Решение по дело №1244/2013 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			17.03.2015г.
					Дупница

 

Номер                                                  Дата                                             Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

IV

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	17.02.		2015

 

на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Елза Гюрова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

2013

1244

гражданско

                                      дело №                                      по описа за                                                                  

 

година и за да се произнесе взе предвид следното:

          

           Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от М.А.З., ЕГН **********, и Ц.В.З.,*** срещу К.П.Г. и С.Б.Г.,***, с която искова молба е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС.

           Ищците твърдят, че са съсобственици на следния недвижим имот: дворно място, представляващо имот с пл. № 177, парцел IV, кв. 29 с площ от 474 кв.м. по плана на с. Бураново, утвърден със Заповед № 41 /28.02.1934г. за уличната регулация и Заповед № 1057/21.03.1934г. за дворищната регулация, ведно с изградената в него сграда, при съседи за имота по скица № 78/03.06.2013г. на Община Кочериново: парцел VIII-174, парцел V-176, парцел II-179, парцел III-178 и улица. Поземленият имот, ведно с изградената постройка в него са придобили в режим на СИО чрез покупко-продажба по силата на нотариален акт № 59, том II, дело № 414 от 1995г. по описа на Нотариус Сийка Милева при Районен съд-Дупница. За ответниците съсобственици на съседния парцел III-178, кв. 29 по плана на с. Бураново не могат да посочат дата и начин на придобиване, тъй като не разполагат с документите, удостоверяващи правата им. Разпоредителните сделки, по силата на които страните са придобили собственост върху двата имота са извършвани именно по плана на с. Бураново, утвърден със Заповед № 41/28.02.1934г. за уличната регулация и Заповед № 1057/21.03.1934г. за дворищната регулация. Сочат, че  и  за  двата  поземлени   имота  е  налице   разминаване между кадастралните, регулационните граници и уличната регулация, което води до многобройни негативни последици за тях, относно упражняването на правата им. С дворищно регулационния план, утвърден със Заповед № 1057/21.03.1934г. е предвидено частично изменение на дворищната регулация, състоящо се в придаването на около 45 кв.м. от УПИ IV-177 към УПИ III-178 от към лицевата част на парцелите, както и придаване на около 10 кв.м. от УПИ III-178 към УПИ IV-177 в дъното на парцелите. Въз основа именно на това предвиждане от Общинска администрация - гр. Кочериново се твърди, че е изчертана процесната регулационна линия между парцели III-178 и IV-177 , като обаче в подкрепа на твърдяното не се представят доказателства за уредени регулационни сметки или отчуждителни преписки и проведени процедури по ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.), според които да се удостовери, че регулацията е приложена. Сочат още, че видно от документа им за собственост, е че ищците са закупили през 1995г. дворно място представляващо парцел IV- 177, кв. 29 по плана на с. Бураново, с неуредени регулационни сметки, а не урегулиран поземлен имот (УПИ). Не се спори от тях, че със Заповед № 1057/21.03.1934г. е утвърдено и предвидено частично изменение на дворищната регулация между парцели III и IV в кв. 29, землището на с. Бураново, но оспорват твърденията за приложена такава. Твърдят, че регулацията не е приложена и придаваемото място не е заплатено по смисъла на §6, във вр. §8 от ПР на ЗУТ, във вр. §22 от ЗР на ЗУТ, във вр. §5, ал.2 от ПЗР на ЗКИР. Следователно изчертаната регулационна линия между УПИ IV и III относно придаваемото от поземления имот на ищците място към урегулирания поземлен имот на ответниците е в нарушение на закона по смисъла на §6, ал. 5 от ПР на ЗУТ. Не уреждането на регулационните сметки, води до неприлагането на плана от 1934г., което означава, че неговото вещно правно действие е отпаднало и придадената от УПИ IV (на ищците), към УПИ III (на ответниците) част, както и обратното не е собственост на последните, а се е върнала в патримониума на предишните притежатели. В процесния казус е налице разминаване на регулационната с имотната граница за процесните УПИ-та, а именно границата между УПИ IV -177 и УПИ Ш-178, поради което молят съда да постанови решение, с което на основание чл. 109а от ЗС да определи вярната граница между УПИ III-178 и УПИ IV-177, кв. 29, землището на с. Бураново, както и да признае за установено по отношение на ответниците К.П.Г. и С.Б.Г., че ищците М.А.З. и Ц.В.З. са собственици на 45 кв.м., представляващи част и разположени от към лицевата страна на УПИ III-178, кв. 29 по РП от 1934 г. на с. Бураново, както и да осъди ответниците да им предадат владението върху тях. Претендират разноски в настоящото производство.

           Ответниците в срока за отговор на исковата молба са депозирали насрещна искова молба срещу първоначалните ищци, в която твърдят, че са собственици на недвижим имот, находящ се в с. Бураново, община Кочериново, представляващ празно дворно място, парцел III - 178, кв. 29 по плана на с. Бураново, целият с урегулирано пространство от 630 кв.м., при съседи: от две страни улица, Петър Спасов Г.. Атанас Панайотов З.. Съгласно скица № 78/03.06.2013 година, издадена от Община Кочериново, презаверена на 10.12.2013г. от отдел „КиР” при общинска администрация, имотът е с площ 630 кв.м. и е при съседи: от две страни улица, имот пл. № IV - 177 и имот пл. № ІІ - 179. Имотът е придобит от ищеца С.Г. по силата на възмездна разпоредителна сделка - договор за покупко-продажба, оформен в Нотариален акт № 190, том III, дело № 1375/1987 год. Имотът е придобит в режим на СИО от двамата ищци - С.Б.Г. и К.П.Г.. Ответниците по насрещния иск (М. и Ц.З.) са собственици на недвижим имот - дворно място, находящо се в с. Бураново, образуващо по плана населеното парцел IV за имот пл. 177 в кв. 29, състоящ се от 474 кв. м. при съседи: улица, С. Б. Г. и М.З., заедно с масивната жилищна сграда, намираща се в парцела, построена на 64 кв.м. Имотът е придобит от ответниците в режим на СИО по възмезден начин с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба № 59, том II, дело № 414/1951г. Сочат, че реализираното  в имота на ответниците строителство не е съгласно одобрения план. Двата имота (на ищците имот пл. № III-178 и на ответниците - имот пл. № IV- 177 са съседни. Уличната регулация за имотите е утвърдена със Заповед № 41/28.02.1934г., а дворищната регулация е утвърдена със Заповед № 1057/21.03.1934г. С дворищно-регулационния план, утвърден със Заповед  № 1057/1934г. е предвидено изменение на дворищната регулация, състоящо се в придаването на 20 кв.м. от имота на ищците (имот пл. № III - 178) към имота на ответниците (имот пл. № IV - 177) в дъното на имот пл. № IV 177. По отношение на процесите 20 кв.м., дворищно-регулационния план не е приложен, мястото не е заплатено и регулационните сметки за тази част от имота не са уредени. Не е спорно от ответниците и ищци по първоначалните искове, че със Заповед №1057/21.03.1934г. е предвидено частично изменение на дворищната регулация, състоящо се в придаване на част от УПИ III -178 към УПИ IV-177. Сочат, че дворищнорегулационния план не е приложен и придаваемото място не е заплатено но смисъла на § 6, във вр. с § 8 от ПР на ЗУТ, във вр. с § 22 от ДР на ЗУТ, вр. с § 5 от ПЗР на ЗКИР. В тази насока изчертаната регулационна линия между УПИ IV- 177 и УПИ III-178 в частта относно придаваемото от поземления имот на ищците по насрещния иск място към имота на ответниците - пл. № -177 е в нарушение на § 6. ал. 5 от ПР на ЗУТ. Преуреждането на регулационните сметки има за последица неприлагането на дворищно-регулационния план от 1934г., поради което неговото вещноправно действие е отпаднало. Поради това придадената от имот пл. № III -178 към имот пл. № IV-177 част не е собственост на ответниците З.. Придадената от имота на ищците Грозданови към имота на ответниците З. част се е върнала в патримониума на първите (ищците К. и С. Грозданови). Ето защо собственици на процесиите 20 кв.м.. придадени от имота на ищците (пл. № III -178) към имота на ответниците (пл. № IV-177) в дъното на имота (пл. № IV-177) са ищците С. и Каля Грозданови. Имотът (процесиите 20 кв.м.) се владее от ответниците без правно основание. Поради горното молят съда да постанови решение, с което на основание чл. 108 ЗС да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответниците по насрещния иск, че ищците по него са собственици на 20 кв.м., представляващи реална част и разположени в дъното на имот пл. VI- 177 в кв. 29 по РП от 1934г. на с. Бураново, община Кочериново, при граници и съседи за имот с пл. № IV-177, както следва: имот с пл. № III-178, имот пл. № II-179, имот пл. № V-176, имот пл. № VIII-174 и улица, да осъди ответниците по насрещния иск да предадат владението на ищците на процесните 20 кв.м., представляващи  реална част и разположени в дъното на имот пл. № IV - 177. в кв. 29 по РП от 1934г. на с. Бураново, община Кочериново, както и да отмени нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 59, том II. дело № 414/1995г. от 03.04.1995 год. в частта му относно процесните спорни 20 кв.м. Претендират разноски.

           Ответниците по първоначалния иск са депозирал писмен отговор вх. № 11/02.01.2014 година, в който изразяват становище за недопустимост на предявения срещу тях иск с правно основание чл. 108 от ЗС по изложени подробно съображения в отговора, както и становище за неоснователност на същия по изложени подробно съображения. Ответниците правят възражение за изтекла в тяхна ползва придобивна давност на претендираните от ищците 45 кв.метра, като твърдят, че са владели явно и спокойно посочените 45 кв. метра повече от двадесет години, както и че правото на обезщетение на правоимащите бивши собственици е погасено по давност съгласно чл. 134, във вр. с чл. 137 от ЗТСУ (отм.).

           Ответниците по насрещния иск са депозирали отговор на същия в срока по чл. 131 ГПК, в който излагат становище за неоснователност на същия.

           Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

           Между страните не се спори, а видно от събрани по делото доказателства се установява, че ищците са съсобственици на следния недвижим имот: дворно място, представляващо имот с пл. № 177, парцел IV, кв. 29 с площ от 474 кв.м. по плана на с. Бураново, утвърден със Заповед № 41/28.02.1934г. за уличната регулация и Заповед № 1057/21.03.1934г. за дворищната регулация, ведно с изградената в него сграда, при съседи за имота по скица № 78/03.06.2013г. на Община Кочериново: парцел VIII-174, парцел V-176, парцел II-179, парцел III-178 и улица, който поземлен имот, ведно с изградената постройка е придобита в режим на СИО, чрез покупко-продажба по силата на нотариален акт № 59, том II, дело № 414 от 1995г. по описа на Нотариус Сийка Милева с район на действие Районен съд - Дупница, а ответниците са съсобственици на съседния парцел III -178, кв. 29 по плана на с. Бураново, целият с урегулирано пространство от 630 кв.м.,  при съседи: от две страни улица, Петър Спасов Гргаданов, Атанас Панайотов З., като съгласно скица № 221/2010г., издадена от Община Кочериново, презаверена на 10.12.2013г. от Сп. „КиР” при общинска администрация, имотът е с площ 630 кв.м. и с при съседи: от две страни улица, имот пл. № IV - 177 и имот пл. № II - 179. Имотът пл. № III -178 е придобит от С.Г. по силата на възмездна разпоредителна сделка - договор за покупко-продажба, оформен в Нотариален акт № 190, том III, дело № 1375/1987 год. в режим на СИО (видно от удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 136/15.05.1977г. на Градски Общински Народен съвет – л. 33 от делото) с другия ответник по първоначалния иск - К.П.Г., като в нотариален акт № 190, том III, дело № 1375/1987 год. на Станке Димитровски районен съдия е посочено, че имотът представлява празно дворно място, парцел, с неуредени придаваеми места.

Приети са от съда като доказателства по делото и Разрешение за строеж № 11/27.07.1988 г., изд. от Общински народен съвет гр. Кочериново, Скица № 78/03.06.2013 г., изд. от Община гр. Кочериново, НА № 187, том ІІ, дело № 744/1987 г., писмо  рег. № 94-К-2/01.10.2009 г. от Община Кочериново до К.П.Г., Жалба от М.А.З. против Решение № 132/18.05.2010 г. на КАС, Решение № 132/18.05.2010 г. на КАС, Разрешение за строеж № 7/25.05.1988 г. от Общински народен съвет гр. Кочериново.

           По делото е прието заключение на назначената от съда съдебно – техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. Л.В., от което заключение се установява, че действащият кадастрален и регулационен план на с. Бураново е одобрен с Указ № 41/28.03.1934 г. за уличната регулация и заповед № 1057/21.03.1934 г. за дворищната регулация. Няма данни да са изработвани и одобрявани изменения и допълнения на кадастралния и регулационен план за процесните имоти - имот пл. № 4 -177 и пл. № 3-178. С одобрената с цитираната заповед дворищна регулация за урегулиране на парцел III-178 са придадени от имот пл. № 177 35 кв.м, а за урегулиране на парцел IV-177 - 20 кв.м от имот пл. № 178. Съгласно чл. 111, ал. 1 от ЗТСУ (действал от 1973 г. до 2001 г.) правоимащите могат да заявят с нотариално заверено заявление до кмета на общината, че са надлежно обезщетени за отчуждените имоти, а съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗТСУ недвижимите имоти, придадени по дворищнорегулационния план, се заемат след обезщетяване на правоимащия съгласно с правилата на този закон и правилника за неговото приложение. Тези правила са уредени в чл. 279 - 284 от ППЗТСУ. Цитираните изисквания на ЗТСУ и ППЗТСУ за уреждане на придаваемите места по дворищнорегулационния план съответстват на тези от § 102 - 108 от Правилника за приложение на ЗПИНМ (действал от 1960 до 1973 г.). В конкретния случай в Община Кочериново няма данни за проведени процедури по уреждането на придаваемите места съгласно цитираните членове от закона и правилника за неговото приложение. В същото време в двата парцела са построени след 1987 г. въз основа на издадени разрешения за строеж жилищни сгради, а съгласно чл. 56, ал. 11 от ЗТСУ строеж в парцел, към който са придадени имоти на други лица, се разрешава ако условията за заемане на придадените имоти по този закон са изпълнени. На място така както се твърди от ищците и от ответниците, придаваемите места се владеят от собствениците на парцелите, към които са придадени, т.е. дворищната регулация между УПИ IV-177 и УПИ III-178 е приложена. Въз основа на изработеният през 1987 г. по фотограметричен метод нов кадастрален план на с. Бураново в М 1:1000, копие от който е дадено на приложение № 1 не е създавана цялостна нова регулация. В този план имотът на ищците е заснет с пл. № 367, а този на ответниците с пл. № 366. При сравнението с действащия план имотната граница между тези имоти съвпада с дворищнорегулационната линия между УПИ IV-177 и УПИ III-178. Жилищните сгради в двата имота не са нанесени, тъй като по време на заснемането не са били построени. На приложената скица от действащия план на с. Бураново придаваемата част от имот пл. № 177 към УПИ III-178 с площ от 35 кв. м е оцветена в червено, а тази от имот пл. № 178 към УПИ IV-177 с площ от 20 кв.м - с жълто.

           В проведеното по делото открито съдебно заседание на 17.02.2015г. вещото лице заявява, че регулацията е приложена  видно от Приложениe № 1, което е копие от новия кадастралния план от 1987 година. В него не са отразили двете сгради, които  са построени по- късно. Направил на място измервания на съществуващите сгради, които са  в  новия  и стария план и регулацията е приложена, но  за другите  граници. Планът от 1987г. е изработен, но не е одобрен. Принципът бил, когато се прави нов  кадастрален план  се прави и  регулация, но  вече не се спазвал този принцип и  не се правят нови регулационни планове. Има кадастрален план, който не е одобрен. На място го установил и тази  граница е била приложена. В конкретния случай в  Общината  няма  декларации. На място има ограда. От страна на Общината са предложили на двете страни да направят допълване на кадастралния план, да се допълнят и сградите, тъй като съществуват и в новия  и в стария  план и  от тях може да се подходи, но и двете страни не са го направили. Посоченото в  ъгловата част на имот 178 не касае спорната граница между страните, но това всъщност доказва, че не са уредени  регулационните сметки. На скицата, приложена към заключението, оцветената в синьо черта е регулационната граница между  имотите  187 и  177. Придаваемите места се владеят от собствениците на парцелите, към които са придадени, т.е., от което вещото лице намира, че дворищната регулация между УПИ IV-177 и УПИ III -178 е приложена. Този извод се потвърждава и от изработеният през 1987 г. по фотограметричен метод нов кадастрален план на с. Бураново. На приложената скица -  от действащия план на с. Бураново придаваемата част от имот пл. № 177 към УПИ III - 178 с площ от 35 кв.м е оцветена в червено, а тази от имот пл. № 178 към УПИ IV-177 с площ от 20 кв.м - с жълто. На място има  денивелация  на  терена и има подпорна стена,  денивелацията е от около 80  см. Подпорната стена е  по синята черта на скицата, и сега има подпорна стена. Границата е черната линия,  тя  вече не съществува след УПИ и границата става  синята линя, която съвпада  с  черната линия. Сините линии  на приложената към заключението скица са регулационните линии  на УПИ. На  л. 21  по делото е приложена скица на паус на процесните два УПИ и върху нея с молив в.л Велонов е нанесъл сградите, от които могат да се направят измервания  във връзка с попълване на кадастралния план. На скицата на л. 21  по делото също синята линия  е  регулационна  граница,  а черната  - имотната. В момента  сградата в УПИ IV-177 е почти  до оградата,  а в УПИ ІІІ -178  е  в северозападния  ъгъл на сградата и е по- малка по площ и между  тях пространството се ползва като градина.

           По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Петър А.З. – брат на ищеца и  Иван Йорданов Иванов. Свидетелят З. заявява, че спорът за същия  имот е от години назад, граница е определена навремето от баща им. Имало една ограда от тръни, от храсти и се договаряли родителите им с ръкостискане и така била оградата и линията.  Спорели, че едната страна е по-навътре, а другата  по-навън. Сега в момента няма никаква ограда между имотите. Там мястото е стръмно, има  денивелация. На място няма изградена подпорна стена. Брат му построил подпорна стеничка до неговото място. С.Г. винаги е ползвал  мястото плътно до гаража. Той си засадил дърветата. Границата между двата имота се местела,  после пак я връщали.  Между двата имота  границата е била  тръни, това  е било преди да се построят  къщите.  Поставили се  мрежи с една ограда. Права линия била оградата между двата имота. Гаражът не е дълъг колкото е границата между двата имота,  по-къс е и от цимент, след това има ограда от мрежа. След гаража няма друг наливан  цимент,  оградата продължава от мрежа. Където е бил гаражът сега има цимент 50 см.,  гаражът  го няма. След гаража  няма цимент и от там надолу  оградата е мрежа, която е на колци.

Тази граница е в това състояние след като блъснали гаража, границата е така, което блъскане  на  гаража било преди около  три години. Гаражът преди да бъде бутнат  стоял на границата между двата имота в продължение на шест-седем години. Границата, преди изграждане на гаража, не била права линия. Където бил гаражът място на ищеца отива в  тяхно място,  така  били навремето поставени оградите, поради което границата не  била права линия, а  била изкривена. Гаражът не бил масивен. За  да се построи гаражът, спрямо  денивелацията, трябвало да се излее  бетон.  Бетонът брат му го налял със съгласието на г – н Г..

           Свидетелят Иван Иванов заявява, че имотът на Г. граничи с имота на М.З.. Границата представлява права линия,  има ограда, която в момента  е монолитна. Монолитно изграждане е когато основата се изгражда от един кол до друг с бетон. В момента е така, понеже теренът е с наклон на  2.5  метра участък, поставят  се колци и  се  излива бетон. Този бетон е по  цялото протежение на имота. Оградата се прави  хоризонтално и  в единия край оградата да е около   30 – 40 – 50 см., а  надолу  се завишава, тъй като теренът е наклонен към дерето,  надолу  перпендикулярно в права  линия. За  периода  1985 – 86 година  се ползвал като  земеделска  земя от бащата на  Г.. Имотът на Борис Г. бил ограден от имота на З.. Тогава била  оградата мрежа с колове,  като била в права линия. От 1985 – 1986   година се ползвал от Борис Г., който е баща на С.Г.. Имотът се ползвал като  земеделска  земя и  се косел, можело да е имало и градина. От тогава  оградата била мрежа  със стоманобетонни  колове и оградата пак била в права линия. Изграждане на монолитна ограда започнало през 1988 година.  М. почнал да изгражда  монолитна част на оградата по цялата дължина през 1988 -  1989 година, преди демокрацията. Не е имало момент, в който  границата между двата имота да не е била права линия. През 1988 година започнал да се строи имотът. От тогава К.  и С. ходели там. Имало спор в един участък от оградата. Започнала да се  изгражда надстройка от М. с бетон на самата  граница. Теренът е  такъв, че не може да се използва за  гараж. Спорът между тях двамата бил за надграждането, оградата е  била  събаряна,  но вече след като била изградена над  2 метра - Общината съборила оградата преди 1 – 2 години. Само надстройката е съборена, оградата си стои. Къщата почнал да строи г-н Г.  през 1988 година, а на г-н З. през 1988 година  била започнала  да се строи. Към този момент имотът бил  ограден с мрежа, а през 1988 година почнал да се  прави с бетон, едновременно се правела и къщата и оградата. Оградата била ползвана като надстройка,  представляваща постройка от  г-н З..

           Анализът на горната фактическа обстановка води до следните правни изводи:

           Предявен е иск с правна квалификация чл. 108 ЗС за ревандикиране на 45 кв.м., представляващи част и разположени от към лицевата страна на УПИ III-178, кв.29 по РП от 1934 г. на с. Буранов и насрещен такъв с правна квалификация чл. 108 ЗС за ревандикиране на 20 кв.м., представляващи реална част и разположени в дъното на имот пл. V I- 177 в кв. 29 по РП от 1934г. на с. Бураново, община Кочериново, при граници и съседи за имот с пл. № IV-177, както следва: имот с пл. № III-178, имот пл. № II-179, имот пл. № V-176, имот пл. № VIII-174 и улица.

           Между страните не се спори, поради което съдът в доклада си по делото по реда на чл. 146 ГПК е обявил на страните, че не следва да доказват обстоятелството, че със Заповед №1057/21.03.1934г. е предвидено частично изменение на дворищната регулация, състоящо се в придаване на част от УПИ III -178 към УПИ IV-177.

           С доклада по делото по реда на чл. 146 ГПК, съдът е указал на ищците по първоначалния иск с правно основание чл. 108 ЗС, че в тяхна тежест е да докажат, че са собственици на процесната вещ на твърдяното придобивно основание, както и че процесната вещ се владее от ответника, а ответниците по първоначалния иск с правно основание чл. 108 от ЗС следва да  докажат, че владеят имота на валидно правно основание. Ответниците по първоначалния иск следва да докажат направеното от тях възражение в отговора на исковата молба за придобиване на процесните 45 кв.м. по давност, а именно че същите са владели имота за посочения от тях срок, както и предпоставките на чл. 134, във вр. с чл. 137 от ЗТСУ (отм.) Ищците по насрещния иск с правно основание чл. 108 ЗС следва да докажат, че са собственици на процесната вещ на твърдяното придобивно основание, както и че процесната вещ се владее от ответниците по насрещния иск. Ответниците по насрещния иск следва да докажат, че владеят процесната вещ на валидно правно основание.

           Ищците твърдят, че не е приложена дворищната регулацията, предвидена със Заповед № 1057/21.03.1934г. изменение на дворищната регулация, състоящо се в придаване на част от УПИ III-178 към УПИ IV-177, поради което предявяват претенцията си за ревандикация на процесните, описани по-горе 45 кв. м. По така предявената искова претенция, съдът намира следното:

           При всички закони до Закона за устройството на територията (ЗУТ) – Закон за благоустройството на населените места в Княжество България от 1898 г., Закон за благоустройство на населените места от 1941 г., ЗПИНМ от 1949 г. и ЗТСУ от 1973 г. – дворищната регулация има непосредствено отчуждително действие – чл. 39, ал. 3 ЗПИНМ и чл. 110 ЗТСУ, т.е. в момента на влизането в сила на дворищнорегулационния план дворните места, придадени към съседните парцели се считат за собственост на лицето, на което е принадлежала кадастралната основа, за която е отреден парцелът. В това се състои непосредственото отчуждително действие на дворищнорегулационния план относно придаваемото се място. Отчуждителното действие е поставено под условие от прекратителен характер, тъй като ако не са изпълнени условията за завземане на имота, отчужден по регулация, при нейното изменение или създаване на нова регулация ще се изходи от първоначалното положение на имотите, отразено в кадастралния план и отчужденията, извършени по нея ще отпаднат с обратна сила. Докато регулационният план не бъде изменен по предвидения в закона ред, по силата на прякото му отчуждително действие правото на собственост върху придадените части от съседни имоти принадлежи на собственика на имота, въз основа на който е образуван парцелът и към който тези части са били придадени. При този режим след влизане в сила на регулационния план правото на собственост върху имотите, послужили за кадастрална основа, се преобразува в право на собственост върху парцелите, които са отредени за тези имоти.

           ЗУТ запазва действието на съществуващите регулационни отреждания, като изрично предвижда, че ако поземлените имоти са били веднъж регулирани, те не подлежат на последващо урегулиране с подробен устройствен план. Действащите към влизане в сила на ЗУТ регулационни планове могат да бъдат приложени в срока по § 6, ал. 2 ПЗР ЗУТ, след което съгласно § 8, ал.1 ПЗР ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Това означава, че собствеността върху тези придаваеми площи се връща към собственика на имотите, То касае само случаите при които към момента на влизане в сила на ЗУТ дворищно-регулационният план не е приложен. § 6, ал. 2 от ДР на ЗУТ предвижда шестмесечен срок от влизане в сила на ЗУТ (изтекъл на 31.09.2001 г.), в който неприложените планове могат да бъдат приложени по досегашния ред. Ако това не бъде сторено съгласно § 8, ал. 1 от ДР от ЗУТ отчуждителното действие на влезлия в сила ДРП се прекратява. В случая от значение е въпросът налице ли са предпоставките за приложение на § 8, ал. 1, във вр. с §6, ал. 2 от ЗУТ. Както вече беше посочено приложимостта па цитираните разпоредби се определя от обстоятелството приложен ли е влезлият в сила ДРП преди влизане в сила на ЗУТ и съответно отмяната на ЗТСУ. Преценката за това следва да се прави съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗТСУ (отменен), която съдържа предпоставките, при които парцелните граници на отменен законосъобразен ДРП съвпадат с имотните такива. Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗТСУ (отменен) е тълкувана от ОСГК на ВКС със задължително за правоприлагащите органи тълкувателно решение № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. Според нея и в съответствие с посоченото тълкувателно решение, за да се приеме, че законосъобразен ДРП е приложен трябва да е налице една от следните предпоставки: 1. доброволно отстъпване на придаваемия имот по реда на чл. 111 от ЗТСУ (подадено нотариално заверено заявление от собствениците на имота, от който е отчуждена част в общината, че са обезщетени), 2. извършен въвод във владение на придаваемия имот, 3. заплащане на паричното обезщетение за придаваемите части. Изпълнението на всяка една от посочените предпоставки е основание да се счита, че ДРП е приложен.  В тази връзка съдът намира, че не е налице нито една от посочените три предпоставки, тъй като от съдебно – техническата експертиза се установява, че няма в Община Кочериново данни за извършване на плащания между страните на придаваемите места, не са ангажирани, респ. събрани доказателства за извършен въвод във владение на придаваемия имот, а от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на св. З., които съдът кредитира (при условията на чл. 172 ГПК, но с оглед обстоятелството, че има преки впечатления от границата между процесните имоти, за разлика от свидетеля Иванов, който не живее в с. Бураново), се установява, че границата между имотите е местена във времето, строен е гараж на нея, който е бутан във връзка с възникнали спорове между страните, като границата е местена както от праводателите на страните в настоящото производство, така и от страните в производството. От друга страна когато изменението на регулационния план е извършено по волята на заинтересованите собственици, планът се счита приложен и не може да става въпрос за отпадане на отчуждителното действие. Съдебната практика (Решение № 222/4.05.2010 г. по гр.д. № 136/2009 г., ВКС, ІІ г.о.) приема, че при изменение на дворищнорегулационния план по съгласие на заинтересуваните собственици, регулационните линии получават значението и на имотни граници от момента на влизане в сила на заповедта за изменение на дворищнорегулационния план, доколкото изменението на регулационния план е извършено не съобразно кадастралната основа, а по волята на заинтересуваните собственици, и по реда на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ подробният устройствен план не би могъл да бъде изменен. Същото разрешение следва да бъде дадено и в хипотеза, при която изменението на регулационния план е извършено по искане на заинтересуваните лица, вкл. и когато по искане на собствениците на имот, включен в общ парцел заедно с други имоти, за техния имот е обособен самостоятелен парцел, тъй като изменението на дворищнорегулационния план по волята на пряко заинтересуваните лица, извършено при действието на ЗТСУ (отм.) може да касае съгласно чл. 93, ал. 1 ППЗТСУ(отм.) очертанията и размерите на парцелите, както и обособяването на повече или по-малко парцели за същия имот. След като заинтересуваните собственици веднъж вече са изразили волята си за начина, по който следва да бъде извършено изменението на регулационния план пред общинската администрация и не са обжалвали издадената въз основа на тяхното искане заповед за изменение на плана,вкл. с твърдението,че същата не съответства на искането или не отразява действително съществуващите на място граници на имота,същите не разполагат с възможност да искат това несъответствие да бъде отстранено по общия исков ред чрез установяване на грешка в кадастралната карта и регистър. Отговор на въпроса кога се счита приложен дворищнорегулационния план дава тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д. № 2/1993 г., ВС, ОСГК –от момента, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници. В случая, не е налице и изменение на плана по искане на заинтересованите собственици. Тоест, съобразно посочените по-горе правни норми и тълкуване, дедено на същите в посочените задължителни тълкувателни актове на ВКС следва да се приеме, че това отчуждително действие на процесния ДРП, не следва да се счита за настъпило. Съгласно Тълкувателно решение № 3 по т.д. № 3/2010 ОСГК - условията на § 8, ал.1 ПР ЗУТ отчуждителното действие се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждане на административна процедура по § 8, ал.2 ПР ЗУТ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план.

           Относно направеното от ответниците по първоначалния иск възражение за придобиване по давност на ревандикираните процесни 45 кв.м., съдът намира следното:              

           От събраните по делото гласни доказателства, съдът в настоящия си състав счита, че не може да се обоснове извод за спокойно, трайно и явно владение в продължение на твърдения период в отговора на исковата молба от страна на ответниците на по първоначалния иск на процесните 45 кв.м. – предмет на първоначалния иск, доколкото съдът кредитира показанията на св. З. по изложените по – горе съображения, съгласно които показания оградата между двата имота е била местена, както и с оглед разпоредбата на чл. 59 от ЗТСУ (отм.) в редакцията и от бр. 29 на ДВ от 1973 г. и действаща до изменението и от ДВ бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., съгласно която разпоредба  реално определени части от дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност. С цитирания текст е установена императивна забрана за придобиване на реална част от недвижим имот по силата на давностно владение, с оглед на което независимо от обстоятелството дали през периода, сочен от ответниците по първоначалния иск като начален момент на твърдяното от тях владение до 01.01.2001 г. праводателите на ответниците са владеели спорния имот или не, те не са придобили собствеността върху него по силата на това владение. Със обнародването в бр. 34 от 2000 г. в ДВ на Закона за кадастъра и имотния регистър, е изменена (§ 9) разпоредбата на чл. 59 от ЗТСУ, като е предвидена възможност да бъдат придобивани по давност реални части от недвижими имоти, ако отговарят па посочените в същата разпоредба условия (ако са спазени изискванията на ЗТСУ за минимални площи и размери на парцелите). Цитираната редакция на разпоредбата на основание § 19 от ПЗР на ЗКИР е влязла в сила на 01.01.2001 г. С влизане в сила на сега действащият ЗУТ - 01.03.2001 г. е отменен ЗТСУ, като сходно разрешение на въпроса за възможността за придобиване на реална част от недвижим имот в резултат на давностно владение е дадено в разпоредбата на чл. 200 от закона. Праводателите на ответниците, респ. ответниците  по първоначалния иск са били недобросъвестни владелци на спорния имот, тъй като по отношение на тях не са били налице предпоставките на чл. 70, ал. 1 от ЗС. Затова, за да придобият правото на собственост, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС е необходимо да са владеели имота в продължение на 10 години. От отпадане на забраната за придобиване на реална част от имот - 01.01.2001 г. до датата на подаване на исковата молба - 07.06.2013 г. действително са изтекли 10 години, но съдът приема, че не е доказано трайно, явно и спокойно владение от страна на ответниците на процесните 45 кв.м. с оглед събраните по делото гласни доказателства.

           По изложените съображения, съдът намира, че следва да уважи предявения първоначален иск за ревандикация на 35 кв. представляващи  част и разположени от към лицевата страна на УПИ III-178, кв. 29 по РП от 1934г. на с. Бураново, съобразно даденото от вещото лице заключение, че с одобрената с посочената по – горе заповед дворищна регулация е предвидено към парцел III-178 придаване от имот пл. № IV – 177 на 35, 00 кв.м., а за урегулиране на парцел IV – 177 придадени 20, 00 кв.м. от имот пл. № III  - 178 и съобразно скицата, приложена към заключението на вещото лице В., която скица приподписана от съда е неразделна част от решението,  като отхвърли иска за останалите предявени 10 кв.м., представляващи част и разположени от към лицевата страна на УПИ III - 178, кв. 29, по РП от 1934 на с. Бураново, при граници и съседи: УПИ IV - 177, УПИ II - 179 и от две страни улица, като неоснователен, като неоснователен.           

           По предявения насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС:

           Предявеният насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС за описаните по – горе 20 кв.м., настоящият състав на съда намира за основателен, по изложените по – горе съображения относно неприлагането в случая на ДРП, които съображения съдът счита за ненужно да преповтаря, поради което насрещният иск следва да бъде уважен.

           По искането на ищците по насрещния иск на основание чл. 537, ал. 2 oт ГПК съдът да отмени нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 59, том П, дело № 414/1995г. от 03.04.1995 год. на нотариус Сийка Милева с район на действие РС – Дупница в частта му относно процесните спорни 20 кв.м., представляващи реална част и разположени в дъното на имот пл. VI – 177 в кв. 29 по РП от 1934г. на с. Бураново, община Кочериново, при граници и съседи за имот с пл. № IV-177, както следва: имот с пл. № III – 178, имот пл. № II -179, имот пл. № V-176, имот пл. № VIII-174 и улица:

           Същото не следва да се разглежда по същество, доколкото на отмяна по реда чл. 537, ал. 2 oт ГПК подлежат само констативните нотариални актове, не и нотариалните актове от вида, който ищците по насрещния иск са поискали съдът да отмени, поради което същото искане е недопустимо и следва да се остави без уважение.

           По разноските:

           Претендирани са разноски и от двете страни, съответно са представени доказателства за такива в следните размери – от ищците по първоначални иск за 780 лева, за ответниците по първоначални иск за 730, 00 лева, поради което следва да се присъдят на страните разноски в посочените размери.

           Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.П.Г., ЕГН ********** и С.Б.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Перник, ул. „Страцин” № 9, че М.А.З., ЕГН **********, и Ц.В.З., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. Благоевград, ж.к. „Ален Мак” № 32, вх. А, ет. 1, ап. 1 са собственици на основание регулация на 35 (тридесет и пет) кв.м. представляващи част и разположени от към лицевата страна на УПИ III - 178, кв. 29, по РП от 1934 на с. Бураново, при граници и съседи: УПИ IV - 177, УПИ II - 179 и от две страни улица, които 35 кв.м. оцветени в розово на скицата, находяща се на л. 120 от делото, приложена към заключението на в.л. инж. Л.В., която скица е приподписана от съда и представлява неразделна част от настоящото решение.

           ОСЪЖДА на основание чл. 108 от ЗС К.П.Г., ЕГН **********   и С.Б.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Перник, ул. „Страцин” № 9 да предадат на М.А.З., ЕГН **********, и Ц.В.З., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. Благоевград, ж.к. „Ален Мак” № 32, вх. А, ет. 1, ап. 1 владението на собствените им 35 (тридесет и пет) кв.м. представляващи част и разположени от към лицевата страна на УПИ III - 178, кв. 29, по РП от 1934 на с. Бураново, при граници и съседи: УПИ IV - 177, УПИ II - 179 и от две страни улица, които 35 кв.м. оцветени в розово на скицата на л. 120 от делото, приложена към заключението на в.л. инж. Л.В., която скица е неразделна част от настоящото решение.

           ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.З., ЕГН **********, и Ц.В.З., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. Благоевград, ж.к. „Ален Мак” № 32, вх. А, ет. 1, ап. 1 срещу К.П.Г., ЕГН **********  и С.Б.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Перник, ул. „Страцин” № 9 иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на К.П.Г., ЕГН ********** и С.Б.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Перник, ул. „Страцин” № 9, че М.А.З., ЕГН **********, и Ц.В.З., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. Благоевград, ж.к. „Ален Мак” № 32, вх. А, ет. 1, ап. 1 са собственици на 10 (десет) кв.м., представляващи част и разположени от към лицевата страна на УПИ III - 178, кв. 29, по РП от 1934 на с. Бураново, при граници и съседи: УПИ IV - 177, УПИ II - 179 и от две страни улица, като неоснователен.

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.А.З., ЕГН **********, и Ц.В.З., ЕГН **********  и двамата с адрес гр. Благоевград, ж.к. „Ален Мак” № 32, вх. А, ет. 1, ап. 1, че К.П.Г., ЕГН **********  и С.Б.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Перник, ул. „Страцин” № 9 са собственици на 20 (двадесет) кв.м., представляващи реална част и разположени в дъното на имот пл. VI – 177 в кв. 29 по РП от 1934г. на с. Бураново, община Кочериново, при граници и съседи за имот с пл. № IV-177, както следва: имот с пл. № III – 178, имот пл. № II -179, имот пл. № V-176, имот пл. № VIII-174 и улица, които 20 кв.м. оцветени в жълто на скицата на л. 120 от делото, приложена към заключението на в.л. инж. Л.В., която скица е неразделна част от настоящото решение.

           ОСЪЖДА на основание чл. 108 от ЗС М.А.З., ЕГН **********, и Ц.В.З., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. Благоевград, ж.к. „Ален Мак” № 32, вх. А, ет. 1, ап. 1 да предадат на К.П.Г., ЕГН ********** и С.Б.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Перник, ул. „Страцин” № 9 владението на 20 (двадесет) кв.м., представляващи реална част и разположени в дъното на имот пл. VI – 177 в кв. 29 по РП от 1934г. на с. Бураново, община Кочериново, при граници и съседи за имот с пл. № IV-177, както следва: имот с пл. № III – 178, имот пл. № II -179, имот пл. № V-176, имот пл. № VIII-174 и улица, които 20 кв.м. оцветени в жълто на скицата на л. 120 от делото, приложена към заключението на в.л. инж. Л.В., която скица е неразделна част от настоящото решение.

           ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането, направено от К.П.Г., ЕГН **********  и С.Б.Г., ЕГН ********** двамата с адрес: гр. Перник, ул. „Страцин” № 9 на основание чл. 537, ал. 2 ГПК искането на ищците по насрещния иск на основание чл. 537, ал. 2 oт ГПК съдът да отмени нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 59, том П, дело № 414/1995г. от 03.04.1995 год. в частта му относно процесните спорни 20 кв.м., представляващи реална част и разположени в дъното на имот пл. VI – 177 в кв. 29 по РП от 1934г. на с. Бураново, община Кочериново, при граници и съседи за имот с пл. № IV-177, както следва: имот с пл. № III – 178, имот пл. № II -179, имот пл. № V-176, имот пл. № VIII-174 и улица.

           ОСЪЖДА К.П.Г., ЕГН ********** и С.Б.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Перник, ул. „Страцин” № 9 да заплатят на М.А.З., ЕГН **********, и Ц.В.З., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. Благоевград, ж.к. „Ален Мак” № 32, вх. А, ет. 1, ап. 1 сторените по делото разноски в размер на 780, 00 (седемстотин и осемдесет лева), от които 100, 00 лева за внесена държавна такса, 600, 00 лева за адвокатски хонорар и 80 лева за възнаграждение за вещо лице.

           ОСЪЖДА М.А.З., ЕГН **********, и Ц.В.З., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. Благоевград, ж.к. „Ален Мак” № 32, вх. А, ет. 1, ап. 1 заплатят на К.П.Г., ЕГН ********** и С.Б.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Перник, ул. „Страцин” № 9 сторените по делото разноски в размер на 730, 00 (седемстотин и тридесет лева), от които 50, 00 лева за внесена държавна такса, 600, 00 лева за адвокатски хонорар и 80 лева за възнаграждение за вещо лице.

 

           Скицата, находяща се на л. 120 от делото и приложена към заключението на назначената съдебно – техническа експертиза по делото, изпълнена от в.л. инж. Л.В., приподписана от съда е неразделна част от решението.

 

           Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

 

 

                                                                 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: