О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Плевен, 21.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Кунчева ч.т.д. № 70 по
описа за 2020 година, на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производство
по чл. 390 от ГПК.
Образувано е
въз основа постъпила молба от П.Й.И., с
ЕГН **********, с посочен адрес: ***, подадена чрез пълномощника адв. Е.П. ***, за обезпечаване на бъдещи искове с посочено
правно основание, съответно: чл. 318,
вр. с чл. 327 от ТЗ и цена на иска 32 149,20 лв.; чл. 86 от ЗЗД и цена на иска 400 лв., които молителят
възнамерява да предяви против „М.Р.“
ЕООД със седалище гр. София, ЕИК *******, чрез налагане на следните обезпечителни
мерки: запор върху банкови сметки на ответното дружество в посочените банки и
възбрана върху описания в молбата недвижим имот, собственост на ответника.
При преценката
по същество на така направеното искане, съдът приема следното:
За да бъде
допуснато обезпечение на иска, вкл. и в
хипотезата на чл. 390 от ГПК когато се
иска обезпечаване на бъдещ иск, съдът
следва да извърши проверка относно неговата допустимост и вероятната му
основателност, наличието на обезпечителна нужда /правен интерес от
обезпечението/, както и да направи преценка относно това дали исканата
обезпечителна мярка е подходяща. Липсата на една от посочените предпоставки
прави молбата за допускане на обезпечението неоснователна.
В конкретния случай ищецът е заявил, че
ще предяви обективно съединени
осъдителни искове за парично вземане – главен
за сума в общ размер на 32 149,20 лв., съставляваща незаплатена
част в размер на 13 316,40 лв. по
издадена от него данъчна фактура от 31.03.2020 г. и вземането по издадена от
него данъчна фактура от 15.04.2020 г. на стойност 18 832,80 лв., и
акцесорен - за мораторните лихви от изискуемостта на плащането по всяка
от фактурите до настоящия момент, които определя в размер на 400 лв.
Претенцията е основана на фактически твърдения за съществувало между страните
по бъдещия иск облигационно правоотношение по договор за периодично изкупуване
на сурово мляко, по което молителят, в качеството му на продавач, е изпълнил
задължението си да достави договорените количества в периода 16.03.2020 г. до
31.03.2020 г. и в периода 01.04.2020 г. до 15.04.2020 г., както и да издаде
фактури за стойността на доставеното на купувача сурово мляко, а ответникът,
като купувач по договора, е извършил частично плащане на стойност 6 894
лв. по фактурата от 31.03.2020 г., но останалата част от сумата по тази
фактура, както и цялата сума по другата фактура от 15.04.2020 г. не са
заплатени на продавача.
В подкрепа на молбата
се представени следните писмени доказателства: договор № 21 от 01.04.2019 г. за
изкупуване и доставка на сурово краве мляко, сключен между П.Й.И., като
продавач, и „М.Р.“ ООД гр. София, като купувач, със срок на действие до
15.04.2020 г.; 3 бр. анекси към същия договор; фактура № ********** от
31.03.2020 г., издадена от доставчик ЗП П.И.,
с получател „М.Р.“ ООД, на стойност 20 210,40 лв. /с ДДС/, за доставка на
24 060 л краве мляко от 16 до 31.03.2020 г.; фактура № ********** от
15.04.2020 г. със същите доставчик и получател, на стойност 18 832,80 лв. /с ДДС/ за доставка
на 22 420 л краве мляко от 01 до 15.04.2020 г.; приемно-предавателни
документи – 32 бр., двустранно подписани, съответно от продавача и представител
на купувача, оформени върху номерирани бланки с логото на дружеството –
купувач, в които са обективирани количествата доставено и прието краве мляко за
всяка от датите в рамките на периодите по цитираните по-горе данъчни фактури.
Съдът намира, че бъдещите осъдителни искове на молителя са допустими, а вероятната им основателност следва да бъде преценена с
оглед представените писмени доказателства за доказване на правопораждащите факти.
Следва да бъде посочено, че преценката за
вероятната основателност на иска в обезпечителното производство е обща,
съобразно нуждите на това производство и се извършва на база изложените в
депозираната молба фактически твърдения и представените писмени доказателства.
В случая съдът
приема, че вероятната основателност на
бъдещите искове – главен и акцесорен е
подкрепена с представените с молбата за
обезпечаването им писмени доказателства.
Налице е също
така обезпечителна нужда за молителя с
оглед осъществяване правата му по
евентуално бъдещо позитивно съдебно решение.
Предложените две обезпечителни
мерки – запор върху банкови сметки на
ответника и възбрана върху недвижим имот на ответника са съответни
на вида на търсената с исковата претенция защита на субективното материално право и като такива се явяват подходящи.
Предвид
изложените съображения, съдът намира, че молбата за допускане на обезпечение на
бъдещи искове е основателна и следва да
бъде уважена.
Така мотивиран и
на основание чл. 390, вр. с чл. 391, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 397, ал. 2 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДОПУСКА обезпечение
на бъдещи искове, които П.Й.И.,
с ЕГН **********, с посочен адрес: ***, възнамерява да предяви против „М.Р.“
ЕООД със седалище гр. София, ЕИК *******, а именно: иск с правно основание чл.
318, вр. с чл. 327 от ТЗ за сумата 32 149,20 лв., представляваща
неизплатената част от стойността на фактура № **********/31.032020 г. и
стойността на фактура № **********/15.04.2020 г., и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за
сумата 400 лв., представляваща мораторна лихва от изискуемостта на плащането по
всяка от фактурите до образуването на настоящото производство, чрез НАЛАГАНЕ НА СЛЕДНИТЕ ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИ МЕРКИ:
ЗАПОР до размера
на обезпеченото вземане от 32 549,20
лв.
върху сметките на „М.Р. “ ЕООД, ЕИК *******, в
следните банки: „И.А.Б. “ АД, „У.Б.“ АД, „Б.П.Б. “ АД;
ВЪЗБРАНА върху
следния недвижим имот: Сграда с идентификатор 12259.196.10.5, с предназначение
– Друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, с площ по
документи 24 кв.м., находяща се в гр. Враца, местност „М.“, кв. „Б. “.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед на
молителя за всяка от наложените обезпечителни мерки.
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за предявяване на иска от датата на
връчване на определението.
УКАЗВА на
молителя, че ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в
определения срок, допуснатото обезпечение ще бъде отменено служебно.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд гр. Велико Търново в
едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника – от деня, в който му е връчено
съобщение от съдебния изпълнител за наложената обезпечителна мярка „запор“ и от
службата по вписванията за наложената обезпечителна мярка „възбрана“.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: