ПРОТОКОЛ
№ 395
гр. Пловдив, 26.09.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Елена Й. Захова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
и прокурора С. К. Ч.
Сложи за разглеждане докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600443 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:07 часа се явиха:
Заседанието започва по-късно от обявения час, поради участие на
съдията докладчик в друго наказателно производство - ВНОХД № 368/2024г.
по описа на Апелативен съд Пловдив.
Обвиняемият М. А. Д. се явява лично и със защитника си адв. Д. И..
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. И.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият Д.: Да се гледа делото.
Съдът след съвещание намира, че са налице основанията за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото чрез прочитане на частната жалба, депозирана от
адв. И., защитник на обвиняемия М. А. Д. срещу определение, постановено по
20.09.2024 г. по ЧНД № 2005/2024 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е
оставено без уважение искането на обвиняемия за изменение в по-лека на
взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“.
1
В жалбата се твърди, незаконосъобразност на съдебния акт, поради
неотчитане от първостепенния съд, че опасността от извършване на друго
престъпление е намаляла, поради продължителния срок на действие на
мярката за неотклонение. Акцентира се още на бездействие на органите на
досъдебното производство, които не са извършвали действия с участието на
самия обвиняем. Иска се отмяна на обжалваното определение и вземане на
по-лека мярка за неотклонение, като се предлага тя да бъде „Подписка“ или
„Парична гаранция“.
Адв. И.: Поддържам жалбата.
Обвиняемият Д.: Поддържам жалбата.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Прокурорът: Нямам искания за отводи и за други доказателства.
Адв. И.: Нямаме искания, вкл. за отводи към състава.
Обвиняемият Д.: Съгласен съм с казаното от адвоката ми.
Съдът, след съвещание, и с оглед изявленията на страните и
приложените по делото доказателства, намира, че същото е изяснено, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. И.: Уважаеми апелативни съдии!
Поддържам жалбата срещу определението на Окръжен съд – Пловдив, с
което е отказано изменение на мярката за неотклонение спрямо обвиняемия
М. Д.. Подробни съображения защо не съм съгласен с постановеното
определение съм изложил в жалбата и няма да ги преповтарям. Понеже на
един по-късен етап от производството се сдобих с копие от протоколното
определение, ще маркирам само някои неща, с които не съм съгласен от
изложените мотиви от първоинстанционния съд.
На първо място, считам, че постановеното определение по своята
същност, като всеки един акт, следва да бъде обосновано и аргументирано, за
да коментирам нещо, което в настоящото определение, според мен, липсва. На
практика, съвсем формално първоинстационният съд е посочил две
съображения, поради които отказва да измени мярката за неотклонение,
касателно спрямо втората и третата кумулативно изискуема предпоставка по
2
отношение на вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, а именно, че са налице основания, т.е. налице е реална опасност да се
укрие обвиняемият. И на второ място, че е налице реална опасност същият да
извърши престъпление.
Позовавайки се на ТР № 1/2022г., където изрично е посочено, че
реалната опасност следва да бъде доказана по безспорен и категоричен начин
в производството и то от страна на държавното обвинение. В конкретния
случай това не е доказано в хода на производството.
Какво казва първоинстанционният съд по отношение на реалната
опасност от укриване? Единственият аргумент, който навежда на тази идея
съда, е, че, цитирам: „в основата на това решение е обстоятелството, че както
самият обвиняем Д., така и неговата майка пребивават във **, при което би
могло да се осуети воденото спрямо него разследване“. Считам, че
първоинстанционният съд, на практика, без каквито и да е доказателства,
приема това изложено твърдение за реален факт и на база само и единствено
на това твърди, че е голяма опасността, и то реална, същият да се укрие.
Първоинстанционният съд дори игнорира фактите, че преди близо една
година, когато М. Д. е получил, на практика, информация, че него го издирва
полицията, знае за какво е издирван, същият наистина от Г. пристига в
България съвсем доброволно, за да дава обяснения по случая. Това му
поведение по никакъв начин не може да го охарактеризира като лице с висока
степен на обществена опасност, както първоинстанционният съд приема в
своите мотиви. Изводът, че той е лице с висока степен на обществена опасност
е изграден единствено на базата на повдигнатото спрямо него обвинение.
Факт е на практика, че същият не е осъждан, няма водени срещу него
административни и други наказателни производства. Доказателства в насока,
която да го охарактеризира като лице с трайно изградени престъпни навици,
което да може обуслови и аргументира наличието на завишена степен на
обществена опасност от негова страна, няма. Но въпреки това, съдът,
игнорирайки тези неща, приема, че е налице реална опасност същият да се
укрие. Да не говорим, че в съображенията в тази си част,
първоинстанционният съд твърди, че е необходимо, с оглед на това воденото
разследване срещу него да бъде обезпечено. На практика, разследването
срещу него е приключило с предявяването на материалите по делото в средата
на този месец.
3
На следващо място, по отношение на това дали е налице опасност от
извършване на престъпление. Тук първоинстационният съд единствено
посочва, че този извод се обосновава от съгласието на Д., че същият се бил
съгласил с циничното поведение по отношение на пострадалата. На практика,
такова поведение е проявено от трето лице.
На следващо място, той бил лицето, което участвало в тази престъпна
дейност като съучастник. Никъде не се установи, че има данни и
доказателства, които да наведат на извода, че Д. е знаел какво точно деяние ще
бъде извършено, как ще бъде извършено, начина, дори и спрямо кой. Лицето
било един шофьор, който бил помолен да превози едни лица от П. за С. и
обратно. Нищо повече! По делото няма никакви доказателства той да е знаел
за същността на подготвяното престъпление, нито за начина, по който то ще
бъде осъществено. Ето защо твърдя, че и в тази си част изводите на
първоинстанционния съд са абсолютно необосновани.
Предвид гореизложеното, аз ще помоля да уважите жалбата ни и
измените мярката за неотклонение в по-лека.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият М. А. Д.: Съгласен съм с казаното от защитника ми.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, считам, че жалбата на адв.
И. срещу определението на Окръжен съд Пловдив, с което е оставено без
уважение искането за изменение на мярката за неотклонение задържане под
стража спрямо обвиняемия Д. в по-лека такава е неоснователна и поради това
ще ви моля да я оставите без уважение.
На първо място, считам, че абсолютно неоснователно е твърдението във
въззивната жалба за бездействие от страна на органите на досъдебното
производство. Видно от материалите, през цялото време органите на
разследването са извършвали процесуални следствени действия. По това дело,
освен този обвиняем, има още двама обвиняеми. Законодателят няма
изискване към органите на ДП постоянно да работят с всеки един от
обвиняемите. Говори се само за бездействие, каквото в случая не е налице.
Напротив, считам, че това дело е пример за това колко бързо прокуратурата и
органите на разследването извършват множество процесуални следствени
действия. Както самият адвокат И. спомена, досъдебната фаза е в своя край,
материалите по разследването са предявени.
4
Считам, че много законосъобразно и правилно съдът е преценил в своя
съдебен акт, че към настоящия момент не се налице нови обстоятелства, които
да налагат извод за отпаднала опасност от укриване или извършване на
престъпление след приключване на предишното производство по чл. 65 от
НПК. Посоченото в жалбата чисто съдебно минало не е ново обстоятелство,
то е било налице и в производството по чл. 64 от НПК. Изключително считам,
че съдебният акт е мотивиран и е взето отношение по всички важни въпроси,
а именно, че и към настоящия момент, както опасността, така и обоснованото
предположение обвиняемият да е извършил двете престъпления да са
отпаднали.
Ето защо моля да потвърдите първоинстанционното определение като
правилно и законосъобразно.
Съдът, след съвещание
О П Р Е Д Е Л И :
Дава последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият М. А. Д.: Моля по възможност за по-лека мярка от
действащата в момента.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след съвещание, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 8 от НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на адв. Д. И., в качеството му на
защитник на обв. М. Д., срещу определението от 20.09.2024 г. по ЧНД №
2005/2024 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено без уважение
искането на М. А. Д.-обвиняем по Досъдебно производство № ** г. по описа
на Отдел „КП“ при ОД на МВР - Пловдив за изменение на взетата спрямо него
мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ в по - лека.
Защитникът счита съдебният акт за незаконосъобразен. Твърди липса на
основанията на чл. 63 ал. 1 от НПК за продължаващо действие на най- тежката
мярка за неотклонение. Сочи, че въпреки проведеното до момента досъдебно
производство не са налице убедителни доказателства, формиращи обосновано
предположение за съпричастността на обвиняемия към престъпленията, за
които е придобил това процесуално качество. Изразява становище и за
отсъствие на реална опасност от укриване или извършване на друго
5
престъпление. Излагат се съображения за липсата на активни процесуално
следствени действия с обв. Д.. Формулирано е искане за отмяна на
определението на окръжния съд и постановяването на ново, с което да се
уважи искането за изменение на мярката за неотклонение на обв. М. Д. от
„Задържане под стража“ в по-лека такава.
Прокурорът от АП – Пловдив намира жалбата за изменението на
мярката за неотклонение на обвиняемия С. за неоснователна и предлага да се
потвърди определението на окръжния съд като обосновано и
законосъобразно.
Пред въззивния съд частната жалба се поддържа изцяло от адв. И. и
обвиняемия Д..
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, с направените оплаквания в частната жалба и в
днешното съдебно заседание, приема за установено следното:
Частната жалбата е допустима. Депозирана е от легитимирана страна, в
предвидения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С атакуваното определение Пловдивският окръжен съд е оставил без
уважение искането на обв. М. А. Д., ЕГН **********, обвиняем по Досъдебно
производство № ** г. по описа на Отдел „КП“ при ОД на МВР - Пловдив за
изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА“ в по - лека такава.
Изложените в тази насока съображения са правилни и се споделят
изцяло и от настоящия съд.
Наличните по делото доказателства не разколебават изначално приетото
от съда при определяне на марката за неотклонение- налице е обосновано
предположение за съпричастността на обвиняемия Д. към двете
престъпления, за които е привлечен в това процесуално качество.
Предвидената за тях санкция е лишаване от свобода в размери, очертаващи ги
като тежки умишлени по смисъла на чл. 93, т. 7 от НПК.
Със споделяеми мотиви окръжният съд е защитил и виждането си, че са
налице и двете опасности, алтернативно изискуеми за допустимо действие на
мярката за неотклонение „задържане под стража“- и опасност от укриване, и
6
опасност от извършване на друго престъпление при по- лека мярка за
неотклонение. Те са реални, с висок интензитет, който въпреки
финализираното разследване не е намалял до степен, сочещ несъответствие
между ограниченията, свързани с най- тежката мярка за неотклонение и
оправдания обществен интерес от продължаващото й действие.
Изтеклият период на действие на МНО „Задържане под стража“ от
25.04.2024г. не превишава нито допустимия срок за провеждане на
досъдебното производство, нито срокът по чл. 63, ал. 4 от НПК за действие на
най- тежката мярка за неотклонение. Налице е фактическа и правна сложност
на делото, която не очертава нарушение на изискването на чл. 5 от ЕКЗПЧОС
за справедливост на наказателното преследване, свързана и с провеждане на
производството в разумен срок.
В обобщение- и към актуалния процесуален етап са налице всички
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 63 ал. 1 НПК, при което най-
адекватна за воденото спрямо обвиняемия наказателно преследване е
изпълняваната мярката за неотклонение „задържане под стража“, която ще
способства за бързото му и своевременно приключване. Направените в
частната жалба оплаквания за недопустимо действие на определената спрямо
обв. Д. мярка за неотклонение са били отправени и пред първостепенния съд,
който аргументирано ги е отхвърлил. Настоящият въззивен състав намира, че
оплакванията срещу определението на ОС-Пловдив са неоснователни.
Доказателствата по делото не обосновават извод за възможно постигане на
целите на чл. 57 от НПК с по- лека по вид мярка за неотклонение.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 20.09.2024 г., постановено по ЧНД
№ 2005/2024 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено без уважение
искането на обв. М. А. Д. за изменение на взетата спрямо него мярка за
неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по ДП № ** г. по описа на
Отдел „КП“ при ОД на МВР - Пловдив.
Определението е окончателно.
Заседанието се закри в 10:31 часа.
7
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8