Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 215, гр.Търговище, 15.06.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищкият районен съд, шести състав, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : В. МАРКОВА
Секретар:Женя Иванова,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 677 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове, с правно
основание чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК.
Ищцата, действаща чрез пълномощник твърди в исковата молба, че е
придобила собствеността върху недвижим имот, находящ
се в с.П. , представляващ : ПИ с пл.№ 27 в кв.13, с площ от около 490 кв.м., за
който по плана на селото е отреден УПИ II-27 в кв.13, ведно с
построената в него къща, състояща се от антре и една стая на основание давностно владение, установено от нея през 2002 год. до
2018 год. Твърди се в молбата, че ищцата е закупила имота от първия ответник с
предварителен договор от 18.04.2002 год. и от тогава е влязла във владение на
имота, като го е ползвала явно и необезпокоявано, поддържала е същия,
извършвала е ремонти на жилищната постройка, предоставила е ползването на имота
за определени периоди на свои близки – сестра й и син й, като в последно време
имота бил заключен, поради това , че ищцата преимуществено живеела и работила в
чужбина. Ищцата твърди, че през целия период никой не е оспорвал правата й
върху имота, но през септември 2018 год. ответниците
се самонастанили в имота, разбивайки вратите, като при проведените с тях
разговори ищцата установила, че същите се считат за собственици на имота, като
първия ответник се бил снабдил през 2018 год. с констативен нотариален акт за
собственост, след което прехвърлил собствеността на втората ответница с договор
за грижи и гледане. Твърди се в молбата, че за извършените самоуправни
действия от ответниците ищцата е сезирала полицията и
прокуратурата, но и към момента на завеждане на иска ответниците
продължавА. да живеят в имота, пречейки на ищцата да упражнява правото си на
собственост. Поради това ищцата моли съда да постанови решение, с което, като
признае за установено правото й на собственост върху имота да осъди ответниците да й предадат собствеността и владението върху
същия. Направено е искане за отмяна на констативния нотариален акт за
собственост на първия ответник, на осн. чл.537, ал.2
от ГПК. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа предявените искове.
В дадения месечен срок по чл.131 от ГПК ответниците са упражнили правото на отговор. В отговора
предявения иск по чл.108 от ЗС е оспорен изцяло, като се твърди, че първия
ответник е собственик на процесния имот, като
владението върху същия е установил през 1986 год., след смъртта на своя праводател М. И.,
вписан като собственик на имота в разписните листи на общ.Търговище и е владял
и ползвал същия и след 2002 год., когато ищцата твърди, че е установила
владение върху имота, като е живял в същия, заедно с членове на семейството си.
Твърди се, че дори и да не е ползвал реално имота в някакъв период от време, не
е губил владението, като е поддържал имота, заплащал е данъците за него,
извършвал е подобрения. Поради това и считайки, че е собственик, първия
ответник се снабдил през 2018 год. с констативен нотариален акт за собственост
по наследство и давност. Ответниците оспорват
представения от ищцата предварителен договор, като се твърди, че изложеното в
договора не отговаря на действителната
воля на първия ответник, който е водил преговори с ищцата, но не за процесния имот, не при цена от 300 лв. и при съвсем други
условия, които не са се осъществили и не се е стигнало до сключване на договор.
Поради това ответниците молят съда да постанови
решение с което да отхвърли иска по чл.108 от ЗС против двамата ответници и искането за отмяна на констативния нотариален
акт, по реда на чл.537, ал.2 от ГПК по отношение на първия ответник. В
условията на евентуалност при уважаване на иска за собственост втората
ответница е направила възражение за признаване право на задържане на имота до
заплащане от ищцата на направени от нея подобрения и необходими разноски в
имота за захранване на имота с ел.енергия и сключване на потребителски договор
за услугата в размер на 700 лв. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове като се присъдят направените по делото разноски. В
съдебно заседание поддържат отговора
След като прецени събраните по делото доказателства,съдът прие за
установено следното: Видно от представеното по делото удостоверение за
наследници ( л.113) първия ответник е наследник по закон на М. А. И., починал на 08.10.1986 год. Установи се
безспорно от писмените и гласните доказателства, че спорния недвижим имот,
представляващ дворно място, с пл.№ 27 в кв.13 на с.П. , с площ от около 490
кв.м., за който по плана на селото е отреден УПИ II-27 в кв.13, ведно с
построената в него къща е бил собственост на родителите на ответника А.И.,
които са го ползвА. явно и необезпокоявано повече от
10 години, а след тяхната смърт съответно през 1986 год. и 1994 год., имота е
продължил да владее и ползва ответника, като е живял в него, заедно със
семейството си, като при така установеното съдът приема, че до спорната година
– 2002 год. първия ответник е станал собственик по силата на наследство и
давност, присъединявайки към своето владение и
владението на своите праводатели. Установи се
от показанията на всички свидетели, както и от обясненията на ответника, дадени
пред органите на разследването по ДП №
946/2018 год. на РУ гр.Търговище, че през 2002 год. между първия ответник и
ищцата са водени преговори за продажба на имота, като е безспорно, че до
прехвърляне на правото на собственост от първия ответник на ищцата по
нотариален ред не се е стигнало. Ищцата не разполага с писмено доказателство за
установяване на сключване на предварителен договор с първия ответник, доколкото
представеното копие на документа беше оспорено от ответниците,
ищцата беше задължена да представи оригиналния документ, но не представи такъв
пред съда, поради което и на осн. чл. 183 от ГПК предварителния
договор от 18.04.2002 год. (л.6) беше изключен от доказателствата по делото, а
сключването му не може да бъде установено с гласни доказателства, предвид
забраната на чл.164, ал.1, т.1 от ГПК. Установи се безспорно по
делото, че ищцата е предала на първия ответник сумата от 300 лв., като тя твърди,
че това е била продажната цена на имота, а ответника, че сумата е
представлявала капаро, а продажната цена за която са договаряли е била 3000
лв., която не е била изплатена и поради това не е било прехвърлено и правото на
собственост. Категорични доказателства подкрепящи едното, или другото твърдение
не се събраха, но е безспорно установено, че сумата от 300 лв. е предадена във
връзка с водените между страните разговори за продажба на имота. Установи се, без конкретика
на периода от време, че в процесния имот е живяла
сестрата на ищцата, после нейния син със семейството си, като последния е
правил и ремонт на къщата, поставяйки дограма на прозореца и врата. Не се
установи самата ищца да е живяла в имота, да го е ползвала и владяла лично.
Безспорно е, че към момента имота се владее и ползва от ответниците
по делото. С нотариален акт № 162, том X, дело № 2024/28.08.2018
год. на СВ при РСТ първия ответник е бил признат за собственик по наследство и
давност на процесния имот, като с нот.акт
№ 163, том X, дело № 2025/28.08.2018 год. е прехвърлил имота на
втората ответница, с договор за издръжка и грижи, като си е запазил правото на
пожизнено и безвъзмездно ползване. Видно от приложените платежни документи
именно първия ответник е заплащал местните данъци и такси за имота в периода
2012 год. – 2019 год.
При така установеното съдът прави следните изводи: Предявения иск е с правно основание чл.108 от
ЗС, като за да бъде уважен такъв иск следва да са нА.це няколко определени от закона предпоставки - ищецът да е
собственик на веща, която претендира и същата да се намира във владението или
държането на ответника, без последният да има правно основание за това, като
при липсата на която и да било от тези предпоставки иска не може да бъде
уважен. При събраните по делото доказателства преценени в тяхната цялост съдът
счита, че не е налице първата предпоставка за уважаване на иска по чл.108 от
ЗС, а именно ищцата да е собственик на имота. Същата основава правото си на
собственост на продължило повече от 10 години давностно
владение, като е заявила, че е установила владението през 2002 год. и е владяла
до 2018 год., когато ответниците са оспорили правата
й и са влезли във владение на имота. Тези твърдения на ищцата останаха
недоказани. Действително повечето свидетели говорят в показанията си, че в
селото се знаело, чувало, говорело, че първия ответник е продал имота на
ищцата, но от показанията на св.С.А., М.М. и С.А. се
установи, че до 2010-2011 год. първия ответник е живял в с.П. , като е ползвал
жилището на втората си съпруга, но и наследствения си дом ( виж показанията на
св.М.) т.е. той не е губил владението върху спорния имот, а едва след това когато
е заминал да работи в С. в имота е заживял сина на ищцата със семейството си,
но дори и в този период първия ответник е продължил да свои имота, заплащайки
данъците за него, като на същия не му е било известно, че в имота има други
хора. За това, че имота му се ползва от друг ответника е научил от св.А..
Заедно с втората ответница се е върнал в с.П. 2014 -2015 год., но тъй като къщата е била
заключена, е заживял на квартири, докато се снабди с годни документи, които да
го легитимират като собственик. При така установеното дори и да се приеме, че
ищцата е владяла имота, то тя е установила такова владение след 2010 – 2011
год., когато ответника е напуснал селото, като до завеждане на иска през април
2019 год. не е изтекъл десет годишния давностен срок.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи и че дори свидетелите, осигурени
от ищцата не доказаха категорично, че същата е владяла имота, явно и
необезпокоявано в някакъв период, че е предприела действия, определящи я като
собственик и то такива, че категорично да отричат правата на други лица върху
имота. Имота е бил във владение на сестрата и сина на ищцата, но никога в нейно
владение, като не може при събраните доказателства да се направи извода, че
ищцата като собственик им е предоставила възможност да го ползват , тъй като по
делото липсват каквито и да е доказателства тя да е демонстрирала правото си на
собственост – няма данни да е заплащала данък, ремонта е правен от сина й,
докато е живял в къщата със семейството си, ищцата никога реално не е живяла в
имота и не го е ползвала. Ето защо съдът приема, че ищцата не е придобила
правото на собственост върху имота на соченото от нея основание – давностно владение, поради което и предявения от нея иск се
явява неоснователен, доколкото същата не се явява невладеещ собственик по
смисъла на чл.108 от ЗС.
Предвид отхвърлянето на иска по чл.108 от
ЗС, като неоснователен следва да се отхвърли и иска по чл.537, ал.2 от ГПК за
отмяна на констативния нотариален акт, легитимиращ първия ответник като
собственик на имота по наследство и давност.
С
оглед изхода на спора ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците направените по делото разноски в размер на 300
лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от горно,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Ю.М., ЕГН **********
***, действаща чрез пълномощник адв.Н.С. от ТАК, със
съдебен адрес ***, офис № 8 против А.М.И., ЕГН ********** ***, действащ чрез
пълномощник адв.В.Д. от ТАК, със съдебен адрес ***,
офис № 5, иск за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот №
162, том X, дело № 2024/28.08.2018 год. на СВ при РСТ, на осн. чл.537, ал.2 от ГПК, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.Ю.М., ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощник адв.Н.С. от ТАК, със съдебен адрес ***, офис № 8 против А.М.И.,
ЕГН ********** и А.Т.М., ЕГН **********,***, действащи чрез пълномощник адв.В.Д. от ТАК, със съдебен адрес ***, офис № 5, иск с
правно основание чл.108 от ЗС, за предаване собствеността и владението върху ПИ
с пл.№ 27 в кв.13, с площ от около 490 кв.м., за който по плана на селото е
отреден УПИ II-27 в кв.13, ведно с построената в него къща, при
граница : улица, ПИ № 26, ПИ № 25 и ПИ № 28,като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Ю.М., ЕГН ********** ***,
действаща чрез пълномощник адв.Н.С. от ТАК, със
съдебен адрес ***, офис № 8 да заплати на А.М.И., ЕГН ********** и А.Т.М., ЕГН **********,***,
действащи чрез пълномощник адв.В.Д. от ТАК, със
съдебен адрес ***, офис № 5 направените по делото разноски в размер на 300 лв.,
на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :