Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 16.12.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на петнадесети
октомври две
хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
999 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
член **2, ал.1 от КЗ.
Ищецът от П.К.К. с ЕГН **********,
постоянен адрес: *** твърди, че на 18.11.2015 г., около 12:00 часа, в град B.,
при движение по улица „O.“, лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с рег. № *****,
управляван от М.С.К. с ЕГН **********, с валидна застраховка „Г.О.“ сключена
при „З.Е.” АД, полица № ***********, с валидност от 07.03.2015 г. до 06.03.2016
г., реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП), като блъснал управляваният
от ищеца автомобил марка „П.“, модел ***, с рег. № *******. След настъпилия
удар, автомобилът на ищеца бил силно деформиран, а самият той, въпреки
поставеният предпазен колан, получил множество охлузвания и хематоми по тялото,
основно по главата и гръдния кош, както и сътресение на мозъка. По спешност
ищецът бил закаран в Център за спешна медицинска помощ към МБАЛ, гр. B., като
след преглед и направени рентгенографии се оказало, че същият има освен
повърхностни травми по цялото тяло, така и „Ц.Ц.“. За пътно-транспортното
произшествие бил съставен Протокол за ПТП № 69/18.11.2015г., от В.К.М. -
дежурен ПТП при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР B., според който вината за
настъпване на ПТП била на водача на лек автомобил Ф. Г. с рег. № *****, спрямо
когото било взето и административно отношение. Вследствие на удара ищецът
получил гореизброените увреждания, като му бил издаден болничен лист (2 6р.) за
временна неработоспособност от 19.11.2015 г. до 02.12.2015 г. Освен всички
физически травми и страдания, причинени на ищеца вследствие на удара, същият
търпял и продължавал да страда от емоционални такива. Не можел да се отърси от
случилото се и от шока, който изживял от опасността да загуби живота си.
Споменът за катастрофата го преследвал и това неминуемо се отразявало и на
преживяванията му, свързани с пътуване, било то с автомобил, с велосипед или
пеша. В него останал траен спомен, че движейки се правомерно в своята лента за
движение, същият бил блъснат челно от насрещно движещ се автомобил, чийто водач
не е спазил правилата за движение и навлязъл в неговата лента за движение и
поради това, ищецът можел да загуби живота си. Всички тези страдания го
направили емоционално нестабилен, влияели неблагоприятно на психическото му
състояние и пречели на нормалното му съществуване и пълноценно общуване. Сочи,
че съгласно чл. **2, ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя. Увреденото
лице има право да претендира обезщетение за вреди директно от застрахователя,
когато в резултат на противоправно и виновно поведение на застрахованото лице,
са причинени вреди на трето лице и това е станало по време на действието на
валидно сключен договор за застраховка „Г.О.“. Тогава с настъпването на деликта
настъпил застрахователният риск, поради което следвало да се ангажира
отговорността на застрахователя и същият следвало да изплати застрахователно
обезщетение. Това пряко право на увреденото лице да претендира обезщетение за
претърпените вреди директно срещу застрахователя по застраховка „Г.О.“,
предвидено в нормата на КЗ, възниквало едновременно с правото на деликтно
обезщетение и било функционално обусловено от него. Правото на увреденото лице
било законово установено, въз основа на причинените му от застрахованото лице
по застраховка „Г.О.“ вреди от непозволено увреждане, тъй като предмет на
застраховката „Г.О.“ била деликтната отговорност на застрахованото лице (М.К.).
Отговорността за виновно причиняване на вреди на трето лице, възникнала на
основание чл. 45 от ЗЗД, била предпоставка и за ангажирането на отговорността
на застрахователя.
МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди „З.Д.Е.“ АД, да му заплати сумата от 10 000 лева (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди – причинени болки и страдания в резултат на травматичното увреждане, което е в пряка и непосредствена зависимост от ПТП, настъпило на 18.11.2015г. в град B., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2015 г. - датата на увреждането, до датата на окончателното изплащане на обезщетението. Претендира за разноските по делото.
Ответникът „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, р-н И., бул. Х.К. № **, законен
представител А.П.чрез процесуалния си представител, оспорва иска по основание и
размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност, както по отношение на
главницата, така и по отношение на мораторната лихва. В случай, че съдът
приеме, че правото, предмет на делото, може да бъде реализирано чрез държавна
принуда, то прави възражение за неоснователност на претенцията, тъй като
уврежданията, посочени от ищеца, не били пряка последица от твърдения деликт,
поради което излага становище, че не е осъществен фактическият състав на
непозволеното увреждане, което било самостоятелно основание за отхвърляне на
иска. В случай, че ищецът успее да докаже основанието на претенцията си, то
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото към
момента на настъпването на инцидента същият се движил със скорост над
позволената за съответния пътен участък, шофирал без поставен предпазен колан и
без включени светлини за движение през деня или къси светлини. С тези свои три
нарушения ищецът съществено допринесъл за увреждането си, което следвало да
бъде отчетено от съда при определяне на дължимото обезщетение.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
отхвърли иска като неоснователен. Претендира за разноските по делото.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Установява се от представения констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 69 (л.6), че на 18.11.2015 г. около 12:03
часа в град B., ул. „O.“ между лек автомобил Ф. Г. с peг. № *****, управляван
от М.К. и лек автомобил П. *** с peг. № *****, управляван от ищеца, възникнало
ПТП. В протокола са описани щетите по пътните превозни средства. Отразени са
обстоятелствата и причините за ПТП: по ул. „O. посока дом № 16 към дом № 22
водачът на автомобил с рег. № *****, на кръстовището ул. „Е.Д.“ допуска ПТП
като навлиза срещу пътен знак В1, регулирано с пътни знаци, отнема предимството
на движещия се по улица „Е.Д.“ автомобил с рег. № *****, движещ се по път с
предимство, обозначен с пътен знак Б3 и се удрят. Посочено е, че на водачът на
лек автомобил с рег. № ***** е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН). Посочено е в протокола, че за лек автомобил Ф. Г. с peг. № ***** е сключен
договор за застраховка Г.О. с ответното дружество, с полица № ************,
валидна от 07.03.2015 г. до 06.03.2016 г. По делото са представени лист за
преглед на пациент в спешно отделение от 18.11.2015 г. – 13:10 часа (л.8), два
броя болнични листове (л.9,10), искане за обзорно изследване и резултати от
същото (л.11, 12) за извършени медицински прегледи на ищеца, от които се
установява, че ищецът е бил прегледан по спешност, снета е анамнеза, че по
време на ПТП водач на автомобила ударил си главата, имал е кратка загуба на
съзнание, световъртеж, главоболие, удари в гърдите. Поставена е основна
диагноза: Комоцио церебри/мозъчно сътресение/Контузио капитис/контузия на
главата/. Придружаващи заболявания: Контузио торацис/контузия на гръдния кош/.
На ищецът е би даден отпуск по болест общо за 14 дни, като му е поставена диагноза:
навяхване и разтягане на ставите на други и неуточнени части на лумбосакралната
част на гръбначния стълб (диагнозата не се чете в цялост, съдът ползва
експертизата). От представената преписка от ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна
полиция“ се установява, че на водача М.К. е съставен АУАН на 18.11.2015 г.,
затова, че на същата дата около 12:05 часа в град B. на ул. O. виновно е
извършил нарушение по чл. 6 т.1 от ЗДвП и чл. 50, ал.1 от ЗДвП като с
наказателно постановление от 15.03.2016 г. са му наложени две наказания. В
писмото се сочи, че наказателното постановление не е връчвано на водача и е
погасено по давност.
В показанията си свидетелят Д.сочи, че
познава ищеца, който живеел над десет години в B. и бил брат на жената, с която
свидетелят живеел. Свидетелят знаел за случай преди пет години, в който ищецът претърпял
ПТП в квартала, в който живее. Свидетелят отишъл на мястото на инцидента, и
когато пристигнал, ищецът вече бил закаран с линейка в Спешен център – B.. Свидетелят
отишъл в центъра, нямал много време да говори с ищеца, който нямал добри
спомени какво се е случило. Оплаквал се от болки в кръста и гърба, и имал
охлузване на главата. Оставили ищеца за медицински прегледи, правили му снимка
и бил освободен с рецепта да се лекува с лекарства. Тези лекарства не му понесли.
Ищецът се стресирал, казвал, че не може да спи. Отишъл на психиатър и около 5-6
месеца пил лекарствата, които му били изписани. Свидетелят не помнел ищецът
след инцидента да е бил в болница, доколкото си спомнял, бил освободен за
домашно лечение. След 4-5 месеца имал болки в гърба и отишъл на рентген, оказало
се, че има разместен прешлен, но минало много време и нямало как да се приложи лечение.
Според свидетеля, ищецът е бил с колан при ПТП, сочи, че ищецът ползвал колан,
бил живял в чужбина и имал изградени навици за поставяне на предпазен колан.
Дори и в квартала да се качал на колата, пак си слагал колан. След инцидента,
ищецът изгубил желание да шофира, в повечето случаи го возела приятелката му.
В показанията си св. К., разпитан по
делегация, сочи че си спомня, че е бил участник в ПТП, което настъпило в гр. B.,
в кв. „Г.“, на улица от уличната мрежа, на която не помнел името. Произшествието
било преди около пет години, не помнел точна дата. При самото произшествие свидетелят
управлявал своя автомобил, който бил марка „Г. 3“, чийто регистрационен номер
не помнел. Другият участник в произшествието бил с лек автомобил, цвят бордо
или червено, и го управлявало едно момче от гр. Карлово. Не помни имената му,
марката и модела на автомобила. Пътният инцидент настъпил на кръстовище, което
било регулирано от пътни знаци. Свидетелят разбрал конкретния начин на
регулиране, едва след ПТП. Разбрал, че имало знак, който забранява да навлиза в
улицата, към която се насочил, но свидетелят подминал знака. Тогава попитал
един човек къде се намира един магазин за трактори, който търсел и когато
човекът го насочил, свидетелят потеглил към този магазин и не обърнал внимание
на този знак. Съответно подминал го и така съм навлязъл в улица, която била
забранена за него. Другият участник му се падал дясностоящ. Когато свидетелят преминал
през кръстовището, погледнах от дясната страна, като имал видимост от около
10-15 м, тъй като там в близост до кръстовището имало паркиран микробус. Когато
се огледал надясно и наляво, не забелязал друг автомобил и продължил през
кръстовището. Така се получило, че докато се оглеждал наляво на кръстовището и
се оглеждал за магазина, който търсел, в същия момент другият автомобил навлязъл
в кръстовището, движейки си се по път с предимство, и така се ударили. На
практика свидетелят му отнел предимството. ПТП настъпило в светлата част на
денонощието. Сухо време било, с пътна настилка от асфалт. Не можел да каже
каква е била интензивността на движението. Не можел да каже точно с каква
скорост се движел, но според него беше много бавно, може би около 20-30 км/ч.
Свидетелят на практика възприел другия автомобил непосредствено преди удара и
затова не знаел какво е било неговото движение. Не си спомнял и не мога да кажа
дали той бил с пуснати светлини. След инцидента другият участник пръв излязъл от
неговата си кола. Свидетелят не забелязал дали е имал предпазен колан или не. Ударът
в автомобила на свидетеля бил разположен в предния кош, засегната била и бронята.
Много време минало и не можел конкретно
да опише повредите по колата си. На другата кола ударът било в нейната предна
лява част. Не помнел конкретните деформации. Свидетелят не знаел срещу него да
е образувано досъдебно производство, съставили му АУАН. Със сигурност не е
обжалвал наказателно постановление в съда, но не бил сигурен дали му е
връчвано, тъй като минало много време. Не знаел дали на другия участник е бил
съставен АУАН.
От първоначалната съдебна автотехническа
експертиза се установява следното: Съгласно данните по делото, механизмът на
ПТП е следния: на 18.11.2015 г. около 12:03 чака, лек автомобил Ф. Г., при
движение по ул. „O.“ в посока от запад на изток не е спрял на знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство“ (отбелязан в протокола като знак В1
„Забранено влизането на пътни превозни средства“) и навлязъл в кръстовището,
прие което е настъпил удар с л.а. П. ***, който се движел по ул. „Е.Д.“ в
посока от юг на север срещу пътен знак Б3 „Път с предимство. Водачът М.К. е
управлявал л.а. „Ф. Г.“ по ул. „O.“ в посока от запад на изток, като не е спрял
на знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ (в протокола за
ПТП посочен знак В1 „Забранено е влизането на пътни превозни средства“) и е
навлязъл в кръстовището. Водачът П.К. е управлявал с л.а. П. *** по ул. „Е.Д.“
в посока от юг на север срещу пътен знак Б3 „Път с предимство. ПТП е настъпило през
деня, при движене на дневна светлина. Няма данни за метеорологични явления. На
ул. „O.“ в посока от запад на изток има знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство“. На ул. „Е.Д.“ в посока от юг на север има пътен знак Б3 „Път
с предимство“. Няма хоризонтална маркировка. Няма данни за скоростта на двата
автомобила. Л.a. „П. ***“с рег.№ СА-4422-РТ следва да има предпазни
колани на всички места. Няма обективни данни по делото дали П.К. е бил или не е
бил с поставен предпазен колан. ПТП е настъпило през деня, при движене на
дневна светлина. Светлините на автомобила не биха повлияли за подобряване на
видимостта към него.
От съдебната автотехническа експертиза,
изготвена от друго вещо лице се установява следното: На 18.11.2015 г. около 12:03
часа водачът М.К. на л.а. „Ф. Г.” с peг. № ***** при движението си от запад на изток
по ул. „O.” в гр. B., приближавайки кръстовището, образувано при пресичането на
ул. „O.“ и ул. „Е.Д.“ навлиза в него, като не се е съобразил със забранителните
условия на пътен знак „Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“.
След навлизането в кръстовището, л.а. „Ф. Г.“ е навлязъл в коридора на движение
на л.а. „П. ***“ с peг. № *****, управляван от П.К., който в същото това
време се движил по ул. „Е.Д.“, която в случая се явява път предимство съгласно
поставеният пътен знак БЗ „Път с предимство“. В момента на навлизане в
кръстовището л.а. „Ф. Г.“ се е намирал на разстояние от мястото на удара около
6,07 m, а л.а. „П. ***“ се е намирал на разстояние около 15
m от мястото на удара. В резултат пресичането на
траекториите на движение на двете МПС след около 1,09 s е настъпил удар
между двата автомобила, който в конкретната пътна ситуация е бил неизбежен за
водача П.К. на л.а. „П. ***“. Ударът е настъпил в предната дясна част на л.а. „Ф.
Г.“ и в предната част на л.а. „П. ***“, като по характер за л.а. „П. ***“ е бил
челен, а за л.а. „Ф. Г.“ е бил страничен. Водачът М.К. е управлявал л.а. „Ф. Г.“
по ул. „O.“ в посока от запад на изток. При навлизането в кръстовището
образувано от пресичането на ул. „O.“ и ул. Е.Д.“ водачът на л.а. „Ф. Г.“ не се
съобразява със забранителните условия на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“ (в протокола за ПТП е посочен знак В1 „Забранено
е влизането на пътни превозни средства“). Водачът П.К. е управлявал л.а. „П. ***“
рег.№ ***** по ул. „Е.Д.“ в посока от юг на север срещу пътен знак БЗ „Път с
предимство“. ПТП е настъпило през деня, при движене през светлата част от
денонощието при неограничена видимост и обзорност. Няма данни за метеорологични
явления във времевият диапазон, в който е настъпило произшествието. Водачът М.К.
е управлявал л.а. „Ф. Г.“ по ул. „O.“ в посока от запад на изток, като не се
съобразява със забранителните условия на знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се
по пътя с предимство“ (в протокола за ПТП е посочен знак В1 „Забранено е
влизането на пътни превозни средства“) и е навлязъл в кръстовището по начин и в
момент, когато това не е безопасно, т.е. не се е съобразил с приближаващият по
пътят с предимство л.а. „П. ***“. След навлизането в кръстовището, л.а. „Ф. Г.“
навлиза в коридора на движение на л.а. „П. ***“ и по този начин траекториите на
движение на двете МПС се пресичат в конфликтната точка, в която настъпва удар
между тях. На ул. „O.“ в посока от запад на изток има знак Б2 „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“. На ул. „Е.Д.“ в посока от юг на север има
пътен знак БЗ „Път с предимство“. Няма налична хоризонтална маркировка. Скоростта
на движение на л.а. „П. ***“ управляван от П.К.К. преди настъпването на ПТП е
била в диапазона от 32,92 km/h до 49,37 km/h. Скоростта на движение на л.а. „Ф.
Г.“ преди удара е била около 20 km/h. Скоростта на движение на двата автомобила
са определени съгласно гласните изявления на водача на л.а. „Ф. Г.“ М.К. в
съдебно заседание. Л.а. „П. ***“ рег.№ ***** е оборудван с предпазни колани на
всички места за сядане. Няма обективни данни по делото дали П.К. е бил или не е
бил с поставен предпазен колан. ПТП е настъпило през деня, при неограничена
видимост и обзорност, при която дневните светлини не биха повлияли за подобряване
на видимостта към него.
От неоспорената в процеса
съдебно-медицинска експертиза се установява, че: От наличните по делото
документи се установява, че при ПТП на 18.11.2015 година на П.К.К. е било
причинено: Контузия на главата Мозъчно сътресение; Контузия на гръдния кош; Навяхване
на връзки ниско в поясната област. Описаните травматични увреждания са
причинени от удари с или върху твърд тъп предмет. Травмата на гръбначния стълб
и в резултат на свръхмерно движение в поясната област, което е довело до
преразтягане на сухожилни връзки, крепящи прешлените и кръстеца. Описаните
травматични увреждания са довели до разстройство на здравето, извън случаите на
чл. 128 и 129 от НК (по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК). Напълно е възможно
описаните травматични увреждания да са причинени при травма в купето на
автомобила от водач на автомобила. При настъпилия удар в предната част на
автомобила, тялото на водача извършва инерционно придвижване напред и нагоре,
при което части от тялото контактуват с волана, предното обзорно стъкло и/или
други части от интериора на купето на автомобила. В конкретния случай наличните
травматични увреждания са в областта на главата, гръдния кош и поясната област.
Напълно е възможно водач на лек автомобил, претърпял сблъсък с друг да получи
описаните травматични увреждания по посочения по-горе механизъм. Видът на
проведеното лечение не е записан в наличните по делото документи. Вероятно са
ползвани аналгетици и покой. При наличните травми друго лечение не е
необходимо. Пациентът не е хоспитализиран, поради отказ от негова страна. Бил е
в 14 дни отпуск по болест. Не са извършвани хирургични интервенции. В кориците
на делото няма други медицински документи, касаещи здравето на П.К., както за
лечението в острия следтравматичен период, така и в по-късни срокове. Травматичните
увреждания са протекли с усещането на сравнително силни болки в гръдния кош
непосредствено след травмата, които са били със затихващ характер.
Оздравителните процеси са приключили в рамките на 15-20 дни. Възможно е в
по-късен период да са били налични спорадични болки в поясната област, които са
били под формата на дискомфорт и да са били в зависимост от метеорологичните
условия, здравословното състояние и други придружаващи фактори. Извършването на
личен преглед 5,5 години след ПТП е несъстоятелен от медицинска гледна точка.
Ако К. е с някакви оплаквания, то причината за тях следва да се търси в други
заболявания, причинно несвързани с травмите от ПТП на 18.11.2015 година. Касае
се за сравнително леки травматични увреждания със сравнително кратък период на
оздравяване без остатъчни явления. При удар коланите намаляват близо 25 пъти
отрицателното ускорение на човешкото тяло. Те се разтеглят от натоварването и
така удължават времето за окончателно спиране на тялото при задържането му. За
сигурно поставен предпазен колан се приема констатирането на такъв от официални
органи на местопроизшествието или при наличие на специфични травматични
увреждания в областта на лявото рамо, гърдите и десния хълбок. По конкретния
казус и двете не са налице, поради което експертът не може да се ангажира с
конкретно мнение за поставен или не предпазен колан на Кирилов, поради липса на
категорична аргументация затова
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи
от правна страна:
Ищецът претендира заплащане на
застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно
правоотношение, възникнало по силата на договор за задължителна застраховка „Г.О.“.
Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на
увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. В разпоредбата на
чл. **2 от КЗ е регламентирано правото на пострадалия на пряк иск срещу
застрахователя по застраховка „Г.О.“. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. **2 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички
предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗДД на прекия
причинител на вредата. За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по
делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а
именно: че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято „Г.О.“
към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял имуществени
вреди, на притежавания от него лек автомобил, както и техния размер.
В настоящия процес не е спорно наличието на
застрахователно правоотношение към датата на ПТП – 18.11.2015 г., по договор
сключен от ответното дружество за лек автомобил Ф. Г. с рег. № *****. Фактът се
признава от ответника, номерът на полицата е посочен и в констативния протокол
за ПТП с пострадали лица, поради което съдът го приема за доказан. При това
положение съдът приема, че към датата на произшествието – 18.112015г. е налице
валидно застрахователно правоотношение между делинквента – водач на лек
автомобил Ф. Г. с рег. № ***** и ответното дружество, което правоотношение е
покривало съответния риск за причинените имуществени вреди в резултат на
настъпилото ПТП.
Преди да пристъпи към разглеждане на
въпросите по същество, съдът следва да се произнесе по направеното възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното обезщетение. Възражението
е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок, а съгласно чл. 114 от ЗЗД, за вземания от непозволено увреждане,
давността започва да тече от откриване на дееца, което в настоящия случай
съвпада с датата на увреждането. ПТП е настъпило на 18.11.2015 г., а настоящият
иск е предявен на 19.08.2020 г., т.е. преди изтичане на петгодишната
погасителна давност, установена в чл. 110 от ЗЗЗ и изтичаща на 18.11.2020 г.
Основните спорни по делото въпроси, с оглед
възраженията на ответника касаят ангажирането на отговорността му доколкото се
оспорва застрахованото лице да се явява пострадало при процесното ПТП и се
оспорва твърдението, че получените увреждания са пряка и непосредствена
последица от ПТП. Съдът намира възражението му за неоснователно. Механизмът на
ПТП, отразен в протокола, който е бил съставен непосредствено след
произшествието се потвърди изцяло от двете назначени автотехнически експертизи,
както и с показанията на водача М.К.. Получените от ищеца травматични
увреждания са установени с медицинските документи, съставени непосредствено
след инцидента и кореспондират с неоспореното заключение на вещото лице по
изслушаната СМЕ. Всички доказателства кореспондират помежду си, липсват
противоречия между тях и механизмът на ПТП, както от техническа гледна точка,
така и от гледна точка на поведението на водачите е доказан. Съдът изцяло
кредитира заключенията на вещите лица инж. М. и инж. П. като обективни,
безпристрастни, съответно на писмените и гласните доказателства, събрани в
процеса. Св. К. изцяло потвърди поведението си на пътя, такова каквото е
посочено в исковата молба – при навлизане в кръстовище е нарушил правилата на
движение, отнел предимството на дясностоящ и движещ се по път с предимство
водач, при което е настъпил сблъсък между двете МПС, който е бил неизбежен. В
тази насока доказателствата по делото не съдържат противоречия. Без правно
значение е факта, че наложеното административно наказание на св. К. не е
установено с влязло в сила наказателно постановление (невръчено и погасено по
давност), доколкото спор по основните факти няма и доказателствата по делото по
категоричен начин установяват вината на застрахования водач.
Законът за движение по пътищата в чл. 6,
т.1 предвижда, че водачите са длъжни да съобразяват поведението си със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. Установено е че св. К. е нарушил правилата за движение,
допуснал е ПТП, поради което са налице обективните елементи за ангажиране на
деликтната му отговорност. Налице е действие, несъобразяване с пътните знаци, в
нарушение на предписанията по чл. 6 т.1 и чл. 50 ал.1 от ЗДвП и при настъпване
на условията по чл. 179, ал.2 от ЗДвП – вследствие неспазване на правилата, е
причинено ПТП. Действието е извършено виновно, доколкото вината се презюмира и
не е оборена от ответната страна, в резултат на действието е допуснато
пътнотранспортно произшествие, от което са произтекли вреди. Причинната връзка
е установена посредством неоспореното заключение на вещото лице, гласните и
писмените доказателства, обсъдени по-горе.
По изложеното съдът приема, че са налице
всички предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на прекия извършител,
а оттам и отговорността на ответното дружество, произтичаща от действащия към
момента на инцидента договор по застраховка „Г.О.“, сключен със собственика на
автомобила, управляван от виновния за настъпване на ПТП водач. В разпоредбата на чл.386, ал.2
от КЗ е постановено, че при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Доказано
е по несъмнен начин, че като резултат на поведението на застрахованото лице, ищецът
е претърпял болки и страдания, свързани с увредата в здравословното му
състояние и те са в пряка причинна връзка
с настъпилото ПТП по вина на застрахованото лице. Болките и страданията се
установяват и от разпитания свидетели, доведен от ищеца, като съдът ги
кредитира изцяло, тъй като съответстват на установените от съдебно-медицинската
експертиза факти, логични и последодателни са. Освен това показанията на
свидетеля са непротиворечиви и кореспондират с писмените доказателства,
представени по делото. Според съда, вредите, които подлежат на репариране в
настоящия процес са болките, страданията и стреса, преживени от ищеца.
Действително, получените травми от представляват леки телесно повреди по
смисъла на НК, но са причинили болки и страдания на ищеца, самото произшествие
е източник на силен стрес, последица от преживения страх, извън физическата
болка, която е изпитвал. По тези съображения съдът намира искът за репариране
на неимуществени вреди за основателен. Болките,
страданията, стреса, са доказани и несъмнено представляват неимуществени вреди,
пряка и непосредствена последица от извършеното от застрахованото лице
нарушение на правилата на ЗДвП. Поради това за обезвредата им застрахователят
по задължителна застраховка „Г.О.“ отговаря пряко.
Съгласно член 52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. За да се определи
размера на обезщетението, съдът отчита следните факти: продължителността на
търпените страдания от ищеца, интензитета на същите, възрастта. Съдът взе
предвид посочената в показанията на свидетеля действително изживяна от ищеца реакция
на емоционален стрес и страх, които той продължава да търпи като отказва да
управлява автомобил в повечето случаи. По изложеното съдът намира, че
справедливо обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди е в размер
на по 7000 лева. Не са ангажирани доказателства за болки и страдания над
обичайните и за разликата над 7000 лева, до пълния претендиран размер от 10 000
лева искът следва да се отхвърли като неоснователен. В тази им част претендираните
с обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди надхвърлят общественият
критерий за справедливост, обусловен от установените по делото обективни
обстоятелства. Неоснователно и недоказано в процеса остана наведеното
възражение за съпричиняване, доколкото ответникът не ангажира никакви
доказателства в тази насока – не се доказа твърдението ищецът да е бил без
предпазен колан, с невключени дневни светлини.
Относно законната лихва, основателно се
явява възражението за частично изтека погасителна давност съгласно разпоредбата
на чл. 111 б.в от ЗЗД и съдът следва да присъди законната лихва, считано от
19.08.2017 г. до окончателното плащане като за периода от 15.11.2015 г. до
19.08.2017 г. искът се отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца
се следват разноски с оглед уважената част от иска. Ищецът е реализирал
разноски в размер на 1650 лева, от които 400 лева за внесена държавна такса,
250 лева за възнаграждение на вещо лице и 1000 лева за адвокатско
възнаграждение. Съразмерно с уважената част от иска на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 1155 лева. Ответникът също претендира разноски и
такива му се следват с оглед отхвърлената част от иска. Ответникът е реализирал
разноски в размер на 765 лева, от които – 150 лева възнаграждение за
юрисконсулт, 40 лева за призоваване на свидетел и общо 575 лева за
възнаграждения на вещи лице. Съразмерно с отхвърлената част от иска на
ответника се следват разноски в размер на 229.50 лева. Неоснователно се явява
възражението на ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение.
Минималното възнаграждение при интерес от 10 000 лева е 830 лева и по
делото са проведени повече от две съдебни заседания, като след второто за всяко
на пълномощника се дължи възнаграждение в размер на 100 лева.
При това положение следва да се осъди
ответникът да заплати на ищеца разноски по компенсация на 925.50 лева.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. **2 от КЗ, „З.Д.Е.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н И., бул. Х.К. № **,
законен представител А.П.да заплати на П.К.К. с ЕГН **********, постоянен
адрес: *** сумата от 7000 (седем хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – причинени болки и страдания в резултат на травматичното
увреждане, причинени виновно от М.С.К. с ЕГН **********, при управление на лек
автомобил Ф. Г. с рег. № ***** при пътно-транспортно произшествие, настъпило
на 18.11.2015 г. в град B., като за
автомобила към датата на увреждането е действала застраховка „Г.О. на
автомобилистите“ с полица № ***********, със срок на валидност една година,
считано от 07.03.2015 г. до 06.03.2016 г., ВЕДНО със законната лихва, считано
от 19.08.2017 г. до окончателното плащане, като за разликата над 7 000
лева до пълния претендиран размер от 10 000 лева по отношение на
главницата и за периода от 15.11.2018 г. до 19.08.2017 г., ОТХВЪРЛЯ исковете за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, р-н И., бул. Х.К. № **, законен
представител А.П.да заплати на П.К.К. с ЕГН **********, постоянен адрес: *** разноски
по компенсация в размер на 925.50 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
К.Ш.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: