Определение по дело №106/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 101
Дата: 20 март 2023 г. (в сила от 20 март 2023 г.)
Съдия: Милена Бориславова Рангелова
Дело: 20235000600106
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 101
гр. Пловдив, 20.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова

Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600106 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава XXII във връзка с чл. 446, ал. 2 от НПК.
Образувано е по жалба на осъдения А. К. М. против определението от
02.03.2023 г., постановено по ч.н.д. № 328/2023 г. по описа на ПОС, с което е
извършена замяна на определения първоначален „общ“ режим на изтърпяване на
наказанието му по н.о.х.д. № 3977/20 г. на РС-Пловдив със следващия по-тежък –
„строг“.
В жалбата се съдържа претенция да се отмени атакуваното определение и да се
постанови ново, с което да се отхвърли предложението на началника на Затвора - * за
замяна на режима. Жалбоподателят твърди, че не бил извършил нарушенията, които са
послужили като съображение за замяна на режима. Освен това уверява съда, че за
период от 11 месеца е полагал общественополезен труд, което означава, че поддържа
общественоприемливо поведение.
Срещу жалбата от страна на ОП-Пловдив е постъпило възражение, с което е
заявена подкрепа на обжалваното определение.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като въззивна инстанция, след като се
запозна с доводите на страните, с атакуваното определение и прецени събраните по
делото данни, намери, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество, е неоснователна.
Първоинстанционният съд е достигнал до няколко междинни извода, нито един
от които не търпи критика: (1) Видно от материалите по делото, лишеният от свобода
М. е сторил в кратък срок серия дисциплинарни нарушения, включително от
категорията на най-тежките – физическо насилие над друг лишен от свобода; (2)
Анализът на плана за изпълнение на присъдата сочи негативна промяна в риска от
рецидив – увеличение от 61 т. на 70 т., и то в доста зони: „отношение към
правонарушението“, „начин на живот и обкръжение“, „междуличностни проблеми“ и
1
„умения за мислене“; (3) Изготвените доклади на пенитенциарните инспектори сочат,
че към момента М. не е склонен да преосмисли и преодолее своите поведенчески
негативи, напротив – нарушенията на установения ред са добили системен характер.
И в последна сметка се явява споделим крайният извод на решаващата инстанция,
че със своето поведение, следващо отрицателна градация, жалбоподателят влияе
отрицателно върху останалите лишени от свобода. Следва да се има предвид, че М.
пребивава в затвор от 2021 г., така че изводът за преобладаващи негативни тенденции е
изграден след многоаспектно и продължително наблюдение в пенитенциарни условия.
Без всякакво съмнение това наблюдение е обхванало и продължителното полагане на
труд, което не се е оказало достатъчно за преценка за положителна промяна.
Гореизложеното обосновава предпоставките по чл. 67, ал. 1 ЗИНЗС за замяна на
определения общ първоначален режим на изпълнение на наказанието лишаване от
свобода по посоченото наказателно дело със следващия по-тежък. Окръжният съд е
прав в становището си, че единствено промяната на режима би могла да допринесе за
постигане целите на наказанието. Това е така, доколкото въпросните цели биха били
постижими само при промяна в поведението на М. относно спазване на реда, за което
ресурсът на „общия“ режим е вече изчерпан.
Следва да се добави, че при регистриране на нужната положителна промяна в
поведението и нагласите на жалбоподателя няма пречка строгият режим да бъде
заменен отново с общ.
Що се отнася до възражението в жалбата, че разискваните нарушения не били
изпълнени от него, жалбоподателят не е конкретен, като не изяснява защо се е
наложило той „да поеме вината“ за тях (както се изразява в жалбата). Впрочем, М. не е
изложил подобно възражение пред пенитенциарната администрация, нито по-късно е
претендирал случаите да бъдат преразгледани. Така че твърдението му, че
нарушенията не са негово авторство, не може да бъде прието за правдиво.

По тези съображения ПАС счете, че атакуваният съдебен акт е законосъобразен и
подлежи на потвърждаване. Ето защо


ОПРЕДЕЛИ:



ПОТВЪРЖДАВА определението № 402/02.03.2023 г., постановено по ч.н.д. №
328/2023 г. по описа на ОС гр. Пловдив, с което е извършена замяна на определения
„общ“ режим на изтърпяване на наложеното на осъдения А. К. М. наказание лишаване
от свобода със „строг“ режим.


2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3