Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
02.07.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 16499
по описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № № 50825 от 18.10.2018г. по гр.д. № 84390/2017г. Софийски
районен съд, 79 състав отхвърлил предявените от Д.П.П., ЕГН **********, срещу „О.Д.С.“
АД, ЕИК *******, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
извършеното със заповед № СЕК-3-39/02.10.2017г. на изпълнителния директор на „О.Д.С.“
АД уволнение, както и за заплащане на сумата от 6 080.40 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение
за периода от 02.10.2017г. до 02.04.2018г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба - 30.11.2017г., до окончателното плащане. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 180
лв. - разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Д.П.П., който го обжалва
изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При
установяване на фактическата обстановка първостепенният съд неправилно приел, че
ищецът не е уведомил ответника-работодател за разрешения отпуск. Две били
допуснатите от работодателя процедурни нарушения, които обосновавали незаконност
на уволнението. Работодателят незаконосъобразно не спазил закрилната разпоредба
на чл. 333, ал. 1, т. 3 и т. 4 КТ, според която в случаите на чл. 330, ал. 1 КТ
може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда работник
или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск, а в случаите
на чл. 333, ал. 2 КТ преди уволнението се вземало и мнението на ТЕЛК. От
съвкупността на събраните доказателства следвал извод, че на 02.10. и
03.10.2017г. служителят не е бил на работа, а съгласно кредитираните свидетелски
показания е бил извикан на 03.10.2017г., за да му бъдат дадени документи. Още
на 02.10.2017г., когато му се обадили, за да му кажат да се яви, въззивникът уведомил, че е в болница, за което
единствено имало записан телефонен разговор на телефона му, но нямало как да
осигури свидетели, тъй като когато бил извикан присъствали само служители на
ответника. На 03.10.2017г. ищецът отишъл в офиса с разрешение на лекарите от
„Св. Иван Рилски“, където незабавно му била връчена подготвена заповед за
уволнение, без от служителите да се иска обяснение за отсъствието му в рамките на тези два дни, което вече било
констатирано. В случая следвало да се приеме, че служителят е бил започнал вече
ползването на разрешения му отпуск по болест, тъй като болничният лист бил от
дата 02.10.2017г., служителят не бил на работа на тази дата, с което показал,
че ползва болничния си. Не било установено, въпреки отиването му в офиса в
14.40 ч. на 03.10.2017г., той да е осъществявал служебните си функции. В случая
отсъствието му било констатирано и именно това му отсъствие наложило да бъде
извикан и следвало да стане повод за работодателя да събере информация дали то
не е свързано със здравословното състояние на служителя. Не били събрани
доказателства служителят дори да е запитан защо е отсъствал от работа в
последните два дни. Работодателят носел отговорността за законосъобразното
упражняване на правото на едностранно прекратяване на трудовия договор, поради
което и бил задължен да събере данни дали по отношение на работника са налице
предпоставки за закрила по чл. 333 КТ. Само в случай, че е положил усилия за
събиране на такива данни, но те не са достигнали до него по вина на работника,
работодателят можело да бъде освободен от отговорност. В случая били налице предпоставки,
които да станат индиция за работодателя, че е възможно служителят за е започнал
ползване на отпуск по болест, поради което работодателят следвало да постъпи
добросъвестно и съобразно закона, като изиска данни от служителя за наличие на
някоя от хипотезите на чл. 333, ал. 1 КТ. В свидетелските показания липсвали
твърдения, че те или някой от присъстващите е поискал от служителя информация
за причината за отсъствието му от работа в процесния ден и деня преди това, въпреки
невъзможността на ищеца да докаже, че е уведомил по телефона и с есемес прекия
си ръководител и „Човешки ресурси“, тъй като те работели при ответника и
отказали да свидетелстват. Противоречиво се твърди, че болничният лист бил
издаден на 02.10.2017г. и на 31.10.2017г. Към връчване на заповедта за
уволнение ползването на отпуска било започнало, като служигелят показал този
факт чрез неявяването си на работа, което било установено и от работодателя,
поради което ищецът бил извикан изрично, за да му се връчат документите, въпреки
че уведомил по телефона и с есемес, че е в болничен отпуск. Същевременно болничният
лист бил представен на работодателя в срока по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
медицинската експертиза – два дни след издаването му на 31.10.2017г. Поради
това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с
което да уважи предявените искове. Претендира разноски, като за тези във
въззивната инстанция представя списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в
писмена защита от 24.04.2019г. Прави евентуално възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна „О.Д.С.“ АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно. Претендира разноски
за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 вр. чл. 315, ал. 2 ГПК, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт,
поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК,
намира за установено следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
В исковата молба, уточнена с молба от 28.12.2017г. ищецът
твърди, че по силата на трудов договор от 29.04.2009г. с ответника били в трудово
правоотношение, по което ищецът изпълнявал длъжността „специалист – шофьор охрана“
в „Корпоративни обекти“, отдел „Физическа охрана и масови мероприятия“.
Съгласно допълнително споразумение № 1/29.06.2009г., уговореното брутно трудово възнаграждение
било в общ размер 1 013.40 лв. Твърди, че трудовото правоотношение било
прекратено на 04.10.2017г. едностранно от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване на щата, със
заповед, която ищецът отказал да му бъде връчена, тъй като ги уведомил, че е в
отпуск поради временна неработоспособност, за което имал болничен лист №
Е20170813988, издаден на 02.10.2017г. На 03.10.2017г. бил извикан от
ръководството да се яви в офиса, което и направил. Там бил направен опит да му
бъде връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, която
ищецът отказал да подпише обяснявайки на служителката, че от 02.10.2017г. е на
лечение в болница, като формата на лечение е „дневен стационарен“. Служителката
направила скандал, заявила, че ще проверят болничния, в кой ден и час е издаден
и че ще подпишат двама свидетели, че отказва да приеме заповедта. Когато ищецът
представил болничния лист, издаден надлежно от болничното заведение,
служителката от „Човешки ресурси“ му заявила, че е уволнен. Уволнението било
незаконосъобразно, тъй като към момента на връчване на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение ищецът бил в отпуск поради временна
неработоспособност за психично
заболяване, а от работодателя не било изискано предварително разрешение
от инспекцията по труда. Поради това е искал от съда да признае уволнението за
незаконно и да го отмени, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение
за оставане без работа в размер на 6 080.40 лв. за периода 02.10.2017г. -
02.04.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
на 30.11.2017г. до окончателното плащане.
С писмения отговор на исковата молба, постъпил в срока по
чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове с възражения, че уволнението
е законосъобразно извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради
съкращаване на щата, и при спазване на императивните разпоредби за
предварителната закрила по чл. 333 КТ. Към датата прекратяване на трудовото
правоотношение, съгласно допълнително споразумение № 2/30.04.2011г., ищецът
заемал длъжността „охранител към обект ФК-1“. Оспорил е фактическите твърдения във
връзка с връчването на заповедта за уволнение, същата била връчена на ищеца при
отказ, удостоверен от двама свидетели, заедно с представеното на ищеца за
подпис изявление за наличие или липса на обстоятелствата по чл. 333 КТ. Работодателят предоставил възможност на служителя
да представи сведения или документи за това дали се ползва от закрилата по чл.
333 КТ – при връчване на заповедта, както и в тридневен срок след това, което
не било направено. В тежест на работника било да уведоми работодателя за
разрешения му отпуск и ясно да демонстрира ползването му. Дори на работника да
бил разрешен отпуск поради временна неработоспособност, обстоятелството, че
същият не го е ползвал означавало, че самият служител не се е възползвал от правото
си и не е започнал ползването му. Възражението за предварителна закрила по чл.
333, ал. 1, т. 4 КТ било приложимо само в случаите, когато служителят е
започнал ползването на разрешен отпуск. Щом ищецът се явил в офиса на
работодателя и не е съобщил за заболяване или разрешен отпуск по болест,
работодателят нямал задължение да вземе предварително разрешение за уволнението
от инспекцията по труда, тъй като е бил в неизвестност за факта на такъв
разрешен отпуск, за което не били представени и никакви документи. Претендираното
обезщетение по чл. 225 КТ било недължимо, тъй като в процесния период
ищецът получавал обезщетение за временна неработоспособност. В случай на
уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ е релевирал евентуално възражение за прихващане
с насрещно вземане от 949.87 лв., представляващо изплатено на ищеца обезщетение
по чл. 220, ал. 1 КТ. Искал е от съда да отхвърли исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява
правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, а с оглед релевираните в жалбата непреклудирани доводи е правилно по
следните съображения:
От фактическа страна: Не е било спорно и по делото се установява, че по
силата на трудов договор № 060/29.04.2009г., изменен и допълнен с допълнително
споразумение № 01/29.06.2009г. и допълнително споразумение № 2/30.04.2011г., между
страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищецът е заемал
длъжността „охранител към обект ФК-1“ към отдел „Охрана обекти и масови
мероприятия“ при ответното дружество.
Със заповед № СЕК-3-39/02.10.2017г. на изпълнителния директор на ответното
дружество, връчена на служителя при отказ на 03.10.2017г., трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради
съкращаване в щата, считано от 04.10.2017г.
Приети по делото и неоспорени от ищеца са заповед № СЕК-3-36/26.09.2017г.
за изменение на щатното разписание на ответното дружество чрез съкращаване на една
щатна бройка от длъжността „охранител в обект ФК-1“ към отдел „Охрана обекти и
масови мероприятия“, с която е определена и комисия, която да извърши подбор
между служителите в обекта по изискванията на чл. 329 КТ и по критерии,
предварително утвърдени в определената атестационна карта; атестационни карти
на служителите в отдела, както и 2 бр. щатни разписания към 30.09.2017г. и към
02.10.2017г.
Приет по делото е болничен лист № Е20170813988, издаден на 31.10.2017г. от
Държавна психиатрична болница „Св. Иван Рилски“, ЛКК „Психиатрия“, съгласно
който ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност от 02.10.2017г.
до 31.10.2017г., с причина за неработоспособността „общо заболяване“, при
посочен болничен режим на лечение. С ЕР на ТЕЛК за общи заболявания от
13.12.2017г. болничният лист е потвърден като правомерно издаден по процедура и
същество.
Съгласно приетото удостоверение № 21-00059319/30.08.2018г. на ТД на НОИ - София
град се установява, че размерът на получените от ищеца обезщетения за временна
неработоспособност за периода от 01.10.2017г. до 02.04.2018г. възлиза на
4 425.54 лв.
От приетото в първата инстанция заключение на ССЕ се установява, че
брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец пред
уволнението (м. август 2017г.) е в размер на 1 056.60 лв., или общо за
периода 02.10.2017г. - 02.04.2018г. обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ възлиза на 6 339.60 лв.
Разпитаният по делото свидетел С.П.установява, че във връзка с
реорганизация в дружеството била издадена заповед за съкращаване на една щатна
бройка на обект „ФК-1“ и била сформирана комисия за извършване на атестация на
служителите. След провеждане на атестацията било изготвено класиране, въз
основа на което за съкращаване бил определен ищецът На 02.10. била издадена
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Колега се обадил на ищеца
по телефона, за да дойде в офиса на дружеството, където да си получи заповедта.
На 03.10. ищецът дошъл, присъствали изпълнителният директор, „Мениджър охрана“
и свидетелката. Ищецът бил запознат със заповедта, като преди да се пристъпи
към връчването ѝ свидетелката му прочела декларация относно
обстоятелствата по чл. 333 КТ, която ищецът също отказал да подпише, след като се
консултирал по телефона. След отказа бил извикан и друг служител на дружеството
от отдел „Човешки ресурси“, който също прочел заповедта и декларацията, но
ищецът отново отказал да подпише документите. Свидетелката заемала длъжността
„Мениджър фирмено развитие и финанси“ и боравела с почти всички документи във
фирмата - договори, заповеди, финансови документи, болнични листове, заповеди
за отпуски и др., но до този момент ищецът не бил представял болнични листове,
с изключение на един през 2016г. Пред работодателя не били представяни
доказателства, че ищецът страда от психично заболяване. Това обстоятелство било
несъвместимо с изпълняваната от него длъжност „охранител“, като имал и
разрешение за ползване на оръжие. Ищецът прочел и разбрал съдържанието на
документите, което възпроизвел и на лицето, с което разговарял по телефона. Донесъл
болничен лист едва на 31.10.2017г., в който било записано „болнично лечение-стационар“.
Свидетелката Т.С.установява, че по разпореждане на изпълнителния директор
на дружеството следвало да се изготви заповед за съкращаване на една щатна
бройка в съответното звено. Ищецът бил служителят, получил най-ниската оценка
от атестационните карти на служителите. На 03.10. колеги се обадили на
свидетелката, тъй като лицето, на което следвало да се връчи заповедта,
отказало да я получи. Слязла при тях и обяснила на ищеца за какво става въпрос,
като още веднъж го запознала със съдържанието на документите и го помолила да
подпише декларацията относно обстоятелствата по чл. 333 КТ, но той отново отказал. Било му обяснено, че
въпреки отказа документите ще се считат за връчени в присъствието на двама
свидетели, след което ищецът напуснал стаята. След връчване на документите изчакала
3 дни, и на 09.10. подала уведомление до НАП за прекратяване на трудовия
договор. Като главен експерт в направление „Човешки ресурси“ свидетелката изцяло
се занимавала с изготвяне на трудовите договори, допълнителните споразумения и
заповедите, обработвала отпуските, служебните бележки към различни институции,
но не знаела ищецът да е представял болничен лист или да страда от психично
заболяване. При връчване на заповедта ищецът не казал да е в болница към този
момент.
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК, кредитира показанията на
свидетелите като достоверни, логично последователни и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства.
От правна страна: Съгласно константната практика на ВКС
(решение № 207/10.10.2013г. по гр.д. № 37/2013г., ГК, ІІІ ГО, решение № 443/24.03.2016г.
по гр.д. № 2569/2015г., ГК, ІV ГО и много други), с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът отрича потестативното
право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно
изявление - предмет на делото е съществуването на това потестативно право.
Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или
погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички
факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му
упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право,
но не са посочени от ищеца в исковата молба.
Процесното трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради съкращаване на
щата. Твърденията за незаконност на уволнението в исковата молба, очертаващи
основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна
защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с неспазване
от работодателя на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като
към момента на връчване на заповедта за уволнение ищецът бил в законно разрешен
отпуск за временна неработоспособност, а работодателят не изискал предварително
разрешение от инспекцията по труда. В исковата молба и в уточнението й ищецът
не е твърдял да е страдал от някое от заболяванията, предвидени в Наредба № 5
за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила
съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, съответно не е твърдял, че
работодателят е следвало да вземе предварително разрешение за уволнението и от
ТЕЛК съобразно чл. 333, ал. 2 КТ, както се поддържа за първи път с въззивната
жалба. Такъв извод не може да бъде направен въз основа на твърдението в
уточнителната молба, че ищецът бил в отпуск поради временна неработоспособност
за психично заболяване. Като преклудирани, тези доводи не следва се обсъждат от
въззивния съд.
Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, в случаите по чл. 328,
ал. 1, т. 2 КТ, какъвто е и настоящият, работодателят може да уволни работник
или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск, само с
предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.
Закрилата по чл. 333 КТ е „предварителна“ и изрично в чл. 333, ал. 7 КТ е указано, че следва да е осъществена до момента, в който
заповедта за уволнение се връчи на работника или служителя, който може и да не
съвпада с датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение №
283/08.07.2010г. по гр.д. № 233/2009г., ІV ГО, решение № 63/31.03.2011г. по гр.д. № 1728/2009г., ІV ГО, решение № 197/09.06.2011г. по гр.д. №
661/2010г., ІV ГО, решение № 437/20.01.2012г. по гр.д. № 1594/2010г., ІV ГО,
решение № 492/21.01.2013г. по гр.д. № 1696/2011г., ІV ГО и др., закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ има обективен
характер и важи винаги когато работникът е започнал ползването на разрешения му
отпуск. Тя се прилага само когато работникът или служителят е започнал ползването
на разрешения му отпуск (без значение точно какъв - платен годишен, неплатен,
учебен, отпуск за временна неработоспособност и др.). Щом работникът или
служителят е бил на работа и на работното му място е връчена заповедта за
уволнение, той не се ползва от предварителна закрила, макар и за същия ден да
има болничен лист за временна неработоспособност.
Работодателят може да уволни само с предварително
разрешение на инспекцията по труда работник, който към момента на връчване на
заповедта за уволнение е започнал ползването на разрешен му отпуск. Работникът
обаче следва да е уведомил работодателя за разрешения му отпуск и да е показал
ясно, че го ползва, като не се явява на работа, за да изпълнява служебните си
задължения /решение № 567 от 13.10.2010 г. по гр.д. № 1130/2009г., ІІІ ГО, решение
№ 94 от 04.07.2012г. по гр.д. № 1185/2011г., ІІІ ГО и др./. Съгласно решение №
468 от 10.01.2013г. по гр.д. № 1621/2011г. на ВКС, ІV ГО, в случаите, когато
работникът или служителят недобросъвестно укрие обстоятелството, че ползва
разрешения му отпуск, като не изпълни задължението си по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза да
представи болничния лист до два работни дни от издаването му, то закрилата се
изключва.
Съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 КТ за добросъвестно упражняване на
трудовите права и задължения работникът, който се е явил на работа и му е
връчена заповед за уволнение, не се ползва с предварителна закрила, макар и за
същия ден да има издаден болничен лист за временна нетрудоспособност, ако
работодателят не е уведомен и болничният лист не е представен преди това - решение № 165 от 18.07.2018г. по
гр.д. № 4242/2017г. на ВКС, ІV ГО.
С решение № 94 от 04.07.2012г. по гр.д. № 1185/2011г. на
ВКС, ІІІ ГО, касационното обжалване по което е допуснато и по
процесуалноправния въпрос чия е тежестта на доказване - на работодателя ли да доказва, че
служителят е изпълнявал трудовите си задължения при издаден болничен лист, или
служителят да доказва, че е започнал ползването на разрешения отпуск за
временна нетрудоспособност, при положение, че с исковата молба по иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът се позовава на
незаконосъобразност на уволнението поради нарушена закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ е даден отговор, че когато
работодателят е оспорил твърденето на ищеца в исковата молба, че към връчване на
заповедта за уволнение ищецът е ползвал разрешен му отпуск за временна
нетрудоспособност, в тежест на служителя /ищец/ е да докаже, че към момента на връчване на заповедта за уволнение е започнал
ползването на разрешения му отпуск.
В случая по делото се установява, че след връчване на заповедта за
уволнение на 03.10.2017г., на 31.10.2017г. на ищеца е бил издаден болничен лист
в хипотезата на предвиденото в чл. 8, ал. ал. 5 от Наредбата за медицинската
експертиза изключение, за период от 02.10. до 31.10.2017г. Следователно към
връчване на заповедта не е имало издаден болничен лист, разрешаващ на ищеца
отпуск за временна неработоспособност. Работодателят добросъвестно е поискал от
ищеца информация за наличие или липса на пречки по смисъла на чл. 333 КТ, но
ищецът е отказал да подпише представената му декларация, както и не е уведомил
работодателя, че от 02.10.2017г. е в болнично заведение.
Наведените с исковата молба и с въззивната жалба противоречиви твърдения относно
времето и начина на уведомяване на работодателя, че ищецът е в болница /в
исковата молба се твърди, че това станало при опит да му бъде връчена заповедта
на 03.10.2017г., когато уведомил „служителката“, че от 02.10.2017г. е на
лечение в болница, като формата на лечение е „дневен стационарен“, а във
въззивната жалба се навеждат нови твърдения това да било направено по телефона
и с есемес до прекия ръководител и „Човешки ресурси“ на 02.10.2017г./, са останали напълно
недоказани. Нито в първоинстанционното производство, нито във въззивното
производство ищецът е искал да му бъдат допуснати доказателства за установяване
на факта на уведомяване на работодателя. Доводът, че това не било направено тъй
като служителите, които уведомил му били отказали да свидетелстват съдът намира
за неоснователен, доколкото въззивникът е могъл да иска призоваването им, което
не е сторил. Така твърденията му да е уведомил работодателя за престоя си в
болнично заведение, считано от 02.10.2017г. са напълно недоказани.
След като не е доказано служителят да е уведомил работодателя, че е в
болнично заведение, и след като болничният лист е издаден едва на 31.10.2017г.
за минал период, не може да се приеме, че работодателят не е спазил разпоредбата
на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. При неуведомяване от служителя за наличие на обстоятелства,
които да доведат до издаване на болничен лист по този ред, няма как
работодателят да съобрази поведението си при връчване на заповедта с факт,
настъпил след връчването.
По тези съображения настоящият състав намира, че уволнението на ищеца е
законно, а исковете за отмяната му и за заплащане на
обезщетение за оставане без работа са неоснователни. Предвид съвпадението на крайните
изводи на двете инстанции, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се
следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в размер на 1 020
лв. – адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, което е заплатено, видно от приложените
към списъка по чл. 80 ГПК фактура и извлечение от сметка. Определеното
минимално възнаграждение по реда на чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 3 вр.
§ 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е в размер на 510 лв. без ДДС – по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ /минималната работна заплата към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие на 26.11.2018г./, и в размер на 634.02 лв. без ДДС – по
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, или общо 1 144.62 лв.
без ДДС, а с вкл. ДДС – 1 372.82 лв. Заплатеното от въззиваемия
възнаграждение е под минималния размер /със или без включен ДДС/, поради което
възражението на въззивника за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 50825 от 18.10.2018г., постановено по гр.д. № 84390/2017г. на
Софийски районен съд, 79 състав.
ОСЪЖДА Д.П.П., ЕГН **********,***, да заплати на „О.Д.С.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78 ГПК сумата 1 020 лв. (хиляда и двадесет лева),
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.