РЕШЕНИЕ
гр.
София, 29.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: А.А.
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2843 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ.
Ищецът В.С. твърди, че на 22.08.2016 г. на пътя Арапя – Царево е настъпило ПТП, причинено по вина на водача
на л.а. „Рено Туинго“ с рег. № *******, като
автомобилът навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в насрещно
движещ се автомобил. Вследствие на това ПТП на ищеца, който е пътник в л.а.
„Рено Туинго“, са причинени телесни увреждания,
подробно описани в исковата молба. Ищецът твърди, че е направил и разходи за
лечението си в размер общо на 193,30 лв. Твърди, че към момента на процесното
ПТП за водача на л.а. „Рено Туинго“ не е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради
което иска ответникът за му заплати обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., заедно със законната лихва
върху тази сума от 05.05.2017 г. до окончателното ѝ
изплащане, и обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляващи
разходи за лечение, в размер на 193,30 лв., заедно със законната лихва върху тази
сума от 07.05.2017 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски
по делото.
Ответникът Г.Ф.оспорва исковете. Не оспорва
обстоятелството, че процесното ПТП се е осъществило по посочения от ищеца
начин. Счита, че размерът на претендираното обезщетение е завишен. Прави
възражение за съпричиняване на уврежданията от ищеца, като твърди, че ищецът се
е съгласил да пътува в автомобил, управляван от неправоспособен водач, който е
употребил алкохол, като е знаел за това, а също така, че ищецът е пътувал без
поставен предпазен колан. Счита, че не следва да дължи лихва за забава, тъй
като въпреки изпратеното до ищеца уведомление, ищецът не е представил
поисканите от него документи, за да може да бъде определено и изплатено
обезщетение. Претендира разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
По делото е безспорно
обстоятелството (което се установява и от представените констативен протокол за
ПТП от 22.08.2016 г. и протокол за оглед на местопроизшествие от 22.08.2016 г.,
както и с оглед заключението на автотехническата експертиза по делото), че на 22.08.2016
г. на общински път BGS 1280, км
1+800 е настъпило процесното ПТП, при което л.а. „Рено Туинго“
с рег. № *******, при завой на пътя на дясно, е навлязъл в лентата за насрещно
движение и се е блъснал в насрещно движещия се л.а. „Хюндай И20“ с рег. № *******.
При това ПТП е пострадал ищецът В.С., който е пътник в л.а. „Рено Туинго“.
С поведението си водачът на л.а.
„Рено Туинго“ е нарушил правилата на чл. 8, ал. 1
и чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, според които водачите на пътни превозни средства поначало
трябва да използват дясната половина на пътя по посока на движението си, а
когато пътят е предназначен за двупосочно движение и има две ленти за движение
те не трябва да навлизат в лентата за насрещно движение. Следва да се приеме,
че той е нарушил и правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, изискващо да се движи със
скорост, съобразена с конкретните пътни условия, тъй като според заключението
на автотехническата експертиза по делото причината автомобилът да се отклони в
завоя наляво в лентата за насрещно движение е това, че се е движел със скорост
по-висока от критичната му скорост, с която автомобилът е можел да премине в
завоя, без да се отклонява в насрещната лента.
Следователно поведението на
водача на л.а. „Рено Туинго“ е противоправно и
виновно (с оглед на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД). В резултат от това
поведение и настъпилото от него ПТП са причинени телесни увреждания на ищеца.
Поради това за ищеца е възникнало вземане за обезщетение за причинените му
вреди.
Според заключението на съдебномедицинската
експертиза по делото, която е съобразила и представената по делото медицинска
документация, вследствие на процесното ПТП ищецът е получил контузия на гръдния
кош и корема и контузия на дясната мишница. Ищецът е лекуван за получената
травма в гръдната и коремната област три дни в болница. Според вещото лице
травмата на гръдния кош и корема се характеризира със слаба болезненост в тази
област, която е отшумяла след болничното лечение. Контузията на ръката, според
експертизата, най-вероятно представлява навяхване на раменната става, въпреки
че липсват достатъчно данни по делото, за точна диагноза (с оглед и на
посоченото от вещото лице при разпита му). Тази травма също се свързва с лека
болка при натиск, която трябва да е преминала за около месец и половина след
инцидента при направена физиотерапия. Такава физиотерапия на ръката е направена
на ищеца, според показанията на свидетеля И.С., с продължителност от около 10
дни, като 10 дни след физиотерапията ищецът се е възстановил.
В показанията си свидетелят И.С.
(който е баща на ищеца) посочва, че непосредствено след инцидента ищецът е имал
наранявания и болка освен в областта на дясното рамо, също и в областта на
главата и крака, като според свидетеля ищецът е имал и дълбоки рани на ръката,
рамото и крака. При преценка на тези показания съгласно нормата на чл. 172 ГПК
не може да се приеме, че ищецът е получил особено сериозни наранявания в
областта на крайниците и главата, т.е. повече от обикновени охлузвания или
драскотини (с изключение на посочената по-горе травма на рамото). В тази връзка
следва да се посочи, че в анамнезата, включена в епикризата от болничното
лечение на ищеца (от „МБАЛ – Бургас“ АД), не е посочено ищецът да се е оплакал
при приемането си в болницата след процесното събитие от болки или наранявания
в ръката, главата и крака. В приложената история на заболяването от същата
болница в частта за обективно състояние на пациента също е записано: „крайници
– б.о.“, т.е. без оплаквания в областта на крайниците. В представената
медицинска документация не се съдържат и данни за наранявания в областта на
главата или за такива оплаквания от страна на ищеца. Медицинската експертиза
също не дава заключение за наранявания по други части на тялото.
Подобна преценка следва да се
приложи и относно заявеното от свидетеля обстоятелство, че дори и след
физиотерапията ищецът продължава да изпитва болки в ръката. Въпреки че е
възможно ищецът действително да продължава да изпитва такива болки, те трябва
да се приемат за слаби и твърде спорадични. В тази връзка следва да се съобрази
както това, че според вещото лице не се очаква настъпване на неблагоприятни
последици за здравето на ищеца от получените от него травми, като вещото лице
счита, че и болката в рамото на ищеца също трябва да е отшумяла след
извършената физиотерапия, а също така и това, че според свидетеля след
физиотерапията ищецът се е възстановил.
При това положение, като се
съобрази, че уврежданията на ищеца не са особено сериозни, не са налагали
оперативно лечение, болничният престой е бил минимален, като възстановяването е
завършило за период от около месец и половина, като ищецът е изпитвал само
слаби болки и то само непосредствено след инцидента, като се съобрази също
така, че няма данни за значително неблагоприятно въздействие на процесното
събитие и на уврежданията върху психическото състояние на ищеца или върху
обичайния му начин на живот (с изключение на 10-дневния курс на физиотерапия),
като се вземе предвид и моментът, е който е настъпило процесното ПТП през 2016
г., когато ищецът е на възраст 22 години, както и че няма трайни последици за
здравословното му състояние, съдът намира, че обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди следва да се определи на 7 000 лв.
По отношение на претенцията за
обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени от ищеца разходи във
връзка с лечението на получените от процесното ПТП наранявания, следва да се
има предвид заключението на медицинската експертизата, според която разходите
за заплатена потребителска такса, за физиотерапия и за лекарство („Волтарен“) са свързани с получените наранявания. Според
представените по делото направление, фактури и касови бележки тези разходи са
съответно 17,40 лв. за потребителска такса, заплатена към „МБАЛ – Бургас“ АД,
170 лв. за физиотерапия и 5,90 лв. за „Волтарен“ или
общо 193,30 лв.
Относно възраженията на ответника
за това, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпването на процесните
вреди следва да се посочи следното. Според отразеното в констативния протокол
за ПТП от 22.08.2016 г. водачът на л.а. „Рено Туинго“,
в който е пътувал ищецът, А.Д. е неправоспособен. Според протокола за химическа
експертиза установеното количество на алкохол в кръвта на посочения водач, е
5,1%о. Съгласно посоченото от вещото лице по медицинската експертиза при
разпита му в съдебно заседание подобно количество алкохол води до повлияване на
лицето, което със сигурност е видимо за околните с оглед на походката, говора,
наличието на мирис на алкохол. Поради това следва да се приеме, че ищецът, като
е приел да пътува в автомобила, управляван от А.Д., не може да не е забелязал,
че водачът е употребил алкохол в значително количество. С оглед на начина, по
който се е осъществило процесното ПТП, а именно автомобилът е навлязъл в
лентата за насрещно движение, където се е намирал друг автомобил, без за това
да е установена причина, различна от поведението на водача (видно и от
заключението на автотехническата експертиза – водачът се е движел с несъобразена
скорост с оглед навлизането в завой), следва да се приеме, че посочената
концентрация на алкохол в кръвта на водача е допринесла в значителна степен за
загубата на контрол върху превозното средство и съответно за настъпването на
ПТП. Поради това и възможността на ищеца да узнае за това обстоятелство, като
въпреки това той е избрал да пътува заедно с повлияния от алкохол водач, е
довело до поемането от страна на ищеца на един предвидим и очакван риск от
настъпването на ПТП, поради което това поведение на ищеца е във връзка с
причинените му от процесното ПТП увреждания (така и т. 7 от ТР № 1/2015 г. на
ОСТК на ВКС).
По отношение на липсата на
правоспобосност на водача за управление на автомобил следва да се посочи, че
поначало това не е обстоятелство, което неминуемо да се свързва с невъзможност
за фактическо управление на автомобила и в тази връзка не винаги ще е налице
причинна връзка между формалната липса на придобита правоспособност за управление
на автомобила и причиненото ПТП от водача. В случая такава връзка също не се
установява, а освен това липсват и доказателства за това ищецът да е знаел за
това обстоятелство, когато е приел да пътува с А.Д.. Поради това не може да се приеме,
че липсата на правоспособност на водача, съответно знанието на ищеца за това
обстоятелство, в случая представлява съпричиняващ фактор.
Относно наличието или липсата на
поставен предпазен колан от ищеца следва да се съобразят заключенията на двете
експертизи по делото. Според посоченото от вещото лице по медицинската
експертиза при разпита му при някои странични удари е възможно и при поставен
предпазен колан на пътника на седалката до водача да се получи нараняване на
дясното рамо. В заключението на автотехническата експертиза се посочва, че
ударът между двата автомобила при процесното ПТП, макар и челен, е бил кос и
ексцентричен, като е довел до завъртане на л.а. „Рено Туинго“
наляво. При това завъртане, вещото лице посочва, че е възможно да се получи и
удар в дясното рамо на пътника до водача (при разпита на вещото лице в съдебно
заседание). Следва да се съобрази и това, че според автотехническата експертиза
при липса на предпазен колан ищецът е следвало да се удари в таблото на
автомобила с гърдите си и в предното стъкло с главата си. Макар ищецът да е
получил контузия в областта на гърдите и корема, тя може да се обясни и с
пристягането на предпазния колан в тези области, а както се посочи по-горе,
следва да се приеме, че ищецът не е получил наранявания в областта на главата.
Следователно при липсата на сериозни наранявания в областта на главата, гърдите
и корема на ищеца, както и при наличие на възможност при конкретния удар да се
получи удар в дясното рамо на ищеца, следва да се приеме, че ищецът е пътувал с
поставен предпазен колан, като въпреки това е контузено дясното му рамо.
С оглед на посоченото по-горе
поведение на ищеца, изразяващо се в съгласието му да пътува в автомобил с
водач, за който е могъл да узнае, че е употребил значително количество алкохол,
съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението, дължимо на ищеца, следва да се
намали, като приносът на ищеца за настъпване на причинените му вреди следва да
се определи на 20%.
По делото страните не спорят, като
това се установява и от отбелязването в констативния протокол за ПТП, че към
момента на процесното събитие по отношение на л.а. „Рено Туинго“
не е сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Следователно налице е
хипотезата на чл. 557, ал. 1,
т. 2, б. „а“ КЗ, тъй като на ищеца е причинено телесно увреждане на територията
на Република България от МПС, което обичайно се намира на територията на
Република България (доколкото регистрационният номер на автомобила е български)
и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Поради това, като се съобрази и възприетото съпричиняване на
вредите, предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди следва да се
уважи за сумата 5 600 лв., а искът за обезщетение за имуществени вреди за
сумата 154,64 лв.
Срокът, в който следва да бъде
изплатено дължимото от ответника Г.Ф обезщетение, съвпада с този, в който
следва да изплати обезщетение и застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Това следва от препращането на чл. 558, ал. 5 КЗ към срока по чл. 496 КЗ, в който следва да заплати обезщетение
застрахователят, както и от препращането на чл. 558, ал. 1, изр. 2 КЗ към
разпоредбата на чл. 497 КЗ, уреждаща момента, в който застрахователят изпада в
забава за плащане на дължимото обезщетение (според чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ това
става след изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ). Според чл. 496, ал. 1 вр. ал. 2, т. 1 КЗ срокът, в който следва да се изплати
дължимото обезщетение е до три месеца от предявяването на претенцията.
Видно от представеното писмо от
05.05.2017 г. от ответника до ищеца, по заявление на
ищеца при ответника е заведена щета на 06.02.2017 г., т.е. на тази дата ищецът
е предявил претенцията си към ответника. Следователно срокът за заплащане на
дължимото обезщетение от ответника е изтекъл на 08.05.2017 г. (06.05.2017 г. е
неприсъствен ден – събота, т.е. срокът е изтекъл в понеделник съгласно чл. 72,
ал. 2 ЗЗД). Поради това съгласно чл. 558, ал. 1, изр. 2 вр. с чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът
е изпаднал в забава по отношение на плащането на обезщетението и дължи
законната лихва за забава считано от 09.05.2017 г., от който момент е
основателна претенцията на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
дължимите обезщетения.
Неоснователно е възражението на
ответника, че не следва да дължи лихва за забава поради това, че ищецът е
изпаднал в забава на кредитора, като не осигурил необходимото съдействие на
ответника за определяне и изплащане на обезщетението, тъй като не е представил
всички необходими документи и не е посочил банкова сметка, ***, нито е приел
предложеното му плащане. На първо място по делото няма данни ответникът да е
предложил каквато и да било сума за обезщетение на ищеца, която той да не е приел,
съответно поради това не е и имало необходимост ищецът да посочва своя банкова
сметка. ***ени доказателства за това, че ответникът
действително е изискал допълнителни документи от ищеца преди окончателното си
произнасяне по претенцията му с писмото от 05.05.2017
г. Това обстоятелство обаче всъщност няма значение, тъй като следва да се
съобрази, че съгласно чл. 107 КЗ ответникът има право и сам да получи
необходимата му информация във връзка със застрахователното събитие от държавните
органи и лечебните заведения. Поради това съдействието от страна на увреденото
лице за предоставяне на документи, с които ответникът може и сам да се снабди,
не може да се определи като необходимо съдействие, без което ответникът не би
могъл да изпълни задължението си по смисъла на чл. 95 ЗЗД, т.е. не е налице
забава на кредитора. В тази светлина следва да се тълкува и хипотезата на
непредставяне от увреденото лице на поискани от ответника доказателства по чл.
497, ал. 1, т. 2 КЗ, когато ответникът не дължи лихва за забава върху
обезщетението. Тук следва да се съобрази и социалната роля на ответника, който
следва да подпомага увредените от застрахователно събитие лица, за да получат
обезщетение, а не да поставя допълнителна административна тежест върху тях за
издирване на документи, с които и той самият може да се снабди.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
се присъдят разноски, съответно на уважената част от исковете, които възлизат
общо на 186,74 лв. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие
ищецът не е заплатил на адвоката си по делото възнаграждение на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът
следва да заплати на адвоката на ищеца възнаграждение в размер на 289,08 лв.,
което е съответно на уважената част от исковете. На ответника също следва да се
присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съответни на отхвърлената
част от исковете, които възлизат общо на 507,20 лв. Тъй като ищецът е частично освободен
от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6
вр. с ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на съда общо сумата 195,53 лв., представляваща дължимата от ищеца такса
(151,59 лв.) и разноски за експертизи (43,94 лв.), съответно на уважената част
от исковете.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Ф, адрес гр. София, ул. „******* да заплати на В.И.С., ЕГН **********,
адрес *** на основание чл. 557, ал. 1,
т. 2, б. „а“ КЗ сумата 5 600
лв. (пет хиляди и шестстотин лева) –
обезщетение за неимуществени вреди и
сумата 154,64 лв. (сто петдесет и четири лева и 64 ст.) – обезщетение за
имуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 22.08.2016 г. на общински път
BGS
1280, км 1+800 (Арапя – Царево) и причинено от водача на л.а. „Рено Туинго“ с рег. № *******, заедно със законната лихва върху
посочените суми от 09.05.2017 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 26 000 лв. и иска за обезщетение
за имуществени вреди до пълния предявен
размер от 193,30 лв., както и претенцията за законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за
периода 05.05.2017 г. – 08.05.2017 г. и за законна
лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода 07.05.2017 г. – 08.05.2017 г.
ОСЪЖДА Г.Ф, адрес гр. София, ул. „****** да заплати на В.И.С., ЕГН **********,
адрес *** сумата 186,74 лв. (сто
осемдесет и шест лева и 74 ст.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.Ф, адрес гр. София, ул. „**********
да заплати на адвокат В.Н.,***, ЕГН **********,
адрес *** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата
289,08 лв. (двеста осемдесет и девет лева и 08 ст.) – разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.И.С., ЕГН **********, адрес *** да заплати на Г.Ф, адрес гр. София,
ул. „***********сумата 507,20 лв. (петстотин и седем лева и
20 ст.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.Ф, адрес гр. София, ул. „*********
да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата 195,53 лв. (сто деветдесет и пет лева и 53 ст.) – разноски по
делото за държавна такса (151,59 лв.) и съдебни експертизи (43,94 лв.).
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: