№ 20286
гр. ******, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110104814 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „******“ АД срещу ЗАД
„*****“ АД, с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 19 968,44 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски, представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди
настъпили от пътнотранспортно произшествие на 19.08.2021 г. в гр. ******, на път *** при
13 км., причинени виновно и противоправно от водача на МПС „*****“, модел „*****“, с
рег. № ********, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 30.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, и сумата от
1713,15 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 29.03.2022 г.
до 27.01.2023 г.
Ищецът твърди, че на 19.08.2021 г., около 18:40 ч. на път *** при 13 км., е настъпило
ПТП по вина на водача на товарен автомобил „****“, модел „***“, с рег. № *********,
който губи контрол върху управляваното от него МПС, вследствие на което навлиза в
лентата за насрещно движение и удря попътно движещия се лек автомобил марка „*****“,
модел „*****“, с рег. № *******, вследствие на което на последния са причинени
имуществени вреди. Посочва, че за извършеното административно нарушение водачът на
т.а. „****“ В. О. е бил наказан на осн. чл.20, ал.1 от ЗДвП, като от органите на МВР му е
съставен АУАН рег. № GA-376037. Твърди, че към датата на ПТП лек автомобил марка
„*****“, модел „*****“, с рег. № *******, е имал сключена имуществена застраховка
„Каско“, обективирана в застрахователна полица № ****************, валидна към датата
на застрахователното събитие. Сочи, че в причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на
застрахования при него автомобил. Твърди, че за отстраняване на щетите застрахователят е
1
платил обезщетение 19 953,44 лв. и е извършил ликвидационни разходи в размер на 15 лв.,
поради което сочи, че в негова полза е възникнало регресно вземане за платеното
обезщетение в размер на 19 968,44 лв. спрямо ответника като застраховател на гражданската
отговорност на делинквента. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за
заплащане на процесната сума, но претенцията останала неизплатена. Посочва, че
ответникът е изпаднал в забава след неоснователния отказ, поради което претендира
обезщетение за забава в размер на 1713,15 лв. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗАД
„*****“ АД, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване
на процесното ПТП, наличието на причинно – следствена връзка между процесното ПТП и
твърдяните вреди, както и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на
водача на увреждащия автомобил. Излага съображения за изключителна вина на водача на
застрахования при ищеца автомобил, евентуално твърди съпричиняване от негова страна,
като посочва, че водачът на пострадалия от ПТП лек автомобил е извършил нарушение на
чл.16, ал.1, т.1 и чл. 20 ЗДвП. Оспорва и размера на вредите, като счита същият за
прекомерно завишен. В случай, че се установи размера на вредите посочва, че е налице
тотална щета на автомобила, застрахован при ищцовото дружество. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, наличието на
валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в
изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да обори
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил,
както и да докаже възраженията си, в това число възражението си за съпричиняване по чл.
51, ал. 2 ЗЗД, като докаже в условията на пълно и главно доказване противоправно
поведение на водача на лек автомобил „***** *****“, с рег. № *******, което е в причинна
връзка с уврежданията на този автомобил.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ между
ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил „***** *****“ с рег. №
******** към момента на реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и
собственика на т.а. „****“, модел „***“, с рег. № *********.
От приетия като писмено доказателство по делото протокол за ПТП № 1819776 от
19.08.2021 г., съставен от мл. автоконтрольор при ОП на МВР – гр. ********** след
посещение на местопроизшествието, се установява, че на 19.08.2021 г. около 17:00 часа
товарен автомобил марка „****“ модел „***“, с рег. № ********* се движел по
Републикански път II-55, с посока от гр. ************ към гр. ******, и в района на км 13,
водачът губи контрол над управлението на автомобила, вследствие на което навлиза в
лентата за насрещно движение и удря движещия се срещу него лек автомобил „*****
*****“, с рег. № *******. Протоколът е съставен от компетентен орган в рамките на
2
неговите правомощия и след посещение на място на местопроизшествието, поради което
същият в частта, в която длъжностното лице, посетило местопроизшествието е удостоверило
пряко възприетите от него факти при огледа – местоположението на МПС, участниците в
ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието, има характер на официален свидетелстващ документ и обвързва съда с
материална доказателствена сила. (в този смисъл решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. №
1506/2013 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г.
по описа на ВКС, II т. о.; решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. по описа на ВКС,
I т. о.; решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение №
98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 20/22.03.2017 г.
по гр. д. № 50128/2016 г. по описа на ВКС, III г. о.; решение № 66/05.08.2022 г. по гр. д. №
1972/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.).
За установяване на механизма на ПТП в производството са събрани гласни
доказателства чрез разпита на св. В. А. О., водач на товарен автомобил „****“ модел „***, с
рег. № *********. От показанията му се установява, че при натискане на спирачките
автомобилът му се завъртял, преминал в насрещното платно и ударил движещия се отпред
пред колоната лек автомобил. Посочва, че лекият автомобил е предвождал тежкотоварен
автомобил и е бил обозначен със специални светлини. Разказва, че след настъпилото ПТП са
пристигнали органи на КАТ, които констатирали, че свидетелят е виновен. Посочва, че във
връзка с процесното ПТП му е било наложено административно наказание – глоба.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като логични, отразяващи
непосредствените му впечатления и кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал.
По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническата експертиза,
неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено,
от което се установява, че всички вреди по лек автомобил „***** *****“, с рег. № *******,
са в причинна връзка с процесното ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на
същия, изчислен на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 23 944,13 лв. и
представлява 72% от неговата действителна стойност – 32993 лв., поради което е налице
тотална щета. Стойността на обезщетението за уврежданията по процесния лек автомобил,
определен при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части е 26406 лв.
Вещото лице посочва, че републикански път II-55, в района на процесното ПТП е съставена
от две платна за движение, всяка от които с по една пътни ленти във всяка посока. Двете
платна са разделени помежду си с единична непрекъсната линия. В района на процесното
ПТП не се наблюдава вертикална маркировка. По делото няма данни какви са били
метеорологичните условия и състоянието на пътната настилка в деня на настъпване на
събитието, както и данни, от които да се определи какъв е наклона на завоя.
От гореизложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че виновен за
настъпване на процесното ПТП е водачът на товарен автомобил „****“ модел „***, с рег. №
*********, който е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, съгласно която водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразят с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
От представените по делото писмени доказателства – опис заключение по щета №
***********, калкулация на претенция и ликвидационен акт по щета №*********** след
извършен оглед и оценка на щетите по застрахования автомобил, се установява, че ищецът
е определил застрахователно обезщетение в размер на 19953,44 лв., изплатено с платежно
3
нареждане от 23.02.2022 г. на застрахованото лице. Същото се потвърждава и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане за платеното застрахователно обезщетение.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда
/стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1
КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ
изрично включва в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните
разноски, направени за определяне на заплатеното обезщетение.
В настоящият случай от приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, се
установява, че стойността за възстановяване на лек автомобил „***** *****“, с рег. №
*******, изчислен на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 23 944,13 лв. и
представлява 72% от неговата действителна стойност – 32993 лв., поради което е налице
тотална щета. Съгласно заключението стойността на обезщетението за уврежданията по
процесния лек автомобил, определен при условията на тотална щета и след приспадане на
запазените части е 26406 лв. Предвид изложеното, съдът намира, че сумата, необходима за
възстановяване на автомобила в състоянието, в което се е намирал преди ПТП е 26406 лв.
Поради това и съобразно диспозитивното начало в процеса, съдът счита, че искът
следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 19968,44 лв.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоностния резултат
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът намира за недоказано и като такова се явява
неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
/или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/.
Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното
становище в трайната практика на ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г.
по описа на II т. о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и
др. /, че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени
действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а
не хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на
които основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
4
В случая по делото не са събрани никакви доказателства, от които да се
установява, че поведението на водача на лек автомобил „***** *****“, с рег. № *******
обективно е способствало за вредоносния резултат, като е създало условия или е улеснил
неговото настъпване.
Ето защо, предявеният иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ следва да бъде
уважен в пълния заявен размер.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Задължението на застрахователя на неговата гражданска отговорност към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към
което с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. Съгласно
специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ застрахователят на гражданската
отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими
документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ. В случая не се твърди
получената преписка да не е съдържала всички необходими документи. Страните не спорят,
че поканата е достигнала до ответника, а това се установява и самата покана с поставянето
на входящ номер на ответника от 29.03.2022 г., съгласно направените отбелязвания на
писмото. С оглед на гореизложеното основателна се явява акцесорната претенция по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, като определено по реда на чл. 162 ГПК претендираното обезщетение за забава за
периода от 29.04.2022 г.до 27.01.2023 г. възлиза на сумата в размер на 1541,09 лв., като в
останалата част до пълния предявен размер от 1713,15 лв. и за периода от 29.03.2022 до
29.04.2022 г. следва да се отхвърли.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. В производството ищецът е направил разноски в общ размер на
1943,34 лв., от които 867,26 лв. – заплатена държавна такса, 200 лв. – депозит за съдебно-
автотехническа експертиза, и 876,08 лв. – адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената
част от претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът ЗАД „******“ АД има право на
разноски в размер на 1927,92 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите. В производството
ответникът е направил разноски в общ размер на 350 лв., от които 200 лв. – депозит за
съдебно-автотехническа експертиза, 50 лв. – депозит за свидетел и 100 лв.– юрисконсултско
възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК). Съобразно
отхвърлената част от претенциите и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът
„Застрахователно акционерно дружество *****“АД има право на разноски в размер на 2,78
лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество *****“АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. ******, бул. „********“ № 1, да заплати на ЗАД
„******“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. ******, ул.
„********“ № 16, на основание чл. 411 КЗ сумата от 19968,44 лв., с включени 15 лв.
ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди настъпили от пътнотранспортно произшествие
на 19.08.2021 г. в гр. ******, на път *** при 13 км., причинени виновно и противоправно от
водача на МПС „*****“, модел „*****“, с рег. № ********, чиято „Гражданска
отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.01.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1541,09 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 29.04.2022 г. до 27.01.2023
г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 1541,09 лв. до пълния предявен размер
от 1713,15 лв., както и за периода от 29.03.2022 г. до 29.04.2022 г.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество *****“АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. ******, бул. „********“ № 1, да заплати на ЗАД
„******“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. ******, ул.
„********“ № 16, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1927,92 лв. - разноски по делото
съразмерно с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „******“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр. ******, ул. „********“ № 16, да заплати на Застрахователно акционерно дружество
*****“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. ******, бул. „********“
№ 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2,78 лв. – разноски по делото съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6