№ 1
гр. Гълъбово, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Таня Илкова
при участието на секретаря Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №
20215550100334 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно осн. чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД гр. София твърди, че на 01.10.2019 г. сключил със
„С.Г.Груп“ ООД договор за цесия, по който последното му прехвърлило процесните
вземания, които придобило преди това от „БТК” ЕАД по договора им за цесия от 16.10.2018
г., като прехвърлените вземания били описани в приложение № 1 от договора, извадка от
което прилагал. Ответникът бил сключил с „БТК” ЕАД договор за електронни съобщителни
услуги под клиентски номер **********************, с който му била предоставена
мобилна услуга за номер **********, условията за чието ползване били подновени с
допълнително споразумение между тях от 14.03.2017 г. при условията на нов тарифен план
„Vivacom i – Traffic L“, с месечен абонамент 19.99 лева с ДДС, като срокът на договора бил
24 месеца – до 14.03.2019 г. На същата дата ответникът обвързал ползването на
горепосочения мобилен номер с договор за лизинг № ****** за устройство Tablet Prestigio
Wize 3508 4G , с обща лизингова цена 69.60 лева със следната схема на разсрочване: 24
месечни лизингови вноски, от които 23 били по 2.90 лева и последната по 2.90 лева.
Ответникът не изпълнил задълженията си да заплати в срок издадените му фактури №№
****************, № ***************** и № ********************* за потребените от
него електронни съобщителни услуги за периода на потребление от 22.02.2018 г. до
21.05.2018 г. на стойност 68.64 лева, което обусловило правото на мобилния оператор по чл.
50, във вр. с чл. 43, т. 1 ОУ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника.
След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника, мобилният
оператор издал крайна фактура № ********************* в която начислил на ответника за
плащане неустойка в размер на 156.75 лева, от която за ищеца интерес представлявала част
от сумата до 76.05 лева, от която отразената в крайната фактура неустойка била 49.95 лева, а
1
останалите неплатени лизингови вноски били 26.10 лева, като била включена и сума за
потребени мобилни услуги, които не са предмет на исковете по делото.
Ищецът предявява настоящия установителен иск за сумата от 76.05 лева, от която
49.95 лева е за неустойка за предсрочно прекратяване на договора с клиентски №
**********************, за което е издадена фактура № ********************* за
периода от 22.05.2018 г. до 21.06.2018 г., а 26.10 лева са за оставащите 9 броя неплатени
лизингови вноски за предоставеното за ползване устройство до края на срока на лизинговия
договор.
Ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника, по което било
образувано ч.гр.д. № 261/2021 г., по описа на ГPC. Срещу издадената заповед за изпълнение
ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК. Поради това ищецът предявява настоящия
установителен иск.
Ищецът моли съдът да постанови решение, по силата на което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от общо 76.05 лева, от
която 49.95 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски № ******, за
което била издадена фактура № 2 ********************* за периода от 22.05.2018 г. до
21.06.2018 г., и 26.10 лева оставащи 9 броя неплатени лизингови вноски за предоставеното
за ползване устройство до края на срока на лизинговия договор, за които парични
задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 261 описа за 2021
г. на Гълъбовски районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното
производство разноски.
Ответникът Й.Г. в депозирания писмен отговор взема становище за неоснователност на
иска. Оспорва редовността по уведомяването за извършената цесия- не били представени
доказателства за връчване или достигане до ответника на уведомление за извършената цесия
между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД и между последното и ищеца. Липсата на
индивидуализация на цедираното вземане водело до нищожност на договора за цесия,
доколкото нямала предмет продажбата му. Ищецът не можел допълнително да го санира с
изходящи от служител на страна по договора документи, които удостоверявали, че
вземането било включено във въпросното приложение № 1, а цесията не била надлежно
съобщена на длъжника, тъй като представеното уведомление за цесия изобщо не му било
връчвано. От представеното с исковата молба извлечение от договора за цесия от 01.10.2019
г. също не се установявал предмета на втория договор за цесия, защото то било частен
документ, който съставлявал доказателство само за посоченото в чл. 180 ГПК негово
авторство. То било и негодно доказателство защото изявленията в него имали характера на
свидетелски показания, които били недопустими съгласно чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПКТ за
установяване на писмени съглашения, в които страната, която ги ангажирала, била
участвала. С оглед изложеното, счита, че процесното вземане не се дължи, поради което
моли исковата пренеция да бъдела отхвърлена изцяло, като неоснователна и недоказана.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител, като е депозирало
молба, с която поддържа предявения иск. Ответникът се представлява от упълномощения си
2
представител, който поддържа възраженията за неоснователност на иска, застъпени в
писмения отговор.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа и правна обстановка:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 261/2021г., по описа на Гълъбовски
РС, се установява, че по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, по депозирано от „ЮБЦ” ЕООД, гр.
София, срещу Й. М. Г. заявление по чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение №
87/15.06.2022г., с която е разпоредил длъжника да заплати на заявителя сумата 76.05 лв., от
която /видно от заявлението/ сумата 49.95 лева представлява неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски № **********************, за което е издадена
фактура № ********************* и сумата 26.10 лева представлява оставащи 9 броя
неплатени лизингови вноски за предоставянето за ползване устройство до края на срока на
лизинговия договор, както и сумата от 205 лв. - разноски по делото. В срока по чл. 414 от
ГПК, длъжникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. С
разпореждане на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителят предявява
настоящия установителен иск.
По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че между
ответника и БТК ЕАД /БТК ЕАД/ е бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ****** от 17.04.2015г. за предоставена
мобилна услуга за конкретен номер, като условията на договора са подновени на
14.03.2017г., по силата на допълнително споразумение, при условията на нов тарифен план,
с месечен абонамент от 19.99 лева, със срок договора 24 месеца. На същата дата
14.03.2017г. с ответника бил подписан договор за лизинг на устройство № ****** за
устройство Tablet Prestigio Wize 3508 4G, с обща лизингова цена 69.60 лева със следната
схема на разсрочване: 24 месечни лизингови вноски, всяка по 2.90 лева.
Ищецът представя фактури № ****************, № ***************** и №
********************* за потребените от ответника мобилни съобщителни услуги и за
дължими лизингови вноски, за периода на потребление от 22.03.2018 г. до 21.05.2018 г. В
издадената крайна фактура № **********/22.06.2018г. е отразена дължимата неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, както и дължими лизингови вноски, в общ размер от
156.75 лв.
С Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г., БТК ЕАД, в качеството на
цедент, прехвърля на „С.Г.Груп” ООД, в качеството на цесионер, вземания, съдържащи се в
Приложение 1, ведно с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, ако има такива. В Приложенията към договора е
посочено, че се прилага пълномощно, от цедента към цесионера по чл.5 от договора. По
3
делото е представено пълномощно с нотариална заверка на подписите от 24.10.2018г. на
нотариус с рег. № 622 на НК и с район на действие Районен съд гр. София, с което «БТК»
ЕАД е упълномощило „С.Г.Груп” ООД да извърши уведомяване на всички длъжници по
всички вземания на дружеството, прехвърлени по силата на договора за цесия.
С потвърждение за прехвърляне на вземане БТК ЕАД е потвърдила извършената цесия
от 16.10.2018г., като изрично фигурира и вземането срещу ответника Й.Г., в общ размер на
76.05 лв.
С Договор за цесия от 01.10.2019г. „С. Г. Груп” ООД е прехвърлило на ищеца по
настоящото дело „ЮБЦ“ ЕООД вземания, придобити от договори за цесия, измежду които и
този от 16.10.2018г., сключен между БТК ЕАД и „С.Г.Груп” ООД. Видно от извлечение от
Приложение №1 към същия договор, вземането, предмет на настоящия спор- от ищеца към
ответника, в размер на 76.05 лв., е включено в списъка на цедираните вземания.
Представено е Уведомление за цесия, с което БТК ЕАД, чрез пълномощника „С.Г.Груп”
ООД уведомява ответника за извършените цесии, като е обобщило, че единствен титуляр и
разпоредител на дължимото от ответника вземане е „ЮБЦ“ ЕООД. Липсват данни за
надлежното връчване на уведомлението.
В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който
произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на
конкретните твърдения на страните.
Видно от приложените договор за договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
с клиентски номер ****** от 17.04.2015г. за предоставена мобилна услуга за конкретен
номер, чиито условия са подновени с договор от 14.03.2017г., и допълнително
споразумение, надлежно подписани за ответника, се установява, че същият договор е
обвързал страните по него, с произлезли насрещни права и задължения за всяка от тях.
По делото не се оспорва също, че БТК ЕАД е изпълнила задълженията си по договора за
мобилни услуги, като е предоставила посочените услуги. В приложената ценова листа към
договора ясно и конкретно са посочени цените на предоставените мобилни услуги. В
договора се съдържа описание на тарифния план, ценовите условия, като са посочени
задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. Договорът е написан по ясен
и разбираем начин, на нормален за разчитане шрифт. Откъм съдържание, договорът
отговаря на законовите изисквания за договор, сключен при общи условия, като той
включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна
част от него. Ответникът е подписал договора, като липсват доказателства, същият да е
изпълнил задължението си по цитирания договор за престиране на кредитора на получените
мобилни услуги, поради което ищецът е прекратил едностранно договора.
Ищецът по делото претендира да е носител на процесното вземане, придобито по силата
на договор за цесия, което означава, че не предявява чужди, а свои права за съдебна защита.
4
Съгласно чл. 99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава
върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите
се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника
от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
В настоящия случай, при липсата на доказателства за надлежно уведомяване на
ответника за извършената цесия, ищецът е направил искане в исковата си молба с
връчването на същата да се извърши и връчване на приложено уведомително писмо за
извършената цесия. Не съществува пречка с връчването на исковата молба да се извърши и
уведомяване за цесията, тъй като не са налице специални изисквания в закона за начина, по
който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия. Цесията следва
да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /Решение
№123/24.06.2009 г.на ВКС по т.д. № 12/2009 г. ІІ т.о./. Като факт, настъпил в хода на
процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера,
следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното
правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Аналогично становище е застъпено и в решение №
3/16.04.2014 г. по т.д. №1711/2013 г. на ВКС І т.о. като в това решение е прието, че
изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
В случая, уведомлението за извършената цесия е редовно връчено на ответника с
връчването на съдебните книжа по делото, поради което цесията е породила действие
спрямо ответника, а ищецът се явява кредитор по процесното вземане.
В случая, с предявения установителен иск се претендира установяване на вземане за
неустойка за предсрочно прекратяване на договор – по чл. 92 ЗЗД. Неустойката е акцесорно
съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира
определена (глобално или в процент) или определяема парична сума, като обезщетение за
вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да
бъдат доказвани. Основателността на предявения иск за заплащане на неустойка за
предсрочно прекратяване на договори, се обуславя от предпоставките: валидно възникнало
правоотношение между страните, елемент от допълнителното съдържание на което е
задължението на ответника да заплати определена парична сума (валидна уговорка за
неустойка) при предсрочно прекратяване на договора, както и размера на това задължение.
5
Съгласно Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на
двустранен договор, който е за продължително или периодично изпълнение, подлежащ на
разваляне за в бъдеще, уговорената между страните неустойка за забава се дължи – в случай
на неточно, вкл. забавено изпълнение, обусловило развалянето, но само за онази част от
сделката, чието действие се запазва (до развалянето). Съответно кредиторът ще може да
търси и неустойката за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне
(неустойка за развалянето), но за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е
била уговорена. В рамките на настоящия спор се претендира именно компенсаторна
неустойка - за частта от договора, която се прекратява.
Няма съмнение, че съдът извършва служебна проверка на валидността на неустоечната
клауза. В случая не би могло да се приеме, че предвидената компенсаторна неустойка в
размер на 3 месечни абонаментни такси за разваляне на срочните договори, поради
неизпълнението им от страна на потребителя противоречи на закона и/или добрите нрави.
Предпоставките и случаите, при които уговорена в договор неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010
г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката
дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато
е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
Клаузата за неустойка е отнапред рамкирана и съставлява санкция за договорно
неизпълнение, която санкция принципно неизправната страна в търговските
правоотношения дължи, като качеството й на потребител не е основание за освобождаване
от договорна отговорност. Потребителят се е съгласил да ползва мобилни услуги, които
доставчикът му предоставя срещу цена, намалена със съответните отстъпки именно поради
дългосрочния характер на правоотношението, съответно прекратяването на последното
следва да бъде санкционирано с дължимост на неустойка, уговарянето на която не може да
се приеме за нищожно, тъй като три кратният размер на абонаментните такси не сочи на
надхвърляне на присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Следва да се отбележи, че дължимата стандартна месечна такса е възможно да не
изчерпва предмета на престацията на абоната, съответно последният няма да е длъжен да
престира изцяло по прекратения договор. От друга страна компенсаторната неустойка е
предназначена да обезщети оператора на мобилната мрежа за изграждането и поддържането
й, направено с оглед обезпечаване качествено и в срок престиране по конкретния договор за
целия му срок на действие.
В случая претендираната неустойка е в размер на 49.05 лв., която не надвишава три
месечни абонаментни такси, поради което тази сума се явява дължима.
По претенцията за неплатени лизингови вноски:
6
Видно от договор за лизинг от 14.03.2017г. подписан между БТК ЕАД и ответника, на
последния е предоставено мобилно устройство Tablet Prestigio Wize 3508 4G, с обща
лизингова цена 69.60 лева със следната схема на разсрочване: 24 месечни лизингови вноски,
от които 24 били по 2.90 лева. Договорът за лизинг намира своето правно основание в чл.
342, ал. 1 ТЗ. Съгласно този текст, с договора за лизинг лизингодателят се задължава да
предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Отношенията по договор за лизинг се
уреждат като при отношенията по договор за наем и разпоредбата на чл. 345 ТЗ препраща
към разпоредбите на договор за наем. В случая потребителят получава на лизинг устройство
на преференциална цена поради обстоятелството, че се ангажира в рамките на определен
период да ползва предоставените от оператора мобилни услуги. В случая потребителят не е
изправна страна и по договора за предоставяне на мобилни услуги и по договора за лизинг.
Не са налице доказателства потребителят да е върнал устройството на лизингодателя, нито
пък да е извършил плащане на остатъка от лизинговите вноски. Ето защо съдът приема, че
ответникът дължи заплащане на неплатените лизингови вноски в размер на 26.10 лв.
Като взе предвид гореизложеното, съдът намира, че предявения установителен иск се
явява изцяло основателен и доказан.Съдът следва да признае за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищеца сумата от сумата 49.95 лв.- неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
****** от 17.04.2015г., подновен с договор от 14.03.2017г., сумата 26.10 лв. – неплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 14.03.2017г., за което вземане е издадена заповед
за изпълнение № 87/15.06.2021г. по ч.гр.д. № 261/2021г., по описа на Гълъбовски районен
съд.
С оглед изхода на спора, и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените разноски - в заповедното производство сумата от
205 лв., и в настоящото производство сумата от 205 лв., / 25 лв. за платена държавна такса,
180 лв. за платен адв. хонорар/.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. М. Г., ЕГН **********, от
******, че дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
******, представлявано от Ю.Б.Ц., сумата 49.95 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ****** от
17.04.2015г., подновен с договор от 14.03.2017г., сумата 26.10 лв. – неплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 14.03.2017г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение № 87/15.06.2021г. по ч.гр.д. № 261/2021г., по описа на Гълъбовски районен съд.
ОСЪЖДА Й. М. Г., ЕГН **********, от ******, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД,
7
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от Ю.Б.Ц., сумата
в размер на 205 лв., представляваща направени по ч.гр.д. № 261/2021г., по описа на
Гълъбовски районен съд, разноски, както и сумата от 205 лв., представляваща направени по
настоящото дело разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
8