РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1791/11.10.2021г.
гр.Пловдив, 11 . 10 . 2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, в открито заседание на
тридесети септември, две хиляди двадесет и първа година, VI състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 654 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производство по
реда на чл. 405 от Кодекса на труда КТ/.
Район Южен –
Община Пловдив, представляван от кмета на района обжалва принудителни
административни мерки – предписания /ПАМ/, основани на чл.404 ал.1 т.1 и т.12 КТ, обективирани в Протокол за извършена проверка изх.№ ПР 2100139/16.02.2021г.
на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив.
Становища на
страните :
- Жалбоподателят
поддържа незаконосъобразност на предписанията с искане за отмяната им. Заявено
е, че Кр.Г. е назначена в община Пловдив – район Южен на 12.04.2012г. с трудов
договор № 15/12.04.2012г. С допълнително споразумение № 14/26.02.2019г. към
тр.договор, на основание Решение № 35 от 14.02.2019г. на ОбС - Пловдив и
Заповед № 19Ю-РОА-93/25.02.2019г. на Кмета на Район Южен, е уговорено основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 831лв. На основание Решение №
383/28.12.2019г. на ОбС - Пловдив, нова структура на район Южен и утвърдено
щатно разписание в района, е сключено допълнително споразумение №
27/21.01.2020г. с Г., съгл. което същата преминава от Дирекция „Комплексно
административно обслужване“ в отдел „Екология и стопански дейности“, при
запазване на основното трудово възнаграждение в размер на 831лв. С предизвестие
от 31.01.2020г. до кмета на район Южен, Г. е изразила желание за прекратяване
на трудовия договор на основание чл.326 КТ, считано от 01.03.2020г. Считано от
тази дата е прекратено трудовото правоотношение със Заповед № 2/27.02.2020г. на
кмета на район Южен. На 05.03.2020г. на Кр.Г. е преведена заплата за месец
февруари. С Решение № 50 от 12.03.2020г. на ОбС - Пловдив – т.1, са утвърдени
разходите за заплати и числеността на персонала, разпределени по месеци, за работещите
в общинската и районна администрация – Функция I. Със Заповед №
20Ю-РОА-97/23.03.2020г. на Кмета на район Южен, изд. на основание посоченото
решение на ОбС - Пловдив, са завишени индивидуалните основни месечни
възнаграждения, считано от 01.01.2020г., вкл. е определено увеличение на индивидуалната
основна месечна заплата за служителите в отдел Екология и стопански дейности –
чл.VI. При тези факти жалбоподателят счита, че след като считано от
01.03.2020г. е прекратен трудовия договор на Г., то считано от 01.03.2020г.
същата вече не е служител на район Южен. В тази вр. е посочено, че Решение №
50/12.03.2020г. на ОбС - Пловдив е прието след прекратяване на трудовото
правоотношение на Г. и община Пловдив – район Южен. Заповедта на кмета на
района от 23.03.2020г. също е издадена след прекратяване на трудовото
правоотношение. Изтъкнато е, че в решението на ОбС-Пловдив е изрично записано,
че се утвърждават разходите за заплати и численост на персонала, разпределени
по месеци, за работещите в общинската и районната администрация и към момента
на приемане на решението Г. не е работила в район Южен. Твърди се, че всички нормативни и подзаконови актове имат действие
занапред, освен ако в тях не е оказано друго и в случая към момента на издаване
на заповедта от 23.03.2020г. Г. не е служител на район Южен, тъй като трудовото
правоотношение е прекратено и не би следвало да бъде изплатено увеличение на
заплатата. Увеличението не поражда за Г. правни последици поради прекратени
трудови правоотношения, вкл. и правото на работодателя едностранно да увеличи
заплатата на служителя. Към дата на решението на ОбС - Пловдив и заповедта на
кмета на района служителят не е в районната администрация, за да се сключи
допълнително споразумение за увеличение на заплатата, тъй като е необходимо да
има валидно трудово правоотношение и две страни. Следователно, не се дължат
пари на напусналия служител при общо увеличение на заплатите, защото акта за
увеличаването на заплатите няма правна сила спрямо напусналите.
Посочено е, че
разпоредбата на чл.22 ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/ указва, че организацията на работната заплата в
предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата –
вътрешен акт по см. на чл.37 КТ. Според чл.22 ал.4 НСОРЗ, правила и процедури
за определяне и изменение на основаните работни заплати, както и за определяне
на индивидуалните работни заплати, се включват във вътрешните правила за
работна заплата, като съгл. чл.11 от Вътрешните правила за работна заплата на
район Южен, утвърдени със Заповед №20Ю-РОА-26/24.01.2020г. на кмета, е
предвидено увеличаване на основната месечна заплата на служителите на районната
администрация, което се отнася единствено за служителите на районната
администрация и никъде не е записано, че се предвижда увеличение на заплати на
напусналите служители.
Жалбоподателят
счита, че при проверката и съставяне на Протокол изх.№ ПР 2100139/16.02.2021г.
на Д ИТ – Пловдив, са извършени процесуални нарушения, като не са събрани
доказателства за нарушението и не са разгледани всички факти и обстоятелства от
значение за случая. Твърди се да липсва безспорно установено нарушение на
трудовото законодателство и цитираните от проверяващите нарушения не се отнасят
за настоящия спор. В тази вр. е посочено, че неправилно е установено, че с
допълнително споразумение № 27/21.01.2020г. към тр.договор № 15/12.04.2012г. е
уговорено увеличение на работната заплата на Г., считано от 01.01.2020г.
Посоченото допълнително споразумение е сключено на основание Решение №
383/28.12.2019г. на ОбС-Пловдив за нова структура на район Южен и утвърдено
щатно разписание в район Южен през 2020г., съгласно което Кр.Г. преминава в отдел
Екология и стопански дейности при запазване на основното месечно трудово възнаграждение
в размер на 831лв. Увеличението на заплатата на Г. на 831лв. е извършено
предходната година с допълнително споразумение № 14/26.02.2019г. към тр.договор
№ 15/12.04.2021г., на основание Заповед № 19Ю-РОА-93/25.02.2019г. и Решение №
35/14.02.2019г. на ОбС - Пловдив. На следващо място се счита за неправилен
изводът на проверяващите в насока – Г. е имала годишна оценка за изпълнение на
заеманата от нея длъжност за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. –
„изпълнението надвишава изискванията”, поради което същата попада в приложното
поле на правоимащите лица по см. на вътрешните правила за работната заплата. В
тази вр. се поддържа, че оценката не е единственото изискване за увеличение на
заплатата. Във вътрешните правила е разписано, че основната месечна заплата
може да се увеличава въз основа на годишна оценка за изпълнението на
длъжността, което означава, че за да може да се увеличи заплата, е необходимо
лицето да бъде служител на районната администрация.
Ведно с
посоченото се счита, че предписанието е издадено извън материалната
компетентност на Инспекцията по труда и противоречи на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата и Правилата за организация на работната
заплата, действащи в район Южен – община Пловдив. Ако лицето счита, че й се
полага трудово възнаграждение за минало време, може да проведе установителен
иск в общ исков процес и административния ред в случая е недопустим. Инспекцията
по труда не би могла да упражнява чужди недоказани права по административен или
по съдебен ред, како и не може да се намесва и до коригира индивидуални трудови
правоотношения, които са прекратени. В тази вр. се счита, че при прекратени
правоотношения между работодател и работник/служител – няма работодателска
власт, на която да бъде предписано начисляване и изплащане на разлика в трудово
правоотношение и преизчисляване обезщетение за вече ползван платен годишен
отпуск. Отново е заявено, че Решение № 50 от 12.03.2020г. на ОбС-Пловдив се
отнася само за работещи служители към дата на приемането му и към 12.03.2020г. Г.
не е работещ служител и няма трудов договор с работодателя – район Южен-община
Пловдив. Съответно – Кметът на район
Южен-община Пловдив е действал при обвързана компетентност при издаване на
заповед № 20Ю-РОА-97/23.03.2020г. и е недопустимо чрез предписание на Д ИТ –
Пловдив да се разширява персоналния обхват на заповедта, респект. да се
коригира решение на ОбС - Пловдив. Съгл. чл.118 ал.3 КТ, работодателят може
едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя,
което може да се осъществява единствено в действащо /непрекратено/ трудово
правоотношение.
В ход по същество
процесуалните представители на жалбоподателя – адв.С. и гл.юрисконсулт А.
поддържат съображенията в жалбата и изтъкват, че Район Южен чрез кмета действа
при обвързана компетентност, изпълнявайки решения на ОбС – Пловдив. Считат, че
оспорените предписания съдържат незаконно ретроактивно изискване за заплащане
на суми за трудово възнаграждение и за отпуски. Заявено е искане за присъждане
на съдебни разноски по представен списък.
В писмени съображения
по същество са повторени фактическите и правни съображения от жалбата.
Изтъкната е последователността в приеманите решения от ОбС-Пловдив и издаваните
въз основа на тях заповеди на районния кмет – разходите за заплати се
утвърждават за работещите в общинската и районната администрация. Посоченото се
потвърждава с приетата по делото Заповед № 21Ю-РОА-206/28.04.2021г. на Кмета на
Район Южен – според т.XI от същата, правоимащи
да получат завишение на индивидуалната месечна работна заплата, съгл. Решение №
50, взето с протокол № 5 от 12.03.2020г. на ОбС – Пловдив, са служители
работещи по действащо и непрекратено трудово правоотношение с Район Южен –
Община Пловдив към 12.03.2020г.
- Ответникът Дирекция
„Инспекция по труда” – Пловдив / Д ИТ – Пловдив/ се представлява от ст.юрисконсулт
Т.. Оспорва жалбата и по същество поддържа законосъобразност на оспорените
предписания с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В писмено
становище са изложени съображения в подкрепа на тезата за съобразяване на
административния акт с материалния закон. Описана е фактическата установеност и
с позоваване на чл.22 ал.1, ал.4 т.4 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата /„Организацията на работната заплата в предприятията се
регламентира във вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен акт
на предприятието по смисъла на чл. 37 от
Кодекса на труда.; Във вътрешните правила за работната заплата могат
да се включват и: правила и процедури за оценяване на трудовото изпълнение;”/ е
заявено, че според съдържанието на Вътрешните правила за работната заплата на
община Пловдив – район Южен и Заповед № 20Ю-РОА-97/23.03.2020г. – размерът на
увеличението на индивидуалните основни месечни заплати на служителите, считано
от 01.01.2020г. е обвързан с последната получена годишна оценка за изпълнението
на длъжностите, в случая за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. Изтъкнато
е, че в разпоредбата на чл.13 ал.1
от Правилата за работната заплата изрично е предвидено, че увеличенията на
работните заплати се извършват „за всички служители в административната
структура”. Посочено е, че не са предвидени изключения по отношение на
служителите с прекратени правоотношения. Изключение е предвидено единствено по
отношение на служителите, които имат наложено дисциплинарно наказание, ако
срокът му не е изтекъл или предсрочно не е отменено към датата на извършване на
увеличението на заплатите /чл.13 ал.4 от приложените Вътрешни правила за
работната заплата на община Пловдив – район Южен/. Предвид изложеното се счита,
че контролните органи правилно са приели, че с оглед обстоятелството, че към
датата на издаване на заповедта от 23.03.2020г. – Кр.Г. е имала годишна оценка
за изпълнение на заеманата от нея длъжност за периода от 01.01.2019г. до
31.12.2019г. „Изпълнението надвишава изискванията”, то същата попада в обхвата
на правоимащите лица по смисъла на Вътрешните правила за работната заплата и
заповедта от 23.03.2020г., за периода, за който е съществувало трудовото й
правоотношение, именно от 01.01.2020г. – 01.03.2020г.
В допълнителни
писмени съображения по същество са изложени доводи по отношение приетата по
делото Заповед № 21Ю-РОА-206/28.04.2021г. на Кмета на Район Южен, в която е
посочено, че правоимащи да получат завишение на индивидуалните основни работни
заплати, считано от 01.01.2020г. са служители, работещи по действащо и
непрекратено трудово или служебно правоотношение. Според представителя на
ответника, предвид че цитираната заповед е от 28.04.2021г., същата е издадена
за целите на образуваното съдебно производство по оспорване на приложените
принудителни административни мерки.
- Окръжна
прокуратура-Пловдив не участва по
делото.
По отношение страни в конкретното съдебно производство съставът се
позовава на Решение № 153/2021г. постановено по адм.д.№ 11543/2020г., ВАС,
Шесто О. – съответната Д ИТ и работодателя по дефиницията на §1 т.1 ДР КТ.
Оспорените предписания са връчени на Кмета на Район Южен, представляващ
работодателя Район Южен при община Пловдив, наименован в документацията и като
община Пловдив – район Южен, на 22.02.2021г. Жалбата е с вх. номер в Д ИТ –
Пловдив от 08.03.2021г. – в 14 дневен срок. Оспорването е от адресат на
неблагоприятен административен акт, подлежащ на съдебно оспорване, осъществено
в срок, поради което допустимо /допълнително уточнение относно жалбоподателя,
л.122/.
1. С обжалваните
предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка изх.№ ПР
2100139/16.02.2021г. е предписано : на основание чл.404 ал.1 т.1 КТ – 1.
Работодателят да доначисли на К.Н.Г. за месеците януари и февруари на 2020г.,
полагащото й се увеличение на индивидуалното основно месечно възнаграждение
съгласно Заповед № 20 Ю – РОА – 97/23.03.2020г. и Вътрешните правила за
работната заплата в Община Пловдив – Район Южен, считано от 01.01.2020г.,
съобразно изискванията на чл.128 т.1 КТ и 2. Работодателят да доначисли за
месец януари 2020г. на К.Н.Г. добавка към възнаграждението за ползвания от нея
през месец януари 2020г. платен отпуск, изчислена с процента на увеличението на
брутното й трудово възнаграждение, във връзка с увеличението на основното
месечно трудово възнаграждение, считано от 01.01.2020г., съгласно заповед № 20Ю
– РОА – 97/23.03.2020г и Вътрешните правила за работната заплата, съобразно
изискванията на чл.128 т.1 вр. с чл.21 ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /ДВ, бр.9 от 2007г./; на основание чл.404
ал.1 т.12 КТ – 3. Работодателят да изплати на К.Н.Г. за месеците януари и
февруари 2020г. полагащото й се
увеличение на индивидуалното основно месечно възнаграждение, считано от
01.01.2020г., съгласно Заповед № 20Ю – РОА – 97/23.03.2020г. и Вътрешните
правила за работната заплата в Община Пловдив – Район Южен, съобразно
изискванията на чл.128 т.2 КТ; 4. Работодателят да преизчисли размера на
обезщетението по чл.224 ал.1 КТ на К.Н.Г., като включи увеличения размер на
основната месечна работна заплата на служителката, считано от 01.01.2020г.,
съгласно Заповед № 20Ю – РОА – 97/23.03.2020г. и Вътрешните правила за
работната заплата, съобразно разпоредбата на чл.17 ал.1 т.1 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата /ДВ, бр. 9 от 2007г./; 5. Работодателят да
изплати на К.Н.Г. добавка към възнаграждението за ползвания от нея през месец
януари 2020г. платен отпуск, изчислена с процента на увеличението на брутното й
възнаграждение, във връзка с увеличението на основното й трудово възнаграждение,
считано от 01.01.2020г., съгласно Заповед № 20Ю-РОА-97/23.03.2020г. и
Вътрешните правила за работната заплата, съобразно изискванията на чл.21 ал.2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /ДВ, бр.9 от
2007г./. Петте предписания са със срок до 15.03.2021г.
ПАМ са основани
на чл.404 ал.1 т.1 и т.12 КТ : „За предотвратяване и преустановяване на
нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с
държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите
по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение
на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни
административни мерки: 1. (доп. - ДВ, бр. 57 от 2006 г., бр. 77 от 2010 г., бр.
7 от 2012 г.) да дават задължителни предписания на работодателите,
предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за
отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството,
свързано с държавната служба, включително и на задълженията по
социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за
информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и
служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски
дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването
на здравословни и безопасни условия на труда; 12. (нова – ДВ, бр. 102 от 2017
г., в сила от 22.12.2017 г.) да дават задължителни предписания на работодателя
и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и
обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения.”. Според чл.405 КТ :
„Принудителните административни мерки по ал. 1 на предходния член могат да се
обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка.”.
1.1. Предписанията са обективирани в Протокол за извършена проверка изх.№
ПР 2100139/16.02.2021г., съставен от главни инспектори в Д ИТ – Пловдив /В.Б. и инж.И.Б./ - компетентни
контролни органи. В обстоятелствената част на предписанията са посочени
следните данни : На 12.04.2012г. е сключен трудов договор № 15 с Кр.Г. с пълно работно време от 8 часа и основно месечно възнаграждение в
размер на 394лв. /л.42/. С допълнително споразумение към договора № 27 от
21.01.2020г. е уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 831лв.,
считано от 01.01.2020г. Трудовото правоотношение с Кр.Г. е прекратено със Заповед № 2/27.02.2020г., считано от
01.03.2020г. /предизвестие от Г. по чл.326 КТ –
л.48; заповед – л.50/. На 12.03.2020г. ОбС - Пловдив приема Решение № 50 за
Утвърждаване на разходите за заплати по месеци в заведенията и дейностите по
бюджета на Община Пловдив за 2020г. /л.95 и сл./, в изпълнение на което е
издадена Заповед № 20Ю-РОА-97/23.03.2020г. от Кмета на район Южен – за
повишение на работната заплата на служителите в администрацията, считано от 01.01.2020г.
Според Вътрешните правила за работната заплата на община Пловдив – район Южен и
заповедта от 23.03.2020г. – увеличението на индивидуалните основни месечни
заплати на служителите, считано от 01.01.2020г., е определено въз основа на
последната получена годишна оценка за изпълнението на длъжностите : в случая за
периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. Прието е, че предвид обстоятелството –
към дата на издаване на Заповед № 2Ю-РОА-97/23.03.2020г. /л.73 и сл. – т.VI/ г-жа
Г. е имала годишна оценка за изпълнение на заеманата
длъжност за периода 01.01.2019г. до 31.12.2019г. – „Изпълнението надвишава
изискванията” /л.45 и сл./, лицето попада в обхвата на правоимащите лица по см.
на Вътрешните правила за работна заплата и заповедта на кмета на района за
периода, в който е била наета по трудово правоотношение – 01.01.2020г. –
29.02.2020г.
При проверка на представените документи при проверката се установило, че за
месеците януари и февруари 2020г., работодателят не е начислил на Кр.Г. полагащото й се увеличение на индивидуалното месечно трудово
възнаграждение, считано от 01.01.2020г., съгл. заповедта от 23.03.2020г. и
Вътрешните правила за работна заплата /л.77 и сл./, в нарушение на изискванията
на чл.128 т.1 КТ. Начисленото трудово възнаграждение на служителката за
месеците януари и февруари на 2020г. е на база 831лв.
Констатирано е въз основа на проверената документация, че за месеците
януари и февруари 2020г., работодателят не е изплатил на Кр.Г. полагащото й се увеличение на индивидуалното основно месечно трудово
възнаграждение, считано от 01.01.2020г., съгл. заповедта от 23.03.2020г. и
Вътрешните правила за работна заплата в община Пловдив – район Южен, в
нарушение на чл.128 т.2 КТ. Изплатеното трудово възнаграждение на служителката
за месеците януари и февруари 2020г. е на база 831лв.
Посочено е, че според Заповед № 2/27.02.2020г. за прекратяване на трудовото
правоотношение с Кр.Г. и индивидуалния й фиш за заплата
за месец февруари 2020г. – работодателят е изплатил на служителката обезщетение
по чл.224 ал.1 КТ за 9 работни дни, изчислено на база 831лв. Направен е извод –
при определяне размера на обезщетението по чл.224 ал.1 КТ, работодателят не е
включил увеличения размер на основната работна заплата на служителката, считано
от 01.01.2020г., съгл. Заповед № 20Ю-РОА-97/23.03.2020г. и Вътрешните правила
за работната заплата, с което е нарушена разпоредбата на чл.17 ал.1 т.1 от Наредба
за структурата и организацията на работна заплата.
Установено е, че Кр.Г. е ползвала
платен годишен отпуск през месец януари 2020г. и според индивидуалния й фиш за
заплата за месец януари 2020г. – работодателят не е начислил на Кр.Г. добавка към възнаграждението за ползвания от нея платен отпуск,
изчислена с процента на увеличението на брутното й трудово възнаграждение вр. с
увеличението на основното й трудово възнаграждение, считано от 01.01.2020г.,
съгл. заповедта от 23.03.2020г. и Вътрешните правила за работната заплата, в
нарушение на изискванията на чл.128 т.1 КТ вр. с чл.21 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Кр.Г. е ползвала платен годишен отпуск през месец януари 2020г. и според
индивидуалния й фиш за заплата за месец януари 2020г., работодателят не е
изплатил на Г. добавка към възнаграждението за ползвания от нея
платен отпуск, изчислена с процента на увеличението на брутното й трудово
възнаграждение вр. с увеличението на основното й трудово възнаграждение,
считано от 01.01.2020г., съгл. заповедта от 23.03.2020г. и Вътрешните правила
за работната заплата, в нарушение изискванията на чл.21 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
За предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушение, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях са издадени
оспорените предписания.
1.2. По отношение на фактическата установеност следва да бъде отбелязано,
че основната месечна заплата в размер на 831лв. е договорена с допълнително
споразумение към тр.договор № 15/12.04.2012г. - № 14 от 26.02.2019г., считано
от 01.01.2019г. /л.43/ - за заемана длъжност Главен инспектор „Стопански дейности”
в Дирекция „Комплексно административно обслужване”, а не с допълнително
споразумение към договора № 27 от 21.01.2020г. Допуснатото несъответствие в
обстоятелствената част на предписанията не променя изводите на контролните
органи, тъй като размерът от 831лв. не е променян, считано от 01.01.2019г. към
дата на прекратяване на трудовото правоотношение. С посоченото от проверяващите
длъжностни лица – допълнително споразумение към тр.договор № 15/12.04.2012г. -
№ 27 от 21.01.2020г. /л.44/ - размерът на основната месечна заплата от 831лв.
не е променен, а е налице промяна в мястото на упражняване на заеманата
длъжност Главен инспектор „Стопански дейности” – от Дирекция „Комплексно
административно обслужване” в отдел „Екология и стопански дейности”.
В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от 27.02.2020г.
/л.50/ е разпоредено на лицето да се изплатят обезщетения по чл.224 КТ – за
неизползван платен годишен отпуск – за 2019г. – 5 дни, за 2020г. – 4 дни.
Във вр. със запитване от Кмета на Район Южен до Кмета на община Пловдив, е
постъпил отговор /л.53/, съобразен от кмета на района – кметът на общината е
посочил, че увеличение на индивидуалната основна месечна заплата се определя
само на служители, които са в трудови или служебни правоотношения към датата на
извеждане на заповедта на кмета на община Пловдив, в съответствие с Вътрешните
правила за работна заплата на община Пловдив и Решение № 50 от 12.03.2020г. на
ОбС - Пловдив, относно утвърждаване на разходите за заплати по месеци в
заведенията и дейностите по бюджета на община Пловдив за 2020г.
Според Заповед № 2Ю-РОА-97/23.03.2020г. /л.73 и сл. – т.VI/ - увеличението
на индивидуалната основна месечна заплата за служителите в Отдел Екология и
стопански дейности при годишна оценка за изпълнение на заеманата длъжност за
периода 01.01.2019г. до 31.12.2019г. – „Изпълнението надвишава изискванията”, е
с 13 %. Увеличението на индивидуалните основни месечни заплати на служителите в
Община Пловдив - Район Южен е в сила от 01.01.2020г. Към този момент Кр.Г.
заема длъжност гл.инспектор „Стопански дейности“ в отдел
„Екология и стопански дейности” – поименно длъжностно разписание на
длъжностите и основните месечни заплати на служителите в дейност 122 – общинска
администрация – делегирани от държавата дейности към 01.01.2020г. и към
01.02.2020г. /л.57 и сл. – л.59 – т.33; л.61 и сл., л.63 – т.33 /. Според
формуляр за оценка изпълнението на длъжността, заемана от К. Г., за периода
01.01.2019г. – 31.12.2019г., годишната оценка на изпълнението е "2.
Изпълнението надвишава изискванията". Съответно, считано от 01.01.2020г.
основната месечна заплата на Г. следва да бъде увеличена със сумата от 108, 03
лв., представляваща 13% от 831, 00 лв., или основната месечна заплата на Г.
следва да е в размер от 939, 03 лв. /831, 00 лв. + 108, 03 лв./, считано от
01.01.2020г. На тази база според предписанията следва да бъдат заплатени общо 274,
49 лв. /216, 06 лв. + 48, 61 лв. + 9, 82 лв./.
В ПЗР на
Вътрешните правила за заплатите на дейностите 122 Общинска администрация –
делегирани от държавата дейности и 122 Общинска администрация – дофинансирани с
общински приходи, за Община Пловдив – Район Южен, § 1 – е посочено, че влизат в
сила от 1 януари 2020г. и отменят вътрешните правила за работната заплата на
район Южен, утвърдени със заповед от 29.01.2019г. В Заповед №
2Ю-РОА-97/23.03.2020г. не е посочено, че е по отношение
само на работещите.
2. Разпоредбата
на чл. 404 ал. 1 КТ установява правната възможност и правомощието на
контролните органи на Инспекцията по труда за предотвратяване и преустановяване
на нарушенията на трудовото законодателство, и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях по своя инициатива или по предложение
на синдикалните организации да прилагат принудителни административни мерки,
включително по т.12 - да дават задължителни предписания на работодателя за
изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване
на трудовите правоотношения. Разпоредбата е в сила от 22.12.2017г. /обн. ДВ,
бр. 102 от 2017г./. Заповед № 2 за прекратяване на трудовото правоотношение
между Район Южен – Община Пловдив, представляван от кмета и Кр.Г. е от
27.02.2020г., по време на действието на цитираната норма. Съгл. чл.399 ал.1 КТ
: „ ( доп., бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) Цялостният контрол за
спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности,
включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения
след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната
агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и
социалната политика.“.
Фактите при
проверката са правилно установени от контролните органи – неоснователно е
възражението за процесуално нарушение, изразяващо се в несъбиране на
доказателства и неразглеждане на обстоятелства от значение за случая. Оспорени
са изводите на контролните органи, произтичащи от фактическите констатации.
Заповед № 2Ю-РОА-97/23.03.2020г. е основана на Решение № 50 от 12.03.2020г.
на ОбС – Пловдив. Според т.1 от същото – „Утвърждава разходите за заплати и
числеността на персонала, разпределени по месеци, за работещите в общинската и
районната администрация – Функция I“. Заповедта от 23.03.2020г. – т.I касае завишаване на индивидуалните основни месечни заплати, считано от
01.01.2020г. в дейност 122 – Общинска администрация – делегирани от държавата
дейности и дейност 122 – Общинска администрация – дофинансиране с общински приходи, в обхвата на която попада Кр.Г. съгласно Поименно длъжностно разписание на длъжностите и основните
месечни заплати на служителите в дейност 122 – общинска администрация –
делегирани от държавата дейности /л.59 – т.33, Отдел Екология и стопански
дейности, към 01.01.2020г.; л.63 – т.33, към 01.02.2020г./. Решението на ОбС – Пловдив действа от дата на приемането му, но според
заповедта на кмета на район Южен, увеличението за заплати в дейност 122 е
считано от 01.01.2020г. Контролните органи се позовават на Вътрешните правила за работната заплата на община Пловдив
– район Южен и Заповед № 20Ю-РОА-97/23.03.2020г. – размерът на увеличението на
индивидуалните основни месечни заплати на служителите, считано от 01.01.2020г.
е обвързан с последната получена годишна оценка за изпълнението на длъжностите,
в случая за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. В чл.13 ал.1 от Правилата за работната заплата изрично е предвидено, че
увеличенията на работните заплати се извършват „за всички служители в административната структура” и не е предвидено изключение по отношение на
служителите с прекратени правоотношения. Изключение е
предвидено само за служителите, които имат наложено дисциплинарно наказание,
ако срокът му не е изтекъл или предсрочно не е отменено към датата на
извършване на увеличението на заплатите /чл.13 ал.4
от Вътрешните правила за работната заплата на района/.
Вярно е, че след
прекратяване на трудовия договор лицето вече не е служител на район Южен –
община Пловдив /считано от 01.03.2021г./. Решението на ОбС – Пловдив № 50 е
прието след 01.03.2020г. – на 12.03.2020г., но същото е относно утвърждаване на
разходите за заплати по месеци в заведенията и дейностите по бюджета на община
Пловдив за 2020г. и е приложено от кмета на района – считано от 01.01.2020г. В
периода 01.01.2020г. – 29.02.2020г. вкл., Кр.Г. е била служител на района и при
действието на заповедта от 23.03.2020г., следва, че лицето попада в обхвата на
длъжностите, за които е предвидено завишаване на индивидуалните основни месечни
заплати. В тази вр. съгл. чл.124 КТ, задължението на работодателя е да плаща възнаграждение
за извършената работа, каквато без съмнение е била извършена от служителя в
периода 01.01.2020г. – 29.02.2020г.
Твърдението в
жалбата - при прекратени
правоотношения между работодател и работник/служител – няма работодателска
власт, на която да бъде предписано начисляване и изплащане на разлика в трудово
правоотношение и преизчисляване обезщетение за вече ползван платен годишен
отпуск, не е основателно с арг. от нормата на чл.404 т.12 КТ. Контролните
органи имат правомощието да дават задължителни предписания на работодателя и
органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и
обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения, поради което
доводите за нищожност на принудителната административна мярка – предписания, не
са основателни. Възприето е в съдебната практика, че съгл. чл. 404 ал. 1 т. 12 КТ - контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" са
компетентни да дават предписания за преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, допуснати от работодателя при изпълнение на задължението им да
изплащат точно и своевременно полагащите се трудови възнаграждения и
обезщетения на наетите на работа работници и служители, дори и след
прекратяване на трудовите правоотношения - Решение № 153/2021г., ВАС, Шесто О.
Нарушението по
чл.128 КТ е основано на задължението за начисляване на трудови възнаграждения
за положен труд и изплащане на трудово възнаграждение за извършената работа / чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004
г.) Работодателят е длъжен в установените срокове: 1. да начислява във
ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за
положения от тях труд; 2. да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа; /. Изискването е в съответствие с нормата на чл.242 КТ –
„Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден.“. При действието на
заповедта на кмета от 01.01.2020г., за периода до прекратяване на трудовото
правоотношение – 01.03.2020г., Кр.Г. е полагала възмезден труд по действащо
правоотношение. След като размерът на индивидуалните основни месечни заплати се
завишава считано от 01.01.2020г. – без основание е отречено правото на лицето
за завишение на индивидуалната месечна заплата. Не представлява основание за
отричане на посоченото право отсъствието на трудов договор, към който да бъде
сключено допълнително споразумение, тъй като увеличението на индивидуалното
основно месечно възнаграждение в конкретния случай не произтича от договаряне
между страни по действащо трудово правоотношение, а е основано на решението на
ОбС – Пловдив, както и на доказателства за изпълнение на предпоставката,
предвидена в заповедта от 23.03.2020г. по отношение на Отдел Екология,
стопански дейности /арг. от чл.118 ал.3 КТ – възможността за увеличение на
трудовото възнаграждение едностранно от работодателя/. Същата касае получена
годишна оценка за изпълнението – „Изпълнението надвишава изискванията“, каквато
е налице за Г. спрямо 2019г., л.45 и сл. След като в периода на действие на
заповедта на кмета на района – от 01.01.2020г., Кр.Г. е полагала възмезден
труд, лицето е било и работещо в администрацията по дейност 122 и няма основания
за изключване на служителя от обхвата на действие на заповедта, респект. за
прилагане на заповедта по отношение служители в трудови или служебни
правоотношения към дата на издаване /извеждане/ на заповедта. Приложеното
ограничение противоречи на КТ, поради което правилно е прието, че са извършени
нарушения на чл.128 т.1 и т.2 КТ, както и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /чл.17 ал.1 т.1 – „В брутното трудово
възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по
чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1.
основната работна заплата за отработеното време;“/.
При положен труд
в период на действащо трудово правоотношение, на служителя е дължимо увеличение
на индивидуалното основно месечно възнаграждение, възприето с вътрешен акт,
приложен от работодателя с предходна дата на действие, в обхвата на което
действие попада трудовото правоотношение преди прекратяването му. Правото на
служителя произтича от императивната норма на чл.128 КТ за заплащане на трудово
възнаграждение за извършена работа /т.1 от ал.1 – „да начислява във ведомости
за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения
от тях труд”;/, поради което това право не може да бъде ограничавано с времеви
критерий – дали към момента на издаване на вътрешен акт с придадено обратно
действие, служителят се намира в действащо правоотношение. От значение е дали в
приетия период на действие на увеличението на индивидуалното месечно
възнаграждение е положен труд, който дължимо следва да бъде заплатен, ведно с
последиците и по отношение обезщетението по чл.224 ал.1 КТ. Тезата за обратното
противоречи на изискването за справедливост в принципа за съразмерност - чл.6
ал.1 АПК /” Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо.”/.
Работодателят в
конкретния случай е обвързан от решението на ОбС – Пловдив изцяло, вкл. в
частта „за работещите в общинската и районната администрация”,
но контролният орган не е обвързан от решението и дължи съпоставка между същото
и действащото трудово законодателство. Вярно е, че в приложената норма на чл.404
ал.1 т.12 КТ – „да дават задължителни предписания на работодателя и
органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и
обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения.”, не е включено
изрично увеличение на трудово възнаграждение и обезщетение след прекратяване на
трудово правоотношение, но по същността си увеличение с предходна дата спрямо
датата на прекратяване на трудово правоотношение представлява дължимо трудово
възнаграждение, тъй като касае положен труд към относимия период на
предвиденото увеличение и в този см. попада в обхвата на неизплатено трудово
възнаграждение, респект. обезщетение след прекратяване на трудово
правоотношение. При наличие на положен труд към период на действие на
увеличение на трудово възнаграждение, без обективен критерий увеличението е
предназначено само за работещите в общинската и районната администрация към
дата на приемане на решението на ОбС-Пловдив. Не е налице признак, съответстващ
на КТ, изключващ от увеличението на трудовото възнаграждение лицата, които към
дата на приемане на решението на ОбС-Пловдив не са в действащо трудово
правоотношение. Тези лица са били с действащ трудов договор към периода на
увеличението, което означава, че е положен труд, който следва да е овъзмезден с
увеличението, респект. същото да бъде начислено във ведомост по см. на чл.128
ал.1 т.1 КТ. В тази насока е и разпоредбата на чл.13 ал.1 от Вътрешните правила
за заплатите в община Пловдив – район Южен : „Увеличенията на индивидуалните
основни месечни заплати по чл.12 се извършват за всички служители, в
административната структура, включително за служителите, командировани по реда
на чл.86а от Закона за държавните служители.”. Нормата на чл.404 ал.1 т.12 КТ
не следва да се тълкува изолирано, тъй като това би противоречало на
регламентираното основно задължение на работодателя в чл.124 вр. чл.128 ал.1
т.1 КТ, както и на общите разпоредби от Глава Дванадесета на КТ за възмездност
на положения труд и равно възнаграждение за равностоен труд.
По отношение
приетата по делото Заповед № 21Ю-РОА-206/28.04.2021г. /л.127 и сл./ : Със
същата се завишават индивидуалните
основни месечни заплати, считано от 01.01.2021г. и изрично в т.X е посочено, че
съгл. Решение № 59 от 16.04.2021г. на ОбС – Пловдив за увеличение на индивидуалните
основни месечни заплати, считано от 01.01.2021г., правоимащи да получат
завишение са служителите, работещи по действащо и непрекратено трудово или
служебно правоотношение с община Пловдив – район Южен към 16.04.2021г. В
Решение № 59 от 16.04.2021г. на ОбС – Пловдив /сайт на ОбС-Пловдив/ не е
уточнено кои са правоимащите да получат завишение, като заповедта на кмета на
района конкретизира обхватът на правоимащите, считано от 2021г. С т.XI от Заповед №
21Ю-РОА-206/28.04.2021г. е внесено тълкуване на Решение № 50/12.03.2020г. на
ОбС – Пловдив и Заповед № 20Ю-РОА-97/23.03.2020г. : правоимащи да получат завишение на
индивидуалните основни заплати, считано от 01.01.2020г. са служители, работещи
по действащо и непрекратено трудово или служебно правоотношение с община
Пловдив – район Южен към 12.03.2020г.
Относно тълкуването
за обхват на правоимащите към 12.03.2020г., направено на 28.04.2021г., следва
да бъде посочено, че ако работодателят е имал съмнение за обхвата на
правоимащите, съмнението не може да бъде във вреда на работника или служителя.
Обхватът на правоимащите лица спрямо увеличение на основните месечни заплати за
2021г., считано от 01.01.2021г. е изрично посочен, за разлика от същия обхват
правоимащи за 2020г., считано от 01.01.2021г. Тоест, може да бъде прието, че
работодателят прави изрично определяне на правоимащите през 2021г. За
действието на т.XI
от
Заповед № 21Ю-РОА-206/28.04.2021г. не е отразен съответен период и начален
момент. Предвид изложеното, следва, че по отношение правоимащите лица да
получат увеличение на основните заплати, считано от 01.01.2020г. е имало
съмнение и способ за преодоляването му е т.XI от заповедта, издадена на
28.04.2021г.
Датата на
приемане на Решение № 50 от 12.03.2020г. на ОбС-Пловдив е от значение за невъзможност да бъдат
претендирани лихви върху полагащото се увеличение на основните работни заплати,
считано от 01.01.2020г. Д ИТ – Пловдив не е разширила персоналния обхват на
заповедта от 23.03.2020г. и не е коригирала решението на ОбС – Пловдив от
12.03.2020г., а е тълкувала съдържанието на двата акта спрямо трудовото
законодателство и вътрешните правила за работната заплата на район Южен.
Предвид дефиниран обхват на правоимащите лица спрямо увеличение на основните
месечни заплати за 2021г., считано от 01.01.2021г., следва, че в конкретния
случай за 2020г. е имало съмнение, което не може да бъде във вреда на
работника. Едностранното увеличение на трудовото възнаграждение от страна на
работодателя /чл.118 ал.3 КТ/ действа с предходна дата и към период, в който трудовото
правоотношение с лицето Г. е било действащо, поради което е приложима нормата
на чл.128 КТ.
Следва извод за
установени в случая предпоставките за прилагане принудителни административни
мерки - задължителни предписания на работодателя за предотвратяване и
преустановяване на нарушения на трудовото законодателство, на основание чл. 404
ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ. Предписанията отговарят на изискванията за форма и
съдържание, мотивирани са фактически и правно.
Жалбата се приема
за неоснователна с присъждане на юрисконсултско възнаграждение / чл.78 ал.8 ГПК
с препратка към Закона за правната помощ /чл.37/ вр. с чл.24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ – съгл. чл. 186 ал. 4 ЗДДС обжалването на акта за
налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК / в размер на
100 лв.
Мотивиран с
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата
на Район Южен – Община Пловдив, представляван от кмета на района против
принудителни административни мерки – предписания, основани на чл.404 ал.1 т.1 и
т.12 КТ, обективирани в Протокол за извършена проверка изх.№ ПР
2100139/16.02.2021г. на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив.
Осъжда Район Южен
- Община Пловдив, да заплати на Дирекция Инспекция по труда - Пловдив
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението може да
се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
Административен съдия :