Определение по гр. дело №4842/2019 на Районен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                                                             21.06.2019 г.                                                гр. Бургас

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и първи юни                                                две хиляди и деветнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 4842 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД против Б.Д.Д. и е за установяване на дължимост от ответника на ищеца на суми, установени в производството по ч. гр. дело номер 675/2019 г. по описа на БРС.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и с приложените ч. гр. дело № 675/2019 г. и гр. дело № 570/2018 г. по описа на БРС, намира производството за недопустимо, като мотивите за това са следните:

Дружеството ищец подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Б.Д.Д., въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 6877/2017 г. на БРС. По това дело е издадена заповед за изпълнение за следните суми: 7 259,52 лева, представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит № **********/14.09.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 15.09.2017 г. до окончателното плащане; 17,01 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 04.11.2016 г. до 03.01.2017 г.; законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда. В заповедта изрично е посочено, че вземанията произтичат от договор за кредит, който е „прекратен автоматично на 03.01.2017 г. на основание общите условия“. Тъй като заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, дружеството предявява установителен иск, по който е образувано гр. дело № 570/2018 г. по описа на БРС.

По указанията на съдията – докладчик по това дело с нарочна молба дружеството уточнява, че в сумата от 7 259,52 лева се включва: 3 250 лв. – дадена в заем сума (главница), 1 572,08 лева – договорено възнаграждение, и 2 437, 44 лв. – възнаграждение по сключено между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги. В исковата молба по това дело дружеството отново твърди, че на 03.01.2017 г. договорът за кредит е прекратен автоматично и е обявена предсрочната му изискуемост.

С решение № 2092/24.10.2018 г. по гр. дело № 570/2018 г. по описа на БРС, влязло в сила, съдът е отхвърлил предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД искове за установяване по отношение на Б.Д.Д., че същият дължи на дружеството сумата 7 259,52 лв. – главница по обявен за предсрочно изискуем кредит по Договор за потребителски кредит № **********/14.09.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 15.09.2017 г. до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 6877/2017 г. на БРС.

Впоследствие, на 25.01.2019 г., дружеството подава ново заявление за издаване на заповед за изпълнение за следните суми: 3250 лева – неплатена главница, дължима по договор за потребителски кредит  № **********, 1572,08 лева – договорно възнаграждение, 2437,44 лева – възнаграждение за допълнителни услуги, 17,01 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 04.11.2016 год. до 03.01.2017 год., законната лихва, начислена върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението – 25.01.2019 год. до окончателното изплащане на задължението. В заявлението отново изрично дружеството посочва, че договорът за кредит е прекратен на 03.01.2017 г. По това заявление е образувано ч. гр. дело № 675/2019 г. по описа на БРС и е издадена заповед за изпълнение за тези суми. Налице е фактическа грешка в заповедта, тъй като е безспорно, че договорът за кредит е от дата 14.09.2016 г., а не от дата 03.01.2017 г.

Тъй като длъжникът отново е уведомен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, дружеството предявява установителен иск, по който е образувано настоящото дело. В исковата молба по настоящото дело дружеството не твърди, че договорът за кредит е прекратен на 03.01.2017 г., а че е настъпил крайният му падеж. Че договорът е прекратен на 03.01.2017 г., констатира и съдът по гр. дело № 570/2018 г. по описа на БРС. Дружеството заявява, че се отказва да търси сумата от 17,01 лева мораторна лихва и сумата от 2437,44 лева възнаграждение за допълнителни услуги, т.е. претендират се само сумите от 3250 лева главница и 1572,08 лева договорно възнаграждение.

Съдът намира, че исковете са недопустими, тъй като е налице сила на присъдено нещо. В предходен процес е установено, че ответникът не дължи на дружеството сумата от 7 259,52 лева, в която се включват сумите от 3250 лева – неплатена главница, дължима по договор за потребителски кредит  № **********, 1572,08 лева – договорно възнаграждение. Вярно е, че в диспозитива на решение по гр. дело № 570/2018 г. по описа на БРС се говори за „обявен за предсрочно изискуем кредит“, но предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. Ето защо позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит – в този смисъл Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК.

Следва да се отбележи, че съдебното дирене по гр. дело № 570/2018 г. по описа на БРС е приключило на 10.10.2018 г., т.е. след твърдения краен падеж на договора за кредит и дружеството е могло да поиска съдът да се произнесе по дължимостта на падежиралите вноски, но не го е сторило – аргумент от цитираното вече тълкувателно решение. Извън горното, от различни, взаимоизключващи се юридически факти, (прекратен договор за кредит, предсрочна изискуемост на кредита и краен падеж на договора за кредит), дружеството претендира все едни и същи вземания като вид и размер – 3250 лева главница и 1572,08 лева – договорно възнаграждение.

С „пропускането“ в обстоятелствената част на настоящата искова молба, че договорът за кредит е прекратен преди крайния му падеж, дружеството цели да посочи „ново“ основание за дължимост на сумите (настъпил падеж на кредита), което обаче е правно ирелевантно. Вземанията на кредитора за главница и договорно възнаграждение са отречени с влязло в сила решение, поради което ново производство за същите вземания, за същия размер и на същото основание е недопустимо.

            Предвид изложеното и на основание чл.130 от ГПК Бургаският районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 4842/2019 г. по описа на БРС поради недопустимост на предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, против Б.Д.Д., ЕГН – **********, установителни искове за сумата 3250 лева, неплатена главница, дължима по договор за потребителски кредит  № **********, и за сумата 1572,08 лева – договорно възнаграждение по същия договор за кредит.

            ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение № 330/28.01.2019 г.. по ч. гр. дело № 675/2019 г. по описа на БРС в частта, с която на Б.Д.Д., ЕГН – **********, е разпоредено да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, следните суми: 3250 лева – неплатена главница, дължима по договор за потребителски кредит  № **********; 1572,08 лева – договорно възнаграждение; законната лихва, начислена върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението – 25.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; 195,53 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

            Определението подлежи на обжалване само от дружеството с частна жалба пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: