№ 72
гр. Стара Загора , 19.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501221 по описа за 2021 година
Обжалвано е определение от 10.03.2021 г., постановено по гр.д. №
413/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е прекратено
производството по делото поради недопустимост на предявения иск.
Частният жалбоподател С. К. Б. счита, че определението е неправилно и
моли същото да бъде отменено. Твърди, че приетото от първоинстанционния
съд, че ищецът няма правен интерес да води настоящия установителен иск и
че същия е недопустим, както и, че от изложените от ищеца факти не може да
се направи извод, че неговата правна сфера е засегната и по какъв начин от
атакуваното решение, поражда основателни съмнения в безпристрастността
на съда, защото били изложени фактите и обстоятелствата по делото. Твърди,
че му се отнемат около 15 кв.м от собствения му парцел и се предоставят на
друго лице без правно основание и пр. Иска се съдът да отмени обжалваното
определение.
Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания и като взе
предвид приложимото право, намери за установено следното:
Частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по
искова молба от С. К. Б. от *** срещу О.Ч., с която се иска обявяването на
1
нищожността на решение № 690 от 13.10.1983 г. по описа на Окръжен съд
Стара Загора. Ищецът е твърдял, че не било изпълнено изискването на чл.32,
ал.1, т.2 ЗТСУ; че спорът за имуществено право бил решен предварително по
съдебен ред; решава делото без задължително участие на прокурор,
предвидено в чл.138, ал.4 ЗТСУ и естеството на акта, който не допуска
съдебен контрол. Този акт бил заповед № РД-14-03-65 от 30.03.1983 г. на
Министерството на строителството и архитектурата.
С разпореждане от 27.01.2021 г. първоинстанционният съд е оставил
исковата молба без движение. Указал е какво трябва да съдържа тя според
изискването на чл.127, ал.1 ГПК и конкретно е посочил, че ищецът не е
посочил ответник, срещу когото е предявен искът; не е изложил
обстоятелствата, на които основава искът, а те имат значение за обосноваване
на правния интерес доколкото съобразно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК
допустимостта на иска се обуславя от наличието на правен интерес, за което
съдът следи служебно, както и е посочил, че следва да бъдат представени
препис от молбата и от писмените доказателства за връчване на ответника.
В дадения срок ищецът е подал отговор на разпореждането, в който е
посочил, че ответникът е О.Ч., както и адресът й. Също така е изброил
писмени доказателства, които представя, като е уточнил, че на всички е
посочил върху тях нарушенията на закона. Посочил е, че тези нарушения са
съзнателни и умишлени с цел да се отнеме част от личното му недвижимо
имущество – около 15 кв.м, и да се предаде на друго лице, без правно
основание, „както и съзнателно неизпълнение на
административнопроцесуални задължения, както е постановено решение №
690/13.10.1983 г. на СтЗОС решено за 3 дни – вещото лице представя скица на
03.10.1983 г. съда заседава на 06.10.983 г. с година на завеждане на делото
през 1982 г. срещу липсваща заповед, с решение, че изменява заповедта на
Председателя на ОбщНар. Съвет ***, а я прилага върху заповедта на МСА.“.
Сочи, че искането е за извършените закононарушения, описани в
доказателствата, да се обяви нищожността на решение № 690/13.10.1983 г. и
заповед РД-09-35/16.01.1996 г.
С разпореждане от 17.02.2021 г. първоинстанционният съд отново е
оставил исковата молба без движение, като е приел, че с отговора ищецът е
2
изпълнил само част от указанията. Прието е, че той не е изложил
обстоятелствата, на които се основава искът. В отговора се изброявали
документи, но не били изложени обстоятелствата, които обуславят правния
интерес на ищеца.
В дадения срок ищецът е подал допълнение към отговор на
разпореждане от 27.01.2021 г., в който отново е посочил, че ответникът по
иска му е О.Ч. и е „срещу противозаконови нарушения на правилата за
регулация, противоправни действия, извършени върху заповед, която е
задължителна и естеството й недопуска контрол без съгласието на органа,
упълномощен със закон да я издаде, която отрежда собственост и парцел,
които са задължителни и защитени от Конституцията“. Посочено е и това, че
е „съставен документ с невярно съдържание, който е използван и
представлява опасен рецидив чрез пренасочването му друга към друга
заповед съзнателно да даде възможност на друго физическо лице да получи
без правно основание част от личната му собственост“. Отново е
формулиране искане съдът да обяви нищожността на решение №
690/13.01.1983 г. и заповед № РД-09-35/16.01.1996 г. Представено е копие от
исковата молба и от посочения отговор.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че
ищецът не е посочил обстоятелства, които обуславят правния му интерес от
завеждането на иска. От изложеното не можело да се направи извод, че
неговата правна сфера е засегната и по какъв начин от атакуваното решение.
Приел е, че предявеният иск за установяване на нижожност на съдебно
решение представлява иск за установяване на факт по смисъла на чл.124, ал.4,
изр. второ ГПК. Приел е, че от систематичното място на посочения в исковата
молба чл.270, ал.2 ГПК може да се направи извод, че се касае за
правомощията на въззивния съд при обжалване на първоинстанционни
решения и конкретно в случаите, когато първоинстанционното решение е
нищожно. Нормата на чл.270 ГПК не уреждала случаи, в които да се
предявява установителен иск за нищожност на решение на въззивен съд пред
първоинстанционен съд.
На второ място, районният съд е приел, че допустимостта на
установителния иск винаги е обусловена от наличието на правен интерес, а
3
ищецът, въпреки че съдът два пъти е давал указания да изложи
обстоятелствата, които обуславят правния му интерес от водене на делото, не
е изложил такива. Приел е, че ищецът няма правен интерес да води
установителен иск, същият е недопустим, поради което делото е прекратено.
Определението е неправилно.
За първи път процесуалната защита срещу нищожните решения е
уредена с изменението на ГПК (отм.) от 1983 г. Съгласно чл.209, ал.3 ГПК
(отм.) прогласяването на нищожни съдебни актове може да става по исков ред
и то безсрочно. Сега исковият път и възражението за предявяване на
нищожност са визирани в чл.270, ал.2 ГПК. Нищожността може да бъде
обявена не само по повод на обжалване, но и чрез предявяване на иск и това
следва от изричната разпоредба на посочената по-горе норма. Родово
компетентен да разгледа този иск е районният съд по силата на чл.103 ГПК,
според който на него са подсъдни всички граждански дела, с изключение на
тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Районният
съд е компетентен, независимо, че може да се иска обявяване на нищожността
на решение на по-горна от него инстанция. Ищецът, който е засегнат от
решение, за което твърди да е нищожно, винаги има правен интерес да
предяви иск за обявяването й, тъй като такова решение не е годно да породи
присъщите на съдебния акт правни последици.
В случая предявеният иск е с правно основание чл.270, ал.2 ГПК
доколкото ищецът претендира неотклонно съдът да установи нищожността на
решение № 690 от 13.10.1983 г. Извод за наличието на интерес от
предявяването на иска може да се направи от твърдението, че с атакуваното
решение се накърнява правото на собственост на ищеца. Изложени са
основания, поради които ищецът счита, че решението е нищожно, а дали тези
твърдения могат да бъдат свързани с порока нищожност на съдебното
решение, е въпрос по съществото на спора, на който съдът дължи
разрешаване със съдебното решение.
С оглед на тези съображения въззивният съд приема, че изводът на
първоинстанционният съд, че производството е недопустимо, е
незаконособразен. Обжалваното определение следва да бъде отменено, а
делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
4
съдопроизводствените действия.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 10.03.2021 г., постановено по гр.д. №
413/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд, и ВРЪЩА делото на
същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5