О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/……….11.2018 год., гр. Варна
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
разгледа въззивно гр. дело № 2501
по описа на съда за 2018 год.,
докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
ХХ-та ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на З.К. ***, подадена чрез процесуален представител адв.
Д.Т. *** срещу Решение № 3542/27.07.2018 год., постановено по гр. дело №
15194/2017 год. по описа на РС-Варна, допълнено с решение № 3771/10.09.2018
год. по същото гр. дело, с което въззивницата З.К. ***
е осъдена да заплаща на Г.Д.П. ***, на основание чл. 57, ал. 2 СК, месечен наем
в размер на 196, 00 лева, считано от
подаването на исковата молба – 05.10.2017 год., за ползването на собствената на Г.Д.П. 1 / 2 идеална
част от семейното
жилище, представляващо апартамент №3, находящ се в гр.Варна, ул. „Индрижишка Кръстева" № 10, ет.З, подробно описан в решението, придобит
в режим на съпружеска имуществена общност и чието ползване е предоставено след
прекратяване на брака между страните с развод на З.К.З., съгласно
Решение № №3380/28.07.2015 г., постановено
по гр. дело №
13056/2014 г. на Районен съд –Варна.
В
жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
като се настоява за отмяната му. Въззивничката твърди,
че при определяне на размера на месечния наем съдът не е отчел, че в
апартамента живее и пълнолетната дъщеря на страните и ползваната от нея площ
следва да бъде отчетена при определяне на месечния наем.
В
писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна Г.Д.П.,
чрез процесуалния си представител адв. св. А. *** оспорва
жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено.
Съдът,
като се запозна с делото, констатира, че исковата молба е нередовна – налице е
несъответствие между обстоятелствена част и петитум.
В
исковата си молба ищецът Г.Д.П. е навел следните твърдения: С ответницата са
бивши съпрузи, сключеният помежду им през 1997 год. граждански брак е прекратен
с развод с влязло в сила решение по гр. дело № 13056/2014 год. на РС-Варна. Със
същото решение на ответницата, по нейно искане, са били предоставени за
упражняване родителските права върху роденото от брака ненавършило пълнолетие дете
на страните – Ралица Попова, родена на *** год., както и ползването на
семейното жилище – апартамент, находящ се в гр.
Варна, ул.
„Индрижишка Кръстева"
№ 10, ет. З, ап.
3, придобит по време на брака между съпрузите в режим на съпружеска имуществена
общност. Към дата 05.10.2017 год. (подаването на исковата молба) роденото от
брака дете на страните е навършило пълнолетие, с което е отпаднала нуждата
ответницата да ползва еднолично без наем целия апартамент, описан по–горе. (Липсват
твърдения някой от бившите съпрузи да е поискал в хода на производството по
брачното дело или след това – до навършване на пълнолетие на роденото от брака
дете Ралица Попова – да бъде определен размерът на наема в хипотезата на чл.
57, ал. 2 СК, който бившата съпруга да заплаща на съпруга Г.П., комуто не е
предоставено ползването на семейното жилище след развода).
При така
наведените твърдения е отправено искане за осъждането на ответницата З. Сгурева да заплаща на ищеца Г.П. месечен наем в размер на
600 лева за ползването на собствената му 1 / 2 ид.
част от описания апартамент, считано от подаването на исковата молба
(05.10.2017 год.) до отпадане на основанието за това.
Районният съд е приел, че е
надлежно сезиран с иск по чл. 57, ал. 2 ГПК и е постановил решение, с което е
осъдил ответницата да заплаща на ищеца сума в размер на 196 лева месечно за
ползването на собствената на Г.Д.П. 1 / 2
идеална част от семейното
жилище, описано по –
горе, считано от подаването на исковата молба.
Настоящият
състав намира, че решението е постановено по нередовна искова молба, като
съображенията за това са следните:
В
случаите, при които с решението по брачното дело, с което ползването на
семейното жилище е било предоставено на единия съпруг, не е бил определен
размера на наема, защото подобно искане не е било отправено от никой от двамата
съпрузи (какъвто е и настоящият случай), крайният момент до който това искане може
да бъде направено е прекратяването на ползването на семейното жилище – например
поради изтичане на срока или настъпване на други обстоятелства. В случая искането
по чл. 57, ал. 2 СК е могло да бъде направено до навършването на пълнолетие на
роденото от брака дете на страните, но не и след този момент. С прекратяването
на брака с развод се прекратява и съпружеската имуществена общност, от бездялова тя се превръща в обикновена (дялова)
съсобственост, поради което и отношенията между бившите съпрузи се уреждат като
отношения между съсобственици – Глава трета от ЗС.
В случая
при наведени твърдения за придобит по време на брака в режим на СИО апартамент,
който е и семейно жилище, прекратена с развод съпружеска имуществена общност,
предоставяне на ползването на семейното жилище на ответницата с решението за
развод и отпадане на основанието за ползване на жилището от бившата съпруга с
изтичане на срока за това ползване с навършване на пълнолетие на роденото от
брака дете на страните и равните права на съсобственост върху апартамента (по 1
/ 2 ид. част за всеки от бившите съпрузи) искането на
ищеца за определяне на размера на наема съгласно чл. 57, ал. 2 СК, за в бъдеще
е недопустимо – подобен петитум не съответства на
изложените твърдения, тъй като както се посочи по – горе с прекратяването на
брака с развод и прекратяване на съпружеската имуществена общност, същата става
обикновена (дялова) съсобственост и отношенията между бившите съпрузи се
уреждат като отношения между съсобственици – чл. 30-36 от ЗС. Отправеният от
ищеца петитум за заплащане на сума ежемесечно за
бъдеще време е относим към делбено
дело – искане по чл. 344, ал. 2 ГПК за постановяване на привременна мярка в
делбата, но не съответства на наведените от ищеца твърдения – за наличие на съсобственост
между страните, върху апартамента при равни квоти, ползване от ответницата на съсобствената вещ в повече от правата, който тя има върху
нея и че дължи на ищеца суми за лишаването му от ползите от съсобствената
вещ. В тази връзка следва да се посочи, че размерът на обезщетението, което
съсобственикът дължи на останалите съсобственици за ползването на съсобствена вещ в повече от правата, които има е винаги за
минал период, крайният срок на който е подаването на исковата молба.
Обезщетението се определя (и съответно претендира) винаги в глобален размер, а
пазарният наем на съсобствената вещ е само базата,
въз основа на която се определя размерът на дължимото обезщетение.
Изложеното налага производството по въззивното
дело да се остави без движение и на ищеца да се дадат указания да изправи
недостатъците на исковата си молба, като в едноседмичен срок от връчване на
настоящото определение, с писмена молба с препис за насрещната страна да уточни
следното: да посочи конкретен период – начална и крайна дата, за който
претендира заплащане от ищцата на сума за едноличното ползване на съсобствения апартамент; да посочи размера на претендирана сума и в съответствие с горното да отправи и
конкретен петитум. При неизправяне на горните
недостатъци в указания срок първоинстанционното
решение ще бъде обезсилено, а исковото производство – прекратено.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по въззивно гр. дело №
2501/2018 год. по описа на ОС-Варна;
УКАЗВА НА
ИЩЕЦА Г.Д.П. в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение да
изправи следните недостатъци на исковата си молба, като с писмена молба с
препис за насрещната страна да уточни следното: да посочи конкретен период –
начална и крайна дата, за който претендира заплащане от ищцата на сума за
едноличното ползване на съсобствения апартамент; да
посочи размера на претендирана сума и в съответствие
с горното да отправи и конкретен петитум.
УКАЗВА
на ищеца, че при неизправяне на горните недостатъци в дадения срок първоинстанционното решение ще бъде обезсилено, а исковото
производство – прекратено.
Препис от определението да се връчи на ищеца
Г.Д.П. чрез процесуалния му представител адв. С.А. ***,
съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК.
След изтичане на горния срок делото
да се докладва за следващи разпореждания.
Определението не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.