Решение по дело №194/2021 на Софийски окръжен съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 гр. СОФИЯ, 15.04.2021 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

                СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в открито заседание на седми април две хиляди двадесет и първа  година в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРИНА СЛАВЧЕВА                                                                              

      ЧЛЕНОВЕ:И. ГЕОРГИЕВ

                            ВАНЯ ИВАНОВА

 

при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия СЛАВЧЕВА гр. дело № 194 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:                                                      

 

 

С решение № 32 от 04.02.2021 год. по гр. дело № 961/2020 год. С.ският районен съд е признал за незаконно и е отменил уволнението на И.И.П. ***, извършено със заповеди № РД-06-8 и № РД-07-338, двете от 17.11.2020 год., на директора на ТП „ДГС С.“, възстановил е ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „горски стражар“ на ОУ Я., ГСУ К., ТП „ДГС С.“ и е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата 2 909,32 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа поради незаконното уволнение за периода от 17.11.2020 год. до 04.02.2021 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.11.2020 год. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над тази сума до предявения размер от 7800 лева, като неоснователен. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 600 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на РС-С. държавна такса 276,37 лв. и 70 лв. възнаграждение за вещо лице.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответното дружество с твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Ищецът оспорва въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът твърди в исковата молба, че работел при ответника като „горски стражар“ на ОУ Я., ТП „ДГС С.“, като трудовото му правоотношение било прекратено с цитираната по-горе заповед, считано от 17.11.2020 год. Сочи, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е „допуснал“ извършването на незаконна сеч на немаркирани дървета. Това е така, тъй като негово задължение по трудов договор е да констатира извършени и допуснати от лесовъдите и секачите  нарушения във връзка с извършващата се сеч и да съставя актове за административните нарушения, като няма задължение да не допуска такава незаконна сеч. Твърди още, че не е извършил виновно нито едно от посочените в заповедта нарушения. За нарушенията по т. 1 от заповедта твърди, че не са конкретизирани, тъй като е посочено позволително за сеч от 11.07.2019 год., но не е ясно за кой обект е издадено, което нарушава правото му на защита, като не е могъл да даде и обяснения за тези нарушения. Относно посоченото нарушение – неупражняване на контрол върху извършваната дърводобивна дейност в обект 1964, вследствие на което е допуснал сеч на немаркирани с КГМ дървета в посочените подотдели, счита, че същото не е конкретизирано, тъй като не са посочени нито дати, нито период от време, през който не е упражнил този контрол. Следователно и в тази част заповедта не  е мотивирана, като не е посочена и формата на вината. Твърди, че в подотдели 536  „в“ и 537 „д“ имало констатирана сеч на немаркирани и без позволително дървета, но количеството им в сравнение с общата изсечена маса е незначително и не е основание за налагане на най-тежкото наказание – уволнение. Относно отдели 537 „о“ и „г“ сочи, че за тях е съставил повече от 20 акта за установяване на административни нарушения, което налага извод, че е изпълнявал задълженията си по последващ контрол на сечта и не е извършил нарушения за тези два отдела. Твърди, че повереният му район е голям – над 10 000 дка, поради което не може физически да контролира всички подотдели едновременно. Моли съда да отмени уволнението, да го възстанови на заеманата преди това длъжност, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за период от шест месеца в размер на 7800 лева.

В писмения отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Счита, че заповедта съдържа всички предвидени в закона реквизити; нарушенията са конкретизирани и е налице визираното в нея основание за уволнение. С деянията си ищецът е нарушил установените вътрешни правила и трудова дисциплина, проявил е небрежност при изпълнение на служебните си задължения, като е допуснал сеч на немаркирана с контролна горска марка дървесина и без издадено позволително за сеч. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.

Със заповед № РД-07-338/17.11.2020 год. на директора на ТП „ДГС С.“ на ищеца И.И.П. - „горски стражар“ на ОУ Я., ГСУ К., ТП „ДГС С.“ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за следните констатирани нарушения на трудовата дисциплина: в периода от 11.07.2019 год. /дата на издаване на позволително за сеч/ до 11.11.2020 год. /датата на съставяне на протокола за резулатите от извършената проверка/ ищецът не е упражнил контрол върху извършваната дърводобивна дейност в обект 1964, отдели  537 „г“ и „о“ , 536 „в“, 537 „д“ и „е“, като  е допуснал да бъдат извършени следните нарушения: в подотдел 536 „в“ – сеч на немаркирани с КГМ и без издадено позволително 11 бр. букови дървета; в подотдел 537 „о“ – сеч на немаркирани с КГМ 134 бр. букови дървета и 4 бр. зимен дъб; в подотдел 537 „г“ – сеч на немаркирани с КГМ 55 бр. букови дървета; в подотдел 537 „д“ – сеч на немаркирани с КГМ и без издадено позволително за сеч 6 бр. букови дървета и 2 бр. дървета зимен дъб; в подотдел 537 „е“ – сеч на немаркирани с КГМ и без издадено позволително за сеч 2 бр. букови дървета. Заповедта е издадена въз основа на протокол за извършена документална и теренна проверка от 11.11.2020 год. от специално назначена комисия при ответника и представени писмени обяснения с вх. № 10-03-37/20/3-16.11.2020 год. Посочено е, че тези деяния представляват нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ, като по време на извършване  на нарушенията ищецът проявил крайна безкритичност към собственото си поведение, неуважение към установените  вътрешни правила на труд и етика, което придава допълнителна тежест на нарушението. Заповедта  е връчена лично на ищеца на 17.11.2020 год. Издадена е и заповед № РД-06-8/17.11.2020 год. на директора на ответното предприятие, с което на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца И.П., поради наложеното дисциплинарно уволнение, която е връчена в същия ден на ищеца.

Представен е протокол от 11.11.2020 год. на специално назначена комисия от ЮЗДП ДП-гр. Б., която е извършила проверка в периода 09.11.2020 год. – 11.11.2020 год. по документи и на терен на обект 1964, включващ подотдели 537 „о“, 537 „г“ и подотдели 536 „в“, „м“, 537 „д“ и 537 „е“ в землището на с. Поповяне в ТП „ДГС С.“. Посочено е, че И.П. – горски стражар, е отговорен за опазването на горските територии в посочените подотдели, като същият не е констатирал нарушения по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му в подотдели 537 „о“ и „г“, видно от съставените от него констативни протоколи. В посочените подотдели на място е констатирана сеч на немаркирани с контролна горска марка дървета.

От ищеца са поискани писмени обяснения с писмо от 13.11.2020 год., на основание чл. 193, ал. 1 от КТ във връзка с протокола от 11.11.2020 год., за допусната сеч в подотдели 536  „в“, 537 „о“, 537 „г“, 537 „д“ и 537 „е“, като са посочени броя и вида на отсечените дървета и куб.м. стояща маса. Ищецът е депозирал писмени обяснения на 16.11.2020 год.

Според заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза на в.л. Николова от 11.01.2021 год. последният пълен отработен месец за ищеца е м. октомври 2020 год., когато полученото от него БТВ възлиза на 1122,90 лева. Обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето от 17.11.2020 год. до 04.02.2021 год. /датата на постановяване на обжалваното решение/, през което ищецът е останал без работа в резултат на уволнението, е в размер на 2 909,32 лева.

Според извършената от съда констатация въз основа на оригинала на трудовата книжка на ищеца в о.с.з. на 21.01.2021 год. след уволнението въз основа на процесната заповед същият не е бил в трудово правоотношение с друг работодател.

Съгласно показанията на св. С. – старши лесничей в ТП „ДГС С.“ и пряк началник на ищеца /видно от длъжностната характеристика/, последният работел в стопанството в продължение на повече от 10 години преди уволнението, като му били извършвани шестмесечни ревизии и до момента на уволнението не са констатирани съществени нарушения на трудовата дисциплина. Свидетелят отговаря за четири горски стражари, включително ищеца, които са разделени на четири района. Районът на ищеца е най-отдалечен и обхваща голяма територия, включително по билото на планина „В.“, като няма допирна точка до пътища. Площта на неговия охранителен район е около 10 000 дка, поради което е невъзможно физически той да обходи  и покрие целия район и да присъства в рамките на един ден във всяка точка на района. В участъка има една кола УАЗ, която служи и на четиримата горски стражари, а районите са доста отдалечени един от друг, поради което стражарите не могат да вървят заедно, а се редуват да ползват автомобила. Това затруднява работата на останалите. На ищеца се полага служебен мотор през пролетно-летния сезон, за който му се предоставят около 20 литра бензин, които според свидетеля са недостатъчни за обходите за целия месец. Ищецът зареждал за собствена сметка мотора с бензин, за да може да обиколи района си, ако не се придвижва пеша. Физически е невъзможно да обиколи района без транспорт, тъй като трябва да премине около 5-10 км. чужда площ, за да достигне до своя район. На хектар се слагат обикновено по 2-3 прозореца и там се извършва маркирането на подлежащата на сеч дървесина, като е възможно да се пропуснат някои дървета, тъй като се касае за големи площи. Възможно е в сортиментната ведомост да фигурират и дървета, подлежащи на сеч, които не са маркирани с КГМ. Свидетелят твърди, че ищецът винаги се  е справял добре с работата си и е изпълнявал стриктно поставените задачи. Редовно обхожда охранителния участък, не допуска нарушения и оценките, които свидетелят му е давал през годините, винаги са били много добри или отлични. За всички констатирани нарушения ищецът съставя своевременно констативни актове.

 При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

            По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ съдът намира следното:

Дисциплинарната отговорност е отговорност за нарушение на трудовата дисциплина, т.е. за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение и се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание при спазване от работодателя на редица установени от закона формални изисквания относно: установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина и в тази насока относно изслушване или приемане на обясненията на  работника или служителя преди налагане на наказанието, съобразно чл. 193, ал. 1 от КТ, относно съдържанието, мотивирането и връчването на заповедта съобразно нормата на чл. 195 от КТ.

Дисциплинарното производство започва с установяване факта на  нарушението на трудовата дисциплина. Съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме неговите писмени обяснения относно визираното в заповедта нарушение. В конкретния случай ответникът е поискал писмени обяснения от ищеца за „допусната“ незаконна сеч в посочените подотдели, като не е посочен нито периода /времето/ на извършване на нарушението, нито в какво се изразява конкретното нарушение на ищеца /неосъществена охрана с оглед предотвратяване на незаконна сеч или неизвършен контрол чрез съставяне на констативни протоколи за установяване на нарушения при дърводобива/. Същият  е наказан за това, че не е упражнил контрол върху дърводобивната дейност и е допуснал сеч на немаркирани дървета през периода 11.07.2019 год. – 11.11.2020 год., който не е посочен в поисканите писмени обяснения.

След като не са изискани обяснения за посочените в заповедта нарушения, работодателят е нарушил процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ и не е предоставил възможност на ищеца да се защити по обвинението за извършени нарушения на трудовата дисциплина. Неспазването на това императивно изискване на закона е въздигнато от законодателя в абсолютно основание за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание без да се разглежда спора по същество /чл. 193, ал. 2 от КТ/.

По делото не се доказа също така ищецът да е извършил виновно посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Според длъжностната характеристика, приложена в личното трудово досие на ищеца, в задълженията на същия се включва извършването на контрол и охрана в поверения му участък, изготвянето на констативни протоколи за установените нарушения по ЗГ и подзаконовите нормативни актове, проверка на документите за сеч и опазването на горите.

Според чл. 198 от ЗГ непосредственият контрол върху дейностите, извършвани в горските територии, се осъществява от горски инспектори - служители на Изпълнителната агенция по горите и нейните структури. Отделно от това се създават държавни предприятия, чиито териториални поделения са ДЛС и ДГС, чийто предмет на дейност е очертан в чл. 165 от ЗГ и в него е включено "опазването на горските територии държавна собственост", като има разпоредби и относно горските територии общинска собственост и тези - собственост на физически лица. Опазването на горските територии обхваща действията по предотвратяване и установяване на нарушения на разпоредбите на закона /според чл. 187/ и според разпоредбата на чл. 188 от ЗГ е възложено на служителите на ДГС и ДЛС. При дейностите на горския стражар се акцентира генерално на опазването и охраната на горите и земите от горския фонд, като функциите му са преди всичко охранителни, тоест те са свързани преимуществено с опазването на горските територии и обхваща действията по предотвратяване и установяване на нарушения на разпоредбите на закона. Горският стражар е лице с лесовъдско образование по чл. 190 от ЗГ, като това изискване е заложено и в длъжностната характеристика на ищеца. С оглед това съдът намира за неоснователни наведените в исковата молба оплаквания за незаконност на уволнението поради това, че ищецът като горски стражар нямал задължения да предотвратява /да не допуска/ незаконна сеч, а само задължения да констатира извършени и допуснати от лесовъдите и секачите  нарушения във връзка с извършващата се сеч и да съставя актове за административните нарушения. Задължението на ищеца да опазва горите, което включва и предотвратяването на незаконна сеч, е изрично заложено и в длъжностната му характеристика. Независимо от това, съдът намира, че по делото ответникът не доказа виновно извършване от страна на ищеца на визираните в заповедта нарушения, както и съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението. Установи се от показанията на св. С. – старши лесничей в ТП „ДГС С.“ и пряк началник на ищеца, че охранителният район на И.П. бил най-отдалечен и обхващал голяма територия - 10 000 дка, включително по билото на планина „В.“ без допирна точка до пътища, поради което е невъзможно физически да се обходи и покрие целия район в рамките на един ден, а служебният автомобил не може да се ползва едновременно от четиримата горски стражари, на които е предоставен за охрана на различни, отдалечени един от друг райони, което значително затруднява работата. Според свидетеля физически е невъзможно ищецът да обиколи района без транспорт, тъй като трябва да премине около 5-10 км,. само за да достигне до своя район. Освен това се установи от гласните доказателства, че поради голямата площ на поверения на ищеца район на всеки хектар се правят по 2-3 прозореца и там се извършва маркирането на подлежащата на сеч дървесина, като е възможно да се пропуснат някои дървета, тъй като се касае за големи площи, т.е. възможно е в сортиментната ведомост да фигурират и дървета, подлежащи на сеч, които не са маркирани с КГМ, т.е. констатираните единични случаи на отсечени дървета без КГМ в подотдел 536 „в“ /11 бр. букови дървета/; в подотдел 537 „д“ /6 бр. букови дървета и 2 бр. зимен дъб/ и в подотдел 537 „е“ /2 бр. букови дървета/ реално да са подлежали на сеч. В тежест на ищеца беше да проведе успешно пълно главно доказване наличието на виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение – нещо, което по делото не е направено.

Съдът намира още, че тежестта на посочените в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения също не обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание,  с оглед предвидените в чл. 189 от КТ критерии. Според тази разпоредба при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Установи се от личното трудово досие и показанията на разпитания по делото свидетел – прекия началник на ищеца, който има най-непосредствени и достоверни впечатления от работата на ищеца, че последният е работил в стопанството в продължение на 10 години преди уволнението, като са му извършвани шестмесечни ревизии и до момента на уволнението не са констатирани нарушения на трудовата дисциплина; ищецът винаги се  е справял добре с работата си и е изпълнявал стриктно поставените задачи; редовно обхожда охранителния участък; за всички констатирани нарушения ищецът съставя своевременно констативни актове и не допуска нарушения, а оценките, които работодателят  му е давал през годините, винаги са били много добри или отлични. Визираното в заповедта нарушение не може да се квалифицира като „тежко“ нарушение на трудовата дисциплина – основание за уволнение по чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ. Не се доказаха посочените в заповедта утежняващи обстоятелства, мотивирали уволнението на ищеца, а именно – „крайна безкритичност към собственото поведение“, „неуважение към установените вътрешни правила на труд и етика“. В тази насока по делото не са ангажирани каквито  и да било доказателства от страна на ответника.

С оглед тези обстоятелства съдът намира за неоправдано налагането на най-тежкото наказание на ищеца – „уволнение“ за визираните в заповедта дисциплинарни нарушения.

Съдът не следва да обсъжда обстоятелството дали през определени дни от проверявания период за незаконна сеч ищецът е ползвал отпуск и дали е имал задължения да охранява два от посочените в заповедта за уволнение участъка, а именно - подотдели 537 „д“ и 537 „е“ /с оглед приложената по делото заповед № РД-07-178/29.03.2018 год. на директора на ТП „ДГС С.“ за разпределението на охранителните участъци, както  и мотивите на районния съд/, тъй като в тази насока не се съдържат оплаквания в исковата молба за незаконност на уволнението като основание на предявените искове.

По изложените съображения съдът намира, че искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е основателен.

Предвид изхода на спора по главния иск основателен се явява и искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „горски стражар“ на ОУ Я., ГСУ К., ТП „ДГС С.“ по безсрочното трудово правоотношение.

Установи се също така, че след прекратяването на трудовия му договор с ответника ищецът не е бил в трудово правоотношение с друг работодател, видно от направената констатация от личната трудова книжка. С оглед това ответникът дължи на ищеца сумата 2 909,32 лева, представляваща обезщетение за времето, през което същият е останал без работа поради незаконното уволнение за периода от датата на уволнението - 17.11.2020 год. до 04.02.2021 год. /датата на постановяване на решението на районния съд/ , изчислено на база заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска - 19.11.2020 год. до окончателното изплащане, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и чл. 225, ал. 1 от КТ. Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата 600 лева, представляваща направени в настоящото  производство разноски – заплатено адвокатско възнаграждение.

            Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

 

Р Е Ш И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 32 от 04.02.2021 год. по гр. дело № 961/2020 год. на С.ския районен съд в ЧАСТТА, с която съдът е признал уволнението на И.И.П. ***, извършено със заповеди № РД-06-8 и № РД-07-338/17.11.2020 год. на директора на ТП „ДГС С.“ за незаконно и го е отменил, възстановил е ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „горски стражар“ на ОУ Я., ГСУ К., ТП „ДГС С.“ и е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата 2 909,32 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение за периода от 17.11.2020 год. до 04.02.2021 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.11.2020 год. до окончателното изплащане, осъдил е ответника да заплати на ищеца сумата 600 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на РС-С. държавна такса 276,37 лв. и 70 лв. възнаграждение за вещо лице.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА  ТП „Д. г.с. С.“ да заплати на И.И.П. *** сумата 600 лева, представляваща направени разноски във въззивното производство.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок, считано от датата, на която съдът е обявил, че ще се произнесе с решение – 21.04.2021 год.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:    1.   

 

           2.