на адвокат П.М., поддържа жалбата срещу първоинстанционната присъдата,
като моли последната да бъде отменена и подсъдимия да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение. Поддържат се основните оплаквания изнесени във
въззивната жалба за недоказаност на обвинението, както и за липса на
осъществено от подсъдимия, съставомерно от обективна страна деяние. В тази
връзка се твърди от защитата, че основният по делото въпрос за съставомерността
на процесното деяние – този за установяването по надлежния ред на употребата на
наркотични вещества от страна на подсъдимия, е останал неизяснен по
доказателствен път. Поддържа се от защитникът и алтернативно заявеното в
жалбата искане за изменение на атакуваната присъда, чрез намаляване размера на
наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода.
В
проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание, представителят на С.о.п.
изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира присъдата да бъде
потвърдена, като обоснована и законосъобразна. Твърди се, че
първоинстанционният съд правилно е преценил събраните по делото гласни и
писмени доказателства, като е приел, че обвинението досежно подсъдимия Н. е
доказано по безспорен и категоричен начин. Според прокурорът, наложените на
подсъдимия наказания, също са напълно справедливо и законосъобразно определени,
при спазване на разпоредбата на чл.54 от НК.
В
последната си дума пред въззивната инстанция, подсъдимия С.Н. моли присъдата на
първостепенния съд да бъде потвърдена.
Настоящият съдебен състав на СОС, след като
обсъди доводите на страните във връзка с данните по делото и като провери
изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за установено следното:
Въз основа на доказателствените материали, събрани и
проверени в хода на първоинстанционното и на въззивното съдебно следствие, и след цялостния
анализ на доказателствената съвкупност, решаващият състав на въззивния съд
намира за безспорно установена и съответно възприема следната, относима към
предмета на делото фактическа обстановка, а именно:
На 13.07.2018 г., за времето от 08,30 часа до 20,30 часа, свидетелите Н. В.
и Д. Н., на длъжност полицаи при РУ на МВР - гр.Е. П., изпълнявали служебните
си задължения по контрол на пътното движение на територията на с.Гара Е. П.,
Софийска област. Около 11,55 ч., на ул.”******” в селото, свидетелите спряли за
проверка лек автомобил марка „Форд”, модел „Фиеста” с рег. № ******, движещ се
без запалени светлини. Водачът на автомобила представил за проверка лична карта
и свидетелство за регистрация на МПС, и полицейските служители установили
самоличността му – подсъдимия С.В.Н.. На полицейските служители им направило
впечатление, че подсъдимия бил притеснен, треперил и с разширени зеници.
Подсъдимият признал пред полицаите, че преди 1-2 дни е употребил „трева”. Свидетелят
Н. извършил на подсъдимия проверка за употреба на наркотични вещества, с тест „Дрегер
Драг чек 3000” с фабричен №
0231, който отчел положителен резултат за
наличие на тетрахидроканабинол в така иззетата проба от слюнка от устната
кухина на подсъдимия. Резултът от така извършеното на подсъдимия тестово
изследване бил удостоверен и на хартиен носител – в протокол за извършена
проверка за употреба на накротични или упойващи вещества № 262Р8574/13.07.2017
г. /л.4 от ДП/. На подсъдимият му бил съставен акт за установяване на
административно нарушение и му бил издаден талон за изследване, съгласно чл.6
ал.1 от Наредба № 1 за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози. В посоченият талон
подсъдимия С.Н. саморъчно отбелязал с подписа си, че приема показанията на така
направения му тест /л.5 от ДП/. След това Н. бил съпроводен от полицейските
служители до медицинско заведение с цел пердоставяне на кръвна проба за
химическо изследване, но същия отказал извършването на такова.
По делото е назначена, изслушана и приета от първата инстанция
съдебно-техническа експертиза, която е изследвала техническите характеристики,
годността и принципа на действия на използваното за тестване на подсъдимия
техническо средство „Дрегер Драг чек 3000”. От заключението на тази експертиза
се установява следното: - към момента на извършване на проверката за употреба
на наркотични или упойващи вещества, техническото средство „Дрегер Драг чек
3000” е отговаряло на техническите изисквания и е било годно за извършване на
теста /съгласно етикета, залепен на опаковката на същото, годността му за
употреба е до месец 10.2018 г./; - резултатите от теста следва да се отчитат в
рамките на 10 минути след стартиране на теста, за да се считат същите за
валидни; - отчитането на резултатите става по следния начин: при отрицателен
резулат от теста, до съответния клас вещество /наркотик/ се появява една линия,
а ако до някой от класовете вещества не се появи линия, резултата е положителен
за този клас вещества. Вещото лице е посочило още в заключението си, че в
изолирани случаи, при положителен резултат, тестваното лице действително не е
консумирало наркотично вещество /фалшив положителен резултат/, поради което за
потвърждане на положителния тест се препоръчва следващ потвърдителен анализ.
Видно от приобщената в първоинстанционното съдебно следствие комплексна
съдебномедицинска и химическа експертиза, изследвания препарат Ендока-екстракт
от органичен коноп не съдържа тетрахидроканабиноли, разрешене е за употреба на
територията на РБ и е регистриран към Българската агенция по безопасност на
храните, което означава, че не съдържа забранени вещества. Това е дало
основание на вещите лица да заключат, че приема на този препарат не може да
позитивира теста, тъй като не съдържа тетрахидроконобиноли, които принципно го
позитивират. Според експертите, в случая позитивирането на извършеният на
подсъдимия при полицейската проверка тест, се дължи на употребата на марихуана.
Подсъдимият
С.В.Н. е роден на *** *** Е. П., със средно образование, женен,
трудово ангажиран като мебелист в „********”ООД. Осъждан е - с влязла в сила
присъда /споразумение/ от 15.03.2017 г. на Районен съд – гр.Е. П. по НОХД № 70/2017
г. по описа на същия съд, е бил признат за виновен за извършени престъпления по
чл.354а ал.3, т.1 от НК и чл.339 ал.1 от НК и му е наложено едно общо наказание
по реда на чл.23 ал.1 от НК - лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години,
чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК, за изпитателен
срок от 4 /четири/ години. Подсъдимият има и предходно осъждане – по НОХД №
214/2010 г. на РС Е. П., по което му е наложено наказание пробация. Н. се води
на отчет като водач на МПС в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР С. и е
наказван по административен ред за извършени нарушения по ЗДвП /с влязли в сила
наказателни постановления – 16 на брой и фишове – общо 4 на брой/. Налице са по
делото положителни характеристични данни за личността на подсъдимия.
Възприетите от въззивната инстанция фактически
положения /описани по-горе/ напълно съответстват на направените от
първоинстанционния съд фактически констатации. Първостепенният
съд в пълно съответствие със законовите изисквания е обсъдил доказателствените
материали по делото
– анализирал е показанията на разпитаните по делото свидетели, експертните
заключения, както и писмените
доказателствени средства,
поради което е приел за несъмнено установена описаната по-горе фактология на
деянието, която /както бе вече
посочено по-горе/ се възприема и от настоящата инстанция.
За да обоснове тези си изводи по
фактите, правилно първостепенният съд е кредитирал показанията на свидетелите –
полицейски служители Д. Н. и Н. В. /включително и приобщените от досъдебното
производство, по реда на чл.281 ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания на
последния свидетел/. За настоящият
състав на въззивната
инстанция също не е налице
никакво съмнение в тяхната безпристрастност, незаинтересованост и обективност
при излагане на фактите от значение за делото. В показанията си, свидетелите Н. и В. дават
еднопосочни сведения за констатираното от тях /в качеството им на дежурни
полицейски служители по осъществяване на пътен контрол в населеното място/ на
инкриминираните дата, час и място, управление на моторно превозно средство от
страна на подсъдимия; за обстоятелствата, че при извършената на
подсъдимия проверка за употреба на наркотични вещества с тест „Дрегер Драг чек 3000”, последният отчел положителен резултат за наличие на
веществото канабис в така иззетата проба от слюнка от устната кухина на
подсъдимия; - че на подсъдимия му бил издаден талон за изследване, в който
същия отбелязал с подписа си, че приема резултатите от теста; - за
обстоятелството, че подсъдимия отказал да се яви в медицински център за
предоставяне на кръв за извършване на медицинско изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества. По отношение на така посочените главни факти, е налице пълно съответствие между показанията на свидетелите Николов и Венетов, и последните се
подкрепят от останалите ангажирани по делото доказателствени източници, каквито
са писмените доказателствени средства /акт за установяване на административно
нарушение, талон за изследване № 0020756, протокол за извършена проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества/, както и отчасти от обясненията
на подсъдимия, дадени в хода на проведеното въззивно съдебно следствие.
Въззивната инстанция не се
съгласява с направеният от първата такава, анализ на съдържанието на
информацията, предоставена от свидетелката Д. Б.. Депозираните от последната показания
са били интерпретирани от решаващия състав на съда произволно, като от тях са
възприемани обстоятелства, несъдържащи се в заявеното от свидетеля. Така,
първостепенният съд изрично е отбелязъл, че не приема с доверие дадените при
свидетелстването на Б. сведения, че извършения на подсъдимия тест за накротични
вещества се е позитивирал, поради консумирано от него конопено масло.
Внимателният прочит на коментираните показания, обаче не установява
свидетелката Б. да е казала подобно нещо при разпита й в първата инстанция.
Действително, същата е дала подробна информация за това, че съпругът й
/подсъдимия/ от продължително време приема конопено масло, за начина на приемането
му, за неговото действие и предназначение, за съдържанието му, както и за
начина на закупуването му. Никъде обаче при излагане на показанията си,
свидетелката Б. не е твърдяла, че имено употребата на това вещество от страна
на подсъдимия, е повлияло на резултатите на извършения му полеви тест за употреба
на наркотични вещества. Друг е въпросът, че на твърдение в този смисъл се
стъпва от защитата при обосноваване на основното й възражение срещу
обвинението.
Всъщност въззивният съд не отрича
правдивостта на обсъжданите показания на свидетелката Б. , но констатира, че
същите с оглед съдържанието на информацията, която носят не могат да оборят и
опровергаят обвинителната теза за управление на МПС от страна на подсъдимия
след употреба на наркотични вещества и в частност за това, че именно употребата
на такова вещество е установено при извършения от полицейските служители тест
на подсъдимия. В тази връзка, като неоснователно следва да се отхвърли,
споменатото защитно възражение, че оралния прием на конопено масло от страна на
подсъдимия е довел до отчитане на положителен резултат при извършеното му
тестване за наркотици със съответното техническо средство. Този довод е обороен
по несъмнен начин по делото по експертен път. Данните, съдържащи се в
назначената и приета от първата инстанция комплексна съдебномедицинска и
химическа експертиза са категорични, че посоченият препарат „Ендока” - екстракт
от органичен коноп, не съдържа тетрахидроканабиноли и други забранени вещества,
поради което приемът му не може да доведе до позитивиране на теста „Дрегер Драг
чек 3000”, извършен на подсъдимия. Ето защо, въззивната инстанция в пълно
съгласие с първата такава, не възприе така поддържаната от защитата позиция,
като доказателствено необезпечена.
Този състав на СОС не може да
сподели и обективираната от първоинстанционния съд в проверявания акт преценка
на твърденията на подсъдимия в хода на съдебните прения, на които неправилно им
е придаден доказателствен характер.
Процесуалният закон употребява
термина „обяснения на обвиняемия /подсъдимия/”, за да означи доказателственото
средство, което обвиненото лице дава в процеса. Не се отнсаят към обясненията
на обиняемия – доказателствено средство, неговата защитна реч, последната му
дума, всички бележки и възражения, които той прави в хода на процеса, относно
процесуалните действия. По същество с обясненията си обвиняемото лице внася
значими за предмета на доказване факти. Фактическите данни дефинитивно
представляват обективни конкретни дадености от действителността. Не са факти
обаче изводите, които страните правят при защитните си речи, нито оценката им
на доказателствените материали, която предлагат на съда, нито техните съждения
по включените в предмета на доказване въпроси. В този контекст, следва да се
посочи, че в хода на съдебното следствие, проведено пред първата инстанция,
подсъдимия Н. се е възползвал от правото си да не дава обяснения по
обвинението. Затова не е имало процесуална възможност първият съд да обсъжда
/да възприеме или не/ негови обяснения – доказателствено средство, още по-малко
да ги съпоставя с други доказателствени източници. Ако районният съд е имал в
предвид правото на лична защита, проявено от подсъдимия по реда на чл.291 ал.2
от НПК, то става дума за отстояване и обосноваване на заетата от него позиция,
но не и за доказателствено средство.
Депозираните по реда на чл.277
ал.1 от НПК в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, обяснения на
подсъдимия С.Н. вече са част от доказателствената съвкупност и съответно
подлежат на съдебна преценка. При извършването на последната, въззивният съд не
ги прие за достоверни в частта им, в която подсъдимия е заявил, че не е
употребявал наркотични вещества преди да бъде спрян от полицейските служители с
управлявания от него автомобил. Основание предложените в този смисъл обяснения
на подсъдимия Н. да не заслужат доверието на настоящата инстанция, този състав
на последната откри в липсата на подкрепа на същите от останалите, налични по
делото доказателства. В посоченият аспект въззивният съд отчита и взема в
предвид показанията на свидетелите Н. и В., както и ангажираните в тази насока
писмени доказателства по делото, които поотделно и в тяхната съвкупност, бяха
коментирани по-горе. Ето защо въззивният съд не прие за истинни
обясненията на подсъдимия в обсъжданата им част, като счете същите за
неправдиви и необективни. Освен това, обясненията на подсъдимия, с които
твърди, че от продължително време приема конопено масло, което именно е
позитивирало резултата от извършения му тест за употреба на наркотични вещества,
СОС също не кредитира. В тези обяснения не се възпроизвеждат лично възприети от
подсъдимия Н. факти и обстоятелства, а се дава собствена оценка на
коментираните факти, което ги прави доказателствено негодни.
От съществуващата по делото
доказателствена основа, следва да се ценят и всички събрани писмени
доказателства и доказателствени средства, като първоинстанционния съд правилно
ги е кредитирал, тъй като липсват основания за тяхното игнориране.
В обобщение, следва да се
отбележи, че макар въззивният съд да не споделя напълно дадената от
първостепенния съд оценка на събрания по делото доказателствен материал, то
така допуснатите от него и посочени по-горе нарушения, не са довели до
опорочаване на процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд и
съответно до неправилно установяване на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, а и оттам до изведените от тях правни заключения.
Въззивната инстанция от своя страна направи свой собствен анализ на събраните
по делото доказателства от първоинстанционния съд. При този анализ на доказателствените
материали, съставът на СОС прие, че събраните гласни и писмени доказателства, в
своята цялост пресъздават непротиворечиво, логично и последователно възприетите
за безспорно установени фактически обстоятелства по делото.
Предвид гореизложеното неоснователно се явява основното
оплакване на защитата на подсъдимия, че обвинението не е доказано.
Неоснователно е и възражението, че присъдата е необоснована, тъй като въз
основа на правилно установените фактически констатации, подкрепящи се изцяло от
доказателствата по делото /обстоен и задълбочен анализ, на които е извършен/
районният съд законосъобразно е направил и решаващия си извод, че подсъдимия Н.
е извършил твърдяното престъпление.
Въззивният съд се солидаризира и с изводите на първата инстанция досежно
обективната съставомерност на извършеното от подсъдимия С.Н.
деяние. От обективна страна безспорно и категорично
се установи, че подсъдимият Н. на датата
13.07.2018 г., около 11,55 ч., в с.Гара Е. П., управлявал моторно превозно
средство след употреба на наркотично вещество – тетрахидроканабинол /ТНС/.
Посоченото обстоятелство – употребата на това вещество от подсъдимия, като елемент от състава на престъплението по чл.343б ал.3 от НК, е
установено по надлежния ред – чрез извършване на проверка с тест „Drager Drug Check 3000” с фабр. № 0231, съобразно
разпоредбите на чл.1 ал.3 и чл.5 ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози, /преди редакцията й с изм. Дв.бр. 81
от 02.10.2018 г./. От показанията на свидетелите Николов и Венетов, и от
представените по делото като писмени доказателства - акт за установяване на административно нарушение,
талон за изследване № 0020756 и протокол за извършена проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества, безспорно се установява, че употребата на наркотично
вещество от страна на подсъдимия, е установена чрез използване на посочения
тест за установяване употребата на
упойващи и наркотични вещества „Drager Drug Check 3000”.
Въззивният съд също възприема за достоверни данните, съдържащи се в съставения
на подсъдимия акт за установяване на административно нарушение и приложения към
него талон за изследване, сочещи, че към инкриминирания момент същият е
употребил наркотично вещество – тетраканабинол, доколкото неговата употреба е
била установена по надлежния ред, съобразно определените чл.1 ал.3, чл.3 ал.1 и
чл.5 ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техните аналози, процедурни норми. В показанията си горепосочените свидетели
също така дават сведения и за липсата на заявено пред тях искане от страна на
подсъдимия да му бъде извършено медицинско и химико-токсилогично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества, което се
потвърждава и от саморъчно отразения в талона за изследване, отказ от страна на
подсъдимия за предоставяне на проба за изследване, по реда на чл.6 ал.5, вр.
чл.3 ал.2, т.2 от Наредбата. Освен това, при разпита си полицейските служители
свидетелстват и за това, че пред тях подсъдимия не е оспорил резултатите от
направения му тест, а напротив – писмено е обективирал съгласието си с тях,
както и самия той е признал, че е „употребил трева”. В обясненията си, дадени
пред въззивния съд, подсъдимият също така не отрича да е изразил по някакъв
начин несъгласие с положителния резултат на извършения му от полицейските
служители тест за употреба на наркотици или с процедурата по извършването му. В
случай, че подсъдимият Н. не е бил съгласен с резлутата от извършения му тест
за употреба на наркотични вещества и е оспорил същия, той е следвало да заяви
искане тази употреба да бъде установена с медицинско изследване – с
химико-токсикологично лабораторно изследване /аргумент от чл.3, ал.2, т.2 от
същата Наредба/. Фактът, че на практика подсъдимия е приел показанията на
извършения му на място от полицейските служители тест за употреба на наркотични
вещества, което саморъчно и с подписа си е потвърдил в издадения му талон за
изследване, означава, че същия се е съгласил с показанията на теста и същите
следва да се ползват за установяване на употребата на наркотични вещества.
С оглед на тези съображения,
въззивният съд категорично не може да се съгласи и да приеме за основателен
довода на защитата, релевиран във въззивната жалба, че в случая е бил опорочен
нормативно предвидения ред за констатиране употребата на наркотични вещества от
страна на подсъдимия Н., което
пък от своя страна е довело до липса на съставомерен обективен признак на
инкриминираното му деяние. Като такова нарушение се изтъква от защитникът
обстоятелството, че по делото не било установено „дали резултатите от теста са
анализирани в рамките на 10-минутния период, указан от производителя”. В
отговор на това защитно възражение следва да се каже, че по делото е назначена,
изслушана и приета от първата инстанция съдебно-техническа експертиза, която
специално е изследвала възпросите за годността и съответствието с техническите
изисквания на използваното в случая техническо средство „Дрегер драг чек 3000”,
за принципа му на действие, начина на отчитане на резултатите от теста с него и
тяхното съхранение във времето. В заключението по тази експертиза, вещото лице
е посочило, че в указанията за работа с посоченото средство, производителят е
дал инструкции, резултатите от теста да се анализират в рамките на 10 минути
след стартиране на теста. Също така експертът е пояснил и, че теста се счита за
невалиден в случай, че контролните линии не се появат на едната или двете
тестови ленти в рамките на 10 минути след момента на стартиране на теста, т.е.
съответната тестова лента не следва да се анализира и е невалидна. По делото
обаче липсват такива данни, които да сочат, че извършения на подсъдимия Н. тест
е невалиден, доколкото несъмнено е установено, че същия е отчел положителен
резултат за употреба на наркотично вещество в дадената от подсъдимия проба от
слюнка.
Тези
аргументи дават основание да не се сподели от въззивната инстанция и доводът на
защитникът на подсъдимия, че при извършването на проверката на подсъдимия, не
са били спазени дадените от производителя на теста инструкции за неговото
използване. Видно от събраните по делото писмени доказателства, тези инструкции,
наречени „ръководство за работа с тест „Drager Drug Check 3000”, са изцяло съобразени при
изготвянето на адресираните спрямо контролните органи Методически указания от
гл.секретар на МВР за реда за установяване употребата на наркотични вещества от
водачите на МПС с техническо средство /представени в писмен вид по делото/. С
тези Методически указания за работа, свидетеля Д. Н., в длъжностното му
качество на „младши авконтрольор” изрично е бил запознат, което е видно от
съставения за това протокол /л.71 от първоинстанционното дело/. Още повече, че
тези методически указания са вътрешноведомствен ненормативен акт и отклоненията
от неговите разпоредби /ако такива бъдат установени/, не биха могли да доведат
до опорочаване на процедурата за установяване на употребата на наркотични
вещества от водачите на МПС, щом са спазени нормативните предписания за
провеждането й.
С оглед на изложеното, настоящият
въззивен състав счита, че в случая са
спазени очертаните в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. ред и методология на изследването за
установяване с техническо средство, употребата на наркотични вещества от
подсъдимия като водач на МПС, поради което съмнение в сторените в този смисъл
изводи на първостепенния съд, не може да съществува. Предвид това,
въззивният съд не възприе изтъкнатите от защитата доводи за наличие на
допуснати нарушения на регламентирания ред за изследване употребата на
наркотични вещества от подсъдимия, които да са довели до опорочаване на
извръшеното му изследване с техническото средство и съответно до липса на един
от обективните елементи за съставомерност на предметното деяние.
Първоинстанционният
съд е дал правилна и законосъобразна оценка и на субективната страна на престъплението, като
обосновано е приел, че същото е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 от НК, тъй като подсъдимият Н. е съзнавал общественоопасния характер на
своето деяние, предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал
настъпването им. Субективно подсъдимият е съзнавал, че управлява МПС след
употреба на наркточини вещества - тетрахидроканабинол. Наличието на пряк
умисъл у подсъдимия Н. се извежда от поведението му по време и след извършване
на деянието.
При
извършената проверка на атакуваната присъда и в частта й, относно наложените на
подсъдимия Н. наказания, въззивната инстанция намира следното:
При
индивдуализацията на наказанието „лишаване от свобода” в определения размер от
1 година и 6 месеца, първият съд е отчел като отегчаващи вината и отговорността
на подсъдимия Н. обстоятелства - степента на обществена опасност на конкретното
деяние, която и според въззивния съд следва да се приеме за завишена, предвид
динамиката на разпространение на тези престъпления и непредсказуемостта на
последиците от тях; демонстрираното от подсъдимия чувство за безнаказаност с
извършването на настоящото деяние – последното е извършено от него в
определения му изпитателен срок по осъждането му за две умишлени престъпления, едно
от които свързано с държане на наркотични вещества. В насока утежняване
наказателно-правното положение на подсъдимия, настоящата инстанция следва да
добави и данните, касаещи профила на същия като водач на МПС – Н. е наказван по административен
ред за множество извършени от него нарушения по ЗДвП /с влязли в сила
наказателни постановления – 16 на брой и с фишове – общо 4 на брой/; наличието
на предишни осъждания, свързани както с управление на МПС след употреба на
алкохол, така и с незаконно държане на наркотични вещества; времето на извършване на деянието /в обедните часове
на деня, когато движението по пътищата е интензивно и вероятността да последват
вредни последици от поведението му, е по-голяма/. Като смекчаващи вината и отговорността
на подсъдимия Н. обстоятелства, следва да бъдат отчетени трудовата му
ангажираност, добрите характеристични данни за него дадени от местоработата му,
положителното му процесуално поведение.
След
като анализира посочените утежняващи и смекчаващи санкционирането на подсъдимия
Н. обстоятелства, степента му на обществена опасност и тази на конкретно
извършеното от него деяние, въззивният съд прие, че същите не могат да
обусловят определяне на наказание в по-нисък размер от отмерения такъв от
районния съд, респ. прилагането спрямо него на смекчения режим на наказателната
отговорност по чл.55 ал.1, т.1 от НК, в какъвто смисъл е претенцията на
защитата във въззивната жалба. Напротив - следва да се отбележи, че настоящият
състав на въззивната инстанция счита, че при определяне размера на наложеното
на подсъдимия Н. наказание лишаване от свобода, първостепенния съд е нарушил
материалния закон, доколкото съобразно преобладаващото наличие на отегчаващи
отговорността му обстоятелства, което сам е приел в мотивите си, е следвало да
определи това наказание към максималния, предвиден в закона размер, а не в
рамер под предвидения среден такъв на наказанието за процесното престъпление. Поради
липса на съответен протест против тази част на атакуваната присъда и предвид
наличната забрана за влошаване положението на подсъдимия, това нарушение по
приложението на закона, не може да бъде отстранено от въззивната инстанция.
При
определянето на наказанието „глоба” по размер, районият съд е съобразил, както
посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обсоятелства, така и имотното
състояние на подсъдимия, като правилно е отмерил размера на същата към
предвидения максимален такъв за процесното престъпление.
Правилно
и законосъобразно е прието от първата инстанция и, че в случая не са налице формалните законни предпоставки на чл.66 ал.1
от НК за отлагане на изпълнението на наложеното на подсъдимия Н. наказание
лишаване от свобода, тъй като същият вече е осъждан на лишаване от свобода за
извършено от него престъпление от общ характер.
Относно
първоначалния режим, при който подсъдимия Н. следва да изтърпи наложеното му за
процесното престъпление, наказание 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване
от свобода, в пълно съотвествие с разпоредбата на чл.57 ал.1, т.2, б.”в” от ЗИНЗС, първоинстанционния съд е определил „строг” режим.
Доколкото престъплението, предмет на настоящото наказателно производство е
извършено от подсъдимия Н. в рамките на определения му изпитателен срок по влязла в сила на 15.03.2017
г. присъда /споразумение/ на Районен съд – гр.Е. П. по НОХД № 70/2017 г. по
описа на същия съд, то следва да намери приложение разпоредбата на чл.68 ал.1
от НК, като се постанови на
основание цитираната разпоредба, подсъдимия да изтърпи така определеното му по тази
присъда наказание – лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години. Ето защо,
правилно първоинстанционният съд е активирал по реда на чл.68 ал.1 от НК
наложеното на подсъдимия наказание по тази присъда /споразумение/. Обоснован е
и изводът на районния съд, че приведеното в изпълнение наказание подлежи на
изтърпяване при „строг” режим.
Правилно и в съотвествие с разпоредбата на
чл.343г, вр. чл.343б ал.1, вр. чл.37 ал.1, т.7 от НК, първостепенният съд е наложил на подсъдимия Н. и наказание – лишаване от право на управление на МПС
за срок от 2 /две/
години. Това наказание също е определено
съобразно наличните смекчаващи и отегчаващи вината и отговорността на
подсъдимия обстоятелства, както и при отчитане на обстоятелството, че същото не
може да бъде за по-кратък срок от размера на наложеното наказание лишаване от
свобода.
С оглед на това, че по делото не
се установява подсъдимият С.Н. да е бил лишен по административен ред от
възможността да упражнява правото си на управление на МПС по чл.37 ал.1, т.7 от НК /липсва издадена заповед за прилагане на ПАМ/, неправилно и
незаконосъобразно първостепенният съд е приложил разпоредбата на чл.59 ал.4 от НК и е постановил да се приспадне при
изпълнение на наказанието лишаване от правоуправление на МПС, времето от
13.07.2018 г. до влизане в сила на присъдата. Поради това, контролираният
съдебен акт се нуждае от корекция в тази му част.
Предвид
изложеното и след извършена на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на
правилността на проверявания съдебен акт, при която проверка не се констатираха
основания за неговото отменяване, респ. отменяване и връщане за ново
разглеждане, СОС намери, че същият следва да бъде изменен в
посочения по-горе смисъл.
По тези съображения, С. окръжен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА
присъда № 7 от 21.07.2020 г. на Районен съд – гр.Е. П., постановена по НОХД № 181/2018
г. по описа на същия съд, като ОТМЕНЯВА същата В ЧАСТТА, в която от наложеното
на подсъдимия С.В.Н. наказание - лишаване от правоуправление на МПС, е
приспаднато на основание чл.59 ал.4 от НК времето, през което за същото деяние,
той е бил лишен от упражняването на това право по административен ред.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране по касационен ред.
Председател:
Членове:
1.
2.