Решение по дело №2179/2022 на Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ
№ 428
гр. Варна, 21.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20223100102179 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от И. В. срещу Р. П. обективно
евентуално съединени искове, както следва:
1./ главни отрицателни установителни искове с правно осн. чл. 21, ал. 4 СК за установяване
липсата на принос от страна на Р. П. в придобиване на следните недвижими и движими
вещи, както следва:
1.1./ самостоятелен обект с идентификатор № ***.***.** по КККР, одобрени със Заповед №
РД – 18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ ателие № *,
находящ се в гр. Варна, ул.”М.” № **, вх. *, ет. * с площ от 46, 41 кв.м., ведно с 0, 6658 %
идеални части от общите части на сградата при съседи: на същия етаж: № ***.***.**, под
обекта: № ***.***.**, над обекта: № ***.***.** и паркомясто /гаражна клетка/ № * на втори
сутерен на сградата с площ от 13, 85 кв.м, при граници: маневрено хале, паркомясто № 5 и
№ 8, ведно с 12, 60 кв.м. идеални части от рампата и маневреното хале, както и със
съответните 1, 4231 % идеални части от общите части на сградата и от мястото, върху което
е построена същата, правото на собственост върху които е придобито, чрез реализиране
право на строеж през 2008г. по време на брака, въз основа на договор за покупко – продажба
от 28.08.2008г., за който е съставен НА № 44, том III, рег. № 5661, дело № 392/2008г.;
1.2./ 7, 64 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор № ***.***.** по КККР, одобрени със
Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от
1 108 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул.”М.” № ** при съседи: ПИ №№ ***.***.**,
***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, придобити с договор за покупко –
1

продажба от 07.12.2015г., за който е съставен НА № 90, том III, рег. № 3904, дело №
411/2015г.;
1.3./ гараж № 2, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***.***.*** по
КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. Варна, ж.к.”Ч.” бл. ***, ет. * с площ от 21 кв.м., ведно с 0, 5346 %
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при съседи:
на същия етаж: № ***.***.**, № ***.***.**, под обекта: няма, над обекта: № ***.***.**,
както и 3 кв.м. идеални части от същото, представляващо имот с идентификатор №
***.***.**, намиращо се в гр. Варна, ж.к.”Ч.” бл. 192, придобити с договор за покупко –
продажба от 14.11.2013г., за който е съставен нотариален акт от същата дата;
1.4./ самостоятелен обект, представляващ апартамент с идентификатор № ***.***.** по
КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. Варна, ж.к.”Ч.” бл. **, ет. *, ап. ** с площ от 97, 90 кв.м., състоящ се
от две спални, хол – дневна, кухня – столова, баня, тоалет и коридори, ведно с избено
помещение № 8 с площ от 9, 25 кв.м. и 2, 0912 % идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж, придобит с договор за покупко – продажба от 19.01.2015г. по НА №
5, том I; рег. № 137, дело № 5/2015г.;
1.5./ лек автомобил марка „БМВ”, модел „320i”, тъмнозелен металик, придобит с договор за
покупко – продажба от месец септември 2010г. за сумата от 2 400 лв.;
1.6./ телевизор „Sony” KD49XE8005BAEP UHD ANDROID SMART LED, черен, 49 инча,
придобит с договор за покупко – продажба от месец август 2017г. за сумата от 1 766, 30 лв.;
1.7./ усилвател „Yamaha” RX – V373, придобит с договор за покупко – продажба от месец
септември 2017г. за сумата от 440 лв.;
1.8./ тонколони Polk Audio – 2 броя, черен цвят, придобит с договор за покупко – продажба
от месец юни 2013г. за сумата от 258, 68 лв., чиято равностойност в щатски долари е 129, 99;
1.9./ пералня и сушилня за вграждане Beko, модел HITV8733D0, ЦВЯТ БЯЛ, придобит с
договор за покупко – продажба от месец октомври 2016г. за сумата от 837 лв.;
1.10./ тонколони за стена бели Polk Audio – 2 броя, бял цвят, придобит с договор за покупко
– продажба от месец февруари 2013г. за сумата от 198, 98 лв., чиято равностойност в щатски
долари е 99, 99;
1.11./ парочистачка „Керхер”, модел “Easy 3”, цвят жълт, придобита с договор за покупко –
продажба от месец септември 2016г. за сумата от 120 лв.;
1.12./ прахосмукачка „Керхер”, модел “WD3”, цвят жълт, придобит с договор за покупко –
продажба от месец септември 2016г. за сумата от 133, 90 лв.;
1.13./ фурна за вграждане “Gorenje”, BO – 7422 AX, придобита с договор за покупко –
продажба от месец април 2016г. за сумата от 419 лв.;
1.14./ съдомиялна за вграждане “INDESIT Disr – 148 Eu”, придобита с договор за покупко –
продажба от април 2016г. за сумата от 355 лв.;
2

1.15./ шкаф за баня над мивка с огледало по поръчка, придобит с договор за покупко –
продажба от август 2016г. за сумата от 366, 67 лв.;
1.16./ шкаф за баня под мивка, цвят бял, придобит с договор за покупко – продажба от месец
август 2016г. за сумата от 358, 93 лв.;
1.17./ шкаф за баня под мивка PVC с мивка „Линея” 5538 см., придобит с договор за покупко
– продажба от месец август 2016г. за сумата от 416, 67 лв.;
1.18./ тоалетна керамична санитарна чиния „Дебба” ВТЧ 34699702, 2 броя на единична
стойност 221, 84 лв. или общо 443, 68 лв., придобити с договор за покупко – продажба от
месец август 2016г.;
1.19./ седалка за тоалетна с капак забавено падане 8019D2.4 – 2 броя на стойност от по 148,
52 лв. или общо за сумата от 297, 04 лв., придобити с договор за покупко – продажба от
месец август 2016г.;
1.20./ кухненска мивка „Pyramis – Space plus 61 48, придобита с договор за покупко –
продажба от месец август 2016г. за сумата от 199 лв.;
1.21./ батерия за мивка „Тека – Арес К 938 pull out, висок, придобита с договор за покупко –
продажба от месец август 2016г. за сумата от 209 лв.;
1.22./ кухненски аспиратор „Pyramis ES4 TURBO 60 IX панел 3, придобит с договор за
покупко – продажба от месец август 2016г. за сумата от 269 лв.;
1.23./ керамичен кухненски плот „Gorenje ECT 331 CSC”, придобит с договор за покупко –
продажба от месец август 2016г. за сумата от 301 лв.;
1.24./ 2 броя ръчни дамски часовници „Tissot”, придобити през месец май 2004г. и месец
юни 2010г., стомана розово злато/стомана, единият на стойност 776, 10 лв. или 390 щатски
долари, а другият на стойност 400 лв.;
1.25./ 1 брой мобилен телефон Iphone 8 256 *******, придобит с договор за покупко –
продажба от месец ноември 2018г. за сумата от 1 005, 72 лв.;
1.26./ 1 брой хладилник за вграждане „LIBHERR ICBN3314 – 20”, бял, придобит с договор за
покупко – продажба от месец август 2016г. за сумата от 1 850 лв.;
1.27./ 2 броя телевизори „LED SAMSUNG”, черни на цвят, придобити с договор за покупко –
продажба от месец февруари 2019г. за сумата от 1 398 лв.;
1.28./ 4 броя столове хром сиво и една маса хром/стъкло за хол, придобити с договор за
покупко – продажба от месец ноември 2011г. за сумата от 1 812, 23 лв.;
1.29./ ел. кана „MUHLER”, модел „808S”, придобита с договор за покупко – продажба от
месец август 2017г. за сумата от 22 лв.;
1.30./ табла VERENA 120/208 SDT sutblukahe 121764, база Comfort Plus 120/200 STD
sutblukahe 121764, матрак Cool Action 120/200, 2 броя табла Deep 120 208 STD Acik Gri
121945, база Comfort Plus 120/200 STD Acik Gri 121945, матрак Duchess 160/200, 1 брой и
подматрачна рамка за механизъм 80/200 – 2 броя, придобити с договор за покупко –
3

продажба от месец август 2016г. на стойност 3 230 лв.;
1.31./ термостатен смесител за вана/душ GROHE GROHTERM 800 2 броя, душ гарнитура +
сапунерка, 1 функция 26083001 GROHE NEW TEMPESTA COSMOPOLITAN 2 броя,
смесител за мивка 23322001 GROHE EUROSMART 2 броя, придобити с договор за покупко
– продажба от месец септември 2016г. на стойност 1 047, 16 лв.;
1.32./ 1 брой амазон киндъл четец, цвят – черен, придобит с договор за покупко – продажба
от месец ноември 2018г. на стойност 296, 47 лв.;
2./ и в условията на евентуалност, при отхвърляне на главния иск, иск по чл. 29, ал. 3 СК за
определяне на по-голям дял от 9/10 от имуществото от прекратената съпружеска
имуществена общност.
Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
Относимите към предявените искове твърдения в исковата молба са, както следва:
Твърди се, че страните по делото са съпрузи, чиито брак е сключен на 01.10.1997г. и е
прекратен с влязло в законна сила на 13.10.2022г. съдебно решение по гр.д. № **130/2020г.
От брака си, бившите съпрузи имат две деца – А. В. и Н. В.а, които вече са пълнолетни.
По време на брака си, съпрузите са придобили с възмездни сделки в режим на съпружеска
имуществена общност процесните движими и недвижими вещи.
Ищецът твърди, че бившата му съпруга Р. П. няма принос в придобиването им, тъй като не е
обезпечила благополучието на семейството и не е създала спокойна обстановка за живот на
И. В.. Не е полагала адекватни грижи за децата, не е влагала труд в домакинството, а с
реализирания от нея доход, в пъти по-нисък от неговия, не е способствала за придобиване на
собствеността им.
От своя страна, в периода от 2005г. до 2020г., ищецът И. В. е реализирал трудово
възнаграждение в значителен размер, надхвърлящ около 10 пъти, това получавано от
бившата съпруга от полагане на труд като „IT мениджър” в международна корабна
компания, изискваща отсъствие от страната.
За времето, в което ищецът е пребивавал на територията на страната, именно той е
отглеждал и възпитавал децата, осигурявал издръжката на семейството, изпълнявал всички
домакински задължения, водил децата на градина и училище, подпомагал ги в подготовката
за училище и осигурявал всички средства за почивки на членовете на семейството си. Грижи
за отглеждане на децата са полагали, както неговите родители, така и неговата сестра и
тъщата му срещу заплащане.
Отсъствието на принос обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване на
отрицателния установителен иск по чл. 21, ал. 4 СК.
В условие на евентуалност, при отхвърляне на отрицателния установителен иск, се настоява
за уважаване на конститутивния иск по чл. 29, ал. 3 СК.
Искът почива на твърдения, че приносът на съпруга в придобиване на имуществото в режим
на съпружеска имуществена общност, е в пъти по-голям от този на бившата му съпруга,
4

защото ищецът е влагал значителни средства в придобиването му, полагал е труд, грижи за
децата и работа в домакинството.
Въз основа на изложеното, се настоява за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Р. П., е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове и моли за тяхното отхвърляне.
Признават се следните релевантни за делото факти, както следва: 1./ сключването и
прекратяването на брака с развод; 2./ придобиване на процесните движими и недвижими
вещи, с изключение на електрическа кана и амазон киндъл четец, каквито съпрузите не са
придобивали по време на брака, както и 1 брой часовник Tisso на стойност 400 лв., който е
лична собственост на съпругата, подарен от нейната майка. Оспорва се стойността, посочена
от ищеца на придобиване на следните вещи: съдомиялна, тоалетна санитарна чиния
„Дебба”, седалка за тоалетна с капак бавно падане и керамичен кухненски плот „Gorenje.”
Стойността на лекия автомобил се твърди, че е 400 лв.
Ответникът твърди, че има принос в придобиване по време на брака на собствеността върху
всички вещи, чрез отглеждане на децата, работа в домакинството, със средства и труд.
Същата е полагала труд по трудово правоотношение в периода от 1997г. до 2020г. и е
реализирала нетно трудово възнаграждение макар и в размер, по-нисък от този на ищеца
възлизащо общо на 315 000 лв., а след раждане на двете деца е ползвала отпуск за
отглеждането им, вкл. и когато са били болни и, когато баща им е бил на рейс. Цялата
отговорност за отглеждането и възпитанието на децата е била поета от майката. В
отглеждането им е подпомагана от своята майка. Децата рядко са оставали в дома на
прародителите си по бащина линия, с изключение на 2 месеца, през които са отглеждали
сина им, който е бил с установено психично отклонение и с прояви на зависимост към
наркотици. И към настоящия момент продължава да подпомага своя син, който живее в гр.д
С. след успешно проведено лечение за зависимостта си.
Непосредствено след сключване на брака им, ищецът не е работил и не е реализирал
доходи, тъй като е учил във висше учебно заведение, което е завършил през 2003г. Започнал
е да работи в международна корабна компания през януари 2005г.
Членовете на семейството са живели до месец март 2006г. в жилище, собствено на майката
на ответника, а след това в продължение на повече от 10 години в апартамент, лична
собственост на съпругата.
Твърди се, че продажната цена на правото на строеж за изграждане на ателие № * и
паркомясто № * в размер на 20 000 лв., е заплатена от съпругата със заемни средства по
договор за потребителски кредит, заплатени изцяло чрез месечни удръжки от заплатата й.
Семейното жилище, представляващо апартамент № ** в гр.д. Варна, ж.к.”Ч.” бл. **, е
закупено за сумата от 60 000 евро, от която 7 000 евро, представляваща капаро е подарена от
нейната майка и преведена на продавачите, а остатъкът от 53 000 евро, чрез заемни средства
от сключен договор за банков кредит, издължаван на вноски за срок от 10 години. Участвала
е активно в извършването на основен ремонт и закупуването на мебели.
5

След закупуване на семейното жилище, съпругата е влагала парични средства в размер над
8 500 лв., получени от краткосрочно наемане на подарения й апартамент.
Средствата, получени от отдаване под наем на ателие № *, надхвърлящи 6 000 лв., са
постъпвали по банкова сметка на ищеца.
По време на брака, съпрузите са сключили два договора за лизинг. Лизинговите вноски по
договора за лизинг на лек автомобил „Фолксваген голф 7”, са изплатени от съпругата, а тези
по другия договор относно лек автомобил „Фолксваген UP” със собствени средства на
съпруга, но заплащани от съпругата. На 20.10.2020г. съпругата е прекратила действието на
двата лизингови договори, като остатъчната стойност от 5 665, 75 лв. е послужила за
заплащане на таксата за обучение на дъщеря им в частно училище.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните по делото са бивши съпрузи, чиито брак е сключен на 01.10.1997г. и е прекратен с
развод с влязло на 13.10.2021г. в законна сила съдебно решение по гр.д. № **130/2020г. на
Районен съд - Варна /л. 192/.
Предявените главни искове са такива по чл. 21, ал. 4 СК за установяване липсата на
съвместен принос на ответника Р. П. в придобиване по време на брака на посочените
движими и недвижими вещи.
Съвместният принос е в основата на съпружеската имуществена общност. Ако такъв е
налице, има общност, ако липсва - общност не възниква. Законът определя двете възможни
форми на приноса - с пряко материално съдействие за придобиване на имуществото и
косвено с влагане на труд, грижи за децата и работа в домакинството. В основата на всяко
законово предположение лежи нормалното състояние на нещата /”това, което обикновено
става”/. Когато е налице отклонение от нормалното състояние на брачните отношения,
съпругът, който твърди това, следва да го установи като докаже липса на съвместен принос -
нито с пари, нито с труд, нито с работа в домакинството или отглеждането на децата от
другия съпруг и тогава имуществото ще се третира не като общо за двамата, а като лично.
Значението на приноса за възникване на общността не е в неговото количество, а в неговото
качество - преценката е за това дали съществува принос в някоя от горепосочените две
форми или не. Значението и формите на приноса следва да се тълкуват във връзка със
задълженията на съпрузите по чл. 17 СК.
Първият въпрос, на който съдът следва да даде отговор, е кои са вещите - движими и
недвижими, които съпрузите са придобили по време на брака и каква е тяхната цена.
Доказателствата по делото установяват, че с договор за покупко - продажба от 28.08.2008г.,
за който е съставен НА № 44, том III, рег. № 5661, дело № 392/2008г. /л. 226/, търговско
дружество “Б. - И. К.” ООД е продало на И. В. вещното право на строеж за ателие № *, на
ет. 4 на стълбище 2 на жилищна сграда, която ще се построи в гр. Варна, ул.”М.” № ** със
6

застроена площ от 46, 41 кв.м., ведно със съответните 0, 6658 %, равняващи се 6, 61 кв.м.
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което
сградата ще се построи, цялото с площ оъ 1 050 кв.м. в гр. Варна, ул.”М.” № ** и правото на
строеж за паркомясто № * на втори сутерен на сградата, ведно с 12, 60 кв.м. идеални части
от рампата и маневреното хале, както и 1, 4231 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото общо за сумата от 1 300 лв., от които 1 000
лв. за ателието и 300 лв. за паркомястото, която е изплатена на продавача от купувача при
подписване на договора изцяло и в брой.
В първото съдебно заседание и двете страни признават, че към деня на сключване на
сделката, сградата е била изградена до етап “груб строеж”, поради което съдът приема, че
съпрузите са придобили правото на собственост върху ателие № * и паркомясто № *, а не
ограничено вещно право на строеж.
И двете страни по делото са релевирали възражение за нищожност поради привидност на
сключения на 28.08.2008г. договор за покупко-продажба на двата обекта, в частта му
относно посочения в него размер на покупната цена от общо за сумата от 1 300 лв., от които
1 000 лв. за ателието и 300 лв. за паркомястото, прикриващ действителното съгласие между
страните за продажба срещу цена от 30 000 евро, посочена от ищеца с молба от 22.05.2023г.,
от която 25 000 евро за ателието и 5 000 евро за паркомястото, платени от И. В. на
продавача в брой на три вноски, всяка в размер на 10 000 евро, която сума е била изтеглена
от Р. П. от негова банкова сметка.
Ответникът твърди, че действителната продажба цена е 20 000 лв., която е платена със
заемни средства по сключен договор за потребителски кредит от 20.08.2008г. Усвоената от
бившата съпруга сума е предадена на И. В.. След получаването й тя е предадена на
продавача в брой с оглед твърденията в отговора на исковата молба, в молба от 09.05.2023г.
и тези в първото по делото съдебно заседание.
Твърденията, заявените от ищеца за действителната продажна цена от общо 30 000 евро и
начина й на плащане на продавача, остават недоказани, поради което възражението за
нищожност, съдът приема за недоказано.
Действително с отговора на исковата молба е представен договор за потребителски кредит
от 20.08.2008г. /л. 535/, с който “С.” АД се е задължила да предостави на Р. В.а в срок до
20.09.2008г. сумата от 20 000 лв., а кредитополучателят да върне заетата сума, ведно с
възнаградителна лихва на равни 120 месечни вноски.
На 21.08.2008г. Р. П. е изтеглила в брой сумата от 2 000 лв., а на 27.08.2008г. сумата от 17
590 лв. от сметка с IBAN: *************** /л. 537 и л. 900/, идентична на тази по която и е
предоставена сумата от 20 000 лв. по договора за потребителски кредит.
На 28.08.2008г. продавачът “Б. - И. К.” ООД е издал квитанция към ПКО /л. 899/, с която е
удостоверил получаването на сумата от “18 485 лв. + 10 лв. за данъчни оценки” за “ап. 6, ет.
4 и ПМ 2-6, ул.”М.” № **”.
Съобразявайки така ангажираните писмени доказателства, съдът приема, че действителната
7

продажна цена на ателие № * и паркомясто по договора от 28.08.2008г., възлиза на сумата
от 19 785 лв., представляваща сбора от цената, посочена в нотариалния акт от 1 300 лв. и
тази, обективирана в квитанцията към ПКО от 18 485 лв., издадена от продавача.
Цената от 19 785 лв. следва да се счита платена от Р. П. с част от усвоената сума по договора
за потребителски кредит от 20.08.2008г. в размер на 19 590 лв.
Съгласно заключението на допуснатата СИЕ, неоспорено от страните и кредитирано от
съда, както и от издаденото удостоверение от правоприемника на “С.” ООД, усвоената сума
от 20 000 лв. е върната на 24.03.2014г. от кредитополучателя с налични парични средства от
банковата сметка на Р. П., с които са погасявани на падежа месечните вноски /л. 1110 и л.
538/. Допълнителна информация за постъпленията по сметката, от която е обслужван
кредита, не е предоставена на вещото лице.
Не е спорно, че ателие № * е отдавано под наем за времето от месец август 2017г. до
септември 2020г., за което е получено и възнаграждение в размер на 19 089, 84 лв., видно от
заключението на СИЕ.
След сключване на брака, съпрузите са придобили на 07.12.2015г. с договор за покупко -
продажба, за който е съставен НА № 90, том III, рег. № 3904, дело № 411/2015г., 7, 64 кв.м.
идеални части от ПИ с идентификатор № ***.***.**, находящ се в гр. Варна, ул.”М.” № **
за сумата от 183, 36 лв. С ДДС, платени на продавача “Б. - И. К.” ООД от купувача И. В. в
деня на подписването на съглашението /л. 232/.
Ответната страна не е оспорила твърденията на ищеца, че именно И. В. е заплатил
продажната цена по сделката.
С договор за покупко - продажба от 14.11.2013г., инкорпориран в нотариален акт от същата
дата /л. 238/, Р. В.а е придобила правото на собственост върху гараж № 2, находящ се в гр.
Варна, ж.к.”Ч.” бл. ***, ет. * с площ от 21 кв.м., ведно с 0, 5346 % идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху мястото, както и 3 кв.м. идеални части от
същото, представляващо имот с идентификатор № ***.***.** за сумата от 12 000 евро,
платени на три части от банковата сметка на купувача по банкова сметка на продавача
преди изповядване на сделката, съответно на 07.06.2013г., на 15.07.2013г. и на 14.11.2013г.
Ответната страна не е оспорила твърденията на ищеца, че средствата, послужили за плащане
на цената са осигурени от И. В..
С пълномощно, съставено в писмена форма с нотариална заверка на подписите от
10.12.2014г. /л. 528/, И. В. е упълномощил към посочената дата съпругата си да закупи на
негово име недвижим имот, представляващ апартамент № ** в гр. Варна, ж.к.”Ч.” бл. **, ет.
4 със застроена площ от 97, 90 кв.м. с избено помещение № 8, ведно с 2, 0912 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място;
да го представлява пред “С. Ж. Е.” АД във връзка с кандидатстване за разрешение за кредит;
подписване на договор за кредит за главница не по-голяма от 60 000 евро; усвояване на
жилищен кредит; подписване на допълнителни споразумения; да преведе сумите, равняващи
се на продажната цена.
8

На 19.01.2015г. И. В., действащ, чрез пълномощника си Р. В.а, е придобил с договор за
покупко - продажба, за който е съставен НА № 5, том I, рег. № 137, дело № 5/2015г. /л. 243/
правото на собственост върху обекта, посочен в пълномощното при цена от 60 000 евро, от
която 7 000 евро, представляваща капаро, платено от купувачите по банкова сметка на
продавачите при подписване на предварителния договор, а остатъкът от 53 000 евро,
осигурен със заемни средства от посочената банка, платими след вписване на НА в СВ -
Варна и представяне на удостоверение за тежести, от което е видно, че в нейна полза има
учредена законна ипотека.
Съобразно обема на представителната власт, пълномощникът Р. В.а е сключил с посочената
банка договор за кредит от 23.01.2015г. за придобиване и ремонт на жилище с фиксиран
лихвен процент до 10 години, по силата на който “С. Ж. Е.” АД е поела задължение да
предостави на кредитополучателя И. В. сумата от 60 000 евро, от която 53 000 евро за
придобиване на апартамент № ** в гр. Варна, ж.к.”Ч.” бл. **, ет. 4 и 7 000 евро за ремонтни
и/или довършителни работи, а същият да върне сумата за срок от 120 месеца на равни
месечни вноски, всяка от по 688, 02 евро /л. 161 и л. 702/.
Договорът е подписан от Р. В.а, в качеството й на съдлъжник по него.
Така придобитият недвижим имот е представлявал семейното жилище, в което съпрузите и
ненавършилите пълнолетие деца, са живели до настъпване на фактическата им раздяла на
13.10.2021г.
То е предоставено за ползване на съпругата Р. П. с решението за развод, на осн. чл. 56, ал. 1
СК.
Безспорно е между страните, че след придобиване на семейното жилище съпрузите са
извършили ремонтни дейности в него.
От ползваните заемни средства, И. В. е върнал по договора за жилищен кредит сумата от 46
217, 70 евро, а Р. П. сумата от 17 457, 85 евро, видно от заключението на СИЕ. Към
31.01.2024г., остатъкът по кредита възлиза на 11 043, 85 евро.
Ответникът поддържа, че е платил на продавачите по сделката от 19.01.2015г. капаро в
размер на 7 000 евро, която сума е получил по дарение от своята майка.
От заключението на СИЕ се установява, че Р. П. е открила депозит на 29.09.2011г. в “КТБ”
АД /в несъстоятелност/.
За времето от 29.09.2011г. до 06.01.2014г. набраната сума по банковата сметка е възлизала
на 16 355, 23 лв., включваща внесени суми от ответника от 14 795 лв. и начислени лихви от
1 560, 23 лв.
На 06.01.2014г. салдото по сметката е 14 355, 23 лв. Тази сума е прехвърлена за изплащане
към “Фонд за гарантиране на влоговете в банките” /ФГВБ/.
Твърденията на ответника в отговора на исковата молба са, че сумата по депозита му е
възстановен от ФГВБ по сметка в “А.Б.Б.” АД, от която на 05.12.2014г. Р. П. е извършил
превод по друга своя сметка в “С.” АД, от която е наредила два превода към всеки един от
9

продавачите.
На 05.12.2014г. сметката, на която Р. П. е била титуляр, открита в “А.Б.Б.” АД, е била
заверена със сумата от 16 316, 76 лв. от ФГБВ /л. 902/.
На 09.12.2014г. /л. 901/ Р. П. е извършила превод от сметка в “С.” АД в полза на продавача
И.Д. на сумата от 6 860 лв. с основание “капаро по договор.”
От заключението на СИЕ се установява, че по банкова сметка в “С.” АД, на която титуляр е
ответника, е постъпила сумата от 7 000 евро, чиято равностойност в лева е 13 690, 81 лв.
В съвкупност така ангажираните доказателства обосновават извод, че Р. П. е платила капаро
по сключения предварителен договор в размер на 3 500 евро или 6 845, 41 лв., но само на
един от продавачите със средства от банковата си сметка. Твърденията за получена сума по
дарение от майката на ответника, която е вложена в придобиване на семейното жилище,
остават недоказани, тъй като не е доказан произхода на средствата от 13 690, 81 лв., чиято
равностойност в евро е 7 000, нито влагането им.
По време на брака, с договор за дарение от 05.12.2006г., Р. П. е придобила от своята майка
безвъзмездно собствеността върху апартамент № 16, находящ се в гр. Варна, ж.к.”Ч.” № 192
/л. 525/.
За времето от месец май 2019г. до септември 2020г. подареният имот е отдаван
краткосрочно под наем, а получено възнаграждение възлиза на сумата от 7 403, 01 лв.,
съгласно заключението на СИЕ.
С отговора на исковата молба, ответникът признава, че по време на брака са придобити
посочените от ищеца движими вещи с изключение на амазон киндъл четец, електрическа
кана и 1 брой часовник “Tisso” на стойност 400 лв. Придобиването и стойността на другия
часовник от същата марка не се оспорва.
Ангажираните от ищеца писмени доказателства не подкрепят твърденията му, че по време
на брака е закупен един часовник от посочената марка на стойност 400 лв. и един киндъл
четец, поради което те остават недоказани по делото.
Установява се, че по време на брака през 2016г. е придобита ел. кана на стойност 22 лв.,
съгласно гаранционна карта и касов бон /л. 258/.
Ответникът е оспорил и стойността на придобиване на следните вещи: съдомиялна, тоалетна
санитарна чиния „Дебба”, седалка за тоалетна с капак бавно падане и керамичен кухненски
плот „Gorenje.”
Ангажираните писмени доказателства, установяват, че стойността на посочените вещи е,
както следва: съдомиялна - 355 лв. /л. 251/, установена, съгласно касов бон; тоалетна чиния
“Дебба” - 266, 21 лв. /л. 252 - 253/, установена, посредством касов бон; седалка за тоалетна с
капак бавно падане - 178, 22 лв. /л. 252 - 253/ - съгласно представен касов бон; керамичен
кухненски плот - 266 лв. /л. 254/, установена с касов бон.
Възражението за нищожност, релевирано от ищеца поради привидност на сключения на
13.09.2010г. договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „БМВ”, модел „320i”,
10

тъмнозелен металик /л. 526/, досежно вписаната в него цена от 400 лв., остава недоказано по
делото от И. В., който сочи в първото по делото съдебно заседание цена от 2 300 лв.
Или, стойността на придобити от съпрузите недвижими вещи възлиза на сумата от 160 788,
12 лв. /19 785 лв. + 183, 36 лв. + 23 469, 96 лв. + 117 349, 80 лв./.
Стойността на движимите вещи, съобразно представените писмени доказателства,
установяващи цената им, обобщени в табличен вид от вещото лице с изключение на киндъл
на стойност 296, 47 лв., часовник на стойност 400 лв. и при стойност на лекия автомобил от
400 лв., възлиза на 17 387, 29 лв.
Ответникът оспорва значителна част от движимите вещи да са закупени от бившия съпруг,
но доколкото липсват доказателства цената им да е платена от съпругата, то следва да се
приеме, че тя е платена със средства на И. В..
Или общо, по време на брака съпрузите са придобили имущество на стойност от 178
175, 41 лв. /160 788, 12 лв. + 17 387, 29 лв./.
Ангажираните писмени доказателства, обобщени от експерта, изготвил заключението по
допуснатата СИЕ установяват, че в периода от сключване на брака на 01.10.1997г. до месец
май 2000г. /вкл./ И. В., не е полагал труд по трудово правоотношение. След този период е
полагал труд, заемайки различни длъжности при различни работодатели.
Считано от месец февруари 2005г. до деня на прекратяване на последния сключен трудов
договор - 13.03.2020г., И. В. е полагал труд на международни кораби, заемайки различни
длъжности.
Преди да постъпи на работа И. В. е упълномощил съпругата си с пълномощно, съставено в
писмена форма с нотариална заверка на подписите от 26.01.2005г. да се разпорежда
неограничено с откритите на упълномощителя банкови сметки в “Р. /БЪЛГАРИЯ/” АД и
“П.И.Б.” АД /л. 527/.
Данни за това дали съпругата е теглила парични средства от банкови сметки в посочените
банки не са ангажирани.
На 13.03.2020г. И. В. е напуснал кораб на “Д.К.Л.” по медицински причини /л. 833/, от който
момент не е полагал труд на същото или на друго плавателно средство.
В първото съдебно заседание, г-н В. признава, че след 13.03.2020г. е полагал труд за времето
от месец юли 2020г. до месец декември 2020г., които твърдения се подкрепят от изготвеното
заключение по СИЕ /л. 1132/. От месец януари 2021г. до прекратяване на брака -
13.10.2021г. не е работил. Издържал се е от заеми, предоставени му от неговата майка. В
тази част изявленията му следва да се считат опровергани от заключението на СИЕ /л. 1132/,
от което се установява, че г-н В. е полагал труд от месец януари 2021г. до месец март 2021г.
Считано от момента, в който е започнал да полага труд - месец юни 2000г. до прекратяване
на брака с влязло в законна сила съдебно решение, И. В. е получил нетно трудово
възнаграждение и обезщетения в размер на 866 722, 03 лв., съобразно Вариант № 1 от СИЕ,
при който са взети предвид постъпилите суми по сметки на ищеца и данните в
11

представените трудови договори.
При вариант № 2, експертът е съобразил единствено информацията, съдържаща се в
служебна бележка, находяща се на л. 222 от делото, сочеща, че за периода от 06.08.2011г. до
16.03.2020г., седмичната заплата на ищеца е била 1 537, 44 щатски долари.
Възнаграждението за 2021г. е 1 020 щатски долара, съгласно поясненията на експерта в
съдебно заседание. При този вариант, нетното му трудово възнаграждение е 1 482 458, 04 лв.
В съдебно заседание, експертът пояснява, че според него информацията в служебната
бележка сочи, че средно-седмично И. В. е получавал 1 537, 44 щатски долари, независимо
дали ищецът е бил на кораб или не. Посочената сума е разделена на 7 дни и след това е
умножена по 365 дни всяка от годините.
В конкретния случай, съдът счита, че следва да възприеме заключението на СИЕ във
Вариант № 1, тъй като този вариант е изготвен въз основа на данните в трудовите договори
и постъпилите суми по банкови сметки на ищеца, по които работодателите на г-н В. са
превеждали възнаграждения за положения от него труд. Изявленията му в съдебно заседание
при провеждане на разпита на вещото лице, че е получавал суми по банкови сметки, които
вече са закрити и на “ръка” не променят формирания от съда извод.
Сумата по вариант № 1 следва да бъде коригирана и от нея следва да се извадят
възнагражденията за 2003г. и 2004г. от работодателя “У.А. - България”, тъй като посочените
в таблицата от вещото лице суми не представляват трудово възнаграждение, а осигурителен
доход. Или, общо следва да се извади сумата от 4 517, 53 лв. / 1 700, 50 лв. + 2 817, 03 лв./.
Вместо нея, следва да се прибави сумата от 1 640, 73 лв., представляваща нетно трудово
възнаграждение за периода от 04.03.2003г. до 02.09.2004г., съобразно служебна бележка от
работодателя /л. 829/.
Или, за времето от месец юни 2000г. до 13.10.2021г., ищецът е получил нетно трудово
възнаграждение и обезщетение в размер на 860 563, 77 лв. /866 722, 03 лв. - 4 517, 53 лв. + 1
640, 73 лв./.
Към тази сума следва да се прибави сумата по банковия заем за закупуване на семейното
жилище от 117 349, 80 лв., чиято равностойност в евро е 60 000, който е погасяван и от
двамата съпрузи, видно от заключението на СИЕ - 46 217, 70 евро от ищеца и 17 457, 85
евро от ответника, както и сумата от 1 398 лв., предоставена на ищеца по договор за стоков
кредит и сумата от 7 000 лв., предоставена по договор за кредит, получена от БАНКА ДСК
АД, както и половината от полученото възнаграждение от отдаване под наем на ателие № *
в размер на 9 544, 92 лв.
Или общо, доходът на ищеца И. В. по време на брака му, е 1 002, 856, 41 лв.
Видно от обобщените от експерта в табличен вид данни е, че Р. П. е работила в периода от
месец октомври 1997г. до ноември 1998г.
След това е ползвала отпуск за отглеждане на децата си в периода от месец ноември 1998 до
месец септември 2000 г. /вкл/. и от 01.09.2004г. до 23.05.2005г. /вкл./.
12

По време на брака им, Р. П. е изтеглила от банковата сметка на своя съпруг, открита в “С. Ж.
Е.” АД сумата от 3 400 лв. за периода от 03.07.2014г. до 26.11.2020г.
За времето от 08.12.2014г. до 26.11.2020г., съпругата е изтеглила от сметка на съпруга си в
същата банка сумата от 15 546, 08 евро. Не се установява тази сума да е служила за
издръжка на семейството.
Нетното трудово възнаграждение, обезщетения за отглеждане на дете и обезщетенията при
временна неработоспособност за времето от месец октомври 1997г. до 13.10.2021г.
формират доходите на Р. П. в общ размер на 361 349, 24 лв. Към посочената сума следва да
се прибави доходът, който тя е получила от краткосрочното отдаване под наем на имота,
представляващ нейна лична собственост в гр. Варна, ж.к.”Ч.” бл. 192 или сумата от 7 403, 01
лв., половината от полученото възнаграждение от отдаване под наем на ателие № * в размер
на 9 544, 92 лв., сумата от 7 000 евро, която е постъпила по нейна банкова сметка и
ползвания заем от 20 000 лв.
Следователно, полученият от съпругата приход по време на брака, възлиза на сумата от 411
987, 98 лв.
По време на брака съпрузите са ползвали леки автомобили по договори за лизинг.
Доколкото те не са придобили собствеността върху движимите вещи, въпросът за това кой
от двамата съпрузи е осигурил средствата за плащане на лизинговите вноски, не подлежи на
изследване.

От брака си страните по делото имат две деца. Към деня на приключване на устните
състезания, по-голямото от двете деца А. В., родено на 09.05.1999г., е на 24 - годишна
възраст.
През 2020г., когато А. В. е бил на 20 години, е бил трикратно хоспитализиран в
Психиатрична клиника в УМБАЛ “С.М.” ЕАД - ВАРНА”, в която му е поставена
окончателна диагноза “Параноидна шизофрения.” Безспорно е, че същият употребява
наркотици, факт, посочен в медицинските документи и признат от родителите.
Твърденията на бащата, че синът му не е психично болен, заявени категорично пред съда в
първото съдебно заседание, следва да се считат изцяло опровергани от представените 3 броя
епикризи, които установяват тежко психично заболяване и душевно страдание, датиращо от
юношеска възраст /л. 910 - 913/.
Към настоящия момент, синът им живее в С., в което населено място се се е лекувал от
зависимостта си. Въпреки проведено лечение, същият продължава да употребява наркотици.
Към датата на второто съдебно заседание, А. В. е постъпил в психиатрична клиника към
МБАЛ “Св. Н.”, гр. С..
Не се оспорват от ответника и твърденията, че А. В. е лекуван в психиатрична клиника и
като непълнолетен със съгласието на неговата майка, макар за този факт да не са
ангажирани доказателства.
13

От брака е родено и детето Н. В.а на 18.02.2005г., което към настоящия момент е на 18
години. Същата е била отлична ученичка със завидни успехи в различни области /л. 554 -
559/.
По инициатива на ищеца са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите М.
В.а, майка на И. В. и Д.К., приятел и колега на ищеца.
От показанията на М. В.а се установява, че през първите 6 месеца след сключване на брака,
съпрузите са живели на квартира. Възнаграждението за ползването й е заплащано от
свидетеля. След това, съпрузите заживели в апартамент, собствен на майката на съпругата.
След раждането на А., съпрузите и детето им заживели в дома на родителите на ищеца за
период от 6 месеца. След това, съпругата и детето се преместили да живеят в апартамент на
нейния баща. Последвало преместване на квартира и в жилище на майката на ответника.
След раждането и на второто им дете за времето от 2005г. до 2015г., семейството се
установило в жилище в кв. “Ч.” бл. 192. След като съпрузите довършили жилището, майката
на съпругата го подарила на дъщеря си.
В периода от 2001г. до 2004г., М. В.а поела грижите за своя внук А., което позволило на
съпругата да се върне на работа. Когато синът й бил на кораб, майката на съпругата
непрекъснато била в семейното жилище. Определя дейността на сватята си като вид
“слугинаж”, т.е. готвила и чистила жилището, гледала и А.. Двете баби не присъствали
едновременно в дома на семейството. След като внукът й започнал да посещава училище,
М. В.а полагала грижи за него всяка събота и неделя, за да си почива снаха й и да не е
изнервена през седмицата. Майка му изисквала да е отличен ученик и поставяла високи
изисквания към него. След раждането на Н., свидетелката поела грижи и за нея, също събота
и неделя независимо от това дали баща им е бил в страната. Водила и взимала внучката си
от ясла и от уроци по пеене.
При завръщанията на И. В. в страната за около 2 месеца, съпругата освобождавала майка си,
а всички ангажименти, касаещи готвени и чистене, били поети от И. В., който, според
думите на неговата майка, е “голям чистник и перфекционист.” През това време съпругата
ходела на работа.
В юношеска възраст, вече на 14 години, А. разредил срещите с баба си.
Веднъж, докато й гостувал, баба му забелязала, че прекарва много време в банята и мие
непрекъснато ръцете си със сапун. Споделила с майка му, която уведомила свекърва си, че
А. е диагностициран с обсесивно - компулсивно разстройство, за което са му предписани
лекарства от психиатър. В този момент баща му отсъствал от страната.
Незабавно свидетелят М. В.а се консултирал със специалист - психотерапевт, от когото
узнал, че такава диагноза може да се постави само след наблюдение на пациента в период от
около 6 месеца.
През месец февруари - март 2014г. Р. П. посетила дома на своята свекърва. Уведомила я, че
А. е болен и следва да постъпи за лечение в психиатрия. Поискала подкрепа от свекърва си,
но не я получила, защото според свидетеля преди консултация с психиатър се прави такава с
14

терапевт.
През пролетта на 2014г. Р. В.а изпратила А. в дома на неговата баба с три вида лекарства.
След като получил сърцебиене, свидетелката прочела листовката и се запознала със
страничните ефекти - внезапна смърт. Осведомила се, че лекарствата не се приемат от лица
под 18 - годишна възраст. Незабавно се свързала с баща му, който разрешил приемът на
медикаменти, да бъде незабавно преустановен. Останал в дома на баба си около 20 дни.
Родителите често се карали заради състоянието на А.. Според бившата й снаха, поведението
на А. било опасно за по-малката му сестра.
Веднъж А. извадил нож, насочвайки го към себе си, а майка му се обадила в полицията.
Започнал да пуши трева на 14 - годишна възраст след един инцидент в училище, при който
други деца набили внука й.
През месец март - април 2014г. И. В. се прибрал в страната и също започнал да търси
терапевт. Намерил такъв в гр. Плевен. След консултация с психотерапевт, бащата
осведомил майка си, че А. няма психично заболяване. Може да е психопат, но може и да не
е. Терапевтът посъветвал бащата да напусне дома, в който живее, заедно със сина си. Синът
й никога не е считал, че детето му страда от психично заболяване. Бившата съпруга
настоявала И. В. да остане в страната и да не се качва на рейс. От сина си знае, че съпругата
му постоянно му звъняла на кораба по време на работа.
Към настоящия момент, А. живее в дома й. Работи и пие лекарства, основно за сън.
Между двете деца не съществува емоционална връзка. Когато, А. бил в 4 - 5 клас заявил, че
мрази сестра си, която непрекъснато го прегръщала. Смятал, че родителите му обичат
повече сестра му. Майка му е била този родител, който непрекъснато е толерирал дъщеря си,
от което А. заявявал, че животът му е съсипан.
На “предходното дело”, т.е. на делото за прекратяване на брака, г-жа В.а узнала, че внучката
й Н. също е “преминала през много неща”, вкл. направила опит за самоубийство, “защото не
издържала на всичко, което се случва.”
Бащата е осигурявал висок стандарт на децата си. Водил ги е на почивка поне два пъти
годишно, обезпечавал им е модерна техника, така че да не им липсва нищо.
Синът й никога не се е оплаквал от съпругата си. Приемал брака за “свещен”, а тя
определяла този съюз като “кой кого ще прецака.” Бившата й снаха не е обезпечила
спокойна обстановка за труд на своя “съпруг”, тъй като “за всяко нещо, което се случвало
му казвала как да реагира.” Преувеличавала относно здравословното състояние на Н., която
на четиримесечна възраст била настанена в болница, но състоянието й не налагало синът й
да се прибира в страната.
Показанията на Д.К. установяват, че заедно с И. В. са полагали труд на един и същи кораб за
около 5 години до 2015г. Често, приятелят му му споделял по телефона, че отделя много
време на децата си. Излизал заедно с тях на разходки и ходили на почивки. Дъщеря му му
била слабост.
15

А. се качил на кораба, на който баща му пътувал. Ищецът споделил с колегата си, че синът
му има проблеми - посягал към наркотици, с които майка му не може да се справи. Затова и
е имало случаи, при които е прекратявал договорите си, за да се увери какво е положението
в семейството му в гр. Варна. Когато А. се качил на кораба имал неадекватно поведение.
Бил неспокоен и с несвързани мисли, но само в началото на пътуването.
Длъжността, която ищецът изпълнявал “IT мениджър” на кораба изисквала да има
непрекъсната интернет и телефонна връзка, което му позволявало да се чува с близките си.
Често ищецът бил обект на шеги, че “някой се опитва да го контролира.” Сериозността на
ситуацията с А. заставило баща му да напусне работа.
По инициатива на ответната страна са разпитани свидетелите - Н. В.а, дъщеря на страните
по делото и В.Я., приятелка и колежка на Р. П..
По време на разпита, проведен на 23.06.2023г., Н. В.а, навършила пълнолетие на
18.02.2023г., е разстроена, почти разплакана. Споделя, че е неспокойна, тъй като се намира в
съда, което не и се случва за първи път.
Споделя, че основно грижи за нея са полагали майка й и нейната баба по майчина линия.
Майка й е била тази, която я е гледала, когато е болна, вкл. и, когато е била в нервно
състояние, резултат от “разправии и караници” преди и по време на развода на родителите
й. Именно с майка си е изградила силна емоционална връзка, тъй като тя е присъствала
непрекъснато в живота й, докато с баща си няма такава, поради отсъствията му от страната.
С брат си има по-особени отношения. Работят заедно за подобряване на взаимоотношенията
им.
Макар да е работила на смени, именно майка им е помагала и на двете си деца с уроците
след работа. Помощ в уроците свидетелят е получава и от своята баба по майчина линия.
През деня и двете деца са отглеждани също от своята баба.
Когато баща им се прибирал в страната, прекарвал времето си пред компютъра. Рядко е
излизала с него на разходки. Веднъж и направил подарък и тя успяла да посети Белгия.
Заедно с баща си, тя и брат й, са посещавали корабите, на които е работил. По време на едно
от пътуванията брат й продължил да употребява марихуана, което провокирало спорове
между баща и син.
Понякога, баща й я е карал да се чувства зле, защото веднъж я упрекнал, че е неблагодарна.
Бутнал я е и тя е паднала на земята. При посрещане на Нова година я изгонил от масата,
защото била неподходящо облечена.
При баба си М. е ходила през почивните дни от време на време. Когато пораснала на около
10 - 11 годишна възраст, преустановила срещите си с нея, тъй като в дома й се злословело по
адрес на майка й и другата и баба, което не и е било приятно.
Първоначално, А. започнал да пуши цигари, а след това марихуана. Когато бил на 15
години, баща им го набил, заради употребата на марихуана. Изисквал от сина си да има
добри оценки. На родителски срещи е ходила майка й. Благодарение на разговорите с
учители и директори, брат й А. е завършил средното си образование.
16

Често А. посягал на майка им, тормозел и двете, което ги заставяло да се заключват и крият
в стаи от жилището им. Поведението му провокирало страх и у двете жени Вратата на едно
от помещенията им в предходното жилище е “наръгана с нож.” В новия им апартамент една
от вратите е счупена от негов удар, а друга не се затваря добре. Когато майка им откаже да
даде пари на брат й, той й посяга и наранява ръцете й. Често я обижда.
Пред съда, Н. В.а споделя, че в ранна детска възраст, поради отказа й да даде спестените си
пари на брат си, той я вкарал в банята и я залял със студена вода. Веднъж я ударил толкова
силно, че дъхът й спрял, а баща й пребил брат й.
Посочва, че майка им е отделяла много време, за да разговаря с брат й, но компанията му
била лоша и поведението му не се е променило.
От показанията на В.Я. се установява, че след като се върнала на работа след раждане на
сина им, Р. П. разчитала изключително на своя брат и майка си, на които поверявала А..
Детето не посещавало градина, тъй като било болнаво.
Ответникът полагал изключителни грижи и за двете си деца, така че да бъдат винаги
спретнати, чисти, нахранени, подготвени за училище, а дома им уютен, дори и когато
съпругът е бил в страната. Търсила за децата си учители за частни уроци, изпитвайки
затруднения за плащането им. Според свидетеля, Р. П. е изпитвала сериозни финансови
затруднения да покрива разходите по отглеждането на децата, поради което често взимала
пари на заем, дори и от г-жа Я..
Свидетелят споделя, че веднъж А. посетил работното място на майка си и това на г-жа Я.,
искайки ключовете от автомобила й. Тъй като бил непълнолетен, майка му категорично
отказала. Отказът й провокирал агресивно поведение. Последвал опит да бъде счупена
вратата на кабинета, в който били двете жени, което наложило майка му да извика полиция.
Р. П. полагала неимоверни усилия да убеди съпруга си и свекърва си, че А. е болен и има
нужда от лечение. Не срещнала никакво разбиране и подкрепа, а упрек, че именно тя е
лудата. По телефона отговорът на съпруга бил: “Не ме занимавай с глупости, оправяй се,
както искаш.” Отказвал е да разговаря със сина си. Веднъж го взел със себе си на кораба, на
който е полагал труд, но след една седмица го изпратил в България от страх, че ще изгонят
него от работа, заради поведението на сина им. Поради това именно съпругата е търсила
психиатри и психолози, разчитайки, че те ще помогнат на сина им.
Благодарение на усилията на свидетеля и неговия съпруг, изразяващи се в използването на
контакти и ходатайстване, А. успял да завърши Търговската гимназия в гр. Варна.
Проблемите в гимназията били провокирани, както от агресивното поведение на момчето
към учителите, така и от нежеланието му да посещава учебното заведение. В резултат на
усилията на майка му, А. завършил индивидуална форма на обучение, явявайки се на изпит
по всеки предмет. Баща му не взел никакво отношение по тези проблеми.
А. крадял пари от майка си и изнасял техника от жилището им, за да я продаде. Седмица -
две преди провеждане на разпита, А. изнесъл телевизор от жилището им, насинявайки
17

майка си. Веднага отишла в дома на приятелката си, но не видяла сина им. Заради
агресивното му поведение, тя се е страхувала за живота и здравето на дъщеря си.
Според свидетеля и към настоящия момент А. употребява наркотици и продължава да е
агресивен. Счита, че лечението му е твърде закъсняло.
До завръщането си в гр. Варна е живял при баща си в гр. С.. Една вечер баща му го изгонил
от дома си. А. се свързал с майка си, която се притеснила. Успяла, чрез приятелка да осигури
подслон на сина си. След това, баща му го изпратил да живее в родния му град. Последвала
кражбата на телевизора от дома на майка му.

Преценени в съвкупност, доказателствата установяват по един несъмнени начин, че и
двамата съпрузи имат пряко материално участие в придобиване придобито по време на
брака имущество.
Съпругата Р. П. има принос в придобиване на ателие № * и паркомясто, както и принос в
закупване на семейното жилище и в последващото погасяване на кредита. Принос в
придобиване на останалите вещи с оглед по-високите доходи, има съпругът И. В., които са
почти три пъти по-високи от тези на ответника.
Ответницата има значителен нематериален принос с полагане на грижи за децата и работа в
домакинството, надхвърлящ този на съпруга.
Съпругът е започнал да полага труд почти две години и половина след сключване на брака.
Съпругата е работила към момента на сключване на брака. Ползвала е отпуск за отглеждане
на децата си до две годишна възраст.
Именно, тя е полагала основно грижи за децата за период от почти 15 години, през което
време съпругът е работил в чужбина и е взимала всички решения относно здравословното
състояние на общи им син.
Тези факти, съдът приема за установени от показанията на Н. В.а и на В.Я., които са плод на
преки и непосредствени впечатления, взаимно допълващи се и неразколебани от други
доказателства.
В показанията на Н. В.а не се откроява упрек към личността или възпитателните методи на
нито един от родителите, а опит, като възрастен човек, да се обяснят проявите на физическо
насилие от страна на И. В. спрямо неговия син, поради което съдът ги кредитира, като преки
и непосредствени относно грижите за отглеждането, възпитанието и образованието на двете
деца, допълващи се от тези на В.Я.. В думите на дъщеря им се откроява болки от липсата на
добри взаимоотношения, присъщи между родителите и техните деца, което я разстройва
силно и поддържа високата й тревожност.
Съдът кредитира показанията на Н. В.а и на В.Я. относно проявите на насилие от страна на
А. В., дължащи се, както на тежкото му психично заболяване “Параноидна шизофрения”,
диагноза поставена през 2020г., така и на употребата на наркотици, състояние към което И.
В. е проявил пасивно отношение. За факта, че съпругът е прехвърлил изцяло отговорността
18

за живота и здравето на по-голямото им дете на съпругата си свидетелстват показанията на
В.Я..
Въз основа на писмените и гласни доказателства, съдът приема, че съпругата е ползвала
отпуск за отглеждане на децата; тя е отсъствала от работа, когато са били болни; тя ги е
подготвяла за училище, а благодарение на усилията й, синът е успял да завърши средното си
образование; тя е осигурявала при необходимост частни уроци; тя е полагала усилия със
сина й да работят специалисти. Била е подкрепена от своята майка, на която И. В. е
заплащал парични средства, факт, който не е оспорен от ответника. В първите години от
раждането на децата М. В.а е полагала грижи за тях събота и неделя, факт установен от
свидетелските й показания, подкрепен и от показанията на Н. В.а.
Съдът не кредитира показанията на М. В.а, в частта относно поведението на бившата й
снаха по отношение на психическото страдание на сина им, тъй като в изявленията й се
откроява негативна оценка към личността й и грижите, които е полагала за децата и съпруга
си и упрек, че майката не е обичала достатъчно сина си, което е довело до отклонения в
поведението му и усещане за отхвърляне у детето. Направен е опит за дискредитирането на
Р. П. като жена, съпруга и майка, поради неспособността й да вземе адекватни решения и
сама да се справи с възпитанието и отглеждането най-вече на по-голямото от двете деца.
Тази неадекватност, според свидетеля е видна от извършване на консултация с психиатър, а
не с терапевт и допускането детето да приема медикаменти с тежки странични ефекти,
приемът на които е незабавно преустановен със съгласие на бащата.
Неадекватното поведение на А. В. в юношеска възраст, за което свидетелства М. В.а и
проявите на насилие, за които свидетелстват Н. В.а и В.Я. и, които не са и спорни между
страните, се дължи на симптоми на тежкото психично заболяване, съпроводено от психично
страдание. Може да се предположи, че употребата на наркотици е опит да се понесе това
страдание от детето. Също за неадекватните прояви на детето преди навършване на
пълнолетие, свидетелства и Д.К. по време на престоя му на кораб, в която част показанията
му са непосредствени относно състоянието му.
Отричането на заболяването и неговите симптоми, както от страна на И. В., така и от страна
на неговата майка, е категорично опровергано от представените 3 броя епикризи,
удостоверяващи, както поставената диагноза, така и проведеното продължително лечение в
психиатрични клиники.
Не е проява на неположена грижи от страна на съпругата настаняването на 14 - годишното
момче в психиатрично отделение за лечение, както и последващия му престой в дома на
неговите прародители по бащина линия, а отговорно отношение към живота и здравето на
А. В. и това на неговата сестра, която е била по-малка и се е страхувала от брат си.
Съпругата не е била подкрепена при взимането на решения за състоянието и лечението на А.
В.. За този факт свидетелства, както изявленията в исковата молба, така и признанието на М.
В.а в дадените й пред съда показания.
Пасивното отношение на бащата към проявите на детето е резултат от неразбирането, както
19

на заболяването му, така и на страданието на сина им, което му е попречило и да окаже
нужната на детето и на съпругата си помощ, подкрепа и съдействие.
Не се установява, че поведението на съпругата, която е търсила контакт със съпруга си на
кораба във връзка със състоянието на сина им, факт, за който свидетелства Д.Г., е попречило
на съпруга да изпълнява служебните си задължение, нито че това поведение е довело до
прекратяване на трудови правоотношения. В частта, в която свидетелят сочи, че И. В. е
прекратявал договорите си и напускал корабите, на които е работил, за да се погрижи за
сина си, не се подкрепят от събраните доказателства, поради което съдът приема, че почиват
на предположение и не ги кредитира. Такива твърдения не се съдържат и в исковата молба.
Не се установява нито от писмените, нито от гласните доказателства, че действителната
причина за прекратяване на трудовото правоотношение на 13.03.2020г., е желанието на И. В.
да се погрижи за здравословното състояние на общия им син, който към посочената дата
вече е пълнолетен.
Следва да се отбележи, че отговорността за благополучието на семейството, грижите,
възпитанието и образованието на децата, е било отговорност и на двамата съпрузи, съгласно
разпоредбата на чл. 17 СК. Недопустимо е тя да се прехвърли само на един от съпрузите,
респ. един от родителите.
Ако И. В. е считал, че съпругата му не е в състояние да вземе адекватни решения за
овладяване състоянието на сина им или, че взетите са вредни за живота и здравето му, е бил
длъжен сам да се погрижи за сина си, което не е сторил.
Следователно, презумпцията за съвместен принос не е оборена от ищеца, поради което
предявените искове по чл. 21, ал. 4 СК, следва да бъдат отхвърлени.
Предвид сбъдване на условието, под което е предявен, съдът дължи произнасяне по иска по
чл. 29, ал. 3 СК, чиито предмет е цялото имущество, придобито по време на брака.
Преценката за наличие на по-голям принос, съгласно разясненията на т. 8 от ППВС №
5/1972г. се извършва не само чрез съпоставяне на трудовото възнаграждение на съпрузите, а
като се държи сметка и за полагания труд в домакинството на семейството, за отглеждането
на децата, за създадената от единия съпруг спокойна обстановка на другия съпруг да се
труди и твори, както и за всички обстоятелства, които са от значение за приноса в
придобиването на общите вещи, като явното и значително несъответствие в приноса трябва
да се установява, чрез съпоставяне стойността и значението на доказания принос със
стойността на придобито общо имущество като цяло, а несъответствието в приноса може да
е осъществено, чрез труд, чрез парични и други средства и по други подобни начини.
Следователно от значение е всяка форма на принос - влагане на средства и труд, грижи за
децата, работа в домакинството, създаване на спокойна обстановка от единия съпруга за
другия да се труди и твори, както и други обстоятелства, които са от значение за
осигуряване на материалното благосъстояние на семейството.
Многократно по-големите доходи на единия съпруг, при еднакъв нематериален принос,
могат да бъдат основание за определяне на по-голям дял на осн. чл. 29, ал. 3 СК, но само,
20

когато без тези по-големи доходи имуществото не би могло да бъде придобито.
Общата стойност на придобито имущество възлиза на 178 175, 41 лв.
Приходът на И. В. е 1 002 856, 41 лв., а този на Р. П. е в общ размер на 411 987, 98 лв.
И двамата съпрузи са участвали в погасяването на получения кредит за покупка на
семейното жилище. Съпругата е погасила ползваните заемни средства от 20 000 лв., а
съпругът ползваната сума по договора за стоков кредит.
Както вече беше посочено, нематериалният принос на съпругата надхвърля този на съпруга
по съображенията, изложени по-горе, въз основа на съвкупната преценка на всички
доказателства по делото.
Следва да се посочи и, че в периода от 2005г. до 2015г. съпрузите и ненавършилите
пълнолетие деца са живели до придобиване на семейното жилище в подареното на
съпругата жилище в гр. Варна, ж.к.”Ч.” бл. 192, в ремонтирането на което са участвали и
двамата съпрузи, факт, установен от показанията на М. В.а, с което съпрузите са спестили
средства за ползване на имот под наем.
При така установените факти не може да се приеме, че приносът на ищеца значително
надхвърля приноса на ответника при придобиване на имуществото в режим на съпружеска
имуществена общност, поради което предявеният иск по чл. 29, ал. 3 СК, следва да бъде
отхвърлен.
Дори и да се приеме, че нематериалният принос на съпрузите е равен, а доходите по време
на брака, получени от съпруга да надхвърлят многократно тези на съпруга при вариант № 2
от заключението на СИЕ и при имущество на стойност, такава, каквато се сочи от ищеца /58
674, 90 лв., чиято равностойност е 30 000 евро + 183, 36 лв. + 23 469, 96 лв. + 117 349, 80 лв./
и тази за движимите вещи - 19 389, 29 лв. /2 400 лв. за МПС + стойността на вещите,
съобразно представените доказателства, показани в табличен вид от вещото лице, но без
тази за часовник на стойност 400 лв. и киндъл четец/ или общо от 219 065, 31 лв., то
основание за определяне на по-голям дял от общото имущество, не би имало, тъй като всеки
един от съпрузите би могъл да закупува това имущество.
При този изход на спора с право на разноски разполага ответната страна, чиито размер,
според представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за извършването им, възлиза
на сумата от 13 132, 50 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
В постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-
438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва
да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери
на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да
откаже да я приложи. Посочено е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
21

Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При
наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се
твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба.
С оглед даденото разрешение по преюдициалното запитване (задължително за съдилищата -
чл. 633 ГПК), при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за
адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е
обвързан от посочените в Наредба №1/20024г. минимални размери. Възнаграждението
следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, и
действително извършената работа.
Съобразявайки, че делото се отличава с изключителна правна и фактическа сложност,
намира, че основание за присъждане на адвокатско възнаграждение в по-малък от
уговорения и заплатен адвокатски хонорар от 11 900 лв., не е налице.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от И. А. В., ЕГН **********, гр. С., бул.”В.Л.” № 13 А срещу Р.
Е. П., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к.”Ч.” бл. **, ет. *, ап. **, искове за установяване
липсата на принос от страна на Р. П. в придобиване на следните недвижими и движими
вещи, както следва:
1.1./ самостоятелен обект с идентификатор № ***.***.** по КККР, одобрени със Заповед №
РД – 18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ ателие № *,
находящ се в гр. Варна, ул.”М.” № **, вх. *, ет. * с площ от 46, 41 кв.м., ведно с 0, 6658 %
идеални части от общите части на сградата при съседи: на същия етаж: № ***.***.**, под
обекта: № ***.***.**, над обекта: № ***.***.** и паркомясто /гаражна клетка/ № * на втори
сутерен на сградата с площ от 13, 85 кв.м, при граници: маневрено хале, паркомясто № 5 и
№ 8, ведно с 12, 60 кв.м. идеални части от рампата и маневреното хале, както и със
съответните 1, 4231 % идеални части от общите части на сградата и от мястото, върху което
е построена същата, правото на собственост върху които е придобито, чрез реализиране
право на строеж през 2008г. по време на брака, въз основа на договор за покупко – продажба
от 28.08.2008г., за който е съставен НА № 44, том III, рег. № 5661, дело № 392/2008г.;
1.2./ 7, 64 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор № ***.***.** по КККР, одобрени със
Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от
1 108 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул.”М.” № ** при съседи: ПИ №№ ***.***.**,
***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, придобити с договор за покупко –
22

Номер на акта:	428
Дата:	21 април 2024 г.
Съдия:	Геновева Илиева

Дело:	20223100102179
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	13 октомври 2022 г.

Решение по дело №2179/2022 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта